Хронология на българските канове и делата им през VІІ век по "Именник на българските владетели" и "Джагфар тарихи"

[T.Jonchev]

Фамилиарно-милата среща е между Ираклий и Зиевил, а че Зиевил е Кубрат в най-добрия случай може да бъде крайно смела хипотеза, но не факт.

[проф. Добрев]

Фамилиарно-милата среща е между Ираклий и Зиевил, а че Зиевил е Кубрат в най-добрия случай може да бъде крайно смела хипотеза, но не факт.

Тогава, кой според вас е Зиевил?

Какво е по произход и как се етимологизува това име?

[T.Jonchev]

Не зная кой е, не зная какво е по произход името, нито как се етимологизува. Но каквото и да е то, сближаването или отъждествяването му с Кубрат е хипотеза, съждение, заключение, извод, твърдение, но не изворов факт.

А дали едно отъждествяване на Зиевил с Кубрат на базата на етимологизация е правилно, аз не бих могъл да съдя, г-н професоре, тъй като не съм лингвист и нямам никакви претенции в тази научна област. Възможно е да е правилно етимологически, няма да споря. Но - бидейки историк - смятам, че лингвистичните аргументи за идентификация без солидни исторически такива, не са достатъчни, за да се приемат безрезервно изводи. А исторически аргументи за отъждествяване на Зиевил с Кубрат не виждам.

[проф. Добрев]

Не зная кой е, не зная какво е по произход името, нито как се етимологизува. Но каквото и да е то, сближаването или отъждествяването му с Кубрат е хипотеза, съждение, заключение, извод, твърдение, но не изворов факт.

А дали едно отъждествяване на Зиевил с Кубрат на базата на етимологизация е правилно, аз не бих могъл да съдя, г-н професоре, тъй като не съм лингвист и нямам никакви претенции в тази научна област. Възможно е да е правилно етимологически, няма да споря. Но - бидейки историк - смятам, че лингвистичните аргументи за идентификация без солидни исторически такива, не са достатъчни, за да се приемат безрезервно изводи. А исторически аргументи за отъждествяване на Зиевил с Кубрат не виждам.

В Етимологията съществува строго спазваният принцип, че етимологизация не се прави без представянето в явен вид на нейната културно-историческа основа.

По принцип Науката, включително и Историографията, е многослойно-йерархически организирана и структурирана сложна система от научни факти, тези, хипотези, твърдения, съждения, умозаключения, обобщения, изводи и заключения.

Свеждането на Медиевистиката единствено и само до откриването и описанието на конкретно съобщение в конкретен извор неизбежно я захвърля на най-долните стъпала на научното познание, където тя дори може и да няма правото да претендира, че е наука.

Проблемът е къде по-сложен и с него се занимават не от вчера, ето един от случаите, при който съюзници на Ираклий уж били хазарите, но така също и тюркутите.

Следователно, изворите почти винаги си противоречат или пък взаимно се изключват и така поставят бариера пред проучването на проблема.

Само че в случая се изпуска из предвид добре известният в Прабългаристиката факт, че към това време хазарите като цяло все още не са на Кавказ и те в никакъв случай не са в състояние да предоставят на Ираклий 40-хилядна войска и то след като се завърнат в родината си, докато тюркутите пък не са "местни" и могат да предоставят на Ираклий толкова войска само от дълбокия си тил в Централна Азия:

Из нижеприведенных сообщений Феофана и Моисея Утийского видно, что именно здесь, под стенами осажденного Тифлиса, произошла встреча Ираклия с своими новыми союзниками.

1. Феофан (пер. Оболенского и Терновского. Москва, 1890, стр. 235, Л М. 6117): „Хазары, перешедши Каспийские ворота, вторглись в страну Азербайджан (греческий текст) под предводительством Зиевила, достоинством второго по кагане; и где они ни проходили, везде брали в плен персов, а города и села огню предавали. Царь, оставя землю лазов, соединился с ними".

2. Моисей Утийский (пер. Патканьяна, гл. XI, стр. 107): „После всего этого потоки бурной реки (т. е. несметные полчища хазар) поднялись и устремились против Иверии, окружили и осадили изнеженный, торговый, славный и великий город Тифлис.

Узнаёт о том и великий император. Собрав все войска своего могущества, он немедленно пришел к сподвижнику своему; и после взаимных даров и приношений, они весьма радовались при виде друг друга".

Однако достаточно обратиться к грузинским материалам, как возникает целый ряд сомнений. Очевидно, ко второму походу Ираклия в Персию относятся следующие сообщения грузинских источников:

1. См. Н. Я. Марр, Антиох Стратиг, Пленение Иерусалима персами в 614 г. (СПб., 1909, стр. 25): „Между тем царь Ираклий поспешил набрать войско и несметное полчище бойцов со всех сторон от многих племен и с бесчисленным множеством народностей направился через Эвксинский понт, что представляет собою обширное море на севере. С ним была жена. Когда Ираклий достиг Трапезунда, в пределах Мингрелии, жена родила сына, которого он назвал Ираклием. Оттуда Ираклий отправил послов к (тюркскому) царю с обильными подарками. Тюркский царь прекрасно принял послов Ираклия и дал обет единения, после чего Ираклий отправился в тюркскую землю".

2. Джуаншер, Краткая история Грузии (Венеция, 1884, гл. 15, стр. 96-97): „А Фоку убил Ираклий, родственник Маврикия, который, став царем греков и взяв многочисленное войско у западных тюрок, выступил для обретения животворящего Креста. Пустившись в путь через Армению, он прибыл в Бзнунию и направился оттуда в Тифлис".

Прибыв в Тифлис, имперские войска осадили город вместе с хазарами. Но осада сильно затянулась, поэтому союзники решили временно ее прекратить. Хазары вернулись в свою страну, а Ираклий, получив от них 40 тысяч конного войска, стремительно двинулся в глубь Персии (осенью 627 г.) (Манандян).

Редактирано Април 6, 2014 от проф. Добрев

[проф. Добрев]

Ако - както приемате - Органа е посетил Константинопол в 619г. и е оставил там за заложник Кубрат "като дете и юноша", последният не би могъл да установи "едно много силно.и искрено приятелство" с Ираклий, тъй като императорът при това положение излиза с три десетилетия по-възрастен от него.

Не виждам нищо невъзможно в това между тях да има искрено и чисто приятелство, въпреки че в литературата се правят разни нечистоплътни намеци по този повод.