Технологии за развиващи се икономики или ритник за силен старт

[Р. Теодосиев]

Технологии за развиващи се икономики или ритник за силен старт

Статията е публикувана в бр. 1, 2013 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България.

Автор: Т. Федър

Мартин Фишър е впрегнал ума си в използване на съотносими технологии и така улеснява микропредприемачи в Източна Африка.

Петрол, военните или университетска наука? Мартин Фишър, току-що приключил своята докторантура по теоретична и приложна механика в Станфордския университет, не е особено вдъхновен от перспективата за кариера в някоя от тези изследователски области и се втурва през 1985 г. в битката с бедността в развиващите се страни. Appropriate Technologies for Enterprise Creation - благотворителната организация, на която става съосновател, създава и продава инструменти в източната част на Африка. Днес в Кения, където организацията започва дейността си и където се е интегрирала най-дълбоко, приходите от целия бизнес, свързан с технологиите на ApproTEC, надхвърлят 0,5% от брутния вътрешен продукт.

Докторантските изследвания на Фишър са върху използване на акустиката за измерване на напреженията в алуминиеви сплави. „Разбира се, причината хората да проявяват интерес, е, че остатъчният стрес предизвиква разпространяването на пукнатини. Строителите на самолетни крила могат да се възползват от подобни диагностични методи, тъй като пукнатините заради умора на материала са сериозен проблем", казва той. Според него това специфично изследване „не е актуално днес, но ме научи да мисля по логичен начин". И добавя: „От друга страна, в проектантската работа през цялото време използвам инженерните си умения". Навлизането в науката било естествено за Фишър, чийто баща Майкъл и двамата му братя Даниъл и Матю са все теоретични физици. Той обаче твърди: „Осъзнах, че колкото по-образован ставах, толкова по-малко бях годен за работа".

По-добрият начин

След завършване на университета Фишър прави лятно пътешествие из Перу. „Беше първото ми пребиваване в развиваща се страна. Бях доста шокиран от бедността и започнах да мисля, че трябва да има по-добър начин", казва той. Решава да се върне в Перу, за да „направи нещо срещу бедността". Но когато научава, че без да знае испански, не може да вземе стипендия на Фулбрайт, за да иде дотам, той кандидатства за Кения, където английският е официалният език.

Отначало бил разочарован. Движението за подходящи технологии, започнало през 70-те години на двадесети век с книгата на Е. Ф. Шумахер „Малкото е красиво" (Blond and Briggs, 1973), било секнало. „Шумахер беше предложил технологиите местно производство с ниска цена, прилагани в малък мащаб, да станат решението за развиващите се страни - казва Фишър. - Имаше еуфория, че малките технологични иновации биха спасили света. Очаквах да прилегна там на точното си място." И продължава: „Но се оказа друго - когато през 1985 отидох в Кения, всички спонсори и партньори бяха се отказали от подходящите технологии. Казаха, че те така и не проработили, нито веднъж".

Той се присъединява към ActionAid, благотворителна организация на Обединеното кралство, и през следващите пет години проектира магарешки каручки и друго фермерско оборудване, помага да се строят евтини училища, учи хората да правят по-добри тухли и подхваща голяма селска водна програма. В ActionAid Фишър среща Ник Муун, дърводелец от Обединеното кралство. „И двамата се обезкуражавахме все повече от липсата на устойчивост в това, с което се бяхме заели - припомня си Фишър. - ActionAid раздаваше притежанията си или ги продаваше на цени, ниски единствено заради високата степен на субсидиране. Състезавахме се с частния сектор." А когато работят с младежки групи: „групата претърпяваше крах в минутата, в която я оставяхме сама на себе си. Започнахме да осъзнаваме, че ако страната ще се развива, това ще стане чрез индивиди, които искат да продължат напред - предприемачи. Необходимо е да работиш с бедните, но не с най-бедните".

Малки неща, голямо въздействие

Фишър коментира, че преди края на Студената война „в повечето бедни страни по света образованието беше безплатно, основните здравни грижи бяха безплатни и цените на стоките от крайна необходимост бяха контролирани и високо субсидирани. Фермерът можеше да произведе достатъчно, за да се храни редовно и да поддържа семейството си живо. С края на Студената война всичко това драстично се промени. Изведнъж парите станаха нужда номер едно на бедните хора". В Кения, допълва той, само 13% от възрастното население официално има работа, като половината от работните места са към правителството.

На този фон през 1991 г. Фишър и Муун пускат в действие ApproTEC. Тяхната цел е да приложат ритник при старта, за да дадат ударно начало за растежа на икономиката, като развиват съответстващи на нуждите на общността инструменти, които да бъдат местно производство, и ги продават на бедни предприемачи, които да започнат нов доходоносен бизнес. В началото на същата година продуктите на ApproTEC създават основата за над 28 000 нови бизнес начинания, като всеки месец по 900 от тях започват да функционират реално. Около 60% от предприемачите са жени.

Типичен купувач на 76-доларовата „Супер машина за пари", задвижвана с педали помпа за напояване, която може да вади вода от дълбочина осем метра под земната повърхност и да я разпръсква над полето, е Джанет Ондиек от западната част на Кения -разказва Фишър. Когато съпругът й починал, тя и нейните шест деца били оставени да мизерстват. Тя прибрала децата си от училище и използвала кофа, за да напоява една осма от своя акър зеле. „Това я поддържало жива - казва Фишър. - И тогава тя видяла помпата. Отнело й шест месеца спестяване, за да може да си я купи. Днес тя напоява 2,5 акра и е наела трима души. Джанет продава своята продукция в местен магазин. Миналата година припечели 3200 долара. Изпрати всичките си деца обратно на училище."

Фиг. 1. Микропредприемачите в Кения пускат в действие своята помпа за напояване

„Средностатистическият кениец има само един имот - добавя той. - Малко парче земя. И едно умение - фермерството. Ако си фермер и започнеш да развиваш свързано с напояване комерсиално земеделие, можеш да прибираш по-богата реколта и можеш да отглеждаш фантастични зеленчуци."

След успеха на първоначалната водна помпа тип „машина за пари - вариант на помпа, за първи път продавана в Бангладеш от IDE, друг поощрител на микропредприемачите - ApproTEC, проектира и по-големи, и по-малки помпи, включително последната модификация, ръчна помпа, която продава за 18 долара. От 31 992 продукта на технологиите на ApproTEC, продадени в началото на тази година, 28 614 са помпи за напояване, отбелязва Фишър. Организацията също е проектирала и продава преси за маслодайни култури, машина за балиране на сено и оборудване за направата на бетонни плочи, керемиди за покрив и тухли. Сред продуктите са помпа за ръчно напояване от дълбоки кладенци и технологии за пробиване на кладенци.

Проектирането и конструирането на подходящи за местно приложение инструменти е предизвикателство - смята Фишър. „Правим анализи и изчисления. Нещата трябва да бъдат здрави, практични и да работят изправно. Това, което ние проектираме, е утилитарно - не ни интересува как изглежда." В бедните страни, добавя той, технологиите трябва също така да бъдат на ниска цена, ръчно управляеми, енергийно ефективни, лесни за поправка и да докарват печалба на купувача за три до шест месеца.

Дори при наличието на тези условия продаването на технологичните иновации е трудно според Фишър. „Напоителна помпа от 18 долара е значително вложение за бедния фермер и убеждаването му да я купи изисква по-голямо от обичайното маркетингово усилие." Понастоящем помпите се продават в около 200 селски магазина в Кения и Танзания. „Поддържаме база данни за всички продажби и сетне на случаен принцип избираме някои от купувачите, за да ги посетим през първия месец, преди те да са извлекли някаква полза, и отново 18 месеца по-късно, за да видим повлияването. Средно - добавя той - намираме, че доходите на хората са се увеличили с повече от 12 пъти. Ясно е, че тези малки неща имат голямо влияние."

Експанзията на ApproTEC

Но Фишър и Муун искат това влияние да бъде дори още по-голямо. Следващата стъпка в експанзията на ApproTEC, казва Фишър, ще е по-мащабната продажба на помпите. Те тъкмо са започнали да навлизат в Уганда, Малави, Мозамбик и Южна Африка. „Започваме с помпите за напояване, защото широката маса хора в развиващите се страни са все още селски фермери, които са в положение да извлекат полза при промяната от едва задоволяващо собствените нужди земеделско производство към комерсиално земеделие. Относителното влияние на други нови технологии общо ще е по-малко", казва Фишър.

Фиг. 2. Разчитайки на своята 370-доларова преса за маслодайни култури, Джейн Матенду (вляво), самотна майка и учителка, която живеев източното подножие на планината Кения, е създала печеливш бизнес - прави слънчогледово олио, което продава за готвене. Остатъчният продукт от пресованите семена тя продава като фураж

По същото време ApproTEC обмисля преместването на производството си от Африка в Китай, където разходите около продукцията са по-ниски. Производството е създало относително малък брой работни места, според Фишър, „а организирането на производството е тежък етап, особено по отношение на обучението на работната сила. Ще сме способни да доставим нашите технологии до нови страни много по-бързо, ако ги внасяме, отколкото ако организираме местно производство."

ApproTEC понастоящем има 68 работници и годишен бюджет от около 2 млн. долара. За да реализира плановете си за експанзията, през последната година Фишър напусна Африка и се премести обратно в САЩ след 16-годишно отсъствие с намерението да се фокусира върху събирането на нужните средства. От своята база в Сан Франциско той се стреми да натрупа 30 милиона долара за три години. „Това, което в действителност се опитваме да направим в Африка, е да създадем средна класа отдолу - от дъното - нагоре. Деветдесет процента от богатствата са в ръцете на десет процента от населението. Повечето страни имат демокрация, но тя е безсмислена при такова неравенство."

Превод: Вихра Йорданова

Източник: KickStarting Developing Economies With Relevant Technologies,

Physics Today, April, 2003