Кой герой на Омир предпочитате и защо?

[kramer]

Тази тема я пускам, понеже гледам че липсва такава а и е необходимо нещо да разкара негативизма, натрупал се при обсъждането на "сериозните теми".

И така аз залагам на Одисей - как накарал Ахил да се присъедини към похода, как първи "стъпил" на троянска земя, скачайки върху щита си, за троянския кон, за измъкването от пещерата на Полифем и прочее и прочее..

[mitaca]

Винаги съм бил на страната на нападнатите .....Хектор!

[Galahad]

Ами троянците определено са описани с особена симпатия от Омир. Доста легендарната му биография обаче не позволява да се разбере на какво се дължи това. Стиховете са на гръцки, тъй че Омир е грък и няма как етнически да симпатизира на враговете на Елада. Възможно е селището, където е живеел да е пострадало от нашествие и това да го е направило съпричастен на победените. Ама и това трудно ще може да се установи с оглед броя градове-претенденти да са родно място на Омир. Друга опция е да е взаимствал от Дарет Фригийски, който е бил на страната на троянците и дори е сочен като живял по време на събитията. Според някои изследователи историята на Дарет е по-късна от Омир и е опит Илиадата и Одисеята да бъдат представени исторически достоверно, без участието на боговете. Историята на Дарет обаче за съжаление не е достигнала до нас в римувания си оригинал, а само като извлечение в проза, в който си вид вече е била изключително популярна както стана дума вече в една друга тема за цар Калоян. У нас се подвизава под името Троянска притча.

Та при Троянската война Парис отмъква хубавата Елена от мъжа й, а Менелай се опитва да си я прибере. Приам, вместо да издърпа ушите на разглезеното си синче и да върне Елена на съпругът и обрича страната на война. Ахил не иска да ходи на войната и дори се крие в женски дрехи, но на бойното поле се проявява като герой. Агамемнон принася в жертва собствената си дъщеря за успеха на похода. Одисей оставя семейството си и като цар търси решения за да постигне победа. Но не така са представени в Илиада. Агамемнон се оказва тиранин, Менелай се оказва поддръжник на властолюбивия си брат. Одисей се оказва по-скоро мошенник, който с измама превзема Троя и мами наред. Ахил се оказва пък безчувствена машина за убиване. Троянците пък са изкарани в съвсем друга светлина. Приам се оказва любящ баща и милеещ за народа си цар. Ахил пък е изкаран същински Ромео, макар той единствен от троянците да е принизен - в много други ант. съчинения той е представян като юначага, но в Илиада докато другите се бият бранейки любовното му похождение, той се крие в спалнята при жена си. И някак логично най-любимия герой се оказва Хектор - не подкрепя упорството да се брани любовното ложе на Парис, което е не много геройска позиция, но много държавническа.

И тъй като избора трябва да е сред героите на Омир, то логично е Хектор.

Няма да намесваме филма, защото дамите ще ни размажат с гласове за

[glishev]

Приятна тема

Изобщо предпочитам "Одисея" пред "Илиада", вероятно заради различната атмосфера. Пътешествията са ми по-приятни от войните.

Разбира се, троянецът Хектор в "Илиада" е съвършен герой, но може би точно затова ми е малко скучен. Ахил, колкото и необуздан да е, е по-страстна натура, човек на импулса. Това ми допада у него. Но и в двете поеми моят фаворит е Одисей. Хитроумен, но не някакъв подлец (каквито и да ги пише Софокъл), а просто предприемчив и съобразителен. Смел, но не безумен. Пресметлив, но не страхливец. Уравновесен тип и голям моряк. Няма как да не го харесвам.

Друг симпатичен за мен персонаж и в двете поеми е мъдрият старец Нестор от Пилос, "Нестор, геренският конник", живял с четири поколения герои.

Диомед и Аякс ме ужасяват, това са антични берсерки

[Izumen]

И аз съм фен на Одисей. Във филма ми хареса как противопоставиха идеологиите на двата героя. Ахил беше свободолюбив и импулсивен, докато Одисей го съветваше да се трае, за да постига в крайна сметка целите си. Бенджамин Франклин би се съгласил с този начин на мислене. BTW трябва да направят екранизация с Шон Бийн. Пасва му идеално ролята.

[Last roman]

симпатиите ми обира Приам - мъдър и достолепен управник на един обречен велик град /поради капризната божествена воля/.

[Drake]

Мой любимец си е Диомед (Διομήδης). За някой, той може би е второстепенен герой, но за мен си е уникален типаж. Това е единственият воин, който има куража да напада и ранява боговете олимпийци - богинята на любовта Афродита и дори Арес, бога на войната ...

[Last roman]

бесен тип е - спор няма.

[Aspandiat]

Одисей твърдо!

Той единственият в Омировия цикъл, който има едновременно мускули и мозък. Всички останали без метросексуалния келеш Парис и старците Калхас и Приам са куп мускули с бичи инстинкт и мозък в количество колкото изаканото от двуседмично коте.

[glishev]

Вярно, Приам е много драматичен.

Иначе Алкиной, Арета, Навзикая и изобщо феаките са ми много на сърце - няма как иначе с това гостоприемство и идиличен живот. Старецът Лаерт на лозето и "свинарят божествен" Евмей също са ми симпатични. Средиземноморски айляк лъха от тях.

[Joro-01]

Одисей, разбира се! Много сме му феновете тука.

[Thorn]

Хера. Готино си върти мъжлето на малкия пръст.

Сашко и Ленчето. Любовта да пребъде, та ако ще и да изгори целия свят.

И разбира се Терминатора. Който даже и психологически се развива, а не като онова говедо с двуметровия щит.

И Мемнон ага, началникът и организатор на цялата лудница.

[КГ125]

Одисей и Хектор, но всъщност най-високо поставям автора. Такова чудо е написал, че се стряскам като си мисля следното: Сигурно има и други, негови или не, загубени, изгорени из библиотеки или никога незаписани творби.... И като видя докъде е стигнала цивилизацията толкова рано, и като виждам по-късно в историята как има регрес и нов прогрес... хем вярвам в безсмъртието на човешкия род, хем се плаща от тленността на цивилизациите.

[Izumen]

Авторът е Шекспир!

[КГ125]

Защо Шекспир?

[К.ГЕРБОВ]

По начало Одисей е по-пълноценно изграден образ, защото за него има написан отделен епос. Това е литературен образ, с който аз съм се запознал, още докато съм бил малко дете. Разбира се, чрез киноекрана. Филмът се казваше „Одисей”, американски, от 1955 г. От тогава знам и Кърк Дъглас. http://en.wikipedia.org/wiki/Ulysses_(1955_film)

Има финална сцена, където завърналият се у дома си Одисей, опъва лъка, който само той може да опъне. След това в махлата повечето хлапета си направихме такива лъкове, при които единият край на тетивата трябваше да се надява и театрално си напъвахме лицата при „опъването на лъка”.http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=879&elementID=1274682480&sectionID=5

Та не сме имали за герои само такива от съветската класика. В случая си харесвахме американския актьор Кърк Дъглас, играещ хитроумният грък Одисей.

[КГ125]

О, ама разбира се! Всъщност, повечето от добрите западни филми си ги показваха.

[ISTORIK]

Одисей!

[mitaca]

Абе Одисей си е тарикат. Що ли не се учудвам, че толкоз го харесвате !

[Galahad]

Ами ние си имаме един герой Хитър Петър, тъй че е нормално да се очаква да се харесва и друг хитрец като Одисей. Ама ако ще го искате и за приятел, не забравяйте, че спътниците му не оцеляват.

[К.ГЕРБОВ]

Ограниченият човек личи най-вече, когато започне да хитроумничи. Нали темата е за Омир? Вярно, трудно се четат „Илиадата” и „Одисеята”, но ги има и на филми. В училище се опитват накратко да обяснят за какво става дума. И когато калпавият ученик бяга от часа по литература, резултатите личат.

„Хитроумен” е най-кратката характеристика, която литераторите дават на Одисей.

„Действието в “Одисея” включва последните дни от пътешествието на Одисей, събитията , случили се назад, са пресъздадени чрез “връщания назад” в повествованието. То се разполага на много места: в Итака, където чакат Одисея, в Средиземно море, където той се бори с бурите и морските чудовища, заемки от най-древния фолклор в Европа. Макар че трае само 40 дни, действието обхваща широк период от миналото: хитростта на поета, който е хитроумен колкото и героя му, се състои в това, че той подвежда Одисей да разкаже сам за премеждията, които предхождат пристигането му при нимфата Калипсо. Тези разкази, насочени към феаките, гостоприемни домакини спрямо него, заемат от ІХ до ХІІ песен на поемата. В края на ХІІ песен читателят е върнат при Калипсо в момента, когато той открива при нея Одисей, към V песен. Редуват се злощастията сред злотворните същества със щастливите срещи, преди героят да преоткрие вярната Пенелопа: Одисей е приет от магьосницата Кирка, от влюбената в него Калипсо и от Навзикая, изтъкана от човечност. През цялото странстване, в течение на което той неведнъж рискува живота си, среща смъртта няколко пъти, Одисей е съпътстван от вярната му покровителка Атина, чието приятелство към героя си остава безукорно: това е знак за дълбока промяна в света, който не прилича вече на този в “Илида”, където боговете са разположени категорично над хората и намесите им са винаги чудотворни; те непрекъснато и бързо сменят местоположението си, развихрят силите на природата, излекуват раните за миг на онзи, когото обичат, правят го мъдър или безумен, но действуват като хората, в защита на по-доброто. Съвсем друг характер имат чудотворствата, които са представени в “Одисеята”, където те явно идват от по-древни приказки и Одисей им противопоставя своята находчивост, бързо приспособяващия си интелект и явното си хитроумие.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Одисея

Снощи случайно попаднах на края на филма „Кинг Конг” – някаква по-нова версия. Аз съм гледал първата с Джесика Ланг. В този филм главният герой за разлика от Одисей се бори с житейските неприятности не с хитрост и ум, а със сила. Всеки борави с оръжието, с което природата го е надарила.

[glishev]

Хубаво е да си спомним, че у Одисей има не само хитрост, а и богобоязливост, благочестие, айдос. Той иска да спаси другарите си, но:

... ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов
те в слепота. И отне им часа на завръщане богът.

Редактирано Март 3, 2014 от glishev

[Doris]

.........

Няма да намесваме филма, защото дамите ще ни размажат с гласове за

Защо не, само че любимецът на дамите в киното е Орландо Блум и съвсем резонно той, а не Брат Пит изпълнява ролята на любимеца на дамите в Илиада - богоподобния Парис.

[Last roman]

може би най-неудачният подбор за тази роля. Но не говорим за тъпите холивудщини, все пак.

[Doris]

Реших да разсея заблудата, че литературния герой Ахил е харесван само заради филмовото му превъплъщение. Темата е за личното отношение към литературни герои, а не за литературен анализ, все пак в съвремието екранизациите на литературните творби неминуемо оказват влияние върху това отношение.