Проф. Георги Петров: Кризата и "провалът" на либералния модел

[nik1]

http://www.vesti.bg/novini/krizite-kato-edna-ot-fazite-na-ikonomicheskiia-cikyl-kriza-depresiia-ozhivlenie-i-podem-ne-mogat-da-se-izbiagnat-pishe-v-dnevnik-profesoryt-po-ikonomika-1269900 Кризите като една от фазите на икономическия цикъл - криза, депресия, оживление и подем - са различни по продължителност и интензивност, но не могат да се избягнат, пише в "Дневник" професорът по икономика.

Привържениците на активната държавна намеса в икономиката тържествуват. В чуждестранния и нашия печат те обявиха "очевидния провал" на либералния икономически модел. Доказан според тях от избухналата в САЩ финансова криза, пренесена после и в други страни. А също от последвалата я рецесия.

Либерална ли е американската икономика?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. През 80-те години на миналия век в САЩ и Великобритания, а също и в други страни се извършиха либерални икономически реформи. Беше ограничена пряката и косвената намеса на държавата в стопанството. Намалиха се данъчните ставки и тяхната диференциация.

Част от многобройните данъчни облекчения и преференции бяха премахнати. Но се запази значението на "вградените стабилизатори" на фискалната система. Държавата се изтегли от производството на някои стоки и услуги, особено в Англия. Бяха коригирани редица регулативни режими, най-вече в областта на цените, заплатите.

Но се запазиха субсидиите и протекционистичните мита за селскостопанското производство. Бюджетът продължава да играе съществена роля в набирането и разпределението на средствата за пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието.

За да поддържат военното си превъзходство, САЩ използват огромни финансови, материални и човешки ресурси. Стотици милиарди долари струват двете войни в Ирак, а сега и в Афганистан.

Само за новия самолетоносач (на името на Джордж Буш-старши) са дадени 62 млрд. Дори най-мощната икономика не може до безкрайност да понася това огромно бреме.

Федералният резерв на САЩ изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция. Чрез сконтовия процент и операциите на открития пазар се въздейства върху икономическия цикъл. Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) дава разрешения и осъществява строг контрол при емисията на акции и облигации.

Съществуват и други органи за контрол върху финансовите институции и фирмите, свързан със спазване на законите, защита на живота и собствеността на гражданите, както и на природата.

Изводът е, че определяната като "смесена икономика" американската система е далече от представите за свободния, саморегулиращ се пазар. Още по-висока е държавната намеса и държавното регулиране на стопанството в Европейския съюз.

Причините за остротата на сегашната криза

Цикличността е вътрешно присъща на капиталистическото производство. Почти два века фазите на икономическия цикъл - криза, депресия, оживление и подем - периодично се сменят.

Кризите като една от фазите на цикъла са различни по продължителност и интензивност, но не могат да се избягнат. Защото те са формата за преодоляване на натрупаните диспропорции в стохастичното по своята природа и саморегулиращо се пазарно капиталистическо стопанство.

През последното десетилетие активно бяха използвани инструментите на държавната политика за поддържане на относително висок икономически растеж и отлагане на рецесията.

исконтовият процент на Федералния резерв беше намален през 2001 г. до 1.33, а през 2008 г. вече падна под 0.25. Кредитът за частния сектор нарасна с близо 80 процента.

Задлъжнялостта на домакинствата рязко нарасна, а спестяванията се ограничиха до минимум. През периода 2000 - 2007 г. приходите на федералния бюджет се увеличиха с 27%, а разходите - с 52%.

Бюджетният дефицит достигна в края на периода 277 млрд. долара, или 10% от приходите, при излишък около 200 млрд. през 2000 г. За 2008 г. дефицитът може да се окаже 1 трилион долара, а през 2009 г. 2 трилиона, ако се приложат програмите за рефинансиране на някои финансови и нефинансови корпорации.

Държавният дълг достигна през 2007 г. 9 трилиона долара, или 77% от предполагаемия обем на БВП (при 5.7 трилиона през 2001 г.).

Тази изключителна по сила и продължителност фискална и кредитна експанзия (довела до 2.4% средногодишно нарастване на БВП) предизвика рязко увеличение на неравновесията и във външните баланси.

Дефицитът на търговския баланс нарасна с 80% (до 7% от БВП), а портфейлните чужди инвестиции скочиха 2.6 пъти, достигайки 9% от БВП в края на 2007 г.

Външният дълг на САЩ се държи главно от Китай, Япония, Индия, Бразилия и Русия. По оценки на в. "Ню Йорк таймс" валутните резерви на Китай миналата година са достигнали в определен момент 1.9 трилиона долара. От тях около 70% са в американска валута, главно във вид на облигации на федералното правителство и на Fannie Mae и Freddie Mac.

Именно парично-кредитната и фискалната експанзия, насочени към предотвратяване на рецесията, са главният фактор за дълбочината и разрушителността на поредната циклична криза в Америка.

Във фазата на подем всеки стопански субект се стреми да инвестира повече в материални и финансови активи, за да печели от нарастването на цените им. Увеличеното търсене от чуждестранните държатели на долари още повече раздува ценовия балон.

Според Нобеловия лауреат Пол Кругман много американци през 2005 - 2007 г. са използвали домовете си като "банкомати" - срещу нови ипотеки при надутите цени на имотите са теглили все повече кредити. И са харчели разточително или са купували растящи акции и облигации.

Банките секюритизират ипотеките и ги продават на охотно купуващите ги хедж фондове, застрахователни компании и други финансови посредници. Рискът като че се разпределя и намалява, което окуражава финансовите институции да увеличават дела на дълга и да намаляват реално капиталовата адекватност.

В резултат от действието на финансовия ливъридж възвращаемостта на собствения капитал прогресивно нараства. Заедно с бонусите на брокерите и висшите служители във финансовите институции.

Финансовите посредници се опитват да заобикалят съществуващите законови ограничения и изисквания при емисията на ценни книжа и увеличаване на дълга, като изобретяват нови и усложнени дериватни инструменти.

Някои се превръщат във финансови пирамиди - като фирмата на Мадоф, от чиято "Понзи" схема големи хедж фондове и други инвеститори губят 50 млрд. долара. Комисията по ценните книжа, лицензираните одитори и рейтинговите агенции не реагират адекватно, а някои користно прикриват нарушенията.

Когато прегряването на икономиката достигне критичната точка и дисбалансите избухнат, инвеститорите се опитват да се освободят от обезценяващите се дългови инструменти и да съберат вземанията си.

Ликвидността се стопява. Настъпва паника. Активите губят стойността си и се оказват непродаваеми, "токсични". Защото първичното им обезпечение (имотните ипотеки) се е сринало.

Всички мултипликатори започват да действат в обратна посока. Финансовата пирамида рухва. Балонът се спуква. Непремереният риск довежда до банкрут гиганти като AIG, Bear Stearns, Merrill Linch, Lehman Brothers (с над 150-годишна история) и много други.

Мениджърите на финансовите институции и нефинансовите корпорации добре познават теорията, имат практически опит, разполагат с обширна информация. И въпреки това участват в стремителния бяг към пропастта.

Една от причините е конкуренцията, която при покачване на цените на активите и печалбите в периода на подем ги тласка да инвестират, като подценяват или "временно" пренебрегват несъразмерния риск.

Друга е свързана с особеностите на човешката природа и генетично обусловения инстинкт за самосъхранение, проявяващ се в стремежа към удоволствие и избягване на болката и неприятните усещания. Този стремеж определя в крайна сметка поведението на стопанските субекти. И на политиците, съобразяващи се със своите избиратели и спонсори.

[КГ125]

Ако това е авторът на "Крахът на тоталитарната икономика" - най-доброто може би обяснение на стопанската криза на социализма от края на 80-тте години на 20 век, то всеки ред трябва да се пррочете с особено внимание!

Материалът във статията прилича на лош преразказ. Намерете си оригиналното изложение (не знам в какъв формат е, книга, статия, интервю) - винаги ще си струва!

[Alexander_Nevski]

повърхностен анализ, който не влиза нито в достатъчна дълбочина, нито достатъчно назад във времето

в този форум, подробно и многократно съм описал, че началото на сегашните проблеми започва още с едностранното излизане на САЩ от Бретън-Ууд през 1971г., втора фаза е управлението на куплета Рейгън/Тачър, когато започва несъвместимата комбинация от кредитна експанзия и ниска инфлация, която е оркестрирана от Fed/BoE и либерализацията в банковия сектор

това което се случва последните 10г. преди да започне кризата е трета и завършителна фаза на процеса

това за което е прав авторът е изключителната роля на централните банки и най-вече Fed, както и че от 2000г. насам бяха направени многократни опити да се смекчи/отложи много сериозна рецесия, което като страничен ефект донапомпа бумът при имотите и финансовите активи

в момента сме в подобна фаза, Fed и другите ЦБ отлагат/смекчават мега-рецесия, която помпа най-вече акциите, но в някои държави и други активи (например имотите в UК) ...

[КГ125]

Защо направо не започнем обяснението на днешната криза с Уилям Пит?

[Alexander_Nevski]

Защо направо не започнем обяснението на днешната криза с Уилям Пит?

поради 2 причини:

1) първо не е ясно кой Уилям Пит

2) който и от тях да е няма нищо общо със сегашната криза

[КГ125]

Аха, а Рейгън има.

http://en.wikipedia.org/wiki/William_Pitt,_1st_Earl_of_Chatham

[Alexander_Nevski]

Аха, а Рейгън има.

http://en.wikipedia.org/wiki/William_Pitt,_1st_Earl_of_Chatham

по времето на Рейгън се провеждат/започват ключови и мащабни монетарни, фискални и регулаторни политики:

1) Фед пречупва инфлационният тренд, но дава възможност на частните банки да започнат мащабна кредитна експанция

от монетарна гледна точка в дългосрочен план е невъзможно да поддържаш парична експанзия и ниска инфлация ... simples ... просто трябва да поназнайваш икономика

2) фискално - данъците се намаляват, разходите за отбрана се увеличават дупката се пълни при нужда със заеми, разходите за отбрана имат влияние върху безработицата, hi-tech сектора и БВП

3) дерегулация на финансовия сектор за да възможна точка 1

започнатото от него е надграждане

за да се стигне до сегашната криза трябва да са изпълнени много условия

първите най-важни са парите да са без реално покритие (Бретън-Уудс капут), второто е фракционното банкиране, третото е търговските банки да са големи и дерегулирани (Рейгън/Тачър), четвъртото е да има условия за създаването на сложни финансови иснтрументи за споделяне на риска - ипотечни книжа, деривати и т.н. (невъзможно без реформите Рейгън/Тачър преди тях пазарите, банкирането и ипотеките са много по-просто нещо)

сегашната криза е без аналог в човешката история по мащабите си и няма да приключи добре, в по-малки и по-леки варианти тя е разигравана предварително в Япония (ЕС го очаква най-вероятно точно някъв вид японски вариант)

[Galahad]

По-скоро днешната криза е резултат от намаляване на либерализма, отколкото на либерализация. САЩ е страната на неограничените възможности, до момента в който тези възможности бъдат ограничени заради нарастваща държавна намеса.

Залитането към бюрократизация обаче си е логична последица от развитието на световните процеси. Крахът на Изток доведе до либерализация там, но в същото време изчезна "Врагът". Това даде възможност на Запад да стартират идеи отбягвани дотогава, защото са изглеждали твърде комунистически и е имало опасност при прокарването им да се вдигне врява, че капитализмът е поставен на колене. И докато едните дръпнаха напред и празните магазини се напълниха, то при другите се появиха проблеми. Днес говорим за напудрените кокошки и щастливите прасета в ЕС или пък за мерките в САЩ след Пръста Божи на 11 септември. Но най-общо днешната криза е нарастването на ролята на бюрократите над свободния пазар.

Пазарът макар и хаотичен се самоурегулира. Бюрократите се опитват да осъществят невъзможен контрол и поразиите са право пропорционални на чиновническата амбиция да урегулират всичко. Така намесата на централните банките при резки курсови промени може да има важна роля да се избегнат случайни инерционни процеси, но не могат да решат дълготрайни икономически проблеми.

[sirius]

Кризата е част от саморегулацията. Но ако искаме свят без особени кризи, ще трябва да не се надяваме на саморегулацията на пазара.

Някои процеси са вкопани по-дълбоко от колкото можем да си представим. Започнали са далеч преди някои да са се родили даже. Има големи процеси, които им трябва време да се види ефекта им. Като ДДТ-то напр. Има и положителни примери де.

Та едни големи процеси скоро ще излязат на яве за повече хора. Някои хора усещат кризите или по джоба си или по рафтовете. Демек твърде късно ще го усетят. И това си е политика.

Та и процеса на "саморегулиране" (разбирай криза) може да се случи бързо или бавно. То и ядрения реактор може бързо и унищожително да спре, или бавничко и контролируемо. Но в случая аналогията е с автобус на който или не му работят спирачките, или шофьора е забравил за тях, или е поставен в условия в които той няма мотив да ги ползва. (напр. му е даден парашут та като изпадне в свободно саморегулиране, той да излезе на далавера). Да, пътниците ще го намразят, но те са пътници...

А повечето пътници са такива защото не са обръщали внимание на тези които са надували свирката. Имали са семки и парички в джоба и прилична работа. И защо да ровят в интернет като могат да набиват пуканки или да ловят риба? Разбира те ли? Агънцето има всичко каквото му трябва. Докато в един момент разбира (а може и да не разбере) но е късно.

[Alexander_Nevski]

По-скоро днешната криза е резултат от намаляване на либерализма, отколкото на либерализация. САЩ е страната на неограничените възможности, до момента в който тези възможности бъдат ограничени заради нарастваща държавна намеса.

Залитането към бюрократизация обаче си е логична последица от развитието на световните процеси. Крахът на Изток доведе до либерализация там, но в същото време изчезна "Врагът". Това даде възможност на Запад да стартират идеи отбягвани дотогава, защото са изглеждали твърде комунистически и е имало опасност при прокарването им да се вдигне врява, че капитализмът е поставен на колене. И докато едните дръпнаха напред и празните магазини се напълниха, то при другите се появиха проблеми. Днес говорим за напудрените кокошки и щастливите прасета в ЕС или пък за мерките в САЩ след Пръста Божи на 11 септември. Но най-общо днешната криза е нарастването на ролята на бюрократите над свободния пазар.

Пазарът макар и хаотичен се самоурегулира. Бюрократите се опитват да осъществят невъзможен контрол и поразиите са право пропорционални на чиновническата амбиция да урегулират всичко. Така намесата на централните банките при резки курсови промени може да има важна роля да се избегнат случайни инерционни процеси, но не могат да решат дълготрайни икономически проблеми.

кризата е много по-комплексна от обяснението по-горе

в UK се изляха стотици милиарди от петрол и от Ситито, сега е очевидно, че те са били употребени неправилно - за потребление, а не в дългосрочни (които трябва и да са успешни) инвестиции

последните години Ситито носи най-вече загуби, а ето какво стана с петрола

http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/energy/oilandgas/10727129/Fuel-imports-take-UK-back-to-dark-days-of-1984-as-refineries-close.html

в същото време стандартът на живот не е паднал драстично

как става това, ми за сметка на трупане на дълг и живот от него - и от страна на държавата и от страна на хората

в САЩ е още по-сложно, но както и да е

сегашната криза се корени много преди 1989г. и е чисто западен феномен колкото и да се опитвате да го извъртите и се да сравнявате с източна европа

[Atom]

Не може да имаш глобална, свободна икономика и едновременно парцелиран пазар на труда и ограничения за свободното движение на хора. Система в която пазарът на стоки, капитали и услуги е либерализиран в световен мащаб, а в същото време пазарът на труда остава затворен в рамките на националната (съюзната) икономика, няма как да е балансирана.

Това е системен проблем. В случая не става въпрос за временна криза, а за "нормално" състояние. При така зададени параметри това е резултата - разбалансиран двигател в който работят три от четирите цилиндъра.

[Alexander_Nevski]

Не може да имаш глобална, свободна икономика и едновременно парцелиран пазар на труда и ограничения за свободното движение на хора. Система в която пазарът на стоки, капитали и услуги е либерализиран в световен мащаб, а в същото време пазарът на труда остава затворен в рамките на националната (съюзната) икономика, няма как да е балансирана.

Това е системен проблем. В случая не става въпрос за временна криза, а за "нормално" състояние. При така зададени параметри това е резултата - разбалансиран двигател в който работят три от четирите цилиндъра.

значи аз много пъти съм писал, че 'западните' демокрации са майстори на двойните стандарти

те говорят за равни възможности, но всъщност става дума не за всички хора, а само за своите граждани, т.е. възможностите на хората не са равни, а зависят от поданството

разбира се има и причина/и за това, нито жилищата в САЩ или която и да било друга държава в подобна ситуация, нито пазарът на труда, нито социалната система, могат да поемат 100ците милиони желаещи от Африка, Индия, Южна Америка, Източна Европа и Азия, които биха отишли там ако нямаше граници, визов режим и рестрикции на пазара на труда

най-тежко регулирани в САЩ са пазарите на труда в здравеопазването и правото, всъщност това са и най-големите бизнес-сектори в САЩ в момента, можи би 20% от БВП

можете да направите справка какво е заплащането там и дали то е реално или се държи на тежко-регулирания пазар на труда

това обаче не са някакви нови феномени, всъщност визов режим, имиграционна политика и рестрикции се практикуват много отдавна от САЩ, Канада, Австралия и т.н.

[nik1]

On 3/28/2014 at 9:44, Atom said:

Не може да имаш глобална, свободна икономика и едновременно парцелиран пазар на труда и ограничения за свободното движение на хора. Система в която пазарът на стоки, капитали и услуги е либерализиран в световен мащаб, а в същото време пазарът на труда остава затворен в рамките на националната (съюзната) икономика, няма как да е балансирана.

 

Това е системен проблем. В случая не става въпрос за временна криза, а за "нормално" състояние. При така зададени параметри това е резултата - разбалансиран двигател в който работят три от четирите цилиндъра.

+!
 

Редактирано Март 10, 2018 от nik1