В ума на един юноша

[Guest]

Необходимост и потребност са свързани със субекта. Условия (за нещо) не са свързани. Като се дефинират физични закони, първо се дефинират условията при които този закон работи. Изключения няма.

Казваме "необходими условия" (във физика математика и пр.).

Значи, закона си работи. Независимо дали знаем за него или не. Необходимите условия не са необходими на закона. Те са израз на НАШЕТО разбиране и дефиниране на закона.

А нашето разбиране е ОТРАЖЕНИЕ на реалноста. Проблема на субекта, опитващ се обективно да отрази реалноста.

От там идва и проблема с описанието на реалноста. Описанието е описание на нашето разбиране, отразяване (в съзнанието) на реалноста. Която ако се "отдели" от нас е само "това което е". Колкото по-задълбаваме в описанието, толкова по-трудно става за описване. Та ние кило домати не можем да опишем ИДЕАЛНО, в пълнота. Защото първо ще забием във форми и обеми (геометрия), после във биология, ако щете дори и история. Ами това си е много нещо. Затова биолозите разглеждат един аспект, агрономите друг, готвачите трети и пр. и пр. На парче.

Излиза, че за да опишем едно сравнително просто нещо, трябва да опишем, едва ли не, цялото налично знание.

Евалата на този който опише кило домати ВЪВ ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН аспект. Енциклопедия на кило домати в 700 тома. Е това ако не е постижение!

Вашите разсъждения отразяват виждането за субекта намираш се в един реален свят, който си създава мисловни описания на този свят, после използва тези описания за свои цели. Законите на реалния свят които установява по този начин са част от неговите описания, те са зададени в контекста на тези описания и затова могат да се променят заедно с описанията. Явно е че тези описания и производните им закони на реалния свят зависят от информацията, идваща от този свят към субекта, както и от мисловната способност на субекта да я обработи, обективизира и съответно да формулира общи, абстрактни понятия и закони.

Тези виждания са разбираеми и широко възприети, не виждам смисъл да ги коментираме отново тук. Те обаче не изясняват много относно субекта, а най-вече светът около него, докато самия субект става известен само доколкото влиза в описанията на този свят и съответните им закони на света. Така се получава че субекта трябва все ппвече да научава за света, да обогати описанията си за него, за да може да познае себе си. Това е без съмнение трудна задача. Затова когато стане нужно за мислещия субект да назове дори базисните понятия на своето съществуване, той не може да направи това лесно, той трябва непременно да мине през описанията на външния свят. Така че дори базисните понятия за субекта стават част от описанията на света, които в основата си се базират на космологични мисловни модели.

Затова и понятията които обсъждаме относно необходимостите на съществуването на нещата въобще, са част от подобни модели. Според вашия модел нещата въобще нямат нужда от каквито и да са необходимости за да присъстват в света, защото в общия случай те не са мислещи субекти или чувстващи субекти. Единствено условията за изява на нещо трябва да присъстват, тогава това нещо съществува. Тогава обаче следва че условията, както и да са дефинирани, са необходимостите за съществуването на тези неща. Дали един термин ви харесва повече от друг не променя картината, за да съществува нещо трябва да приемем факта на неговото съществуване, подобно на Витгенщайн. Описанията на този факт обаче, дори и на най-ниско сетивно ниво налагат необходимости от това че той съществува в нашата картина на света, кати да изявява някакви свойства, да влиза в някакви взаимодействия. Условията за тези изяви, формулирането на техните закони и т.н. следват по-късно и подлежат на корекции.

[sirius]

Май говорим за едно и също нещо.

Според мен не можем да разделим реалноста от наблюдателя. В момента, в който зопочнем да наблюдаваме, да си даваме сметка за реалноста, вече включваме и субекта в наблюдението. Със способноста си да възприема, разбира и описва. От там нататък, реалноста не е "каквато е", а описаната от субекта реалност.

Интересно е. От една страна е това, което е. От друга аз разбирам (да кажем) част от него и го описвам с наличните ми средства (думи, знаци,или както мога) на друг субект. Когато другия субект е близо по разбиране, бих могъл да му предам част от моето разбиране. Чрез моето описание. Иначе реалноста си е реалност и ние не я бъркаме. А ние като общество имаме едно голямо, общо описание. Което пък улеснява предаването на разбирането за реалноста. А понякога усложнява.

[Galahad]

Юношите си задават много въпроси, защото те опознават света. Някои съветват да четели много книги. Работата е там, че когато вече ще са изчели много книги, те отдавна вече няма да са юноши.

А не е лошо да си задават въпроси, защото тяхното съзнание все още не е обременено от грешките на миналото. А за да се направи крачка напред обикновено трябва нов подход, който не е описан в съществуващите книги.

А темата е пусната във философия, сиреч идеята е за мислите, които нахлуват в главата през пубертета. Гледам, че някои веднага се опитаха да надянат определени правилни според тях отговори. Нещо като таксиметраджиите на гарата дето гледат да прекарат още неорентирания новопристигнал в града.

Ще рече, че няма да е лошо да се съобразяват коментарите с раздела, в който е темата. Винаги ще има юноши и такива въпроси. Философията може и да е наука за науките, но това не значи, че в този раздел трябва да се решат всички научни проблеми. Втори е въпросът, че може по-удачното място на темата е в раздел психология, но него май не го обичат, защото у нас трудно се прави разлика между психология и психиатрия, а пък тя е като между здрав и развален компютър.