Теократична автономия?

[sharkani]

1870

Дават политически и административни функции на Екзархата.

Екзархът е като президент и министър-председател, или по-скоро васален и трибутарен княз.

Светият синод - сенат и правителство.

Църковно-народния събор - Народно събрание.

Митрополитите и епископите - областни и околийски управители.

В тези граници. Даже малко повече би могло да се отпусне.

[КГ125]

Не може да се случи... ) Османската империя е точно теократична и неверниците в нейното управление място нямат, особено пък на религиозен принцип.

[glishev]

Всъщност патриархът на Константинопол е точно вид етнарх на "рум милет" още преди Танзимата, а да не се връщам и в епохата на османското завоевание, когато империята е пълна с християнски владетели, плащащи харадж на султана. И пак патриархът има тежест при назначаването на влашките християнски князе под султанско върховенство. Подобна роля имат също католикосът на Ечмиадзин и няколкото арменски патриарси в Османската империя - етнарси на арменския милет. Няма нужда да обяснявам за черногорските князе-митрополити. Вече при Танзимата има и християни-князе (или паши), които са си светски чиновници на Портата, а не автономни васали, нито духовници - семейство Богориди например излъчва двама управители на отделни области от империята, а има и много други такива. Тъй че направо не е вярно, че християните били нямали участие в управлението. Имат - и още как. И то по предтанзиматска традиция - главно чрез духовенството. Най-сериозните едри християнски земевладелци са манастирите, чиито владения са потвърждавани от султана въз основа понякога на доосмански документи, включително и успешно фалшифицирани такива.

Друг е въпросът, че в 1870 Портата не би искала екзархът да се превръща в етнарх на централизирания нов български милет, защото това вече би било държава в държавата. Далеч по-изгодно за султана е реалното положение: екзархът и владиците му събират десятък и служат на български език, а единствените местни организации на българите са училища, малки общини и еснафи - всичко в рамките на съществуващата административна рамка под контрола на сановници като Мидхат паша, нашия национален любимец

[КГ125]

Да, но никога патриархът няма да има политическа власт нито пък би се допуснала християнска политическа институция. С изключение на общините. Инак отиваме към дуалистична монархия, която с ислямското основание на Османската империя е немислимо...

Редактирано Март 3, 2014 от КГ125

[glishev]

Дуалистичната монархия не е една държава с двама султани, а две държави с един султан И аз смятам, че в 1870 Портата не би била за етнархия на българския екзарх, но въпросът на sharkani е съвсем основателен, защото патриархът всъщност вече отдавна е и етнарх на рум милета. Разликата между патриаршията и екзархията е, че втората е териториално монолитна. Това е основната причина екзархът да няма всички стари функции на патриарха за българския милет в империята.

[Atom]

Според мен напълно възможно. Арменците даже отиват отвъд теократичната автономия и имат национална конституция и народно събрание (светски). За подобно развитие при българите обаче няма време.

[sharkani]

Според мен напълно възможно. Арменците даже отиват отвъд теократичната автономия и имат национална конституция и народно събрание (светски). За подобно развитие при българите обаче няма време.

Освен ако не се спусне отгоре ( от Портата ) в готов вид.

Това би "угасило" Балканските проблеми на империята, и ми е интересно евентуалното по-нататъшно развитие.

[Galahad]

Ами нещо подобно е Черна гора, която в началото се управлява от владици и едва последните й владетели са светски лица от рода на владиците. Но Турция не се е съгласила с това положение доброволно, а просто не е успявала в опитите си да се наложи със сила.

Османската империя е била силно централизирана, но на най-ниско ниво е имала силно развито местно самоуправление, каквото след 1944г. у нас не е имало и в момента няма. Благодарение на това е станало възможно да се построят толкова големи черкви и да се изградят доста голям брой училища за времето си.

Та сложността идва от това, какво ще представлява тази автономия и най-вече с какви военни и полицейски ресурси ще разполага. Защото при толкова голяма територия, ако има и доста голяма собствена военна сила, то тя лесно би се отделила. Без сериозна външна подкрепа и достатъчна собствена военна сила пък тази формация лесно би споделила съдбата на Тибет. Тъй че една такава формация при тези граници би била твърде нетрайна.