Да си беден излиза скъпо

[Joro-01]

На входната врата на сградата, в която живеете, някой е поставил лист хартия с размер А4. Той ви информира, че във вторник, 21-и, между 12 и 15 часа ще бъдете посетени от “Софийска вода”. При лош късмет пътуването ви от работа до дома и пак обратно може да означава, че ще изгубите 4 работни часа – т.е. половин работен ден. Всяка година в България се губят стотици хиляди работни часове, за да могат компаниите и някой, който не ни е толкова необходим, да си свърши работата.

Това, разбира се, е само един малък пример за система, която ни губи времето – а ако прибавим контактите с властите, посещенията на пощенските клонове, ужасната инфраструктура, загубата на два дни, ако сте изгубили шофьорската си книжка, реденето на опашка, за да си получите заплатата, и после на друга, за да си платите сметките...Ако някой местен икономист изчисли поне част от изгубеното време и парите, които то ни струва, вярвам, че резултатът ще е много интересен. Или по-вероятно – много плашещ.
Помолиха ме да сравня и евентуално да изтъкна някои различия между една страна като Швеция, откъдето всъщност идвам аз, и България. Текстът, разбира се, изобщо не е научен – но мисля, че моите примери показват една тъжна стара истина, която гласи, че да си беден излиза скъпо. Инвестициите, които пестят пари и време, струват пари. Което ни води до следващата тъжна истина – за да забогатееш, трябват пари.

Първото нещо, което забелязваме, е, че в Швеция почти всичко е направено така, че да бъде лесно и ефективно за гражданите. Разбира се, това не е станало, защото някой политик или власт искат да бъдат добри с нас. Те обаче са пресметнали разходите, както и какво печелим, ако намалим загубата на време колкото се може повече. Загубата на време често е загуба на пари. А загубата на време има много лица. Едно прозрачно общество с минимална бюрокрация е не само по-ефективно и следователно икономически по-успешно, но и често по-добро място за хората, които живеят в него.
Ние нямаме много документи, които трябва да носим, както е тук. Имаме една лична карта или шофьорска книжка с персонален номер и бар код, който дава цялата необходима информация за нас. Колите ни имат стикер на регистрационното табло, който дава на полицията възможността да знае това, което й трябва. Не ходим в банки, защото заплатите и пенсиите ни се превеждат по карта, и рядко използваме пари в брой. Годишната ни данъчна декларация е готова за 20 секунди по интернет. Никога не седим вкъщи, за да чакаме някой от топлофикация или ВиК да ни посети. Вместо това пощальонът оставя бележка, в пощенска кутия, която в нашия случай е монтирана на вратата на апартамента ни, така че бележката се оказва на пода в хола ни. Тя ни казва, че е време да проверим уредите си След това записваме показанията на уредите в електронна сметка. Ако те са същите като отчетените от компанията-доставчик на услугата, никой няма да ни потърси още една година. Вместо това банката плаща сметките, когато дойде време за това, а после ни изпраща квитанцията в същата тази пощенска кутия. Ако искате да спестите хартия и да спасите няколко дървета, можете да поискате да ви я изпращат по електронната поща.

В някои райони на Стокхолм мобилният ви телефон изпълнява тройна функция. У дома ви той използва наземната мрежа и вие плащате като за някогашните стационарни разговори, на път за работа функционира като ваш личен мобилен апарат, а в офиса използва номера на компанията ви. Разбира се, по всяко време вие можете да бъдете открити и на трите ви телефонни номера. Технологиите ви улесняват и в същото време ви спестяват пари. В Швеция 99% от хората имат достъп до компютър. Този факт е резултат от проект, финансиран частично чрез намаляване на данъците за всички, които работят и искат да си купят компютър. Следствие на това е и, че всички училища имат компютри за децата. На първо място този проект имаше за цел да подкрепи демокрацията – всеки би трябвало да има право на достъп до компютър. Но в крайна сметка можете да го разглеждате и като взаимно изгоден проект. Днес, 17 години по-късно, населението на Швеция има едни от най-високите компютърни умения в света – което, разбира се, е от полза за бизнеса и за целия трудов пазар. Разходите за една такава идея и инвестиция са се изплатили с лихви отдавна.

Ние никога не ходим в пощенските клонове. Причината за това е много проста – дори нямаме такива. Ако си купя книга от Amazon или получа подарък за рождения си ден от леля си, си ги вземам от най-близката бакалия. И в този случая шведската държава не прави това само за да ме улесни. Парите, които се спестяват, в комбинация с простия факт, че това е малка промяна към по-добро за мен, ме карат да съм доволен. А иначе тези пари биха могли да се използват за по-добри цели.

Ето за какво става въпрос – за решения, които създават взаимно изгодни ситуации. Ако нещо е по-лесно и по-ефективно за мен и за всички други граждани, то е по-добро и за държавата.

През зимата градът винаги обезопасява всички улици и тротоари. Ако отново пренебрегнем неудобството и болката от счупения крак, можем да погледнем този факт през призмата на националната икономика. Цялото здравеопазване в Швеция е безплатно. На данъкоплатците обаче всеки счупен крак им излиза по около 10 000 евро. Ако пострадате, вие трябва да си стоите у дома и да не работите около месец, като междувременно получавате 90% от заплатата си. Както разбирате, само няколко избегнати инцидента изплащат разходите за посипването с малко пясък на леда по тротоарите. Печелите от това, че не си чупите крака.

Един малък, но хубав според мен пример за взаимно изгодна ситуация са “помощниците на уличното движение”. Стокхолм, който е двойно по-голям от София, няма никакви проблеми с трафика. Инфраструктурата има голяма заслуга за това. Но естествено винаги могат да се появят проблеми заради катастрофи, спукани гуми или свършило гориво. Оказа се, че един умен млад икономист седнал на бюрото си в градската управа и направил следната сметка. Да кажем, че заради проблеми с движението в пиков час в някоя лоша сутрин 5000 човека закъснеят за работа с половин час. Това прави 2500 работни часа само в този конкретен ден. Идеята на икономиста била, че ако успеем да помогнем на затруднените шофьори много бързо и така решим проблема със задръстванията, изгубените работни часове ще бъдат намалени наполовина.

От много години “помощниците на уличното движение” са паркирани отстрани на големите пътища в Стокхолм, готови да помогнат – да решат проблемите при някой по-незначителен инцидент, да асистират на жена с малко по-дълги нокти да смени гума, да долеят няколко литра бензин в нечия кола. Тази услуга не струва нищо. Това, което обществото печели от нея, е повече от достатъчно. Жената с дългите червени нокти, данъкоплатците, работодателите - всички обичат тези помощници.

Това е контекстът – всяко дребно нещо, което прави малко по-лесен живота на обикновения човек, прави и обществото като цяло по-добро. Това може да стане чрез някоя много напредничава технология или чрез множество хитри решения. Но може да стане и просто като се помогне на някого да смени спуканата гума в понеделник сутрин.

Всяко общество и всяка страна са единствено сбора от хората, които живеят в тях, и техните идеи и решения.

Йохан Карлсон за „Мениджър”

Източник

[goshawk]

Колко много верни истини каза този човек, побирайки се само в страница А4!

Удивен съм!

Иска ми се всички тези "дреболийки" да станат ежедневие и в България.

А не да търча с една бала документи да се редя на километрични опашки и да се ядосвам на намусени служители, само и само да регистрирам на мое име някакъв трошляк (има се предвид автомобил). И на всяко гише ми искат пари, ... пари, ... пари, ... Аман!

Не може ли, като нормален човек, просто да намина покрай някакво гише (дори не блянувам всичко да мине през пощенската служба, както е в почти всички нормални страни в Европа?), усмихната лелка да вземи старите книжа на колата, да ми даде новите и да ме изпрати пътьом да си ми дадат новите номера и ... всичко да приключи за около 15 мин.?

всички ще сме доволни - аз няма да съм скапан и като се прибера да се развикам на Съкровището си и да съм крив три дни; лелката (от гишето) няма да мърмолясва на мъжа си за нахалния 'лапак, все недоразбра и досаждайки цял ден; че и човечеца, където слага новите номера, няма да се въси цяла вечер на аверите в кръчмата, че тия лапитии нищо не отбират, ами мо'й пие една ракия повече, 'щот' му е хубаво.

Защо да е лесно?

Не казвам, че веднага трябва да преустроим целия административен апарат. Но все пак малко по малко, би могло да се започне.

Или, у нас в България, всичко е сбъркано и неработеното е национален спорт?

Огромна, неработеща, тромава, нацупено-надменна администрация, която си клати краката и чака да я нахраним!

И аз искам така!

Да не върша нищо и да искам да ми плащат!

Утре, втори ден, втори рунд по регистрацията на един трошляк! Уф! Дано победя!

Наистина беднотията излиза скъпа.

[Joro-01]

Стискам ти палци, в случай че още не си.

Мен скоро не ме е газила бюрократичната машина, просто не е имало за какво. Въобще няма да се учудя, ако имаме най-многобройната администрация в ЕС /на глава от населението/, свен че май е и най-неработещата.

[zakonodatelya]

Ето решение:

http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/2147.html

[алабагатур]

Докато част от безработицата, се решава чрез раздуване на администрацията-ситуацията ще е такава!Добавянето на контрол в административно- законодателния оборот,го решават с нови длъжности -а не чрез компютъни програми и оптимизации!Като няма иконика, държавата почва да живее на данаци-колкото по-зле става ,толкова повече се увеличава разнообразието от налоги(и естественно са нужни събирачи и контрольори)!Никой не против да си плаща данаците и услугите-ако разбира се има с какво!Така че,да си беден и да живееш в бедна държава излиза скъпо!

[Last roman]

още по-скъпо излиза да си тъп.

[алабагатур]

Може би затова някои се оптват да лумпенизират нацията ни!?Тка ще плащаме повече,а ще получавме по-малко(почти като новогодишното salle)!?))

[nik1]

Всяко общество и всяка страна са единствено сбора от хората, които живеят в тях, и техните идеи и решения.

Същите проблеми като нас имат (в) богатите Гърция и Кипър

Можете да погледнете класациите (има теми в този форум), Гърция е също толкова недружелюбна към гражданите си, колкото и България, всъщност в мнозинството от класациите - "корупция", "електронни услуги", индексите за "икономическа свобода", индексът "правене на бизнес", "иновационния индекс" и други, Гърция и България са непосредствено едни до други и си сменят местата една спрамо друга (т.е в половината от случаите България е с по-добри показатели спрямо горе долу един път и половина, два пъти по-богатата Гърция

Между другото - богатите Кувейт и ОАЕ също са по назад от България в електронните услуги (т.н. електронно управление)

Казвам че трябва да се разграничават понятия като

пари (богатство),

фреймуорк, среда (който е функция не по-малко на културата, отколкото на парите),

култура

Сега ако някои твърди че държавата не може да намери няколко стотин милиона за да си направи електроното правителство- просто твърди глупости..

Пари за важните проекти има/или могат да се намерят , просто желание няма.. (всъщност дори има излишъци на пари по проекти за които в България има малък интерес,парите по тези програми не могат да се разходват)

Като повечето западноевропейци, сблъскали се с балканските реалности, авторът бърка причина и следствие.

Причината на повечето от бедите ни се корени в психологията и културата ни - държавата за нас е чужда, като отношението е двустранно - нито ние уважаваме държвата и институциите достатъчно (защото те не са от "нашия кръг", пък и те ни еб....ват), нито чиновниците, които управляват, ни уважават (това е така защото не сме от техния кръг хора), т.е. те не ни служат, а служат на интересите си -партийни и групови, и на интересите на своите хора, а нас ни еб..ват.

ПС

За 2010 година ние сме на 44 място в света в изследването/класацията на електронните услуги - има се предвид в управлението, не изобщо, а Кипър е на 45 място..

Редактирано Януари 15, 2014 от nik1

[Galahad]

Ами у нас действа планов социалистически модел. Там всичко се е развило чрез търсене на по-прагматичното решение.

Да речем сега се вихри дебат около "нелигитимните" превозвачи. Но що значи това. У нас най-доходните линии принадлежат на някой олигопол. За народа - нерентабилните линии. Проблемът се оказва най-сериозен с международните превози, защото олигополът няма в ЕС позициите, които има в България. И се оказва, че във всяка друга държава от ЕС "нелигитимните" превозвачи са си съвсем легитимни.

В Швеция предполагам няма много от нашите радости и сладости, като напр. "такса тръби" към сметката за прано, "добавка Станишев" към сметката за ток и още много други.

Стана дума за плащането на сметки по банков път - аз си плащам някои сметки така ... и за всяка операция ми се начисляват 2 такси. Та така е в България.

На Запад частният сектор има голям дял. А частникът за да оцелее, трябва да търси по прагматичното решение. В хипермаркетите, където се долавя чуждия менижмънт примерно ще забележете, че когато се струпат повече хора се отварят още каси. Нашенския номенклатурчик в подобни случаи обаче не само не пуска още каси, ами започва да ругае касиерките, че не могат да правят чудеса, та всяка да върши работа за 10. Но защо родния номенклатурчик може да си позволи това?!? Ами заради структурата на родната икономика - частна, ама не съвсем. Благодарение на това е възможно някой дето е съсипал Кремиковци да получи и ЦСКА, та и него да съсипе. В България има огромен брой регистрационни, лизингови и какви ли не режими, които гарантират позициите на олигополите. Сиреч ако от пощенски услуги се печели, то няма как у нас бакалина да почне да дели печалба с лицензирания пощальон или доставчик.

Годишната данъчна декларация трудно може да си я попълните у нас за 20мин. дори и да сте данъчни, защото у нас данъчните закони се менят по-често от новините във вестниците. На второ място когато данъчната декларация е неразбираема шанса да ви рекетират е много по-голям. Когато данъчните ви извикат за справка в данъчното се оказва, че е невъзможно да ги накарате да изкарат данъчната ви декларация и някакъв документ как и какво точно са ви начислили като данък. Нищо че те са ви извикали за "справка". У нас примерно може да се развихри бурен дебат дали климатика ви в стаята е по-скъпо таксуваната сградна климатична инсталация.

У нас също всичко е направено за да е по-добре за хората, ама не за всички хора, а само на някои хора.

[Joro-01]

Нямам идея колко време е живял Карлсон от Покрива в България, но не сещам за нещо от гореописаното, което да го няма в България:

Не знам кога е живял на покрива и кога е отлетял, но вероятно има причини да ти пише такива...

1. Имаме една лична карта или шофьорска книжка с персонален номер и бар код, който дава цялата необходима информация за нас.

Ние също имаме само лична карта и шофьорска книжка. Те също имат персонален номер, но са без баркод. Баркод или чип имат само международните ни паспорти, които между другото не се четат извън БГ, или поне до миналата година, в резултат на което нашенец не успял да се легитимира в Литва - казали му че няма чип.

От МВР обяснили, че чипът е кодиран....

2. Колите ни имат стикер на регистрационното табло, който дава на полицията възможността да знае това, което й трябва.

Нашите коли имат по няколко стикера и дори пломба на номера - нещо почти уникално в Европа.

И? За къв чеп ги има като трябва да носиш вичко? Познавам хора с от които са искали големия талон. И к'во стана след забраната за полицаите да спират автомобили просто така? Две от четирите пъти за над 10 г, дето са ме спирали са сега - за тиези един два месеца.

3. Не ходим в банки, защото заплатите и пенсиите ни се превеждат по карта, и рядко използваме пари в брой.

Лично аз не знам някой в България да ходи в банка за заплата. Превеждането на пари по карта и тегленето от банкомат е обичайна практика в България. В банки не, но от касиерката... Познавам такива, но отпреди 6 г ми е инфото. Аз съм от 2002 г, с банковат, но бях от първите 5 човека в родния ми град, а ДСК бе първата и с години единствената с банкомат там..Имаше хора за които бяха от значевие неизтеглимите 9-те лева. Виж банки имахме 4 някъде по това време. Не знам помните ли тези времена и влизали ли сте в банки тогава, но мен ми се наложи да пътувам до София. Оказвам се без достатъчно пази в наличност /картата по това време се вадеше за срок от месец/, и аз като пълен тъпак отивам да си изтегля от клона на ДСК. От там учтиво ми се обясни, че няма как да стане щото са различни банки (ДСК) и няма как да се изтегли от там. Но с банкомат става!!! И нняколко добри думи за банката все пак - изградихме с времето добро сътрудничество - когато се наложи да вадя карта ме питат в кой клон я искам в СФ /преди беше въпрос на молба декларация или нещо от сорта, за да не бия 300 км, сега става с телефон/

И пок но за Сибанк - като свидетел на /сигнализиращ за/ престъпление искам бележка от полицията, която като административна услуга струва 60 и няколко стотинки. За да ги приеме / обработи, банката ми взема 4 лв

Виж за "рядкото използване на пари в брой", малко ме учуди. В Германия, например, хората масово използват пари в брой. Ако някой извади на касата карта, продавачката неизменно прави намусена физиономия - губи страшно много време и изнервя другите клиенти. В UK, поне 2010 се пащаше с пари в соушъл клъбовете, магазините и книжарниците. Чат пат плащам за дрехи и техника и в ресторанти с дебитна карта. В бирариите не съм се сещал да пробвам.

4. Годишната ни данъчна декларация е готова за 20 секунди по интернет.

Това "чудо" също го има от известно време и в България.

Аз не съм сигурен, че ще я попълниш за 20 сек както трябва. Аз от такова чудо съм се опазил.

5. Никога не седим вкъщи, за да чакаме някой от топлофикация или ВиК да ни посети. Вместо това пощальонът оставя бележка, в пощенска кутия, която в нашия случай е монтирана на вратата на апартамента ни, така че бележката се оказва на пода в хола ни. Тя ни казва, че е време да проверим уредите си След това записваме показанията на уредите в електронна сметка. Ако те са същите като отчетените от компанията-доставчик на услугата, никой няма да ни потърси още една година.

При нас няма нужда от никаква бележка, която Ви пада в хола. Нито пък от загуба на време за проверка на уреда и вкарването на данните в интернет. Софийска топлофикация отчита дистанционно потребената енергия и никой не ви занимава с нищо.

И при мен е така, но онези които не са в ново строителство и топломерът им не е в апартамента, а абонатната? Веднъъж годишно и тези упеди подлежат на проверка, въпреки 10 г работещата батерия. Но поне всички такива ми идват извън работно време.

6. Вместо това банката плаща сметките, когато дойде време за това, а после ни изпраща квитанцията в същата тази пощенска кутия.

Повечето пенсионери в София, които познавам, ползват от десетилетия тази услуга.

Касите "едно гише" в коиито се плаща всичко са пример за това как трябва да се прави. Евала! Последните години много неща се направиха в София. Имаме си и метро, но все пак - отскоро.

7. Ако искате да спестите хартия и да спасите няколко дървета, можете да поискате да ви я изпращат по електронната поща.

Тази опция присъства във всяка фактура на Софийска вода или софийското електроснабдяване.

И тук не мога да отрека.. Макар, че известен наш телеком оператор калкулираше скъпо електронната фактура. Чудесна комбинация от предприемчивост и грижа...

Не разбрах какво е новото и потресаващото в изложението на Карлсон от Покрива? Зависи кога е отлетял. И Бълтария не е само София. И виж какъв процент от хората имат нещо си, щото в БГ имаме и Бентли, и Ролс-Ройс...

Твоята работа е малко като като: "За редовната войска този сезон има свинско със зеле. Предстои да се уточнят порционите на сержантския и офицерския състав"

Редактирано Януари 15, 2014 от Joro-01

[Joro-01]

Естествено, че чипът е кодиран, но този код за достоверност се чете навсякъде извън България, дори и в страни, които не са членки на Шенген.

Лично съм пътувал многократно до Турция и там нашият код се чете идеално. Дори и в Китай го разчитат.

Отделно ме учудва, че в Литва са поискали от българин да се легитимира с паспорт с чип?!

1. Като страна нечленка на Шенген българските граждани нямат формалното задължение да се легитимират с такъв паспорт. Въпреки това, страната ни се въведе тези паспорти още преди 10-тина години. Които пак казвам, се разчитат дори в Китай.

2. Въобще не отварям дума, че като граждани на страна-членка на ЕС, българите изобщо нямат нужда от паспорт - с чип или без чип, за да посещават Литва?!

Аз ти описах случая. Как и защо...

2010 мисля /имам предвид веднага като влязохме в ЕС/ всички се легитимирахме с паспорт. Нямаше някой на опашката с ЛК, но вероятно щеше да мине

Относно Швеция.

Едва ли България ще стане Швеция, ако спрат да те спират и да ти искат големия талон или пък успееш да попълниш данъчна декларация за 20 секунди (което се съмнявам, че става и в Швеция с нейните диференцирани данъчни ставки).

Една моя позната ми разясни кога България ще стане като Швеция.

Жената е на възраст и живее при дъщеря си ТАМ.

Срещам я веднъж и я питам как е какво прави - обичайни неща.

- Ох, добре съм, вика тя, но като сляза на летището в Стокхолм ми идва да целувам бетонната писта на летището!

Питам я защо така. А тя ми обяснява:

- Ами защото в България имам трудов стаж от 28 години и се оказа, че нямам право на един лев пенсия. В Швеция не съм работила и един ден, а ми отпуснаха пенсия, с която живея добре и ходя на почивка всяка година.

Не я попитах колко й е пенсията, но всеки може да се досети, щом ще целува пистата на летището..........

Продължавам разговора и я питам как е там, добри ли са хората, как е с администрацията....

- Хората са неприятни, но се свиква - казва моята позната. За най-малкото тичат и донасят в полицията като Павлик Морозов.

После ми разказа как веднъж хвърлила малка хартийка в контейнер за пластмасови отпадъци и местна баба написала оплакване в полицията.

Друг път се върнала вкъщи след 22 часа, но един дядо от втория етаж я чул, че се качва по стълбите и уведомил властите - в случая, кварталния полицай.

По нейните думи - в шведската администрация се създават изкуствено работни места "за борба с безработицата"! Тя нямала нищо против, но били много надменни с чужденците.

Ето това знам за Швеция от първа ръка.

А, и една информация на Евростат, която може да бъде проверена от желаещите. Във "високо ефективния" шведски публичен сектор процентно работят 2 пъти повече хора, отколкото в испанския и дори в гръцкия публичен сектор.

Не говорим за "държавни служители" - това е юридическо понятие с различно значение във всяка страна, а за хора в публичния сектор.

Момичето на гишето в общината, напр. не е държавен служител, но работи в публичния сектор.

Ако трябва да коментиеаме кое е правилно.. Заради балканските си жилки няма да се разберем.. Във Ванкувър, видях една жена /минувач/ как се развика на шофьор на камион навлязъл в насрщното - в паркова алея в Стенли парк. Мисля, че е права.

Друга жена обясни на колежка шофьорка да не плаща на автомата такса паркиране, защото е извън работно време или след някой си час.. Хората в нормалните страни не са топачи, по-скоро се стремят да спазват реда, който са си наложили

За дребни работи се топят, но има ред и правила.

За такива като мен също /вероятно/ няма да е лесно, но това е правилното.

Не казвам, че трябва да се дават пари на неработещите, напротив даже, но социална политика.. И Швеция не е в оцобена криза от това.. Гледах предаване, не знам колко вярно, но каваха, че ако се повиши събираемостта на налозите, ще има пари за над 1000 лв пенсия

Редактирано Януари 16, 2014 от Joro-01

[Galahad]

- Хората са неприятни, но се свиква - казва моята позната. За най-малкото тичат и донасят в полицията като Павлик Морозов.

После ми разказа как веднъж хвърлила малка хартийка в контейнер за пластмасови отпадъци и местна баба написала оплакване в полицията.

Друг път се върнала вкъщи след 22 часа, но един дядо от втория етаж я чул, че се качва по стълбите и уведомил властите - в случая, кварталния полицай.

.

Особености на българската психология. Българинът иска всички да спазват правилата, но не и той. Във Виена примерно има пътно платно за колите, алея за пешеходците и алея за велосипедистите. Там всеки си се движи по своя път. При нас направиха част от една улица така, вкл. с пътека за слепи. Резултата е, че всеки си върви по нея както свари. У нас тротоарите са превърнати в паркинги, а пешеходците се движат по пътното платно между колите. В България пешеходците пресичат навсякъде и това си съвсем нормално, тъй като шансът където и да е да спре кола и да ги пропусне е съвсем същия като на пешеходна пътека. Преминаването на пешеходна пътека също е особено явление - в други държави колата спира, а пешеходеца минава бързо. У нас не е така - пешеходеца и колата първо се засилват, после и двамата спират, после едновременно плахо и леко тръгват, после пак спират ... и така разминаване, което трябва да стане за 5сек, се влачи поне 5мин. На светофара свободния български дух също успява да прави чудеса. В други държави от двете страни се строява всеки в свое дясно и на зелено двете групи са разминават. У нас всеки застава дето свари и на зелено две стада овце се юрват едно срещу друго - и почва бутане, заобикаляне ...

Та там всичко е наред, защото хората се обаждат винаги при нередност. Ако не беше така, тогава щеше да и иде да целува дупките по софийските улици. Това не е проблем, когато хората не са възпитани в социалистически реализъм. Сега у нас могат да се видят и чуят интересни неща. Приема се, че младите са по-буйните и неспазващи правила, но в България не е така. По-младите, които са се позавъртели из чужбина са усвоили и някои тамошни навици. Затова у нас е нормално да се види, как луди-млади чакат на светофара, а стара баба се юрва с бастуна да пресича на червено. Или пък как младо момче спира за да минат пешеходци, докато пенсионер профучава, надул Запорожката така, че бричката се тресе цялата и аха-аха да се разпадне. И пак у нас може да се види, как някоя баба мята боклука на улицата, а млада майка започва да обяснява на детето си, че трябвало да го хвърлят в кошчето.

Въобще гражданите навън наистина се чувстват свободни, но винаги когато видят нещо нередно звънят на съответните органи. Не бъркайте положението с родните доносници. Родните доносници събират компромати, които не е задължително да са верни. Събраното също не се използва за добро. Напр. видите неправилно паркирал и сигнализирате. Но ако неправилно паркиралия се окаже отговорен другар, то тогава може да ви успокоят, като бръкнат в папката и извадят някой компромат, та да видите, че и вие не сте по-стока от този другар, та да го критикувате. Защо е така ли? Ами защото едната държава е калпава, проблема не може да бъде решен и се прави опит да се потули. Благодарение на това 50% от обраните у нас въобще не виждат смисъл да сигнализират на полицията. Другаде пък държавата реагира адекватно и хората виждат смисъл от това, да съобщават за нередности. А правилата не тежат, ако са разумни и се спазват от всички.

Просто нашенеца е приучен да заобикаля правилата и да се чуди, как там дето спазват правилата успяват да направят всичко така, че да е добре.

Редактирано Януари 16, 2014 от Galahad

[Skubi]

Тук в Мадяристан преди около 10 години почнаха да строят по улиците площадки. На тези поставиха по пет разноцветни контъйнера за селективно събиране на отпадъци. Хартия, пласмаса, бели бутилки, цветни бутилки, консерви.

Хората почнаха да си събират в къщи и да носят тук тези работи. В първите времена идваха камиони събиращи селективно отпадъците,премитаха, почистваха около контъйнерите. Но по късно почнаха да ги празнят селективните в една кола. После почнаха все по-рядко да идат, да не премитат, чистят около площадката. Намериха си бизниса и клошарите защото металният заради бирените а стъкленият заради белите шишета почнаха да ги обръщат, изпразват....А и хората почнаха да слагат стари мебели, телевизори, остатъци от бои строителни материали....

И така за 2014 година площадката остана празна. Махнаха селективното събиране.

Така си е тук.

[Galahad]

Тук в Мадяристан преди около 10 години почнаха да строят по улиците площадки. На тези поставиха по пет разноцветни контъйнера за селективно събиране на отпадъци. Хартия, пласмаса, бели бутилки, цветни бутилки, консерви.

Хората почнаха да си събират в къщи и да носят тук тези работи. В първите времена идваха камиони събиращи селективно отпадъците,премитаха, почистваха около контъйнерите. Но по късно почнаха да ги празнят селективните в една кола. После почнаха все по-рядко да идат, да не премитат, чистят около площадката. Намериха си бизниса и клошарите защото металният заради бирените а стъкленият заради белите шишета почнаха да ги обръщат, изпразват....А и хората почнаха да слагат стари мебели, телевизори, остатъци от бои строителни материали....

И така за 2014 година площадката остана празна. Махнаха селективното събиране.

Така си е тук.

Последица от левия завой, който направиха там. За съжаление явно има елемент и на народопсихология, защото каквато метрополията, такива и бившите територии. Пък то някогашна България се простирала и на територията на дн. Маджарско. На нас мязат също Сърбия, Румъния, Македония, Украйна, българските земи, които сега са в Гърция ...