Бедността в България

[miroki]

1) хиляда декара могат да се разделят на по един и да се гледат от хиляда човека само в равнината, в равнините обаче проблемът с раздробените парцели не е толкова голям, най-раздорбени са парцелите в планините и полупланинските райони ...

Я обясни как се прави комасация на земи в планински райони. Там където декар от декар са на разстояние един от друг поради пресечен терен? Как се окрупнява такава земя, че нещо не те разбирам?

А, че четеш и изопачаваш е видно.

Давам ти пример за зеленчуци, такива които биха могли да се произвеждат в страната, а се внасят. И го пиша от няколко дена. защото е стимул за борба с бедността. Точно по темата.

И започнах с пример за домати.

Ти защо реши да ги гледаш в планината? Кози ли ще гледаш?

За втори път пиша това.

Дадох и такъв с царевица, че след приспадане на разходите остават 100 лева, а не общо. Ти как точно го разбра? От коментарът ти мисля не си.

Дадох пример на хора след работа да си помогнат домакинството със зеленчукопроизводство. Мярка за справяне с бедността. Като се спазват законите на страната. А за да бъде мярката лесна осъществима, е добре да има подходящи закони.

Ако иска човек да се прехранва от сезонна работа е повече от ясно, че ще работи нещо останалите 7-8 месеца.

Един човек, като земеделски производител, може сам да отгледа не повече от 3-4 декара зеленчук. Не е като зърно и има много ръчна работа. Ако иска 50 декара ще трябва персонал, срочни договори осигуровки декларации и т.н. т.е. и счетоводител. Който е към 80 до 300 лв. месечно.

От изкупната цена зависи каква печалба ще реализира. Дали ще ги даде за 50 ст. на кг. или на лев. Не говоря за "час прома" от по 2 лева за кг. директна реализация. Към която прибягваш в 2 постинга.

А това, че го правиш за 2 ри път, ме навежда на въпроса. Понеже се похвали тук във форума за доходите си и осигуровки и т.н. при теб всичко нормално ли е всичко относно закононаушенията, че толкова търсиш другите?

При варианта сам земеделски производител и пласиране на пазара. От 3 декара може да се изкарат до 8 тона на декар.

Слагам ги 7. След приспадане на разходите ще му останат реално 5. Това са 15 тона. От варианта дали ще му ги изкупуват от блока или ще ги доставя до пазарите зависи и цената.

Като приспадне всички законни разходи пак му остава препитание. Само, че има голям внос и реализацията не е толкова лесна.

Така, че за N ти път пиша, намиране на начин за ограничаване на вноса води до увеличено родно производство. След като се увеличи производството дори и да няма ограничаване на вноса, вече имаме количества и цената се саморегулира и може да достигне и стане конкурентна. Ако се получи и субсидия още по-добре. (примерът ми е без такава)

Отглеждането на зърно, касае малко хора и малко заети в бранша и няма такова голямо изражение върху бедността, за която говорим.

Та след толкова дена писане вече се надявам някой да ме е разбрал, как може да се помогне за справяне с бедността с пример в един сектор, в който работят най-бедните.

1. Ограничаване вноса

2. Закони, подпомагащи и улесняващи производството.

[Atom]

Когато говорим за дребно, средно и т.н. фермерство е добре да видим какво стои зад числата.

Броят на фермите който отчита министерството на земеделието през 2010г. е 357074, а според същото министерство заетите със селско стопанство са 738634 души.

В същото време, през третото тримесечие на 2010 (най-натоварения период) НСИ отчита заетост в селско, горско и рибно стопанство в размер на 228000 души, от които наетите са били около 73000. Т.е. самонаети (стопаните) са 155000. С една дума в огромната си част тези които чоплят земята (разликата между 738634 и 228000) не са типични фермери или наети в земеделието, а хора които имат други основни доходи (пенсии, заплати), които обаче са изключително ниски. Земеделската работа която извършват е по принуда и резултатът попълва някои дупки в бюджетите им. Това са непазарни или полупазарни структури които не знам кой умник е решил, че трябва да носят гръмкото наименование - ферми.

От останалите 155000 души - реалните фермери, по-голямата част едвам крета. Да, раздробените парцели са пречка пред работата им, но с незначително и второстепенно влияние. Огромният проблем е липсата на капитали (на първо място), недобро управление, неразработени или неустойчиви дистрибуторски канали и т.н.

В България при т.н. средни ферми има ръст в периода 2002-5. След 2005 средните ферми непрекъснато намаляват. Една незначителна част от тях са станали големи, но по-голямата част съкращава дейност. Фирми които са обработвали по 400-500 дка се свиват до 100-150 или от 100-150 съкращават дейността си на 50.

При малките псевдо-ферми има непрекъснато намаление от поземлената реформа до момента. Причината не е, че доходите на хората се увеличават и няма смисъл през свободното си време да се гърбят с копане, а миграцията (на младите) и това, че в един момент пенсионерите стигат до възраст, когато повече не могат да работят. Т.е. при малките псевдо-ферми няма съкращаване на дейност, а директна ликвидация.

Редактирано Юни 26, 2014 от Atom

[nik1]

Да допълня

За 2013-14 броя на фермите в България е спаднал до около 260 000

/За 4 години имаме спадане с близо 100 000 ферми, това са дребните ферми/

Данните са от документа "аграрна стратегия 2014-2020"

-----------------------

За периода 2003-та - 2010-та има покачване на броя на Фермите с ИЗП 10-49,9 хектара (100 - 499 декара)

през 2003 те са 1 процент от общо 666 000 ферми т.е техния брой е 6 660

през 2010 те са 3,5 процента от 357074 т.е техният брой е 12 500

Редактирано Юни 26, 2014 от nik1

[Р. Теодосиев]

Докато не се научите, че във форума не може да се говори за политика темите ще се затварят!

Тук може да продължите свободно: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16847&hl=