Реиндустриализация? Какво е това животно и има ли то почва у нас?

[Eньо]

Няма да отговарям популистични глупости и приказки ...

Когато нямаш доводи в своя подкрепа си оправдан.

[Atom]

Ами за това става дума.

Доколкото знам за цяла България, образование в :IT, може да се получи в :

- специалноста "информатика" в СУ и ПУ,.. ?

- в ТУ София (специлност "КСТ")

Образованието не само е рудиментално, то е недостатъчно за бранш, който се очаква да генерира 3,6 процента от БНП в 2016 година, плюс частта която се пада на фърмуери и приложни софтуери

(образно казано и в кръга на шегата - в близко бъдеше може и тоалетните казанчета да бъдат с фърмуер)

Това са възможностите при това ниво на средното образование.

Образованието може да се раздели на две категории

- подготовка на хора с достатъчно добра основа, които много бързо могат да се ориентират при промяна на средата, технологиите и да възприемат новостите. По принцип това се опитват да правят СУ и ТУ. Доколко са успешни това е друга тема.

- подготовка на занаятчии - хора, които веднага могат да заемат определено работно място - това се опитва да направи Наков.

За първата категория резерви няма. Младежите които излизат от средното образование и имат аналитично мислене и отношение към точните науки не са чак толкова много, намаляват непрекъснато, а и една голяма част от тях заминават за чужбина.

Резерви има за втората категория. Тя изобщо не е разработена, а потенциал има.

Пример: В направление Информатика и компютърни науки на СУ през 2013г. се обучават 1628 човека, докато през 2012 са били 1962. За сметка на това в същото направление на УниБИТ има ръст. През 2012 са били 848, а една година по-късно 1017. Вместо да ходят по разни измислени унита като библиотекарския, за младежите е много по-добре да учат занаят при Наков.

Не знам дали образованието в СУ и ТУ е рудиментално, но с една най-обикновена задача - да се напише софтуер за изчисляване на ГПР (годишен процент на разходите) не можаха да се справят една камара програмисти с много добри умения по един куп технологии. Тогава нямах познати учили в КСТ на ТУ или в компютърните специалности на на СУ. Може би поради тази причина, проблемът ми не беше решен от програмист (подготвен незнайно къде), а от възпитаник на ТУ, който е учил в съвсем различна специалност. Човекът ми направи модел на Ексел, а занаятчиите след това го преведоха на нужния език. Това е просто илюстрация, че има нужда и от двата типа специалисти.

Редактирано Март 1, 2014 от Atom

[nik1]

Смешко...

Напротив, имам "доводи", просто дискусията с популисти не ми е приятна..

Компанията, в която работя използва само две български суровини /консуматива и това са.. водата и тока..( тоалетната хартия също не е местно производство, споко).

Компанията разчита на 0 процента субсидии и помощи по каквито и да е програми, на 0 процента протекция, и на 0 процента държавна "научна" помощ.

(ти явно не си чувал че в България отдавна няма наука, има само симулиране/издъхване на наука в БАН, който е оставен на доизживяване, и има "преподаване" в университетите..

А знаеш ли че и кетчупа в България се прави с "неместни" суровини?)

Редактирано Март 1, 2014 от nik1

[Eньо]

В компанията в която работя използва само две български суровини /консуматива и това са.. водата и тока..(тоалетната хартия също не е местно производство, споко)

.

Компанията разчита на 0 процента субсидии и помощи по каквито и да е програми, на 0 процента протекция, и на 0 процента държавна "научна" помощ.

(ти явно не си чувал че в България отдавна няма наука, има само симулиране/издъхване на наука в БАН, който е оставен на доизживяване, и има "преподаване" в университетите..

А знаеш ли че и салцата в България се прави с "неместни" суровини?)

Никой не ви е питал каква тоалетна хартия използвате, нито за протекции, нито за рецептурата на салцата.. Тук обменяме мнения на сериозни теми като реидустрализацията и има ли тя почва у нас.

[nik1]

Никой не ви е питал каква тоалетна хартия използвате, нито за протекции, нито за рецептурата на салцата.. Тук обменяме мнения на сериозни теми като реидустрализацията и има ли тя почва у нас.

А почна и да демагогстваш значи? Ти ме попита ме дали имам "доводи";

Доводът ми, че може да има конкуретна продукция, без да се ползват местни суровини и материали, и без да се позлват държавни субсииди, "протекции" и данъчни облекчения , и без да се ползват услугите на научните институти, е този - компанията в която работя произвежда коинкуретноспособна продукция без нито едно от изброените от теб.

Ти не разбра ли, че за да произведеш един конкурентноспособен продукт трябва да имаш зад гърба си производител (доставчик) на местна суровина на ниска себестойност, и да не си зависим от внос.

Зобал си толкова нео-политикономия и пропаганда, че няма какво да кажеш (освен празните шаблони)

Да салцата, кетчупа и почти всичко друго се прави със "неместни продукти"; поне 70-80 процента от индустрията работи (70-80 от оборота на сектора се осъществява) със суровини, материали и компоненти, които не се произвеждат в България

(Не че руската продукция е по-конкуретнсоспособна от останалата, но да не си объркал страната ни със матушката ти Русия?)

Ти не разбра ли, че за да съществува изобщо икономика, държавата трябва да гарантира износа на готовия продукт на българските производители поддържайки същевременно вътрешният пазар без посредници, а това ще рече право на българските производители да продават своята продукция директно без престъпната верига прекупвачи

.

Изборите още не са дошли, ама гледам сериозна подготовка тече

Ще ни посочиш ли "списъка на прекупвачите" и ще ни светнеш ли какво "прекупуват"?

Ти не разбра ли, че за да произвеждаш конкурентноспособна продукция трябва да имаш съгласието на държавата, която трябва да подсигури ниски производствени разходи на българските фирми чрез съответна схема на намалени данъчни ставки, нискицени на вл. енергия и съответни такси и лицензи, а това управниците ни не го правят

Тезата ти ми звучи по-следния начин: за да произвеждат компаниите конкуретноспособна продукция, държавата трябва да ги субсидира..

Вярваш или не вярваш, такава "теза" няма никъде по-света...дори и в матушка Русия.

Редактирано Март 1, 2014 от nik1

[nik1]

Основни стълбове на реиндустриализацията в ЕС

• • Иновации – 6 приоритетни области: високи технологии, ключови технологии, биотехнологии, чисти превозни средства, устойчиво строителство и ресурси, умни мрежи
  • Подобряване на пазарните условия – вътре в ЕС и извън него
  • Достъп до капитал – мобилизиране на обществени ресурси и отключване на частните капитали
  • Човешки капитал и умения – обучение през целия живот

Реиндустриализация BG - Области

• • Машиностроене
  • Фармация
  • Електроника
  • ИКТ
  • Хранителна промишленост
  • Креативни индустрии (дизайн, изкуства, маркетинг)

• • Енергийна ефективност, рециклиране на отпадъци, ВЕИ за собствени нужди и т.н.

Редактирано Март 2, 2014 от nik1

[Eньо]

Доводът ми, че може да има конкуретна продукция, без да се ползват местни суровини и материали, и без да се позлват държавни субсииди, "протекции" и данъчни облекчения , и без да се ползват услугите на научните институти, е този - компанията в която работя произвежда коинкуретноспособна продукция без нито едно от изброените от теб ...

Обосновай се дай информация.

Според описаното би трябвало да си вече бизнесмен на годината.

[nik1]

Копнежът: реиндустриализация

Автор: Явор Алексиев / 07.02.2014

На този етап не са налице ясни доказателства, че в съзнанието на управляващите „реиндустриализация” и „национализация” не значат едно и също нещо. Родните политици не са сами в желанието си да върнат индустрията на мода. В края на 2012 г. Европейската комисия си сложи главата в торбата, поставяйки си за цел данасърчи реиндустриализацията на континента, повишавайки дела на сектора в брутния вътрешен продукт на страните-членки от тогавашните 15,6% на 20% през 2020 г[1]. Формулировка е проста – 20% през 2020 година. Помни се лесно, а шансът някой да сбърка процента е минимален. Както анализ на Deutsche Bank от ноември 2013 г. показа, също толкова малък е шансът тази цел да бъде постигната. Заключението на авторите е, че „целта, поставена от Европейската комисия, е прекалено амбициозна и не може да бъде постигната в обозримо бъдеще.”

Какво се случва с европейската индустрия?

Докладът, озаглавен „Реиндустриализацията на Европа: бездната между желанията и реалността”, обособява два основни фактора:

• Много сектори имат по-голям потенциал от индустриалните сектори, което прави застигането им от страна на индустрията още по-трудно;
• Много сектори на европейската индустрия (като например автомобилостроенето) в момента страдат от свръх-капацитет, като консолидацията им ще продължи и в сле

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/kopnejyt-reindustrializaciya/#ixzz2unFf7Atd

Въпреки че намаляващата значимост на индустрията може да бъде обяснена от по-бързото развитие на сектора на услугите, в някои страни от ЕС става дума за цялостна загуба на конкурентоспособност. Докато Германия и скандинавските страни остават силно конкурентоспособни, други (като Франция, Италия, Испания и др. страни) изостават. Тук става дума както за загуба на конкурентоспособност по линия на крайната цена на произведената продукция, така и за фактори като институции, финансови пазари и пазари на труда.[2] Броят на заетите в европейската индустрия спада с 17,6% между 2000 и 2012 г., но близо половината от този спад е в годините преди кризата.

Друг важен въпрос, разгледан в доклада, са характеристиките на европейската „деиндустриализация”. През 2012 г. немските фирми, които поддържат производствени мощности в чужбина, продължават да произвеждат 82% от продукцията си в рамките на ЕС (61% в Германия и 21% в други европейски страни). Това означава, че не е възможно чувствително покачване на дела на индустрията в европейската икономика, дори ако всички производствени мощности на европейски фирми бъдат „върнати” обратно.

Европейската комисия продължава да затваря очите си и пред още едно противоречие – комбинацията между „зелените” политики и заявеният стремежът към бърза „реиндустриализация”. Политиките, насочени към опазване на околната среда, неизменно оказват влияние върху цената на енергията и намаляват конкурентоспособността на много индустриални сектори (поне в средносрочен план). Трябва да се има предвид, че индустриални гиганти като САЩ и Китай показват далеч по-малко ентусиазъм да следват европейския поход към „зелено” бъдеще. Подобни политики не само крият опасност от изтласкване на европейски индустриални предприятия извън рамките на съюза, но и намаляват възможностите за печалба (и съответно желанието за инвестиция в рамките на ЕС) на бъдещи проекти.

Възстановяването на европейската (и българската) икономика не зависи от възстановяването на индустрията. Индустрията действително се радва на инспириран от политиците ренесанс по отношение на публичните възприятия. Една от основните причини е, че Германия е една от страните, които по-добре понесоха икономическата криза. В същото време дори там делът на индустриалното производство като част от БВП намалява – от 26,5% през 1995 г. до 21,3% през 2012 година. Германия е и единствената страна, в която делът на индустрията в брутната добавена стойност през 2012 г. е по-висока от тази през 2000 г. Във всички останали страни се отчита спад. Интересно е, че нито Европейската комисия, нито Deutsche Bank обръщат внимание на значението на валутния съюз в този процес – изкуственото завишаване на стандарта на живот (съответно спад на производителността на труда) в много от периферните страни вследствие на присъединяването им към него.

Индустрията – минало или бъдеще

Идеите на ЕК за „реиндустриализация” бяха придружени и от графики и данни. Представяме две от тях, но в пълен размер. Причината е, че умишлено или не, времевият обхват на сериите на ООН в докладите и резюметата на ЕК е свит до периода след 2000 г. (маркиран в червен пунктир на графиките).

Източник: ООН

Всичко това не значи, че не трябва да се правят опити за привличане на инвестиции в тези сектори. Не значи и че европейската (в това чисто и българската) индустрия не може да е печеливша в бъдеще – напротив. Въпросът е доколко е работа на властимащите в Брюсел и София да се опитват да обърнат естествен икономически процес, течащ от повече от четири десетилетия.

Става дума за опасния порив за въвличане на държавата в „реиндустриализация“. Защото когато един инвеститор отвори завод, той го прави с цел извличане на печалба, поставяйки на риск собствените си пари. Когато правителството отвори завод – то го прави с цел извличане на политически дивиденти, използвайки парите на данъкоплатците.[3] Ако предприятията бяха печеливши и имаха бъдеще, нямаше да се намират в такова състояние. Нямаше и да се налага на НЕК да иска обявяването на "Химко"-Враца в несъстоятелност още през 2002 г., а в наши дни управляващите да се чудят как да набутат под шапката на БЕХ както споменатото вече предприятие, така и "Ремотекс". Основният въпрос е доколко политическата воля за реиндустриализацията на ЕС е в досег с икономическата реалност. Фактите в подкрепа на подобно твърдение не са убедителни. У нас си знаем как стоят нещата с припознаването на индустриалните зони като гласоподавателни райони.

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/kopnejyt-reindustrializaciya/#ixzz2unGViAPr

Проблемите на България са:

- Слабо и нефективно работеща съдебна система, корупция и върховенство на закона

Бизнесът се нуждае от добре работеща съдебна ситема и съответно законодателство, В случая не става дума само за защитата на собствеността, а и за практиките и сроковете за решаване на бизнес-споровете. Не случайно "върховенството на закона" и "ефективнстта на съдебната система" са компоненти при определяне на индексa на икономическата свобода

- Наличие на голям брой разрешителни режими (над 1000)

- Разминаване между образованието, и очакванията на бизнеса

(Бизнесът също не е на ниво и не може да отговори добре на реалностите, а те са такива че , че образованието свързано с индустриите в горните сектори, е концентрирано в София и в Пловдив (и средно и висше); В същото време големите проекти се развиват извън тези градове, и бизнесът се насочва към слабо/неквалифицираните местни хора..Известно е че "с трици маймуни не се ловят".

-удължено време за стартиране на бизнеса (най-вече в случая на строеж)

Това е документът за Doing business"

http://www.doingbusiness.org/~/media/GIAWB/Doing%20Business/Documents/Annual-Reports/English/DB14-Full-Report.pdf

Стр 181

Starting a business (rank) 65 Registering property (rank) 62 Trading across borders (rank) 79

Procedures (number) 4 Procedures (number) 7 Documents to export (number) 4

Time (days) 18 Time (days) 14 Time to export (days) 20

Cost (% of income per capita) 1.0 Cost (% of property value) 2.9 Cost to export (US$ per container) 1,375

Minimum capital (% of income per capita) 0.0 Documents to import (number) 5

Getting credit (rank) 28 Time to import (days) 17

Dealing with construction permits (rank) 118 Strength of legal rights index (0–10) 9 Cost to import (US$ per container) 1,365

Procedures (number) 18 Depth of credit information index (0–6) 4

Time (days) 104 Public registry coverage (% of adults) 61.0 Enforcing contracts (rank) 79

Cost (% of income per capita) 222.9 Private bureau coverage (% of adults) 0.0 Procedures (number) 38

Time (days) 564

Getting electricity (rank) 135 Protecting investors (rank) 52 Cost (% of claim) 23.8

Procedures (number) 6 Extent of disclosure index (0–10) 10

Time (days) 130 Extent of director liability index (0–10) 2 Resolving insolvency (rank) 92

Cost (% of income per capita) 320.0 Ease of shareholder suits index (0–10) 6 Time (years) 3.3

Strength of investor protection index (0–10) 6.0 Cost (% of estate) 9

Recovery rate (cents on the dollar) 32.6

Paying taxes (rank) 81

Payments (number per year) 13

Time (hours per year) 454

Total tax rate (% of profit) 27.7

[Atom]

България е класически пример за попадане в т.н. капан на средните доходи от който не виждам как ще се измъкнем. Заплатите ни са никакви - безкрайно високи за да се конкурираме с евтиния ръчен труд на Индия и Бангладеш и безкрайно ниски за да се развиват индустрии с висока добавена стойност.

При това ниво на средни заплати не виждам каква индустриализация ще правим. Няма как де се върне например обема на текстилната промишленост и производството на облекло - заплатите ни са високи. Няма и как да създадем индустрия с висока добавена стойност - заплатите ни са ниски.

Каква е приликата и разликата при тези три професионални направления - медици, шивачки и технически кадри (с изключение на ΙΤ). Приликата е, че липсват кадри и на пазара има недостиг. Другата прилика е, че работната сила е застаряваща. Разликата е, че достатъчно млади шивачки ще има ако средната заплата в страната се върне на нива от 90-те години (но трябва да излезем от ЕС, да се върнат визите и да са останали все пак хора в България), а достатъчно млади медици и технически кадри ако заплатите стигнат поне нивата на Полша.

[Perkūnas]

изходът от "капана на средни доходи" е единствен - създаване на работещи институции и правосъдие, а не на паравани към шепа фирми и личности.

заплатите са нещо променливо във времето. в крайна сметка без горните две неща и нулеви заплати да имаше в Бълагрия, пак щеше да е същото дередже.

[Eньо]

изходът от "капана на средни доходи" е единствен - създаване на работещи институции и правосъдие, а не на паравани към шепа фирми и личности.

заплатите са нещо променливо във времето. в крайна сметка без горните две неща и нулеви заплати да имаше в Бълагрия, пак щеше да е същото дередже.

Мога да дам пример със дузина частни фирми и няколко държавни върху които имам наблюдение, та тези юнаци генерират печалби от порядъка на 85-90%.

Тези тунеядци "усвояват" по престъпен начин и изнасят в чужбина и инжектират чужди икономики делът от неполучените проценти от заплатите на работниците...

[КГ125]

изходът от "капана на средни доходи" е единствен - създаване на работещи институции и правосъдие, а не на паравани към шепа фирми и личности.

заплатите са нещо променливо във времето. в крайна сметка без горните две неща и нулеви заплати да имаше в Бълагрия, пак щеше да е същото дередже.

Абсолютно! И връщане към относителна нормалност в ценностите.

[nik1]

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2002/08/24/217068_efektivnost_na_instituciite_-_klasaciia_na_bulgarskiia/

Ефективност на институциите - класация на българския бизнес

Боряна Димитрова

В модерните общества действието на отделните държавни институции почива върху ясна логика - гражданите се лишават от част от доходите си и се самоограничават в правата си, за да осигурят издръжката на публични органи, които от своя страна гарантират защитата на техни общи интереси. Тази проста формула на взаимозависимост има две не по-малко ясни следствия - първо, финансирането на тези институции зависи от данъкоплатците и най-вече от бизнеса, а не обратното (каквото впечатление често се създава, ако се съди по поведението на техни служители). И второ, задачата на съответните институции е да защитават обществените интереси, а не тези на своята администрация (каквото усещане би придобил неизкушеният зрител, наблюдавайки ревностната защита на поредица вътрешноведомствени правила).
В този ред на мисли оценката за ефективността на институциите, с които по силата на законите бизнесът взаимодейства, съвсем не е някаква външна екзотична притурка към тяхната и „бездруго толкова тежка дейност, че за какво да се занимават с някакви си оценки“, а необходимо условие за собственото им съществуване. В крайна сметка могат да просъществуват само институции, от които обществото като цяло или отделните социални групи имат полза и интерес.
Ако разгледаме от тази гледна точка своеобразната класация на звената, призвани да регулират отношенията и да защитават интересите на бизнеса, получаваме следната картина.
Пет са институциите, с които най-често влиза в контакт българският бизнес - данъчни служби (60%), полиция (48%), общински служби (47%), социално осигуряване (44%) и съдебна система (38%). Два любопитни детайла в поведението на държавните и частните фирми правят впечатление - частните фирми по едни или други причини имат много по-интензивни контакти от държавните с всички посочени институции. И второ, при възникнали проблеми частният бизнес много по-често се обръща към съда за разлика от държавния, чийто „предпочитан партньор“ е полицията.
Честотата на контактите е важен показател за обществения обхват на една институция, но съвсем не е основен измерител за нейната ефективност. Поради естеството на предмета си има звена, които касаят дейността на много по-малък брой фирми, но които са много по-прецизни в своята дейност. Показателят ефективност на институциите, измерен като съотношение между относителния дял на анкетираните, дали положителна оценка за дейността им, и дела на онези, които са ползвали техните услуги (виж таблицата) поставя категорично на първите две места популярната полиция и не толкова популярното, но затова пък много позитивно оцененото Патентно ведомство. В една втора група със степен на удовлетвореност около 0.3 (при максимална стойност единица) попадат общинските служби, Комитетът по стандартизация и метрология, Социалното осигуряване и Данъчните служби. Съдебната система и митниците получават приблизително равни стойност, а в дъното на класацията с показател 0.04 е Комисията за защита на конкуренцията.
Фактът, че само за две от институциите удовлетвореността е над средната граница от 0.5 е достатъчно симптоматичен. Още по-показателен за характера на българското общество и стопанските отношения в него е фактът, че почти всички специфични и по презумпция по-тясно свързани с бизнеса институции се оценяват като далеч по-неефективни от „народната“ полиция.

Цитираните данни са от проучване „Мнението на тези, които вземат решения“, проведено сред представители на бизнеса, висшата администрация и свободни професии в страната през юли 2002 г. Изследването е съвместна инициатива на вестниците „Дневник“ и „Капитал“ и социологическа агенция „Алфа рисърч“.

Ние сме в дъното на класацията /108-мо от 144 страни/ по ефективност на институциите, Камерун е на 107-мо място..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15515

http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2012-13.pdf

p 121

1st pillar: Institutions
1.01 Property rights .......................................................3.5 ..........115
1.02 Intellectual property protection ...............................3.0 ..........105
1.03 Diversion of public funds ........................................2.9 ............87
1.04 Public trust in politicians .........................................2.5 ............85
1.05 Irregular payments and bribes ................................3.8 ............76
1.06 Judicial independence ............................................2.9 ..........102
1.07 Favoritism in decisions of government officials .......2.6 ..........106
1.08 Wastefulness of government spending ...................3.0 ............89
1.09 Burden of government regulation ...........................3.0 ..........109
1.10 Efficiency of legal framework in settling disputes ....2.8 ..........122
1.11 Efficiency of legal framework in challenging regs. ...2.9 ..........114
1.12 Transparency of government policymaking .............3.6 ..........128
1.13 Gov’t services for improved business performance 3.2 ............97
1.14 Business costs of terrorism ....................................4.8 ..........113
1.15 Business costs of crime and violence..................... 3.8 ..........111
1.16 Organized crime .....................................................3.9 ..........127
1.17 Reliability of police services ....................................3.4 ..........111
1.18 Ethical behavior of firms .........................................3.5 ..........107
1.19 Strength of auditing and reporting standards .........4.3 ............92
1.20 Efficacy of corporate boards ..................................3.8 ..........132
1.21 Protection of minority shareholders’ interests .........3.7 ..........105
1.22 Strength of investor protection, 0–10 (best)* ..........6.0 ............39

Политиката на досегашните управляващи е анти-ЕИ: увеличва се държавната администрация, откриват се нови дублиращи звена; Т.е прави се обратното на това:

Реформата
За да се осъществи реална реформа в държавната администрация, трябва да бъдат предприети
следните стъпки:
• Ефективно намаляване на държавната администрация по аналогия на практиката в Нова
Зеландия. Там е постигнато намаление с 60% на размера на държавната администрация,
измерена чрез броя на заетите в нея, за периода 1984-1995 г.
• Въвеждане на механизми за оценка на необходимостта от опериране на различните
ведомства и осъществяване на периодичен независим анализ на съществуващите
административни структури с цел оптимизиране на персонала, закриване на ненужни или
дублиращи се звена.
• Създаване на действащо електронно правителство, т.е. внедряване на информационните
технологии в държавната администрация. Още през 2002 г. е приета в България стратегия за
електронно правителство, но според изследване, базирано на индекса “е-Европа 2005”,
България се нарежда на последно място в ЕС според показателя “степен на развитие на
електронното правителство”. Информационните технологии спомагат за улесняване на
връзката между гражданите и администрацията, по-бързо предоставяне на услуги, по-
голяма информираност, което прави работата на държавните служители по-прозрачна и
ограничава условията за корупция и намалява разходите в държавните структури.

Както каза Перкунас, чрез администрацията и раздуването и се създават "паравани" (било целенасочено или не) за определени личности, фирми и кръгове..

Редактирано Март 4, 2014 от nik1

[Perkūnas]

Мога да дам пример със дузина частни фирми и няколко държавни върху които имам наблюдение, та тези юнаци генерират печалби от порядъка на 85-90%.

Тези тунеядци "усвояват" по престъпен начин и изнасят в чужбина и инжектират чужди икономики делът от неполучените проценти от заплатите на работниците...

Нямам предвид това. Нивото на печалба не е подсъдимо само по себе си.

Имам предвид мудния съд-батак - не може едно дело между съседи за спор за имотна граница да се проточва 8 (осем) години.

За междуфирмени дела - там нещата са много, много зле.

Данъчни служби - царство на опашките...

[Eньо]

Нямам предвид това. Нивото на печалба не е подсъдимо само по себе си.

Имам предвид мудния съд-батак - не може едно дело между съседи за спор за имотна граница да се проточва 8 (осем) години.

Може, защото българското законодателство няма механизъм, който да регулира самооправството на съдиите,които дори в много от случаите решават дела позовавайки се на отменени алинеи и точки от законите, и ако адвоката на потърпевшата страна не забележи или си направи оглушки тогава се получават тези съдебни куриози, които дори в страните от третия свят не се случват.

Това е така, поради умишленият сгрешен модел, който са ни пробутали нашите господа от ЕС под формата на престъпния акт "хармонизиране на българското законодателство със европейското" .

Няма дори запетая от купищата гласувани лоши закони която да не е със знанието на господата от ЕС.

Ние за всичко ги слушаме и чакаме всяка тяхна дума за да я изпълним безпрекословно и резултатът какъв е?

[Frujin Assen]

Реиндустриализацията е задължителна, иначе няма откъде да дойдат пари в България. Всеки който си мисли, че в деиндустриализирана страна може да има високи технологии греши силно. Леката индустрия и туризма може да са доходни, но истинската висока принадена стойност може да даде само индустрията.

[mitaca]

Какво точно ти разбираш под реиндустриализация? И как да стане? Правителството да почне да строи наново, ама от де пари? Или да изкупи от частния бизнес и да развива, ама и за това пари няма.

[Joro-01]

..и другия вяриант - всички добро(вол/зор)но да строим фабрики, проходи и тлн. от материал добит пак от нас - от кариери...

С кирка, мотека, сърп и чук...

Сещам се за стихотворението "Каменарче"

То правителството такова...

Редактирано Март 7, 2014 от Joro-01

[Eньо]

Какво точно ти разбираш под реиндустриализация? И как да стане? Правителството да почне да строи наново, ама от де пари ...

Защо да не строи?

Та тогава за какво ни е това правителство?

Нали целта на прехода от социалистическо планово стопанство което ни построи заводите към пазарно капиталистическо стопанство беше именно тази - да просперираме и да умножаваме стопанските производствени единици чрез свободна инициатива, да изкараме от халетата на заводите и фабриките остарелите линии и да ги заменим със съвременни западни поточни линии.

И какво се оказа?

Няма свободна инициатива, има умишлен планов фалит и неизменно последващо рязане на скрап.

Народе????

[Frujin Assen]

Работа няма, младите бягат в чужбина, защото няма работа и заплатите са ниски. А са ниски, защото бизнеса е в стагнация. Пенсиите ниски, хората мизерстват, няма работа, няма бъдеще и те се изнасят. Като първи се изнасят знещите и можежите, настъпва глад за кадри.

А либералите седят и обясняват, че това е нормално, и бития бит е банална фраза. А откъде да дойдат пари? Селски туризъм, балноелечебен туризъм и най вече алкохолен туризъм. Забележете, че през последните години скандалите за корупция са свързани с хотели, апетитни парцели по курортите. Обаче нещо не виждам тоя туризъм да е създал особено много работни места. Вярно е, много млади хора ходят през лятото да работят на морето, но само това просто не стига. Иска се една мощна индустриализация.

[mitaca]

На теб се либералите са ти виновни.

[Eньо]

Една идея. Дават ни на нас от институтите право да развиваме разработките си като индустриални производства чрез програмата за стартиращи иновативни производства, като облекчи административните пречки и поеме самофинансирането по програмата. А също така уреди и адекватното заплащане на колектива който е разработил технологията. По базите с информация лежи интелектуална собственост за милиарди, която е неизползвана.

Дори да стигнеш дотам да произведеш някаква продукция тя ще стои в кладовете, защото ще бъде неконкурентноспособна за експорт.

Българските правитекства са се е погрижили енергията с която е произведен продукта в България да има такава цена, че да го прави непродаваем ...

[nik1]

Защо да не строи?

Та тогава за какво ни е това правителство?

Нали целта на прехода от социалистическо планово стопанство което ни построи заводите към пазарно капиталистическо стопанство беше именно тази - да просперираме и да умножаваме стопанските производствени единици чрез свободна инициатива, да изкараме от халетата на заводите и фабриките остарелите линии и да ги заменим със съвременни западни поточни линии.

И какво се оказа?

Няма свободна инициатива, има умишлен планов фалит и неизменно последващо рязане на скрап.

Народе????

Нали видя как онова правителство (правителството на "онези", които подкрепят и "това" правителство) "построи" Беленската електроцентрала??

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/finansovata-inspekciia-otkri-narusheniia-pri-aec-belene,142175/

http://www.mediapool.bg/prokuraturata-obrazuva-novo-delo-za-belene-za-shteti-ot-200-mln-evro-news192272.html

Ти плашащ ли данъци? Аз плащам и не искам моите пари да потъват някъде ( в нечии джоб или поради нечии безхаберие, или в търсене на нечии политически дивиденти)

(ако плащащ данъци и смяташ това за нормално - то и господ не може да ти помогне)

На някои хрумва ли му че без да се подобри работата на институциите (от данъчни до съд и финансов контрол), и с продължаването с политическите чадъри и паравани за "нашите", при новото строителство ще се случи същото?

Като говорим за тока:

На някои хрумна ли му че токът може да е скъп, защото НЕК поема загубите и пасивите от "строителството" на Беленската АЕЦ?

За Фружин:

В голяма заблуда и неразбиране си приятелю, защото "либералите" (десните икономески) във форума сме прротив сегашното икономическо и политическо статукво (либералите, т,е "десните икономиески" искаме да има повече богати хора и бизнесът да е успешен, човек трябва да е с "испраскал" бушон, или да е тотално необразован, за не разбира за какво се борят либералите!)

И ще ти кажа още нещо:

Статуквото на БСП, АТАКА и ДПС друже се "пази"/крепи чрез/на бедност, маргинализация и тревожност за съседите етноси.

Нали се сещащ че ако бяхме богати, проспериращи и никои не се страхуваше от съседите си етноси, то с БСП, АТАКА и ДПС щяха да останат извън борда, и нали разбираш че в последните години нищо не се прави от същите тези другари по фундаменталните въпроси пред икономиката ни и обществото ни

/няма да цитирам пак фактите и данните за това как се развива България, не мисля че си малоумен и можеш да направиш връзките че:

в една коруппиранна, страна , с изключително неефективни институции (от данъчни, до съд и финасови одити), страна в която няма голяма икономическа свобода, и страна в която закона и правилата се спазват избирателно (липсва върховенсктвоито на закона) , и се създават паравани и чадъри за корупцията и безхаберите на "нашите" - БИЗНЕСА НЯМА КАК ДА ВИРЕЕ НОРМАЛНО, или изобщо не може да вирее

(Чакам някои да ме опровергае с примери)/

Или: Статуквото устройва всякак другарите от пенсионерската партия, от другарите от атака, и аверите от ДПС, които другари и авери пускат евтини залъгалки и "настройки" за същия беден, прост, изтормозен и маргинализиран под ТЯХНО УПРАВЛЕНИЕ народ, които не се е научил да прави две и две/

[nik1]

Всъщност България използва може би най-евтиния ток в цяла Европа. При такава адекватност на аргументите, не се учудвам че 90% от поста си е чиста политическа пропаганда.

Как да го разбирам това?

Надявам се не твърдиш че доклада от одита е политическа пропаганда, или че инкасирането от НЕК (БЕХ) на загубите от АЕЦ Белене е без значение?

"Чистата политическа пропаганда" според мен е тази

Eньо, on 08 Mar 2014 - 10:12, said:

Българските правитекства са се е погрижили енергията с която е произведен продукта в България да има такава цена, че да го прави непродаваем ...

Вместо да отговориш:

Всъщност България използва може би най-евтиния ток в цяла Европа. При такава адекватност на аргументите, не се учудвам че 90% от поста си е чиста политическа пропаганда.

Ти отговаряш "политкоректно"

Posted 08 March 2014 - 10:46:18

Енергията е само един от факторите. Не казвям че е панацея, но ако не друго сме се научили да свиваме развойните разходи, а те са основно перо във ценообразуването.

Не вярвам даг го направят. Свикнали сме нашите правителства само да говорят, но не и да търсят работещи мерки.

-------------

Токът ни е най-евтиният в ЕС, това според теб е аргумент за какво точно?

Вероятно че пасивите и загубите на НЕК могат да набъбват още (с подобни "строителства" като Белене), или какво?

Според теб нормално ли е да се "строи" нещо в нарушение на Закона за обществените поръчкии на и куп други законови и регулаторни рамки???

/нещо по-лошо; това правителство смята да мине по същия "път" с Уестинхауз, както "мина" с Белене; помни ми думата, АЕЦ в България няма да има по време на това или на следващото социлалистическо правителство (със Станишев начело на партията).И ако стане така, ще трябва да ми се извиниш и да признаеш че някои друг прави "чиста политическа пропаганда"- например, тези на които симпатизираш в момента(да, истината боли, и мен ме боли че и когато ГЕРБ бяха на власт - не бяха "стока", ама поне го казвам и признавам, а не се държа като лудите от Гевгели,/

[Perkūnas]

В България НЯМА пазар на ел. енергия. Има командно-административен механизъм за определяне цената на ел. енергия.

Защо не се направи борса за ел. енергия??? Ако имаше такава борса за ел. енергия, партийно-паразитни структури като НЕК и БЕХ нямаше да са необходими.

Може и в Украйна токът е по-евтин. Само че в Украйна доходите са два пъти по-ниски от България, а държавата е окрадена от олигарси и във фалит. Въпреки шестте им АЕЦа.

Редактирано Март 12, 2014 от Perkūnas