Медитацията и ползите от нея

[sirius]

Медитацията определено не копа лозя.

[Guest]

Така е, докато разбирате и наричате дейността си "копаене на лозя" и "чупене на глави", от медитация няма полза. Тогава важи първата истина на Буда "Животът е страдание". После постепенно се разбира, че "Да учиш означава да се променяш". За повече учене времето едва ли ще стигне, а и сметки има за плащане.

[forgot]

Ако тогава важи първата истина на Буда, то съвсем логично тъкмо това е момента, в който от медитацията има реална полза. Инак копаенето на лозе, поне аз не съм чувал да се нарича по друг начин, освен копаене на лозе. И разбира се - медитацията не само, че не копае лозе, но и няма как да го копае, тази работа се върши от медитиращия.

Редактирано Май 26, 2014 от forgot

[bravo]

Двама будистки ученици решили да питат учителя си дали могат да пушат.

- Е, питал после единия, палейки цигара, разреши ли ти?

- Не, питах го дали мога да пуша докато медитирам и той каза не. Чакай, а ти как така пушиш?

- Еми аз го питах дали мога да медитирам докато пуша и той каза да.

Та тъй с лозето и медитацията, а и с какво ли не.

[Guest]

Ако тогава важи първата истина на Буда, то съвсем логично тъкмо това е момента, в който от медитацията има реална полза. Инак копаенето на лозе, поне аз не съм чувал да се нарича по друг начин, освен копаене на лозе. И разбира се - медитацията не само, че не копае лозе, но и няма как да го копае, тази работа се върши от медитиращия.

Реалните ползи си ги търсете по начините които приемате за реални и не намесвайте термини които не познавате, те само ще ви объркат.

Редактирано Май 26, 2014 от Guest

[forgot]

Реалните ползи си ги търсете по начините които приемате за реални и не намесвайте термини които не познавате, те само ще ви объркат.

благодаря за непотърсения съвет :Д

[caress…]

On 26 mei 2014 at 11:42, forgot said:

Ако тогава важи първата истина на Буда, то съвсем логично тъкмо това е момента, в който от медитацията има реална полза. Инак копаенето на лозе, поне аз не съм чувал да се нарича по друг начин, освен копаене на лозе. И разбира се - медитацията не само, че не копае лозе, но и няма как да го копае, тази работа се върши от медитиращия.

Грешите, копаенето на лозето също може да бъде медитация.

[vorfax]

Преди 1 час, caress… said:

Грешите, копаенето на лозето също може да бъде медитация.

Медитацията не е ли откъсване на душата от материалното и "отлитане". Как може да си окован и в същото време медитиращ тогава?

[caress…]

Преди 4 минути, vorfax said:

Медитацията не е ли откъсване на душата от материалното и "отлитане". Как може да си окован и в същото време медитиращ тогава?

Това за отлитането на някакви души и получаването на факсове от Господ са подли слухове. 

Японската форма „дзен“, както и китайската „чан“, произлизат от санскритската дума „дхяна“ и означава „съсредоточение“, „медитация“ , накратко съсредоточаване в това, което правим. 

Дзен обикновено се свързва с нещо мистично, загадъчно, но всъщност това учение се занимава с най-обикновените и прости неща. Просветлението (сатори) може да се достигне в обикновените моменти от ежедневието – докато се храним, готвим или извършваме някаква работа. Всеки момент е важен и същевременно нищо не е чак толкова важно.

Цитирай

Бодхидхарма: Ти питаш. Това е твоят ум. Аз отговарям. Това е моят ум. Ако аз нямах ум, как щях да отговоря? Ако ти нямаше ум, как би могъл да попиташ? Този, който пита, е твоят ум. През неизброими калпи от безначалното време, каквото и да правиш, където и да си, това е твоят истински ум, това е твоят истински буда. “Този ум е буда” – това има същия смисъл. Отвъд този ум никога няма да откриеш друг буда. Да търсиш просветление или нирвана отвъд този ум е невъзможно. Реалността на твоята собствена себеприрода, отсъствието на причина и следствие – ето кое е умът. Твоят ум е нирвана. Може да мислиш, че ще намериш буда или просветлението някъде извън ума, но такова място не съществува.

Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, но няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И със сигурност не можеш да го сграбчиш. Отвъд ума никога няма да видиш буда. Буда е продукт на ума. Защо да търсиш буда отвъд този ум?

БОДХИДХАРМА

 

[vorfax]

Преди 13 часа, caress… said:

Това за отлитането на някакви души и получаването на факсове от Господ са подли слухове. 

Японската форма „дзен“, както и китайската „чан“, произлизат от санскритската дума „дхяна“ и означава „съсредоточение“, „медитация“ , накратко съсредоточаване в това, което правим. 

Дзен обикновено се свързва с нещо мистично, загадъчно, но всъщност това учение се занимава с най-обикновените и прости неща. Просветлението (сатори) може да се достигне в обикновените моменти от ежедневието – докато се храним, готвим или извършваме някаква работа. Всеки момент е важен и същевременно нищо не е чак толкова важно.

 

Така описано излиза много тривиално и несакрално. Аз имах други представи за медитация, просветление, дзен, нирвана. Това за мен са религиозни проявления на учение променящо съзнанието по отношение смисъла и същността на всичко, докато задоволяването на уталитарни нужди не се вписва под никаква форма в него. Вярно е, че може да се сетиш нещо и докато си в тоалетната, но причината да се сетиш за това със сигурност не е съдържанието на тоалетната.

[laplandetza]

Какво разбирате от медитация.За мен медитация е отсъствие на волева мисъл, опит за интелектуална почивка.По този начин след процедурата , която при мен не продължава повече от половин час , след нея се подобрява мисловния процес.

[vorfax]

Тогава, да питам, съня медитация ли е?

[ISTORIK]

Не, сънят не е медитация, но малко преди заспиване съзнанието изпада в състояние, близко до това при медитация.

[vorfax]

Има ли нещо общо медитацията с душата и ако има означава ли това, че трябва да вярвам в бог за да медитирам?

[ramus]

Не мога да възпра усмивката си, четейки всичко написано по тази тема. Не защото иронизирам пишещите, а защото има явления в битието, които излизат отвъд периметъра на договорките за дадени социални групи и култури. Освен това тук просто се "говори" за медитация, очевидно от хора без никаква практика... Или пък такава, която няма нищо общо със същността на явленията и процесите които са обобщени с думичката. Въпросите за любопитни за мнозина и интереса към това е естествен, защото е като че за нещо тайнствено, обвито с мистерия и митове, необяснимости и поле за всякакви колективни или лични проекции.

Ще напиша моя поглед, като обобщения за някои основни положения от тази толкова голяма тема - МЕДИТАЦИЯ и значението й за такива като мен. Всеки ще си направи собствен прочит и ще реагира по своему. Ще се опитам да ползвам изказа и езика на академичните среди, да го структурирам и систематизирам, но това е само опит в целта ми да бъде на някой  полезно и да си вземе нещичко от изложените фрагменти...:

-----------------

Когато стане въпрос за "МЕДИТАЦИЯ" и... тук вече "науката" не върши работа, защото не са налице основните критерии за "научност". Макар че изследвания върху тестови лица са правени огромен брой, от всякакви научни колективи, за целите на множество научни изследвания, няма ясни и еднозначни интерпретации, освен описанията на множество експерименти. Последните такива бях видял от друг форум, касаещи много сериозните изследвания на лица от Тибет и Непал в американски лаборатории. Разбрах че става въпрос за програма, ползваща най-добрите известни практици в тази област - ТИБЕТ и НЕПАЛ, по линия на сътрудничество с ДАЛАЙ ЛАМА. Целта на изследванията беше явлението ТУ-МО, чийто външен ефект е изменение и поддържане на телесна температура при екстремно ниски околни температури. (Може да се прочете за него на доста места, на всички езици. ) Единствено беше стигнало до това, че явлението е регистрирано и измерено в няколкото опитни лица по напълно категоричен начин. От мозъчни скенери, до всякакъв вид апаратури... очевидно доста скъпа програма... Но само толкова...

Другата сложност на явлението е неговата субективност и изменчивост във времето, дори и при едно и също лице. Дори едни и същи лица да "правят" едно и също, няма общи ефекти или проявления, като те са специфични за всеки един практикуващ. Причината са огромния брой променливи, и то в широки параметри (много от които неизвестни и неизследвани) които влияят на общия "резултат". В този смисъл няма еднозначна ТЕХНОЛОГИЯ за медитиране, нито практики които да дадат еднозначен, категоричен и предпоставен резултат.

Следващ проблем е че процесите всъщност са невидими за външен наблюдател и изследовател. Опитите да се ползват дори модерни апаратури и механизми за измервания и сканиране, дават само външните проявления на явленията отвътре, но не самата им същност. Според мен, тази посока на изследване също не води към целите на всяко изследване, но пък се генерира огромна база данни за различните и разноликите проявления на вътрешните процеси.

---------

МЕДИТАЦИЯ е практически действия от психичен характер, насочени към самоизменяне на състоянията на възприятие и отражение, чрез приучване към управляване на вътрешни психични процеси,. чрез други такива процеси. А от психичните процеси, по обратните връзки - към физиологични процеси. Понякога медитацията може да се ползва - в нейните отражения и ефекти върху физиологията. Но въпреки това, основното в същността е САМОИЗМЕНЕНИЕ на вътрешни състояние на съзнание, като физически или други придружаващи външни явления са само съпътстващи основната посока.

Много от хората, които се наемат да практикуват се "спират" върху външните проявления на вътрешната работа. Особено са привлекателни и магнитни съпътстващите прояви - изживявания, отпушвания... които като всяко сънуване, пораждат огромен брой "ефекти". Голяма част от такива практикуващи се спират на "религиозните" трактовки и интерпретации, а това е напълно ограничено и няма никаква връзка с "БОГ". Въпреки това много от изживяванията породени по време на медитативни практики дават проявления странни и неочаквани по характер.

Също така практикуващия може да се "загуби лесно" между всичко това. Опита подава решение, че обикновено за целта на "успех" на начинанието се ползва и допълнително "лице" което да има повече опит в практикуването и да асистира на "другото лице". Оттам по естествен начин се заимства социалната идея за "УЧЕНИК и УЧИТЕЛ" и се пренася и в медитативните практики.

По същество обаче, МЕДИТАЦИЯТА Е НАЙ-САМОТНОТО ЗАНИМАНИЕ сред вселената. В него човека е напълно сам, защото единствения ключ към вътрешното, се държи от този, за който то е негова територия. Опитите да се "споделя", да се оформят тип "комуни" заради социалния рефлекс... са временни илюзии, характерни за различни типологии начинаещи и те на различни нива от практиката си самоотпадат като ненужни.

---------

За да е налична практика по психични самоизменение, са нужни най-малкото... нещо като подготвителни стъпки. Заради това първите "упражнения" са свързани със задължителен елемент от всяка вътрешна работа - това е явлението ВНИМАНИЕ. Представлява форма на насочване на възприятията и отражението  - дали към физически обект, дали към вътрешно генерирана картина, паметови отпечатъци...

ВНИМАНИЕТО е психично явление, с което се назовават процеси по ограничаването на полето на възприятие, до крайното им стеснение. Спонтанно това се прави през цялото време от всеки човек или животно и е плод на несъзнателните вериги. Въпроса е, че ВНИМАНИЕТО зависи от несъзнателни процеси и те го стартират и определят като свиват или разширяват "полето на внимание", което се нарича ФОКУС. Свързано е тясно с оцеляването при всички живи същества с по-сложна нервна система. Характерно е, че при насочване на вниманието в дадена посока или към обект, всичко свързано с други обекти и посоки спира да има значение. В този смисъл ВНИМАНИЕ е явление при което се ограничава потока на възприятие и се фиксира до конкретно поле или обект. Например - всяка котка при дебнене на жертва, проявява признаците на насочване на вниманието и фиксирането им в "жертвата". Природата го е реализирала за целите на съхранението на енергията, с цената на нейното фокусиране, за да не се разхищават ресурси по възприятие и отражение на всичко едновременно и отвсякъде.

И така - работата със ВНИМАНИЕТО включва практически действия по овладяване и контрол на точката на внимание, чрез съзнателно и волево насочване и стеснение на фокуса му. И втората стъпка, най-важната и трудната - това е практиката за ЗАДЪРЖАНЕ НА ВНИМАНИЕТО в обекта, колкото може по-дълго време. Изглежда просто, но само човек, който не е опитал практически, може да го твърди По същество именно тази стъпка - задържането на вниманието, вече не може да се ползва "спонтанност". В нея се налага да се направи нещо като "усилие" защото естествените несъзнателни процеси повеляват да не се задържа вниманието дълго в една точка, защото това поражда уязвимост. Процесите на несъзнателно ниво са "подскачащи" и непрекъснато изменчиви. Особено това се отнася до "система 1" в мозъка, която много хилядолетия е играла основната роля за оцеляването на вида ХОМО, а и на всички други животински видове.  

Ето защо, голяма част от хората практикуващи през всички истории, географии и култури на Земята, са избирали малки форми на комуни за "ЖИВ КОНТАКТ" и/или писмени ръководства с технически и практически насоки за практикуване. В будизма е наличен направо КУЛТ към тия елементи. Пренасянето на техниките, наставленията за тях и самите практики, от Наставник към Начинаещ, те наричат "линии на приемственост". За тях това има сакрално значение  имат основанието зад хилядите години практика и опит. Само в скоби да допълня, че опитите да се описва будизъм в неговите религиозни, философски или социални аспекти... са напълно погрешни. Но все пак хората им е нужно да отразяват онова, което им е възможно. А практиката и практическото ядро, което е в основата на будизма, е достъпно само за малцина, които избират трудния път... и които успяват да се задържат в него. Именно то е най-малко известно, най=слабо популярно... по напълно очевидни причини.

Също така - избиране на подходящо "място" за медитация - безопасно и защитено от външни опасности - за целите са избирани пещерни или други скални образования (само като частен случай) - или други естествени или изкуствено създадени условия за практиката... Като следващо просто изискване - е намаляване до максимална степен потока на стимули за сетивата от външния свят...

----------

МЕДИТАЦИЯТА е насочена към съзнателно волево управление на състоянието на съзнание само с вътрешни средства. Няма задължително условие практикуването да се провежда статично или динамично, в действие. Налице са практики и за едното или за другото. Ако се постигне устойчивост на измененото съзнание, то става "основно' за субекта, въпреки че отвън това не може да се забележи, освен при внимателни наблюдения в поведението, отношението, общуването и невербалните сигнали.

Практикуването на МЕДИТАЦИЯ изисква постановяването, формирането и утвърждаването на "вътрешна дисциплина". В този смисъл не е възможно всичко да си стане като "от самосебе си", като на игра... Самата цел - едни мозъчни дялове да променят и доминират и определят над други, са действия насочени против природните кодирани програми, от което се получава силно противодействие на същите.

Ето защо хора с психични, характерови или личностни проблеми, проявени или в зачатък, срещат съпротиви и "тапи" при практикуване. По един напълно естествен начин се налага и вътрешно ограничение - вътрешните процеси могат да се изменят само при достатъчни условия на зрялост и дадености. Ако това не е налице, да се скъсат от "правилни упражнения", от най-добрите "учители"... стигат до някъде и дотам... Това често кара множеството от тия, да се заловят за страничните съпътстващи явления - пораждане на топлина, ефект на отпушване на огромна физическа сила или бързина на движението, провиждания, телепатия или ясновидства... Допълнително голяма част от тия "ефекти" могат да се ползват за целите на подобряване на комфорта на социалното ежедневие. Едно от тях е - свалянето на стреса - като самоцел. Което е малко странно, но за множество хора, които са далеч и встрани от подобен начин на възприятие, и при които културата и социалната среда са също толкова далеч и встрани, е напълно естествено.

И още нещо любопитно - за краткото ми изложение на фрагменти от тази толкова необятна тема:

Навлизането навътре чрез изменение на съзнанието подава посока, в която някъде далеч "напред" стои напълно необятни простори на битието. Малцината за които това става възможно оставят изключителни по дълбочина следи. Малка част от тях, се насочват към влияние на социумната маса, като част от много по-голям план на възприятие и отражение - характерни за промененото им вече състояние и внасянето в него на идентичността на субекта, както и трансформациите на идентичностите, което е много характерен процес.

От гледна точка на едно ниво на състояние на съзнание, не може да се говори за "друго такова ниво, което е по-широко (условно) от изходното" по причини за естествено ограничение. Нивата на съзнание не се поддават на научност от гледна точка на сегашното ниво на "науката", което е отражение на социалното ниво на отражение на статистически значимата част от масата му членове.

Пробив в психичното не може да се извърши с "помощ" отвън. Не става да се учи, не може да се копира, имитира, да се подражава. Не може да се научи за него... защото това е най-малкото. Ученето не може да замести ПОЗНАВАНЕТО, но за много хора, които поемат и усвояват готовия социален опит, несъзнателно решават че щом е "опит" значи че е и техен. Много хора още не могат да направят разлика между ЗНАНИЕ - ЗНАЕНЕ, и ПОЗНАНИЕ - ПОЗНАВАНЕ, също така - УМ-РАЗУМ, ЛЮБОВ-ОБИЧ.... Както и много "народни хора" още не правят разлика между "цифра" и "число", защото в народния ограничен език, свързан с ограничения периметър на ежедневието, това няма особено значение и се ползват подражателно и с това - синонимно.

Голяма и дълбока част от същността на битието, не се поддава на типичните за социалното битие процеси и не им съответства. Тепърва това ще бъде евентуална предположителна форма за развитие, защото дебрите на такава посока са като "безкрайни". Единственото ограничение (което си е много сериозно и естествено ) е, че за такава посока на развитие е нужен нов тип човешко същество - по-скоро - с качествено нов тип съзнание. Редките единици от цялото земно човечество ясно показват че това е една естествено затворена територия за несъответствените за нея. Не защото "някой я пази", не защото е скрита, а защото многовековния опит е показал, че голяма част от хора, които не са съответствени, а поемат в такава посока на битието, остават със страничните ефекти и рефлектират върху обкръжението им, след като те отвътре не са израсли достатъчно за да ги управляват и самите те да се владеят. С или без "страничните ефекти" същите хора си остават роби на инстинктивното в себе си, на страсти, на неизживяности или неотработености, на драми и следи или ями от конфликти и вътрешни филми от тях... Всичко това - в капаните в собствените си вътрешни светове. За тия капани, будизма описва "кръговете на съществуване" в "колелото на самсара" в различните си нива и... нещо като "орбити", като аналогия на цикличното обикаляне. В дълбоката същностна част в основата на познанието на което се основава БУДИЗМА, стоят много дълбоки и непознати форми на битие, следите и ехото от които достигат многократно изменени и обезличени, през писмени или устни следи, през ситото на митове и легенди, в различните култури и дори цивилизации.

Редактирано Октомври 18, 2016 от ramus

[dora]

Преди няколко години имаше серия от статии по въпроса в  "Сайънтифик Америкън" - сега не са достъпни за свободно ползване, освен тази:

 

http://emcrit.org/wp-content/uploads/2016/05/scientificamerican1114-38.pdf

[caress…]

Преди 6 часа, dora said:

Преди няколко години имаше серия от статии по въпроса в  "Сайънтифик Америкън" - сега не са достъпни за свободно ползване, освен тази:

 

http://emcrit.org/wp-content/uploads/2016/05/scientificamerican1114-38.pdf

Изключително грамотна статия. Благодаря, че я споделихте.

[Black Wolf]

Щом човек вярва, че медитацията му дава нещо - ОК, може и да е полезна за него (макар и илюзорно). Важното е медитиращият да е доволен.

Както казваше Хинича (лека му пръст), голяма работа е мЪдитацията.