Българите цивилизоват Буджака (Южна Бесарабия)

[К.ГЕРБОВ]

СЪДЪРЖАНИЕ

Българите се заселват в Нова Русия

История на заселването на българите в Буджака

Българските колонии в Южна Бесарабия

Украйна, Одеска област

1. Арцизки район

2. Болградски район

3. Измаилски район

4. Килийски район

5. Саратски район

6. Тарутински район

7. Татарбунарски район

8. Ренийски район

Молдова

1. Тараклийски район

2. Кахулски район

3. Бесарабски район

Гагаузия (териториална административна единица в Молдова)

1. Комратски район

2. Чадърлунгски район

3. Район Вулканещ

4. Гагаузки анклави

Използвани източници

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Българите се заселват в Нова Русия

Като последица от големите насилия, деспотизма и експлоатацията, на които е подложен българският народ по време на османското владичество, през целия период стават масови изселвания на българи в Сърбия, дунавските княжества Влашко и Молдова, и в Русия. Българите активно участват в стопанското развитие на районите, в които се заселват. След Освобождението една част от емигрантите се завръщат в България, но по-голям е броят на тези, които остават.

Голяма част от изселилите се през втората половина на 18-ти и началото на 19-ти век българи се настаняват в Северното Причерноморие, на територията наричана Нова Русия. Там българските преселници образуват колонии в по-големите градове, настаняват се в изоставени от предишните жители селища или основават нови такива. Благодарение на добре организираното просветно дело и на компактността на новооснованите селища, българите в тях запазват родния си език, нрави, обичаи, фамилни имена, а на някои от селищата дават наименования, които да напомнят с нещо за родината.

Нова Русия в Руската империя

Нова Русия (на руски език Новороссия, Новороссийский край) в по-широк смисъл е историческата територия, обхващаща земите северно от Черно и Азовско море, които днес се причисляват към Молдова и Украйна. Първоначално обхваща Новоруската губерния, към която по-късно е присъединена Бесарабската област. Простирала се е от двете страни на долен Днепър, между устията на реките Дон и Дунав. Влиза в състава на Русия през 18-ти и началото на 19-ти век на части, според четири мирни договора, сключени с Турция през 1739, 1774, 1791 и 1812 г. През тези години се е характеризирала със слабо стопанско усвояване на земите поради слабата им заселеност.

За разширяване на икономическото ѝ значение руското правителство издава манифести и укази за привличане освен на руски (великоруски) и украински (малоруски), също и на задгранични заселници. В Нова Русия започват да снабдяват със земя за обработване новодошлите руснаци, немци, сърби, българи, гагаузи, арменци, гърци и др. Правени са опити за заселване и на еврейски колонисти. В резултат населението в южните райони на тогавашната Руска империя придобива пъстър етнически състав.

Първото официално регистрирано заселване в Нова Русия на българи, изселили се от турските земи южно (отвъд) река Дунав, става около 1752-1754 г. Тогава 620 български семейства, които напускат родните си места с цел да се установят в земите на Полското кралство, след като се убеждават, че в последното няма свободни земи за земеделие, се заселват в земите край река Синюха, ляв приток на Южен Буг. Българите се възползват от облагите на извършващото се тогава там настаняване на сърби от Сръбския хусарски полк, и съгласно указа на руското правителство от 24 април 1752 г. се заселват първо в Новомиргород на река Голяма Вис, ляв приток на Синюха, станал столица на Нова Сърбия. Българи се установяват по-късно и в по-малките селища Новоархангелск, Синюхински брод и други.

Друга, по-незначителна част българи, пристигат в Южна Русия между 1764 и 1769 г. следствие на издадените на 4 декември 1762 г. и 22 юли 1763 г. манифести на императрица Екатерина II, даващи разрешение на чужденците да се заселват в Русия, като на преселилите се гарантират определени права и привилегии. „На всички чужденци разрешаваме да дойдат в Нашата империя и да се заселят където пожелаят – във всичките Наши губернии”, се казва във втория манифест. Отзовалите се на руската покана българи се настаняват в земите на Киево-Братския манастир, в град Нежин и малоруските градове на Черниговска губерния, при живеещите там сърби и гърци, които се ползвали със значителни привилегии още от времето на Петър Първи и неговите приемници.

Особено силен приток на преселници от южната страна на Дунав в руските земи настъпва след трите войни на Русия с Турция през 1768-1774, 1787-1791 и 1806-1812 г. Опасявайки се от нарастване на жестокостите от страна на турците след приключване на съответната война, населението от земите, където са водени военни действия, предпочита да последва изтеглящите се руски войски и се пресели отвъд Дунав.

Изселващите се напускат родните си места, надявайки се да намерят сигурно убежище под крилото на едноверна Русия: да получат там приют, хляб и благоденствие. Преселват се не само българи и гагаузи от Добруджа, които са най-близо до държавата-покровителка. Напускат пределите на България и румелийски българи от Одринския санджак, непрекъснато подложени на безчинствата на разбойническите шайки на Пазвант-Оглу и Кара-Феджи.

В резултат на започналата през 1768 г. Руско-турска война, при навлизането през 1873 г. на руските войски в земите, населени с българи, около 400 семейства от силистренското село Алфатар, придружавани от 72-ма хусари от руската войска на граф Пьотр А. Румянцев – Задунайски, се преселват в земите на бъдещата Херсонска губерния, където основават село Олшанка. Българите се заселват и на други места в Нова Русия - Тираспол, Нови Дубосари, Бендери, Одеса. Между 1801-1806 г. се основават известните български колонии в Херсонска губерния (учредена през 1803 г.) и Крим: Малък Буялък (Петровка), Голям Буялък (Благоево), Терновка, Стари Крим, Балта Чокрак (Альошино), Кишлав (Курское), Паркани, Кубанка, Катаржино (Краснознаменка).

(Бел.: В Руската империя е прието селищата на чужденците, основани от тях в запустели или слабонаселени места по покана и с поддръжката на руското правителство, да се наричат колонии.)

История на заселването на българите в Буджака

Визитна картичка на Бесарабска област

Изселилите се от България в края на 18-ти и първата половина на 19-ти век, се насочват най-вече в тогавашната Бесарабия, обхващаща земите между реките Прут, Дунав и Днестър. Там преселниците се настаняват в крепостите, където има руски гарнизони - Измаил, Килия, Бендери и Акерман (Белгород-Днестърски), в големите градове Кишинев и Рени, в селата и чифлиците на молдавските боляри, и в селищата на историческата област Татарски Буджак (Южна Бесарабия), обитавана до 1806 г. от остатъците на Ногайските татарски орди.

Изселването на българите в посочения период става на няколко етапа и има постепенен характер. Още след руско-турската война през 1787–1791 г. над 200 български семейства се заселват в южната степна част на Бесарабия. Тези земи официално се считали за турски, но били управлявани не от султанската администрация, а от молдовски господари. Религиозният и икономическият гнет в Буджака не бил толкова силен, както в самата България. Точно това примамва българските преселници. Именно тогава, през последното десетилетие на 18 в., е поставено началото на най-многобройния клон на българската емигрантска диаспора – бесарабската.

Поредната руско-турска война, започнала през 1806 г., е преломен момент, предизвикал първото масово заселване на българите в пределите на Руската империя, пак в Бесарабия. Преди войната в Буджака живеят над 8000 българи и гагаузи. През 1806-1811 г. в хода на войната 20 316 семейства напускат родните си места, като 2524 се установяват в Бесарабия. Те не са ползвали предимства и привилегии, а се заселват във вече съществуващите населени места и се подчиняват на действащите там закони.

На 26 април 1811 г. (ст. ст.) в Букурещ главнокомандващият Молдовската армия Михаил И. Кутузов издава специално обръщение до „християните, преселващи се от дясната на лявата страна на Дунав”. В него обещава на „едноверците”, които искат да се освободят от османското владичество и да се преселят в Русия, да предостави свободни земи и им осигури специално административно устройство, независимост от местните органи на властта, редица икономически привилегии. Това привлича вниманието на значителна част от населението на Североизточна България. Видни дейци на българското освободително движение от това време считат, че е възможно да се създаде автономна формация извън пределите на българските земи и подкрепят масовата емиграция на българите в Буджака.

В резултат на агитацията българите започват да напускат родните си места и да се заселват в Бесарабия. Този процес продължава и след войната, когато по силата на Букурещкия договор от 16 (28) май 1812 г. Бесарабия е предадена на Русия и руско-турската граница е установена по р. Прут до вливането й в р. Дунав, а след това по Килийския ръкав на Дунав до Черно море. Съгласно глава 7 на договора, на всички християнски поданици на османския султан, на които руското правителство е отстъпило земя за ползване, се предоставя правото в продължение на осемнадесет месеца след ратифицирането на договора да се преселят в отредените им земи в Русия.

Първото масово заселване на гагаузи и българи в Буджака има организиран характер. Преселниците са основно хора, сътрудничили на руските войски по време на военните действия в турските земи. Известно е, че при бойните операции, водени от М. И. Кутузов при Тутракан и Силистра, в състава на руските войски се сражава и двухиляден отряд от българи и гагаузи, наречен „Българска земска войска”. Изселилите се са жители на селища от районите, където се водили битките: Разградско, Шуменско, Силистренско, Свищовско, Габровско, Севлиевско, Плевенско.

Понеже в Буджака имало много незаселена плодородна неразорана земя, е решено точно към тези земи да бъде насочен потокът от преселници. Почти три хиляди български семейства са заселени на руска държавна земя. Заедно с българите и гагаузите идват и други преселници – молдовци, малоруси, гърци, албанци . Всички те, без значение на тяхната националност, получават общото название „отвъддунавски преселници”.

Съществуват сведения от 1816 г., които сочат, че преселниците са настанени в 91 населени пункта на Южна и Централна Бесарабия, а също и в Кишинев. Те наброяват 5732 семейства, или 26 164 души от двата пола, от които 20 496 българи и гагаузи.

На 29 април 1818 г. (ст. ст.) е издаден устав за образуване на Бесарабска област. Малко преди това на 22 март Александър I утвърждава Закон за управлението на колониите на Южна Русия, с който се създава Попечителен комитет (настоятелство) за чуждестранните преселници в Южна Русия. За председател на комитета е назначен генералът от пехотата, героят от Отечествената война през 1812 г. Иван Никитич Инзов. През 1820 г. той става и пълномощен наместник на Бесарабска област.

Генерал Иван Инзов

Генерал Инзов добре познавал проблемите, свързани с настаняването на преселниците в Буджака още от времето на войната. Именно по негово настояване руският император Александър I през март 1819 г. решава да им предостави права на чуждестранни колонисти. В указ на сената от 29 декември 1819 г. (ст. ст.), озаглавен „За заселването в Бесарабия на българите и другите отвъддунавски преселници”, е определено тяхното социално-икономическо, правно и административно положение. В допълнение на този указ министърът на вътрешните работи, комуто е подчинен новосъздаденият Попечителен комитет, издава на 12 март 1820 г. (ст. ст.) особен писмен акт. В него са отразени положенията на предишните манифести за привличане на чуждестранни поданици в Русия като колонисти.

Съгласно правителствените документи на колонистите, преселили се от турските земи в земите на Бесарабия, освободени вече от татарските орди, се заделят по 60 десетини земя на семейство за наследствено ползване без право на покупко-продажба (1 десетина се равнявала на 1,09 ха). Разрешава им се да купуват земи извън територията на заселването, да влизат в други съсловия, като си запазват правата на колонисти, да се занимават с вътрешна и външна търговия. Документите предвиждат особено административно управление на „отвъддунавските преселници”.

Към 1819 г. броят на новите български семейства в Бесарабия е 4248, а общото количество (стари и нови) достига 6532, което е съставлявало около 24 хиляди човека. В Бесарабия преселниците основават нови села или се заселват във вече съществуващи български или молдовски села. Много от преселниците известно време живеят по специални карантинни лагери близо до Кишинев, Акерман, Измаил, Бендери, Килия, Рени и след това се преселват или във вече съществуващите села, или основават нови.

Приетият през 1819 г. указ подпомага юридически започналото по-рано преселване на българи и гагаузи от помешчически земи върху държавни, тъй като те получават тук наравно със своите сънародници статут на колонисти. Главно такова преселване става през 1821-1822 г. от селата от имението на крупния молдавски помешчик Ион Балша. Българите и гагаузите от тях се разселват по почти всички съществуващи селища и изграждат няколко нови.

През периода 1806-1822 г. българите живеят в селищата: Иванова, Код Китай, Задунаево, Болград, Каракурт, Кубей, Инпуцита, Курчи, Табак, Чишма Варуит, Чийшия, Банова, Дмитриева, Саталък Хаджи, Долукьой, Ердек Бурну, Бабел, Ташбунар, Шикирли Китай, Кайраклия (Измаил), Стари Троян, Еникьой, Сатуново, Карагач, Барта, Балбока, Анадолка, Тараклия, Джурджулещи, Комрат, Авдарма, Конгаз, Кирсов, Дезгиндже, Чок Майдан, Беш Алма, Бешгьоз, Джолтай, Казаяклия, Баурчи, Чадър Лунга, Томай, Гайдар, Кириет Лунга, Волканещи, Етулия, Чишмекьой, Татар Копчак.

При поредната руско-турска война през 1828–1829 г. последвало почти двойно увеличение на българските колонии в Бесарабия. От октомври 1829 г. до юли 1830 г. разрешение за жителство в Бесарабия получават 61 580 души. Нови архивни източници съобщават, че към края на октомври 1830 г. в Бесарабия през карантинните пунктове са преминали 52 777 души.

По-голямата част от преселниците пристигат в Буджака през лятото на 1830 г. Заселват ги там, където има свободна земя, но основно в слабо населения Долно Буджашки колонистки район. В резултат на преселванията там се основават ред нови колонии. Значителна част от преселниците се заселват и във вече основаните села.

Преселването засяга най-вече Югоизточна България. За пълно или частично изселване се готвят жителите на 150 селища. Цели райони около градовете Одрин, Лозенград, Бургас, Ямбол, Сливен, Айтос, Карнобат са почти обезлюдени. Най-много са преселниците от Сливен.

Изселва се също и почти цялото българско население на Североизточна България. Преселниците се насочват на север и североизток. Една част от тях остават разочаровани и около 1/3 от тях (или малко повече) се връщат обратно в България през 1833-1834 г.

При настаняването на преселниците възникват ред проблеми – по-често със земята. За да ги реши, правителството предлага да съкрати размера на землените участъци за всяко семейство от 60 на 30 десетини. Но благодарение на Иван Инзов това решение не влиза в сила. По негово предложение общоселските събрания на старите колонисти се съгласяват да отстъпят по 10 десетини от парцела земя на всяко семейство в полза на новодошлите колонисти. Земята, обаче, все пак не стига, което става една от причините преселниците да започват да напускат Бесарабия.

През периода 1828-1830 г. българите се заселват в: Девлет Агач, Главан, Бургуджи, Сулиоглу, Вайсал, Нови Троян, Хасанбатър, Пандаклия, Голица, Дермендере, Фонтина Дзинилор, Камчик, Кулевча, Чумлекьой, Исирлия, Купаран, Дюлмен, Делжилер, Тропокло, Ново Покровка, Нов Карагач, Кирютне, Вале Пержи, Твардица, Башкалия.

След 1831 г. започва завръщане на част от българите от Бесарабия в Добруджа, Влахия и Молдова. Основните причини за това са свързани с масовите епидемии от холера и чума през 1830-1832 г., сушата и слабата реколта през 1833-1834 г., а също и недостига на свободни земи. През 1835 г. изтичането на колонисти се прекратява. Голямата реколта през тази година създава решителен прелом в настроенията им. В резултат на това в Буджака се преселват още около 25 хиляди българи.

Около 1835 г. завършва на практика българската колонизация на Бесарабия. По това време тук живеят вече около 61 хиляди българи. След това има изменение в конкретния брой жители на някои селища, но то става поради миграция на българското население в пределите на колониите в Бесарабска област и Новоросийския край. Ако до средата на 30-те години миграцията е свързана главно с устройването в Буджака, то след това — с пренаселване на едни колонии и образуване на излишни поземлени участъци в други, се извършва вътрешна миграция от пренаселените към по-малко населените селища.

В 1848 г. в Одеса е публикувана книгата „Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае”. Авторът Аполон Скалковски я определя като „статистически очерк”, а я написва след като лично е посетил поселенията на българите.

„В губерниите на Нова Русия и Бесарабската област, - пише Скалковски - в течение на изминалото половин столетие се е заселило и живее щастливо твърде многочисленото семейство на българския народ, което е заело при своето пристигане тук най-пустинните степи и долове и в продължение на това време ги е превърнало в най-цветущите и стабилни земеделски стопанства. Приети по братски, обогатени със земя и имоти, поощрени с отстъпки и привилегии, сега българите представляват едно от най-обнадеждаващите зрелища в нашето отечество”.

Това състояние на българските колонии е нарушено от поредната руско-турска война през 1853-1856 г. (Кримската война). Тя завършва за Русия неуспешно и според Парижкия мирен договор от 18 (30) март 1856 г. южната част на Бесарабия е отстъпена на Княжество Молдова. Към него преминават общо 40 колонии (от които 24 български) и административния център Болград. Всъщност селата с българско население отстъпени на Румъния са 27, но населението на 3 от тях - Нова Покровка, Нов Караагач и Тропокло, поради стълкновения с молдовските власти, през 1861 г. се изселва изцяло в Таврическа губерния и по-късно в тези села се настаняват молдовци.

В руската част на Бесарабия остават 43 колонии. Според данни от 1859 г. в тях живеят 49 440 човека, като още 7-8 хиляди българи има по градовете. Старото управление е преобразувано в Настоятелство на българските бесарабски колонии, влизащо в състава на Попечителния комитет. Статистически данни за тях се съдържат в издадения през 1861 г. том III „Бессарабская область. Список населенных мест по сведениям 1859 года” от многотомника „ Списки населенных мест Российской империи”.

През 1861 г. се основават още три български колонии: България, Калчева и Кайраклия. В последната се заселват жители на старата Кайраклия.

Българските колонии, останали в границите на Молдовското княжество, повдигат пред тамошното правителство, Петербург и Европейската комисия въпрос за запазването на привилегиите, които са имали преди. Потвърждават им се официално. Според Парижкия мирен договор на колонистите, но вече на молдовска територия, са предоставени три години, в продължение на които могат по собствено желание да се преселят безпрепятствено. Молдовските власти издават прокламация, в която обещават на своите нови граждани да запазят правата и привилегиите им на колонисти.

Трите години изтичат през март 1860 г., след което молдовското правителство постепенно започва да лишава колонистите от техните права и привилегии. Обявява се военен набор, увеличават се данъците, ликвидира се специалното им административно устройство, започва открита политика на румънизация. Всичко това предизвиква в населението вълна от недоволство и през ноември 1860 г. в градовете Рени и Болград стават вълнения, които завършват с кръвопролитие.

Такъв поврат на събитията, а също и подновената агитация от страна на Русия за преселване на чужденци на нейните територии, довеждат до ново масово преселване на българи, гагаузи, руснаци и украинци. Техни представители се обръщат с молба до император Александър ІІ да им разреши да се преселят в руските владения и да станат негови поданици. На 24 декември 1860 г. и на 23 януари 1861 г. (ст. ст.) са издадени височайши укази. С първия е огласено решението за подпомагане на преселването на българите от отстъпената на Молдова бесарабска част в Екатеринославска, Херсонска и Таврическа губерния. Вторият указ уточнява мястото, към което трябва да бъде насочен потокът от преселници.

Около 30 000 жители на българските колонии, попадащи в ново присъединената молдовска част, напускат селищата си и се преселват в Таври¬ческа губерния. Там заедно с нови преселници от България създават колонии в зе¬мите на Бердянски и Мелитополски окръ¬зи (днес в Запорожка област на Украйна).

След края на Руско-турската война през 1878 г. Бесарабия отново преминава в пределите на Русия. По това време около 20 000 бесарабски българи принудително са изселени към Приазовието. От 1918 до 1940 г. Молдовска Бесарабия влиза в границите на Румъния след преговори между румънското и съветското правителства. През юни 1941 г. Румъния е въвлечена във Втората световна война със СССР, след което през 1944 г. Молдова, заедно с бесарабската й територия, влиза в състава на СССР.

През 1991 г. Молдова и Украйна се обявяват за независими републики и днес бившите български колони в Бесарабия са част от тях.

Емиграцията на българите в Русия е процес, който може да бъде гледан от различни точки. Имало е периоди на изселване и на обратно завръщане на българите по родните им места. Не може да се отрече, че емигрантите са привличани от владетелите на земите, в които отиват. Давани са обещания, които после не са изпълнявани. Но това едва ли дава право на Георги Раковски, който е прекарал по-голямата част от живота си в емиграция, да се опитва да назидава желаещите да емигрират от българските земи, като им описва в най-черни краски, „какво ги чака” в руската страна.

„Назидава” е силна дума, но вярна, след като живеещият в Белград публицист-революционер пише: „Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!”

Какво е отличавало Раковски от останалите емигранти, та говори за тях с обидни думи? Може би единствено, че е мислил за Отечеството. Но напоследък се убедихме, че не всички инициативи, започнати уж в името на народа и „по народна воля”, имат добър край за същия този народ.

В „Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому” Георги Раковски пише:

„Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!”

Дали е бил прав Раковски, са можели да кажат само преселниците. Има публикувани техни спомени, но целта на тази статия е чисто статистическа и няма да се спираме на тях.

Днес сме свидетели как в разстояние на 20 години 2 мил. българи напуснаха страната и емигрираха. Напоследък някои започнаха да публикуват вижданията на Раковски по въпроса в интернет, като наблягат на факта, че „черната” емиграция била към Русия. Интересно какво би написал за днешната емиграция на запад, авторът на „Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому”?

Българските колонии в Южна Бесарабия

Етнографска карта на селското население в Бесарабия от 1907 г. (детайл с южната част).

Картата е повредена и разположението на някои селища не може да се покаже точно.

Акцента в статията е поставен на преселването на българите в Южна Бесарабия в началото на нейното цивилизационно развитие. Както бе споменато, там преселниците се заселват в големите градове, в изоставени от татарите селища, в съществуващи селища, основани от молдовци или руси, и в новоосновани от самите българи и гагаузи селища. Отбелязано бе, че в Руската империя селищата на чужденците, основани от тях в запустели или слабо населени места по покана и с поддръжката на руското правителство, са се наричали колонии. Такива били и селищата в Буджака, станал Бесарабска област на Русия в началото на 19 в.

По-нататък са дадени кратки сведения за селищата в Южна Бесарабия, основани от българи и гагаузи или в които са живеели българи и гагаузи. Последните също са считани за български заселници, тъй като и те са дошли от турските земи, намиращи се на юг от Дунав. Самите те са се определяли като българи. В резултат началната история на българското преселение е смесена с тази на гагаузите и днес трудно може да бъде разделена в статистическо отношение.

В своята книга първият изследовател на българските колонии в Бесарабия Аполон Скалковски посочва състава на населението на всяко селище, но под „български семейства” и „жители българи”, той е разбирал едновременно българи и гагаузи. В списъка от 1859 г. са дадени сведения за къщите и жителите на бесарабските селища, останали под егидата на Русия, без да има етническо диференциране на жителите. Селищата с преобладаващо мнозинство на българите са посочени като „български колонии”. През 1907 г. е съставена етнографска карта на Бесарабия. Използвани са сведенията, събрани от В. Н. Бутович чрез учителите в народните училища в съответните селища, които сведения се считат за достатъчно достоверни.

Картата и сведенията за населението в съответните селища от 1907 г. са публикувани през 1923 г. от Лев Семьонович Берг в „Населението на Бесарабия. Етнографски състав и численост”. В приведените данни вече е направено разделение между българи и гагаузи, затова те са отразени тук. Всъщност това е добра изходна точка за разглеждане на развитието на българската диаспора в Бесарабия, защото до тогава има периоди на заселване и разселване на населението.

Доста трудности възникват, когато се направи опит да се определи в дадено време, едно селище в Бесарабия към коя държавна структура е принадлежало. По-нататък селищата са групирани според днешната им държавна и административна принадлежност.

Украйна, Одеска област

Съвременна карта на селищата в Одеска област на Украйна (детайл)

1. Арцизки район

*Иванова (Ивановка, Българска Ивановка) е основано през 1822 г. на левия бряг на река Киргиж-Китай (влива се в езеро Китай) - на мястото на бившето татарско селище Ески Кубей - от българи, живеещи до тогава в чифлиците в Акермански окръг. Носи името на генерал Иван Инзов - председател на Попечителния комитет на чуждестранните колонисти в Южна Русия. През 1907 г. живеят 2000 българи и 40 молдовци. От 1940 г. се нарича Но́вая Ива́новка (днес Нова́ Іва́нівка).

*Код Китай е основано през 1822 г. на десния бряг на река Киргиж-Китай на мястото на бившето татарско селище Баба́. През 1907 г. живеят 2600 българи. През 1947 г. е преименувано на Островное (днес Острівне́).

*Девлет Агач е основано през 1830 г. на десния бряг на река Алияга (също се влива в езеро Китай), близо до бившето едноименно татарско селище, от румелийски българи, вероятно от едноименното село в Одринско. „Девлет агач” означава „царско дърво”. През 1907 г. живеят 3100 българи. През 1944 г. е преименувано на Деле́нь.

*Главан (Главани) е основано през 1830 г. на брега на река Алияга от преселници от едноименното старозагорско село. През 1907 г. живеят 2400 българи. Днешното име е Глава́ні.

*Задунаево (Задунаевка) е основано през 1822 г. на десния бряг на река Киргиж-Китай от кишиневски българи. Името идва от разположението на селото „зад Дунав”, спрямо България. През 1907 г. живеят 2100 българи. Днешното име е Задуна́ївка.

*Бургуджи е основано през 1830 г. в долината на река Дракула от преселници от едноименното сливенско село (днес Горно Александрово). През 1907 г. живеят 2800 българи. През 1948 г. е преименувано на Виногра́довка (днес Виногра́дівка).

*Сулиоглу е основано през 1830 г. при река Ташлик (на 3 км от река Алияга) от преселници от едноименното българско село в Одринско. През 1907 г. живеят 3200 българи. През 1944 г. е преименувано на Холмское (днес Хо́лмське).

Задунаевка, домът където е живял Христо Ботев

2. Болградски район

*Болгра́д е основан през 1821 г. Първоначално по молба на преселниците, в памет на тяхното отечество Болгария, с указ на руското царско правителство от 29 декември 1819 г. село Табак е преименувано на Болград,. Но впоследствие по предложение на главния попечител на преселниците в Южна Русия генерал Иван Инзов, през 1821 г. Болград започва да се строи като ново селище на 5 км южно от Табак, на брега на езеро Ялпух, където се влива едноименната река. През 1827 г. в Болград живеят 2279 души, от които 2270 българи. През 1846 г. населението е 7012 души, от които 6033 българи, 765 молдовци, 160 гърци, 54 украинци. Според мястото, откъдето са дошли преселниците, в града имало Ямболска и Сливенска махала. В 1897 г. жителите са 12 300 души, от които 8478 българи, 1199 евреи, 612 молдовци, 117 гагаузи, 40 гърци, 63 немци, 94 поляка и около 1700 руснаци и украинци.

*Каракурт е основано през 1808-1811 г. при река Карасулак, близо до землището на бившето едноименно татарско селище, от арнаути (албанци) дошли от Добруджа. В съседство българският колонист от Болград Димитър Каназирски със свои средства създал плантация и в селището се заселват и българи. „Каракурт” означава „черен червей”, каквито имало в глинестата река. През 1907 г. живеят 1011 албанци, 223 българи, 181 гагаузи, 53 малоруси и 34 молдовци. През 1944 г. селището е преименувано на Жовтневое (днес Жовтне́ве).

*Кубей е основано през 1809 г. в долината на река Карасулак, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от българи от Сливенско и гагаузи от Добруджа. „Кубей” означава „средище”, вероятно на живелият там татарски род. През 1907 г. живеят 2800 гагаузи, 2135 българи и 54 великоруси. През 1940 г. в чест на Червената армия, пристигнала в селото на 22 юни, то е преименувано на Червеноармейское (днес Червоноармі́йське).

*Инпуцита (Импуцита) е основано през 1810 г. на южния бряг на езеро Ялпух от българи, преселници от Македония. „Импуцита” означава „воняща”. Така е била наричана блатистата там местност от живеещите в района молдовци. През 1907 г. в Инпуцита живеят 1126 българи, 42 гагаузи и 41 малоруси. През 1946 г. е преименувано на Владиче́н.

*Курчи е основано през 1811 г. на брега на езеро Ялпух, почти срещу Болград, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от българи и гагаузи. „Курчи” е място, където се съединяват няколко дерета. През 1907 г. живеят 1770 гагаузи и 980 българи. През 1944 г. е преименувано на Виногра́довка (днес Виногра́дівка).

*Табак (Табаки) е основано през 1812 г. на левия бряг на река Ялпух. Вероятно името идва от думата „табак”, означаваща „кожар”, човек който обработва сурови животински кожи. През 1907 г. живеят 900 българи и 450 гагаузи. Днешното име е Табаки́.

*Чишма Варуит (Чешмелии) е основано през 1813 г. при езеро Ялпух. Името на селището идва от изворът с минерална, съдържаща серни съединения вода, който се е намирал в местността: „чишме” е „извор (кладенец)”, а „варуит” - „варовик”. През 1907 г. живеят 3422 българи. През 1947 г. е преименувано на Криничное. „Криниця” също означава „кладенец”. Днешното име е Крини́чне.

*Чийшия е основано през 1813 г. при река Голям Катлабух - на мястото на едноименния татарски стан - от българи, предполага се от Провадия, Варненско. Които били земеделци и винари. Затова през 1827 г. започва да се наричано и Градина. „Чийшия” означава „влажна долина”. През 1907 г. живеят 5360 българи. Днес името на селището е Огородное (руската дума за „градина”). Днешното име е Горо́днє.

*Банова (Бановка) е основано през 1821 г. при река Голям Катлабух от измаилски българи, други пристигнали от близките чифлици. Носи името на чифлика на българина Бано. През 1907 г. живеят 720 българи, 210 малоруси и 145 молдовци. Днешното име е Ба́ннівка.

*Димитриева (Дмитровка) е основано през 1821 г. при дерето Валя Пержи, на мястото на бившето татарско имение Кантемир Мурза, от гагаузи, пристигнали тук от околните помешчически стопанства. Наречено е на ротмистър Димитър Ватикиоти, първият командир на доброволното българо-гагаузко подразделение, сформирано през 1811 г. Той в началото на 1820 г. е определен за пръв настойник на българските колонисти, но при завръщането си от Петербург почива скоропостижно и не е могъл да заеме поста си. През 1907 г. в Дмитриева живеят 3250 гагаузи и 45 молдовци. Днешното име е Дми́трівка.

*Саталък Хаджи е основано през 1821 г. в долината на река Малък Катлабух, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от гагаузи, преселници от българските земи. Познато е и като Алекса́ндровка (укр. Олекса́ндрівка), наречено така вероятно в чест на император Александър I. През 1907 г. живеят 2350 гагаузи.

*Вайсал е основано през 1830 г. в долината на река Ташбунарка от българи, преселници от Тракия - предполага се, че са били от едноименното село в Одринско. „Вайсал” означава „речен сал”. През 1907 г. живеят 2083 българи. През 1944 г. е преименувано на Василевка (днес Васи́лівка).

*Нови Троян (Новотроян) е основано през 1829 г. при река Голям Катлабух от преселници от бесарабската колония Стари Троян. През 1907 г. живеят 3600 българи и 35 молдовци. Днешното име е Но́ві Троя́ни.

*Хасанбатър (Самбатър) е основано през 1830 г. при река Малък Катлабух, на мястото на едноименното татарско селище. През 1907 г. живеят 3100 българи. През 1945 г. е преименувано на Виногра́дное (днес Виногра́дне).

*Пандаклия (Фундукли) е основано през 1830 г. от преселници от едноименното ямболско село (днес Тенево). Името на селището се превежда като „лешникова гора” и идва от турската дума „фундук”, която означава вид лешник. През 1907 г. живеят 3275 българи. През 1945 г. е преименувано на Ореховка (днес Орі́хівка).

*Голица (Карамарин) е основано през 1830 г. при река Малък Катлабух от преселници от едноименното варненско село. През 1907 г. живеят 2530 българи и 130 гагаузи. Днешното име е Голи́ця.

*Болгария (Болгарийка) е основано през 1861 г. от жители на Болград. През 1907 г. живеят 975 българи, 810 гагаузи и 25 великоруси. През 1947 г. е преименувано на Зализничное (днес Залізни́чне).

* Ка́лчева е основано през 1861 г. от българи и гагаузи, преселили се от Болград и Кубей след Кримската война. Носи името на дядо Калчо Минков, който тук имал кошара. През 1907 г. живеят 1750 българи, 625 гагаузи и 20 великоруси.

3. Измаилски район

*Долукьой е бивше турско селище на югозападния бряг на езеро Катлабух. През 1806 г. там се заселват молдовци и българи, предполага се от Каолиново (Варненско) и Дряново. През 1907 г. живеят 1954 българи и 506 молдовци. През 1947 г. е преименувано на Бога́тое (днес Бага́те).

*Ердек Бурну до 1808 г. е наричано Ördek-Burnu и е населявано от татари. Името буквално означава „патешки нос”, а в случая става дума за географския нос на езерото Катлабух, край който било разположено селището. През 1848 г. живеят 675 молдовци, 13 българи и 7 цигани. През 1947 г. е преименувано на Утконосовка (днес Утконо́сівка).

*Бабел (Бабели) е основано през 1812 г. на брега на езеро Ялпух. Предполага се, че името идва от собственото име на измаилския помешчик, собственик на чифлика, намиращ се на това място по време на турската епоха. През 1848 г. там живеят 184 българи и 806 молдовци. През 1861 г. българите се изселват в Крим. През 1947 г. Бабел е преименувано на Озьорное (днес Озерне́).

*Ново Покро́вка е основано през 1812 г. от запорожки казаци, живели дотогава отвъд Дунав, които през 1828 г. опразват селището, тъй като постъпват в състава на Азовската и Дунавската казашка войска. През 1830 г. се настаняват българи, които също се изселват през 1861 г. в Крим. През 1846 г. живеят 275 българи.

*Ташбунар е основано през 1814 г. на мястото на бившето едноименно татарско селище, според А. Скалковски от българи от Македония. Според други източници българите били от Преслав и село Каяджиктимар, днес Тимарево, Шуменско. „Таш бунар” означава „каменен кладенец”. През 1907 г. живеят 1269 българи и 474 гагаузи. (Възможно е българите да са от Македония, а гагаузите - от Шуменско.) През 1945 г. е преименувано на Ка́менка (днес Ка́м'янка).

*Шикирли Китай е основано през 1819 г. на източния бряг на езеро Катлабух, на мястото на бившето едноименно татарско селище. Името буквално означава „захарен бряг”. През 1907 г. живеят 3130 българи. През 1941 г. е преименувано на Суво́рово (укр. Суво́рове) в чест на руския пълководец Александър Суворов.

*Кайраклия е основано през 1822 г. от двете страни на дерето Китерлик. „Кайраклия” означава „каменно-пясъчна местност”, там е имало каменна кариера. През 1907 г. живеят 900 българи. През 1947 г. е преименувано на Лошчиновка (днес Лощи́нівка).

*Дермендере е основано през 1830 г. от преселници от едноименното българско село (днес Първенец, Пловдивско) до основания от малоруси чифлик Каланчак, носещ името на околната местност. „Дермендере” означава „мелнична долина”. През 1907 г. живеят 625 българи, 407 малоруси, 120 гагаузи и 53 молдовци). През 1946 г. е преименувано на Каланча́к.

*Фонтина Дзинилор е основано през 1830 г. при дерето Еникьой, близо до пощенския път. Името буквално означава „кладенец на весталките”. В селището действително има извор с минерална вода, богата на железни соли. През 1907 г. живеят 1229 българи и 304 малоруси. През 1947 г. официално е преименувано на Кирни́чки, но от етнографската карта се вижда, че през 1907 г. то е наричано и Кринички.

4. Килийски район

*Стари Троян (Стари Трояни́) е основано през 1819 г. на брега на езеро Китай. Наречено е така, защото се е намирало до историческия дако-римски Долен Траянов (на времето е наричан Троянов) вал. През 1907 г. живеят 1054 гагаузи, 405 българи, 124 молдовци, 79 малоруси и 8 великоруси.

*Еникьой е основано през 1819 г. Името означава „ново село”. През 1907 г. живеят 1197 българи и 800 гагаузи. През 1945 г. е преименувано на Новоселовка (днес Новосе́лівка).

5. Саратски район

*Камчик е основано през 1830 г. на левия бряг на река Сарата от румелийски българи. Името е дадено в чест на победата, удържана от руските войски при река Камчия по време на Руско-турската война през 1828-1829 г. През 1907 г. живеят 2350 българи, 25 молдовци и 23 малоруси. През 1949 г. е преименувано на Заря (днес Зоря́).

* Куле́вча е основано през 1830 г. на река Хаджидере, вливаща се в едноименното езеро. Името е дадено в чест на победата, удържана от руските войски при село Кулевча, Шуменско, по време на Руско-турската война през 1828-1829 г. През 1907 г. живеят 3000 българи и 130 малоруси. През 1946 г. е преименувано на Колесное, а през 1995 г. е възстановено името Куле́вча.

Българчета от Чумлекьой

6. Тарутински район

*Чумлекьой е основано през 1830 г. от преселници, предполага се от едноименното ямболско село (днес Ботево). Името означава „село на грънчарите”. През 1907 г. живеят 3600 българи. През 1946 г. е преименувано на Виногра́довка (днес Виногра́дівка).

*Дюлмен (Гюлюмен) е основано през 1830 г. от преселници от ямболското село Гюлюмен (днес Роза). През 1907 г. живеят 2700 българи. През 1945 г. е преименувано на Яровое (днес Ярове́).

*Купаран е основано през 1830 г. при река Киргиж от преселници от едноименното бургаско село (днес Порой). През 1907 г. живеят 2300 българи. През 1944 г. е преименувано на Ровное (днес Рі́вне).

*Исирлия е основано през 1830 г. на брега на река Киргиж-Китай от преселници от едноименното сливенско село (днес Блатец). През 1907 г. живеят 2600 българи. През 1940 г. е преименувано на Волное (днес Ві́льне).

7. Татарбунарски район

*Делжилер е основано през 1830 г. в долината на река Бахчалия от преселници, предполага се от едноименното старозагорско село (днес Полски Градец). През 1907 г. живеят 2800 българи. През 1947 г. е преименувано на Дмитровка, в чест на героя на международното антифашистко движение Георги Димитров. Днешното име е Дми́трівка.

*Тропокло е основано през 1830 г. при устието на река Сарата, вливаща се в езерото Сасик, наричано и Кундук. Името означава „стръмнина” или „сипей”. През 1846 г. живеят 341 българи, които през 1861 г. се изселват в Крим. През 1945 г. е преименувано на Траповка (днес Трапі́вка).

*Нов Карагач е основано през 1830 г. при устието на река Магала, вливаща се в езерото Шаган, от преселници от варненско село Караагач (днес Брестак). През 1846 г. живеят 209 българи. През 1861 г. те се изселват в Крим. През 1947 г. е преименувано на Вишньовое (днес Вишне́ве).

8. Ренийски район

*Сатуново (Сату Ноу) е основано още през 18 в. от молдовци в югозападния край на езеро Ялпух. Името означава „ново място”. През 1907 г. живеят 1470 молдовци и 380 българи. През 1947 г. е преименувано на Новоселское (днес Новосі́льське).

*Карагач е основано през 1812 г. на мястото на бивше татарско селище при езерото Кагул от българи, преселници от Македония. „Караагач” означава „бряст”. През 1907 г. живеят 1764 българи. През 1947 г. е преименувано на Нагорное (днес Нагі́рне).

*Барта е основано през 1814 г. Името е молдавска дума, означаваща „брадва”. Така се нарича и залива на езеро Ялпух, до който е основано селището. През 1848 г. в Барта живеят 499 молдовци и 78 българи. През 1947 г. е преименувано на Плавни (днес Пла́вні).

*Балбо́ка (Булбока) е основано през 1814-1815 г. също на брега на езеро Ялпух, на мястото на бившето едноименно татарско селище, от гагаузи, преселници от българските земи. През 1907 г. живеят 2200 гагаузи и 24 великоруси. През 1948 г. е преименувано на Котлови́на.

*Анадолка (Анадол) е основано близо до град Рени от молдовци. През 1819 г. идват преселници от българските земи на юг от Дунав. През 1907 г. живеят 970 молдовци и 490 българи. През 1947 г. е преименувано на Долинское (днес Доли́нське).

Молдова

Съвременна карта на селищата в Молдова (детайл)

1. Тараклийски район

*Таракли́я е основано през 1813 г. в дерето, носещо същото име, разположено близо до река Лунга, приток на Ялпух, на мястото на едноименното татарско селище („таракли” на тюркски език означава „гребеновиден дол”). През 1907 г. живеят 7139 българи и 47 евреи. Днешното име е Taraclia.

*Кирютне (Кортен) е основано през 1830 г. на река Лунгуца, където тя се слива с река Лунга, от български преселници, по-голямата част от които били от сливенското село Кортен. През 1907 г. живеят 3400 българи. Днешното име е Corten.

*Вале Пержи (Валя́ Перже́й) е молдавско селище, в което през 1830 г. се настаняват преселници българи от Сливенско. През 1907 г. живеят 3000 българи и 700 молдовци. Днешното име е Valea Perjei.

*Твардица е основано през 1830 г. на височина край река Киргиж-Китай, от българи, преселници от едноименното сливенско село. През 1907 г. живеят 4300 българи. Днешното име е Tvardiţa.

*Кайраклия е основано през 1861 г. от преселници от измаилското село Кайраклия. През 1907 г. живеят 840 българи, 615 гагаузи и 65 великоруси. Днешното име е Cairaclia.

2. Кахулски район

*Джурджулещи е основано през 1806 г. на река Прут, близо до вливането й в Дунав, от казаци-некрасовци от крепоста Джурджи. По-късно се заселват молдовци и българи. Към 1848 г. живеят 619 молдовци и 148 българи. Днешното име е Giurgiulești.

3. Бесарабски район

*Башкалия е основано през 1830 г. от преселници от българските земи (сочи се село Изворник, Варненско) и молдовци. Носи името на тамошната долина, излизаща на река Лунгуца. През 1907 г. живеят 720 българи, 300 гагаузи и 400 молдовци. Днешното име е Başcalia.

Гагаузия (териториална административна единица в Молдова)

1. Комратски район

*Комра́т е основан през 1789 г. на река Ялпух до бившето едноименно татарско селище. „Комрат” идва от „комур ат”, което означава „дорест жребец”. През 1907 г. в града живеят 6200 гагаузи, 3100 българи и 300 евреи. Днешното име е Comrat.

*Авда́рма е основано вероятно в 1811 г. (5) до остатъците от едноименното татарско село, носещо името на тамошната долина. „Авдарма” буквално означава „бяла клисура”. През 1907 г. живеят 1900 гагаузи. Днешното име е Avdarma.

*Конга́з е основано през 1811 г. на мястото на едноименното татарско селище. През 1907 г. живеят 4600 гагаузи. Днешното име е Congaz.

*Ки́рсов (Ки́рсово, Башкьой) е основано през 1812 г. до едноименното татарско селище в долината на река Ялпух. През 1907 г. живеят 1800 българи и 1700 гагаузи. Днешното име е Chirsova.

*Дезгиндже е основано през 1812 г. или 1816 г. (5) при едноименното дере. „Дезгиндже” означава „място за конни състезания” и това показва, че тук татарите са провеждали този род забавление. През 1907 г. живеят 3400 гагаузи и 140 молдовци. Днешното име е Dezghingea.

*Чок Майда́н е основано през 1813 г. на оврага Карлик (джудже). През 1907 г. живеят 2700 гагаузи. Днешното име е Cioc-Maidan.

*Беш Алма́ (Бешалма) е основано през 1814 г. на мястото на едноименното татарско селище до река Ялпух. Името буквално означава „пет ябълки”, като вероятно се визират петте острова, образувани от реката. През 1907 г. живеят 1900 гагаузи и 930 българи. Днешното име е Beșalma.

2. Чадърлунгски район

*Беш Гьоз е основано през 1811 г. на река Лунга, близо до едноименното татарско селище, от отвъддунавски преселници гагаузи. „Беш гьоз” буквално означава „пет очи”. През 1907 г. живеят 1100 гагаузи и 300 молдовци. Днешното име е Beșghioz.

*Джолта́й е разположено до едноименното поточе към река Лунга, основано е вероятно през 1811 г. (5). През 1907 г. живеят 1000 гагаузи. Днешното име е Joltai.

*Казаяклия е основано през 1812 г. на мястото на татарското имение Казаяк от преселници от българските земи. „Казайак” означава буквално „гъши крак”. През 1907 г. живеят 3400 гагаузи и 240 българи. Днешното име е Cazaclia.

*Баурчи́ е основано през 1812 г. до бившето едноименно татарско селище. През 1907 г. живеят 2800 гагаузи. Днешното име е Baurci.

*Чадър Лунга е основано през 1819 г. на река Лунга от гагаузи, дошли тук от село на помешчика Балша. През 1907 г. живеят 4500 гагаузи, 150 евреи и 47 великоруси. Днешното име е Ceadîr-Lunga.

*Тома́й е основано вероятно също през 1819 г. при река Лунгуца от гагаузи, дошли тук от едноименното село на помешчика Балша (някъде се сочи 1813 г.). През 1907 г. живеят 2870 гагаузи. Днешното име е Tomai.

*Гайда́р (Хайдар) е основано през 1820 г. при река Лунгуца в землището на едноименното татарско селище (в 5 се сочи 1813 г.). През 1907 г. там живеят 1700 гагаузи. Днешното име е Gaidar.

*Кириет Лунга е основано през 1821 г. от гагаузи. Кириет е дерето, минаващо през селището, което се събира с рекичката Лунга. През 1907 г. живеят 1820 гагаузи и 40 молдовци. Днешното име е Chiriet-Lunga.

3. Район Вулканещ

*Волканещи е старо селище, в което след 1812 г. се заселват гагаузи от българските земи. Към 1848 г. там живеят 1860 гагаузи, 188 молдовци, 42 малоруси и 39 гърци, а през 1907 г. - 4350 гагаузи. Днешното име е Vulcăneşti.

*Етулия е основано през 1811 или 1812 г. в землището на бившето едноименно татарско село от гагаузи, преселници от българските земи. „Етулия” означава „теснина”. През 1907 г. живеят 1520 гагаузи. Днешното име е Etulia.

*Чишмекьой е основано през 1815 г. в землището на бившето едноименно татарско селище от гагаузи, преселници от българските земи. Името идва от наличието на много извори (чешми) в местността. През 1907 г. живеят 3040 гагаузи. Днешното име е Cișmichioi.

4. Гагаузки анклави

*Татар Копчак е основано през 1812 г. в землището на бившето едноименно татарско селище от гагаузи, преселници от българските земи. „Копчак” вероятно идва от рода Кипчак, обитавал селището преди. През 1907 г. живеят 4575 гагаузи и 75 българи. Днешното име е Copceac (буквите са латиница).

Използвани източници:

1. А. Скальковский. Болгарские колонии в Бесарабии и Новоросийском крае. Статистический очерк. Одесса. 1848.

2. Списки населенных мест Российской империи. Том III – Бессарабская область. Список населенных мест по сведениям 1859 года. СПб, 1861.

3. История городов и сел Украинской ССР, т. 1. Одесская область. 1978.

4. И. Ф. Грек, Н. Червенков. Българите от Украина и Молдова. Минало и настояще. София, 1993. http://abuodes.org.ua/history/istorija_preselvane/

5. Ф. Ангели. Очерки истории гагаузов - потомков огузов (середина VIII- начало XXI вв.), 2007, гл. 14 - Начало переселения гагаузов и болгар в южную Бессарабию. http://istoriagagauz.com/nachalo-pereseleniya-gagauzov-i-bolgar-v-yuzhnuyu-bessarabiyu/#more-120

6. Советский союз. Географическое описание в 22-ти томах — т. 14. Молдавия. 1970.

7. Раздел „Български села в Одеска област” в Информационен портал на българите в Украйна. http://www.bg-ua.org/?name=sela_od_bg

8. Л. С. Берг. Население Бессарабии. Этнографический состав и численность. Пг., 1923.

9. Н. Мичев, П. Коледаров. Речник на селищните имена в България 1878-1987. С., 1989.

10. Бесарабските българи в постсъветското пространство. Култура, политика, идентичност. http://www.besarabski-bulgari.org/deinosti/ekspedicii.html

[bulgaroid]

Браво, много добра статия.

[Perkūnas]

Нещо за бесарабския голодомор през зимата на 1946 г???

[К.ГЕРБОВ]

Преди доста години в Народната библиотека попаднах на книгата на А. Скалковски и я прегледах. Написах тогава и една статия, но тя беше на филателна тематика. На практика интереса ми е бил към първоначалното създаване на колониите. Преди година видях, че са качили книгата в интернет и понеже тя е фундаментален труд, пък и попаднах на картата със старите имена, реших да си разширя проучването. Не съм се интересувал подробно какво става с българите след 1878 г.