Бедността в България

[КГ125]

Административна намеса, но не командно-административно управление. Фундаменталната разлика е в частната собственост. Сега по-ясно ли е?

[Alexander_Nevski]

Административна намеса, но не командно-административно управление. Фундаменталната разлика е в частната собственост. Сега по-ясно ли е?

не е по-ясно, защото командно-административна икономика може да има при налична частна собственост в смисъла, в който ти влагаш, а той е очевиден - командно-административна икономика=тоталитарен режим

мисля, няма нужда от примери

между другото терминът командно-административна икономика възниква в късната перестройка и не е придобил никъде широка гражданственост, той е просто описателен термин изпозлван за плановото съветско стопанство

командно-администравитна намеса и стил на управление е нещо малко по-друго и то не е същото като командно-адниминистративна икономика

горното го вметвам за да не се окаже, че пак не знаем за какво пишем

Редактирано Юни 22, 2014 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Това казвам и аз - не е относим към ситуацията в БГ отпреди 1944 г.

[Alexander_Nevski]

Това казвам и аз - не е относим към ситуацията в БГ отпреди 1944 г.

не не казваш това и горе съм обяснил защо

командно-административна намеса е различно от командно-административна икономика и е приложимо за всякакви времена

например мобилните оператори са частна собственост, но ЕК едностранно може да взима решения, засягащи ценовата политика, приходите им и печалбите им

в момента в БГ наблюдаваш как една банка вероятно ще бъде одържавена в ущърб на акционерите изцяло поради командно-административни действия от страна на БНБ

разликата е че командно-административната намеса при преобладаващо частно стопанство се използва по-ограничено или по-точно се набляга на моркова (субсидиите), а тоягата е по-лека (регулациите) отколкото при държавно планово стопанство

но дори и при държавното планово стопанство има драстични разлики между поведението след НЕПа и Голодомора (войска изземва принудтелно селскотопански стоки) и следвоенните години

командно-административния стил на управление е вече трето нещо - 'аз казах' и няма нищо общо с горните 2

[Guest]

ти правиш ли разлика между субсидии под формата на директни плащания, минимална цена на вътрешния пазар, пазарни квоти, импортни мита и гарантирано изкупуване на продукцията?

защото това са различни неща

Естествено че са различни неща, в различните държави има различни прийоми за подпомагане на земеделската продукция. Общото е че всички те изискват специални грижи и значителни средства насочени към селското стопанство. Те пък са за сметка на други сфери на индустрията или пък директно на консуматорите на земеделски продукти. Това става възможно защото съществува обществен консенсус че такива мерки и лишения са необходими за да може да съществува собственото им земеделско производство. Според проучванията в Германия и Япония например, има значителна част от градското население които се определят като "психологични фермери", защото макар и отдавна живеещи в града те се чувстват съпричастни с проблемите на селското населвние, което и там е малцинство. За съжаление в България подобна съпричастност липства, битува дори психология на принизяване на селския труд за сметка на интелектуалния вид труд по градовете. За сравнения в Япония първокласниците ги водят веднъж да сеят ориз за да видят колко трудно да се произведе храната, а по традиция храненето започва с изказване на благодарност към труда на фермера (итадакимас). Това намаля и лесното изхвърляне на непотребна храна.

[Alexander_Nevski]

Естествено че са различни неща, в различните държави има различни прийоми за подпомагане на земеделската продукция. Общото е че всички те изискват специални грижи и значителни средства насочени към селското стопанство. Те пък са за сметка на други сфери на индустрията или пък директно на консуматорите на земеделски продукти. Това става възможно защото съществува обществен консенсус че такива мерки и лишения са необходими за да може да съществува собственото им земеделско производство. Според проучванията в Германия и Япония например, има значителна част от градското население които се определят като "психологични фермери", защото макар и отдавна живеещи в града те се чувстват съпричастни с проблемите на селското населвние, което и там е малцинство. За съжаление в България подобна съпричастност липства, битува дори психология на принизяване на селския труд за сметка на интелектуалния вид труд по градовете. За сравнения в Япония първокласниците ги водят веднъж да сеят ориз за да видят колко трудно да се произведе храната, а по традиция храненето започва с изказване на благодарност към труда на фермера (итадакимас). Това намаля и лесното изхвърляне на непотребна храна.

бягаш от ключовото - когато има гарантирано изкупуване се получават моменти, в които изкупуването надвишава търсенето на пазара и има 'езера от мляко и т.н.'

ключовото е, че общата селскостопанска политика на ЕС е изключително пострадала като имидж точно от такива неща и затова от тях се бяга

до 2015г. ще отпаднат квотите за мляко

другото, което е очевидно, че пропускаш, че правилата в селското стопанство и общата селскостопанска политика е ЕС се определят от ЕК

ЕК има ограничен бюджет по CAP, който от тук насетне само ще продължи да намалява, за да има повече пари за БГ, Румъния и Полша, трябва да се вземе от онези дето ги описваш горе как се грижат за селското стопнаство

а те няма да го допуснат, защото те са големите нетни вносители в бюджета на ЕС и си пазят своите фермери и своите икономики

[Guest]

Той и бай Ганьо искал закон обществените сгради да се поръсват с гюлово масло, ама не станала работата.

Гарантирано изкупуване може да има като дойде комунизма - от всеки според възможностите, на всеки според потребностите. Ако изкупуването е гарантирано се слага уравниловка и се губи конкуренцията, която е двигатела на икономиката. Защото всеки ще иска стоката му да се изкупува задължително. А този дето я изкупува какво ще прави с тази стока? А и каква ще е изкупната цена? .

Въобще не става дума за това, пределно ясно го написах, изкупната цена на всеки вид качество на продукцията се обявява предварително, така производителят знае какво може да получи. Естествено че подобно изкупуване може да се извърши от фирми които са достатъчно големи и със стабилни пазари, външни и вътрешни, разработен бизнес структура и връзки. Подобно нещо съществуваше и нямаше връзка с комунизма, Бай Ганю, уравниловка и прочее клишета, които явно още забавляват нечии глави. Експортната българска продукция съвсем не беше нискокачествена, срещал съм хора от изток и запад които все още си я спомнят с въздишка.

[Alexander_Nevski]

о боже аман от мечтатели

1) и какво става като пазарната цена се срине и отиде под изкупната

2) как ще се защити подобна политика пред ЕС и ЕК

3) кой ще плати масрафа

[Guest]

Трудностите които силните и богатите налагат на слабите и бедните не са ключови, те са в реда на нещата. Ключова е способността на слабите и бедните да се борят срещу това, тогава те имат възможност за разтеж и излизане от ситуацията на бедни и последни. За това става дума, за да има подобна способност първо е нужна нагласа към нея.

[Alexander_Nevski]

Трудностите които силните и богатите налагат на слабите и бедните не са ключови, те са в реда на нещата. Ключова е способността на слабите и бедните да се борят срещу това, тогава те имат възможност за разтеж и излизане от ситуацията на бедни и последни. За това става дума, за да има подобна способност първо е нужна нагласа към нея.

нагласата я има, БГ издрапа от 10 кладенеца вода само и само да не се прекратят субсидиите за тютюн

само дето твоите мечтания са невъзможни, защото противоречат на сегашната концепция на ЕС за плащанията в селското стопанство

а бедните и слабите винаги са се оправяли с по-добра конкурентноспособност, а не с гарантирано изкупуване

[Guest]

Концепсиите и съветите на силните и богатите ги създават силните и богатите за целите на силните и богатите. Слабите и бедните си помагат със своите концепсии и съвети, тези за конкурентноспосбността на нашите фермери на европейските пазари не влизат в тях, те са част от арсенала на силните и богатите.

[Alexander_Nevski]

това, че трябва да се бориш цял живот във всеки един бизнес за да си конкурентноспособен не е концепция на силните и богатите, а концепция от живота, която е очевидна във всеки един бизнес

бизнесът е като природата и като властта, той не търпи празно място, някой като тъпче на едно място по-бързите и по-добрите го изяждат като пазарен дял

в земеделието не е по-различно

[miroki]

БГ земеделието там където земята е окрупнена в момента работи по-ефективно отколкото по соца и преди соца и когато и да било

Както стана ясно в темата, ползване на големи терени е възможно и без комасация.

Това показва, че желаещите да работят големи площи имат тази възможност.

А стана ясно, че има сектори в които изобщо не е необходим голям терен за да е на печалба. А други сектори изобщо не е нужен големия терен.

Нещата може би клонят по-точно, върху самата промяна на собственост върху земята. С цел нейното по-нататъшно реализиране.

[nik1]

От данните излиза, че пречките пред производството на зеленчуци и плодове не са толкова в липсата на комасиране, а в политиките (на субсидиране) и достъпа до паричен ресурс.

Така като го казваш - разбирам че още не можеш да видиш посоката между "причина" и "следствие". По големите ферми имат по-лесен достъп до финансиране, и по големи ферми получават по-голяма сума бруто субсидии от по-малките, т.е корена на проблема си остава в липсата на комасиране

/и пак повтарям - малките ферми априори имат ниска устойчивост: Проблемите на всички малки ферми по света са инвестициите (достъпа до финанси), иновациите - съответно техническата осигуреност, и работна сила (последното е проблем в развитите страни - ние живеем в такава - ЕU; в най-бедната и провинция BG)

В нашият случай на разпръснати парцели с множество собственици, агробиознесът, представен от лозарството, зеленчукопроизводството и овощарство - е рудиментален, или почти липсващ заради разкъсаността на парцелите и множеството собственици (последните задълбочават "проблема")

/Дори и да не са очевидни неща,това са известни неща в българската агронаука и на специалистите и занимаващите се проблемите на българското земеделие/

Редактирано Юни 23, 2014 от nik1

[nik1]

Както стана ясно в темата, ползване на големи терени е възможно и без комасация.

Това показва, че желаещите да работят големи площи имат тази възможност.

А стана ясно, че има сектори в които изобщо не е необходим голям терен за да е на печалба. А други сектори изобщо не е нужен големия терен.

Нещата може би клонят по-точно, върху самата промяна на собственост върху земята. С цел нейното по-нататъшно реализиране.

Вижте, колко пъти трябва да се повтаря че големите ферми са изключения (фермите с площ над сто декара са до два процента от всички ферми),

Мераклиите да работят земята на по-големи площи в момента се сблъскат с волята на собствениците

Илюстрирам го просто го просто - ако искаш да правиш лозе на 50 декара в землището на село от яката на Родопите, ще трябва да убедиш едновременно 40-50 човека собственици и наследници на земята, която си харесал - да ти продадат земята си (най-вероятно ще поискаш да правиш дълготрайните си инвестиции на собствена земя) - което мисля е ясно за всеки разумен човек че е невъзможно да се направи

[КГ125]

Има аренда, има и земя на пазара, продава се и се купува.

[Atom]

Вижте, колко пъти трябва да се повтаря че големите ферми са изключения (фермите с площ над сто декара са до два процента от всички ферми),

От данните които публикува е видно, че около 80% от земята е концентрирана във фирми с над 1000 дка., а общо във ферми с площ над 100 дка се обработва повече от 90% от земеделската земя.

Редактирано Юни 23, 2014 от Atom

[Galahad]

Няма как да се стигне до гарантирано изкупуване, защото всеки бизнес иска гарантирано изкупуване. Какво ще стане, ако се гарантира изкупуването само на земеделската продукция и целия бизнес се насочи натам, вместо да рискува да прави нещо, което не може да се изкупи?!? В такъв случай всички ще продават, но този, който изкупува няма да има на кой да продава. А и как ще изкупува, като само плаща, но на него никой не му плаща, защото няма той на кой да продава.

Ние минахме и през аналогичен проблем. В резултат на стагнацията в един момент доста се насочиха към хлебопроизводство, защото за друго има няма пари, но хляб ще се купува. Всичко вървеше добре докато хлебопроизводителите не станаха много и нямаше достатъчно клиенти за продукцията им.

Ако няма гарантирано изкупуване, то когато виждаш, че имаш излишък ще пренасочиш ресурса си към нещо друго - примерно ще започнеш да сееш друго, ще започнеш да развиваш животновъдство или пък ще вложиш парите си в акции, а може и от трите помалко.

В Добруджа наистина е имало големи стопанства, но там и географските особености са по-други от тези в останалата част от страната. Дори когато БЗНС, а после и БКП започват да въвеждат ограничения за едрите стопантва допустимите площи за Добруджа са били доста по-големи от тези, за други региони.

България обаче не е нито САЩ, нито Австралия. Там има ред особености, които ги няма тук. Тъй че у нас трябва да се мисли за стопанства, които отговарят на нашите особености, а не на тези в САЩ. Иначе със същия упсех нашите земеделци може да се пробват да сеят банани. За да е рентабилно едно стопанство трябва да се търси неговата пазарна ниша. А за нашите стопанства такава ниша може да се окаже по-бутиково производство от сравнително малки стопанства, примерно на някакви технически култури с лимитирано търсене. Така се влиза в ниша, в която голямото стопанство трудно ще се провре, защото за голям обем продукция няма пазар, а за частично производство усложненията, които ще предизвика няма да оправдаят ползите от въвеждането му. Икономиката изисква гъвкавост и адаптивност, а не бюрократична мисъл.

[miroki]

Вижте, колко пъти трябва да се повтаря че големите ферми са изключения (фермите с площ над сто декара са до два процента от всички ферми),

Мераклиите да работят земята на по-големи площи в момента се сблъскат с волята на собствениците

Илюстрирам го просто го просто - ако искаш да правиш лозе на 50 декара в землището на село от яката на Родопите, ще трябва да убедиш едновременно 40-50 човека собственици и наследници на земята, която си харесал - да ти продадат земята си (най-вероятно ще поискаш да правиш дълготрайните си инвестиции на собствена земя) - което мисля е ясно за всеки разумен човек че е невъзможно да се направи

Колегите вече са отговорили за по-голямата част от постинга.

Явно вече е доста окрупнена, дали под аренда, дали под форма на собственост не е толкова важно.

Относно болднатия текст.

Когато някой иска да инвестира в бизнес са необходими средства. Не е най-подходящия момент да се инвестира и за земята. Когато трябват и пари са сеене оран и техника. След като може да се вземе с договор за определени години.

Точно на същия принцип в село Осмар (чували се за Осмарския пелин), се ползва земята на хората и са лозови масиви. В момента не знам как е разпределеня но лозя още има. А рентата под формата на вино. Което не пречи на винопроизводителя.

Да някои искат да инвестират просто в земя. Това е съвсем друго. Те вероятно също ще я дадат под наем на някого ( може и чужденец) да я работи, което не променя схемата.

[Frujin Assen]

Невски, като каза А, кажи и Б. Какво става, когато пазарните цени (китайски картофи и турски домати) са по евтини от изкупните. Земеделските производодители фалират, и или стават маргинали, или отиват на запад да работят. Какво става, когато нямаме работещо производство, а всичко се внася? Ми става това което виждаме, през 2013 е имало повече работещи българи в чужбина, отколкото в България. Резултата е бедна и унищожена икономика. Сещам се за един сръбски анекдот, където собствениците на два кафана като нямало клиенти един на друг си ходели в заведенията и накрая реализирали оборот. Ето това става в третичния сектор като няма производство, едни пари се въртят, но никой не става по богат.

Но, да приемем, че имаме големи производители. Както в Индонезия или Виетнам. Те произвеждат много и генерират голяма печалба, но ... плащат ниски заплати, и заплашват ако бъдат принудени да ги увеличат да се изнесат от държавата. Ползата от такива производители е минималните заплати на работниците, някакви малки данъци и митото за износ и внос ако внасят машини и прочее.

Иначе казано бедните да го духат.

Сещам се за Този Чието Име не бива да се казва нощно време, да не се плашат малките деца. Та той сложи огромни мита за внос на коли в Русия, и когато се разпищяха, за нелоялна конкуренция, той им каза "Елате и направете заводи в Русия и мито няма да има". В момента в Калининград е най големия завод за голфове в света-там немски собственици, руски инженери и работници с китайски части сглобяват Голфове. Прочее тия голфове се внасят и в България, така че, пак си караме руски коли както и едно време.

Редактирано Юни 23, 2014 от Frujin Assen

[miroki]

За да е рентабилно едно стопанство трябва да се търси неговата пазарна ниша. А за нашите стопанства такава ниша може да се окаже по-бутиково производство от сравнително малки стопанства, примерно на някакви технически култури с лимитирано търсене. Така се влиза в ниша, в която голямото стопанство трудно ще се провре, защото за голям обем продукция няма пазар, а за частично производство усложненията, които ще предизвика няма да оправдаят ползите от въвеждането му. Икономиката изисква гъвкавост и адаптивност, а не бюрократична мисъл.

Да при малките стопанства нещата са по-други. Това за бутиковите стоки също важи. Но пречките са по-скоро бюрократични.

Имам позната, която има много малко земя. И има оранжерия на нея за краставици.

По-малка е от 1 декар. Върви много добре и се търси стоката. Качеството е на много високо ниво. Тук вече проблема е от ниво регистрации, данъци, сега земеделски производител не е безплатно както преди. Дали за 100 дали за 1 декар си трябват всички документи. Но няма да се задълбочавам в тези подробности, а с това, че е на +.

Говорим за под декар площ.

И въпреки, че видях мнение да един недоволен наш колега от форума, съм на мнение, че българските краставици са по-хубави от вноса.

...

Относно мерките за подпомагане родното производство.

Мисля една добре мярка е ограничаване нивото на восъчната зрялост. На етап наличие на наше производство.

Това е подобно на споменато по-рано във форума за отдалеченост на мястото на отглеждане от мястото на реализация.

[Guest]

това, че трябва да се бориш цял живот във всеки един бизнес за да си конкурентноспособен не е концепция на силните и богатите, а концепция от живота, която е очевидна във всеки един бизнес

бизнесът е като природата и като властта, той не търпи празно място, някой като тъпче на едно място по-бързите и по-добрите го изяждат като пазарен дял

в земеделието не е по-различно

В земеделието е различно и затова в развитите страни то ползва специални мерки, по-горе дадох общоизвестни примери, който искал да разбере, разбрал. Защо там е прието за стратегически отрасъл, също не е трудно да се разбере. Това че у нас няма няма такива и каквито и да са други приоритети също е добре известно, но това не е причина да отричаме нуждата от тях. Въвеждането им за слабите и бедните е въпрос на борба, докато за силните и богатите те са факт от десетилетия, ето за това става дума. Всеки води своята борба, един за оцеляване, друг за черен хайвер.

[nik1]

От данните които публикува е видно, че около 80% от земята е концентрирана във фирми с над 1000 дка., а общо във ферми с площ над 100 дка се обработва повече от 90% от земеделската земя.

Ох, боже, ти изобщо не разбираш за какво става дума

Фермите с по голяма площ от 100 декара (КОИТО СА ОКОЛО ПРОЦЕНТ -ДВА ОТ ОБЩИЯ БРОЙ на ФЕРМИТЕ- Т.Е. ИМАМЕ ОГРОМЕН БРОЙ МАЛКИ ФЕРМИ в които работят 90 процента от заетите в селското стопанство о И МАЛЪК БРОЙ ГОЛЕМИ) не произвеждат зеленчуци, овошки и лозя, а произвеждат зърно и технически култури

(КОИТО ЗЪРНИЕНИ И ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ ВЪОБЩЕ НЕ ДИСКУТИРАМЕ , И НЯМА ЗАЩО ДА ДИСКУТИРАМЕ - ЗАЩОТО ВЪВ ВЕРИГИТЕ И ИЗОБЩО КОНСУМИРАМЕ ОЛИО И МАРГАРИН ОТ САМО БЪЛГАРСКИ СЛЪНЧОГЛЕД, И САМО БРАШНО, ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ОТ БЪЛГАРСКА ПШЕНИЦА)

ГОЛЕМИТЕ ФЕРМИ СА ЕФЕКТИВНИ, ВИ КАЗА НЕВСКИ, И КАКТО ВИ КАЗВАМ АЗ , НЕ САМО ТОВА БЪЛГАРИЯ Е ГОЛЯМ ИЗНОСИТЕЛ НА ПШЕНИЦА (ЗЪРНО) И СЛЪНЧОГЛЕД;

НИЕ ДОТУК ДИСКУТИРАМЕ САМО МАЛКИТЕ ТАКИВА

фактът че в малките ферми се намират само 10 процента от земята но в тези ферми са заети 90 процента от работещите би трябвало да ти говори нещо за доходите и добавената стойност на това което произвеждат 95 от заетите в селското стопанство

Колегите вече са отговорили за по-голямата част от постинга.

Явно вече е доста окрупнена, дали под аренда, дали под форма на собственост не е толкова важно.

Относно болднатия текст.

Колегите нищо не са ми отговорили, както и ти нищо не си ми отговорил досега..

В 99 процента от случаите се окрупнява земя на която се произвеждат зърно и технически култури;

Земята ми (личната ми) в родопската яка на която могат да се гледат овошки, лозя или зеленчуци, пустее, защото толкова няма луди инвеститори, които си представяте вие че може да има

(за нивите и градините от няколко декара, които селяните обработват не дискутираме)

,

Редактирано Юни 23, 2014 от nik1

[Atom]

Ох, боже, ти изобщо не разбираш за какво става дума

Фермите с по голяма площ от 100 декара (КОИТО СА ОКОЛО ПРОЦЕНТ -ДВА ОТ ОБЩИЯ БРОЙ на ФЕРМИТЕ- Т.Е. ИМАМЕ ОГРОМЕН БРОЙ МАЛКИ ФЕРМИ И МАЛЪК БРОЙ ГОЛЕМИ) не произвеждат зеленчуци, овошки и лозя, а произвеждат зърно и технически култури (КОИТО ЗЪРНИЕНИ И ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ ВЪОБЩЕ НЕ ДИСКУТИРАМЕ ,И НЯМА ЗАЩО ДА ДИСКУТИРАМЕ - ЗАЩОТО ВЪВ ВЕРИГИТЕ И ИЗОЩО ЯДЕМ ОЛИО и МАРГАРИН ОТ БЪЛАГАРСКО СЛЪНЧОГЛЕД, И БРАШНО,ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ОТ БЪЛГАРСКА ПШЕНИЦА)

А запитал ли си се, защо има големи ферми за зърно, но няма за зеленчуци.

Какво пречи на тези с хилядите декари (зърно) да отделят 200-300 декара за полски зеленчуци и 20-30 декара за оранжерии (естествено, ако районът го позволява). Повечето от тях имат достатъчно собствена земя, но не го правят.

Проблемът не е в комасацията, а в субсидиите.

Големите преследват максимална възвращаемост на капитал, а малките и средните - максимален доход от декар. Двете неща обаче не са равнозначни

Докато има субсидии на площ, ще се произвежда зърно, слънчоглед и т.н.

[КГ125]

Именно, именно!!!! А отвън влизат субсидирани пластмасови зеленчуци.