Кърлинг - правилата.

[mitaca]

Пързалката на играта представлява ледена писта с дължина 44,5 m и с широчина между 4,3 m и 4,75 m. Пистата е добре полирана, за да позволи на „камъните“ да се плъзгат с възможно най-малко ссупротивление. Един от начините за подготвяне на повърхността е поръсването ѝ с капки вода.

Така нареченият „дом“ (или хоум) е серия от концентрични кръгове с диаметри съответно 3,66 m, 2,44 m, 1,22 m и 0,66 m. Центърът е маркиран с Т-линия (оттам и терминът „тий“).

За да хвърлят камъка си, играчите тръгват от така наречения „хак“ - опори за крака, фиксирани върху леда.

Издяланият гранитен камък тежи 20 kg, с външна обиколка от 91,44 cm, висок минимум 11,43 cm. Отгоре има дръжка, за да може да бъде завъртан преди да бъде пуснат да се пързаля по леда. Основата им не е гладка, а вдлъбната, и плъзгащата повърхност е между 6 и 12 mm по-тясна от широчината на камъка. Благодарение на тази разлика, той се движи по крива линия, чийто ъгъл зависи от много фактори, в това число и от предварителната подготовка на леда.

Кърлингът се играе от два отбора с по четирима участници. Номер едно във всеки екип съответно хвърля първи, като третия е вайс-скип, а четвъртият е капитан или „скип“. Това обаче не е задължително и някои отбори не прилагат тази система. Докато първите трима хвърлят своите камъни, скипът отива на другия край на пързалката, за да дава указания на съотборниците си. Когато дойде негов ред да хвърля, третият играе тази роля за него.

След като камъкът е хвърлен, един от играчите го плъзга към друг, стоящ в другия край на пистата. Останалите двама играчи направляват камъка, докато камъкът не попадне във владение на скипа.

Важна част в кърлинга играят двете различни обувки с които са обути състезателите. На едната подметката е с тефлонова нишка и мека повърхност. Това позволява на играчите да се плъзгат извън вдлъбната линия, докато хвърлят камъка. Тези, които са от ляво, носят специалната обувка на десния си крак, и обратното. Другата обувка има тънък слой каучук което улеснява плъзгането по леда.

Не по-малко важен атрибут е метличката С нея играчите чистят леда пред камъка, за да ускорят движението му и да го вкарат в правилната траектория

Обикновено един мач се състои от десет „енда“ и трае средно два часа. Всеки играч има по два камъка на енд, като при хвърлянията се редуват участниците от противниковите отбори.

Докато се разиграват четирите камъка, камъните, разположени между хога и центъра (Т-линията в средата на мишените), но не и в дома, не трябва да бъдат избутвани от тези на противниковия отбор.

Основна част в кърлинга е тактиката. Тъй като отбора пускащ последния камък има предимство, тактиката се гради върху това предимство. Една от тактиките е 9 нулеви енда (при нулев енд, не се променя реда на пускане на камъните, т.е. теи дето пускат последни в първия, го правят и в 10-я) и в десетия (последен) точка. Когато един отбор е направил точка, в другия енд той пуска първи. Тов също е важно от тктическа гледна точка. Примерно, ако в началото си повел с 3 точки, до края на състезанието се стремиш да избиваш камъните на противника, давайки му въможност само за 1 точка (разчистваш хоума, като не поволяваш повече от един камък в него или в близост до него) на енд (ако не можеш да нулираш), а съответно в следващия енд правиш ти една и т.н.

За защита от тази тактика се поставят гардове в началото. Това са камъни чиято цел не е да влезат в хоума или Те-то, а да прикрият направление, в центъра, в ляво или в дясно (това зависи от противниковите играчи, левичари ли са, как пускат и т.н.).