Бедността в България

[Frujin Assen]

Малко журналистически изрезки, ей тъй, да видим всички, докъде я е докарала българската икономика.

След като стана ясно, че за една година евродепутат получава пари, които средностатистически българин изкарва за 108 години, друга потресаваща информация бе изнесена.

Оказва се, че България не само е държавата с най-ниски доходи на населението в ЕС, но и минималната ни заплата е по-ниска, отколкото в някои държави от Третия свят. Към настоящия момент, минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро. В една държава като Ирак, след опустошителен военен конфликт и продължаващи бойни действия, минималната заплата е 146,91 евро. Друга близкоизточна държава – Ливан (без залежи от петрол), е определила минимална работна заплата от 247,02 евро.

Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високи заплати от българите – съответно 151, 42 евро и 178,04 евро. Но и това не е най-фрапиращото. Минималният доход в екзотични и слабо развити островни държави е по-висок, отколкото в България. На остров Вануату, който не е офшорна зона, а 80% от населението му е заето в селскостопанския сектор, минималната заплата е 213,70 евро. И като капак, дори в Папуа Нова Гвинея ни изпреварват по минимален доход. В тази изключително слабо развита държава, отново препитаваща се изключително със селско стопанство (72 % от трудоспособните на острова са заети в сектора), минималната работна заплата е 141,70 евро.

Близо 1,6 млн. българи са на ръба на оцеляването. Това става ясно от данните, представени от КНСБ.

Според тях над 22% от домакинствата са под границата на бедността и преживяват с доход на член от семейството до 214 лв. Това даде повод на синдикалистите да обявят, че границата на бедност се е покачила.

С малко по-големи финансови възможности, но със сигурност недостатъчни за нормален живот, са 52 на сто от българите. Те преживяват месеца с доходи до 310 лева. Техният броя е 3,7 млн. души.

С до 560 лева на месец разполагат около 2,5 млн. българи.

Статистиката става още по-стряскаща от гледна точка на броя на хората, които имат доходи над 560 лева. Техният брой дори не достига и 100 000 души.

Средната работна заплата през първите 3 месеца на годината е под 1% в сравнение със същия период през 2013 г. Нетният й размер на средната работна заплата е близо 610 лв. на месец, или около 46 лв. над издръжката на живота. Според данните за издръжката на живот на четиричленно семейство са нужни 2254 лева на месец.

Друга негативна тенденция, посочена от КСНБ, е, че един работещ издържа двама безработни.

Отчайващо звучи и разликата между най-ниското и най-високото възнаграждение у нас. Тя възлиза на повече от 5,5 пъти.

10% от всички заети или близо 200 000 души работят за минимално възнаграждение. Най-много от тях са заети в административни и спомагателни дейности, в строителството и в преработващата промишленост.

Страната ни логично продължава да бъде на дъното на таблицата в ЕС по размер на минималната работна заплата.

Народът ни все повече обеднява, а делът на хората, които се оценяват като относително богати, намалява. Това показва изследване на КНСБ сред 3300 работещи от цялата страна. През 2012 година, заплатите на 28,4% от анкетираните са били намалени, а едва 17,3% са получили увеличение.

В проучването, над две трети от запитаните казват, че заплатата им не е достатъчна, за да покрият ежедневните си разходи. Това показва, че тенденцията за стагнация и замразяване на доходите става все по-сериозна. същевременно е намалял и делът на хората, които получават допълнителни заплати, ваучери за храна и бонуси.

Според изследването на КНСБ, 80% от българите вземат чисто между 200 и 900 лв, като средната нетна заплата е 519 лв. Едва 30% от хората считат, че са достойно заплатени, над 44% от запитаните смятат, че трябва да получават повече. Най-голям е делът на доволните от заплащането си във фирмите за недвижими имоти и финансовото посредничество. Обяснението е, че в тези дейности възнаграждението пряко зависи от резултатите, посочиха от КНСБ. Най-недоволни са в здравеопазването, хотелиерството и ресторантьорството. Там недоволни от заплащането са 80% от хората.

Изследването включва и оценка колко пари трябва да получават практикуващите различни професии според мнението на анкетираните. Най-големи разлики между реалното и очакваното възнаграждение има в здравеопазването. Според анкетираните лекарите специалисти трябва да вземат 1800 лв., а реалната им заплата е 1082 лева.

71,5% от анкетираните искат да работят над 8 часа на ден, ако им се плаща повече. Допълнителна заетост освен основната имат 12% от хората. Половината от тях са в сивия сектор, само 31,9% работят на граждански договор.

Общо 27,5% от всички наети на пълно работно време у нас получават ниско възнаграждение – под или равно на нетна работна заплата от 352 лв. на месец.

Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, който цитира данни от изследване за цената на труда на Института за социални и синдикални изследвания към синдиката.

Според дефиницията на КНСБ за нископлатен служител се смята този, който получава до 67 на сто от нетната работна заплата за съответната година след приспадане на данъците и социалните осигуровки. За 2012 година нетната работна заплата е 525 лева, а 67 на сто от нея – 352 лева, посочи Димитров.

Профилът на нископлатения работник най-общо е жена в предпенсионна възраст с ниско образование, живееща отдалечено от административните центрове и работеща в преработващата промишленост или селското стопанство. Често пъти са хора, които работят в отдалечени, малки населени места, в малки и стари предприятия.

„Прави впечатление, че предприятията, в които работят нископлатените работници, правят по-високо разходи за труд спрямо общите им разходи“, коментира още Пламен Димитров.

По думите му нископлатените работници много по-рядко получават допълнителни възнаграждения под формата на бонуси и социални придобивки в сравнение с работниците, получаващи по-високи доходи.

Изследването показва, че колкото по-кратко е времето на работа в една и съща фирма, толкова по-голяма е вероятността работникът да попадне в групата на нископлатените.

По отношение на нископлатените работници КНСБ предлага да се работи за повишаване на ефективността на колективното трудово договаряне и неговото разширяване, за договаряне на системи за заплащане, които да съответстват най-пълно на резултатите и труда, вложен в производството, за пряко участие на синдиката в различните форми за подобряване на качеството на работната среда.

Проучването е проведено по метода „лице в лице“ измежду 3600 заети, като 2006 от тях са били наети на пълно работни време.

Това е част от нашите системни усилия да анализираме конкретни политики по отношение заплащането на труда, каза още Пламен Димитров. Той посочи, че в следващите няколко седмици КНСБ ще е готова с предложения за реформи в областта на заплащането в държавния и частния сектор.

[Skubi]

Под г*зъ на жабата......

Ама и най-бедни трябва да има нали?

[Joro-01]

Анджек де.. Все в нещо трябва да сме първи.

[zakonodatelya]

Изборите нямат значение,важни са институциите.

Робърт Каплън

Преди много години посетих “Четирите ъгъла” в американския Югозапад. Това е малък каменен монумент върху платформа от полиран метал на мястото, където се събират границите на четири щата. Монументът може да се обиколи и в рамките на няколко секунди да се посетят четири щата: Аризона, Ню Мексико, Колорадо и Юта. Хората се редяха на опашка, за да го направят и да бъдат снимани от развълнувани близки.

Обиколката около монумента наистина предизвиква тръпка, защото всеки от тези четири щата има богато развита традиция и идентичност, които придават на техните граници действителен смисъл. И въпреки това при преминаването от един в друг щат няма нито показване на паспорти, нито митническа полиция.

Може да отвърнете, че това, разбира се е така, но става дума за щати, не за държави. Но фактът, че моето наблюдение е банално, не го прави по-малко забележително. Всъщност, прави го още по-забележително. Защото, както веднъж отбеляза покойният професор от Харвард Самюъл П. Хънтингтън, същината на американската система е не толкова демокрацията сама по себе си, колкото нейните институции.

Федералната и щатска система с 50 отделни идентичности и бюрокрации, всяка със своите ясно определени териториални граници, които въпреки това не изпадат в конфликт помежду си, е нещо уникално в политическата история. Тук не споменаваме хилядите окръзи и общини в Америка с техните собствени независими юрисдикции. Много от размирните и разкъсвани от войни страни в развиващия се свят, където съм работил като репортер, биха завидели на това оригинално решение за управление на цял континент.

Наблюдението на Хънтингтън всъщност може да бъде разширено: същината на западната цивилизация като цяло е в институциите. Разбира се, основата за това е демокрацията. Но демокрацията все пак е отделен фактор. Защото просветените диктатури в Азия са изградили солидни меритократични институции, докато слабите демокрации в Африка - не.

Институциите са толкова рутинен елемент на западната цивилизация, че сме склонни да ги възприемаме за даденост. Но, както посочих, това не е така на много от местата, където съм живял и работил. Получаването на разрешително или на друг прост документ там не зависи от чакането на опашка за няколко минути, а от плащането на подкупи и наемането на хора за извършване на услуги.

Ние приемаме за даденост течащата вода и постоянното електроподаване, но това са удобства, които липсват в много страни и региони заради липсата на компетентни институции, които да управляват тази инфраструктура. Да имаш приятел или роднина в данъчното не те спасява от плащането на данъци, но това е рядкост на други места. Успешните институции се отнасят към всички еднакво и безпристрастно. В Русия, Пакистан или Нигерия обаче не е така.

Разбира се, американците може и да се оплакват от лошите железопътни услуги, западането на инфраструктурата и от бюрокрацията, особено в градовете, но е важно да осъзнаем, че все пак се оплакваме на основата на един твърде висок стандарт в сравнение с този в по-голямата част от развиващия се свят.

Институциите или липсата на такива обясняват голяма част от това, което се случи в света през последните десетилетия. След падането на Берлинската стена Централна Европа избра да изгражда функциониращи демокрации и икономики. При всичките си проблеми и предизвикателства балтийските държави, Полша, Чешката република, Словакия и Унгария не се справиха зле и в някои отношения дори отбелязаха впечатляващи успехи.

Това се случи, защото в тези общества процентът на грамотност е висок, както сред мъжете, така и сред жените и те разчитат на традицията на модерната буржоазна култура отпреди Втората световна война и комунизма. Тъкмо грамотността и културата на средната класа са стълбовете на успешните институции. Институциите, в крайна сметка, имат нужда от бюрократи, които на свой ред трябва да бъдат грамотни и да са запознати с безпристрастния модел на функциониране на съвременните организации.

Балканите имаха по-малко късмет с негодни правителства и невпечатляващ растеж в Румъния от 1989 г. насам, с полухаоса, надигащ глава в Албания и България и междуетническата война, която разруши Югославската федерация през 90-те години. Тук освен това има предишна история на ниска грамотност, слаба или в някои случаи липсваща средна класа и източноправославна религия, която, тъй като е по-съзерцателна, не поощрява обективните стандарти - поне не в степента, в която го правят протестантството и католицизмът.

Всичко това бяха фактори за по-слабата институционна основа на икономическия растеж и политическата стабилност в тези държави. Русия също попада в тази категория. Нейната олигархична система е очевиден признак за слаби институции, тъй като корупцията просто сигнализира, че има друг начин за вършене на нещата, когато законите и държавната бюрокрация са неадекватно развити.

Да погледнем Близкия изток. Така наречената “Арабска пролет” се провали, защото арабският свят не е като Централна и Източна Европа. Там грамотността е ниска, особено сред жените. Въпреки търговските прослойки в някои градове, там има малко или никакви модерни буржоазни традиции и заради това липсват дееспособни институции, на които обществото може да се опре след свалянето на диктатурите. Поради тази причина - за разлика от посткомунистическото гражданско общество, което насърчи стабилността в Централна Европа - това, което остана в Северна Африка и Леванта след авторитаризма, бяха племена и секти.

Турция и Иран - като истински държави с по-успешна урбанизация и по-високи нива на грамотност, са в междинната категория между Южна Европа и арабския свят. Очевидно, дори вътре в арабския свят има различия. Египетските държавни институции са реалност в такава степен, която липсва в Сирия и Ирак. Затова Египет е управляем, дори това да става на моменти с автократични средства, докато Сирия и Ирак, изглежда, не са.

Накрая, да обърнем поглед към Африка. В много африкански държави, когато тръгнеш на път извън столицата, държавата много скоро изчезва. Пътят се превръща в зле очертан кален коловоз и контролът бива поет от племена и племенни вождове. Това е свят, в който грамотността и средната класа са минимални (макар и нарастващи), а институциите почти липсват. Начинът да се прецени развитието на Африка не е да се разговаря с представители на гражданското общество в столиците, а да се отиде в министерствата и другите административни служби и да се чака на опашка, за стане ясно как се случват нещата - и дали изобщо се случват.

Всъщност, там хората се заблуждават и след това заблуждават журналистите и дипломатите. Така че, не слушайте какво казват хората (най-вече елитите). Гледайте ги как се държат. Плащат ли данъци? Къде държат парите си? Редят ли се на опашка, за да получат шофьорска книжка и т.н? Поведението, а не реториката показва дали съществуват институции или не.

Изборите са лесни за провеждане и показват по-малко, отколкото си мислят журналистите и учените. Изборите са нещо, което се случва в рамките на 24 или 48 часа, организирано нерядко с помощта на чуждестранни наблюдатели. Но едно добре работещо министерство трябва да функционира 365 дни в годината. Ли Куан Ю е една от великите личности на 20 век, защото той изгради институции и чрез това изгради държава в Сингапур. Без начален ред не може да има истинска свобода. А институциите са най-важните средства за установяване на ред.

Тъй като институциите се развиват бавно и органично дори и при най-благоприятни условия, техният растеж убягва на журналистите, които се интересуват от драматични събития. Поради това медийните публикации нерядко предлагат недостатъчна информация за перспективите на дадена страна. Съветът на хората, занимаващи се с бизнес и на анализаторите в разузнаването е: наблюдавайте институциите, а не личностите.

[Skubi]

Анджек де.. Все в нещо трябва да сме първи.

Ами м-у първите сме в Европа за най-бедни....

Въпрос на гледна точка.....

[Frujin Assen]

Истинската бедност изглежда така.

Двадесет и три стотинки. Това е дневната дажба за храна, дрехи, отопление и развлечения за всеки един от членовете на семейството на Анка и Костадин Пампови от Черногорово, пише marica.bg.Двамата са дали живот на общо четири деца, но от години са безработни и преживяват единствено от мизерните детски, които държавата всеки месец им превежда в размер на 35 лева. Доскоро парите са били двойно повече, но третият им син навършил 19 години и държавните “благинки” секнали.

Пампови живеят в кирпичена къща, строена през 50-те години на миналия век. Улицата пред къщата им пък наподобява времето на Второто българско царство, когато паважът и асфалтът все още не са били основно средство за благоустрояване на инфраструктурата. Благодарение на топлото време през последните седмици входът на къщата е леснодостъпен без риск да затънеш до глезените в кал. Анка и Костадин са си по цял ден вкъщи. От пет години са без постоянна работа. Регистрирани са в Бюрото по труда, но до момента нито веднъж не им е предложена каквато и да било работа.

Порутената двуетажна къща приютява петчленното им семейство, но не се знае докога. Домът не е тяхна собственост, а наследствен. Пампови не знаят кога някой от роднините им ще предяви претенции към къщата или ще се стигне до делба на имота. Бащата и майката единствени имат “привилегията” да се отопляват в цялата къща. В така наречената им дневна има две легла, където Анка и Костадин нощуват. Между тях има печка тип “циганска любов”. Поради липса на пари обаче Пампови не могат да си купят дърва за огрев и пълнят кюмбето с каквото намерят.

Ето това са ни дървата, казва Костадин и посочва кашон, пълен със стари вестници, парчета от кашони, опаковки и найлони. С това се отопляваме и със съчки, обяснява мъжът. Двамата им по-големи сина все още спят в стаята си на втория етаж. Те стоят на студено, признава майката Анка. Най-големият им наследник от години живее във Варна, където работи. Второто им дете Иван е на 21 години и въпреки че има професия, не може да си намери работа. Завърши Професионалната гимназия по строителство в Пазарджик, но си стои у нас, вдига рамене отчаяната Анка. Третото им дете пък има диплома за майстор на дограми, но също си стои вкъщи, защото никъде не го взимат на работа. Така единственият им член на семейството, който е ангажиран през деня, е петокласникът Антон, който учи в местното училище в Черногорово.

Всъщност благодарение на него и благодарение на 35-те лева детски, които държавата отпуска на Анка, семейството успява да оцелее през зимата. Сметките за ток не са ни особено големи. По 10-15 лева най-много, но като нямаш пари и те ти идват много, обяснява Анка. Тя признава, че често се случва да закъсат с плащането и попадат под угрозата електричеството да им бъде спряно.
От никъде помощ не виждаме, отчаяни са Пампови. Редовно се подписват на трудовата борса, но работа за тях няма. В социални грижи не са се регистрирали, защото не могат да съберат 20 лева накуп, за да идат четиримата до Пазарджик, за да се запишат. Имаме право на помощи за отопление, но не ни ги дават, защото нямаме регистрация в социалната служба, обяснява Анка. По тази причина до тях не стигат и хранителните помощи, които Европейският съюз отпуска на хората в нужда.

В началото на зимата имало опасност и най-малкият им син Антон да спре да ходи на училище, защото нямал обувки. Депутатът от “Атака” Станислав Станилов обаче бил трогнат от историята на Пампови и с лични средства купил обувки за момчето. Той е и единственият човек, който ни помогна с нещо, разказва Анка Пампова. Със съседите не се разбираме, въпреки че са роднини на моя мъж. Имат спорове за имоти и на помощ от тях не разчитаме, признава жената. Съпругът є Костадин за последно работел в местната кооперация. Нещо обаче не им бях много удобен и ме изгониха, обяснява бившият тракторист. Той и жена му се грижат за двор, който е по-малко от декар, но който ги спасява от гладна смърт през годината. Гледаме си всичко на този двор и от него се прехранваме, обясняват Пампови. Сега се надяват някой добър човек да им го изоре за пари, защото няма откъде да вземат 30 лева, за да платят на орач.

Натрупали сме вересии във всички магазини, обяснява Анка и допълва, че вече никъде не искат да є дадат нищо, без да си плати. Снощи с триста зора успях да взема един хляб, за да ядем, разказва жената. Хладилникът им не работи, защото няма какво да сложат в него. Голям проблем за тях през идните месеци ще бъде личната карта на втория им син. Трябва да си я сменя и пак ще трябват пари, тревожи се Анка Пампова. Личните карти се вадят в Пазарджик, което са разходи за транспорт и за новия документ за самоличност. Добре че трябва да го прави през лятото, когато цялото семейство е ангажирано с кърска работа. Хващаме се на надница на полето и така изкарваме по някой лев, обясняват Пампови. Признават, че заради мизерията често се карат, но след това се сдобряват. И да се сбием, и да се избием, пари никой няма да ни даде за това, намира сили за шега Костадин Пампов. /БЛИЦ

Къде е държавата? Защо не помага на тези хора. http://www.blitz.bg/news/article/245719

[Elemag]

Това някаква форма на скрита политическа пропаганда ли е?

[Skubi]

/БЛИЦ

[Galahad]

Е, както беше казал един пенсионер когато Виденов току-що беше дошъл на власт: "Да, но пък всички ни завиждат, че ни управлява социалистическа партия". Не знам дали преживя Виденовата зима, но ако не е, се е споминал щастлив.

А сега се абстрахирайте от мисълта коя е партията и за качествата на изказалата се електорална единица.

Изводът е, че няма значение кой управлява, а как! Проблемът е, че българинът изобщо не мисли по този въпрос. Наскоро из форума се въртя скандалния секс-клип за лидер на украинската опозиция. В братската екссъветска държава, която по мизерия не е далеч от нашия хал за съжаление се оказа, че има доста хора, които повече ги вълнува това, че е гей, а не какви промени предлага той да се направят в държавата. на мен обаче ми е все едно дали този, дето ще махне добавката "Станишев" от сметката ми за ток е гей или е хетеросексуален. Бих гласувал за него, защото ще махне нещо, което изобщо не трябва да го има в сметката ми за ток. Бих предпочел също политик с 6 апартамента, който да махне таксата "тръби", вместо нематериален лидер, дето ще иска да има такса тръби, та партията му да получава субсидии за екскурзии до Куба. И не искам финансов министър, дето ще спре добавките за Коледа на пенсионерите, за да е по-голям Коледния бонус на любовницата му - нищо, че явно е хетеросексуален.

[Frujin Assen]

Аха, пропаганда е, но не политическа, а икономическа. Виждаме, наистина бедни хора, на които не им е помогнала нито предишната, нито сегашната власт.

[Elemag]

Аха и насред тази икономическа пропаганда съвсем случайно се мъдри името на един депутат от партия "Юруш". И съвсем случайно, авторът на този пост директно е заявявал, че е фен на точно тази партия.

И всичко това съвсем, ама съвсем случайно

А каква е целта на тази икономичека пропаганда и към кого точно е насочена - защото едва ли са чак толкова много хората у нас, които да не са запознати с проблемите на бедността у нас и на това, че държавата и властта не се интересуват от тях.

Държавата е превзета на абордаж от крадци и пирати и те от години я ползват за да решават своите си проблеми, а не проблемите на обществото. Само ако гравитираш около тези пирати и техните олигархични кръгове, кръгове от фирми, партийни лобита и номенклатура, ще си добре и ще усещаш ползата от държавата.

Същевременно за да се държат на власт тези пирати имат нужда от това да има бедни, глупави и зависими хора. Такива хора лесно се манипулрат с лъжи и обещания и с периодично подхвърляне на някое петаче. Така те могат дълго да гласуват за същите пирати, които грабят държавата.

Други способи за домогване до властта са чрез уплашените и глупави хора - те периодично се обработват от някаква голяма опасност (напр. нов възродителен процес; опасни българофоби, които искат да завладеят държавата и да я унищожат и пр.). така се въздейства върху техните страхове и емоции, а тези които говорят за тези заплахи се явяват "защитници" на хората и те се лъжат да им вярват и да гласуват за тях.

Трети начин е да се използва омразата и глупостта - напр. непрекъснато да се подхранва омразата на различни групи (омраза към комунистите; омраза към костовистите; омраза към определени етнически и религиозни групи) и така да се манипулират глупавите хора, че тези които говорят и посочват "лошите" всъщност са "добрите".

Разбира се най-добрият електорат е едновременно този който е беден, уплашен, мразещ и глупав

[Frujin Assen]

Елемаг, тук засягаш един изключително важен въпрос. Въпроса за средната класа и активните малцинства.

[Frujin Assen]

Половината от общото световно богатство е съсредоточено в ръцете на едва 1% от населението на Земята. Този най-богат процент разполага с нетно състояние от 110 трлн. долара или 65 пъти повече от по-бедната половина на човечеството.

85-те най-богати хора в света пък имат състояние колкото това на най-бедните 3,5 млрд. души на света.

Изчислениеята са публикувани в доклада на Oxfam „Working for the Few”, посветен на неравенството в доходите и неговите ефекти. В него глобалната организация излага детайлни данни за неравенството, което се създава от рязкото увеличаване на състоянието на богатите. Според документа то поставя огромни рискове пред прогреса на човечеството.

Изчисленията на Oxfam показват, че през 2013 година 210 души са станали милиардери, с което са се включили в елитния клуб на общо 1 426 души с имущество за над милиард. Общото състояние на тези хора се равнява на 5,4 трлн. долара.

„Подобна масирана концентрация на икономически ресурси в ръцете на малцина поставя значителна заплаха за политическите и икономически системи. Вместо да се движат напред заедно, хората са все по-разделени откъм политическа и икономическа сила, което неминуемо увеличава социалното напрежение и риска от разпад на обществото“, се казва в доклада.

Документът е публикуван непосредствено преди годишната среща на Световния икономически форум в Давос. С него Oxfam призовава глобалните лидери да направят стъпки за обръщане на процеса за рязко увеличаване на неравенството.

Някои от препоръките са насочени към промяна на политиката за облагодетелстване на богатите с различни данъчни отстъпки и политически услуги. Според проучване на организацията в много държави хората вярват, че законите и регулациите се правят в услуга на богатите.

„Проучване в шест държави – Испания, Бразилия, Индия, Южна Африка, САЩ и Великобритания, показват, че мнозинството от хората са убедени, че законите се правят в услуга на богатите“, се казва в документа.

За пример се дава Индия, където за последните 10 години милиардерите са се увеличили от едва шестима до 61 души. Те концентрират богатство на стойност 250 млрд. долара. „Това, което е шокиращо, е делът на това елитно малцинство в общото национално богатство – от 1,8 на сто през 2003 година той достига 26 на сто през 2008 година“, се посочва в доклада.

В документа се посочва още, че седем от всеки десет души живеят в държава, в която неравенството в доходите се е увеличило през последните 30 години. В САЩ пък икономическият ръст след 2009 година е донесъл увеличение на богатството на 95% от клуба на най-богатия процент американци, докато 90% от цялото население се е оказало обедняло.

[ISTORIK]

Под г*за на жабата......

Ама и най-бедни трябва да има нали? ...

Да - за статистиката.

[Joro-01]

И иначе, то не може да сме равни

[Galahad]

Елемаг, тук засягаш един изключително важен въпрос. Въпроса за средната класа и активните малцинства.

То май се засегна и един по-съществен въпрос - че в България едните са изключително бедни, защото държавата раздава твърде щедро пари на други - кеф им за да подпомогнат с трохи някое бедно семейство, а по-голямата част да похарчат за себе си, кеф им да похарчат всичко за да се поглезят с любовница я в Париж, я в Куба, а и на двете места. Защото всичко това се прави с държавни пари, т.е. с парите на данъкоплатците. А държавните пари може да се дават и направо на нуждаещите се1

[vvarbanov]

Бедността в България е резултат единствено от действията на управляващата класа.Като най добри примери мога да посоча Северна и Южна Корея и Германия която беше разделена на две.Народа ни не е мързелив ,като няма тука работа ,търси я навън.Бедността ни не зависи и от наличието на природни богатства.То и сега имаме злато ,но го изнасят без пари.Ако ще и навсякъде да е застлано със златни буци ,само ще си чупим повече каруците в тях и ще трябва да подковаваме по често магаретата си.

Бедата е че политическата класа след като открадне парите докато е на власт не ги влага в икономиката , а веднага ги изнася.Това го прави защото обстановката е несигурна и новите управляващи не се свенят да рекетират и ограбват колегите си.То и производството е трудно ,трябва да се влагат капитали за сгради ,машини ,технологии ,заплати и ако не потръгне да загубиш здрава авантосана пара.Ако е внос и най вече контрабанда всичко става лесно ,бързо и печалбата е сигурна.Казват че при всички милионери ,първия милион е откраднат.На нашите и сто и първият е краден.Все пак не съм сигурен напълно може между 57 -мия и 58 -мия милион , някой да има пет лева честно спечелени пари.Тоя петтак обаче само антикорупционната комисия и НАП може да го познаят и обложат с данък.

[Frujin Assen]

Сравнение между средната и минималната заплата и средната пенсия в страните от Балканския полуостров направи EconomyNews.bg.

От изнесените данни ясно се вижда, че комшии, които не са в Европейския съюз, нямат достъп до еврофондове и през последните 20 години на тяхна територия е имало конфликти и военни действия, са ни надминали в заплащането на труда на жителите си.

В Сърбия например средната пенсия е 219 евро при 150 евро в България. Дори Албания и Македония, които са страни с доста по-мижава икономика от нашата, са ни изпреварили по този показател – средната пенсия при тях е съответно 175 и 189 евро.

Изобщо не трябва да поглеждаме към отличниците на региона – Турция и „изпадналата в криза” Гърция. В тези държави средната заплата е над 700 евро при 390 евро у нас. Средната пенсия в Гърция пък е малко под 1000 евро.

Като гледа тези цифри, човек неволно се пита – има ли логично обяснение за това, че по-малки по територия и население страни, с по-слаба икономика имат далеч по-високи доходи на населението си и дали пък всичко не е свързано с калпавото управление у нас.

Иначе не можем да си обясним факта, че малка Черна гора има средна заплата от 475 евро- цели 85 евро на месец повече от европейска България. /БЛИЦ

Честито другари!

България стана най бедната държава в Европа. Даже Албания ни изпревари, даже Сърбия която преживя война, загуба на територии, ембарго... Даже малка Черна Гора, където си нямат нищо, даже Македония където също имаше война и икономическа блокада.

Интересно, защо стана така? Нали уж тия държави не са в ЕС, не ползват евро фондове, не синхронизират законодателството си с европейското...

Какво за тях няма ли световна икономическа криза?

[Eньо]

Честито другари!

България стана най бедната държава в Европа. Даже Албания ни изпревари, даже Сърбия която преживя война, загуба на територии, ембарго... Даже малка Черна Гора, където си нямат нищо, даже Македония където също имаше война и икономическа блокада.

Интересно, защо стана така? Нали уж тия държави не са в ЕС, не ползват евро фондове, не синхронизират законодателството си с европейското...

Какво за тях няма ли световна икономическа криза?

Не се коси. Всичко върви по план ...

[Atom]

Тази статистика не е вярна. Като гледам са се опитали да сравнят нашата брутна заплата с чуждата нетна. Това 790-800 лева което го дава НСИ е бруто.

Републички завод за статистику

Просечна зарада исплаžена у децембру 2013. године у Републици Србији износи 70071 динара.

Просечна зарада без пореза и доприноса исплаžена у децембру 2013. године у Републици Србији износи 50820 динара.

Т.е. Сърбия има средна нетна заплата 440-450 евро, бруто - 605 - 620 евро

Државен завод за статистика

Просечната месечна исплатена бруто-плата по вработен во ноември 2013 изнесува 30 902 денари.

Просечната месечна исплатена нето-плата по вработен, во ноември 2013, изнесува 21 054 денари.

Т.е. в Македония има средна НЕТНА заплата 340 евро, бруто 500

[miroki]

Да, мина повече от година, от как много фирми изплащат до 60-70% от работната заплата съгласно дълбоката криза.

А някои служители са на реална минимална заплата и получават чисто месечно до 200 лева, вече повече от година.

Та можем да се конкурираме с още страни с тези 100 Евро месечно. Или 1200 Евро годишна заплата.

[Frujin Assen]

Ми чудесна класация. Май влизането ни в ЕС почти не ни се е отразило на икономиката.

[Elemag]

Напротив отрази се иначе положението щеше а бъде още по-катастрофално.

Костадин Чакъров - съветник на Живков:

Над 60% от участвалите в приватизационните сделки са кадри на бившата комунистическа партия, а цялата технологична, пазарна, стопанска информация е била в нея.

Видео от интервюто:

http://vbox7.com/play:71845f3373

Във видеото се казва също, че някои малцинства по време на социализма са имали по-големи привилегии в сравнение с мнозинството - това мимоходом оборва и често повтаряната мантра на лъженационалистите, че привилегиите на малцинствата се дължат само на либералите

[Eньо]

Напротив отрази се иначе положението щеше а бъде още по-катастрофално.

Костадин Чакъров - съветник на Живков:

Видео от интервюто:

http://vbox7.com/play:71845f3373

Кадрите са ясни, с това е разполагала системата, това е използвала.

[miroki]

Напротив отрази се иначе положението щеше а бъде още по-катастрофално.

Костадин Чакъров - съветник на Живков:

Видео от интервюто:

http://vbox7.com/play:71845f3373

Възможно е, но проблемите у нас са в борба на върха за гепане. А при тази стара схема върха беше един. Та можеше и да не е чак по-зле. Кой знае...

За мен лично е не естествено туристическа дестинация, при това имаща вода и земеделие да затъне.

Дори и без да е туристическа дестинация не би затънала която и да е страна, като има не само прехрана, а и храна за износ.

На сегашния етап при 2 милиона по-малко от преди, не се изхранваме без внос.