Певки, Онгъла, Никулицел

[Raven]

"Истинската история" на Петрински си е доста прилична и приятна книга а това което казва в статията за откритите на сандъчета с компоненти от разни светци си е чиста истина.

Нищо лично но през последните години в археологията се навъдиха някои субекти тип Инди Комерс, Овчаров, разни с багери и златни маски и откривачи на памперси на светци.......

Книгата му наистина е приятна за четене и я препоръчвам /първата част/, аз съм силно саркастичен към подобни "истински" заглавия но в случая става дума за бъзик с Лукиан и няма откривателски претенции.

Редактирано 6, 2014 от Raven

[isav]

В Плиска е имало сигурно много малки пожари , но само един в целия център и опустошил ходници, запечатвайки там предмети от периода. И именно на този пожар, г -не критик на наука от която няма грам понятие, са направени съответните проби. Тази тема е отдавна изяснена и отвъд всякаква разумна дискусия. Истински тъжно е, че във форума вилнеят ярки провали на средното образование и потенциални теми за дисертации в други научни области...

За мен е интересно къде и през коя година е правено датирането, ако не е тайна?

[isav]

Някакви извори за нов строеж ще покажеш ли за да имаш все пак някакви доводи за твърдението си?

Казва се в прав текст:

- "Никифор навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум..."

Археологическите разкопки също доказват по неопорим начин опожаряването на "Плиска".

Тоест - от този цитат автоматично следва категоричния извод, че Крум е резидирал в "Плъска"? Това "мислене" дори не е ненаучно - то е жалко...

Крум може да е бил планинар-любител и да е обитавал Мадарската крепост, примерно! Или пък Шуменската такава! Откъде ги изсмуквате тези "категорични изводи"??? Може дори Преслав да е започнат от него... И там датирането е "на око", от гледна точка на техническите науки!!!

Докато не намерим категорично доказателство - надпис, изображение, гроб на владетел - можем само да предполагаме, че Абоба е "Плъска"... Да - удобно отговаря по мащаб на столица, строежите прилягат на владетел, но датировката е деликатна тема! Тук съм съгласен с Петрински - стратиграфията е ужасно важна, тя помага за по-точното датиране, особено в комбинация с различните методи за изотопно и дендрологично датиране ...

[_magotin_]

За мен е интересно къде и през коя година е правено датирането, ако не е тайна?

Германски лаборатории по заявка на Рашев. Ще го кача.

[_magotin_]

"Истинската история" на Петрински си е доста прилична и приятна книга а това което казва в статията за откритите на сандъчета с компоненти от разни светци си е чиста истина.

Нищо лично но през последните години в археологията се навъдиха някои субекти тип Инди Комерс, Овчаров, разни с багери и златни маски и откривачи на памперси на светци.......

Книгата му наистина е приятна за четене и я препоръчвам /първата част/, аз съм силно саркастичен към подобни "истински" заглавия но в случая става дума за бъзик с Лукиан и няма откривателски претенции.

Евтини сензации и лов на шарани. Колото са срамни изброените, толкова по-срамен е маниерът на Петрински. Етични стандарти в науката не се налагат с булевардни писания.

[makebulgar]

Между другото река Варна е била известна с това си име в началото на 10 век. Ако съдим по описанието на Константин Багренородни.

[КГ125]

Тъй, мненията за пожара в Плиска са преместени ей тука: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16306&page=2

Продължавайте там

[resavsky]

След като завладял върха, Александър се отправил към земите на трибалите. Техен цар бил Сирм. Като разбрал, че Александър идва, той изпратил веднага жените, децата и останалото невъоръжено население на остров Певка на река Дунав, където се били оттеглили и траките, граничещи с трибалите. Не след дълго избягал там и Сирм. Останалото население на трибалите се оттеглило на друг остров — на мястото, откъдето Александър тръгнал един ден преди това.

Александър нападнал отново трибалите, предизвикал ги да слязат от планината в равнината и след като били избити три хиляди души, една част прогонил, а друга пленил. След това се отправил пак към река Дунав — към острова, на който било избягало мирното население на трибалите и траките. Варварите оказали голяма съпротива, тъй като били в по-благоприятно положение. Македонците разполагали с малко кораби, а и течението на реката било много силно. Поради това, след като изтеглил корабите си, Александър преминал през нощта реката с хиляда и петстотин конници и четири хиляди пехотинци. Той се отправил към земите на гетите [4], чиито войски, строени на отсрещния бряг, били около четири хиляди конници и повече от десет хиляди пехотинци. Те не издържали дори и първото нападение, тъй като били изплашени от необикновено бързото преодоляване от македонските войски само за една нощ на река Дунав, една от най-пълноводните и дълбоки реки в Европа, без да търсят мост. След като те побягнали навътре в горите, Александър заварил града им празен, превзел го и го изравнил със земята. Тук при него дошли пратеници от останалото население по поречието на Дунав, от името на трибалския цар Сирм и от германците с предложение да му станат съюзници. Той приел тяхното предложение, а германците запитал кое най-много ги плаши. Той смятал, че известността на името му им е внушила страх. А те отговорили, че ги е изплашило преди всичко това да не би някога и върху него да рухне небето. Александър не се разгневил от високомерния им отговор, само заявил, че германците са много горди. И ги изпратил да си отидат.

Описание на похода на Александър срещу Певки.Явно е че там е имало място и за цивилно население.

[isav]

От това описание не става ясно къде точно Александър е водил битката, но сигурното е, че не е на Певки, където били скрити жените, децата и невъоръженото население... Споменатите планина и равнина, която е била бойно поле между македонци и трибали, са на друг остров. Това още повече ме кара да си мисля, че Певке е Инсула Маре - голям почти колкото Родос...

[makebulgar]

От кой е сведението за Александър?

[isav]

Руф...

[miroki]

От това описание не става ясно къде точно Александър е водил битката, но сигурното е, че не е на Певки, където били скрити жените, децата и невъоръженото население... Споменатите планина и равнина, която е била бойно поле между македонци и трибали, са на друг остров. Това още повече ме кара да си мисля, че Певке е Инсула Маре - голям почти колкото Родос...

Да, битката не е била на Певки, а на един ден път от острова на трибалите (който пък е съседен на Певки, напада ги заедно?! или автора се бърка). Изобщо не е било до реката. Объркано е малко.

А после се върнал при реката и островите там. Само, че пък населението на траките и трибалите го отблъснали (явно заради избягалите войски там със Сирм) и ...тогава тръгнал към гетите.

Трябва да се намерят планини на един ден път. Вероятно и с пехотата.

[resavsky]

Не бързайте има и друго описание.

[Thorn]

Руф...

Руф, ама друг път!

[isav]

http://www.promacedonia.org/bmark/kr/kr_2.htm#4

[Thorn]

Руф ама друг път!!!

Вгледай се в подробностите!

[isav]

О, добре - Ариан е!

"2. BATTLE WITH THE TRIBALLIANS

ALEXANDER sent the booty away southward to the cities on the seashore, entrusting to Lysanias and Philotas the duty of setting it up for sale. But he himself crossed the summit, and advancing through the Haemus into the land of the Triballians, he arrived at the river Lyginus. This river is distant from the Ister three days’ march to one intending to go to the Haemus. Syrmus, king of the Triballians, hearing of Alexander’s expedition long before, had sent the women and children of the nation on in advance to the Ister, ordering them to pass over into one of the islands in that river, the name of which was Peuce. To this island also the Thracians, whose territories were contermlnous with those of the Triballians, had fled together for refuge at the approach of Alexander. Syrmus himself likewise, accompanied by his train, had fled for refuge to the same place. But the main body of the Triballians fled back to the river, from which Alexander had started the day before.
When he heard of their starting, he wheeled round again, and, marching against them, surprised them just as they were encamping. And those who were surprised drew themselves up in battle array in a woody glen along the bank of the river. Alexander drew out his phalanx into a deep column, and led it on in person. He also ordered the archers and slingers to run forward and discharge arrows and stones at the barbarians, hoping to provoke them by this to come out of the woody glen into the ground unencumbered with trees. When they were within reach of the missiles, and were struck by them, they rushed out against the archers, who were undefended by shields, with the purpose of fighting them hand-to-hand. But when Alexander had drawn them thus out of the woody glen, he ordered Philotas to take the cavalry which came from upper Macedonia, and to charge their right wing, where they had advanced furthest in their sally. He also commanded Heraclides and Sopolis to lead on the caval ry which came from Bottiaea and Amphipolis against the left wing; while he himself extended the phalanx of infantry and the rest of the horse in front of the phalanx and led them against the enemy’s centre. And indeed as long as there was only skirmishing on both sides, the Triballians did not get the worst of it; but as soon as the phalanx in dense array attacked them with vigour, and the cavalry fell upon them in various quarters, no longer merely striking them with. the javelin, but pushing them with their very horses, then at length they turned and fled through the woody glen to the river. Three thousand were slain in the flight; few also of these were taken prisoners, both because there was a dense wood in front of the river, and the approach of night deprived the Macedonians of certainty in their pursuit. Ptolemy says, that of the Macedonians themselves eleven horsemen and about forty foot soldiers were killed.

3. ALEXANDER AT THE DANUBE AND IN THE COUNTRY OF THE GETAE
ON the third day after the battle, Alexander reached the river Ister, which is the largest of all the rivers in Europe, traverses a very great tract of country, and separates very warlike nations. Most of these belong to the Celtic race, in whose territory the sources of the river take their rise. Of these nations the remotest are the Quadi and Marcomanni; then the Iazygians, a branch of the Sauromatians then the Getae, who hold the doctrine of immortality; then the main body of the Sauromatians; and, lastly, the Scythians, (whose land stretches) as far as the outlets of the river, where through five mouths it discharges its water into the Euxine Sea. Here Alexander found some ships of war which had come to him from Byzantium, through the Euxine Sea and up the river. Filling these with archers and heavy-armed troops, he sailed to the island to which the Triballians and Thracians had fled for refuge. He tried to force a landing; but the barbarians came to meet him at the brink of the river, wherever the ships made an assault. But these were only few in number, and the army in them small. The shores of the island, also, were in most places too steep and precipitous for landing, and the current of the river alongside it was rapid and exceedingly difficult to stem, because it was shut up into a narrow channel by the nearness of the banks.

Alexander therefore led back his ships, and determined to cross the Ister (and march) against the Getae, who dwelt on the other side of that river; for he observed that many of them had collected on the bank of the river for the purpose of barring his way, if he should try to cross. There were of them about 4,000 cavalry and more than 10,000 infantry. At the same time a strong desire seized him to advance beyond the Ister. He therefore went on board the fleet himself. He also filled with hay the hides which served them as tent-coverings, and collected from the Country arou nd all the boats made from single trunks of trees. Of these there was a great abundance, because the people who dwell near the Ister use them for fishing in the river, sometimes also for journeying to each other for traffic up the river; and most of them carry on piracy with them. Having collected as many of these as he could, upon them he conveyed across as many of his soldiers as was possible in such a fashion. Those who crossed with Alexander amounted in number to 1,500 cavalry and 4,000 infantry.

4. ALEXANDER DESTROYS THE CITY OF THE GETAE – THE AMBASSADORS OF THE CELTS

THEY crossed over by night to a spot where the corn stood high; and therefore they reached the bank more secretly. At the approach of dawn Alexander led his men through the field of standing corn, ordering the infantry to lean upon the corn with their pikes held transversely, and thus to advance into the untilled ground. As long as the phalanx was advancing through the standing corn, the cavalry followed; but when they marched out of the tilled land, Alexander himself led the horse round to the right wing, and commanded Nicanor to lead the phalanx in a square. The Getae did not sustain even the first charge of the cavalry; for Alexander’s audacity seemed incredible to them, in having thus easily crossed the Ister, the largest of rivers, in a single night, without throwing a bridge over the stream. Terrible to them also was the closely-locked order of the phalanx, and violent the charge of the cavalry. At first they fled for refuge into their city, which. was distant about a parasang from the Ister; but when they saw that Alexander was leading his phalanx carefully along the side of the river, to prevent his infantry being anywhere surrounded by the Getae lying in ambush, but that he was sending his cavalry straight on, they again abandoned the city, because it was badly fortified. They carried off as many of their women and children as their horses could bear, and betook themselves into the steppes, in a direction which led as far as possible from the river. Alexander took the city and all the booty which the Getae left behind. This he gave to Meleager and Philip to carry off. After razing the city to the ground, he offered sacrifice upon the bank of the river, to Zeus the preserver, to Heracles, and to Ister himself, because he had allowed him to cross and while it was still day he brought all his men back safe to the camp.
There ambassadors came to him from Syrmus, king of the Triballians, and from the other ind ependent nations dwelling near the Ister. Some even arrived from the Celts who dwelt near the Ionian gulf. These people are of great stature, and of a haughty disposition. All the envoys said that they had come to seek Alexander’s friendship. To all of them he gave pledges of amity, and received pledges from them in return. He then asked the Celts what thing in the world caused them special alarm, expecting that his own great fame had reached the Celts and had penetrated still further, and that they would say that they feared him most of all things. But the answer of the Celts turned out quite contrary to his expectation; for, as they dwelt so far away from Alexander, inhabiting districts difficult of access, and as they saw he was about to set out in another direction, they said they were afraid that the sky would some time or other fall down upon them. These men also he sent back, calling them friends, and ranking them as allies, only adding the remark that the Celts were braggarts."

И Руф ги е забъркал едни...

[Thorn]

Не е Руф. На Руф първите книги не са запазени. В българското издание са сложили нещо като възстановка на евентуалното им съдържание, но ако не си подозрителен, няма и да забележиш, че вместо оригинален текст на Квинт Курций Руф, отначало върви някаква идиотия от 19 век. Оттам идват и "германци" вместо келти.

[resavsky]

"Та нали когато Александър, синът на Филип в своя поход срещу траките отвъд Хемус127 нахлул в страната на трибалите128 и видял, че тя се простира чак до Истър и до остров Певке в него129, и че местата отвъд се владеят от гетите, отишъл, казват, чак до там130, но не можал да дебаркира на острова поради недостиг на лодки [защото царят на трибалите Сирм потърсил убежище там и му оказал съпротива]; той обаче се прехвърлил в страната на гетите и бързо се върнал в отечеството си, след като получил дарове от въпросните племена и от Сирм. "

Описанието на Страбон.Явно военни действия около Певки си е имало.

[isav]

Не е Руф. На Руф първите книги не са запазени. В българското издание са сложили нещо като възстановка на евентуалното им съдържание, но ако не си подозрителен, няма и да забележиш, че вместо оригинален текст на Квинт Курций Руф, отначало върви някаква идиотия от 19 век. Оттам идват и "германци" вместо келти.

Благодаря за забележката! Така се зачетох в описанието на Ариан (което пък сигурно се базира на Птолемей) и важното в случая е, че битката е станала при река Lyginus, която била на три дена път от Дунав и на един от Хемус... Потенциални заподозрени: Провадийска или Батова... А най-важното е, че Певки още повече ми прилича на Инсула Маре...

[resavsky]

Исав това е река Росица.Този въпрос отдавна е изяснен.

[isav]

Хубаво е изяснен, Росица е прекрасна река, ама нека помислим като трибалите от 4 в. пр. н. е. - живеят около Стара планина, в която при добро желание могат да се скрият така, че никой никога да не ги намери и за 10 години търсене, обаче те от там бягат чак в устието на Дунав!!!! Има-няма 400 км. за спорта! Звучи ли ти логично? На мен - не! Аз бих се укрепил на баира и бих избивал македонци бавно и методично всяка нощ докато не се изтеглят обратно оттатък Балкана... Трибалите са били местно население, познавали са планината и са имали предимството на изненадата, което горите дават - в описанието на битката дори има податка за макетата и желанието има да влизат в горите нощем!!!

Нещо не ми допада такова обяснение! Българите също се крият из планината, а не тичат на майната си...

Много по-логично е да са обитавали Добруджа и Лудогорието! Макар на някои карти да ги дават дори около Българска Морава...

[Thorn]

В същия поход са се укрепявали и в планините. Сашко добре се е справял с такива. Че и в големия поход се е справял доста успешно с всякакви пичове, на които са им идвали същите идеи. Очевидно е имал достатъчно "планински дивизии".

[resavsky]

Да предполага се че битката е била в Шипченския проход.

[isav]

Торн, това че Александър е преминавал през укрепени проходи пак не обяснява "криенето" на място отдалечено на 400 км.! Със същият успех са можели да идат в Карпатите - така и така са преплували реката... Това е почти като изселването на бесарабските българи! Нещо е сбъркано тук...