Възможно ли е емпирично да бъде тестван космологичният модел на Сътворението, описан в Библията

[Valentin Velchev]

Здравейте! Казвам се Валентин Велчев и съм завършил теология. От дълги години се занимавам с апологетика и по-специално с различните теории за Сътворението. Реших да пусна тази тема тук, понеже желая да науча мнението на физиците и космолозите относно въпросите, които съм повдигнал в статията:

Отпечатъци от пръстите на Бога

[fantom4e]

Религията няма място в науката, докато обратното е възможно.

В мазето не е ли достатъчно дискусионно, че и тука?

[Gravity]

Много е дълъг текста за да бъдат коментирани всички точки, за това ще казжа най-общо, че част от написаното не е коректно, част е подвеждащо, и част е напълно правилно.

Ето и моето мнение относно въпроса "Може ли космологичния модел от библията да бъде тестван емпирично?". Според мен, не, не може. Защото космологията/космогонията от библията не е достатъчно прецизна и не дава абсолютно никакви предвиждания, които да могат да бъдат наблюдателно проверени. Ако приемеш буквално написаното в библията, тогава тя бива опровергана от опита и точка по въпроса. Ако не приемаш буквално писанията, тогава има голям проблем. След като всеки стих може да бъде тълкуван и то по най-различни начини, то не може и дума да става за каквото и да е било емпирично проверяване. Единственото което можеш да правиш е да нагаждаш тълкуванията да съвпадат с наблюденията и теорията. И винаги можеш да тълкуваш, така че нагодиш към каквото трябва. Ако науката, за сега, казва, че вселената е съществувала крайно мното време, около 14млд. г., то лесно може да тълкуваш библията, така че да казва същото. Ако след време науката, с развитието си, стигне до нов извод, например, че преди големия взрив е имало етап на свиване и вселената е съществувала вечно. Тогава пак ще можеш да нагодиш текстовете от библията за да го потвърждават.

Ако искаш емпирична проверка. Трябва да дадеш конкретно твърдение от библията, за което да не знаеш предварително отговора, и да е такова, че ако не се потвърди то модела от библията да бъде опроверган, без да може да се замаже положението.

[Doris]

Аз имам въпрос като към теолог: Защо трябва да се доказва библейския разказ за сътворението? Не може ли да се гледа на него исторически, като космологичните представи на еврейския народ от преди няколко хиляди години, и пак да сме си вярващи християни?

[alvassareiro]

Аз преди време имах едни подобен въпрос, възможно ли е тези 7 дни да съответстват на 14 милиарда години възраст на земята, нали времето е относително и е едно в открития космос и друго на земята.

а по отношение на написаното в Библията, прави впечатление, че сътворението по дни горе долу съотвества на научните виждания по въпроса.

[Doris]

Това показва може би, че научните възгледи не са са придвижили кой знае колко в посока съм истината , но поне имат аналитичен израз, което си е постижение.

Редактирано Януари 30, 2014 от Doris

[Gravity]

Аз преди време имах едни подобен въпрос, възможно ли е тези 7 дни да съответстват на 14 милиарда години възраст на земята, нали времето е относително и е едно в открития космос и друго на земята.

Възраста на земята не е 14млд. г. Това е възраста на вселената. Времето е относително, но какво имаш предвид, че е едно в открития космос и друго на земята?

а по отношение на написаното в Библията, прави впечатление, че сътворението по дни горе долу съотвества на научните виждания по въпроса.

Това пък какво означава! Какви са научните виждания по въпроса, ден по ден?

[Doris]

По отношение на думата „земя” мненията се разделят основно на две категории:

А) Едни приемат, че освен Земята, с нея(в библейския модел ) е означена цялата материя в космоса, например като газово-прахови облаци. В такъв случай, по заповед от Бога, по-нататък в тях трябва да са се оформили небесните тела и да са започнали да кръжат по своите орбити, образувайки планетни, звездни и галактични системи.

Б) Други намират, че словото „земя” се отнася само за нашата Планета, а Слънцето, Луната и звездите се появяват на четвъртия ден, следователно Вселената възниква изведнъж изцяло подредена.

Редактирано Януари 30, 2014 от Doris

[alvassareiro]

Да, точно, възрастта на Земята, моя е грешката.

имам предвид че не е ли възможно 7 дни на земята да са равни на няколко милиарда за някой, който е в открития космос и пътува с определена скорост....

за Сътворението - ден първи еди какво си, ден втори друго. Общо взето научно така е станало.

[Gravity]

Да, точно, възрастта на Земята, моя е грешката.

имам предвид че не е ли възможно 7 дни на земята да са равни на няколко милиарда за някой, който е в открития космос и пътува с определена скорост....

Това няма значение. Като се казва, че възраста на вселената е 14млд. г. се има предвид нещо съвсем конкретно. В пространство-време от типа на Фрийдман-Леметр има какнонично избрано време. Така нареченото космологично време. То е това което показват часовниците на изотропните наблюдатели във вселената. По други времеви координати възраста може да е друга, това няма отношение.

за Сътворението - ден първи еди какво си, ден втори друго. Общо взето научно така е станало.

Хубаво ето как е според библията. Ти кажи къде в науката е описано така!

1 В началото Бог създаде небето и земята.

² А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

³ И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

⁴ И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

⁵ И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

⁶ И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

⁷ И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора

⁸ И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

⁹ И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

¹⁰ И Бог нарече сушата Земя, и събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

[Valentin Velchev]

Нека за момент оставим въпроса за времето (за него съм писал отделна статия, но предлагам на тази тема да се върнем по-късно). Ще се опитам да покажа накратко какви трябва да бъдат следствията, ако Вселената е дело на разумен Създател:

І Избор на подходящ материален пространствено-времеви континуум.

А) Материя - физични частици, взаимодействия, закони и константи.

1. Физични частици с точно необходимите характеристики - маса, спин, електричен заряд, барионен и лептонен заряд, четност и пр. Тоест те се се очертават като елементите на идеален "конструктор", който позволява да бъдат „сглобени” всички йерархично построени системи на Вселената и живите организми. (Тук пропускам въпроса за барионната и лептонната асиметрии, защото вече беше разгледан в статията).

2. Установяване на изключително деликатни пропорции между взаимодействията, законите и константите. Според думите на известния руски физик И. Л. Розентал "равновесието е така крехко, че и най-малкото изменение на действащите закономерности води до катастрофални последствия". (Предполагам, че всички са наясно за какво иде реч.)

Б) Пространство с точно три измерения, което се оказва най-добрият избор. Когато се приложи квантовата теория към едноизмерни вселени се получава, че частиците преминават една през друга без да си взаимодействат. Така те не могат да се съединяват помежду си, за да образуват по-сложни вещества. Тук не би имало и къде да се разгърнат молекулите на белтъците и нуклеиновите киселини.

При двуизмерно пространство живите форми по всяка вероятност ще се дезинтегрират. Нека си представим равнина, върху която живеят плоски същества – храносмилателната тръба би ги разрязала на две отделни половини. Мозъкът ни се състои от около 100 млрд. неврони, като всеки от тях е свързан с десетки хиляди други в огромна електрична мрежа. Структура с подобна сложност не може да се проектира в две измерения, защото невронните връзки ще се наложат една върху друга и ще се получи късо съединение. Поради тази причина мозъкът няма да може ефективно да обработва информация с каквато и да било сложност и т.н.

Още през 1917г. П. Еренфест като анализира т. нар. уравнение на Поасон-Лаплас доказва, че в пространство с четири и повече измерения физичните системи ще станат неустойчиви. Електроните в атомите както и небесните тела ще бъдат подложени на постоянни сблъсъци помежду си, което ще води до хаос и дезорганизация на материалния свят. С други думи трите измерения са нещо наистина специално.

В) Време – за да бъде насочена „стрелата на времето” е необходима много ниска начална ентропия. Нека припомним, че според оценката Р. Пенроуз вероятността е безумно малка - 10 на степен 10¹²³ . Макар според ТО да не можем да говорим точно за „стрела на времето”, която се движи от минало към настояще и бъдеще, все пак тя е необходима, за да бъдат избегнати времевите парадокси. (Както споменах в началото, за времето можем да поговорим по-късно).

Сигурно ще ми възразите, че всичко, изброено по-горе се обхваща от т. нар. антропен принцип. А той си има много добро обяснение от хипотезата за мултивселена. Само че аз имам ивестни възражения:

http://kosmos-21.blogspot.com/2011/01/blog-post.html

(Умишлено ще спра до тук, за да не се натрупват прекалено много въпроси за обсъждане.)

Редактирано Януари 30, 2014 от Valentin Velchev

[Gravity]

Написал си, че ще покажеш какви трябва да са следствията, ако вселената е дело на създател. Но само си изреди няколко твърдения без да показеш че са следтствия!

[Doris]

Според мен, така представен атропният принцип придобива леко псевдонаучен вид, има и някои фактологично неверни твърдения. Но и най-ненатрапчивите и прецизни негови формулировки не са доказателство за съществуването на Създател на Вселената, защото атропният принцип, на колкото и физика да се опира, по своята същност е философия. Значи, от него може само да се досещаме.

[Valentin Velchev]

Както отбелязах още в първия си коментар, аз не съм физик и ясно си давам сметка, че е възможно да допускам някои неточности. Ще бъда благодарен на всеки, които работи в тази област, ако ми обърне внимание на тях, за да прецизирам позицията си. Може да го направи тук, но за да не обременяваме излишно дискусията, ще бъде по-добре да ми пише на адрес: velchev11@abv.bg

ІІ Построение на атомите и Вселената.

А) Ще се опитам да споделя накратко колко сложно е постигането на динамичното равновесие на частиците в ядрото и електронната обвивка на атомите (разбира се, като се направи известно абстрахиране от квантовите явления, чието обяснение все още ни убягва):

1. Стабилност на атомното ядро.

Протоните, които го изграждат, се отличават с изключителна “здравина” – изчислено е, че не могат да се разрушат за един период от 4.10³² години. Неутроните в свободно състояние за около 17 минути се разпадат до други частици. В ядрото обаче, те непрекъснато се превръщат в протони (и обратно), като по такъв начин се запазват непокътнати. Силното ядрено взаимодействие е с точно необходимата интензивност, за да преодолее кулоновите сили на отблъскване между положително заредените протони. Ако то беше по-слабо, това не би позволило свързването им в ядрата на атомите и единственият елемент във Вселената щеше да бъде водородът. При условие обаче, че неговата стойност е по-висока, нуклоните щяха да имат такъв голям афинитет помежду си, че непрекъснато биха се присъединявали един към друг и в природата щяха да са налични само ядра на тежки елементи. Масата на неутрона е съвсем малко по-голяма от тази на протона. В противен случай, т.е. при по-тежък само с 0,1% протон, той би се разпадал на неутрон, позитрон и неутрино. Нямаше да съществуват никакви химични елементи, а всички звезди биха се превърнали в неутронни и черни дупки. (Някаква, все още неустановена, характеристика на протоните води до невероятно сложното подреждане на електронните слоеве около ядрото на атома.)

Във физиката се използват ядрени модели (слоест, колективен и пр.), които описват индивидуалните движения на протоните и неутроните. В основното си състояние ядрата на всички химични елементи до оловото са устойчиви. Затова нека да видим по какъв начин може да бъде удовлетворено условието за равновесие в тях.

Динамичните системи от нуклони се различават от Слънчевата система например, по някои свои особености и във връзка с това тук възникват допълнителни затруднения, които се изразяват в следното: Първо, при тях няма централно тяло, около което се извършва движението на частиците и второ – силите, действащи между нуклоните, освен че са изключително интензивни, са и много по-разнообразни и сложни.

За разрешаване на първото затруднение може да се разсъждава по следния начин: Всеки един от нуклоните в ядрото създава около себе си някакво ядрено поле. При движението на всички нуклони, създаваното от тях поле във всяка фиксирана точка непрекъснато се мени. Би могло обаче да се допусне, че това поле след като бъде осреднено за някакъв малък интервал от време, ще остава практически неизменно. По такъв начин то на свой ред ще определя движението на всеки отделен нуклон. Оттук произлиза изискването средният потенциал на полето да бъде самосъгласуван, което означава, че той трябва да осигурява такова движение на нуклоните, че тяхното пространствено разпределение да поражда отново същия първоначален среден потенциал.

Освен самосъгласувания среден потенциал трябва да се отчетат и всички други променящи се с времето, разстоянието и ориентацията в пространството сили, които влияят на нуклоните в ядрото на атома. Изучаването на ядрените потенциали показа, че те зависят по твърде сложен начин освен от разстоянието между нуклоните и от техните скорости, от направлението на спиновете им и др. Освен това в ядрото (както и в електронната обвивка) съществува така нареченото спин-орбитално взаимодействие между частиците, т.е. тяхната енергия съществено зависи от ъгъла, сключен между вектора на техния спин и вектора на орбиталния им момент. Тук действат и електромагнитните сили, възникващи между електрически заредените частици. Тези сили между самите протони в ядрото са на отблъскване, а между тях и електроните – на привличане. Тяхната големина много сложно се променя при движението на всички тези частици. Не трябва да забравяме, че слабото и гравитационното взаимодействия също оказват влияние и т.н.

С други думи, ако разглеждаме ядрото като една динамична система от нуклони, се получава аналог на задачата за равновесието в небесните системи. Както отбелязахме, силите, действащи тук са твърде интензивни и разнородни, поради което дори задачата за двете тела (в случая частици) е извънредно комплицирана и не може да бъде решена аналитично. Но явно нейното точно решение на практика е намерено, дори за тежките атомни ядра, съставени от десетки и стотици нуклони, защото иначе те нямаше да бъдат стабилни.

2. Устойчивост на електронната обвивка.

Електроните запазват своята цялост благодарение на подходящата стойност на константата на фината структура (така процесите при които те се превръщат в други частици са изключително малко вероятни). Големината на електромагнитното взаимодействие също е забележително точно избрана. Ако то беше по-слабо, електроните нямаше да се залавят от ядрото и биха се разлетели в пространството. Обратно, по-голяма му сила щеше да принуди ядрата да задържат електроните си толкова здраво, че не би било възможно споделянето им при формирането на общи ковалентни връзки с други атоми, оттам и образуването на молекули (а още по-малко на йонни съединения). Размерът и стабилността на електронните орбитали зависи от отношението между масите на електрона и протона. Ако me беше няколко пъти по-голяма от наблюдаваната, атомите щяха да колапсират. При три пъти по-голям електричен заряд на електрона, нямаше да ни бъдат познати ядра по-тежки от въглеродното, т.е. таблицата на Менделеев щеше да се състои само от шест елемента Противоположните спинове пък способстват за групирането на електроните по двойки в атомните орбитали и пр.

Д. Хартри дава една интерпретация на задачата за многото тела (частици), като посочва техническите трудности, свързани с изчисленията, засягащи многоелектронните системи: "Желязото съдържа 26 електрона, като всеки от тях се определя от три независими променливи. Следователно имаме 26.3=78 независими променливи. Ако всяка променлива има само 10 дискретни значения, ще са необходими 10⁷⁸ уравнения и техните решения, за да изчислим основното състояние на желязото". (Хартри, Д. „РАСЧЁТЫ АТОМНЫХ СТРУКТУР”, ИИЛ, Москва, 1960.)

А. Едингтън беше пресметнал броя на атомите в Метагалактиката на около 10⁸⁰. В такъв случай, ако на мястото на всеки атом напишем по едно уравнение, ще се получи горе-долу системата уравнения, необходима за изчисляване основното състояние на желязото. За оловото обаче системата ще съдържа 10^82х3=10²⁴⁶ броя уравнения. Дори цялото наблюдаемо пространство да е изпълнено плътно с атоми, техният брой едва ли би надвишил 10¹³⁰. Или ще ни трябва 10¹¹⁶ пъти повече място, за да изпишем всички уравнения, които са необходими да се формира електронната обвивка на оловото. (Посочените числа са толкова огромни, че по никакъв начин не могат да се обхванат дори от въображението ни!)

Атомът обаче остава стабилен във времето, т.е. той е проектиран по един блестящ начин, значително надвишаващ нашия разум. Тук много уместни са думите на големият немски физик М. Борн: “Аз виждах в атома ключ към най-съкровените тайни на природата, а той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца.”? (MAX BORN, “My Life and My Views”, New York, Charles Scribner’s Sons, 1968, 88).

Б) Построение на Вселената – този въпрос бе разгледан в статията „Отпечатъци от пръстите на Бога” (виж ІІІ. Християнски теизъм)

Както е видно, тук се опитвам да изведа един динамичен аспект на "антропния принцип", т.е да покажа колко невъобразимо сложно е постигането на устойчиво динамично равновесие за атомите и Вселената. Тези изключителни математически разчети, поне според мен, говорят за интелигентно планиране на мирозданието.

Ако някой смята, че в науката не би трябвало да се допускат „интелигентни причини”, му предлагам да прочете следната статия:

Възможните причини – размисли и страсти

Изглежда подобни разсъждения са накарали и световноизвестния учен и атеист Антъни Флу (а и не само него) да стигне до идеята за Бога:

Бог има, твърди британски философ и атеист

Бог съществува - откри и призна световноизвестен учен атеист Антъни Флу

Утре ще пиша по въпроса за емпиричните следствия от библейския модел.

Редактирано Януари 31, 2014 от Valentin Velchev

[Gravity]

Опитваш се да покажеш, че има интелегентен създател, като изброяваш определени факти, които знаем за природата (отделен е въпроса, че някои от нещата така както си ги написал не са верни). Но в това има логическа дупка. Изреждането на факти и написването "следователно има създател" е логически некоректно. Как и защо следва това? Например защо е един създаделя, а не няколко? Какво би се променило, ако заменя "интелегентен създател" с "спагетено чудовище"?

Трудът ти отива на вятъра. Дълги постове не са убедителни, ако следствието не е следва от дългия текст. Чакам да видя емпиричните следствия от библията.

[laplandetza]

Ако имало Сътворител, щяло да бъде така и така, ползват се сегашното познание, теории,модели, обаче това нищо не доказва, няма полза, по същия начин , ако няма Сътворител , МОЖЕ ДА БЪДЕ , така и така и ползваме същото описание.

Споменавал съм и преди, напълно възможно е да е имало мек ,,,дизайн..... при някакъв етап от Космическата еволюция, дори и сега, но какво от това, моят Материализъм допуска това като нещо естествени и вероятно често срещано.Тук няма място за Богове религия и Сътворители, има разни нормални материални процеси, взаимодействия и пр.

Опитваш се да покажеш, че има интелегентен създател, като изброяваш определени факти, които знаем за природата (отделен е въпроса, че някои от нещата така както си ги написал не са верни). Но в това има логическа дупка. Изреждането на факти и написването "следователно има създател" е логически некоректно. Как и защо следва това? Например защо е един създаделя, а не няколко? Какво би се променило, ако заменя "интелегентен създател" с "спагетено чудовище"?

Трудът ти отива на вятъра. Дълги постове не са убедителни, ако следствието не е следва от дългия текст. Чакам да видя емпиричните следствия от библията.

Гравити, той добре отвори дума за Създател, НО как е устроен създателя, как работи, как мисли, в какво вярва.

Може да има Създатели, не е проблем за никой разумен човек, но те не са повод за религиозност, вяра, автопсихолечение и преглъщането на смърта и пр. Те са като стари приятели и спокойно можеш си пиеш ракията с тях, да поговорите и отпочинали се захванете с Еволюцията!

[Малоум 2]

По принцип, критиката на достиженията на науката не доказва емпирично съществуването на Бог.

И още - на вярата ... не й трябват експериментални доказателства. Ако вярваш, че съществува Бог, то, Той съществува.

Има, разбира се, философско "виждане" на проблема със съществуването.

Човек опознава реалността със сетивата си. Като животно, реагира съобразно инстинктите. Като Човек, обаче, притежава Съзнание и Разум - единственото Животно с еволюционно (с усложняване на връзките във високо-организираната материя - Гл. Мозък) придобити свойства, отличаващо го от други твари.

Тоест - Човек вижда "реалността" със Съзнанието си, а действа (поведение) и с Разум (ограничител на подсказки от инстинкти и подсказки на съзнанието).

Разумът се формира от Свръх-аза (съ-общество) в по-голямата си степен.

Демек, Човек се самообучава на реалност, посредством Съзнание. А, Разумът му ... си е негов проблем - в какво да вярва (не само на сетивата си, разбира се, защото те го "лъжат" за реалността, с цел оцеляване), та - в какво да вярва, е въпрос на Разум- негов, не привнесен ... от извънземни.

За формиране на разумно мислене се доверява на резултати от експерименти. И ... понеже е много, ама много ограничен откъм осъзнавани сетива в различните диапазони на електромагнитните вълни и полета, които са в основата на изграждане и структуриране на света, гради хипотези (измислени) за области, в които експериментите са невъзможни като "наглед за неговата сетивност"... Това не значи, че в микро-света и макро-света, щом не наблюдаваме с точност (детерминиран свят) нещата, то те не се случват по правилен начин - по откритите от Човек физически закони.

[Valentin Velchev]

Doris

"Аз имам въпрос като към теолог: Защо трябва да се доказва библейския разказ за сътворението? Не може ли да се гледа на него исторически, като космологичните представи на еврейския народ от преди няколко хиляди години, и пак да сме си вярващи християни?"

Извинявам се, че отговарям чак сега, но не бях видял този въпрос. Аз смятам, че материалната действителност е тест, който показва коя идейна система е правилна (иначе непрекъснато ще ни питат защо да изберем християнството, а не някоя друга религия или философия). Нещо повече, християнството претендира, че Библията (и в частност разказът за Сътворението) е откровение от Бог, а не просто "космологични представи на еврейския народ". В посочения по-долу материал съм се опитал съвсем накратко да засегна този въпрос. Наскоро го гледах и забелязах, че има допуснати някои грешки, които трябва да се поправят (все пак, въпреки тях, се надявам, че ще разберете замисъла):

Идейните системи

[laplandetza]

Има различни гледни точки от обявените идейни системи и философии. Например У.М.- универсален материализъм, или известен преди втората световна война като Наука за Хаос. Има и други подобни материалистически виждания. Според тях нито космосът е вечен и нерушим, нито съществува Бог или подобие, което да е абсолютен, ултимативен създател.По правило У.М. избягва безкрайноисти, абсолютност и пр.

Ленин вероятно е прав, към това клоня, Космосът е изграден от материя в движение, но според У.М по - голяма е вероятноста Космосът да е нищожна част от Хаос, който би трябвало да е граден от форми на Материя, вероятно в постоянна промяна. В У.М. <вярвам> означава много голяма вероятност, а не вяра, по тея причини той е напълно несъвместим с религия и вярвания. Пародоксално , но е оцелял до нас помнен в ислямско родово учение, секта.От там стига до хората от които аз съм научил за това.

[Valentin Velchev]

ІІІ Емпирични следствия от библейския разказ.

В края на първа глава на Битие се казва: „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро”. Тоест когато е приключил творческият процес, Вселената е било създадена в завършен вид, като един съвършен „механизъм”, който работи чудесно. Ще се помъча да направя сравнение относно следствията от еволюционния и креационния модели в космологията. (Аз вече съм писал по този въпрос в статията „Отпечатъци от пръстите на Бога” – виж ІV Библейски космологичен модел, но тук ще дам още някой разяснения.)

А) Звезди

1. Според класическата теория на звездната еволюция (КТЗЕ), звездите се образуват в газово-прахови мъглявини. Английският физик-теоретик Дж. Джийнс извежда математически критерии за неустойчивостта на такива мъглявини. При своите изчисления той получава, че за да започне да се свива газовата мъглявина в междузвездното пространство, масата й трябва да бъде около хиляда пъти по-голяма от слънчевата. И тъй като дори най-големите звезди са само десетки (в редки случай – стотици) пъти по-масивни от Слънцето, би трябвало една такава мъглявина да обезпечи с материал цяла звездна асоциация.

Нека приемем, че тази група от звезди започва да се движи около общ гравитационен център. Понеже вероятността всички те, още в началото, да формират устойчива система е нищожно малка, би трябвало при разпадането на техните орбити да се образуват гравитационни вълни. Всеки може да се увери, че при случайни маси и орбитални характеристики на телата се получават неустойчиви системи, като си поиграе тук:

http://phet.colorado.edu/sims/my-solar-system/my-solar-system_en.html

http://www.upscale.utoronto.ca/GeneralInterest/Harrison/Flash/Chaos/ThreeBody/ThreeBody.swf

Както съм писал в статията: „В момента шест от настоящите детектори на гравитационни вълни работят в синхрон и по такъв начин тяхната чувствителност позволява да се регистрират сигнали, идващи от растояние до около 100 млн. ly., в който обхват влизат хиляди галакники като нашата. Според теорията, звездите се образуват непрекъснато и до днес, вследствие гравитационата фрагменация на междузвездните облаци от газ и прах. Може да се очаква, че поради небалансираните сили на взаимни привличания, ще има чести сливания между формиращите се протозвезди (а оттам и генериране на гравитационни вълни) – в най-лошият случай поне 20 – 30 за една година. (Числото е силно занижено в полза на еволюционистите – в действителност, по груби пресмятания, би трябвало да са десетки и стотици пъти повече.) За близо 7 години безупречна работа на детекторите обаче, не е отчетено нито едно такова събитие!

Единствените гравитационни вълни, са косвено измерени от Ръсел Хълс и Джоузеф Тейлър при наблюдаване на неустойчива двойна система от неутронни звезди (а не на протозвезди), разположени на около 16 000 светлинни години от нас. Техните орбити бавно се разпадат поради загубата на енергия, излъчена под формата на гравитационни вълни, което след известно време ще доведе и до неизбежния им сблъсък.”

2.) Библейският модел предвижда, че Бог е разчел още в началото едни устойчиви орбите за небесните тела, така че да не се образуват гравитационни вълни. Нека прибавя обаче, че след Грехопадението „цялото творение е подчинено на робството на тлението (т.е. разрушението)” (Римл. 8: 20, 21), което допуска получаването на катаклизми дори във Вселената – сблъскващи се галактики, избухващи звезди и пр. Но посоката на процесите при креационния модел е от ред към хаос, а при еволюционния – е обратна, от хаос към ред. Тоест при креационния модел подобни случаи ще бъдат много редки изключения, а при еволюционния - неотменимо правило.

Ще спра до тук, за да обсъдим посоченото емпирично следствие.

По отношение на статията „Отпечатъци от пръстите на Бога”, Graviti, написа:

„Много е дълъг текста за да бъдат коментирани всички точки, за това ще казжа най-общо, че част от написаното не е коректно, част е подвеждащо, и част е напълно правилно.”

Пропуснах да отбележа, че рецензент на тази статия е к.ф.-м.н., н.с. Алексей Снытников (Институт вычислительной математики и математической геофизики СО РАН). Аз разбирам, че той не е астроном и затова е възможно да не е успял да ми посочи неточностите, които например съм допуснал в тази област. Но в тази връзка си мисля, че е коректно и Вие да се представите по някакъв начин. Ако не желаете да напишете името си, то поне кажете какво сте завършил и каква научна степен притежавате. Така ще бъда и малко по-спокоен, че мога да се доверя на Вашата преценка.

Редактирано 2, 2014 от Valentin Velchev

[Gravity]

Имам три нобелови награди, две от които са за резултатите ми по астрофизика, но не съм учил физика, специалноста ми е теология. Това достатъчно ли е като представяне?

[laplandetza]

;<.......... Това достатъчно ли е като представяне? >

Напълно!

[Doris]

Doris

"Аз имам въпрос като към теолог: Защо трябва да се доказва библейския разказ за сътворението? Не може ли да се гледа на него исторически, като космологичните представи на еврейския народ от преди няколко хиляди години, и пак да сме си вярващи християни?"

Извинявам се, че отговарям чак сега, но не бях видял този въпрос. Аз смятам, че материалната действителност е тест, който показва коя идейна система е правилна (иначе непрекъснато ще ни питат защо да изберем християнството, а не някоя друга религия или философия). Нещо повече, християнството претендира, че Библията (и в частност разказът за Сътворението) е откровение от Бог, а не просто "космологични представи на еврейския народ". В посочения по-долу материал съм се опитал съвсем накратко да засегна този въпрос. Наскоро го гледах и забелязах, че има допуснати някои грешки, които трябва да се поправят (все пак, въпреки тях, се надявам, че ще разберете замисъла):

Идейните системи

Мерси за отговора. Мисля, че статията

http://kosmos-21.blogspot.com/2011_02_01_archive.html

е добра, има доста информация. Значи специалистите теолози и в православната църква не са единни по въпроса как да разглеждаме сътворението и въобще окръжаващата ни материална действителност.

И щом в християнската общност има много вярващи теолози "руските професори И. М. Андреев, архиеп. Михаил (Мудьюгин), прот. Василий Зеньковский, сръбските богослови прот. Стефан Ляшевски и проф. Лазар Милин, видния румънски свещеник Димитру Станилое и др." , които гледат на разказа за сътворението като на алегория, не е ли тогава отговорът на моя въпрос по скоро "да"?

[Gravity]

Малко страничен въпрос по повод това което Дорис казва в посления си пост. Ако на разказа за сътоворението се гледа (от някои хора) алегорично, тогава защо да не се гледа на самото твърдение алегорично? С други думи когато се казва, че Бог е създал вселената, защо не го разбираме като метафора т.е. Бог не е създал вселената? Нещо повече, защо не приемаме самото твърдение за съществуването на Бог алегорично? В крайна сметика, ако историята от Битие е само алегория, защо самия Бог да не е алегория?

[laplandetza]

Малко страничен въпрос по повод това което Дорис казва в посления си пост. Ако на разказа за сътоворението се гледа (от някои хора) алегорично, тогава защо да не се гледа на самото твърдение алегорично? С други думи когато се казва, че Бог е създал вселената, защо не го разбираме като метафора т.е. Бог не е създал вселената? Нещо повече, защо не приемаме самото твърдение за съществуването на Бог алегорично? В крайна сметика, ако историята от Битие е само алегория, защо самия Бог да не е алегория?

Защото, защото.................така е съшита религията им.За да направляваш простите маси трябва да скалъпиш <истории> , <доказателства> и < божествен път> .Исус вероятно е ползвал Вярата за да обедини и насочи хората към своя идеен път.Религията пък ползва всичко накуп за свои небожествени цели.Времето им свършва и скоро Исус ще бъде превърнат в <природен учител> водач , с поразително подобно на Материалистическо учение.