Когато говорим за другите, разкриваме себе си

[zakonodatelya]

Колкото по-щастлив, добросърдечен и емоционално стабилен е човек, толкова по-позитивно той гледа на останалите хора. До тези изводи е стигнал в изследването си професора по психология Дъстин Ууд от Университета в Уейк-Форест, Северна Каролина. „Вашето възприятие на другите хора говори много за собствения ви характер", казва Ууд.

Ето как бил проведен експериментът: участниците били помолени да оценят позитивните и негативните черти на трима доброволци – техни съквартиранти от студентските им години или сегашни познати от клуб по интереси. Оказало се, че въз основа на получените отговори психолозите можели да дадат съвсем точна характеристика на оценяващите по такива параметри като психично здраве, възгледи за живота и приемане на реалността, пише Journal of Personality and Social Psychology. Учените са категорични, че склонността на човека да описва другите в позитивна светлина е сигурен индикатор за положителни черти в собствения му характер. Колкото по-добре се изказва човек за хората около него, толкова той е по-щастлив, добросърдечен, вежлив, емоционално стабилен и даже талантлив.

„Ако виждаме другите в позитивна светлина, значи и самите ние сме позитивни", казва Ууд. По откриването на хубавите черти у обкръжаващите личи дали ние сме удовлетворени от собствения си живот и дали другите ни харесват. Обратното също е вярно според изследването. Склонността да се дава негативна оценка на тези около нас, навежда на мисълта за нарцисизъм и асоциално поведение. Фактът, че някои хора много често забелязват само лошите черти на събеседниците си, говори, че самите те вероятно са с различни персонални разстройства и даже депресия. Техниките за развитие на позитивно отношение към света биха могли да са от полза при лечение на подобни отклонения.

След една година Ууд повторил експеримента със същите участници и стигнал до извода, че нивото, на което възприемаме околните, остава стабилна величина. Нагласата почти не се променя с течение на времето.

[Galahad]

Мога да се съглася с извода, но не и с експеримента. В зависимост от подбора на участниците може да се окаже, че са избрани единствените трима които не харесва или харесва. Самият изследовател е направил лоши характеристики на някои от участниците и при това положение какво трябва да си помислим за него?!?

По принцип тези, които живеят по-добре са настроени по позитивно към света. Това не е особена лична заслуга, а е стечение от обстоятелствата. Ако обстоятелствата се променят, те може да станат точно обратното. Други пък са по принцип негативно настроени и може да намерят не просто недостатък у всеки, а да възприемат всеки предимно въз основа на недостатъците му. Това пак е последица от "даровете на живота". Но за тях при промяна на обстоятелствата е по-трудно да се променят в противоположното.

[zakonodatelya]

Предполагам че не един човек, е провеждал експеримента и е правил подбор на участниците,а изследователски екип.

Но в основата на нервната дейност са принципите,"сравнение"и "асоциативност",така че е нормално да се предположи че в поведението си човек се сравнява с подобни на себе си,както и че търси в другите близки на собствените си качества.

Аз лично съм на мнение че характера не е строго обособен и човек се променя по лесно от колкото се предполага, в зависимост от социалната атмосфера в която се намира,"с каквито се събереш,такъв ставаш".

[Daniela_Tancheva]

Предполагам че не един човек, е провеждал експеримента и е правил подбор на участниците,а изследователски екип.

Но в основата на нервната дейност са принципите,"сравнение"и "асоциативност",така че е нормално да се предположи че в поведението си човек се сравнява с подобни на себе си,както и че търси в другите близки на собствените си качества.

Аз лично съм на мнение че характера не е строго обособен и човек се променя по лесно от колкото се предполага, в зависимост от социалната атмосфера в която се намира,"с каквито се събереш,такъв ставаш".

Аз също мисля, че средата в която се намира човек, определя и характера му.

Четох за една американска психоложка Каръл Дуик, която е провела проучване в Университета Станфорд, което показва, че характера на човек е много по-податлив на промяна, отколкото сме смята.

http://www.zdrave.bg/popup.php?c=n&id=2546

[caress…]

Експериментът е някак доста наивен…В преценката ни за определен човек може дори да отсъства, каквато и да било спонтанност, както се допуска в изследването. Възможно е както положителната, така и отрицателната оценка да е напълно лицемерна или плод на комплекс за малоценност/превъзходство, суета - желание да се покажеш по-позитивно настроен, отколкото всъщност си, социален страх и т.н. 

[ramus]

On 20.02.2014 г. at 23:31, Galahad said:

По принцип тези, които живеят по-добре са настроени по позитивно към света. Това не е особена лична заслуга, а е стечение от обстоятелствата. Ако обстоятелствата се променят, те може да станат точно обратното. Други пък са по принцип негативно настроени и може да намерят не просто недостатък у всеки, а да възприемат всеки предимно въз основа на недостатъците му. Това пак е последица от "даровете на живота". Но за тях при промяна на обстоятелствата е по-трудно да се променят в противоположното.

Непрекъснатото постулиране на "битието определя съзнанието (човека)" е израз на едно първично отношение и така се прави фрагментарна грешка. Интуитивно ние хората живеем с отражения. Ние самите създаваме отражения и самите ние сме отражения. Ние реагираме на изменения на средата и това е генетично заложена схема. Но тя е валидна само до лимит... и това е изключително важно да се вникне.

Разбира се, че материалистичната философия ползва именно първичните инстинктивни положения, защото разглежда обобщаващо и осреднено именно масата от хора, а именно сред нея това е валидно заключение. Но това е умението на един логик и мислител - да намери адекватния контекст в рамките на който едно извеждане е валидно... и какво би било, извън валидния си контекст - ще остане ли валидно при други подредби на условия, обстоятелства... и най-трудното за осмисляне - в не като статична схема, а като сбор от множества динамични величини...

На ниво на отражение на битието, се приема инстинктивно че АЗ СЪМ - защото битието ми е такова. При друго битие... аз ще съм друг - такова е и обобщението от думичките от цитата. Но на друго ниво на отражение - ако АЗ СЪМ достатъчно самоорганизиран и самоуправляем, то обстоятелствата биха имали все малко значение - в обратна корелация.

Усещането за 'битието' е виновно да съм това, което съм - е цялостна житейска нагласа и тя има своя смисъл и значение. Но идва момент в който би трябвало да се израсне. Това става със определени изменения в схемата на идентичността и превръщането на ядрото на идентичност към индивидуалния аспект. Какво се случва с отношението на субект със засилен индивидуален аспект - поради това че по друг начин отразява себе си и битието, той открива че неговото значение за битието е корелация на неговото отношение и че той определя това. Че зависи от него - начина по който ще отразява. Откриването на това довежда до следващата стъпка - а възможно ли е да изменям и контролирам, дори управлявам, ОТРАЖЕНИЕТО и възприятието... И по този начин резултатът странично повлиява до заключението "съзнанието определя битието".

Дали СЪЗНАНИЕТО определя битието или е обратното - всъщност и двете са валидни в различна степен и етап от психичното и когнитивното развитие. Докато инстинктивния аспект е достатъчно силен, той задава, той управлява - той е основан на реактивна основа. Когато се пробуди интелекта, когато с него нараства и възможността да се осмисля случващото се, после - да се насочи осмислянето до улавяне на корелация между него и самия УСЕЩАЩ, че измененията в УСЕЩАЩИЯ, веднага резултират в изменения в УСЕТЕНОТО... После - при едни и същи входни сигнали - различни резултати само защото Усещащия е в различни свои състояния... Тогава идва простото заключение, че от СУБЕКТА се задават най-големия и решаващ дял от самата идея за БИТИЕТО. И че някъде по тази посока следва и промяната - ЧРЕЗ СЪЗНАНИЕТО СИ (осъзнаването и самоосъзнаването си) започвам да определям БИТИЕТО (си).

Да поемеш бремето на отговорността за собствения си живот - не е лесна работа и е твърде плашещо за масата хора. Да поемеш отговорността - че ти определяш - и отговорността и битието... и че без твоята роля - няма нито битие, нито отговорност. Няма и "живот", защото животът е израз на ЖИВЕЕЩия го.

=========

всичко това са просто думички. само думички... на някой си. Просто среднощни размисли и извадки от преминати стъпки.