средновековна цивилизация Християнската средновековна цивилизация - нахвърляни бележки (в памет на Льо Гоф)

[Aspandiat]

Кг, не знам дали има *сериозно* изследване върху средновековните ереси - нямам предвид българско, а въобще; което вероятно би било пречка и за една добре разработена тема по топика.

Почни от това, но не знам дали още може да се намери по книжарниците.

http://www.helikon.bg/books/133/-%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%91%D0%BE%D0%B3%3A-%D0%94%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81_123397.html

[glishev]

Не съм чел Юри Стоянов, а може би трябва. Освен неговата книга у нас има "История на катарите" от Рокбер и двете книги на покойния архимандрит Павел (Стефанов): едната за гностицизма като самостоятелна религия и втората за монтанизма и жените-свещеници. Забележителен човек беше арх. Павел, царство му небесно.

Отделно - гледам, че в темата за Символа на вярата пак се трупа някакъв псевдофилософски ню-ейдж булшит. Не е лошо някой да нахвърля един постинг за историческия развой на текста на Символа от т. нар. апостолски символ до борбата с испанските ереси и католическата версия с Filioque. Но почва да ме мързи. Не може да се наддумва човек с идиоти. Може само да ги реже.

[Южняк]

За книгите на Арх. Павел съм чел само добри отзиви. Предполагам, че тази на Стоянов също си струва, за съжаление, не познавам текстовете му. От своя страна, ще си позволя да препоръчам Black Book (http://www.sacred-texts.com/asia/sby/sby11.htm) и Book of Illumination, известна още като Book of Revelation - http://www.sacred-texts.com/asia/sby/sby05.htm - където можем директно да се запознаем със свещенните текстове на последната оцеляла "дуалистична" група (кавичките са, защото имам някои резерви към дуализма като основна определяща черта на богомили, паулисти и т.н.. Особено след запознаването ми с религиозните текстове на язидите, в качеството им на директни наследници на паулистите). Би било хубаво да сравним предположенията на Стоянов или Рокбер за това какви са били средновековните богомилски (при цялата условност на връзката между богомили, катари и паулисти, както и на тези трите с останалите средновековни ереси) вярвания с действителността - т.е. с религиозните текстове на язидите, които са изключително описателни по отношение на религиозната им доктрина и не оставят място за двусмислие.

Редактирано Декември 17, 2014 от Южняк

[Aspandiat]

Юри Стоянов, когото имам удоволствието да познавам лично, е подходил много добросъвестно, бих казал дори педантично към работата. Ползвал е и е посочил огромен брой изследвания и източници за разглеждания от него период - от І хил пр.Хр. до Късното средновековие.

Той работи и на терен в Близкия изток и в Средна Азия.

Иначе чете и лекции тук: https://www.soas.ac.uk/staff/staff66328.php

П.П. Друже, не знам защо си решил, че кюрдите йезиди са наследници на някогашните павликяни (а не паулисти). Но щом си тръгнал да се интересуваш от темата, почни от тук:

The key of truth, a manual of the Paulician church of Armenia

https://archive.org/details/keyoftruthmanual00paul

[Южняк]

Ами друже, ти кои мислиш, че са наследниците на паулистите? Арменците? Арменската апостолическа църква осъжда паулистите още през 515-та година.

Редактирано Декември 17, 2014 от Южняк

[Aspandiat]

Ами друже, ти кои мислиш, че са наследниците на паулистите? Арменците? Арменската апостолическа църква осъжда паулистите още през 515-та година.

Павликяните съществуват успоредно с якобити, с появилите се през Х век в Армения тондракийци и с аревордите, още една секта в Армения, която пряко произлиза от старите арменски митраистки и зурванитски общности, останали непокръстени в нейния планински и труднодостъпен релеф. Армения е развъдник на ереси неслучайно - покръстването й върви бавно и трудно. Два века и половина след като официално през 301 г. тя приема първа в света християнството, на нейна територия още има голям брой последователи на старите ирански религиозни учения.

Понеже си се захванал с йезидите, чието учение аз реално не познавам, ще ти дам един ключов маркер и лакмус дали има или няма връзка между тях и павликяните и дали са потомци на последните. При павликяните, богомилите и босненските патарени има почитане на Христос и при тях той е сравняван със Слънцето, дори е бил наричан "доброто Слънце". Това е ключова фигура в павликяно-богомилско-патаренската доктрина и ако тя липсва при йезидите, както предполагам, връзката им с павликяните става безпредметна.

Самото слънцепоклонство при павликяните, богомилите и босненските патарени има ирано-маздеистки произход и в частност митраистки и митраистко-зурванитски. Но и същевременно ранноманихейски, тъй като ранното манихейство има много допирни точки с митраизма (но не в романизования му войнишко-казармен вариант, а в иранския) и със зурванизма, който е неортодоксален маздеизъм. Това важи в особено силна степен за култа към слънцето. Неслучайно през V век арменският църковник и теолог Йезник Колбаци, като пише за арменските зурванисти (магове), се чуди защо те, след като имат едни и същи вярвания с манихеите, ги ненавиждат:

“Той (Мани) казва, че [има] два корена – на доброто и на злото, които не са зачевани и раждани, а самостоятелни и едно на друго противници; те (магите) казват същото, че [доброто и злото] са заченати и породени от желанията на Зруан. И след като вярата и на едните и другите е една и съща, защо тогава магите ненавиждат зандиките, щом не се различават както по начин на живот, така и по облик и по благочестивост? Обаче във вярата [незнайно защо] те се делят на две: едните, които вярват в двата корена, и другите, които вярват в същото, едните са слънцепоклонници, и другите служат на слънцето, едните вярват, че неодушевените предмети имат душа, другите разсъждават по същия начин.”

Отделно в Армения е имало и още една, чисто слънцепоклонска и митраистка секта, наречена ареворди (ареворди в ед.ч. "синове на слънцето", на български така е и в мн. ч. "ареворди", arewordik' на староарменски в мн.ч.), която имала в своя символен арсенал типични митраистки образи като тополата и лилията.

Кападокия, която през ІХ-Х век е бастион на павликянството, преди Хр. и през първите V века след Христа, има много силна и влиятелна маздеистка (зурванитска) общност със свои храмове и магове. Мисля, че неслучайно през ІV век в Кападокия с център Кесария се формира и силна християнска църква, която излъчва такива светила на ранната Църква като Василий Велики. Явно тя е създадена, за да се противопостави на могъщата местна зурванитска маздеистка общност.

Дали при богомилите наличието на слънцепоклонство се дължи само на павликяно-манихейски влияния, или има и влияние на прабългарския култ към Слънцето, който личи от серия от антропоморфни изображения върху камък на слънца, едно от които е слънце с гега, което е чисто митраистки символ на бога-пастир и покровител на добитъка и плодородието Митра, е отделен въпрос.

Редактирано Декември 17, 2014 от Aspandiat

[Южняк]

Понеже си се захванал с йезидите, чието учение аз реално не познавам, ще ти дам един ключов маркер и лакмус дали има или няма връзка между тях и павликяните и дали са потомци на последните. При павликяните, богомилите и босненските патарени има почитане на Христос и при тях той е сравняван със Слънцето, дори е бил наричан "доброто Слънце". Това е ключова фигура в павликяно-богомилско-патаренската доктрина и ако тя липсва при йезидите, както предполагам, връзката им с павликяните става безпредметна.

Добър постинг, друже, дори само заради референцията към слънцето; да, йезидите имат специално отношение към слънцето - за тях слънцето е "тялото на Христос"; подобно на исляма, Йезидите считат Христос за човешко същество; с една особеност - когато се възнася, тялото му остава между небето и земята - и е слънцето.

Така, сега една малка изненада - на "римската" църква на мадарското плато, която често се датира на 5-ти век, на един от църковните камъни това лято видях.... кръст и *слънце*, което ме хвърли в сериозен размисъл; който стана съвсем сериозен, след като на една от стените в "Тракийския" Перперикон, видях същите два символа свързани - Кръст и... слънце. Не съм сигурен дали снимките са достатъчно добри. Слънцето в "римската църква на мадарското плато е далеч по- ясно, като и двете слънца са шестолъчни - едното на Перперикон, другото чака на Мадара, комбинирани с идентични кръстове. Да ме коригира Глишев, ако греша, но ранното християнство няма шестолъчно слънце в символите. Единственото, за което се сетих, е Марианизма - отъжествяването на Дева Мария със слънцето, само че той е по-късен и не е балкански феномен; поради което - ще си позволя да се усъмня както в датировката на артефактите в Перперикон и Мадара - май не са ранновизантийски (тракийски няма как да са с тия кръстове) - и стои един отворен въпрос - бил ли е Перперикон обитаван от богомили, или ако щеш, паулисти за мен изтъкването на разлики между паулисти и богомили е безсмислено, те са твърде малки, тези разлики.

П.С. И за да не помислиш, че слънцето на мадарското плато е прабългарско - то е издялано на *олтара* на църквата, т.е. на това, което е останало от олтара - за късмет, църквата все още не е "реставрирана", , т.е. оригиналните камъни не са сменени още с прясно изсечени и успях да направя снимка на артефакта.

Редактирано Декември 17, 2014 от Южняк

[Aspandiat]

Ами аз на лявата снимка от Перперикон привиждам роза, а на дясната - човек с разперени ръце, а не кръст. Тази поза впрочем (с разперени и/или вдигнати молитвено нагоре ръце) я има по артефакти още в Средна Азия от ІІ хил пр.Хр., на прабългарски от Родопите (Овчаров-Старши набързо ги определи като "шамански"), но се среща дори в Босна на богомилски стечки (стечак - надгробен паметник).

И защо "слънцето" и "кръста" да не са тракийски? Траките са почитали слънцето, а бесите през VІ век са известни като вярващи християни. Дори съм чувал (дали е вярно, не знам), че през VІ век в Палестина страноприемниците за християнски поклонници имали персонал, говорещ на езика на бесите заради тракийските клиенти.

П.П. Е.ахме майката на темата на Глишев, май...

[Южняк]

Ами не, Аспандиат, християнски кръст е. В смисъл, видях го с очите си и не виждам смисъл да споря.