Предренесансови елементи в българската средновековна култура (?)

[Thorn]

Бях сигурен, че някой ще спомене Плитон. Обаче вижте по кое време живее той. По това време в Италия Ренесансът бушува, а Плитон на Балканите е доста самотен.

Когато Плитон /или вече Плифон?/ се ражда, Джото и Данте са отдавна вече умрели, а Бокачо и Петрарка са написали произведенията, с които са се прочули.

[Galahad]

Като стана дума за Петрарка, то негов учител е бил Варлаам Калабрийски (Бернардо Масари), другарчето на нашето прилепчанче Григорий Акиндин. Но това е вече времето на турското нашествие и дори Палама попада за известно време в турски плен.

Ходене на Богородица по мъките, а също и другите повести като напр. Повест за кръстното дърво макар и с религиозно съдържание са си отклонение от каноничните книги. Те са също своеобразен завой към античността, през която култа е ползван като източник на сюжети за художествени произведения.

Но все пак не трябва да се забравя, че това, което е останало от средновековието у нас е предимно с религиозно съдържание, тъй като е по-конвертируемо. Дори от преводите са се запазили творби, които направо са си били хитови - преводите на Амартол, Манасий, Александрията, Троянската притча. Ако не бяха каменните надписи обаче, нищо чудно да се твърдеше, че до покръстването българите не са драцвали дори един ред история. Със сградите проблемът е същия - останали са предимно селски църквици, като Бояна е по-скоро сред изключенията, тъй като все пак неин ктитор е севастократор. Но примерно от дворцовата черква в Преслав (дълга 50м) на доста места е останала само подложката, а в най-запазените участъци само по няколко реда камъни. При такъв подход начиная от самото начало на ХVв. доста западни катедрали изобщо нямаше да са толкова впечатляващи, а и за много ренесансови творби нямаше да се знае много, ако изобщо се беше появил на Запад ренесанс.

Житията и похвалните слова произхождат от животописите и панагирите за императорите, т.е. имат античен произход. Метафраст обаче шаблонизирал жанра дотолкова, че като се хванел модела, общо взето като се сменяло името и ... готово новото житие. Този маниер навлиза и в живописта - образите са схематични, без ярка индивидуалност. И именно това е възгледа за Средновековие и същинския византийски Комнинов период. След Комнините е първото падане на Цариград и поразяването на центъра, открива възможността за локални отклонения. Палеолозите отвоюват Цариград, но вече строгият канон е либерализиран, което обуславя т.нар. Палеологов Ренесанс. Стенописите от Бояна са именно от този преходен период, в който има и голямо движение на маси както от Запад под формата на кръстоносни походи, така и от изток в резултат от татарското нашествие. Предполагам сте забелязали, че лицата са изключително индивидуални, като строгите канонични схематични образи са заменени с персонажи, които твърде вероятно зографът е наблюдавал в натура - в смисъл това са образите на негови съвременници. Но това се долавя повече при някои от религиозните сцени, докато обаче изследователите са наблегнали на светските портрети. Те обаче са си класически ктиторски портрети, познати и от по-рано, и от други места. Доста индивидуални, но все пак запазили своята средновековна строгост и вглъбеност. Тъй че ако ще говорим за ренесанс, то по-скоро бих насочил вниманието примерно към Христос-Емануил.

Тук имаме жизнения образ на дете, което твърде малко прилича на момчето със сбръчкано чело познато ни от руските икони. Емануил от Бояна по-скоро се усмихва загадъчно като Мона Лиза, отколкото да гледа със средновековната суровост и строгост. Обърнете внимание и на този персонаж, колко живо и индивидуално и изобразен.

Главата по-скоро напомня за Адам от сътворението, отколкото да прилича на стенописите примерно от "Света София" в Охрид или пък на изящните, величествено-тържествени, но и строги образи от търновските черкви.

[_magotin_]

Поласкан съм - редом до академик от РАН, нищо че е математик, а не техничар... И той свободно лети, без да се опира на конкретна проблематика, да налива вода в мелницата на традиционалистите!

А аз питам конкретни неща - архитекта до каменоделеца ли е седял с макет на всеки детайл в ръка или баш-майстора е държал ръката на бачкера, да не си удари пръстите с чука??? И ми се налага да коментирам изобщо подобни неща при положение, че има запазени чертежи на детайли от композицията дори върху камък - намери си ги, да не ги търся аз...

"Папките" и "листата" са точно прехвърляне на съвременните модели в миналото - нима някой очаква да намери восъчните дъсчици с чертежи на купола на "Св. София"? Или пергаментът със скицата им? Обясних тезата си за опазването на информацията и знанията, пък ти си пиши на воля... Моделите са правени, за да могат неспециалистите да добият представа какво ще имат като резултат, за да го поръчат, за специалистите са били нужни други източници на информация - по-прости и по-евтини...

Вземи прочети Остерхаут или нещо друго по темата и ела пак да го обсъдим. Дъсчици на стълба горе при светеца не е имало, а пак е ръководил строежа - както пише в извора - само с жестове. Защото всичко е по схема, която е в главите на всеки майстор. Има при това свръхподробни други извори от Византия, които описват как става строежът - а има и миниатюри с колците и въжетата. Вече писах няколко пъти, че професия архитект и строителни чертежи няма - ни на дъсчица, ни на пергамент - просто няма. Това става ясно от анализа на всички извори и наблюденията върху паметниците. Даже чертежите на обсадни съоръжения от военните трактати са били схващани от читателите като картинки, а не като чертежи.

Залитане към елинизма има и във Византия в тази епоха.

И даже Палеологов ренесанс.

Шанс за "залитане към елинизма" и приближаване към ренесансовите идеи през 14 век е имало, ако в тогавашните идеологически спорове беше победил италианецът Варлаам, а не Григорий Палама. Само, че Варлаам го обявяват за еретик, а мистиците исихасти побеждават.

Да де, ама исихастът Киприан е наставникът на ренесансовия художник Рубльов...

Ренесансът няма абсолютно никакъв шанс не заради османците, а заради изоставащите спрямо Италия или Средна Европа балкански държавици.

По това време в Италия (че и в Германия дори) градовете се управляват от градски съвети, строят се общини, които показват засилващото се влиянието на градската буржоазия. Увеличава се интереса към античността заради повишеното самоюувствие на новите елити, които не са царски баджанаци.

Омир, Платон и подобни антични величия са известни във Византия и България (Шестоднев на Йоан Екзарх, Симеоновият сборник - това говори ли нещо?).

Но те не са определящ критерий. Троянската повест (сбит преразказ на Илиада) е преведена на български и какво от това?

Разликите между "Ходене на Богородицата по мъките" и "Ад" на Данте са огромни, да не кажа непреодолими. Данте използва апокрифа само като фон, където да помести своите геои, а къде са героите в българския апокриф? Къде е долче стил нуово на Балканите - в житието на Петка Търновска може би?

В Бояна има изображения на високо ниво, но това говори за майсторлъка на зографа. Перспектива, завършеност на композицията - липсват.... Кое е по-доброто: Бояна, Бобошево, Земен, Паталеница, Иваново? Дори като се погледнат катедралите с византийски стил в Италия - Монреале, Палермо - за Венеция няма да споменавам - стават ясни много неща.

Прото-ренесансовото е в идеята вместо по канон, да се изобразят образите на героите с лицата на селяните от околностите. В идеята да си сложиш автопортрета и да си напишеш, че се молиш на Св.Йоан. В това, да си надраскаш автопортрета и да се подпишеш под него - аз, Василий писах... Нещо като политическото аз, Севаст Огнян, но за една художествена творба.

Ренесансовото се изявява и в това, че когато към 1230 г. в Западна Европа започва създаването на папската инквизиция и горенето на книги по площади, у нас се прави препис на Евангелието, а в полетата - еротични рисунки. Селяни се появяват наместо светци, а сигурно щеше да се стигне и по-далеч, ако не беше внезапния крах на центъра на православната цивилизация през 1453г. Турките не са унищожили Бояна...защото не са я намерили.

[КГ125]

Тя с нищо не ги е впечатлила, всъщност. За щастие те не са имали ясно дефинирани асимилационни цели, но да не отиваме в ОТ.

Действително, първата стъпка на Ренесанса, в средновековен контекст схванато, е обръщането към реалността и живия живот.

[_magotin_]

Тя с нищо не ги е впечатлила, всъщност. За щастие те не са имали ясно дефинирани асимилационни цели, но да не отиваме в ОТ.

Действително, първата стъпка на Ренесанса, в средновековен контекст схванато, е обръщането към реалността и живия живот.

Според доминиращото становище, просто не са я намерили при инвазията, защото е била скрита в гората. По същото време всички други храмове са обърнати на джамии, казарми и складове. Св.София, Св.Георги и много от съществуващите днес средновековни манастири - всички са поразени в една или друга степен.

[Thorn]

Бая ще се посмея. Рубльов - ренесансов художник!

Колкото до "подписа в Бояна" - да, някои вярват и в тази хипотеза. Повечето не вярват.

http://medchurches.livejournal.com/24562.html

вместо по канон, да се изобразят образите на героите с лицата на селяните от околностите

А това къде го има?

Галахад, когато някъде се построи голяма катедрала, дори и да я разрушат - остават основите. По време на ВБЦ няма НИТО ЕДНА! такава.

Катедралите в Западна Европа, вече построени по това време са стотици.

[КГ125]

Според доминиращото становище, просто не са я намерили при инвазията, защото е била скрита в гората. По същото време всички други храмове са обърнати на джамии, казарми и складове. Св.София, Св.Георги и много от съществуващите днес средновековни манастири - всички са поразени в една или друга степен.

Действително, встрани от София или пътищата е... Кой знае калко още е имало и са ги капичнали.

[Doris]

Един любопитен детайл, показващ, че ренесансов полъх все пак има?

"Особено впечатляващ за мен е ракурсът на тази фигура. Той няма нищо общо с иконописните традиции, но за сметка на това изглежда несъмнено повлиян от експериментите с перспективата, от които в онези години се увличат и даже злоупотребяват художниците на италианското куатроченто. Изглежда, че все пак майсторът от Бобошево е имал някаква представа за съвременния му художествен живот в Европа, а не е бил обсебен изцяло от византийската традиция."

http://medchurches.livejournal.com/21208.html

[Aspandiat]

Ренесансовото се изявява и в това, че когато към 1230 г. в Западна Европа започва създаването на папската инквизиция и горенето на книги по площади, у нас се прави препис на Евангелието, а в полетата - еротични рисунки.

Това няма нищо общо с Ренесанса или с неговите повеи. Преди време по Хистъри ченъл имаше една приятна поредица от един английски професор за средновековния живот въз основа на сведения и факти от Англия. И един от интересните примери беше как през ХІІ или ХІІІ век, не си спомням точно, на монасите, които преписвали някакъв свещен текст, им останали няколко страници накрая неизползван пергамент. И те за свое забавление дописвали порно разкази - как някакъв мъж и жена тръгнали за Светите земи като поклонници, но нещеш ли в една пещера, в която се били приютили, влезли вечерта група сарацини... и айде да не доразказвам.

[Perkūnas]

Като стана дума за Петрарка, то негов учител е бил Варлаам Калабрийски (Бернардо Масари), другарчето на нашето прилепчанче Григорий Акиндин. Но това е вече времето на турското нашествие и дори Палама попада за известно време в турски плен.

Ходене на Богородица по мъките, а също и другите повести като напр. Повест за кръстното дърво макар и с религиозно съдържание са си отклонение от каноничните книги. Те са също своеобразен завой към античността, през която култа е ползван като източник на сюжети за художествени произведения.

Този апокриф го има и в етиопски и грузински превод!!! Какъв интерес към античността има в Етиопия или Грузия???? Апокрифите са легенди-смесица на християнски мотиви с ориенталски мотиви... Такива легенди е имало много и то от зората на християнството (какво е според вас новият завет, откровение???) - някои легенди са приети за канонични, други не. Всичко извън официалния какон е апокриф. Колко от тия апокрифи са създадени в България? 3%, 1%? Мисля си, че приносът на апокрифите беше раздувани твърде много по времето, когато НРБ се ръководеше от атеизъм и стремеж към възхваляване на гения на широките народни маси...Има в "Старобългарска литература" (май?) една статия колко народно е всъщност "Народното житие на Иван Рилски"....

Но все пак не трябва да се забравя, че това, което е останало от средновековието у нас е предимно с религиозно съдържание, тъй като е по-конвертируемо. Дори от преводите са се запазили творби, които направо са си били хитови - преводите на Амартол, Манасий, Александрията, Троянската притча. Ако не бяха каменните надписи обаче, нищо чудно да се твърдеше, че до покръстването българите не са драцвали дори един ред история.

Ами че Дантевата комедия е била топ-бестселър - има повече от 500 преписа! Съдържанието й обаче религиозно ли е - или канонично?!? Колко папи, кардинали и царе врят в катрана там? А Чосър и неговите разкази? За любовната лирика да не говорим - там се е преписвало на кило.

Със сградите проблемът е същия - останали са предимно селски църквици, като Бояна е по-скоро сред изключенията, тъй като все пак неин ктитор е севастократор. Но примерно от дворцовата черква в Преслав (дълга 50м) на доста места е останала само подложката, а в най-запазените участъци само по няколко реда камъни. При такъв подход начиная от самото начало на ХVв. доста западни катедрали изобщо нямаше да са толкова впечатляващи, а и за много ренесансови творби нямаше да се знае много, ако изобщо се беше появил на Запад ренесанс.

Ренесансът е по начало градско явление, а не селско!!! Освен това Преславската черква не представлява нищо по-различно от онова, което се е строяло от античността. Готическите катедрали са революция в архитектурата и строителното инжинерство. Каквато на Балканите и във Византия никога не е имало.

Житията и похвалните слова произхождат от животописите и панагирите за императорите, т.е. имат античен произход. Метафраст обаче шаблонизирал жанра дотолкова, че като се хванел модела, общо взето като се сменяло името и ... готово новото житие. Този маниер навлиза и в живописта - образите са схематични, без ярка индивидуалност. И именно това е възгледа за Средновековие и същинския византийски Комнинов период. След Комнините е първото падане на Цариград и поразяването на центъра, открива възможността за локални отклонения. Палеолозите отвоюват Цариград, но вече строгият канон е либерализиран, което обуславя т.нар. Палеологов Ренесанс. Стенописите от Бояна са именно от този преходен период, в който има и голямо движение на маси както от Запад под формата на кръстоносни походи, така и от изток в резултат от татарското нашествие. Предполагам сте забелязали, че лицата са изключително индивидуални, като строгите канонични схематични образи са заменени с персонажи, които твърде вероятно зографът е наблюдавал в натура - в смисъл това са образите на негови съвременници. Но това се долавя повече при някои от религиозните сцени, докато обаче изследователите са наблегнали на светските портрети. Те обаче са си класически ктиторски портрети, познати и от по-рано, и от други места. Доста индивидуални, но все пак запазили своята средновековна строгост и вглъбеност. Тъй че ако ще говорим за ренесанс, то по-скоро бих насочил вниманието примерно към Христос-Емануил.

Погледнете Сърбия по това време - Сопочани, Грачаница вятърът вее от Адриатика, а не от Цариград. Троянската повест е преведена не от гръцки, а от сръбски.

Индивидуални образи има и в готиката - давам примера с онези склуптури от Наумбург (Източна Германия) - ясно е, че са от наблюдения на живо.

Да допълня само, че в Рим много от античните постройки и статуи на форума са били запазени чак до 15 век, когато са разфасовани за строителен материал на нови църкви и районът е разчистен за нови квартали. Колизеумът и ония арки не са били зарити под земята.

Редактирано Март 6, 2014 от Perkūnas

[_magotin_]

Това няма нищо общо с Ренесанса или с неговите повеи. Преди време по Хистъри ченъл имаше една приятна поредица от един английски професор за средновековния живот въз основа на сведения и факти от Англия. И един от интересните примери беше как през ХІІ или ХІІІ век, не си спомням точно, на монасите, които преписвали някакъв свещен текст, им останали няколко страници накрая неизползван пергамент. И те за свое забавление дописвали порно разкази - как някакъв мъж и жена тръгнали за Светите земи като поклонници, но нещеш ли в една пещера, в която се били приютили, влезли вечерта група сарацини... и айде да не доразказвам.

Бъркаш. При нас те са вплетени като илюстрации в т.нар. основна украса на текстовете.

Освен това при нас монаси по кладите няма, което е един евридей лайф в Западна Европа, т.е. при нас като цяло е по-либерална средата.

[Thorn]

Един любопитен детайл, показващ, че ренесансов полъх все пак има?

"Особено впечатляващ за мен е ракурсът на тази фигура. Той няма нищо общо с иконописните традиции, но за сметка на това изглежда несъмнено повлиян от експериментите с перспективата, от които в онези години се увличат и даже злоупотребяват художниците на италианското куатроченто. Изглежда, че все пак майсторът от Бобошево е имал някаква представа за съвременния му художествен живот в Европа, а не е бил обсебен изцяло от византийската традиция."

http://medchurches.livejournal.com/21208.html

Да, но в конкретния случай май не съм прав. Същия ракурс има и в Земен, а там е архаично до невъзможност. Пък и дори да е така, както съм го писал тогава, то Бобошево е чак от края на 15 век.

[Perkūnas]

Бъркаш. При нас те са вплетени като илюстрации в т.нар. основна украса на текстовете.

Освен това при нас монаси по кладите няма, което е един евридей лайф в Западна Европа, т.е. при нас като цяло е по-либерална средата.

Е и? Порнокартинки има и в пещерното изкуство. Това не ги прави ренесансови.

[_magotin_]

Е и? Порнокартинки има и в пещерното изкуство. Това не ги прави ренесансови.

В пещерите св.инквизиция не е действала.

[Aspandiat]

В пещерите св.инквизиция не е действала.

И в Етиопия. Което я прави най-най-най-ренесансовата страна в християнския свят. Да не говорим за флагмана на европейския проторенесанс Московското княжество...

[_magotin_]

И в Етиопия. Което я прави най-най-най-ренесансовата страна в християнския свят. Да не говорим за флагмана на европейския проторенесанс Московското княжество...

Не ги схващаш тези работи, по добре не се поти... ренесансът е невъзможен без преди това да има откъсването от античните ценности, а именно в Западна Европа откъсването е най-изявено. Той Питър Браун е писал по темата, ама чукча е предимно писател ...

[Южняк]

Авторът на темата се води от презумпцията, че ренесансът е неизбежно и предопределено да се случи явление. А то е локално и регионално. Западна Европа. Иконописта може да еволюира, може да се превърне в нещо друго -всичко еволюира, но това няма да превърне смяната в стила в ренесансов процес. Нито интересът към Омир - вкусовете се сменят. Обществата на изток също се трансформират, но се трансформират в различна посока и мисля е безсмислено да квалифицираме посоката като ренесанс. Между градовете на Италия има остра конкуренция, вкл. военна, Леонардо е художник, но и военен инженер и т.н., активните актжори в западна европа са стотици - дали география, дали съдба, дали нещо друго. На изток са империи, византия, османската, руската, всичко е под контрол, отсъства военно съперничество вътре в градовете и провинциите, имперската власт е толкова мощна и простряна на огромни пространства, че парализира всякакви промени, защото е твърде силна и няма съперници; докато западна европа е 10-тина века в практически перманентна гражданска война и остро локално съперничество, вкл вътршодържавно междуфеодално, твърде много противоположни позиции и твърде много страни се опитват да вземат връх и това във всяка област на живота - изкуство, военно дело, поезия ако щете, към това се добавя и вътрешнокласовото съперничество - буржоата иска да вземе мястото на аристократа - и го взема, отново, търсене на нова идентичност, перманентна критика на статутквото, вкл. в науката и културата, но и на статуквото в обществото, ирезултатът от толкова много амбициозни и непримирими противници във всички области на живота е модернизацията, ренесанса и индустриализацията. Вероятно има и много други причини. Затова не ми изглежда смислено да наричаме промените на изток ренесанс. Твърде различен поток на събитията на изток и запад. Чак когато западът взема очевиден технически връх, съседите му започват да го имитират един по един, да му имитират културата и общественото устройство освен всичко друго. И това продължава и в наши дни, т.е. копирането на целия модел. В изт. Евопа по-рано от останалия свят, поради непосредствената близост, географска и културна между двете европи, общия произход и общите маркери от миналото. Но тоя процес не е източноевропейски, той си е западноевропейски, ренесанса.

[_magotin_]

Авторът на темата се води от презумпцията, че ренесансът е неизбежно и предопределено да се случи явление. А то е локално и регионално. Западна Европа. Иконописта може да еволюира, може да се превърне в нещо друго -всичко еволюира, но това няма да превърне смяната в стила в ренесансов процес. Нито интересът към Омир - вкусовете се сменят. Обществата на изток също се трансформират, но се трансформират в различна посока и мисля е безсмислено да квалифицираме посоката като ренесанс. Между градовете на Италия има остра конкуренция, вкл. военна, Леонардо е художник, но и военен инженер и т.н., активните актжори в западна европа са стотици - дали география, дали съдба, дали нещо друго. На изток са империи, византия, османската, руската, всичко е под контрол, отсъства военно съперничество вътре в градовете и провинциите, имперската власт е толкова мощна и простряна на огромни пространства, че парализира всякакви промени, защото е твърде силна и няма съперници; докато западна европа е 10-тина века в практически перманентна гражданска война и остро локално съперничество, вкл вътршодържавно междуфеодално, твърде много противоположни позиции и твърде много страни се опитват да вземат връх и това във всяка област на живота - изкуство, военно дело, поезия ако щете, към това се добавя и вътрешнокласовото съперничество - буржоата иска да вземе мястото на аристократа - и го взема, отново, търсене на нова идентичност, перманентна критика на статутквото, вкл. в науката и културата, но и на статуквото в обществото, ирезултатът от толкова много амбициозни и непримирими противници във всички области на живота е модернизацията, ренесанса и индустриализацията. Вероятно има и много други причини. Затова не ми изглежда смислено да наричаме промените на изток ренесанс. Твърде различен поток на събитията на изток и запад. Чак когато западът взема очевиден технически връх, съседите му започват да го имитират един по един, да му имитират културата и общественото устройство освен всичко друго. И това продължава и в наши дни, т.е. копирането на целия модел. В изт. Евопа по-рано от останалия свят, поради непосредствената близост, географска и културна между двете европи, общия произход и общите маркери от миналото. Но тоя процес не е източноевропейски, той си е западноевропейски, ренесанса.

Това е вярно, но с уговорката, че Византия има пряко отношение към Ренесанса в Западна Европа и преоткриването на античните ценности и модели едва ли би станало по този начин без Изтока. Първото ниво на въздействие е свързано с 4тия кръстоносен поход - дори плячкосаното от Константинопол и закарано във Венеция служи като вдъхновение на италианските художници. Второто ниво е когато Византия загива и ромеи мигрират на Запад.

България, макар и да е наглед само ромейска периферия, е изключително интересна в качеството си на контактна зона и на катализатор на важни за Европа явления като средновековните ереси и най-вече "Българската ерес", поставяща човека в центъра на сложна философска дуалистична система, отричаща посредничеството на църквата в общуването с Бога. В изкуството тук виждаме едно по-либерално пространство, в което се продуцират явления, които ако и да не представляват "Ренесанс" имат връзка с него.

Вече цитирах решението на ЮНЕСКО по мнение на ИКОМ за Боянската църква. Това заключение въобще не е случайно.

На скептиците препоръчвам да разберат кой е "Булгарино" от Болоня, на когото е кръстен университетският площад и университетската църква там.

[ДеДо Либен]

Резултат от първато ниво са Двореца на дожите и базиликата Сан Марко с прословутите коне във...Венеция.

Явленията във Флоренция са друга бира.

Що се отнася до второто ниво , когато Византия загива Ренесанса като явление вече е факт и търпи своето развитие.

Естествено , когато става дума за изкуство субективизмът е неизбежен , но да се смята византийското влияние едва ли не за стартова искра на Ренесанса поне за мен е неубедително.Между другото архитектурни остатъци от Античността в Италия както сега , така и тогава - дал Бог.

[Galahad]

Галахад, когато някъде се построи голяма катедрала, дори и да я разрушат - остават основите. По време на ВБЦ няма НИТО ЕДНА! такава.

Катедралите в Западна Европа, вече построени по това време са стотици.

Възникват 2 простички въпроса.

1. Говорим си за Бояна. Ами хайде тогава по основите да ни кажеш кои са били софийските черкви през Средновековието - за по-лесно да не навлизаме в спорни датировки от разрешаването на християнството от Константин Велики (т.е. от времето, когато вече може да се строят големи храмове) до 1443г. когато отстъпващия Мурад ІІ наредил София да бъде опожарена (сиреч след това построеното вече е от времето на тур. държава). И пак така по основите да кажеш къде и какво е представлявала къщата на този севастократор Калоян или той и Десислава са живеели в някоя купа сено?

2. Кои от тези стотици катедрали се намират на европейската територията завладяна от османците (сиреч до Виена, което си е средата на Европа) ? Защото те освен българските земи са завладели също византийски, сръбски, унгарски, австрийски земи, а също и това, дето е около Черно море.

Този апокриф го има и в етиопски и грузински превод!!! Какъв интерес към античността има в Етиопия или Грузия???? Апокрифите са легенди-смесица на християнски мотиви с ориенталски мотиви... Такива легенди е имало много и то от зората на християнството (какво е според вас новият завет, откровение???) - някои легенди са приети за канонични, други не. Всичко извън официалния какон е апокриф. Колко от тия апокрифи са създадени в България? 3%, 1%? Мисля си, че приносът на апокрифите беше раздувани твърде много по времето, когато НРБ се ръководеше от атеизъм и стремеж към възхваляване на гения на широките народни маси...Има в "Старобългарска литература" (май?) една статия колко народно е всъщност "Народното житие на Иван Рилски"....

Въпросът е по какво се отличава Дантевата Божествена комедия от Ходене на Богородица по мъките, което си е средновековно произведение, а не дали последната е създадена тук или пък дали има толкова прилика с други творби, колкото с ренесансовата творба?

Зората на християнството е зората на Римската империя, защото преди да зазори християнството е имало Римска република. Ако Ренесансът е възраждане на интересът към античното, то е съвсем очаквано творбите да приличат на други от античността. Нали това е идеята, същността и смисъла на Ренесанса?

Ами че Дантевата комедия е била топ-бестселър - има повече от 500 преписа! Съдържанието й обаче религиозно ли е - или канонично?!? Колко папи, кардинали и царе врят в катрана там? А Чосър и неговите разкази? За любовната лирика да не говорим - там се е преписвало на кило.

Е, то и Ходене на Богородица по мъките духовниците страдат в ада, та къде е разликата? А що се отнася до любовната лирика си имаме такава за любовта между Иван Асен ІІ и Ирина Комнина, която била ама досущ като тази, между Антоний и Клеопатра. Тъй че щом любовната лирика ще е белег за Ренесанс, то защо пропускаме тази за нашата царска двойка?

Ренесансът е по начало градско явление, а не селско!!! Освен това Преславската черква не представлява нищо по-различно от онова, което се е строяло от античността. Готическите катедрали са революция в архитектурата и строителното инжинерство. Каквато на Балканите и във Византия никога не е имало.

Готиката обаче е средновековна, а не ренесансова архитектура. По времето на Ренесанса само продължава строежа на катедралите, започнат в готическия период, но често не свършва и с него, ами докато бъдат достроени се сдобиват с барокови елементи, че и по-късни.

Погледнете Сърбия по това време - Сопочани, Грачаница вятърът вее от Адриатика, а не от Цариград. Троянската повест е преведена не от гръцки, а от сръбски.

Индивидуални образи има и в готиката - давам примера с онези склуптури от Наумбург (Източна Германия) - ясно е, че са от наблюдения на живо.

За историята Троя съвсем наскоро в една друга тема обсъждахме за популярността й по времето на цар Калоян. Пък то това си е самото начало на Неманичите. Та кога са успели да я напишат на сръбски, та да е вече преведена при Калоян. За нея обяснявах, че поради популарността си е от творбите, които преминават и при други народи, като сърби, руснаци, а и в княжествата на територията на дн. Румъния. Там вече са адаптирани към съответния език.

Що се отнася до статуите от Нимбург, то вече посочих, че като говорим за Ренесанс в Бояна, то ктиторските портрети не са най-добрия пример, защото има много такива през цялото средновековие и не са само в Нимбург и Сопочани. Имаме портрети и на цар Михаил Асен и Ирина Комнина, дори и на император Алексий І Комнин и на останалите членове на династията на Комнините, чието управление в темата са сочи като най-типичния за византийското средновековно изкуство период. Ктиторските портрети е естествено да са индивидуални. Концепцията е за религиозните персонажи, при които се търси една по-голяма абстракция. Това от една страна е последица от иконоборческата епоха и така се цели да се подчертае, че това не е идол, а е просто нарисуван за по-лесно възприемане религиозен разказ. На второ място се подчертава, че това не е автентичен портрет на лицето, а негов символичен образ. При готиката също преднамерено е търсена такава иреалност, което не означава, че и тези творби си нямат своята хубост.

[_magotin_]

Резултат от първато ниво са Двореца на дожите и базиликата Сан Марко с прословутите коне във...Венеция.

Явленията във Флоренция са друга бира.

Що се отнася до второто ниво , когато Византия загива Ренесанса като явление вече е факт и търпи своето развитие.

Естествено , когато става дума за изкуство субективизмът е неизбежен , но да се смята византийското влияние едва ли не за стартова искра на Ренесанса поне за мен е неубедително.Между другото архитектурни остатъци от Античността в Италия както сега , така и тогава - дал Бог.

Пропускаш ромейските турнета из Италия и ЕВропа преди 1453г.

[Perkūnas]

Това е вярно, но с уговорката, че Византия има пряко отношение към Ренесанса в Западна Европа и преоткриването на античните ценности и модели едва ли би станало по този начин без Изтока. Първото ниво на въздействие е свързано с 4тия кръстоносен поход - дори плячкосаното от Константинопол и закарано във Венеция служи като вдъхновение на италианските художници. Второто ниво е когато Византия загива и ромеи мигрират на Запад.

България, макар и да е наглед само ромейска периферия, е изключително интересна в качеството си на контактна зона и на катализатор на важни за Европа явления като средновековните ереси и най-вече "Българската ерес", поставяща човека в центъра на сложна философска дуалистична система, отричаща посредничеството на църквата в общуването с Бога. В изкуството тук виждаме едно по-либерално пространство, в което се продуцират явления, които ако и да не представляват "Ренесанс" имат връзка с него.

Вече цитирах решението на ЮНЕСКО по мнение на ИКОМ за Боянската църква. Това заключение въобще не е случайно.

На скептиците препоръчвам да разберат кой е "Булгарино" от Болоня, на когото е кръстен университетският площад и университетската църква там.

Ренесансът не е само живопис.

Първо, преоткриването на античните модели започва още през 12 век в Италия, когато се превеждат арабски трудове на латински. По това време БГ е ромейска провинция. да не говорим, че по същото време има бум на провансалска поезия, която е на мода в почти цяла Западна Европа. И която не е на латински език, а на съвременните говорими романски езици. В БГ има ли литература на среднобългарски? Няма. Дори новите, официални преводи (Манасиевата хроника) са на старобългарски. Троянската повест е на някакъв хибриден език, който е старобългарски с влияние от среднобългарски. А търновската книжовна школа залита пък в краен арахизъм.

Второ, преоткриването на античните модели продължава през латинска литература и философия, която обаче не се съхранява в гръкоезична Византия. На Данте са известни античните истории - през латински естествено. Данте обаче не пише на латински своята комедия, а на флорентински диалект. Затова творбата му се харчи като топъл хляб (естествено, че са интересни и злободневните проблеми на деня). На гръцки в Италия се научават чак след падането на Константинипол, 150 г. след Комедията. А през тия 150 години изтича много, много вода в ренесансовата мелница.

Трето, "българската ерес" няма никакво отношение към Ренесанса. Тази ерес има ориенталски корени и с нищо не може да допринесе към преоткриването на античността.

Редактирано Март 11, 2014 от Perkūnas

[Thorn]

Свързани с българската ерес /т.е. балкански вариант на манихейството/ в Италия са валденсите. НИЩО ОБЩО с ренесанса.

[Galahad]

Е, тя Италия през 11в. е византийска в една доста голяма своя част, а после пък започва да става все по нормандска. Но до 16в. Охридската архиепископия си има своя италийска епархия. Папата първо с норманите я постеснил де.

Това, което прави Евтимий в България го прави няколко века по късно Никон в Русия - сверени са преписите с гръцките оригинали, тъй като при преписването с годините са се били натрупали много грешки. Но то и сега като се издават средновековните текстове се прави критическо изследване на ръкописите и при по-новите издания се отстраняват грешките, допуснати в някои по-стари;

В голямата си част това, което знаем за българската книжовност е онова, което се е съхранило като преписи в други страни, тъй че е нормално то да носи някои по-универсални белези, като напр. да е предимно религиозна литература. Някои са на по-стар български, просто защото без адаптиране са копирани от по-стари книги, защото осъвременяването на езика не е чак толкова лесно, та да може да го прави всеки преписвач.

Но за някои неща може да правим и косвени изводи - напр. миниатюрите е текстовете към Манасиевата хроника в някои от случаите са заимствани не от нея, а от Зонора. Това донякъде е нормално, защото той е бил доста популярен заради каноничния си труд и вече покрай него е имало интерес и към историческото му съчинение.

Що се отнася до поезията, тя сама по себе си не означава, че има Ренесанс. Примерно има едно хумористично съчинение на Йоан Катрари за "най-философстващия и най-ораторстващия сред философите Неофит" - авторът е ромей, но пък главният герой е от смесен произход, вкл. и български. Та този Неофит кълнял на български (дадени са думите, но не са много ясни, защото авторът явно не е бил съвсем на ти с българския) и подобно на бай Ганя при преминаването през Сърбия все напомнял Сливница, тъй и той обичал да споменава на ромеите за Клокотница. Тъй че си имаме хумористично-нравствена поетична творба (не българска, а дело на ромей), но това не я прави ренесансова. Същата работа е примерно с провансалската поезия.

Както казах при Възраждането античния елемент е своеобразен център на творбата, докато иначе дори да е използван, той е повече като част от фона. Затова и творбата на Катрари не е ренесансова, макар в нея да се описва, че наш Неофит с мирско име Момчил смятал Еврипид за дърдорко, Есхил грубословен, Софокъл неприятен, не знаел за Аристофан, Менандър, Хезоид и дори Омир, а от Теокритовите Буколики научил да вика "ей, агнета" докато дои козите ... и т.н. и т.н. Та въпреки този обстоен преглед на антични автори, редом с нашенското "хей говеда", творбата не е ренесансова, защото античния елемент не е в нейния център, а е близо до средновековната полемика, макар и с ярък хумористичен елемент.

[Doris]

Ренесансът не е само живопис.

Първо, преоткриването на античните модели започва още през 12 век в Италия, когато се превеждат арабски трудове на латински. По това време БГ е ромейска провинция. .....

Във Византия преоткриването започва още през 10 век.

Това са миниатюри от Парижкия псалтир, Византийско творение от 10 век в античен гръко-римски стил.

По това време , след приключване на иконоборческия период, Византия има общ културен подем - Македонски ренесанс.

А в Италия по-късно превеждат доста и от гръцки, например първият превод на "Алмагест".

В културно отношение след покръстването България може да се нарече византийска провинция, така че е взела нещо и от хуманизма и реализма, които вече си проправят път във византийската култура.

Редактирано Март 12, 2014 от Doris