Икономическият потенциал на Първото българско царство

[resavsky]

Графе приемаме теоретично че Цимисхий е взел храна за 24 дни.а ПОСЛЕ?кампанията на българска територия е продължила поне три месеца.И защо си мислиш че всичко което пише в Стратегиконите се е изпълнявало на сто процента.И че въобще се е изпълнявало.

[Dobri_I]

Графе, забравяте най-важното.

Варягите са вече 2 години в Северна България. Вижте какви са последствията на викингслите набези в Англия и Испания. Още по-добре на варяжките от началото на X век описани от Ал Мас'уди.

Едва ли в Североизточна България е останал неоплячкосан град/село. Голяма част от населените места навярно са били опожарени още през 969г. Кой знае колко мъже са убили и колко жени и деца са продадени на робските пазари. Към 971 г. Мизия (особено източната част) е напълно разорена и с намаляло население. Ромейските войски довършват започнатото от варягите (месните дори да са им симпатизирали - далеч по-хуманни са от варягите и навярно плячкосват далеч по-малко). Впрочем Мизия така и не се съвзема до средата на XII век - през 10-15 години походи (със съпътстващите ги последствия) и засушаване (от началото на XI век).

Между другото точно поради засушаването (особено в Добруджа) може да се окаже, че населенито на Мизия от средата на X век е повече от това от средата на XIV (преди чумната епидемия). Поне като брой селища това е факт.

Впрочем разорението на Мизия би обяснило преместването на центъра на държавността в Македония (незасегната от война).

[monte christo]

... но пък ромейската армия е достатъчно армия, за да прибави кое що към порциона и чрез грабеж.

Ако я пуснат, драги ми Йончев, ако въобще я допуснат да граби, тя ще граби. Всичко зависи от началството. Не мога да разбера, защо българските историци винаги и навсякъде виждате в ромейската армия разпусната команда? Виждаме, че Цимиски идва като... 'освободител". Това не пречи, разбира се, да бъдат ограбвани крепостите на път за Доростол. "Той опустошил и много крепости и паланки, които предоставял на войниците за плячка, и продължил пътя си."

Но като цяло, началниците на българските крепости сами са предлагали българските ресурси на василевса. Предават се Констанция и крепостите отвъд Истъра, а много от градовете "се отцепили от скитите и минали на страната на ромеите". По време пък на самата обсада на Дръстър "всеки ден като от непресушим извор се стичали всякакви блага..." в лагера на ромеите. Щом императорът възнаграждавал с "угощения" войниците...

[monte christo]

Графе приемаме теоретично че Цимисхий е взел храна за 24 дни.а ПОСЛЕ?кампанията на българска територия е продължила поне три месеца.И защо си мислиш че всичко което пише в Стратегиконите се е изпълнявало на сто процента.И че въобще се е изпълнявало.

Да, приемаме, че Цимиски е осигурил на армията провизии за 24 дена. ПОСЛЕ, драги ми ресавски, после всичко е станало така, както е описано в изворите - ромеите получават наготово продоволствия и от собственият си флот, и от градовете (и областите), които се подчиняват безусловно на Цимиски. По време на обсадата армията му не търпи никакви лишения. Написах го това в отговора си до Йончев.

[resavsky]

Ами ситуацията в България по време на похода на Цимисхий е горе долу същата като в Германия 1945.От една страна настъпват руските варвари от друга страна англо.американските врагове.Е германците избират по малкото зло и масово предпочитат да се предаадат на западняците.Така и българската аристокрация трябва да избира между езичника Светослав и християнския византйски император Цимисхий.Само ще напомня че Светослав прави жертвоприношения с деца и избива 300 боляри в Дръстър /три пъти повече от турците в Търново 1393г./.Плюс едно двугодищно хазайничане на русите по българските земи което вероятно е придружено със страшни насилия.Самия Светослав не крие пред майка си че идва в България главно заради богатата плячка.А самия факт че българския патриарх Дамян бяга в Средец ясно говори за положението на българската църква при руските езичници.

И още нещо /което съм писал неколкократно/.Цимисхий намира цар Борис ІІ и неговото семейство във външния град на Преслав.Това означава едно единствено нещо - че царят е бил изгонен от собствения му дворец където е бил руския гарнизон.

[T.Jonchev]

Не мога да разбера, защо българските историци винаги и навсякъде виждате в ромейската армия разпусната команда?

1.Защото тя е "врагът", а по отдавна утвърден навик врагът се представя във възможно най-лоша светлина.

2.Защото имаме и известни данни в източниците, които говорят за грабежи и опустошения.

3.Лично аз не виждам в ромейската армия "разпусната команда" и въобще съм от онези български историци, които полагат доста усилия за реанимиране на нормалния образ на империята и всичко около нея - стремя се да бъда максимално обективен. В случая под "грабеж" нямах предвид плячкаджийство на разпуснати войскари, а разпоредени реквизиции, които от гледната точка на потърпевшите също са грабеж.

[monte christo]

Графе, забравяте най-важното.

Варягите са вече 2 години в Северна България. Вижте какви са последствията на викингслите набези в Англия и Испания. Още по-добре на варяжките от началото на X век описани от Ал Мас'уди.

Едва ли в Североизточна България е останал неоплячкосан град/село. Голяма част от населените места навярно са били опожарени още през 969г. Кой знае колко мъже са убили и колко жени и деца са продадени на робските пазари. Към 971 г. Мизия (особено източната част) е напълно разорена и с намаляло население. Ромейските войски довършват започнатото от варягите (месните дори да са им симпатизирали - далеч по-хуманни са от варягите и навярно плячкосват далеч по-малко). Впрочем Мизия така и не се съвзема до средата на XII век - през 10-15 години походи (със съпътстващите ги последствия) и засушаване (от началото на XI век).

Между другото точно поради засушаването (особено в Добруджа) може да се окаже, че населенито на Мизия от средата на X век е повече от това от средата на XIV (преди чумната епидемия). Поне като брой селища това е факт.

Впрочем разорението на Мизия би обяснило преместването на центъра на държавността в Македония (незасегната от война).

ЗДР, Добри, я да видим ти какво забравяш Как би коментирал следното:

"И рече Светослав на майка си и болярите си: не ми харесва да живея в Киев. Искам да живея в Переяславец на Дунав, тъй като там е средата на моята земя и тъй като там се стичат всички блага: от гърците - злато, коприна, вино и различни плодове; от чехите и унгарците - сребро и коне; от русите - кожи, восък, мед и роби."

Значи, към 971 г. част от Мизия навярно е разорена от предишните военни действия между русите -варяги и българите, но Придунавието е непокътнато. Освен бизнес-центърът в лицето на Переяславец на Дунав, другите градове (крепости) също не са засеганти в икономически аспект. Това обяснява "благата", дето са потекли към ромеите по време на Дръстърската обасада.

Впрочем, забравяш, че преместването на центъра на държавността в Македония се дължи просто на политическата конюнктура - Мизия е овладяна от ромеите. Цимиски поставя охрана (гарнизони) на градовете и крепостите по крайбрежието на реката, гарнизони са поставени преди това по Преслав, Плиска, Девня и т. нат.

[resavsky]

Графе кой е този Первеслявец на Дунав? Най вероятно е самият Дръстър или по малко вероятно столицата велики Преслав .Други големи градове и съответно забележителни търговски центрове там просто няма

[monte christo]

Е, де... летописците съвсем красноречиво ни говорят за Малък Преслав, съвсем различен град от Великия Преслав и Дръстър.

[resavsky]

И археолозите има няма от 100 години не могат да го намерят.

[Dobri_I]

Е то и Мехмед Завоевателя, а преди него и Бодуен искат да живеят в Константинопол, но това не им пречи до оплячкосат града напълно.

Графе, две години войска (при това чужда) да "шета" по селата би разорила всяка област. Виж как се отразява само преминаването на султановия аскер (XVIII) през земите ни и си помисли какъв е бил резултата от варяжкия престой (турците са били далеч по-цивилизовани от русите).

"Русите проливат потоци кръв, отвичат жените и децата, плячкосват, нападат, прогонват и опожаряват. Бреговете се огласяват от виковете и стенанията на тези народи, защото от незапомнени времена не са били нападани по море, а по тях са спирали само търговски и рибарски кораби"

Това са същите варяга, но на поход в Каспийско море. Същото е било и в Мизия.

Убеден съм, че през X век викингите и техния източен клон са най-дивия и жесток народ в Европа. Разорението каето причиняват е страшно.

[Пандора]

Ако я пуснат, драги ми Йончев, ако въобще я допуснат да граби, тя ще граби. Всичко зависи от началството. Не мога да разбера, защо българските историци винаги и навсякъде виждате в ромейската армия разпусната команда? Виждаме, че Цимиски идва като... 'освободител". Това не пречи, разбира се, да бъдат ограбвани крепостите на път за Доростол. "Той опустошил и много крепости и паланки, които предоставял на войниците за плячка, и продължил пътя си."

Но като цяло, началниците на българските крепости сами са предлагали българските ресурси на василевса. Предават се Констанция и крепостите отвъд Истъра, а много от градовете "се отцепили от скитите и минали на страната на ромеите". По време пък на самата обсада на Дръстър "всеки ден като от непресушим извор се стичали всякакви блага..." в лагера на ромеите. Щом императорът възнаграждавал с "угощения" войниците...

Аз не разбирам от логистика, но от малкото което съм прочела досега съм разбрала, че има различни императори, някои са стиснати, други пък изхарчват цялата хазна, та после се налага да се разплащат с наемните войски точно като предоставят мирното собствено население за грабеж. Въобще на грабежът в тази епоха се гледа по съвсем различен начин от днес. В средновековието то е краен начин при липса на друг за разплащане или дори поминък и всички и варвари и цивилизатори си го използват.

Редактирано Април 9, 2014 от Пандора

[monte christo]

Вижте, приятели, дайте да не преекспонираме с тези (потенциални) грабежи. Йоан Цимиски привидно е благоразположен към Борис II, когато превзема Преслав. Това определено е изиграно с цел - българите повече да не оказват съдействие на варягите по време на войната. Тази цел е постигната впоследствие - българите се отмятат и, така да се каже, започват да хрантутят лукавите гърци по време на обсадата - "всеки ден като от непресушим извор се стичали всякакви блага...". Но преди това, още когато започва обсадата на Дръстър, Цимиски на този етап все още не може да разчита изцяло на българите, и заради това освен огненосни кораби, по Истъра се носили и продоволствени кораби с храна за обсаждащата армия. А тя не е никак малка (в началото на похода преди преминаването на Хема са засвидетелствани 29 000 души, следвани от още войски) и за да се изхранва и трябват продоволствия, прииждащи по реката (било от Романия, било от днешна Добруджа, било от бъдещата тема Месопотамия), а също така и трябват съюзници, а не грабежи.

Разорена или не от варягите, но Мизия преди (и по време на Дръстърската обсада) явно все още притежава някакъв икономически потенциал: виждаме, че варягите се промъкват в дъждовната нощ по реката и по-късно се завръщат с хранителни припаси - "с необходимото количество жито, просо и други видове храни", като "всеки се снабдил, откъдето можел". Това ни указва, че Мизия не ще да е чак толкоз разорена от предишните военни действия между варяги и българи. В противен случай ние по-скоро бихме творили спекулации. Въобще "разорението на Мизия" от варягите е чиста съвременна спекулация, която е абсолютно недоказуема.

[Aspandiat]

Драги икономисти, как ще коментирате следният "секретен" доклад (трактатът De re militari) на римският генерален щаб от последната четвърт на X век, предназначен за василевсът Василий Млади:

"И ако в плодородната и богата земя на агаряните войската не може да издържи много време срещу неприятелите... в случай, че тя не се снабдява с храна от нашата страна, то колко повече се отнася това за земята на българите, където има недостиг на всякакви храни и особено от ечемик."

Графе, няколко години вече имаме взимане-даване с теб, не се научи да четеш внимателно изворите и да ги анализираш (извън военно-дажбените).

Какво са разбирали след 986 г. в Константинопол под "земята на българите"? Онова, което са разбирали и през ХІ и ХІІ век - бъдещата тема България, а не Мизия (Паристрион), тоест териториите от Воден до Сирмиум и от Албания до Бдин и Средец. От това важно уточнение следват няколко също важни извода:

1. Обърни внимание, драги Графе, от липсата на какво конкретно се жалва византиецът - от недостига на ечемик. Какво ядат конете, особено във военно време? Зоб, която бива или просо, или ечемик. Тоест гръцкият автор на военния учебник предупреждава, че на територията на Самуилова България империята няма да е в състояние да изхранва конницата си, а не че сиромашията е тотална.

2. Липсата на зърно (ечемик) за изхранване на конницата на територията на Самуилова България обяснява индиректно нещо, а именно защо след 969/971 г. българите вече не разполагат както през предните столетия със силни конни армии (за каквито има сведения), а са принудени да преминат като цяло към отбранителна стратегия, основана на защитата на верига от крепости. Просто Подунавието, а вероятно и Влашко, са били териториите, които са осигурявали не само изобилна паша, но и значителни добиви на зърно, с които да бъдат изхранвани бойните коне от кавалерийските армии. След загубата на Подунавието се оказва, че губим не само духовното и политическо сърце на България, но и военното й сърце.

3. Да приемем обаче, че предупреждението е не само за ечемика, а изобщо за зърнени храни. Това отново потвръждава моята теза (на която Атомът упорито опонираше), че Самуилова България и изобщо българският Запад и Югозапад са били бедни на зърнени храни.

4. Изхождайки от т.3 следва още един интересен извод, а именно, че през Х век у нас простолюдието изобщо няма достъпдо хляб от бяло брашно или изобщо от пшеница, а набива ечемичен хляб.

П.П. Графе, я дай направо целия откъс, за да видим сведението в контекст. Или посочи том на ГИБИ и страница, да си го намерим ние. Ако е от ГИБИ, де.

ЗДР, Добри, я да видим ти какво забравяш Как би коментирал следното:

"И рече Светослав на майка си и болярите си: не ми харесва да живея в Киев. Искам да живея в Переяславец на Дунав, тъй като там е средата на моята земя и тъй като там се стичат всички блага: от гърците - злато, коприна, вино и различни плодове; от чехите и унгарците - сребро и коне; от русите - кожи, восък, мед и роби."

Значи, към 971 г. част от Мизия навярно е разорена от предишните военни действия между русите -варяги и българите, но Придунавието е непокътнато. Освен бизнес-центърът в лицето на Переяславец на Дунав, другите градове (крепости) също не са засеганти в икономически аспект. Това обяснява "благата", дето са потекли към ромеите по време на Дръстърската обасада.

Графе, аз ги казах горе нещо за тълкуването на изворите.

Сведението не може да се отнесе за след окупацията на СИ България от Светослав, а е негова идеологическа обосновка за нашествието. Сиреч, той е искал да пипне богатствата и търговския трафик отпреди да нахлуе и е.е майката на България със своите диваци.

[monte christo]

Графе, няколко години вече имаме взимане-даване с теб, не се научи да четеш внимателно изворите и да ги анализираш (извън военно-дажбените).

Какво са разбирали след 986 г. в Константинопол под "земята на българите"? Онова, което са разбирали и през ХІ и ХІІ век - бъдещата тема България, а не Мизия (Паристрион), тоест териториите от Воден до Сирмиум и от Албания до Бдин и Средец. От това важно уточнение следват няколко също важни извода:

1. Обърни внимание, драги Графе, от липсата на какво конкретно се жалва византиецът - от недостига на ечемик. Какво ядат конете, особено във военно време? Зоб, която бива или просо, или ечемик. Тоест гръцкият автор на военния учебник предупреждава, че на територията на Самуилова България империята няма да е в състояние да изхранва конницата си, а не че сиромашията е тотална.

2. Липсата на зърно (ечемик) за изхранване на конницата на територията на Самуилова България обяснява индиректно нещо, а именно защо след 969/971 г. българите вече не разполагат както през предните столетия със силни конни армии (за каквито има сведения), а са принудени да преминат като цяло към отбранителна стратегия, основана на защитата на верига от крепости. Просто Подунавието, а вероятно и Влашко, са били териториите, които са осигурявали не само изобилна паша, но и значителни добиви на зърно, с които да бъдат изхранвани бойните коне от кавалерийските армии. След загубата на Подунавието се оказва, че губим не само духовното и политическо сърце на България, но и военното й сърце.

3. Да приемем обаче, че предупреждението е не само за ечемика, а изобщо за зърнени храни. Това отново потвръждава моята теза (на която Атомът упорито опонираше), че Самуилова България и изобщо българският Запад и Югозапад са били бедни на зърнени храни.

4. Изхождайки от т.3 следва още един интересен извод, а именно, че през Х век у нас простолюдието изобщо няма достъпдо хляб от бяло брашно или изобщо от пшеница, а набива ечемичен хляб.

П.П. Графе, я дай направо целия откъс, за да видим сведението в контекст. Или посочи том на ГИБИ и страница, да си го намерим ние. Ако е от ГИБИ, де.

Драги ми Аспандиате, още из онези дни ти хвърлих мрежичката с военния трактат, та като заплицукаш на плитичко, да се уловиш по-бързо Вчера без да искаш ти успя да я скъсаш и се измъкна без да осъзнаваш опасността, но след моята забележка (критика), днес вече не се стърпя и се навря в любимата ти област - анализиране на ландшафта и икономическата проблема свързана с него. Нали знаеш за пеперудата и свещта?

Казваш, не съм анализирал правилно изворите?!? Я, па тоа

Определено съм "разгадал" (отдавна прочел) през кое време и за кого е бил написан този трактат (известен най-малкото под три имена). Както обичам да казвам - у нас винаги сме имали много добри византинисти, но никога не сме имали военни специалисти, занимаващи се със средновековното военно дело при римляните. Както е тръгнало, никога няма и да имаме, освен ако не спра да пиша в БГ Наука и не се отдам на няколкогодишни изследвания, та да се напише ей там един обобщителен труд от поне 200 страници. За повече нямам умствен капацитет. Та, ти, приятелю, чак сега разбираш, че този трактат е написан или през 986 г. или след това, но определено не е написан по времето на Никифор Фока, каквото мнение дълго време е битувало в българската историография.

Нарочно дадох извадка от само едно изречение: "И ако в плодородната и богата земя на агаряните войската не може да издържи много време срещу неприятелите... в случай, че тя не се снабдява с храна от нашата страна, то колко повече се отнася това за земята на българите, където има недостиг на всякакви храни и особено от ечемик." Целта беше да се акцентува върху "бедната страна", за да видим с какво кореспондира това сведение, и с какво - не. Най-малкото поне ще ви направи впечатление за храните и ечемикът. Ето, Атом веднага се включи и пораздвижи малко от малко позаспалата тема. Като гледам разни библиографии - пусто макар - имаме доста материал за икономическите отношения в средновековната ни държава - та пак да кажа: пусто макар - има материал; но никой не сканира такива книжчици

Та, ти, приятелю, акцентувайки върху ечемика, правилно забеляза, че иде реч не за Мизия (с нейните равнини и табуни коне от време оно), а за териториите на бъдещият каптепанат България, т.е. за Самуилова България, където преобладават планинските райони и селскостопанската продукция откъм зърно навярно не е била (не се е славела) с най-високи добиви.

Този откъс е от ГИБИ 5, 1964, стр. 277-280. За целият трактат търсете работите (преводи и коментари) на Вари, Денис, Кучма, или пък на Кулаковский (първите осем глави) Надявам се, че всички (най-вече ресавски) ще прочетете, че само от грабежи армия не се храни

Предполагам, че тезите ти по точки 3. и 4. ще предизвикат (ожесточена) дискусия

Графе, аз ги казах горе нещо за тълкуването на изворите.

Сведението не може да се отнесе за след окупацията на СИ България от Светослав, а е негова идеологическа обосновка за нашествието. Сиреч, той е искал да пипне богатствата и търговския трафик отпреди да нахлуе и е.е майката на България със своите диваци.

Я, па тоа Пак за тълкуване на изворите ми говори, а въобще не ги познава...

Ех, кога филолозите по българските земи ще се превърнат в медиевисти (за византинисти да не говорим)?!?

Ха на бас, че сведението определено е след окупацията на Североизточна България! Колко арменски коняка залагаш?

[Aspandiat]

Ех, кога филолозите по българските земи ще се превърнат в медиевисти (за византинисти да не говорим)?!?

Ех, кога военните по българските земи ще се превърнат в медиевисти (за византинисти да не говорим)?!?

П.П. Какъв беше смисълът на горната тирада, драгий ГрафомАнти?

[stinka (Rom)]

От Осм. период ясно знаем, че почти цяла Мизия и Тракия са основният доставчик на агнешко месо за Истанбул, което постоянно недостига. До колко това е проектируемо върху ПБЦ и Константинопол?

[Frujin Assen]

Въстанието на Асен и сватбата на императора... изрично си е казано, че този район бил със силно развито животновъдство.

[monte christo]

През 1928 г. Иван Сакъзов пише за жителите на ПБЦ следното:

"В стопанско отношение дребните свободни земеделски домакинства били най-производителните елементи в страната. Те, обаче, били чужди на международната и външната търговия по границите на държавата, която търговия се извършвала предимно от едрите поземлени стопанства.

Епохата на I-то българско царство заварва дребното селско домакинство на свободните бащиници на базата на самозадоволяващoто се стопанство с крайно екстензивни форми на стопанисване. При неразвити разменни отношения и отсъствието на самороден градски живот свободното селячество живеело един затворен стопански живот, задоволявайки с малко средства и еднообразни продукти своето съществуване. Цялото им обществено-политическо проявление се състояло в отиване на война, награбване с плячка и плащане на данъци."

[isav]

Цялото им обществено-политическо проявление се състояло в отиване на война, награбване с плячка и плащане на данъци.

Който не вярва - да иде да провери.... :-)

[Frujin Assen]

А кой ще плати таксата за ползването машината на времето?

Нормално е в самуилова България да има недостиг на зърно, това са по бедни райони сравнени с Тракия и Мизия. Аз със моя прост акъл си мисля, че не е имало никакви ромейски кораби с манджа по дунав. Първоначално ромеите въобще си нямат представа къде ще бъдат спрени, можело е обсадата на Преслав да се проточи или на някоя крепост по пътя, можело е да загубят важна битка... А и после. Погледнете картата. Товарят храната в Цариград, плуват покрай брега чак до делтата, оттам до Дръстър. А иначе, от Одрин до Дръстър по суша ми се вижда по близо.

[Aspandiat]

През 1928 г. Иван Сакъзов пише за жителите на ПБЦ следното:

"В стопанско отношение дребните свободни земеделски домакинства били най-производителните елементи в страната. Те, обаче, били чужди на международната и външната търговия по границите на държавата, която търговия се извършвала предимно от едрите поземлени стопанства.

Епохата на I-то българско царство заварва дребното селско домакинство на свободните бащиници на базата на самозадоволяващoто се стопанство с крайно екстензивни форми на стопанисване. При неразвити разменни отношения и отсъствието на самороден градски живот свободното селячество живеело един затворен стопански живот, задоволявайки с малко средства и еднообразни продукти своето съществуване. Цялото им обществено-политическо проявление се състояло в отиване на война, награбване с плячка и плащане на данъци."

Това, дето го е написал Сакъзов, може да го напише всеки, особено при отсъствие на писмени или други сведения. Същото е било положението през ІХ-Х век и във франкския Запад.

Смятам обаче, че твърдението на Сакъзов, че "дребните свободни земеделски домакинства били най-производителните елементи в страната" е глупост.

Ако той прави заключението си на базата на това, че в ИРИ свободните селяни били гръбнакът на данъчната система, това не значи, че те са били гръбнакът на икономическата система. Вярно, и през Х век, и днес бедният винаги плаща повече данъци от богатия, най-малкото защото вторият може да намери вратички в закона, за да намали данъчната тежест, падащ върху него. Докато бедният няма как да изклинчи от плащането на данъци. Но това не значи, че бедният/дребният производител е по-ефективен от едрия. Още от римско време та до днес се вижда, че висока производителност има там, където има достатъчен или изобилен капитал. Дребен земеделец или изобщо производител не може да даде високи добиви, защото му липсват и средства за рационализиране на производството, и средства да наеме повече работна ръка, и възможност да осигури доставката на стоката си до пазара в големи количества, а не в рамките на 1-2 чувала със зърно. Това могат да сторят само големи икономически субекти. Ако се пресегнем към аналогии в съседната ИРИ, сигурен съм, че Графът ще се съгласи, че и най-работливият стратиот или свободен селянин не може да се мери по ефективност и организация на производството с един Евстатий Малеинос (Х век) или една Даниелис (ІХ век), които са имали колосални за времето си богатства, добитък, земи и т.н.

[monte christo]

Според Литаврин, още преди аваро-славянските нашествия (а те заемат един период от 50 години) земите на историко-географската област Македония са били по-богати от Мизия. След нашествията Мизия е хептен досъсипана, докато в Македония се запазва някой и друг римски гарнизон (вж. Микулчик).

От там насетне, обаче, в Мизия се настаняват българите и кавито и варвари-номади да са, все пак, в един момент от битието си, те започват да култивират и обработват земята. Практически Мизия не изпитва варварски нашествия в един доста голям период от време - повече от 200 години - което спомага за усвояването на все нови и нови територии. Например Елена Липшиц ясно ни указва как са отвоювани земеделски територии - палиш гората и това е! Същото е било и по римските земи.

Проблемът с Македония е доколко тя е била в състояние да произвежда жито. Явно е смогвала да произведе нещо си там (да си спомним за запасите от жито в дворците на Сетина 1017 г.) или Самуиловите поданици са търгували със сръбските земи. Но не е могла да произвежда достатъчно ечемик (за нуждите на многобройна конница).

Фружине, корабите с продоволствия за армията при обсадата на Дръстър през 971 г. са засвидетелствани в изворите, така че тук получаваш оценката кръгла нула Преди още да преминат Хема лукавите гърци по Марица са замъкнали с корабите храна за армията чак до Адрианопол. След превземането на Преслав те плячкосват де каквото има (когато ги изпуснат целенасочено). Но за обсадата на Дръстър няма как да минат без доставките по море от Константинопол, макар българите да им снасяли в лагера от пиле мляко. Просто обсаждащите са много народ...

[Й.Табов]

Практически пълната липса на монетна циркулация през периода 600-900 г. на цялата територия на днешна България (включително Софийско, Пловдивско и т.н.), следва от археологическите данни:

Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959

http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm

[paun]

Практически пълната липса на монетна циркулация през периода 600-900 г. на цялата територия на днешна България (включително Софийско, Пловдивско и т.н.), следва от археологическите данни:

Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959

http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm

Табов,

Престани с този гьон суратлък " Практически пълната липса на монетна циркулация през периода 600-900 г. на цялата територия на днешна България (включително Софийско, Пловдивско и т.н.), следва от археологическите данни"

Нито от археологически, нито от извън археологически, но потвърдени данни не може да се направи подобен повтарям гьон суратски извод

От създаването на българската държава постъпилите монети в Арх музеи окръжни и национален намерени от случайн хора са с тонове

да не говорим за количество монети размнящото се в многобройните нумизматични клубове из страната, което може а бъдеш сигурен не е туски внос и никога не е било, ниото огромното количество византийски монето из съвременните аукциони изън италианските монетарници не е от северна африка

В Известията на руския археологически институт от преди стотина г са описани намерените монети при разкопките на Абоба

Току що сеокаа, че в два старобългарски некропола са намерни изключитлно сребърните визанийски милиареси

Бях много добр в задачите по теори на вероятностите но съм забравил формулите ие те помоля да изчислиш вероятността по схема без връщане, кква е вероятността в един некропол да има само два сребърни милиаренса от многобройното монетосечене по тзи зми и след тобва каква е вероятността във втори некропол физически отдалечен на голямо разстояние да се намри отново една монта и тя да е не каква да е а сребърен милиарис