Древните българи. Старата Велика България.

[mitaca]

Ми ...давай!

[Perkūnas]

Ето малко извадки от статията на Цветанка Тафраджийска "Ориенталистика и прабългаристика" :

"Аланите (като основен компонент на прабългарската общност) ............ като близки по език, по култура и в антропогенно отношение на своите многовековни съседи - славяните, те вероятно се сливат с тях още в степите на Южна Русия."

"аланите - пришълци от дълбините на Азия, носители на своя самобитна култура и на език, родствен на персийския"

"аланите или последните европейски арийци (названието алан е осетинска форма на ария, ариец)"

"истината говори съвсем друго - те (Мадарския конник и Плиска) са дело на аланите - един от основните елементи, взели участие в образуването на прабългарската общност, оттук те са дело на нашия народ, на наши майстори."

"За титлите хан, каган, тегин, багатур, таркан и др. монголистът П. Аалто (Финландия) и иранистът В. И. Абаев (СССР) доказаха, че са персийски или алански заемки в алтайските езици."

"ще подчертаем, че прабългарите сами са били носители на тази култура и са говорели език, родствен на персийския език, изпитал влиянието на езика на тюрките, които в навечерието на преселването им (на прабългарите) на Балканския полуостров са заемали господстващо положение в степите на Евразия."

"аланите са били гръбнакът, основата на прабългарската общност в степите на Южна Русия. За това най-красноречиво говорят археологическите находки. .... Сред стотиците скелети, разкопани в Южна Русия, скелети, датиращи от периода някъде между IV и VII век сл. Хр., погребаните чрез изгаряне се срещат тук-таме, а чрез полагане, т.е. по алански образец - значително преобладават."

Ухуууу! Ами че това е същото фентъзи, което ни предлага проф. Добрев във форума - миш-маш от археология, архитектура и огромна доза незнание в областта на старите ирански езици, каквото ежедневно ни се сервира.

[isav]

Уважаеми, ти пак не си наясно с нещата.

По въпроса за чувашкия език поватрям за милионен път, че той очеизвадно принадлежи към семейството на тюркските езици - морфология, синтаксис, словообразуване, всичко сочи само и единствено в посока тюркски езици.

.......по всичко личи, че във фонетиката тюркските езици се различават най-значително едни от други. затова са разделени на групи - някои са големи - огузка, къпчакска, а други малки - якутска, тувино-тофаларска (саянска, понеже са разпространени в Саянската област), алтайска (кигризки, хакаски и пр. малки езици, говорени в Алтай), чувашки (огурска група). Групите обаче не са еднакви по брой носители на езика, понеже едни са се разпространили на огромна територия (напр. турски, татарски, казахски) и са асимилирали езиково местното население, а други - останалите - не.

Заключение: тюркските езици са "тюркски", тъй като те споделят лексика и граматични признаци, за които не се смята, че са били налице в праалтайския език. Тези признаци се смятат за иновации, които са се провели в пратюркски (потомък на праалтайския), който е бил източник на всички тюркски езици.

Аз пък за милион и първи път повтарям - не споря, че чувашкият е тюркски, каквото и да то се привижда... Питах просто:

Защо лингвистите се опитват да градят теориите си, пришивайки някой език към данните на историците (извори) или археолозите (артефакти), а не се ограничат в езикознанието? Щото ако не го правеха, щяха да разсъждават дали чувашкия не е просто резултат от смесване на тюркския с друг език и "огурското" в него не е практически резултат от влиянието на законите на тоя "друг" език върху тюркския? И да търсят потенциалните заподозряни за едно такова "повлияване"!

Тоест, просто обяснено, тюркски език проговорен от население с друг майчин език, който да е претърпял лексикално-граматични изменения в резултат на това? Оттам и странната визия на "чувашкият" тюркски... Както и сам си споменал - това се е случвало и с други групи от тюркските езици!

Лингвистите, опитвайки се да се вместят в историческата рамка, измислят цяла "огурска" група, въпреки, че имат само един единствен език, оцелял до днес, а останалите от групата са безписмени и направо имагинерни - това коректно ли е, питам???

[makebulgar]

Ухуууу! Ами че това е същото фентъзи, което ни предлага проф. Добрев във форума - миш-маш от археология, архитектура и огромна доза незнание в областта на старите ирански езици, каквото ежедневно ни се сервира.

Не е коректно статия на учен или любител в която се изказва някаква научна хипотеза да се нарича фентъзи. Напрактика всяка научна хипотеза е плод на фантазията и знанията на съответния автор. Обявяването на някоя статия за "фентъзи" явно цели неглижирането й.

Тафраджийска е филолог по монголски, а не е точно историк, тоест любител на историята е. Но като за материал писан преди 1980 година е доста различен от официалната доктрина на историците и учебниците ни. Много от нещата за които говори Тафраджийска са подчинени на състоянието на науката преди 1980г. тъй че трябва да се разглеждат съответно с периода, а не от днешна гледна точка.

Явно за един специалист по монголски е било очевидно че езиковия материал оставен от прабългарите не е нито алтайски нито тюркски, а е бил ирански. Също така още тогава е било ясно какво е станало със скитите и другите "ираноезични" племена от степите - станали са част от групата на така наречените славяни, тъй като езикът им е бил много близък до езикът на склави, анти и венети.

Редактирано Юли 11, 2014 от makebulgar

[Perkūnas]

Аз пък за милион и първи път повтарям - не споря, че чувашкият е тюркски, каквото и да то се привижда... Питах просто:

Тоест, просто обяснено, тюркски език проговорен от население с друг майчин език, който да е претърпял лексикално-граматични изменения в резултат на това? Оттам и странната визия на "чувашкият" тюркски... Както и сам си споменал - това се е случвало и с други групи от тюркските езици!

Лингвистите, опитвайки се да се вместят в историческата рамка, измислят цяла "огурска" група, въпреки, че имат само един единствен език, оцелял до днес, а останалите от групата са безписмени и направо имагинерни - това коректно ли е, питам???

Езиковата асимилация е процес, който се наблюдава по целият свят. Чувашкият език не е първият, нито последният пример, само примерите от Европа са стотици. Само че "странната визия" на чувашкия език не се дължи на сарматско или аланско влияние, а най-вече на собственото развитие на езика - консерватизъм в едно, иновация в друго. Така е при всеки естествен език. Колкото и да е странно, от тюркските езици най-повлияни от иранските езици (вкл. и на ниво морфология и синтаксис, което говори за продължителен и интензивен езиков контакт) са съвременният турски, азербайджански и узбекски език, а не чувашкият (виж доста интересната студия на Дьорфер за класификацията на тюркските езици и връзката с иранските езици от Türkische und Mongolische Lehnwörter im Neupersischen). Излиза, че през цялата си безписмена история езикът-прародител на чувашкия език е бил под нулево (айде да не съм много краен, но крайно минимално) иранско езиково влияние. Учудвам се, че из българския интернет циркулират какви ли не глупости -- студията на Дьорфер е от 60-те години, на немски език е и в нея дори не фигурира думата (пра)българи. Студията е напълно безпристрастна по отношение на модерната битка тюрки-иранци в българската историография, а дори не се цитира от разни минали и съвременни величия на българската наука. Всъщност въпросната Тафраджийска също май не е била запозната с тази студия на Дьорфер, защото може би е излязла в капиталистическа ФРГ?!

По останалата точка -- ако ще мерим всичко на един кантар, е добре да изхвърлим от обръщение и понятия като скитски или сарматски езици, за които дори не е ясно дали имат и съвременен език-наследник. Сарматски език не е по-малко имагинерен от хунски език, понеже и за двата не е известно абсолютно нищо.

Но отново повтарям: южнославянските езици и в частност в старобългарски текстове, превеждани в Източна България се среща известно количество замки с тюркски произход, които фонетически и лексикално отговарят на признаците на чувашкия клон и представляват по-стар фонетичен вариант на съответната съвременна чувашка форма (ако такава е запазена). За това са изписани десетки страници в последните 150 години. Понеже чуваши по това време на Балканите не са известни, не е лишено от смисъл предположението, че в периода до 10-11 век в балканския район е съществувала някаква форма на реч, която е близкородствена със съвременния чувашки език. Тя после е изчезнала, асимилирала се от езиците, които днес наричаме южнославянски. И на практика езиковият материал, предаден като стари заемки през славянските езици, трябва да се причисли към групата на чувашкия език.

Дали тази езикова група ще я наричаме днес аварска, хунска, прабългарска, чувашка или огурска е все едно. Това са само лингвистични етикети, примерно като балтийски езици. Племе с име балти никога не е имало.

Ако обаче поради незнание някой започне да твори фантасмагории, се стига твърде бързо до псевдонаука. Примерно онзи Войников чел някъде, че тук са намерени некви сарматски погребални находки и, бум, почва неистово да рови за сарматски езикови находки в български. Тъй като сарматски език не съществува, почва да рови напосоки из осетински, тохарски и пущунски речници и сътворява някаква грамадна глупост.

В заключение: 1. безполезно е да слагаме абсолютен знак за равенство между безписмен език и археологически находки. 2. в българската историческа наука твърде лесно се стига до незрели и нелепи умозаключения поради комплексни причини.

Редактирано Юли 11, 2014 от Perkūnas

[Perkūnas]

Не е коректно статия на учен или любител в която се изказва някаква научна хипотеза да се нарича фентъзи. Напрактика всяка научна хипотеза е плод на фантазията и знанията на съответния автор. Обявяването на някоя статия за "фентъзи" явно цели неглижирането й.

Тафраджийска е филолог по монголски, а не е точно историк, тоест любител на историята е. Но като за материал писан преди 1980 година е доста различен от официалната доктрина на историците и учебниците ни. Много от нещата за които говори Тафраджийска са подчинени на състоянието на науката преди 1980г. тъй че трябва да се разглеждат съответно с периода, а не от днешна гледна точка.

Явно за един специалист по монголски е било очевидно че езиковия материал оставен от прабългарите не е нито алтайски нито тюркски, а е бил ирански. Също така още тогава е било ясно какво е станало със скитите и другите "ираноезични" племена от степите - станали са част от групата на така наречените славяни, тъй като езикът им е бил много близък до езикът на склави, анти и венети.

Не знам дали специалист по монголски е компетентен да се изказва за средно- или староирански езици в случая. По една или друга причина тази жена си е писала разни неща, които са ги публикували на времето. Цитирал ли е някой чужд учен-монголоист (някъде на запад) нейните статии?

Преди няколко години излезе някаква монография за адаптация на иранските заемки в български. Ами авторката не правеше елементарна разлика между ирански език и новоперсийски език. Като стари, предосмански иранизми бяха определени и бая арабски по произход заемки в новоперсийски. И това е публикувано като монография с рецензенти от Института по български език. Прати нещо такова на някой иранист на запад и моментално ще ти го върне за основна преработка.

[isav]

Ааа, не! Това за "иранското" повлияване в чувашкия, не на мен... Аз такова нещо не твърдя и не съм твърдял... Напротив, смятам, че чувашкият е резултат от тюрцизиране на фино-угри... Поне фонетичните трансформации насочват натам... Марийци ли, мордвини ли - ба ли га...

Някои от "тюркските" думи в старобългарските текстове нямат аналози в чувашкия - за тях какво обяснение има?

Иначе съм съгласен с изводите в края!!!

[makebulgar]

Тафраджийска е починала 2 години преди да публикуват статията й, и за други нейни матеряли не знам.

И въпреки всичко в статията й има логика и се споменават неща които са били табу през ония години.

[Raven]

Ето малко извадки от статията на Цветанка Тафраджийска "Ориенталистика и прабългаристика" :

"Аланите (като основен компонент на прабългарската общност) ............ като близки по език, по култура и в антропогенно отношение на своите многовековни съседи - славяните, те вероятно се сливат с тях още в степите на Южна Русия."

"аланите - пришълци от дълбините на Азия, носители на своя самобитна култура и на език, родствен на персийския"

"аланите или последните европейски арийци (названието алан е осетинска форма на ария, ариец)"

"истината говори съвсем друго - те (Мадарския конник и Плиска) са дело на аланите - един от основните елементи, взели участие в образуването на прабългарската общност, оттук те са дело на нашия народ, на наши майстори."

"За титлите хан, каган, тегин, багатур, таркан и др. монголистът П. Аалто (Финландия) и иранистът В. И. Абаев (СССР) доказаха, че са персийски или алански заемки в алтайските езици."

"ще подчертаем, че прабългарите сами са били носители на тази култура и са говорели език, родствен на персийския език, изпитал влиянието на езика на тюрките, които в навечерието на преселването им (на прабългарите) на Балканския полуостров са заемали господстващо положение в степите на Евразия."

"аланите са били гръбнакът, основата на прабългарската общност в степите на Южна Русия. За това най-красноречиво говорят археологическите находки. .... Сред стотиците скелети, разкопани в Южна Русия, скелети, датиращи от периода някъде между IV и VII век сл. Хр., погребаните чрез изгаряне се срещат тук-таме, а чрез полагане, т.е. по алански образец - значително преобладават."

Аланите са си алани както съм казвал нееднократно, различен ентропологичен тип, различна археология и погребални обичаи. Да се бъркат алани с прабългари говори за много повърхностна представа за нещата и непознаване на основни положения в археологията. Толкова пъти сме си говорили за разликата между алани и всички останали на която особено много държат самите алани че не виждам смисъл да започваме пак.

Да, прабългари и алани живеят съвместно в няколко известни култури, СМК, северен Кавказ където се споменават че имат градове, има сума ти алански черти при прабългарите, в керамика, обичаи, в редица погребения имаме чисти дългоглави алани като тип, вероятно в руническата писменост има влияние, вероятни езикови заемки плод на дългото съвместно съжителство както и на иранският слой в прабългарският език и тн.

Това само показва че алани и прабългари са две съвсем различни неща независимо от влиянието което са имали едни над други, моите уважения към Тафраджийска, казват че е била добър специалист но тази статия е пълна глупост каквито и да са и били подбудите да се захване с не особено ясна за нея материя нищо смислено не е направила.

Поради това и статията и не се споменава и няма позовавания към нея.

"Да се признае твърдението на Мовзес Хоренаци за достоверно, би означавало да се отхвърли всякаква мисъл за хунския, т.е. тюркски произход на прабългарите. Ето защо тюрколозите – предимно езиковеди – или съвсем игнорират това съобщение, или в най-добрия случай го обябяват за анахронизъм."

Това е един от примерите за блестящата логика с които е изпълнена статията, демек световните тюрколози не признават сведенията на Хоренаци не по друга причина а за да не се отхвърли тезата за хунския произход на прабългарите, изглежда жизненоважна теза за световната наука.

Редактирано Юли 11, 2014 от Raven

[makebulgar]

Равене, иранския пласт в прабългарския език може и да не е алански, а да си е прабългарски. прабългарския език на Аспарух не е бил тюркски.

Тафраджийска очевидно приема за равностойни термините алани и сармати и от там й идва едната грешка, доколкото аланите никога не са наричани сармати и са късна вълна от ЦА. Не греши обаче за това че при българите погребалните обичаи са сарматски.

Относно сведението на Хоренаци Тафраджийска очевидно визира не световните тюрколози, а българските учени на висши постове подкрепящи тюркската хипотеза, които наистина в годините преди 1980 са игнорирали и обявявали за анахронизъм това сведение.

Редактирано Юли 11, 2014 от makebulgar

[Perkūnas]

Някои от "тюркските" думи в старобългарските текстове нямат аналози в чувашкия - за тях какво обяснение има?

Не съм казал, че всички такива думи трябва да имат аналози в чувашкия. Нито един език не е задължен да употребява во веки веков едни и същи думи. Романските езици произлизат от простонародния латински, но за много понятия са въвели нова лексика, коренно различна от характерната за класическия латински. Ако в чувашки думата е изчезнала, се посочват нейни съответствия в други тюркски езици. Примерно думата хор ѫгы, род.п. хорѫгъве "знаме" има съответствие-когнат (единствено) в езика на орхонските надписи, а не в чувашки. Докато корьмь "корем" има когнати в много тюркски езици, но е най-близко до чувашката форма.

Има разработен сравнителен метод в езикознанието: въз основа на система от правила за граматични трансформации се определя родството между различни форми и съответно условно възстановяване на праформата.

А и под "тюркски" думи нямам предвид думи с неизяснен произход като кумир.

И продължавам да чакам списък с огромния ирански пласт, който се търси и от професионални слависти.

[decapitator]

Добре, а тая "хоругва" как се оказва у ред славянски езици: ст.-рус., ст. -чеш., полски и т.н. (википедия); и защо по същия начин не се р озовала и у ст.-бг. език? Примерно като аварска заемка. Аварите, за разлика от българите, имат засвидетелствана - изворово - връзка с тюрките на Истеми.

[makebulgar]

Индо-ирански пласт са думи като Аз, Къде, Дом, Държа, Тича, Бяг, Дрипа, Гадина, Дар, Дувар, Свекър, Свой, Девер, Чичо, Брат и стотици други.

[Aspandiat]

"Да се признае твърдението на Мовзес Хоренаци за достоверно, би означавало да се отхвърли всякаква мисъл за хунския, т.е. тюркски произход на прабългарите. Ето защо тюрколозите – предимно езиковеди – или съвсем игнорират това съобщение, или в най-добрия случай го обябяват за анахронизъм."

Това е един от примерите за блестящата логика с които е изпълнена статията, демек световните тюрколози не признават сведенията на Хоренаци не по друга причина а за да не се отхвърли тезата за хунския произход на прабългарите, изглежда жизненоважна теза за световната наука.

Точно това са аргументите на хуноманиаците или тюркоманиаците. Типичен пример е унгарската школа. Понеже българите според нея били оногури (един вид дори първи братовчеди на маджарите), всяко сведение за българи в Кавказ преди появата на оногурите било недостоверно.

Та това за научния подход и добросъвестност на тюрко-хуноманските корифеи.

[Aspandiat]

Чел съм го, ама не става за нищо. Да се отъждествява тамгата на кайъ с ипсилона е несериозно. Сигурно не знаете, но след превземането на България от византийците българските аристократи са пратени в арменските провинции на империята, хоп ипсилона изведнъж се появил там. Ама ние гоним чобаните от племето кайъ, защото толкова разбираме.

Няма сведения за изселване на българи през ХІ век в Северна или Западна Армения. Но (тук да си води записки проф. Добрев) от Карин (арм.) (Теодосиопол, Ерзерум) до областта Вананд е една крачка място. Във Вананд според арменския автор Мовсес Хоренаци са се били заселили някога група българи, начело с някой си Вунд и които дори дали името на областта.

Така че няма никакви огузи или каквито и да е там други тюркски шашкъни в обяснението за наличието на IYI около Ерзерум.

[проф. Добрев]

Няма сведения за изселване на българи през ХІ век в Северна или Западна Армения. Но (тук да си води записки проф. Добрев) от Карин (арм.) (Теодосиопол, Ерзерум) до областта Вананд е една крачка място. Във Вананд според арменския автор Мовсес Хоренаци са се били заселили някога група българи, начело с някой си Вунд и които дори дали името на областта.

er1011.gif

Така че няма никакви огузи или каквито и да е там други тюркски шашкъни в обяснението за наличието на IYI около Ерзерум.

Между Вананд и Карин има разстояние във времето най-малко 5-6 в.

Но така остава без обяснение още и нанасянето на знака и на други места, както и употребата му от

най-близките престолонаследници на Осман.

5-6 века от Вананд до Карин.pdf

[Perkūnas]

Добре, а тая "хоругва" как се оказва у ред славянски езици: ст.-рус., ст. -чеш., полски и т.н. (википедия); и защо по същия начин не се р озовала и у ст.-бг. език? Примерно като аварска заемка. Аварите, за разлика от българите, имат засвидетелствана - изворово - връзка с тюрките на Истеми.

Чети по-горе в частта за етикетите.

Освен това има и предполагаема "панонска" връзка в ПБЦ нали?

[проф. Добрев]

Добре, а тая "хоругва" как се оказва у ред славянски езици: ст.-рус., ст. -чеш., полски и т.н. (википедия); и защо по същия начин не се р озовала и у ст.-бг. език? Примерно като аварска заемка. Аварите, за разлика от българите, имат засвидетелствана - изворово - връзка с тюрките на Истеми.

Тази дума прабългарите си я имат и носят още от Централна Азия, където в

условията на Алтайския Езиков Съюз я заимстват от монголите.

Монголското по произход Хоругва.pdf

[decapitator]

Чехите и поляците също ще да са си я донесли от Монголия.

[проф. Добрев]

Чехите и поляците също ще да са си я донесли от Монголия.

При чехите думата достига по книжовен път чрез старобългарската религиозна литература, а при поляците - по вътрешноинтегративен път, подобно на останалите прабългарски заемки в полския език:

Специално за полския език такива думи наименования на специфично прабългарски реалии са bojarzyn “боец, войн” (Вл. Шаур), книга, капчук, кобиержец, кобила, контош, корунга, пан, сабя, сановник, сукман, тиун, тълмач и др., дадени сега и тук в тяхната не полска, а българска фонетико-графична форма.

http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

[Perkūnas]

Специално за полския език такива думи наименования на специфично прабългарски реалии са bojarzyn “боец, войн” (Вл. Шаур), книга, капчук, кобиержец, кобила, контош, корунга, пан, сабя, сановник, сукман, тиун, тълмач и др., дадени сега и тук в тяхната не полска, а българска фонетико-графична форма.

http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

Кой изобщо ви позволява да творите такива глупости? Малко срам нямате ли?

Името болгар на прабългарите го дават най-вероятно усуните скито- сармати от източноиранския клон на иранските племена и народи,които са техните най-близки съседи през първата половина на II хил.

пр.н.е. в прародината им Минусинската Котловина. Тук и по това време в източноиранския език на усуните има прил. *bоlq“горен; висок, голям”, развило се впоследствие и преминало в омонимичното му същ. *bоlq

“планина”.

В Минусинската Котловина племето на усуните обитава нейна равнинна част, а българското племе или род – нейна полупланинска или планинска част. Поради това именно този различително- отъждествяващ семантичен признак става и номинативен белег основа първоначално на двусъставно наименование под формата примерно на субстантивно-субстантивно словосъчетание с постпозиция на определението и специфично иранската съединителна флексия, подобно на тук съставеното с помощта на хотсак. naðe “человек”, мн.ч., им.п.naðaune, свободно словосъчетание *naðaune-уe bolq или пък не по-малко вероятно с препозиция на определението и източноиранският родителен падеж като *bolqо naðaune.Резултативното значение на първото от тези две словосъчетания по-скоро има вида “планински хора”, докато значението на второто пък - “хора от планината”, т.е. “планинци” и затова може би тъкмо второто е и повече вероятното...

Какви източноирански езици съществуват през първата половина на II хил.пр.н.е.? Каква Минусинска котловина? Останалите глупости, които сте набълбукали за хотаносакския език, изобщо няма да коментирам! В точно този език въпросната изходна форма *upari- има съвсем различен вид и означава съвсем друго нещо!!!

При тази основа и механизъм на възникване и образуване на етнм bоlq,но този път вече в историко-генетичен план източноиранското същ. *bolq “планина” реално съществува и функционира, а следователно

се явява и представя като негов собствен апелатив. А още по-назад и по-нататък във Времето апелативът *bolq “планина” пък възниква, реално съществува, функционира и се развива на основата на прил. *uparyāka“висок; голям” в иранския праезик. Ето защо именно прил. *uparyāka- “висок; голям” от своя страна се явява и фактически представлява и етимонът на прабългарското народностно название етнм болгар, точно тази форма на който се получава по следния път и начин. През първатаполовина на II хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина усуните и прабългарското племе болк се намират и пребивават в пределно близко-тесен етнолингвистичен контакт и взаимодействие.

В нито един ирански език въпросното не е засвидетелствано в такава форма и значение, напротив данните сочат към съвсем друга езикова употреба! Ерго такова същ. *bolq “планина” не е нищо повече от една химера във фашата фантазия.

Вашата езикова компетентност е абсолютна нула...

По-нататък примери:

Тези двама братя довеждат отвъд Дунав не някакви си Vlach-Romanian warriors, каквито чистите власи никога не са били и не могат да бъдат, а кумани. Тези кумани обаче отдавна вече са примесени с местните прабългари и по тази причина са приели и името им болк, видоизменено в местните югоизточни балкано-карпатски славянски диалекти най-напред до балак/валак,

а след това, под влияние действието на типично южнославянската ликвидна метатеза и до блак/влак/х, мн.ч. власи

Само че тази ликвидна метатеза е приключила много преди да дойдат двамата братя или куманите отвъд Дунава.

Стигаме и до по-абсурдни бисери на мисълта, които директно свидетелстват за пълно непознаване на граматиката на старобългарския език:

Специално промяната на кореновата гласна а в о е в рамките и съгласно специфично южнославянския фонетичен закон за отваряне на сричката и съпроводената от това делабиализация с по-следващо изпадане непосредствено след това и на неудареното о, подобно на случая с развитието на слав. *город-град.

Тази толкова деликатн

както и за пълна неяснота по индоверопейските езици, съпроводена с войнстваща безкритичност... оле мале...

Особено неграмотна обаче е предложената тук етимология на етнонима, която се извежда от келтските германски езици и се гради на основата единствено и само на вече много късния и очевидно получен на гръцка езикова почва хорнм Walachia/Wallachia, без при това авторът изобщо да подозира, че тя трябва да има апелатив и етимон, за да е завършено-пълноценна и меродавна и без дори и да взема отношение по

морфологията, да не говорим пък за някаква що-годе културно-историческа обосновка и доказателство

[Last roman]

ни срам, ни съвест, но пък е забавен.

[Aspandiat]

Между Вананд и Карин има разстояние във времето най-малко 5-6 в.

Но така остава без обяснение още и нанасянето на знака и на други места, както и употребата му от

най-близките престолонаследници на Осман.

Вчера бях написал дълъг отговор, но системата на форума от няколко дни не е наред и мнението ми не излезе тук. Затова сега отново. Във файла става дума за едно от 24-те огузки племена на име Bäčänäk. Това явно е клон на печенегите, който обаче не е поел през ІХ век на по северното направление към днешна Украйна, а е бил увлечен със селджуците през ХІ век към Анатолия. От с тях е дошъл там знакът IYI. Самите печенеги преди тюркизацията им са се наричали Кангар и по ономастични данни поселенията им могат да се локализират по средното течение на реката Сър Даря.

За пръв път те са спомената в китайската история “Суйшу”, съставена между 629 и 636 г. под името Пей-жу. Обиталищата на Пей-жу са локализирани в близост до Ташкент – по-точно по средното течение на река Сър Даря, където се намирал техният стар център. Съгласно сведенията на Константин Багренородни собствено името на печенежкия елит е било Кангар (Κάγγαρ). Името за пръв път се споменава от арменеца Лазар Парпеци през V век, както и две сирийски жития на мъченици от втората половина на VІ век.

С. Толстова привежда известен брой топоними, свързани с етнонима “кангар”: Кънгар – около Паст Даргом, Самаркандска област; Кънгар – Самаркандска област; Байкунгур – Самаркандска област; Кунгар-бай – около Заамин, Самаркандска област; Кънгър – около Коканд във Ферганска област; Кунгурдак – около Янгиюл, Ташкентска област; Конгурберг – около Средний Чирчик в Ташкентска област.

В същия район (около Ташкент) е имало и български поселения, което може да се установи пак по косвени, основно ономастични данни. Кога и как е имало смесвания и династични сродявания между тамошните българи и кангарите не е ясно, но те са ставали преди втората половина на VІ век и по този път през ХІ век знакът IYI се е озовал в Анатолия. Показателен факт за тези смешения отпреди 14-15 века е това, че през ХІХ век едно от подразделенията на племенната общност кенгерли в Азербайджан се е наричала болгарлъ.

[resavsky]

Е няма как около 630 г. българите да са били и около Кавказ и около Сърдаря.А тези кенгерли може и да са някакъв остатък от Баяновите българи.Или поне да носят спомен за тях.

[Aspandiat]

Дори не си прочел внимателно какво съм написал горе. Печенигите са регистрирани около Сър Даря около 630 г. Не българите. Китайската хроника не дава долна граница на съвместното им присъствие в региона.