Цъфнало клонче козя върба за Цветница

[К.ГЕРБОВ]

Празникът Цветница, наричан и Връбница, ме подсети за ефектните пъпки и цветове на един вид върба, чиито клонки могат да се видят носени понякога от богомолците в деня на празника. Върбата се нарича „козя”, а думата „понякога” употребих, за да уточня, че не на всяка Цветница могат да се видят осветени клонки конкретно от този вид върба.

Цветница е подвижен християнски празник. В периода 2006 – 2012 г. той се е падал най-рано на 28 март (2010 г.) и най-късно на 28 април (2013 г.). В този период различните видове върби цъфтят и прецъфтяват. Снимките, които съм правил на козята върба в София през 2011-2014 г. са все от периода 18 март – 4 април, като в последните дни върбовите клонки вече са прецъфтели.

Ровейки се в интернет установих любопитна подробност. В Русия, която е по-северна страна и там пролетта идва по-късно, козята върба е традиционен атрибут на Цветница, наричана там върбово възкресение. https://www.google.bg/search?q=вербное+воскресенье&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=av0zU6zcFIr8ygPEuoKICg&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1280&bih=563

При нас празникът се отбелязва с други видове върба.

Козята върба в ботаниката е позната с латинското наименование Salix caprea и е част от семейство Върбови (Salicaceae). Представлява ниско дърво (до 10 м височина) или силно разклонен храст (до 5-7 м височина).

Народното име идва от животинския вид, който не се любува на вида на растението, а предпочита да се храни с него. Навремето имахме коза и понеже живеехме край реката, където имаше много върби, а също и други кози, се убедих, че те обичат да похапват от върбовите листа. През зимата хрупат спокойно дори младите клонки, въпреки че по тях няма листа. При това не съм забелязал да търсят специално козя върба, а нападаха всеки ракитак. Върбите край реката не бяха от разглеждания тук вид. Козята върба се нарича още „планинска върба” и изглежда тя е деликатес не само за селските, но и за дивите кози.

Друго интересно за върбата е, че тя може да се присади от отсечен клон. Той се заостря от единия край, слъга се да престои в кофа с вода и се забива в земята. Полива се водата от кофата около него и на следващата година може да се види как по голото стъбло израстват листа, после и клони.

Може би и затова тя се свързва с Възкресението?

Козята върба цъфти през март-април. Обикновено тя изпреварва цъфтежа на овощните дървата или цъфти едновременно със сливите. Появяват се първо бархетни сребристи мъхести цветове, разположени последователно по целите клонки. Народът ги нарича „котенца”.

За съжаление аз няколко години по ред обръщам внимание на няколкото храста, покрай които минавам в Южния парк, едва когато те вече цъфтят и затова съм заснел само една снимка изцяло с такива „котенца” и то не съвсем качествено, защото не е имало слънце. Това е и най-ранната ми снимка от 18 март.

Повечето от снимките, който съм заснел и запазил, са на клонки, по които пъпките са започнали да образуват съцветия.

От далеч храста изглежда безличен (поне тези в парка изглеждат така), но когато човек се доближи, се виждат най-разнообразните форми и цветове на цъфналата козя върба. Листа още няма. В моите снимки те така и не се появяват, защото аз явно след прецъфтяването на върбата губя интерес към нея, защото нямам снимка на козя върба с листа.

Успял съм да заснема и цветове, посетени от събирачи на мед - пчели и оси. Козята върба е едно от първите медоносни растения, което привлича пчелите рано напролет, когато все още обектите за събиране на цветен прашец са оскъдни.

Ще обърна внимание на още една моя снимка, която е любопитна с това, че е правена сутрин, след като е паднала слана. Случват се такива неприятни неща в ранната пролет. Не знам как се е отразило това на върбата. Снимането на такъв сюжет изисква да се издебне време, когато слънцето огрее цвета и да се снима веднага, защото сланата бързо се стопява.

Накрая още няколко снимки, показващи формите и багрите на козята върба.

Окачените мартеници са на най-нетърпеливите, които едвам изчакват да видят появил се някъде лист или цвят. А козята върба е едно от първите растения, които дава възможност за това.