Предренесансови елементи в българската средновековна култура (?)

[Galahad]

"Македонският ренесанс" е обусловен исторически - династията идва след възстановяването на иконопочитанието, но много от образците на църковна живопис са били унищожени през иконоборческия период. Така че майсторите имат пред очите си изкуството наследено от по-ранен период - антични и ранновизантийски статуи, мозайки и т.н.

Интелектуалните пориви на императорите от династията пък насочват вниманието към литературата от миналото и това си е било й един голям късмет за днешната наука, защото от съчиненията на много древни автори са оцелели само извадките от сборници от времето на тази династия. Дори Константин VІІ издига на хиподрума още един обелиск, макар и да е вече зидан от тухли, а не монолитен като египетския.

[Perkūnas]

Темата стигна до някакъв батак....

[Thorn]

Защо да е батак? Предренесансови елементи е имало. Точно както и предбарокови, пред рококо, пред ампир и т. н. Въпросът е , че не са водили до нещо напомнящо западния ренесанс и не са му повлияли по някакъв начин на самия него.

Жокер. Сравнете италианската живопис от 14 век с българската такава. Ако Бояна от 13 век поставя началото на някакви тенденции, а след това турците са изкоренили крехките кълнове, то някакво отражение на тези тенденции, някакво развитие би трябвало да си личи за периода от Бояна до края на 14 век. Нали така?

Жокер на жокера. От 14 век са Земен, Беренде, Долна Каменица, Калотина, Иваново, костницата на Бачковския манастир.

[Doris]

Това са само елементи, които закономерно са появяват с развитието на средновековието като предвестници на ренесанса. Те са развитие, но като начало на нещо ново са по своята същност отклонение от утвърдения стил и характер на изкуството, така че не биха могли на този етап да оказват даже и локално влияние.

Но има общо, и западният и източният ренесанс (възраждане) имат обща културна ценност - хуманизма, изобразяваният човек не е вече само фигура от библейски сюжет, а индивидуалност и характер. Това, както вече беше написано се вижда в Боянската църква. Женствената чаровност на Десислава пък е уникално несъвместима със средновековния канон.

Същинският източен ренесанс в изобразителното изкуство става векове по-късно първо в Русия, а после и на Балканите.

Редактирано Март 13, 2014 от Doris

[Thorn]

Но има общо, и западният и източният ренесанс (възраждане) имат обща културна ценност - хуманизма, изобразяваният човек не е вече само фигура от библейски сюжет, а индивидуалност и характер. Това, както вече беше написано се вижда в Боянската църква. Женствената чаровност на Десислава пък е уникално несъвместима със средновековния канон.

Същинският източен ренесанс в изобразителното изкуство става векове по-късно първо в Русия, а после и на Балканите.

Какво и е несъвместимото?

Тези мацки само фигура от библейски сюжети без индивидуалност и харатер ли са?

[ДеДо Либен]

Елементи , елементи обаче Ренесанса е процес...

Да вземем Чимабуе , учителят и блестящ византийски зограф и ученика Джото - нещо съвсем , съвсем различно.Работата е , че след Джото нищо вече не е същото , Мазачо , Вазари и компания никога няма да се върнат към Чимабуе.

След купола на ,,Санта Мария,, и особенно след ,, Темпието,, на Брунелески в архитектурата също няма връщане назад.

Вижте меценатите:Сфорца , Медичи , няколко папи за да стигнем на север до Арнулфини(италианци! , но...търговци на платове в крайна сметка).

А тук , на изток проблясъци свързани с индивидуалния талант на тоя или ония(забележете-Боянският майстор...а името? , а местен вариант на ,, Животописите,,?) и след това връщане в познатото русло.

[Thorn]

и след това връщане в познатото русло.

Именно

[Galahad]

Изкореняването на кълновете всъщност става при татарското нашествие. Предполага се, че тогава е изгорен и царския дворец в Търново - капителите на "Св. Петка" вече са с монограми на Михаил Шишман, а патр. Калист говори за новопостроения царски дворец. Някъде се пише, че е изгорен от турците, но находките показват, че е станало по-рано. Татарският проблем е решен едва в началото на ХІVв., а в средата на същия вече бурно се развива турския. И тъй като като говорите за Ренесанса разбирате и усъвършенстване на техниката, то предполагам се досещате, за трудно може да се очаква развитие в рамките на половиния век разделящ нашествията на две от най-великите империи съществували някога.

За Десислава и Калоян вече няколко пъти посочих, че те не са най-добрия пример за Ренесанс. Ако трябва да ги мерим по ренесансовост, то Калоян е по-ренесансовия - при него държането на макета е трансформирано по малко по-чуствен начин. Докато Десислава е заела стандартната класическа поза, то Калоян с лявата си ръка съвсем традиционно държи макета, но при дясната има жест на показване, преминаващо в погалване или прегръщане на макета. Иначе казано е пресъздадено, че вероятно Калоян е проявил голяма грижа и старание за оформлението на храма. Същото важи и за Ута - фигурата е скована, мрачна и вглъбена. Може да е най-голямата хубавица от статуите, но определено не е най-ренесансовата. Екехард ІІ е по Рубенсов тип, сиреч по закръгленичък, но също той средновековно мрачен, вглъбен и скован. Същото важи за Пиришка/имп. Ирина и съпругът и Йоан.

Ако трябва да търсим ренесанс там, то по-скоро бих предпочел фигурите на Херман фон Майсен и Реглиндис - с наркоманско завеяното изражение на Хелман и пълтичката и ухиленка лелка Реглиндис.

[Thorn]

Не е важно кой е виновен - татарите, турците, или факта, че целия 13 и началото на 14 век са се занимавали с граждански войни - то Иванко, то убийците на Петър, то Иван Асен срещу Борил, то Коломан, то Мицо, то Ивайло, то Елтимир, то Белаур и т. н. Който и да е виновен, фактът е факт - условия за ренесанс така и не са се създали.

Антоане, какво не ти харесва готиката, та я наричаш ренесанс?

[Doris]

Какво и е несъвместимото?

Тези мацки само фигура от библейски сюжети без индивидуалност и харатер ли са?

По отношение на индивидуалност и характер ставаше дума за библейските сюжети, а не за портретите.

Да, няма как да не са хубави, нали са царици - изобразяват ги най-талантливите и смеят ли да не го направят по най-добрия начин

Боянската Ирина също е хубава и с характер, но според мен, на Десислава художникът е направил комплимент в картината, това ми изглежда несъвместимо...

Впрочем, като гледам двете Ирини, ми се струва, че твърде си приличат:

Може би заради многото перли и светлите коси, посоката на погледа, руменината.

Има и такъв момент, че неизбежно се смесват талантливо направените неща и новаторските, още повече, че създателите на едното са обикновено носители и на другото.

Иначе Десислава в общ план като техника не е особено реалистична - огромна, богато украсена, но безформена дреха, непропорционално малки ръце и уста, извивката на короната е някак сбъркана.

Развитие в по-късни времена по отношение на техниката и реалистичността обаче има и според мен през 14 век достига поносимия максимум за православната иконопис , по-нататък е етапът на светската живопис, но той се отлага по исторически причини във времето. За пример, иконата от Погановския манастир:

Редактирано Март 14, 2014 от Doris

[Perkūnas]

Не е важно кой е виновен - татарите, турците, или факта, че целия 13 и началото на 14 век са се занимавали с граждански войни - то Иванко, то убийците на Петър, то Иван Асен срещу Борил, то Коломан, то Мицо, то Ивайло, то Елтимир, то Белаур и т. н. Който и да е виновен, фактът е факт - условия за ренесанс така и не са се създали.

Антоане, какво не ти харесва готиката, та я наричаш ренесанс?

Да припомня, че Италия се тресе от всякакви локални войни по времето на Данте.

[Aspandiat]

Да припомня, че Италия се тресе от всякакви локални войни по времето на Данте.

Да, ама с войски от по 500-1000 души. Ситуацията е несъпоставима с турското нашествие или татарските опустошения.

[Galahad]

Първо няколко думи за иконата от Погановския манастир. Защото в публичното пространство се въртят клишета, но твърде малко се казва кое какво е и защо е така.

На пръв поглед тя е класическа средновековна творба с характерните белези, които споменахме - скованост на фигурите, мрачност на лицата. Детайлната изработка на облеклото и пропорционалноста обаче напомнят вече античните творби - примерно тези от Помпей. пак на пръв поглед двете фигури изглеждат някак изолирани и по-скоро приличат на характерните за средновековието редове от светци по стените.

А сега огледайте по-внимателно картината. Богородица обикновено се изобразява с Младенеца, но тук го няма. Тук Богородица и Йоан изглеждат като изолирани фигури, но те са композиционно свързани - главите и на двамата са наклонени към нещо, което липсва между двамата. А сега погледнете надписите. Десния се отнася до Йоан. Левия пък е за Майката на Бог, но Бог е изписано не в лявата част, а в средата и показва кое липсва там - Христос. Богородица и Йоан обаче не се гледат един към друг, а гледат към зрителя и погледите им са не толкова тъжни, колкото укорителни - те казват на зрителя: "Той умря заради Твоето спасение, а ти продължаваш да вършиш грехове".

Та ето го и нашият ренесансов момент - композицията и изразността на образите. Ако сравните иконата с някои от картините примерно на Джото ще забележете, че при него липсва такава композиционна изразност. Но пък при Джото може да откриете декорации с растителни мотиви, които показват един характерен елемент на Ренесанса - жизнерадостта. Ако погледнете примерно иконите от българското възраждане, там често пъти също има такъв златен фон (особено при Тревненската школа), но примерно дрехите на персонажите са доста пъстри, които придава една жизнеродостност на творбата.

В Италия борбите са локални. Ако турците бяха завзели и Италия, то днес нямаше да я свързваме изобщо с Ренесанса. Също и ако татарите бяха стигнали до там. Ние казваме, че Ренесансът е възраждане на интересът към античното. Но античното потъва в забрава именно в резултат на варварските нашествия. Тъй че ако турците и татарите бяха стигнали до Италия, то много творби щяха да бъдат унищожени, а други нямаше да се появят изобщо. Когато имаме голямо и масирано външно нашествие, то тогава вече имаме не само разрушения, но и ново, вътшно културно влияние, което може да бъде напредничаво, но в нашия случай ни е тласнало назад.

Но примерно Унгария, която е била завладяна от турците също няма големи катедрали, макар Сигизмунд да се опитва да оформи Буда като постоянна столица на СРИ, като за целта са извършени доста сериозни градежи. Когато заради опасността от турското нашествие започва да се мисли за преместване на столицата в Прага, то тогава там е построен Карловия мост. Но там, докъдето са стигнали татарите и турците се отличава доста от земите, които не са успели да посетят.

[zahar4e]

Май по темата всичко е казано и моето мнение се припокрива с някой от предишните, но все пак и аз ще се разпиша в полза на Ренесансовите наченки от Боянската църква.

На италиански език il Rinascimento означава Ренесанс, а в буквален превод ( както някой вече каза ) Възраждане. Произлиза от глагола rinascere ( възраждам се, раждам се отново ) и това течение в изкуството се заражда когато Джото пръв се обръща назад към античното изкуство, изразителността и неподправените форми. Разчупва канона в иконописта - дотогава в студеното средновековие иконите се рисували по византийски, строго определен модел. Той пръв започва да рисува истински хора - с чувства, от плът и кръв, с интригуващи истории ( а не просто библейски сюжети ), запленяващи зрителя.

В Боянската църква стенописите имат същото въздействие - лицата не са статични, а изразяват цялата палитра от човешки емоции, разчупвайки канона много преди Джото да преобърне света на изкуството.

[Thorn]

Щом обичаш клишета, никой не може да те спре...

[Galahad]

Когато си говорим за предренесанс по нашите земи, то аз лично преди всичко се сещам за главният катедрален храм на БПЦ в периода ХV-ХVІІІв. "Света Богородица Перивлепта. Стенописите се считат дело на двама изключително значими зографи от ХІІІв. Михаил и Евтихий.

Известният изследовател на византийското изкуство Ото Демус сравнява сцената "Сънят в Гетсиманската градина" с пресъздаването на същата композиция от Джото в "Капела дел Арена" в Падуа и от Дучо в Сиена. Според него сцената от Охрид се отличава с експресивност на израза и "кубистично" пресъздаване на архитектурния декор.

Аз лично обаче повече свързвам изображенията с Гоя, но в Охрид ясно изпъква античното облекло на апостолите

Редактирано Юли 8, 2014 от Galahad

[zahar4e]

Като гледам темата, повечето взели участие също обичат клишетата....

Но, и сам войнът е войн!

_______________

Друго специфично при фреските в Капела дел Арена в Падуа е че Джото изобразява много фигури в профил, а някой дори и в гръб ( при византийските образци лицата са обърнати към зрителя ). В "Сънят в Гетсминската градина" ми се струва че присъства същия стилов похват.