Певки, Онгъла, Никулицел

[К.ГЕРБОВ]

Понеже стана дума за индоевропейските езици, ето някои сходства.

На немски език „топъл” е „варм” (warm).

В бесарабските села има едно, което се е казвало Чишме Варуит. За неговото име днес се дава обяснението, че означава „Варосана чешма“ и идвало от думите „вар“ и „чешма“, т. е. обградено с камък и варосано място. Има и мнение, че „варуит”, по-скоро означава „варовик”.

Вероятно това обяснение е взето от книгата на А. Скалковски, според когото Чишме Варуит идвало от татарското „чишме”, означаващо „фонтан” и молдавското „варуит”, означаващо „украсен”. Днес това село се казва Криничное, което идва от украинското „криниця”, означаващо „кладенец”.

С други думи не е много ясно какво е имало в началото: кладенец или чешма. Както и от варовик ли е бил(а) изграден(а) кладенецът, респ. чешмата или тя/той е бил „украсен (а)”, т. е. варосан(а).

Скалковски обаче дава подробности, които насочват обяснението в друга посока. „Наистина в долината има фонтан със сярна вода, на която някога приписвали лечебни свойства”, пише той. Иначе пак там имало и други „фонтани”, от които изтичала „изворна вода”.

Всъщност имаме минерален извор, като във Вонеща вода. И „чишме варуит” може би означава, "топла чешма" и от тази чешма е течала топла или гореща вода.

[Perkūnas]

Понеже стана дума за индоевропейските езици, ето някои сходства.

На немски език „топъл” е „варм” (warm).

В бесарабските села има едно, което се е казвало Чишме Варуит. За неговото име днес се дава обяснението, че означава „Варосана чешма“ и идвало от думите „вар“ и „чешма“, т. е. обградено с камък и варосано място. Има и мнение, че „варуит”, по-скоро означава „варовик”.

Вероятно това обяснение е взето от книгата на А. Скалковски, според когото Чишме Варуит идвало от татарското „чишме”, означаващо „фонтан” и молдавското „варуит”, означаващо „украсен”. Днес това село се казва Криничное, което идва от украинското „криниця”, означаващо „кладенец”.

С други думи не е много ясно какво е имало в началото: кладенец или чешма. Както и от варовик ли е бил(а) изграден(а) кладенецът, респ. чешмата или тя/той е бил „украсен (а)”, т. е. варосан(а).

Скалковски обаче дава подробности, които насочват обяснението в друга посока. „Наистина в долината има фонтан със сярна вода, на която някога приписвали лечебни свойства”, пише той. Иначе пак там имало и други „фонтани”, от които изтичала „изворна вода”.

Всъщност имаме минерален извор, като във Вонеща вода. И „чишме варуит” може би означава, "топла чешма" и от тази чешма е течала топла или гореща вода.

от такива бакалски сравнения с немски и други индоевропейски езици няма да стигнем до никъде.

Имена на разни бесарабски села изобщо няма да помогнат, понеже те са българо-татаро-румънски мишмаш от 18-19 век. Още по-малко по книгите на разни съмнителни автори, които очевидно не разбират румънски. fântână означава "кладенец, извор, чешма" - какви фонтани в селото???

văruit на румънски означава "варосан". cișmea văruită "варосана чешма"

Редактирано Март 14, 2014 от Perkūnas

[resavsky]

Все си мисля че въпросът за етимологията на Варна е вторичен въпрос за темата.Много внимание му отделихме.

[К.ГЕРБОВ]

какви фонтани в селото???

Ами такива: украсени. http://www.doroga.ua/Pages/InhabitedLocality.aspx?InhabitedLocalityID=2998 Фонтан, минат с баданарка. Молдавска му работа.

[Eньо]

от такива бакалски сравнения с немски и други индоевропейски езици няма да стигнем до никъде.

Имена на разни бесарабски села изобщо няма да помогнат, понеже те са българо-татаро-румънски мишмаш от 18-19 век. Още по-малко по книгите на разни съмнителни автори, които очевидно не разбират румънски. fântână означава "кладенец, извор, чешма" - какви фонтани в селото???

văruit на румънски означава "варосан". cișmea văruită "варосана чешма"

Това са молдовски територии между реките Прут и Днестър, които Русия през 1812г. ги присъединява към по-рано окупираните турски Хотин (Буджак) и разделя новоокупираните територии на десет губернии със главен град Кишинев.

През 1812г. руското правителство заселва в окупираните от Молдова територии емигранти християни от пределите на Османска Турция предимно българи, които получават безвъзмездно земи и строителни материали. Въпросното село прочистеното от татарите селище чиято забележителност е бил Варосаният кладенец (от румънски - fantana varuita).населено с емигранти от българските земи до 1947г. е носело името си Чишма-Варуита днес Криничное.

[К.ГЕРБОВ]

Да обясня на дървените философи за какво става дума.

За Чишме Варуит Аполон Скалковски пише: „Наистина тук, в долината има фонтан със сярна вода, на която някога приписвали лечебни свойства. Впрочем, в колонията има и много други фонтани с отлична изворна вода.”

За т. н. артезиански води се казва: „Формирането на артезианските води е свързано с геоложките условия, при които се редуват водопропускливи и водонепропускливи пластове. Водопропускливият, т.е. водоносен, пласт (хоризонт) е включен между два водонепропускливи пласта. Водите в него изпиват хидравличен натиск и при пробиване на горния водопропусклив пласт бликат на повърхността като напорни, наподобяващи фонтан. Ето защо те се наричат още напорни или фонтаниращи води.” http://www.kaminata.net/artezianski-vodi-urok-t4843.html

„Гардън пресече парка, стъпвайки по хрущящите черупки от стриди върху пътеката, разклати една надвиснала плетеница от испански мъх, минавайки под голямо дъбово дърво. Спря се пред неспирно бълбукащия артезиански фонтан и пийна от топлата минерална вода с полунереалното усещане, че никога не се е отделяла от това място, че е било преди година, две, десет. Всичко си беше, както винаги е било.” (Откъс от книгата на Александър Рипли „Сбогуване с Чарлтън”, част първа, с. 62)

Та ако вие вярвате, че може да се вароса артезиански фонтан, имате много здраве!

[Eньо]

Да обясня на дървените философи за какво става дума.

За Чишме Варуит Аполон Скалковски пише: „Наистина тук, в долината има фонтан със сярна вода, на която някога приписвали лечебни свойства. Впрочем, в колонията има и много други фонтани с отлична изворна вода.”

За т. н. артезиански води се казва: „Формирането на артезианските води е свързано с геоложките условия, при които се редуват водопропускливи и водонепропускливи пластове. Водопропускливият, т.е. водоносен, пласт (хоризонт) е включен между два водонепропускливи пласта. Водите в него изпиват хидравличен натиск и при пробиване на горния водопропусклив пласт бликат на повърхността като напорни, наподобяващи фонтан. Ето защо те се наричат още напорни или фонтаниращи води.” http://www.kaminata.net/artezianski-vodi-urok-t4843.html

„Гардън пресече парка, стъпвайки по хрущящите черупки от стриди върху пътеката, разклати една надвиснала плетеница от испански мъх, минавайки под голямо дъбово дърво. Спря се пред неспирно бълбукащия артезиански фонтан и пийна от топлата минерална вода с полунереалното усещане, че никога не се е отделяла от това място, че е било преди година, две, десет. Всичко си беше, както винаги е било.” (Откъс от книгата на Александър Рипли „Сбогуване с Чарлтън”, част първа, с. 62)

Та ако вие вярвате, че може да се вароса артезиански фонтан, имате много здраве!

Ето, виж жителите на селото мисля че по-добре от теб знаят за какво иде реч:

Село Криничное расположено на берегу самого большого в Украине пресноводного озера Ялпуг в 20 км к югу от Болграда.

Основано в 1813 г. болгарскими поселенцами на месте татарского стана Чишма-Варуита (что в переводе означает «выкрашенный фонтан»).

До 1947 г. носило название Чешмелий или Чешмели ("чешма" - родник).

В 1936 г. была возведена Георгиевская церковь.

В селе Криничном расположено частное винодельческое предприятие "Колонист"...

http://www.doroga.ua/Pages/InhabitedLocality.aspx?InhabitedLocalityID=2998

http://ukrssr.ru/Odesskaja.obl/Bolgradskij.rajon/Krinicznoe.html

Редактирано Март 15, 2014 от Eньо

[miroki]

В този ред на мисли почнахме да се отдалечаваме от Варна и доближаваме до Онгъла.

[К.ГЕРБОВ]

Основано в 1813 г. болгарскими поселенцами на месте татарского стана Чишма-Варуита (что в переводе означает «выкрашенный фонтан».)

Дрън-дрън. Най-ранното сведение е на Скалковски. А той не посочва там да е имало татарски стан.

За първи път се заселват българите. Местността се е казвала Чишме Варуит. При обяснението се споменава, че наименованието идвало от татарската дума „Чишме”, която означавала „фонтан” и молдавското „варуит”, което означавало „украсен”.

Нито кладенец, нито чешма е имало там преди българите. Имало фонтани, от които един с минерална сярна вода. Затова и мисля, че думата варуит има друго значение.

[К.ГЕРБОВ]

Чишме Варуит се е намирало точно в Онгъла. Ето в една книга за бесарабските българи от 1903 г. какво е написано за него.

[Eньо]

Най-ранното сведение е на Скалковски. А той не посочва там да е имало татарски стан.

Старите Криничани твърдят, че е имало татарско селище преди да заселят с императорски указ предците им там. Има също достатъчно студенти от този край и може да се провери по всяко време за съмняващите се от първа ръка така да се каже.

http://www.doroga.ua/Pages/InhabitedLocality.aspx?InhabitedLocalityID=2998

http://ukrssr.ru/Odesskaja.obl/Bolgradskij.rajon/Krinicznoe.html

Доц. д-р Александър Ганчев, заместник-председател на Одеското научно дружество на българистите казва следното:

В съвременна Украйна има доста селища от преселници от тази група, тъй като те са били разпръснати из съществуващите по онова време още татарски селища тук, на т.нар. Ногайска орда и българите са се настанили към тях.

Редактирано Март 15, 2014 от Eньо

[К.ГЕРБОВ]

Когато българите основават селище в Чешме Варуит, то тогава е включено в Измаилски окръг.

В книгата на Скалковски отделно са посочени и селищата на татарите, които са съществували там, преди те да се изселят и да дойдат българите. Това са татарските селища от Измаилски окръг. Няма Чешме Варуит.

История се прави с реални факти, а не с ЕЖК или по сведение на студенти, особено ако са раннобудни.

Бе пак опряхме до краставиците и краставичаря!

[Eньо]

Когато българите основават селище в Чешме Варуит, то тогава е включено в Измаилски окръг.

чешме варуит.jpg

В книгата на Скалковски отделно са посочени и селищата на татарите, които са съществували там, преди те да се изселят и да дойдат българите. Това са татарските селища от Измаилски окръг. Няма Чешме Варуит.

татарски селища.jpg

История се прави с реални факти, а не с ЕЖК или по сведение на студенти, особено ако са раннобудни.

Бе пак опряхме до краставиците и краставичаря!

Скалковски не може да каже кой е живял там, защото Русия окупира тази молдовска територия между Прут и Днепър едва през 1812г.

[templar1307]

Скалковски не може да каже кой е живял там, защото Русия окупира тази молдовска територия между Прут и Днепър едва през 1812г.

Бисер на бисерите!

[Eньо]

Това са татарските селища от Измаилски окръг. Няма Чешме Варуит...

Няма, защото преди да дойдат руснаците селото е било татарско, в държавата Молдова и се е наричало Cișme, а не 'Чешме Варуит".

[К.ГЕРБОВ]

Хайде стига си ръсил глупости! Обясних ти, че историята се изяснява с документи, а не с разсъждения, които на теб може да изглеждат остроумни, ама за мен са тъпи, като краставици. И вземи прочети нещо, а недей само да ровиш из интернет.

[Perkūnas]

Дрън-дрън. Най-ранното сведение е на Скалковски. А той не посочва там да е имало татарски стан.

За първи път се заселват българите. Местността се е казвала Чишме Варуит. При обяснението се споменава, че наименованието идвало от татарската дума „Чишме”, която означавала „фонтан” и молдавското „варуит”, което означавало „украсен”.

Нито кладенец, нито чешма е имало там преди българите. Имало фонтани, от които един с минерална сярна вода. Затова и мисля, че думата варуит има друго значение.

Авторът, на който се позоваваш, очевидно не знае румънски. или се е изгубил в превода. văruit на румънски означава точно "варосан", от глагола а vărui = a acoperi cu lapte de var, покривам с варов разтвор, т.е. варосвам. Румънската дума fântână означава "извор, кладенец, чешма".

[Eньо]

Хайде стига си ръсил глупости! Обясних ти, че историята се изяснява с документи, а не с разсъждения, които на теб може да изглеждат остроумни, ама за мен са тъпи, като краставици. И вземи прочети нещо, а недей само да ровиш из интернет.

татарски селища 2.jpg

Недей така. Правиш се зорлем на Андрешко. Ето и Perkūnas ти каза, руския автор, на който се позоваваш, очевидно не знае румънски. или се е изгубил в превода

1. Основно правило е при споменаване на имена на селища и други топографски наименования да се намери реалното, истинското название, и едва тогава към него да се прибавят като допълнителни версиите и произношенията на околните народи и на други езици.

2. Ето, в случая реалното име на селището е Cişmea така го наричат в официални документи

"sovietul satesc Cişmea" - селски съвет Cişmea (Чишмеа). Това е истинското име на селото, така е записано и на указателната табела при влизане и излизане от селото. Така е записано и в паспортите на жителите му.

Нерде селсъвет Чишмеа (sovietul satesc Cişmea), нерде книжлето на Леонид Васильевич ...

Що се отнася до страничката, която упорито показваш тя е само началото на изброяване в кое селище кое татарско коляно е живеело.

Страница 1, която показваш е само началото, селищата на клана Едисан.

По нанатък в книжлето на Леонид Васильевич са изброени селищата на черкезките и татарските кланове Акъ Мурзук Бей, Орак Оглу, Орулбет Оглу, всички от колената Саръяр и Аджидер всички изселени и на тяхно място са заселени християни емигранти.

Редактирано Март 17, 2014 от Eньо

[К.ГЕРБОВ]

И двамата взехте да се правите на улави. Единият ми обяснява, какво значи Фонтина в името Чишме, другият пък показва документи от 1933 г., които Скалковски в 1813 г. не бил ги чел.

А бе вий добре ли сте?

[Eньо]

И двамата взехте да се правите на улави. Единият ми обяснява, какво значи Фонтина в името Чишме, другият пък показва документи от 1933 г., които Скалковски в 1813 г. не бил ги чел.

Не лъжи, не е хубаво това.

Първо даваш само първата страница и се опитваш да заблудиш форумниците, че това са всички селища.

Второ, вече трети път ти се обяснява че въпросното селище е татарско и след прогонването на татарите и черкезите от техните поселища руския император Александър I с указ настанява на тяхното място българи избягали от пределите на Османската империя.

Всяко българско семейство получава:

-по 60 десетини земя

- паричен кредит

- освобождаване от данъци

- държавна служба.

[К.ГЕРБОВ]

Кое селище е татарско?

[resavsky]

А между другото някой може ли да даде сведения за крепостта Адемклиси в Северна Добруджа?Дали тя има отношение към кампанията от 680 г.?

[Last roman]

Тя крепостта до Тропеум Траяни е унищожена от аварите още през 587 г.

[resavsky]

А защо Аспарух не се е настанил в нея щом е минал на юг от Дунав?От една крепост все остават доста неща.

[miroki]

Там /в делтата/ има поне 10 крепости. И аз в другата тема питах, дали не е ползвал някоя от тях. И снимките им изтипосах.

Въпреки, че имат нужда от ремонт.