Ако Втората балканска (Междусъюзническа) война не се бе състояла...

[sharkani]

ВСЪЩНОСТ, от висотата на 100 години след събитията, се очертава картинка, че нашата загуба се изразява ГЛАВНО в:

1. загуба на достъп до Беломорието

2. загуба на население

3. Санстефанско-екзархийски геополитически "бъг" ( СЕГПБ ), който ни тласка в губещите лагери с поемане на неприемливо висок риск.

АМИ АКО(?):

През 1913-та решим:

1. да вземем толкова колкото можем да вземем като територия ( отстъпвайки коридора Морава-Вардар, Солун, Западна и Южна Македония )

2. да си ПРИБЕРЕМ на тази територия всички българи от Македония, Тракия, Добруджа ( и дори Бесарабия, Таврия )...

3. Реципрочно: Изселническа спогодба с всички комшии за "техните" населения в тази България.

4. Съвсем леки териториални компенсации от комшиите.

Резултатът би бил една България, населена само с Българи, без българи изоставени и страдащи извън граница, без нужда от териториални амбиции и генериране на реваншизъм от СЕГПБ синдрома.

Редактирано Декември 28, 2019 от ISTORIK

[КГ125]

Загубата е много по-голяма. Загубено е националното обединение, излазът на море, различно от Черно, престижът на държавата като регионална сила.

От 1913 г. България е треторазрядна последна европейска държава със храбър народ. Търговските пътища са орязани, земеделската земя не е достатъчно и т.н. и т.н. и т.н.

1913 мисля, че съюзниците готвят война срещу България. Тъпакът Фердинанд само им дава повод, иначе те са си готови. Щяха да постигнат дипломаитически пробив и щяха да ни нападнат бездруго.

Доказва го поведението на гърците, на които към края на май и юни България предлага почти всичко, което искат първоначално, но те си правят оглушки.

Въпросът е бил усилията на крал Константинос да успее да привлече Турция за едновременна война с България.

Така, че това, което си описал е чудесен сценарий, но невъзможен.

После кой ще напусне имоти и тия чудни краища като Охрид, за да стане изселник в България. В България не живеят нито сърби, нито гърци, че да имаме взаимна изселническа спогодба. Това щеше да е едностранно етническо прочистване на териториите, населени с българи завинаги.

По-скоро България е трябвало да се съгласи с ВРЕМЕННО запазване на статус-кво-то, с условие за"

признаване на бълраските малцинства;

ревизия в случай на разширение на сръбската и гръцката територия на запад съответно и в Смирна.

Но тия балкански боклуци и на това нямаше да се съгласят.

Няма шансове, когато си в центъра, освен да имаш съюз извън него. Затова, когато упрекват България, че се слагала на всяка велика сила, много бъркат - изпускат що за съседи има.

[Warlord]

Ами то това всеки би трябвало да го знае. Думите на Фердо "Всичко или нищо" прецакват всичко. Това са думи, които само политически инвалид може да изрече. Заради тях избухва обречената Меуждусъюзническа война и в последствие влизаме в обречените 2 световни войни.

Щеше да бъде идеално да запазим териториите на реалната окупация при края на 1-ата Балканска война. Това нямаше да ни тласка към реваншизъм и рискове през ПСВ, можеше да запазим неутралитет, който да изтъргуваме добре и въобще много работи можеше, ама няма смисъл да обвиняваме в това предшествениците си при положение, че и днес много работи могат да се направят за да не сме в сегашното си положение, но и ние не правим нищо.

Редактирано Април 1, 2014 от Warlord

[КГ125]

Да. Въпросът е можеше ли?

Веднага след българските победи, срещу България се оформя естествен Балкански пакт от типа на този след ПСВ.

Въпрос на подходящ момент е да я цапардоса.

Редактирано Април 1, 2014 от КГ125

[resavsky]

Ами то това всеки би трябвало да го знае. Думите на Фердо "Всичко или нищо" прецакват всичко. Това са думи, които само политически инвалид може да изрече. Заради тях избухва обречената Меуждусъюзническа война и в последствие влизаме в обречените 2 световни войни.

Щеше да бъде идеално да запазим териториите на реалната окупация при края на 1-ата Балканска война. Това нямаше да ни тласка към реваншизъм и рискове през ПСВ, можеше да запазим неутралитет, който да изтъргуваме добре и въобще много работи можеше, ама няма смисъл да обвиняваме в това предшествениците си при положение, че и днес много работи могат да се направят за да не сме в сегашното си положение, но и ние не правим нищо.

При настроенията на българското общество границите от примирието /фактически окупираните територии/ щяха да се приемат като катастрофа.всички са били опиянени от победата над могъщата Османска империя и никой не мислил трезво.

Редактирано Април 1, 2014 от resavsky

[КГ125]

А трябва... Има го това предоверяване в армията, но пък след началото на конфликта започва най-тъпанарското поведение "тръгни - спри", което дава възможност на гърците и сърбите да се окопитят. Можеше да бъдат разгромени още в началото, особено сърбите, а изваждането им от войната можеше да отрезви и гърци, и румънци.

Изобщо, такова неразбиране на политическите процеси и некадърност рядко е показвано в европейската история. Николай втори и Фердинанд Тъпий се надпреварват по този показател...

Интересно, че това неразбиране е на ниво висше държавно ръководство. Професионалните дипломати много добре са разбирали нещата. Особено българският посланик в Гърция, македонец от Кукуш и видимо твърде високо подготвен човек, праща до София доклад след доклад, кой от кой по съдържателен и проницателен и за съжаление нечут...

Редактирано Април 1, 2014 от КГ125

[Warlord]

Сърбите можеше да ги изкараме от войната с9 внезапен удар, ако да кажем че въобще не го очакваха (макар че го очакваха) ама през това време гърците нямаше кой да ги спре при Кресна и щяха да си влезнат в София, а поради това че нямаше кой да ги спре и заплаши с Кресна, нямаше да има и как да ги поставим в шах за да убедят те и румънците да не влизат в София и тн. Излишно е да се коментира такъв варянт - не само че не е печеливш, ами е и още по-катастрофален!

[КГ125]

Ако втора армия имаше ясни цели за отбрана срещу настъпващите гърци, можеше да е по-ефективна и Кресна да се случи долу при Мелник примерно или при Петрич. Ами ако части в Македония тръгнеха на юг? тогава место Н.Иванов да се плашеше от десант в Кавала, Дусманис щеше да се плаши от нахлуване на юг....

и тогава щеше да е момента да се споразумеем за Солун и граница нейде между него и Кукуш

[Warlord]

Няма шанс 2-а армия сама да удържи всички гръцки армии при Мелник, камо ли при Кукуш или въобще някъде на юг. Ген.Иванов съвсем ясно го преценява че е така, знае го, казва го на щаба - и кютуците от щаба просто с половин уста му казват да се оправя и че подкрепления няма как да му бъдат пратени, въпреки че дори и в тази безкрайно кризистна ситуация е имало как, но в случая са взети други безумни приоритети в предвид.

[КГ125]

И то е вярно. И все пак след като се е стигнало до започване на екшън, в него единственото спасение е била - АГРЕСИЯ докрай. Защото спирането и въртенето изобщо не е било възприето като добра воля, а като слабост, в каквото то се е и превърнало.

Така и последният шанс е изпуснат. Остава само врагът да бъде не победен, а спрян на българска територия и то се е случило неочаквано за всички, само защото българският войник наистина е велик.

[Warlord]

В такава геополитическа обстановка агресия докрай би била само в наша вреда. Колкото по-лоши се изкараме пред всички останали вкл. Великите сили - толкова по-лошо за нас на мирните преговори след края на войната, която няма как да бъде спечелена.

[stinka (Rom)]

Ами то това всеки би трябвало да го знае. Думите на Фердо "Всичко или нищо" прецакват всичко. Това са думи, които само политически инвалид може да изрече. Заради тях избухва обречената Меуждусъюзническа война и в последствие влизаме в обречените 2 световни войни.

Щеше да бъде идеално да запазим териториите на реалната окупация при края на 1-ата Балканска война. Това нямаше да ни тласка към реваншизъм и рискове през ПСВ, можеше да запазим неутралитет, който да изтъргуваме добре и въобще много работи можеше, ама няма смисъл да обвиняваме в това предшествениците си при положение, че и днес много работи могат да се направят за да не сме в сегашното си положение, но и ние не правим нищо.

Лорде, мислиш ли че оставането на 2/3 от Македония в сръбски и гръцки ръце, със всички последици за населението там - кланета и дебългаризация, не би довело до чувства на реваншизъм у българите? И съответни ориентации в световните войни? Имай напредвид че по това време в София живеят главно македонци и евреи и дела на македонците в държавната администрация и армейските офицери е около 40%. И то по онова време, когато връзките са много силни напрактика сестрите, братята им, майките им, на някой дори децата им буквално остават в сръбска и гръцка част от Македония. Дали няма да има реваншизъм?????

На мен лично претенциите за цяла Източна Тракия (по линията Мидия-Енос) от наша страна са вече грандомания. Можеше там да се отстъпва примерно едно Люлебургазко за сметка на сближаване с Осм. империя.

Не забравяйте, когато обвинявате за Междусъюзническата война, че всъщност тя е плавна ескалация на военни сблъсаци между българските и гръцките войски още от самата Балканска война.

[resavsky]

Няма шанс 2-а армия сама да удържи всички гръцки армии при Мелник, камо ли при Кукуш или въобще някъде на юг. Ген.Иванов съвсем ясно го преценява че е така, знае го, казва го на щаба - и кютуците от щаба просто с половин уста му казват да се оправя и че подкрепления няма как да му бъдат пратени, въпреки че дори и в тази безкрайно кризистна ситуация е имало как, но в случая са взети други безумни приоритети в предвид.

Точно генерал Иванов настоява за война срещу Гърция.Атаката на 16 юни срещу гърците е изцяло негова идея/като дори надвишава заповедите които са му дадени/.Може да се каже че той на своя глава обявява война на Гърция.Неговата отговорност е не по малка от генерал Савов.

[Warlord]

Стинка - така щяхме да имаме Цяла Егейска Македония (без Солун, който никога не е бил български) и Вардарска до Вардар. По-голямата част от роднините за които говориш щяха да са при нас, щяха и почти всички от Одринска Тракия да са. Колкото до Западна Вардарска Македония - можеше да я вземем или поне части от нея за цената на нашия неутралитет през ПСВ. Или с постепенна пропаганда и мирно решение като Добруджа, но това в перспектива и зависи как се развият събитията.

Ресавски - Иванов, както и останалите си е бил милитарист, бълнувал е за Солун и тн. Но настоявал ли е да се бие с 3 дивизии срещу 10, както става накрая? Савов си носи най-голямата отговорност за подценяването на южния фронт.

Редактирано Април 2, 2014 от Warlord

[resavsky]

Не само че е настоявал но и на своя глава е давал заповеди за настъпление.Освен това е бил толкова убеден че гърците нямат да минат в настъпление че е забравил да укрепи позициите си/с изключение на Кукуш/.Допуска и безброй други грешки като задържането на 11 дивизия на изток от Струма срещу въображаем десант и т.н.Генерал Иванов сам пише доклади до София че гърците не са сериозен противник а после се чуди защо няма подкрепление.

[stinka (Rom)]

Стинка - така щяхме да имаме Цяла Егейска Македония (без Солун, който никога не е бил български) и Вардарска до Вардар. По-голямата част от роднините за които говориш щяха да са при нас, щяха и почти всички от Одринска Тракия да са. Колкото до Западна Вардарска Македония - можеше да я вземем или поне части от нея за цената на нашия неутралитет през ПСВ. Или с постепенна пропаганда и мирно решение като Добруджа, но това в перспектива и зависи как се развият събитията.

Ресавски - Иванов, както и останалите си е бил милитарист, бълнувал е за Солун и тн. Но настоявал ли е да се бие с 3 дивизии срещу 10, както става накрая? Савов си носи най-голямата отговорност за подценяването на южния фронт.

Зорът за Солун е защото е главният икономически двигател на Македония, а не защото е бил наш или не. Разбира се че трябваше да се отстъпи на гърците, защото в границите на фактическа окупация оставаха и доста гърци. Но в тези граници оставаха по-малко етнически българи, отколкото в тези на Гърция и Сърбия. Българи от Осм. империя.

По онова време повечето гледат на България не като на територията на страната, а териториите преимуществено населени с българи. Затова е неприемливо загубата на Зап. Македония. Имайте в предвид, че по онова време всеки е наясно, че оставането на 2/3 от Македония в Гърция и Сърбия значи дебългаризация, насилствена, терор. Това на всички и в Македония и в България е ясно. Освен това целият пропаганден модел на Балканската война сред българите е че това е война за освобождаването на българите останали в Осм. империя. То и затова е този ентусиазъм и себеотрицание в името на тази цел, затова и от кол и въже се връщат българи да се бият, затова и тинейджарите се пишат доброволци. Забравих кой бе го казъл това, но много ясно дава представа за настроенията "За този момент Екзархията подготвя българите през всички тези деситилетия".

От гледна точка на държавата България и бъдешите последици Междусъюзническата война е тотална грешка, но пак повтарям от гледна точка на целта на Балканската война тя е оправдана. Още повече че нашите тръгват всъщност да по претиснат гърците и сърбите, не толкова да започват нова война. За да бъдат по отстъпчиви при преговорите не за да вземем всичко. И пак повтарям сблъсаците между българи и гърци са си отпреди.

Затова е много елементарно оправдание Фердинанд със всичко или нищо го причини това.

Гърция и Сърбия тръгват на Балканската война да вземат нещо, ние българите (не фердинанд) тръгваме, за да си вземем всичко от Осм. империя. Да тотална политическа грешка е да се позволи случилото се, но грешката е че не е предотвратено, а събитията вървят в тази посока не защото политиците са ги тласнали натам, а защото не са ги спрели.

Като знаем сръбската отстъпчивост точно в началото на ПСВ, когато сме неутрални... И там ги тресе един див национализъм и инат. ... Млади държави, политическа неопитност... това е за мен.

Редактирано Април 2, 2014 от stinka (Rom)

[resavsky]

Ами ние щяхме да получим компаткни гръцки градове като Сер,Драма,Мелник,Димотика Одрин /ако щете/.Така че компромисите са щели да бъдат взаимни.А все си мисля че в Петербург щяхме да получим и безспорната зона.А щяхме да загубим Скопие,Струга,Крива паланка и Куманово.Но както се казва пълно щастие няма.

[КГ125]

В такава геополитическа обстановка агресия докрай би била само в наша вреда. Колкото по-лоши се изкараме пред всички останали вкл. Великите сили - толкова по-лошо за нас на мирните преговори след края на войната, която няма как да бъде спечелена.

Веднъж започната, Босс, веднъж започната. Не казвам, че е трябвало, ама като стане търкал поне ги наритай.

[Warlord]

Признавам, че началото на бойните действия на 2-а армия между Солун и Дойран не ми е добре познато, но след Дойран ген. Иванов постоянно моли щаба за подкрепления и въпреки че 3 от 5-те армии практически бездействат, командването отказва да му ги прати. Чак когато отстъплението приближава Благоевград и старата граница му пращат скромни подкрепления, които идват само за да се присъединят към всеобщото бягство.

Иначе пълно щастие на балканите няма как да има за никой. Максималните ни претенции твърде много ощетяват всички останали и най-малкото у тях щяха да породят реваншизъм ако ги бяхме постигнали. Просто народите са разпиляни навсякъде поради липсата на граници на полуострова за период от около 4-5 века.

[stinka (Rom)]

Не е точно така, Лорде . Всъщност Балканите са мултиетнически и през средновековието доста, та и през античността. И средновековните държави независимо дали са България или Византия, та дори и Сърбия са също мултиетнически. То изобщо няма албанска или влашка държави по това време, но албански и влашки народ има. През средновековието независимо кой владее определена територия ако там живее друг етнос тя не се прочиства или насилствено асимилира. Само че в 19 век на Балканите идва национализмът една държава на един народ. И това е много силно при гърците особено и при сърбите, по-късно и при останалите. Гърците зад мегалиидеята си за възстановяване на Византия виждат елинизация на православните, а не държава многоетническа на православни християни. Също е и сръбската доктрина за югославия - те виждат в нея държава на славяни, но сръбски славяни. По-късно турците ще правят същото всички мюсюлмани в Осм. империя ще станат "турци". И тези процеси се развиват бурно в Османска Македония с насилствена и агресивна сърбомания и гъркомания. От там и огромният страх на България да остави българи в Гърция и Сърбия, заради това започва и насилствената християнизация на помаците през Балканската война. България не просто иска да обедини всички българи в една държава, а и да сложи край на гъркоманията и сърбоманията сред българите християни и на туркоманията (и албанизацията в Зап. Македония) сред българите мюсюлмани. Затова е неприемливо към този момент граници на фактическа окупация.

Българската държава далеч не провежда подобна политика спрямо гръцкото и турското малцинство до Балканската война. Гърците у нас си имат свои училища, спадат към Цариградската патриаршия и дори България не се меси в асимилацията от гърците на албанците християни в Пловдив и гагаузите във Варна. Едва след гръцкия терор в Македония по Балканските войни се вземат ответни мерки за гърците у нас. Още когато гърците и сърбите сключват съюза срещу България се разбират всички християни, които ще останат в Гърция са гърци и съответно в Сърбия сърби, който не иска да си заминава в България. И тази политика си я провеждат в Македония и преди войните.

А България вече е отстъпила Поморавието, Пиротско и Тимошко за сърбизация. Отстъпени са и елинизираните българи в Южна Македония и даже Българска Тракия - там разни парапанковци, кариоти и подобни. За България вече е достигната червена граница на отстъпки спрямо сърби и гърци, и далеч никой няма намерение да отстъпва 2/3 от Македония.

Основният проблем е че Сърбия и Гърция искат етнически чисти държави, а не просто да владеят определена територия. През средновековието определено не е така.

[resavsky]

Още при Дойран генерал Иванов получава подкрепления то положението е вече неспсасяемо.

[skorpion1980]

Чудя се защо толкова интересна тема е замряла тотално. Нов съм тук, де но все пак тази си е останала отпреди 5 години ей така с няколко коментара. Тъкмо мислех да пускам такава, понеже в една от другите, свързана с ПСВ пак се отиде към този момент, така че се надявам да бъде възобновена по интересен начин. 

И така, дали Савов е следвал устна заповед на Фердинанд (според Веселин Методиев и много други наши историци да), дали сам е инициирал атаката от 16.06.1913, нека приемем, че все пак не го прави, нарежда единствено да се стои на позиции, а макар да е бил за война научава за бунтовете в армията не само на 33и и 34и пехотен полк, а и на други като 10, 14, 15, 22, 27, 28, 36, 40, 49, 50 пехотни полкове, за част от които има данни, че не е информиран и решава да не се бърза докато не е убеден напълно във възстановяването на бойния дух на армията. Действително чети на ВМРО си действат в Тиквешко, където тъкмо избухва въстание, а това после ще се направи опит да се използва на арбитража. Данев на 17.06.1913 заминава за Петербург, поддържайки сляпата си вяра към Русия, тогава изтича 8-дневния срок, който Савов е поставил за разпускане на армията. Не го прави по нареждане на Фердинанд, тъй като опасността от война не е отминала, но въпреки някои спорадични сблъсци, всички армии остават на позициите си. 

[bulgaroid]

Не скачай по темите,в момента се пише в една подобна не разхвърляй постове из целия форум, неудобно е. 

[skorpion1980]

Петербургския арбитраж

На 17.06.1913 българският министър-председател Стоян Данев заминава за Петербург с мисълта, че там ще се решава единствено съдбата на спорната зона, а с руски натиск сърбите все пак ще отстъпят това, което владеят от безспорната. Разбрал от австро-унгарския посланик, че Виена покрепя претенциите ни към Солун (единствена от Великите сили), Данев е убеден, че и Русия в името на славянството ще бъде на наша страна, а щом двете основни велики сили, имащи интереси на Балканите са "за", значи ще го бъде. Пристигайки обаче в Петербург той разбира, че все още няма сръбски представител там и че дори няма сръбско потвърждение поради решение на Скупщината (може и по-рано да е знаел за това решение, но да не го е взел насериозно, имайки предвид руското влияние в Сърбия по онова време), но разбира, че гръцкият му колега Елефтериос Венизелос също е потвърдил и се отправя към руската столица. Венизелос се озовава там на 23.06.1913 (интересен факт е, че това е датата на която в РИ Гърция официално ни обявява война, макар бойните действия да са в разгара си от седмица). Пашич обаче още не е потвърдил и за момента отхвърля арбитража заради избухналото Тиквешко въстание и заявява, че ако София не направи нещо то да спре, няма да се яви. Русия в лицето на външния си министър Сазонов, както и посланиците на другите 5 европейски велики сили в Петербург уверяват Данев, че макар и да се бави Пашич ще дойде, както и цар Николай 2 за окончателно изпълнение на арбитража (РИ в този момент е на яхта). Данев се чуди дали да не си тръгне, но е предупреден от Сазонов, че това само може да го компрометира пред 5петимата посланици на Великите сили, така че по-добре да започва преговори с Венизелос под тяхното наблюдение. Като за начало гръцкият министър-председател показва картата съобразно гръцко-сръбския договор, твърдейки, че това е официалната позиция за новите граници между трите държави:

Данев отхвърля и заявява, че Солун трябва да бъде за България, особено след като Силистра е била дадена на Румъния, както и цялата безспорна зона в тази й част, която е окупирана от Сърбия, а също и островите Тасос и Самотраки. Венизелос отвръща, че Гърция е приела достатъчно исторически гръцки градове да бъдат част от България и няма как да допусне това са се случи и със Солун, като напомня на Данев, че дори българските етнографски данни за Македония (Васил Кънчов 1900 година, Димитър Мишев 1906) признават, че гръцкото население в бившата солунска кааза превишава българското, а същото важи и за Одринския вилает (Тома Карайовов от 1900 година, по-късно и Любимир Милетич го потвърждава в "Разорението на тракийските българи"), а относно Сърбия Венизелос заявява, че за балканското равновесие е нужно двете страни да имат обща граница. В отговор на позицията на Данев, че България е дала най-много жертви и че съобразно това трябва да се чертаят новите граници, Венизелос печели нова дипломатическа победа, заявявайки, че тези жертви, които е дала българската армия в Тракия биха били още по-големи, ако не е бил гръцкият флот да попречи на прехвърлянето на допълнителни турски части от Западна Анадола, което само засилва натиска върху Данев за отстъпки. Междувременно след сериозни увещания от руска, както и от австрийска страна, Пашич все пак на 06.07.1913 също пристига в Петербург след като по това време Тиквешкото въстание вече е потушено. Появата му кара Данев да заяви, че е крайно време да се пристъпи към същината на конференцията, а именно да се реши въпросът със ... Спорната зона, като преди това сърбите са длъжни да отстъпят безспорната както е по договора от 1912 година. Пашич напълно отхврърля предложението, като заявява, че обстоятелствата са се променили и България е тази, която трябва да отстъпи Гевгели за да има Сърбия директен жп транспорт до Солун, демек жп линията Митровица -Скопие-Солун да бъде изцяло на сръбска и гръцка територия предвид факта, че Драч не влиза в сръбските граници както е било предвидено по върпсония договор. Сазонов подкрепя Пашич, което шокира Данев, като все пак му заявява, че може да се надява на сръбски отстъпки, но само на изток от Вардар, демек от безспорната зона под сръбска окупация само Крива Паланка и Кратово, а от Гръция максимум граница по Струма преди да завие под Кукуш, съответно като се реши въпросът за Егейските острови по стратегически причини Тасос да е в България. Данев заявява, че ако подпише това и изгуби Солун и Битоля значи гражданска война в България, на което Венизелос отговаря, че България има много по-голям военен ресурс от Гърция и Сърбия, за да преодолее една вътрешна криза. 

Междувременно в София недоволството от неяснотата на събитията създава още по-голямо напрежение, четите на ВМРО след потушаването на Тиквешкото въстание се насочват към Охрид и Дебър, където с албанска помощ Петър Чаулев вдига Охрисдко-Дебърското въстание (преждевременно спрямо РИ), на юг Васил Чекаларов вдига въстание в Ксотурско. Общественото мнение за война се засилва, но пък войниците все повече негодуват и искат да си ходят по нивите, а Фердинанд започва да се притеснява от милитаристично настроеният Михаил Савов, както и от все появните и открити предупреждения от Букурещ, че войната ще бъде и срещу Румъния. Отделно се опасява да не би при неуспех на Петербургската конференция генерал Савов да бъде този, който да му осъществи военен преврат (това му е минавало на Фердинанд през мислите според архива, който внука му докара през 2005 ако не се лъжа). Затова, колкото по-тревожни стават сигналите от Петербург, толкова повече Фердинанд се уверява, че са нужни размествания в ръсководството на армията. Затова изпадналия в немилост генерал Фичев и от малкото противници на войната губи поста си началник-щаб, а на тази позиция е назначен Михаил Савов. На негово място пък като помощник-главнокомандващ е назначен един опитен опитен превратаджия като Радко Димитриев. 

В Петербург всички противоречия са турширани с идването на конференцията на самия Николай 2, който окончателно тропва на Данев по масата след неотстъпчивостта на последния и му нарежда да подпише договора такъв, какъвто сърбите и гърците са го предложили, за България остава единствено Дойран от това, към което претендират другите две страни, защото там войската си е българска по това време, но иначе наистина се спазва моментната фактическа окупация. Така или иначе Данев не само е принуден да подпише, но и да нареди на новия заместник върховен главнокомандващ Радко Димитриев да изтегли българските войски от Гевгели.

[skorpion1980]

Петербургският договор

На 28.07.1913 е подписан Петербургският договор (на същата дата в РИ е подписан Букурещкият мирен договор), уреждащ окончателно следвоенното разпределение на загубените от Османската империя територии. Според него границите са утвърдени на базата на гръцко-сръбкото споразумение, допълнен е и с други въпроси, касаещи тръговски споразумения, демобилизация в рамките на 2 седмици и други обичайни детайли при сключване на такива документи. Що се отнася до отношенията с Великите сили, всяка от балканските страни има отделни анекси. Под натиска на Николай 2 Данев е принуден да подпише и запазване на Балканския съюз, насочен срещу Австро-Унгария и Османската империя. Отделно като послушно оръдие на руските интереси Данев сключва предварителен договор за следвоенен въстановителен заем с френска банка. Също както в РИ относно предложенията на френски банки този заем е сключен по начин, по който французите да могат да спират вноски по него ако България тръгне да нарушава определени политически обвързаности (всичко с мисъл за българско пушечно месо в предстоящата голяма война). И както в РИ, но този път след тези унизителни подписи, които слага, Данев отново подава оставка, този път с телграма от Петербург и с думите "Поилитиката ми фалира, но нямах избор под наитска на Великите сили". Естествено той не споменава конкретния натиск на руския цар, но и на Фердинанд, и на новоназначеното служебно правитлество на Радославов, им е ясно за какво иде реч. Оставка подава след началото на демобилизацията и изтеглянето на войските ни от Гевгели и Солун Редко Димитриев и бяга в Русия, защото му е ясно, че ВМРО му издава смъртна присъда. От такава страх има и Фердинанд, който пък отива както в РИ във Виена, заявявайки, че знамената трябва да се свият за по-добри дни, за да не воюваме едновременно не само със Сърбия и Гръция, но и с Румъния.