В ума на един юноша

[ds.789]

Не знам за вас, най-вероятно и вие го правите, но аз често се замислям, ей така, харесва ми да мисля и да се опитвам да разбирам нещата, да вниквам в техния смисъл. Мислил съм си за много работи, от това как хората са развили света, да го променят и да го изградят с днешния му облик, дооо неща като как например Вселената няма край. Е как така няма да има край?? Или ако има край, какво има зад него? И точно за такива неща ще пиша сега.. и искам да се замислите.. да се опитате да разберете някои неща, или просто с усмивка да осъзнаете колко нищо не знаем и колко странно е всичко. Говорим за една макро картина. Искам да мислите в огромен мащаб. Така, да започнем. Нали казват учените, че имало голям взрив. Добре, нека е имало. Ами преди това, какво? Гръмнало е от нищото ли? Като че ли учените над тези и подобни въпроси се съсредоточават много ограничено. Но го оставям това засега. Другата възможност е Бог да е създал всичко (аз съм на това мнение и по-късно ще се обоснова защо). Т.е преди да е създал познатия ни свят също би трябвало да има ”нещо”.
Сега за живота. Учените твърдят, че нали от начало при определените там обстоятелства, морска вода+други (другите съставки от биологията не ги помня, извинявам се) и си спомням, че има няколко теории как точно все е зародила първоначалната форма на живот. Добре. Ама как? те сами са си решили, или? ;д Първо, химичните елементи, химичните закони(а редом с тях и физичните) не могат да си се ”съставят” от самосебе си. Ей така си. Метали да могат да се съединяват с неметали и киселини със соли. Според мен би било глупаво (извинявам се ако обиждам някого) да се твърди, че всичко си е станало просто е така – хоп, и айде. Със зараждането на най-простия живот е по същия начин. Как така елементите ще се комбинират, нукл. киселини, ципи от морската вода (това си го спомням от биологията), и ще започнат процеси на записване, предаване на информация. А дори и да е станало това, тогава би следвало тези молекули да ги имат тези свойства, да ги притежават изначално.

За смисъла на живота мисля, че няма ”смисъл” да пиша сега. Просто подтема, равносилна и дори по-силна от настоящата, не е удачно да започвам.

И сега си представете всичко. Ще ви помогна. Представете си тъмна, максимално тъмна стая. (Стените не ги виждате, все едно ги няма.) В центъра и има един светещ балон. Той ще е нашия познат свят- нашата Вселена. Представете си го с нашата малка планета вътре, със нещата, които се случват тук на Земята, смяната на деня с ноща, приливите с отливите, лятото със зимата, нестабилността в живота икономика, кризата в Сирия, Митко, който оня ден изкара 3ка на входното по биология, защото не искаше или не можеше, по неговите думи (най-правилно – не трябваше, според мен), да си научи уроците по еволюция, и най-вече огромната нищета и гадни, лоши неща, които се случват по света. Така. Сега забравете това и си представете, че просто този балон не съществува, просто го няма, познатият ни свят го няма, “нищо” няма.. но не си представяйте тъмнина, това е нещо все пак, представете си НИЩО.

...Даа, няма как. Не можем да си представим нищо. Абстрактно разбираме за какво става на въпрос, но всъщност не можем да си го представим. Тогава се опитайте абстрактно да помислите какво би било да означава нищо да не съществува, да няма НИЩО никъде..

Звучи страшно и невъзможно, мен дори ме плаши тази мисъл.

Числовата редица се простира от -безкрайност до +безкрайност. Лесно математически и абстрактно да си представим безкрайността. Но ако се вдълбаем и се замислим над същността на “вечно”.. това е също толкова плашещо с мащабите си.

Все едно от тези неща би трябвало да е истина. А и двете са твърде големи за възприемане от нашите умове(може би).

Аз съм възприел факта, че има Бог. Да, християнин съм, но това не беше тема за християнството или опит да се опитва да ви убеждавам в правотата му. Може би така се получи, но не съм възнамерявал така да стане.

И така, аз съм възприел, че Бог е създал всичко, Той знае ”много повече” (ако мога така да се изразя, тук въобще няма как да става въпрос за измеримост и сравнение) от нас и може би просто не иска всичко да знаем или няма да можем да го разберем и затова не иска да научаваме.

А пък може да не трябва да научаваме, в противен случай се губи смисъла ..

може и да не сте ме разбрали, ОПИТАХ се поне да предам и на вас това, което мисля, да ви накарам и вие да почувствате от магията и дори ”страха”, който изпитвам като се задълбая в тези теми. Ако има въпроси или мнения ще се радвам.




Ще ми бъде интересно да коментираме този текст.
Мисля, че съм уцелил раздела.

[vorfax]

Ако разсъждавам с твоята логика, значи не може ей така Бог да се е пръкнал, както и живота на планетата, значи някой го е направил.

И никой няма да те обвини, че ни убеждаваш в правотата си. Все пак ти не я подкрепяш по никакъв начин, а само констатираш, че не можеш да си представиш нещо, а друго ти изглежда глупаво, като започваш с това, че първо не знаеш за какво говориш, а после, че и трябва да не го знаеш или поне тройкаджията Митко.

[КГ125]

E, сега, човекът видимо е млад и споделя философски разсъждения - няма лошо, напротив!

[Guest]

Зададените въпроси са напълно логични и естествени, такива въпроси си задава всеки мислещ човек на възрастта, на която почва да мисли. Те са и двигател на търсенето на отговори, доколко постигнатите отговори в хода на живота му ще са точни и пълни зависи от редица фактори, но най-важно е чувството на чудене, от него идва търсенето на причините на нещата. Когато един човек се учудва и от дадените му от някого или написани или изречени някъде отговори, той е започнал да ги обмисля, постепенно ги оценява и накрая ги отхвърля или приема доколкото ги е разбрал и информацията от тях се е вписала във вече съществуващата такава в неговия ум. После идват нови или отново старите въпроси, въобще такава е съдбата на човека като мислещо същество, то минава от конкретно към абстрактно мислене и евентуално търси не само фактите които го заобикалят, но и техните причини. Това търсене обаче изисква жизнени ресурси и затова е ограничено поради другите жизнени необходимости, затова се реализира съобразно приетите или наложени отвън приоритети. Във всеки случай е плюс когато това търсене започне рано.

Според мен ще ви помогне ако се замислите какво съществуването налага на нещото което съществува. Дали това съществуване е реално, или само на нашия ум озглежда реално, не е толкова важен въпрос, защото във всички случаи ще научим нещо ново. Ако нещото съществува реално, ще научим нещо ново за него, ако съществува само в нашия ум ще научим нещо за неговата способност да поддържа подобно съществуване.

Наблюдаваме че всичко съществуващо има някаква своя природа, в нея влизат свойствата му, чрез тях то взаимодейства с други съществуващи неща. Това взаимодействие вече е една необходимост, тя се налага от факта на съществуването му, т.е. имайки тази пророда и тези свойства. Значи взаимодействието, интеракцията, една базисна необходимост на съществуването. На нея се дължи и включването на отделни съществуващи неща в нови съставни неща, да ги наречем системи от неща, защото взаимодействията между частите могат да се подредят. Тези нови неща на свой ред имат своя природа, включваща свойствате им, и те съответно имат нови необходимости, те могат и да влизат в нови взаимодействия от по-сложен характер. По този начин отговорите на въпросите които си задавате могат да се сведат до обясняване на необходимости и взаимодействия, в резултат на тях нови съсъавни неща започват да съществуват и после пак в резултат на тях те прекратяват своето същестуване. Можем да наричаме всички тези неща с каквито и термини да си изберем според мякой аспект на тяхното съществуване, като физични, химични, биологични, духовни, божествени, технически, психологически и т.н., това променя само описанието на техните необходимости и взаимодействия. В резултат на тях то започва да съществува, съществува чрез своята природа и после свършва това съществуване, в този смисъл е сентенцията на Буда "Всяко нещо в чиято природа е да има начало, има и край", защото явно това нещо е съставно от други неща. Цитирам Буда защото той явно не е имал впредвид само материалния свят. Примерите за съществуване, неговите необходимости и взаимодействия съставят познанието ни, материално, духовно, каквото и да е то.

[Elemag]

Добре е когато човек започва да мисли критически и си задава сложни въпроси да се поинтересува и прочете повече за това какви обяснения са предлагани и какви различни гледни точки има по въпросите, а едва след това той може да формулира и своя позиция. Тя може да бъде просто споделяне на някакво вече изказано мнение или пък човек може да се пробва да състави и собствено оригинално мнение по някакъв въпрос. Това обаче означава и повечко четене.

Съвременната наука се опитва да даде доста обяснения за много от поставените в първия пост въпроси. Проблемът е, че тези обяснения с течение на времето стават все по-сложни за разбиране от масата от хора. Напр. съвремената физика и нейните теории, които са неразбираеми за повечето хора. Хората искат прости обяснения, но светът не е устроен чак толкова просто.

Та според физиката Вселената не е безкрайна, а просто няма граница. Повече за това в популярната литература - напр. книгите на Стивън Хокинг и др.

По въпроса за Бог като философска концепция. Съществува представата за трансцедентен Бог и за иманентен Бог. Според първата най-общо Бог е създател на света, но веднъж създал света и "дръпнал спусъка" повече не се намесва в своето творение, а то фукционира по предварително зададени закони. Според втората Бог не само е създал света, но по един или друг начин непрекъснато се намесва в своето творение. Това е най-просто обяснено, защото по тези въпроси има цели философски концепции.

Представата за Бог, която предава смисъл на творението всъщност е доста илюзорна особено изказана от гледна точка на някаква религиозна догматика. Причината е, че ако Бог е сътворил света това ни казва нещо за произхода на света, но не и за причината - веднага изниква въпросът - защо Бог е сътворил света и с каква цел и т.н. още цяла поредица от въпроси?

[Skubi]

В този опасен период когато човек е юноша физически опростява. Невролози са доказали, че дотогава нервните клетки изграждат по-10 000 връзки с други клетки. И иде един момент /незнаят защо и как/ почва една селекция и повечето от връзките биват елиминирани и остават няколко 1000 действащи връзки. Но затова пък дълбочината на ученото, освоеното все повече се задълбочивава. Не случайно възникват подобни въпроси при всеки един младеж...

Едно знам. Ако приеме човек, че в тази игра/живот/ тези карти са му са дадени /дали от Бог или от случайност няма значение/, трябва да се старае да изиграе играта с колкото се може най-доброто си знание и спрямо възможностите да го прави с добро настроение....Накраят няма да съжелява.

[Elemag]

Много важно е освен критическото мислене, човек да се научи да приема и да живее с неизвестността.

Много хора се плашат от неизвестността, а други много държат да изтъкнат "превъзходството" си над другите като демонстрират как те знаят неща които са неизвестни за останалите. И двете могат да доведат до вкопчването към разни идеи и виждания, които понякога са не само погрешни, но и глупави, а понякога направо налудничави.

Понякога е доста по-добре човек да признае, че нещо не му е известно или не е сигурен в нещо отколкото с голяма сигурност и увереност да твърди нелепици.

Ако има нещо от което човек трябва да се страхува, това може би е самозаблуждението.

[vorfax]

Зададените въпроси са напълно логични и естествени, такива въпроси си задава всеки мислещ човек на възрастта, на която почва да мисли. Те са и двигател на търсенето на отговори, доколко постигнатите отговори в хода на живота му ще са точни и пълни зависи от редица фактори, но най-важно е чувството на чудене, от него идва търсенето на причините на нещата. Когато един човек се учудва и от дадените му от някого или написани или изречени някъде отговори, той е започнал да ги обмисля, постепенно ги оценява и накрая ги отхвърля или приема доколкото ги е разбрал и информацията от тях се е вписала във вече съществуващата такава в неговия ум. После идват нови или отново старите въпроси, въобще такава е съдбата на човека като мислещо същество, то минава от конкретно към абстрактно мислене и евентуално търси не само фактите които го заобикалят, но и техните причини. Това търсене обаче изисква жизнени ресурси и затова е ограничено поради другите жизнени необходимости, затова се реализира съобразно приетите или наложени отвън приоритети. Във всеки случай е плюс когато това търсене започне рано.

Според мен ще ви помогне ако се замислите какво съществуването налага на нещото което съществува. Дали това съществуване е реално, или само на нашия ум озглежда реално, не е толкова важен въпрос, защото във всички случаи ще научим нещо ново. Ако нещото съществува реално, ще научим нещо ново за него, ако съществува само в нашия ум ще научим нещо за неговата способност да поддържа подобно съществуване.

Наблюдаваме че всичко съществуващо има някаква своя природа, в нея влизат свойствата му, чрез тях то взаимодейства с други съществуващи неща. Това взаимодействие вече е една необходимост, тя се налага от факта на съществуването му, т.е. имайки тази пророда и тези свойства. Значи взаимодействието, интеракцията, една базисна необходимост на съществуването. На нея се дължи и включването на отделни съществуващи неща в нови съставни неща, да ги наречем системи от неща, защото взаимодействията между частите могат да се подредят. Тези нови неща на свой ред имат своя природа, включваща свойствате им, и те съответно имат нови необходимости, те могат и да влизат в нови взаимодействия от по-сложен характер. По този начин отговорите на въпросите които си задавате могат да се сведат до обясняване на необходимости и взаимодействия, в резултат на тях нови съсъавни неща започват да съществуват и после пак в резултат на тях те прекратяват своето същестуване. Можем да наричаме всички тези неща с каквито и термини да си изберем според мякой аспект на тяхното съществуване, като физични, химични, биологични, духовни, божествени, технически, психологически и т.н., това променя само описанието на техните необходимости и взаимодействия. В резултат на тях то започва да съществува, съществува чрез своята природа и после свършва това съществуване, в този смисъл е сентенцията на Буда "Всяко нещо в чиято природа е да има начало, има и край", защото явно това нещо е съставно от други неща. Цитирам Буда защото той явно не е имал впредвид само материалния свят. Примерите за съществуване, неговите необходимости и взаимодействия съставят познанието ни, материално, духовно, каквото и да е то.

Извини ме, мнението, което ще изкажа си е абсолютно мое. Написаното от теб показва неумението да се изразяваш ясно и лаконично и лично аз го възприемам като досадно и философстване в лошия смисъл на думата.

Сега ще опитам да преведа написаното от теб:

Подрастващите имат екзистенциални въпроси. Отговарят им като разкриват причинно-следствените връзки. Смяташ, че поставянето на тези проблеми пред човек е добре да стане по-рано и приоритетно.

После следват много "нещо", от рода, ако нещо съществува, ще научим нещо, а ако нещо не съществува ще научим пак нещо.

Нещата взаимодействат с нещата. Нещата са съставни неща на други неща, които си взаимодействат наново с други неща.

Считаш, че научните и теологични закони са плод на някаква необходимост, което само по себе си предполага висш разум, следователно е израз на субективните ти религиозни убеждения. Смяташ и че нуждата може да прекрати съществуването, т.е. волята е в основата на живота. Само за справка искам да вмъкна, че необходимостта е осъзната нужда, докато нуждата е първично усещане.

[Guest]

Извини ме, мнението, което ще изкажа си е абсолютно мое. Написаното от теб показва неумението да се изразяваш ясно и лаконично и лично аз го възприемам като досадно и философстване в лошия смисъл на думата.

Сега ще опитам да преведа написаното от теб:

Подрастващите имат екзистенциални въпроси. Отговарят им като разкриват причинно-следствените връзки. Смяташ, че поставянето на тези проблеми пред човек е добре да стане по-рано и приоритетно.

После следват много "нещо", от рода, ако нещо съществува, ще научим нещо, а ако нещо не съществува ще научим пак нещо.

Нещата взаимодействат с нещата. Нещата са съставни неща на други неща, които си взаимодействат наново с други неща.

Считаш, че научните и теологични закони са плод на някаква необходимост, което само по себе си предполага висш разум, следователно е израз на субективните ти религиозни убеждения. Смяташ и че нуждата може да прекрати съществуването, т.е. волята е в основата на живота. Само за справка искам да вмъкна, че необходимостта е осъзната нужда, докато нуждата е първично усещане.

Вашето мнение е продукт на вашето мислене, на вашата подготовка и съответно възможност да боравите с даден текст, това не е моя работа и няма нужда да се извинявате, това си е ваша работа за вършене. Никъде не съм споменавал висш разум, той не е необходим да поддържа това което съм написал, така че вашите съждения следващите твърдението ви за висшия разум съответно са безпочвени. Четенето съвсем не е толкова просто нещо колкото изглежда, понякога са нужни години учене за да се разбере прочетенето, но препрочитането и повечко мислене определено помага.

[vorfax]

Вашето мнение е продукт на вашето мислене, на вашата подготовка и съответно възможност да боравите с даден текст, това не е моя работа и няма нужда да се извинявате, това си е ваша работа за вършене. Никъде не съм споменавал висш разум, той не е необходим да поддържа това което съм написал, така че вашите съждения следващите твърдението ви за висшия разум съответно са безпочвени. Четенето съвсем не е толкова просто нещо колкото изглежда, понякога са нужни години учене за да се разбере прочетенето, но препрочитането и повечко мислене определено помага.

Аз съм се обосновал, но си го подминал. Необходимостта е човешка представа. Осъзнаването на нужда предполага висш разум, който да отправи мисълта си в тази посока. Нито животните, нито растенията, нито въздуха, нито живата, нито неживата материя или закони имат необходимости.

А умението да се пише е далеч по-сложно от това да се чете. Всички имаме уши и очи, но не всички умеем да се изразяваме читаво. Не случайно е казано, че умния човек може да разбере и простия, но простия няма как да разбере умния.

А да се извиня никога не е излишно. Въпрос на възпитание е когато разкривам някому, че е в заблуда, да подчертая, че му я разкривам не с цел да го нараня, а за негово добро.

[laplandetza]

Съгласен съм с вас , четенето е трудно, писането също, на мен най ми е трудно говоренето, поради недостик на време да обмислиш приемливо ситуацията и да прокараш в силен вид своите си цели.

Автора на темата, ако е наистина млад , трябва да си задава въпроси и да търси отговори, обаче докато Бог е сложил ръка на рамото му, немога му помогна да се изправи.

[Guest]

Считаш, че научните и теологични закони са плод на някаква необходимост, което само по себе си предполага висш разум, следователно е израз на субективните ти религиозни убеждения. Смяташ и че нуждата може да прекрати съществуването, т.е. волята е в основата на живота. Само за справка искам да вмъкна, че необходимостта е осъзната нужда, докато нуждата е първично усещане.

Аз съм се обосновал, но си го подминал. Необходимостта е човешка представа. Осъзнаването на нужда предполага висш разум, който да отправи мисълта си в тази посока. Нито животните, нито растенията, нито въздуха, нито живата, нито неживата.... Въпрос на възпитание е когато разкривам някому, че е в заблуда, да подчертая, че му я разкривам не с цел да го нараня, а за негово добро.

Обосновката ви няма връзка с това за което става дума в текста, защото явно не е разбран. Никъде е моя текст не се споменават закони, научни или теологични, законите предполагат съзнание на ниво позволяващо тяхното разберане и формулиране. Става дума за наличие на свойства у всичко съществуващо и взаимодействието му с другите съществуващи неща съобразно техните свойства. Това е базисното твърдение и тък не се спонават съзнания, висши ило низши, каквито и да са, следователно става дума за нещата въобще. Тези свойства и взаимодействия са необходимости на съществуването въобще, защото без тях съществуване няма. Осъзнаване на тези необходимости може да няма, може и да има в различна степен, но това не промяна факта че те са необходимости на съществуването, и няма нужда от някакъв висш разум да потвърждава това. Прекратяванвто на съществуването на съставните неща в общия случай няма връзка с волята на някакво мислещо същество, защото и немислещите съставни неща не са вечни. Прекратяването произтича от взаимодействието на съставното същество както с неговите части вътре в него и така и с други външни неща, съставни или не. Осъзнаване на тези взаимодействия може да няма, може да има в различна степен. Наличието на осъзнаване обаче не променя крайното прекратяване на съществуващите съставни неща обвързани със съзнанието, които често се наричат тела, инструменти и други.

А вашето твърдения че съществата нямали нужда от необходимости е абсурдно, самия факт че съществуват вече означава че това съществуване им налага необходимост да задоволят изискванията на съществуването им чрез дадена природа, т.е имайки дадени свойства и взаимодействийки с други същестуващи.

А въпросите на възпитаниети започват с употреба на учтива форма когато се обръщаме към непознати. Както и да е, чрез тоя обмен на мнения смятам че взаимно си направихме достатъчно добрини чрез изяснявания в полза на другия. Желая ви повече успех във вършенето на добрини дригиму, аз също възнамерявам да правя същото и ви благодаря предварително за пожеланията за същото.

[vorfax]

...законите предполагат съзнание на ниво позволяващо тяхното разберане и формулиране.

Гравитацията си съществува независимо дали я разбираш.

... не се спонават съзнания, висши ило низши, каквито и да са, следователно става дума за нещата въобще... Осъзнаване на тези необходимости може да няма, може и да има в различна степен, но това не промяна факта че те са необходимости ...

Ама ти си като грамофонна плоча. Щом е необходимо значи говориш за интелект. Осъзнаването на нужда, независимо дали искаш да го омаловажиш с "различна степен" говори за съзнание и план.

Нямам съмнение, че много добре съм те разбрал. Тук проблемът е, че ти не си разбрал себе си, защото даже не ползваш уместно думи и вместо да прочетеш обясненията ми търсиш вината в другите.

Прекратяванвто на съществуването на съставните неща в общия случай няма връзка с волята на някакво мислещо същество...

А в частния случай? Каква е идеята със заливането с тези общи приказки, които могат да бъдат сведени до простото съждение "нещата са относителни"!? Не разбирам идеята на тези постинги.

А вашето твърдения че съществата нямали нужда от необходимости е абсурдно, самия факт че съществуват вече означава че това съществуване им налага необходимост ...

Не съществата, а "нещата". И когато говориш за налагане, редно е да си даваш сметка, че говориш за воля, а тя не е неодухотворена.

А въпросите на възпитаниети започват с употреба на учтива форма когато се обръщаме към непознати.

Някъде преди 20000 мнения в нета и аз разсъждавах по същия начин. Но един мъдър човек ми каза, че магията на нета е, че в него всички сме равни, а това равноправие изисква да няма деление на "ти" и "вие".

[sirius]

Vorfax, ако не знаеш за гравитацията няма как да знаеш дали съществува. В случая си пренареждаш думите, които цитираш. "законите предполагат съзнание" и после на ниво разбиране. Както трябва да можем да четем и тогава евентуално да разберем. Чети бе човек, що заяждаш момчето. То поне мисли. Може да пуши, но и мисли.

Тъкмо прочетох статията за черните дупки на Хокинг. С неопределения хоризонт на събития. Някои категории хора (подрастващи и недопораснали) мислят, а други са напред с материала и вече знаят. Странни връзки си правя....

И прати много поздрави на мъдрия човек.

Ето една дефиниция (съчинена лично от мен) на уважителното наклонение (или както там се казва) - изразяване на знанието(ни), че събеседника може и да знае/може (или е знаел и можел) много повече от нас поне в някаква област. Аз далеч не винаги го изразявам.

Редактирано Януари 28, 2014 от sirius

[vorfax]

Vorfax, ако не знаеш за гравитацията няма как да знаеш дали съществува. В случая си пренареждаш думите, които цитираш.

Изглежда не си имал нервите да прочетеш онова, което съм коментирал. Аз пък го направих против здравия разум, за да си тествам търпението. Твърдението е, че "нещата" имат "необходимости" и т.к. необходимост съществува единствено когато има съзнание, за разлика от съществуването, то имаме една банална теологична теза за това, че има божий промисъл.

Не разбрах какво съм пренаредил. Природните закони не зависят от волята. Необходимостта е човешка представа и е присъща единствено на разумна форма на живот. Това са нещата, които казвам и не са ми нужни фермани за да ги заявя. Имаше една мисъл, че ако една идея не можеш да я обясниш на едно хлапе, значи нещо в нея куца. Аз бях на път да колабирам от отегчение и словоблудство и си направих труда да го "преведа" на разбираем език, което излезе 2 реда общи приказки. Добрите намерения никога не съм възприемал като оневиняващи вината обстоятелства. Все пак тъкмо те са пътя към Ада.

[sirius]

Според мен, основния проблем на науката е да разглежда природните закони (независещи от волята) с единствения възможен инструмент, човека, който пък зависи от волята.

Или, субекта да изследва обективно. Не че не става, но е в област ограничена от точните науки. И в едни умерени мащаби.

А не, нямам нерви да чета задълбочено. Виждам, че едно що-годе последователно мнение може да се "опорочи" от неподходящо подбрани думи. Които пък се вземат от опонента и се размахват. И същината, последователното, потъва в мъглата. На обективното

А защо да няма субективно изследване на явленията. И то също да е достатъчно точно?

Логиката и критичното мислене са изцяло плод на съзнанието, на субекта. И това са основни инструменти в науката. Или ако го съотнесем към религията, това са Боговете на науката. Там са, уважават се и не се доказват. Само могат да се показват. И пак някои да не ги видят.

[vorfax]

Хубаво, а нещо по темата имаш ли?

[sirius]

вие си продължавайте по темата. пишете за яйцата, кокошките са друга тема. аз съм дотук.

[Guest]

Потребност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Потребност е обективната или субективна вътрешна необходимост за удовлетворяване на физиологическа или психологическа нужда. Тя може да се изразява във вода, храна, или обич, тъй като потребностите са материални и духовни. Някои обществени потребности могат да бъдат противоречиви, защото различните хора имат различни такива.

[pnp5q]

Деян Георгиев написа: тогава би следвало тези молекули да ги имат тези свойства, да ги притежават изначално.

Тоест, отричаш теорията за еволюцията и астро-физическата теория за пораждането на звездите и химичните елементи? Някакви аргументи освен `трудно е да си го представим`?

Редактирано Януари 30, 2014 от pnp5q

[Guest]

Деян Георгиев написа: тогава би следвало тези молекули да ги имат тези свойства, да ги притежават изначално.

Друг е написал това, задайте към него въпроса си.

[pnp5q]

Извинявайте, имам проблем с цитирането. Моля който е написал - или се чувства солидарен с - цитираното, да ми отговори.

[vorfax]

Потребност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Потребност е обективната или субективна вътрешна необходимост за удовлетворяване на физиологическа или психологическа нужда. Тя може да се изразява във вода, храна, или обич, тъй като потребностите са материални и духовни. Някои обществени потребности могат да бъдат противоречиви, защото различните хора имат различни такива.

С други думи аз съм прав, а ти си крив. Не е нужно да цитираш Уикипедия за да стане ясно това

В случай,че погрешно не правиш разлика между необходимост и потребност, замисли се какви психологически и физиологични процеси протичат в един атом да речем, а какво остава за други "неща"

[Guest]

Потребност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Потребност е обективната или субективна вътрешна необходимост ...

необходимост > потребност, неща > същества

Ако разбирането идваше чрез тролене по форумите, хората щяха да закрият университетите.

[sirius]

Необходимост и потребност са свързани със субекта. Условия (за нещо) не са свързани. Като се дефинират физични закони, първо се дефинират условията при които този закон работи. Изключения няма.

Казваме "необходими условия" (във физика математика и пр.).

Значи, закона си работи. Независимо дали знаем за него или не. Необходимите условия не са необходими на закона. Те са израз на НАШЕТО разбиране и дефиниране на закона.

А нашето разбиране е ОТРАЖЕНИЕ на реалноста. Проблема на субекта, опитващ се обективно да отрази реалноста.

От там идва и проблема с описанието на реалноста. Описанието е описание на нашето разбиране, отразяване (в съзнанието) на реалноста. Която ако се "отдели" от нас е само "това което е". Колкото по-задълбаваме в описанието, толкова по-трудно става за описване. Та ние кило домати не можем да опишем ИДЕАЛНО, в пълнота. Защото първо ще забием във форми и обеми (геометрия), после във биология, ако щете дори и история. Ами това си е много нещо. Затова биолозите разглеждат един аспект, агрономите друг, готвачите трети и пр. и пр. На парче.

Излиза, че за да опишем едно сравнително просто нещо, трябва да опишем, едва ли не, цялото налично знание.

Евалата на този който опише кило домати ВЪВ ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН аспект. Енциклопедия на кило домати в 700 тома. Е това ако не е постижение!