Врагът - Ерих Мария Ремарк

[Р. Теодосиев]

Ерих Мария Ремарк

Врагът - разкази

Поредица Популярна класика

Превод от немски Алеко Дянков

ISBN 978-954-28-1477-1

Цена 8 лв.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41760

Ерих Мария Ремарк е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят два негови романа, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41760

Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930-31 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа На Западния фронт нищо ново. Всички те имат една тема – стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората.

Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност.

Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание Collier’sWeekly, те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа „На Западния фронт нищо ново“. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Отпечатъкът от войната си проличава чак години по-късно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени.

Йозеф Тидеман, погребан жив по време на войната, но останал физически невредим, изпада в дългогодишен ступор. Чак, когато жена му го завежда на фронта и така връща травмата от преживяното, настъпва облекчение. Скритият апел на Ремарк е в желанието да освободи сънародниците си, но не само тях, от изтласкването на кошмара и да превърне ужаса в едно ново съзнание. „Никога повече“ е неговият девиз.

„Ремарк умее да разказва. И не само това. Той има дарбата да композира сцени, да довежда диалозите до край, да оформя епизодите така, че да имат поанта и да отговарят както на общото звучене, така и на стила на детайлите. Освен това Ремарк разполага с неопровержимата сила на собствения опит, той знае как се чувстваш, когато около теб зейват бездните на ада.“

Йоахим Кайзер

„Какъв късмет за германския народ, че в най-страшните си времена, когато светът е виждал в него световния враг, е разполагал с такива литератори като Ерих Мария Ремарк, който, макар и в изгнание, е бил приятел на целия свят.“

Херман Кестен

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41760

Повече: http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA