Междумолекулярни/междуатомни сили

[Doris]

Диаграмата отчита общото, а не парциалното налягане на парите. Кривата при отрицателни температури отразява процеси на фазови преходи при понижено общо налягане, лиофилизация в камера, например. При атмосферно налягане от значение за изпарението и сублимирането е налягането на наситените пари при съответната температура.

Редактирано Април 12, 2014 от Doris

[Moon_Watcher]

Диаграмата отчита общото, а не парциалното налягане на парите. Кривата при отрицателни температури отразява процеси на фазови преходи при понижено общо налягане, лиофилизация в камера, например. При атмосферно налягане от значение за изпарението и сублимирането е налягането на наситените пари при съответната температура.

И общото налягане е сумата от парциалните налягания на ?

[Doris]

Мисля, че разбирам, какво искаш да кажеш:

Когато нещата се случват при наличието на атмосфера, на посоченото налягане трябва да се гледа като на парциално налягане.

Но според мен, диаграмата отчита налягането въобще, а не само парциалното налягане на водните пари.

Един пример обтегната нишка минава през леда без да го разруши, защото налягането - натискът, който нишката оказва кара ледът под нея да се топи локално, а над нея отново замръзва:

http://rudocs.exdat.com/docs/index-357516.html?page=48

Значи, мисля, че ако парче лед сублимира при -15⁰ на въздух ( с налягане1 аtm ) при парциално налягане на водните пари например, 0, 001 аtm, това ще става по различен начин и много по-бавно, отколкото ако е във вакуумна камера при налягане на водните пари 0, 001 аtm и пренебрежимо малко остатъчно въздушно валягане .

Тоест, и налягането на околният въздух, както и от друг произход е от значение.

Редактирано Април 14, 2014 от Doris

[Малоум 2]

И общото налягане е сумата от парциалните налягания на ?

Общото налягане е сума от парциалните налягания на всички газове.

(Водните пари са газ )

[Moon_Watcher]

Мисля, че разбирам, какво искаш да кажеш:

Но според мен, диаграмата отчита налягането въобще, а не само парциалното налягане на водните пари.

Един пример обтегната нишка минава през леда без да го разруши, защото налягането - натискът, който нишката оказва кара ледът под нея да се топи локално, а над нея отново замръзва:

http://rudocs.exdat.com/docs/index-357516.html?page=48

Значи, мисля, че ако парче лед сублимира при -15⁰ на въздух ( с налягане1 аtm ) при парциално налягане на водните пари например, 0, 001 аtm, това ще става по различен начин и много по-бавно, отколкото ако е във вакуумна камера при налягане на водните пари 0, 001 аtm и пренебрежимо малко остатъчно въздушно валягане .

Тоест, и налягането на околният въздух, както и от друг произход е от значение.

Това, че във фазовата диаграма не става дума за общо налягане се доказва много лесно. Нека да приемем, че става

дума за общо налягане, а то ще е сумата от парциалните налягания на въздуха и водните пари, която сума ще бъде

равна на атмосферното налягане, такова каквото го познаваме. Известно е, че то почти няма връзка с температурата.

Дали ще е -15 градуса или +60 градуса то си е все същото и е равно на 1 бар. Има други фактори, които го карат да

се колебае в известни граници, но не и температурата. Нека да си изберем една точка от фазовата диаграма, която е

с координати - налягане 1 бар и температура +60 градуса по Целзий. Вижда се, че тази точка лежи над равновесната

крива течна вода - водни пари. Това означава, че мокро пробно тяло, поставено при тези условия, не само, че няма да

загуби водата си от изпарение, ами точно обратното - ще продължи да трупа кондензираща вода в себе си.

Това, разбира се, няма как да е вярно, защото е в противоречие с житейския опит. Следователно, направеното

предположение, че става дума за общо налягане, не е вярно.

P.S. Номерът с нишката става, но ако е с висока топлопроводност (метална) и експеримента се извършва при

температура близка до нормалната температура на топене на леда или малко под нея. Можеш да повториш

екперимента, например, с въдичарска корда при равни други условия. Във всеки случай ще разбереш, че не

налягането е основната движеща сила в това, което се случва. Би могла и да бъде, но в случая не е.

[Doris]

Точно въдичарска корда ще свърши най-добра работа, важното е да се обтегне силно, така че да създаде значителен локален натиск. Прочети внимателно какво пише на линка:

Если плавление вещества сопровождается уменьшением его объема, то при увеличении внешнего давления температура плавления вещества понижается.

Так, например, лед при давлении 6 · 10⁷ Па плавится при температуре -5 °С, а при давлении 2,2 · 10⁸ Па температура плавления льда равна -22°С.

Понижение точки плавления льда при увеличении давления хорошо иллюстрируется опытом (рис. 8.34). Нейлоновая нить проходит сквозь лед, не разрушая его. Дело в том, что благодаря значительному давлению нити на лед он подтаивает под ней. Вода, вытекая из-под нити, тут же вновь замерзает.

Превод, колкото мога:

Ако на топенето на веществото е придружено от намаляване на неговия обем , то при увеличаване на външното налягане се понижава температурата на топене на веществото .

Например при налягане от 6 х 107 Ра ледът се топи при -5 ° С, а при налягане от 2.2 · 108 Pa температурата на топене на леда е -22 ° С.

Понижаването на точката на топене на леда при увеличаване на налягането е добре илюстрирано от опита ( фигура 8.34 ) . Найлонова нишка преминава през леда , без да го разрушава. Явлението се дължи на това, че благодарение на значителния натиск на нишката, ледът се разтопява под нея . Водата изтича изпод нишката и веднага замръзва отново.

Да разгледаме сега предложеното от теб "мокро пробно тяло" при налягане 1 бар и температура +60 градуса по Целзий. Нека конкретизираме и това мокро тяло да е отворен съд определена площ на дъното - S, в който сме налели 1 литър вода. Всички знаем, че при постоянни други условия скоростта на изпарение зависи от S, нараства с увеличаването и. Ако покрием съда плътно, да кажем върху откритата водна площ поставим лека непотъваща покривка, опираща се до стените на съда, изпарението ще спре. Значи наблюдаваното изпарение при 60⁰С е свързано с гранични процеси, зависещи от повърхността.

Ако обаче повишим температурата до 100⁰С, водата в така получения променлив обем ще се преобразува в пара, както е според диаграмата и това няма да зависи от големината на площта S. Ако променим налягането на околния въздух, например, ако сложим нашия загрят съд в барокамера при по-голямо налягане от 1 бар , да речем 3, парата в него ще се втечни, както е по диаграмата. Същото можем да постигнем и ако приложим механичен натиск върху подвижната преграда.

Редактирано Април 15, 2014 от Doris

[Moon_Watcher]

Точно въдичарска корда ще свърши най-добра работа, важното е да се обтегне силно, така че да създаде значителен локален натиск. Прочети внимателно какво пише на линка:

Превод, колкото мога:

Ако на топенето на веществото е придружено от намаляване на неговия обем , то при увеличаване на външното налягане се понижава температурата на топене на веществото .

Например при налягане от 6 х 107 Ра ледът се топи при -5 ° С, а при налягане от 2.2 · 108 Pa температурата на топене на леда е -22 ° С.

Понижаването на точката на топене на леда при увеличаване на налягането е добре илюстрирано от опита ( фигура 8.34 ) . Найлонова нишка преминава през леда , без да го разрушава. Явлението се дължи на това, че благодарение на значителния натиск на нишката, ледът се разтопява под нея . Водата изтича изпод нишката и веднага замръзва отново.

Да разгледаме сега предложеното от теб "мокро пробно тяло" при налягане 1 бар и температура +60 градуса по Целзий. Нека конкретизираме и това мокро тяло да е отворен съд определена площ на дъното - S, в който сме налели 1 литър вода. Всички знаем, че при постоянни други условия скоростта на изпарение зависи от S, нараства с увеличаването и. Ако покрием съда плътно, да кажем върху откритата водна площ поставим лека непотъваща покривка, опираща се до стените на съда, изпарението ще спре. Значи наблюдаваното изпарение при 60⁰С е свързано с гранични процеси, зависещи от повърхността.

Ако обаче повишим температурата до 100⁰С, водата в така получения променлив обем ще се преобразува в пара, както е според диаграмата и това няма да зависи от големината на площта S. Ако променим налягането на околния въздух, например, ако сложим нашия загрят съд в барокамера при по-голямо налягане от 1 бар , да речем 3, парата в него ще се втечни, както е по диаграмата. Същото можем да постигнем и ако приложим механичен натиск върху подвижната преграда.

Виж, нещата са прости. Ако налягането е под равновесната крива имаме изпарение. Ако налягането е над равновесната

крива - имаме кондензация. Ако налягането лежи върху равновесната крива - имаме динамично равновесие между двете

фази. Това е положението. От площта на изпарение зависи само скоростта, с която ще се извършва, но самата площ не

може да е причина за протичането или непротичането на този процес. Къде в представената диаграма участва повърхност,

въпросната лека и непотъваща покривка и други подобни? След като незнайно защо ги включваш, трябва да бъдат отразени

в диаграмата. Иначе, каква диаграма ще е това...

P.S. Вече изразих принципно съгласие с това, че налягането е причина за понижаването на температурата на топене

на леда, но с направените забележки. Колкото до цитирания текст на руски, това е само половината от истината.

Не е редно да се спира до цитираните минус 22 градуса по Целзий, след като нещата не свършват там. Например,

ако се продължи с увеличаване на налягането, температурата на топене на леда започва да расте и (ако не ме лъже

паметта) при около 4800 бара температурата му на топене отново е 0 градуса. Да не говорим, че при 50000 бара, тя

вече е +180 градуса. Такива неща. Водата не е най-подходящия пример, за това което обсъждаме...

Редактирано Април 15, 2014 от Moon_Watcher

[Doris]

Според мен, ако общото налягане е под кривата, ще има пара, ако е над нея ще има течност. Кондензация или изпарение ще се получат при промяна на налягането от едната точка към другата.

В представената диаграма не участва повърхност, но нали ти говореше за изпарение на водата при 60 градуса и налягане 1 бар, а то е свързано с наличието на повърхност. Ако няма повърхност, няма да има и изпарение при тези условия, това исках да покажа.