Икономическият потенциал на Първото българско царство

[Atom]

Първо - откъде тая категоричност за 1:5(6)? В една от книжките пуснати по-рано имаше инфо и за ИРИ, не само за западна Европа! И хората твърдят, че примитивното земеделие повече от 1:3 не дава...

Второ - земята ни е плодородна - спор няма! Но до появата на браната - около 13-ти век - загубите при посевния материал са били вероятно доста по-големшки... Затова специалистите са се спрели на тия стойности!

Не съм категоричен. Просто повечето автори използват това съотношение.

Например тук - Nicolas Oikonomides: The Role of the Byzantine State in the Economy

и тук - Jacques Lefort:The Rural Economy

Пак според тях "брана" и брануване във Византия е имало винаги. Използва се просто примитивно оръдие, съставено от греда с вързани (закачени) за нея клони.

Туй чудо се използва в средновековието, в османския период и в наше време, а сигурно идва от зората на земеделието.

Редактирано Март 18, 2014 от Atom

[Atom]

Както и да го въртим, данните са твърде недостатъчни, за да се очертае някаква цялостна картина. Те са недостатъчни дори за империята, за която разполагаме със земеделски трактати и данъчни кадастри, та какво остава за България.

Така е - данни няма. Въпреки това мисля, че относно технологиите проблеми няма. Средновековната земеделска революция подминава балканите. Общо взето методите за обработка и оръдията на труда остават едни и същи през цялото средновековие и османския период. Като изключим новите култури дошли от Америка, всичко друго си остава същото. Щом може с подобни технологии Византия да е номер едно през първото хилядолетие, а Османска Турция за един дълъг период от време да е страшилище за Европа, няма проблеми и ПБД да е това което е.

Проблемът е по-скоро да разберем по какъв начин става организацията и "експлоатацията" на селяните. Нямаме данни за някаква по-сериозна система за събиране на данъци - било от държавата (по модела на Византия) било от църквата (по модела на западна Европа). В същото време Aspandiat е прав - между 805 и 969г. България демонстрира големи икономически, военни и културни възможности. Явно аристокрацията е намерила начин да мотивира селяните и да ги накара да се гърбят повече от това което им е нужно на тях самите за да може тези постижения да станат факт. Въпросът е как.

[Пандора]

Трябва да се търси литература за икономическия модел, който монголите практикуват и налагат в покорените от тях територии. Не вярвам да има някакви драстични разлики с моделите, прилагани от хазари, авари, българи.

К.и.н. К.Екрем “Търговско-икономически връзки на Улус Джучи /Златната Орда/ със страните от Изтока”, 2011 г.

"1.От регионите на Източна Европа, които по-късно влезли в състава на Златната Орда, в домонголския период се извозвали към страните на Изтока кожа от ценни животни, кожени изделия, мед, восък, роби и др. стоки, които съставлявали и основен асортимент в епохата на Джучидите. Основните търговски магистрали: Балтийско-Волжки, днепровски / («Путь из Варяг в Греки» /, Камски, явяващи се разклонения на Пътят на коприната, продължавали да функционират и по-късно, във втората половина на 13 – 14 в..

2. В епохата на Джучидите биле създадени максимално благоприятни условия за външна търговия: провежда ли се реформи по унификация на монетната система, благоустроявали се пътищата, обезпечавала се тяхната безопасност, строили се керван-сараи, усъвършенствала се системата на услугите, въвеждали се минимални митнически такси за чуждестранните търговци и др….

3. Асортиментът на стоките от източните странни включвал в себе си копринени тъкани, художествена керамика, стъклени съдове, украшения, подправки, лекарства и парфомерия – основно занаятчийски изделия. Експортирали се кожи, добитък/ основно коне/, зърно, роби и др."

Р.М.Валеев. “ Търговията и търговско-паричните отношения в Златната Орда”

"Търговците се ползвали с голямо влияние и участвали в държавните дела. Вървяло и организационно оформяне на търговската прислойка. Г. А. Федоров-Давыдов отбелязва създаването на търговски “ортачества”, където активно участвали и джучидските знатни слоеве, които приемали участие в деловите предприятия на търговците и им биле предоставяни съответни широки пълномощия. Управляващите не се занимавали с търговски и финансови операции, а ги поверявали на доверени лица. В книгата “ Кратки сведения за черните татари” се съобщава: “ Ако /говорим/ за техните търговия и покупко-продажба, то /те/ всички, от владетеля на татарите до незаконните царевичи, незаконните князе, незаконните принцеси и прочие, отдават на мюсюлманите /в оборот/ сребро. /Те / или го дават назаем на народа и /имат от / него огромни проценти – на един вложен динар се начисляват за 10 г. проценти в /размер на / 1024 динара, или купуват всякакви стоки и ги превозват за търговия / в далечни места /, или изискват от народа обезщетение за загуби, като се позовават на нощни кражби.""

Г.А.Федоров-Давыдов. “Конните народи на Източна Европа под властта на златоодринските ханове”

"Следва да отбережим още един важен факт. И отчитането на погребенията с монети, и регистрацията на находките от съкровища и отделни монети показват, че паричното обръщение в обширните степи на Казахстан съвършенно отсъствало. Известно е само едно номадско погребение с монети. Дори и в непосредствено съседство с градовете по долното течение на Сърдаря в степите няма находки от монети. Очевидно, отбелязаната по-горе връзка между огузката степ и огузките градове на Приаралието / изразена в сродна керамика / била генетична. Тук не произлязло масово превръщане в сравнително кратък срок на част от номадското население в градско, както в Поволжието в резултат на строителството на нови градове. Тук, в степите на долното течение на Сърдаря, градовете израснали като следствие на дълго икономическо развитие на полуномадското- полууседналото население……

В Поволжието връзката между златоординските градове и половецката степ не носила генетичен характер, въпреки, че значителна част от населението на градовете било тюркско, куманско, в миналото очевидно номадско. Генетическите връзки биле заглушени от нова, съвършенно чужда за номадите половци синкретическа култура на златоординския град, която нивелирала различията на многоплеменното население в него. Но в Поволжието, между града и степта съществувала и друга връзка, която не съществува в Приаралието: Тук се извършвало, макар и слабо и ограничено, неразрушаващо натуралната основа на номадското стопанство, проникване на монети в средата на номадите, въвлечени в тяхната сфера на стоково-парични отношения. "

Д.Бамматов “ За някои особености на стоково-паричните отношения в Тарковското Шамхалство през 17 – 18 в.”

Както и другите народи на Дагестан, своя парична единица кумиките нямали. Но това обстоятелство по никакъв начин не говори за неразвитост на стоково-паричните отношения. ….

Сеченето на свои монети била невъзможна по следните причини:

- В този исторически период на дадената територия в обръщение се намирали пълноценни /сребърни или златни монети, слитъци/ , или действителни пари. Скъпоценните метали, имащи се в наличност в Тарковското Шамхалство, биле недостатъчни за сечене на монети, способни да обслужват целия стокооборот на дадената територия.

- Отрицателнния търговски баланс на Тарковското Шамхалство дори при наличие на собствена национална валута би способствал за бързото и напускане извън границата на страната.

- Ориентация към превес на външната търговия, вътрешното покупателно търсене било недостатъчно високо.

Според гореизброеното, по-изгодно било използването на национални монети на съседните страни, играещи роля на регионални валути. Такава практика била разпространена не само в Северен Кавказ, но и в някои други страни на европейския континент. Например, до 1925 г. в Албания отсъствала национална валута. В обръщение се намирали турски метални монети, а също и италиански, гръцки и австрийски банкноти и монети.

Императорския указ за забрана на износ на златни и сребърни монети извън пределите на Руската империя способствало за развитие на натурално-стоков обмен с руските търговци. Но този натурален стокообмен се различавал от първичния, прост натурален обмен с това, че стоките се оценявали в рубли /обменът на всяка стока произлизал изхождайки от неговата цена/. …..

Освен позитивни фактори, способстващи развитието на търговията в Тарковското Шамхалство, биле и негативни, като:

- Териториялната раздробеност на Шамхалството, принуждаваща търговците да заплащат митнически такси при превоза на стоките по няколко пъти при преминаване през територията на раздробените кумикски княжества

- Преобладаване на натурално стопанство, при което малка част от произведеното отивала за продажба

[scarecrow]

Ха счига бье!!!! Викаш сипвам една шъпа зърно в тенджера с вода и то плува ли плува на повръхността....? Няма риболовци тука и туй то!

Зърнените продукти, когато са насипани в даден обем се различават от почистеното единично зърно.

При насипване в съд пшеницата (едно от най-тежките видове зърно) има тегло под 0.8 кг за литър.

Така, че сметките на графа за 17 литра - 12,8 кг са напълно в реда на нещата.

[monte christo]

Така, че сметките на графа за 17 литра - 12,8 кг са напълно в реда на нещата.

Е, сметките не са мои. Доста по-умни и по-запознати с материята хора са ги направили (и издирили) сметките: Ерих Шилбах, Сесил Морисън, Жан-Клод Шене и т. нат. Всъщност това им е работата на хорицата - да запознават профаните (като мен) с материята

Например миналата година в БС ги "изследвахме" нещата. Там бях започнал да придобивам, осмислям и изнасям някаква база-данни:

DelaRea написа

Според Йоан Скилица по времето на цар Самуил българите са плащали по модий (25 кг) жито на зевгар.

monte christo написа

Как пък го изчисли модия (като мярка за тежест) на 25 кг., когато подобно средно-аритметично число се не среща? Защото, например 1 "византийски" модий се е равнявал на 7.5 килограма, а "малкият" модий на 6.5 килограма

Данъците (в зърно, т.е. "насипно тяло") са плащани в... обем. С други думи - идват бирниците с каруцата, в която вече има много модии жито, "платени" от други данъкоплатци. Ти им изсипваш твоята си "кофа", пълна догоре със жито, а те отмятат киртик у "дифтера" и си заминават. Колко е голяма "кофата" се пита в задачата?

1 модий (като обем) се е равнявал на 1/6 от медимна. Тук пък имаме проблем: кой медимн? Егинският или атическият? Първият е бил 72,74 литра, докато вторият - 52,53 литра. Аз лично смятам да заложа на атическият. Понеже Византия е Римската империя, а още Древен Рим е използвал най-вече атическият медимн (като мярка за обем) от 52,53 литра.

Какво излиза? 1 модий ще рече "кофа" от 8.75 литра, пълна догоре със жито

Мда... Графът е абсолютно прав и със съвсем точни сметки. Толкоз си е атическият модий - 8,75 I, а римският - 8,73 I

Откъде обаче да знае, че под модий, летописците имат предвид "морски модий" (17, 084 I = 40 x 320 g = 12, 8 kg), след като го мързи да чете! Откъде да знае, че през VII - IX век фунтът е вече само 320 г, вместо 324 г или 327 г

Не ме успокоява и това, че големият наш медиевист Никола Благоев е смятал, че 1 модий = 1 кутла = 1 шиник с вместимост около 25 литри или 18 оки (18 x 1 200 г = 21, 6 кг). По времето на Благоев не е имало интернет, а след смъртта му ще мине малко над четвърт век преди да се публикуват византийските мерки на Шилбах...

Извод: сигурно сме смешни отстрани

[isav]

Викаш, тотални глупости пиша, и от мен няма да излезе физик, нали!?

Е, не може да съм толкова тъп... Пиша, без да се замислям

Графе, прости ми! Ако знаех, че така ще страдаш и ще биеш главата "о дуваро", щях да си трая... Човешко е да се греши - бързал си и толкова! А аз си пиша глупости "по навик"...

П.П. Грешката идва от това, че поне 30% от обема на "литър" зърно е въздух, което не се взима предвид при меренето и изчисленията...

Редактирано Март 20, 2014 от isav

[boilad]

Аз ги смятам тези 50 кентинария на повечко злато - 360 000 по 4,55 гр = 1638 кг. Но дали Графа е прав или аз в сметките, в случая не е от толкова голямо значение. Важното е друго, а именно че някакви си 38 години след създаването си България е в състояние да субсидира (даде в заем) с 1,2 или 1,6 тона злато един свален император, опитващ да си върне престола. Тази сума говори за още по-големи златни резерви, натрупани от Аспарух и Тервел за четири десетилетия, защото със сигурност Тервел не е опразнил цялата хазна, за да помогне на Анастасий. Тази огромна златна ликвидност е преди времето на Крум, който слага ръка на солните и поизчерпаните от римляните сребърни и златни рудници на Трансилвания, с чието придобиване би могло да се обяснят мащабните строителни програми по времето на Омуртаг и Симеон.

Това са вече не 50, а 100 кентинария, сиреч 720 000 златни номизми, а не сребърни монети с този еквивалент. И това е хазната на Йоан Владислав през 1018 г. след като владенията му са орязани до днешна Македония, Албания и Северна и Източна Сърбия плюс Софийско. И това са богаствата на българската корона след грабежа на царската хазна и съсипията на Преслав и Плиска от дивака Светослав и от Йоан Цимисхий, тоест тези богатства по един или друг начин са били натрупани между 971 и 1018 г. от територия, която от 1001 г. постоянно се смалява, със загубени градове като Пловдив, Варна, Дръстър, Преслав, Плиска, Видин, със загубената северна търговия с Причерноморието и с (предполагаема) търговска блокада и ембарго от страна на империята.

Темата нещо зацикли, та я да опитам да я съживя малко. Сериозно ли смятате, че в България е имало налично толкова злато (в единия случай 1 600 кг., а в другия 3 200) при условие, че годишния добив на злато в Европа в края на 15 в. е около 3 800 кг., а няколко века по-рано е бил в пъти по-малък (дори да смятаме и северноафриканското злато пак едва ли ще докараме около два тона годишен добив и то за един доста обширен регион). Посочените цифри най-вероятно са сметководни, т. е. реалното тегловно изражение е по-малко от това което дава механичното приравняване според теглото на кентинария. И понеже посочените суми явно са съставлявали част от някакъв резерв, то какъв би бил бюджета на държавата при условие, че при ромеите (по данни от ЕНВ) резерва достига до 360 % от бюджета. За какъв период от време е натрупан този излишък и възможен ли е въобще?

Редактирано Март 29, 2014 от boilad

[T.Jonchev]

Мисля, че не е невъзможно. Ценните метали са грижливо спастряни и трупани във време, в което преобладават натуралните отношения, така че ниският годишен добив на злато в случая не е показателен. Дали тези 720 000 номизми са били точно хистаменони, та да представляват 3276 кг злато или примерно тетартерони, които са с по-малко тегло, е подробност. Горе долу там са.

Как са натрупани? Да не забравяме, че поне половината от знаменития 40-годишен период на българо-византийския двубой е свързан с българска агресия и плячкосване. А пък узурпацията на Иван Владислав е последвана от репресии срещу част от висшата аристокрация, при които притежанията й са били конфискувани.

[boilad]

Да, но тези 720 000 номизми също са резултат на механичното приравняване, защото ако, както предполагам, това са сметководни единици, то реално ще са доста по-малко. Интересно ми е какво точно се казва в изворите, дали еди колко си кентинария в златни монети, или само толковова и толкова кентинария злато, което вече определено говори за сметководни единици, т. е. това е само златен еквивалент на стоки, или други благородни метали.

Говориш и за българска агресия и плячкосване, та нима ромеите не са отвръщали със същото, та мисълта ми е, че само с грабеж и спастряне трудно ще докараш до такива суми, каквито показва механичното приравняване.

Редактирано Март 29, 2014 от boilad

[boilad]

Просто, за да върви темата, нека чисто хипотетично да предположим, че ромейската икономика поглъща 90% от годишния добив на злато в регионален мащаб (който за рамките на Европа и Северна Африка е примерно около 2 000 кг., демек 1 800 отиват при ромеите). В действителност този процент вероятно е бил в пъти по-малък. В задачата се пита какъв процент от това злато и за какъв период трябва да са го грабили българите, за да успеят да натрупат тези фантастични количества (тук трябва да се има предвид и, че не всичко отива в хазната, т. е. около 4/5 от награбеното остава у по-низшестоящите. Дори да успеят да заграбят целия ромейски хипотетичен златен приход пак само 360 кг. от него ще отидат в хазната. И какво получаваме в крайна сметка - за натрупването на 100 кентинария злато изразено в тегло, а не като сметководна единица, България девет-десет години подред трябва да ограбва до шушка, буквално, хипотетичния златен приход на Империята. Това е идеалния случай в който България няма разходи, а Империята не отвръща на удара и може да съществува без злато години наред.

Редактирано Март 29, 2014 от boilad

[monte christo]

Боиладе, престани с тези "сметководни единици", когато говориш (говорим) за ромейско злато през X - XI век. Солидът (номизмата) е съвсем реален златен актив и не е сметководна единица. Около 4,48 gr до управлението на Никифор Фока, а по негово време и по-нататък - 4,44 gr (хистамен) - 4,13 gr (тетартер) преди да ги изяде голямата инфлация през XI век. Сметководната единица е кератия (карата), еквивалентен на някогашната сребърна селиква.

Ами вземи ги виж тези извори, де... Ето какво пише Йоан Скилица за Охридското съкровище през 1018 г:: "...императорът намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато...". Както виждаш, явно иде реч за солиди, хистамени или тетартери - все златни монети, т.е. съвсем реални активи.

Имай предвид, че златните постъпления (през годината) в Римското царство са много по-големи (в пъти по-големи) от тези 3 800 кг злато, за които говориш

[mitaca]

Годишния добив на злато не е толкова важен. Златото не е пшеница да се 'разходва', не е и желяо да се рарушава под влияние на атмосферните условия или да се чупи или губи по бойните полета. Златото се трупа. И доста повече в 'цивилизованите' д-ви, защото врварите освен да си направят някой и друг серви или апликация не го полват за друго. Или ако го ползват то е пак да премине в ..'цивилиованите' д-ви. Ако такъв е годишния добив, то за век е добито 380 тона, а от нчлото на добиване на лато огромно количество. Това злато е циркулирало под една или друга форма менно в цивилизацията, с малко загуби под формата на изгубени и ненамерени съкровища.

[boilad]

Щом твърдиш, че кентинария не е сметководна единица добре ще е да намериш реален носител - монета чиято стойност е един кентинарий. А що се отнася до 3 800-те кг. злато приходите на ромеите наистина може и да са толкова, че и повече, но не злато, а стоки изразени чрез златния им еквивалент. Ако мислиш иначе ще се наложи да обориш Soetbeer, както и да обясниш огромните излишъци (отново в злато, вярвам, че можеш да ги изкараш и 76 000 тона - колкото е наличното злато в света към 1966 г.), което вярвам няма да ти е трудно предвид пристрастието ти към класическа Византия. Между другото относно добива на злато съм допуснал грешка за края на 15 в., въпросния автор на когото се позовавам дава малко над два тона за Европа и три за Африка.

Трупат се излишъци. Другото се изразходва - текущи разходи, подаръци, подкупи и т. н. и т. н.

Редактирано Март 29, 2014 от boilad

[monte christo]

Питаш:

дали еди колко си кентинария в златни монети, или само толковова и толкова кентинария злато, което вече определено говори за сметководни единици

Отговорих ти чрез Йоан Скилица:

100 кентинария сечени пари от злато

Няма къде да избягаш, защото Йоан Скилица те дебне да не му редактираш писанките. Солидът е реален актив (номинал); кентинарият е сметководна единица (сама по себе си обезпечена в злато посредством 7 200 "къса" или "единици", т.е. монети). Защото ти винаги пееш твоята си песен за "механичното приравняване", "сметководните единици" и "реалното тегловно изражение". Виртуалната сметководна единица през периода е кератия (24 x 0,1895 = 1 солид).

Написано е не 100 кентинария злато, а 100 кентинария сечени пари от злато, което се равянва точно и ясно на 720 000 жълтици (само Господ Бог, българските царе, Василий II, неговите сакеларии и войската му са знаели дали иде реч за солиди, номизми хистаменон или номизми тетартерон).

Според Шарл Дил: Константинопол през X век - приход от 7 300 000 (седем милиона и триста хиляди) номизми в годината от митници и продажба на места за търговия. Това колко килограма злато са?

[boilad]

И идея си нямам мосю Дил как ги е докарал до толкова номизми, обаче това са близо 33 тона злато, или колкото е добива от Европа и Африка за 6,5 г. през 15 век. А кажи ми отде се е взело? Колко време трябва да е пестено това злато, та да се натрупа толкова, и това са приходи само от митници и места за търговия?

Глишев май споменаваше за тайнствени златни градове. Гледай малко по критично на изворите и си задавай въпроса дали е възможно и ако е възможно, защо. На мен ми се струва малко вероятно на основата на ниските добиви на злато (за регион много по обширен от коя да е държава) и затова смятам, че в много от случаите става дума не за реално злато.

[T.Jonchev]

Митническите 7 300 000 номизми може да не са изцяло златни монети, защото очевидно става дума за приход, приравнен в номизми, т.е. злато, сребро, а вероятно и стоки с определена стойност.

Освен това тези средства са оборотни: от търговците преминават в държавата, от държавата - в армията и административния апарат и т. н., т.е. те се въртят непрекъснато, а не увеличават в абсолютен размер наличността на сакелето. Смятам, че дори при ниския (спрямо тях) годишен добив на злато, това не е никак изключено, защото тези обеми са се получили в резултат на вековни натрупвания.

[boilad]

кентинарият е сметководна единица (сама по себе си обезпечена в злато посредством 7 200 "къса" или "единици", т.е. монети).

Не, говориш за номиналното съответствие на тегловната единица кентинарий (в случая сметководната не я знаем реално на какво тегло отговаря).

То и в Генуа от една тегловна лира злато се секат 96 дженовино (генуезкия вариант на флорина и златния дукат), ама сметководната лира е само 2 дженовино в края на 13 век.

Капиш! Схващаш ли разликата с 48 пъти по-малкото тегло.

Редактирано Март 31, 2014 от boilad

[monte christo]

Ех, драги ми боиладе Някои разправят, че някога номизмата (солидът) играела тази роля, която доларът играел днес. Нищо подобно. Нямат място за сравнение. Римската жълтица (и нейната иперпирон-еманация) е издържала 700 години и е била господар на положението. Доларът се провали само след 50 години властване...

За да се успокоиш, тук ти правя разни сметки в стил Конте Менто:

През IV в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа 327, 6 г - 327, 5 г. При солид 4.55 г - 4.54 г кентинарият тежи 32 760 г (32, 7 кг) или 32 688 г (32,7 кг).

През V в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 326, 4 г. При солид 4.53 г. кентинарият тежи 32 616 г (32, 6 кг).

До първата половина на VI в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 324 г. При солид 4.50 кентинарият ще тежи 32 400 г (32, 4 кг).

От втората половина на VI в. докъм средата на VII в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 322 г. При солид 4.48 г кентинарият тежи 32 256 г (32, 2 кг).

От средата на VII в. до IX в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 320 г. При солид 4.45 г кентинарият тежи 32 040 г (32, 0 кг).

От IX в. до началото на XIII в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 319 гр. При солид (иперпирон) 4.44 г - 4.43 г кентинарият тежи 31 968 г (32, 0 кг) или 31 896 г (31, 9 кг).

Хайде сега да ми кажеш, как ще го изкараш пустият му кентинарий с по-малко тегло? Сега една малка задачка-закачка към учениците от VIII клас: откъде произлиза думата "кантар" в бг ланга?

[decapitator]

OТ
То тая задачка-закачка е като оная дет дадох на един екскурзовод в Македония "Откъде ви идва думата царина (пътна такса) дет плащате на магистралта".

[проф. Добрев]

За да се успокоиш, тук ти правя разни сметки в стил Конте Менто:

През IV в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа 327, 6 г - 327, 5 г. При солид 4.55 г - 4.54 г кентинарият тежи 32 760 г (32, 7 кг) или 32 688 г (32,7 кг).

През V в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 326, 4 г. При солид 4.53 г. кентинарият тежи 32 616 г (32, 6 кг).

До първата половина на VI в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 324 г. При солид 4.50 кентинарият ще тежи 32 400 г (32, 4 кг).

Наскоро маджарите като че ли наистина откриха гроба на прабългарския каган Атила.

Ромейският данък в злато за Атила.pdf

[isav]

Сега една малка задачка-закачка към учениците от VIII клас: откъде произлиза думата "кантар" в бг ланга?

Аз съм в трети, ама знам: заета е през тур. kantar от араб. قنتار [qintar], което е от лат. centenarium.

За да оценим потенциала на ПБЦ, може на базата на известните доходи от малоазиатските територии в ИРИ да анализираме характера на територията на ПБЦ и да предполагаме с колко степента на развитие е по-ниска от ИРИ! Какво се отглежда, колко се добива, колко са приходите от него - в ЕНВ има достатъчно информация по въпроса в удобен за анализ вид...

Редактирано Април 1, 2014 от isav

[Aspandiat]

Малко мениджърско допълнение към темата, понеже в нея се прокрадва една линия ПБЦ да се представя като съвсем примитивна държава. Живелият през XI век автор ал-Бекри дава някои интересни сведения, почерпани от писалия във втората половина на X век Ибрахим ибн Якуб. Последният бил видял с очите си българските пратеници при германския император Отон в Кведлинлург и описва облеклото им. След това добавя нещо интересно за управлението на Петрова България:

“Царят им (на ал-Блкарин) е с висок сан, носи корона на главата си, има секретари, управляващи и чиновници, нарежда и забранява съгласно [установения] ред и церемонии, както е привично за царете и велможите. И те знаят различни езици и превеждат Евангелието на славянски език; те са християни.

От подчертаното от мен личи, че държавата се е управлявала с централна администрация, тоест администрирането не разчита като във франкския Запад само на поместните графове.

[decapitator]

OT
Спандянте я да те питам, като човек поназнайващ ориенталски езици :D, как еджеба се изписва българския етноним: бурджан, баланджар, блкар?

[проф. Добрев]

OT

Спандянте я да те питам, като човек поназнайващ ориенталски езици :D, как еджеба се изписва българския етноним: бурджан, баланджар, блкар?

Позволявам си допълнително да запитам същия на какво точно лингвистично основание и

бурджан се приема за етноним наименование не само на дунавските българи?

Редактирано Април 1, 2014 от проф. Добрев

[boilad]

Ами вземи ги виж тези извори, де... Ето какво пише Йоан Скилица за Охридското съкровище през 1018 г:: "...императорът намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато..."

Не, че много разбирам, ама до колкото схващам в гръцкия текст поне така както е даден в ГИБИ не са споменати никакви "сечени пари".