Слънце и сянка над Африка

[Frujin Assen]

Глостъре, от твоя линк.

За много от другите племена фуланите са бели хора. Причината - по-светлата кожа и по-правата коса. Според съвременните проучвания, корените им са от Северна Африка и от района на Сахара.

Колкото до Мали, във връзка с войната наскоро там, бях чел-лошото е че не пазя линк и не помня точно, така че, може и да бъркам много. Но доколкото си спомням беше нещо от рода, че черните малийци са наследници на робите, а туарегите на арабите. Поради това французите като отишли там фаворизирали черните, които имало защо да мразят околните араби, и така черните малийци станали опора на френската колониална власт в района. Стария принцип разделяй и владей, само където още преди това черните малийци са ненавиждали своите арабски господари. В този смисъл си павя заключението, че средновековно Мали се съотнася с днешно Мали, дотолкова доколкото Римската империя се съотнася със съвременна България.

Арабите в субсахарска африка са толкова местни, колкото и турците са местни в България. Те и европейците са били малко, което не им е попречило да вземат властта и да извършат куп поразий. Като говорите, как белите колонизатори разрушили африканските държави в субсахарска африка трябва да се допълва

1 Макар и на територията на африка тези държави са с чужд на африка етнически елит и цивилизационен код

2 Местни черни африканци в тези държави са били със статута на животни

3 Местните африканци по скоро са приветствали разрушаването на тези държави

Съвременни отгласи от едно древно минало

Официално, робството е премахнато в Мавритания през 2007 г., но военната хунта, която дойде с помощта на французите на власт през 2008 г., де факто отмени съдебното преследване на робовладелците.




Роби в Мавритания са 20% от населението (600 хил. от 3-милионното население). Роби са предимно негрите, а техни собственици - берберите. Робството там съществува от поне 800 години, като в основата му стои исляма.



Пазар на роби 13 век

На робите заради тяхната “нечиста тъмна кожа” е забрането на докосват Корана, да се молят в джамия и да ходят на училище. “Това е все едно да имаш овце или кози. Ако една жена е роб, нейните деца също са роби,” казва Бубакар Масуд.



Маврите все още държат "Харатинес" (кастата на робите), потомците на отвлечените преди столетия роби от централна Африка. Понякога дори роби се продават в арабските страни от Персийския залив. За бягство робите са пребивани до смърт или заравяни живи в мравуняци. На робите не е разрешено да се женят без съгласие на робовладелеца, а децата са собственост като родителите си, продават се или подаряват според прищявките на берберина.

Робството официално е премахвано на 3 пъти – В 1881, 1905 г. и 2007 г.

Парламентът на Мавритания прие закон в 2007 г., който предвижда затвор до 10 години за притежаване на роби и използване на робски труд. Нищо обаче не излезе от това: "белите мавританци" - елита на страната на от бербери, съставлява 30% от населението и е спирачка всички тези закони да останат само пожелателни.



Сиди Мохамед Улд Шейх Абдалахи - демократ-либерал-робовладелец

Последният път, когато със закон е премахнато робството на власт е "либерален" президентът - Сиди Мохамед Улд Шейх Абдалахи. Учил във Франция, работил в няколко международни фондове и избран в собствената си страна от аналог на руската партия "Единна Русия" - "Военен съвет за справедливост и демокрация" - която партия се състои най-вече само на държавни служители, правоприлагащи органи и робовладелци.

Основната точка на партийната програма е да се намалят данъците върху бизнеса и собствениците на роби, както и намаляване на бюджетния дефицит чрез намаляване на заплатите в държавния сектор.

Либерализъм по мавритански значи бързо отслабване на страната. Тук - таме има бунтове на роби с изискванията за човешки права. Бурна дейност почва да развита и "Ал-Кайда" чиято цел е да убие всички чужденци в страната.



Mестните екстремисти - представителите на Ал-Кайда. Тук са арестувани

Френски източници казват че Шейх Абдулахи и неговият Либералната партия са плод на усилията на американците, които се опитват за последните 10 години, за да засили влиянието си в бившите френски колонии.

В отговор французите бързо организират военен преврат в 2008 г. и слагат на трона генерал Азиз, по-склонен да защити френските интереси.



Генерал Азиз

А в Мавритания има желязо, медна руда и злато. Износа на желязо допринася за близо 50% от приходите на Мавритания. Има и откритите през 2001 година нефтени и газови полета Чинкуети и Тиоф. Само на 80 километра от брега на океана, което прави евтин транспорта на газ и петрол, а проучванията показват 1 милиард барела доказани запаси. В началото на 2008 г. започна промишлената експлоатация, която е 75 000 барела дневно.



Азиз са реши да съживи и "добрите стари традиции" и отново позволи робството.
В допълнение Азиз съживи "образователните органи да работят с млади хора" тоест, борба срещу екстремизма в страната представен от ислямисти.

Както бе споменато по-горе, роби в Мавритания е около 20% от населението - около 600 хиляди души. Естествено, те нямат лични, икономически и политически права. Техните родени деца също автоматично стават собственост на робовладелците.
Негрите са около 40% от населението, и робовладелците основно берберите 30% от населението и има около 30% от смесено население.



Робини

Един от източниците за набиране на роби това е когато черни родители продават децата си.

Цената на един непълнолетен, роб е около 500 долара - е огромно по стандартите на Мавритания. Това са парите, приблизително от 8-месечната средна заплата в страната. Цената на 18-20-годишни роби, обучени да тъкат, или с някакъв занаят е вече доста скъпа и може да стигне до 2,500 долара.

Общата капитализация на робите в Мавритания, по груба моя сметка е около половин и един милиард, а може и повече. Бр-р-р-р! Мавритански бизнес и икономика.



Общата стойност на тази група роби може да стигне и 100 000 долара

Създателите на идеологията на "Свобода! Равенство! Братство!"- французите са в деликатна ситуация в Мавритания.



Роби работят в мините, собственост на френски компании. Роби обслужват и френски войници (наричани във Франция срамежливо “военни съветници", общо около 700 души), който държат на щиковете си властта на местната хунта.



Френски съветници от Чуждестранния легион в Мавритания

През януари и февруари 2011 г. в столицата Нуакшот, местни младежи излязоха на улиците с искане за премахване на робството в страната.
За потушаване на бунта бяха ползвани и марокански войски.

Робството е толкова дълбоко проникнало в Мавритания, че дори расовите признаци по които се е появило (бели бербери и черни роби) вече почти ги няма. В момента има бели роби, има черни робовладелци има и бивши роби които вече имат свои роби.



Освен в Мавритания много роби има и в Судан, където гражданската война доставяше жени момичета и деца християни за харемите на арабите от севера и работна сила за робовладелците. В Кувейт пък скоро една политичка от местния им парламент, жена при това, предложи пленените руски момичета и жени от войната в Чечня да се продават като секс робини на арабските мъже от емирствата.
В Нигер робството бе отменено официално в 1995 г. в страната е има между 45 000 - 900 000 хиляди души в робство. Правителството отрича в Нигер да има робство. По нейни данни, основни посредници в търговията с роби са вождовете на туарегските племенни групировки. Голяма част от тях са т. нар. садако - жени, използвани като сексуални робини. На 20 декември 2010 например, Интерпол освободи в Габон 140 деца роби, някои най-много на шест години. Роботърговците отвличали или купували децата от родителите им в съседни държави, после ги откарвали в столицата на Габон Либървил. Робство има още в Сомалия и Ангола. През родезийската война например и войната в Намибия дори прочутите партизани от СУАПО активно експлоатираха роби.

http://borsi.blog.bg/novini/2011/07/06/mavritaniia-poslednata-robovladelska-dyrjava.778060

Още един линк

http://www.monitor.bg/article?id=115371

То всъщност се ражда доста преди така наречената "атлантическа търговия с роби" и получава името "транс-сахарско". Датира от седми век и е дело на арабите, които носят по тези земи исляма и принуждават поробените да го приемат.

Историята на държавата започва още 200 години преди новата ера, когато идват берберски племена от Северна Африка, за да търсят пасища за стадата си. По времето на Римската империя по тези земи започва оживена търговия, а през седми век населението насилствено е ислямизирано. Тогава знатните Алморавиди създават своята държава и завоюват съседна Гана. Тоест, арабските пришълци разрушават една местна държава, на местните черни африканци

През следващите 8-10 века се появяват и други племена ­ като хасан, които се смесват с местните. Така се ражда днешният микс, в който десетилетия помежду си воюват белите и черни арабо-бербери ­ маурите, различните от тях сонинке, волоф, бамбарас, а днес държавата е и един културен контраст между араби и африканци. Така през столетията племената и техните вождове доминират и определят местната политика много повече от идеологиите и доктрините и тяхната сила зависи от способността им да овладеят природните дадености.

Робите може да са хиляди, казват активистите, които се борят срещу робството. Техният водач ­ Бубакр Масуд, който сам е роден роб, казва: "Това като да имаш овце или кози. Ако една жена е робиня, то нейните наследници също са роби."

И това днес !!! А я си представете през по ранните векове какво е било.

[Gloster]

В Мавритания е така,но далеч не е в цяла мюсюлманска черна(основно) Африка.Робовладелство има(има и в езическа черна Африка),но управляващите елити там не са арабски,а от други народи.Фуланите може и да са по-бели от другите негри,но все пак са си негри(или пък са мулати?но дори така определено не са араби).Същото важи и за тукулурите и за други народи.

Не е редно да ги делим така расово елитите.Това са си субсахарски мюсюлмански държави,с население основно от негри,войници основно негри,а и предимно негърски (или може би мулатски?) елити.Не е вярно,че негрите са били там само роби.Писмеността е арабска,културата смесена(сиреч нова цивилизация).

Редактирано Март 27, 2014 от Gloster

[Gloster]

Глостъре, незнам дали знаеш руски, но чуй Дугин.

Мисля е човека е напълно прав и вие с него май сте на едно мнение. Той казва, че западняците са расисти, дори и най големите либерали, защото разделят всички народи по света на 3 групи, диваци които са като малки деца, като ако щеш инвалиди, за които добрите хора трябва да се грижат, та ако ще и против волята им, вторите са варварите-те имат някаква организация, но при тях всичко е построено на насилието и с тях трябва да се внимава. С варварите следва да се държат като с ненапълно изградени хора. Варварските държави следва да имат ограничен суверинитет и да бъдат насочвани в правия път, за да се присаединят към цивилизацията.

Аз пък не мисля,че сме на едно мнение с него.

Иначе расизъм е само убеждението,че една раса превъзхожда друга,каквото и да правят представителите на другата,дори да приемат напълно култура и религията на първата.Разбира се понятието "раса" е доста променливо и исторически е зависело от мнението на управляващите.Това може да се проследи добре в историята на двете америки.

Другото не е расизъм.

Европоцентризмът е убеждение,че културно европейските цивилизации превъзхождат другите.То самото не е бял расизъм,макар че удобно се съчетава с него понякога.

Европоцентризмът по-скоро е общоевропейски национализъм,но като всеки такъв е пристрастен и необективен.Разбира се на този свят има и други такива подобни неща(в Азия,Латинска америка,арабския свят),но понеже сме в Европа от 19 век винаги ни залива европоцентризма....

Това за което ти говориш е само културен предразсъдък.Определяш някои като като цивилизовани,други като варвари,трети като диваци.Разбира се държавата на този,който така разпределя хората винаги спада към напълно цивилизованите.

Този предразсъдък може да е почти верен,но никога напълно.

Редактирано Март 29, 2014 от Gloster

[Frujin Assen]

Италиански документален филм от 1972 за традиционния живот в Африка. За съжаление италиански не знам, но това което се вижда е достатъчно.