Югославските танкове

[Frujin Assen]

Югославия, както и много други европейски страни започнала да създава своите бронетанкови войски междувоенния период. Собствено производство не било развърнато, затова се купували чужди машини, преди всичко френски. Към април 1941 в югославската армия били на въоражение танкове Рено ФТ-17, Рено Кегрес (югославско име М-28) и Рено Р-35 (най съвременни в югославската армия), а също противотанкови оръдия Т-32 (37мм) чешко производство и танкети ТКФ полско производство.

В скоротечната война през 1941 югославските танкови части бързо били разбити, а част от техниката унищожена, друга пленена от немците.

Обаче, още през 1943 югославските партизани формират своите първи механизирани части. Някаква техника те успели да заловят от немците и италианците, а от втората половина на 43 започват да получават доставки от американците и англичаните. На Тито били доставяни танкове М3 и М5 Стюарт, а по късно М4 Шерман, САУ М7 Прист и М8, а също бронеавтомобили американско и английско производство. Още през 1944/45 се появяват първите преоборудвания на съществуваща техника. На шасито на М3 Стюарт били направени 3 модификации, с 75 мм оръдие Пак 40, счетворена 20 мм зенитна установка и 150 мм гаубица СИГ-33. Заловените от немците танкове Сомуа-35 били модернизирани, като куполата била изрязана в предната си част, а 47 мм френско оръдие заменено с 57 мм английско снето от бронеавтомобилите доставяни от англичаните.

От 1944 югославската армия започва да получава техника и от СССР, танкове Т-34, Т-34-85, самоходни установки СУ-76, СУ-85, СУ-100, ИСУ-152. Доставките на Т-34-85 и СУ-100 продължават и след края на войната. Най вероятно югославска армия таки и щяла да си остане купувач на руско оръжие, ако не беше политическия разрив между Сталин и Тито през 1948. Югославия се оказала отрязана от доставка на техника от социалистическите страни и заедно с това във враждебни от отношения със СССР и съюзниците му. Това подтикнало сърбите да започнат да купуват техника от запада. В периода 1948-1955 били доставени танкове М4 Шерман различни модификации, САУ М36, М18, М7, а от 1953 и танкове М47 Патън ІІ.

Обаче, закупуването на чуждестранна техника не било единствения начин за насищане на югославската армия. Още през 1949 Тито поставил задача пред промишлеността да произведе собствен танк. Още през 1950 на парада в Белград бил демонстриран първия танк по тази програма нарече Возило-А или Тип-А.

Сръбските конструктори без да измислят нещо ново копирали корпуса, ходовата част, двигателя и оръдието от Т-34-85. Челното прониране било увеличено от 45 на 50 мм, а наклона на бронята до 30 градуса, а куполата била самостоятелна разработка. Тя имала елипсовидна броня с усилено брониране-100 мм чело, 82/86 мм борт и 60 кърма н куполата. Танка получил трофейни немски прицели, картечница МГ-42, а на покрива била поставена американска картечница Браунинг М2.

Оръдието копие на съветското С-53 получило дулен спирач копиран от немските оръдия, а радиостанцията била английска СЕТ 19ВФ. Танка се получил с 3-4 тона по тежък от Т-34-85. По принцип, самият Т-34-85 бил крайно възможния претоварен вариант, поради което тези 4 тона се оказали сламката строшила гърбът на камилата, машината изпитвала трудности с двигателя и трансмисията. След производството на опитна партида от 5 или 7 танка, било решено да не се пуска в серийно производство. На една от машините било поставено 75 мм оръдие от Панзер-4, но подобна идея се оказала безсмислена. Наред с танка Возило-А се разработвало и САУ Возило-Б, снабдено с 90 мм оръдие от американската машина М36. Получилата се машина била още по тежка и трудна в експлоатация.

Помъчили се сърбите още няколко години с тези проекти и решили да направят нещо ново и модерно. През 1954 бил извършен проекта М-628 Галеб. Той включвал корпус от Т-34-85 с нов усилен двигател и усилена бронева защита. Били разработени два варианта М-628АЦ с 85 мм оръдие и САУ М-628АР с 90 мм оръдие. Била произведена опитна серия от 5 машини. Било счетено обаче, че тези оръдия са остарели, и не могат да се борят със съвременните танкове, поради което е безсмислено да се поставят на нови перспективни машини.

Паралелно с това през 1955 се разработвал и принципно нов танк на базата на прясно закупените М47. Този проект получил името М-320. За него била копирана ходовата част от М47, а корпуса и куполата били оригинална сръбска разработка. Бронирането на корпуса било Челен горен лист 75 мм/60 градуса, долен челен лист 55 мм/55 гр, борт 50-35 мм, кърма 35 мм. Брониране на куполата чело 105 мм, борт и кърма 52-50 мм. Екипаж 5 души. Двигател В2 дизелов взет от Т-34-85. Оръдие 90 мм Л52 взето от танка М47 с боекомплект 50 изстрела. Бил построен опитен екземпляр, но изпитанията показали резултати значително по лоши от оригинала М47 и танка не бил приет на въоражение.

Скоро след това Югославия нормализирала отношенията си със СССР и било възобновено научно-военното сътрудничество. Сърбите получили опитна партида танкове Т-54 които изучили и решили въз основа на тях да произведат свой танк. Проекта получил името М-636 Кондор. Били копирани корпуса от Т-54, двигателя бил модернизиран В2 с мощност 600 коня, окачването било взаимствано от Т-34-85. Оръдието било 90 мм американско оръдие от М47, като в бъдеще се планирало да се копира руското 100 мм оръдие (вариант М-636Д). Около 1959-60 танка бил готов и започнали изпитания. Те показали множество детски болести, по лоши показатели от Т-54, голяма себестоимост и невъзможност за масово производство. В началото на 60 те програмата била закрита, а от СССР била поръчана голяма партида Т-54 и Т-55.

През 50 те сърбите смятали за разумно да модернират танка М4 Шерман, който много допадал на военните, но вече бил остарял. Като начало пробвали да поставят дизелов двигател В2 на на модификацията М4А3. Машината получила име М-634. Обаче, големия проблем бил не толкова двигателя, колкото слабото брониране и вече слабото оръдие. Скоро сърбите се убедили още на етап проект, че усилването на бронята и поставянето на по мощно оръдие практически ще сведе до нула всички положителни страни на танка, като получената машина ще е много по слаба от М47 или Т-54. Поради това танковете били преоборудвани в инженерна техника или предадени на съхранение. Последния опит за преоборудване на М4 бил предприет през 1960. На танка бил поставен дизелов двигател В2, и съветско 122 мм оръдие А-19, машината получила име СО-122. Оказало се, че бронепробиваемостта на А-19 е по малка от тази на 100 мм оръдие на Т-54, опитът да бъде използвана машината като САУ също излязла неуспешна, тъй като ъгъла на възвишение на оръдието бил едва 10 градуса. През 1962 проекта бил закрит.

Много интересен проект бил извършен през 90 те по време на гражданската война. Сърбите разполагали с танкове Т-54 които били с вече износени оръдия, а същевременно с американски САУ М18, чиито двигатели били изразходвали своя ресурс. Сърбите свалили куполата на Т-54 и поставили на нейно място куполата от М18, постигайки поредната безумна трансплантация. Все пак тя е оправдана дотолкова, че от две небоеспособни машини била сглобена машина която все пак може да върви и стреля-нещо крайно важно при война.

Редактирано Април 16, 2014 от Frujin Assen

[Warlord]

Интересно, не знаех че партизаните са имали Шърмани, ше излезе че югославските партизани ше дойдат доста по-ларж от съветските

А шасито на М3 Стюарт-а ми се чини, че ше се строши още при първия изстрел на монтираната му 150 мм гаубица. Премодифицирането му сърбите ли са го правили??

[Frujin Assen]

Да, сърбите са го правили. Очевидно не е било особено успешно, както си личи и от последващите им машини които са на принципа на легото. Опитват се да смесят всичко което имат под ръка с неутешителни резултати.

[КГ125]

Интересно, такива опити прави Куба с нейната техника днес. Това е явно резултат и проекция на необвързаността на Югославия. Отвсякъде взима и си прави сама въоръжението. Всъщност ЮНА си беше сериозна армия, а и самата Югославия - сериозна държава. За съжаление изначално съшита с бели конци.

Доколкото знам, в Крагуевац си произвеждаха, а може би и досега го правят, модификация на Т 72.

Редактирано Април 16, 2014 от КГ125

[Warlord]

Е и ние имахме наша модернизация на Т-72, те обаче си го бяха прекръстили, нямам време сега да ровя как точно, за да изглежда като изцяло нов танк тяхно си производство Имаха и собствено самолетостроене - Галеб например, който беше на въоръжение в Либия при Кадафи и гражданската война, но така и никой не се реши да излети с тоя таралясник срещу евро тайфуните.

[Frujin Assen]

Галеба си е учебен самолет с възможност за използване срещу наземни цели. Трябва и пилота и командващите дълго време да не са си пили хапчетата, за да ги пратят срещу какъвто и да е изтребител-та ако ще и престарелия МиГ-21 да е. Имат си и боен самолет-Орао*, но и той е ударен-също неизползваем срещу изтребители.

При кубинците е малко по друго-те няма как да закупят нова техника, затова се опитват от две стари на направят нещо по добро-докато сърбите смесват две стари оръжия с идеята да направят нещо съвременно-няма как да стане. Отделно опитите им да копират творчески М47 или Т-54 съо завършват с плачевен резултат.

______

* т.е. "Орел" на сръбски

Редактирано Април 16, 2014 от КГ125

[Гоце]

Југословенски тенк кондор м-636  бил проект на југославија во почетокот на 50 тите за создавање на свој сопствен тенк на база на американските тенкови  пред се м-47 патон.

 

 

 

 

 

Редактирано Май 5, 2017 от Гоце

[Гоце]

м-84  југословенскито тенк  направен врз база на т-72.Инаку во 1977  е донесна одлука да се купи лиценцата на нов модерен тенк одлуката се донесава да се произведува  т-72 урал за кој југославија со ссср во 1979 година потпишаја договор во вредност од 2 милјарди долари . Првиот модел на југословенски  т-72 се појавува во  1983 година додека во 1984 овицијално стапува во служба  .Разликата мегу м-84 и т-72 е во погонската група југословенскиот тенк имаа посилен мотор или мотор од 1000 кс сили со кој развила брзина од 65 км на рамен пат и 35 км на нерамен пат .Поседува  систем за контрола на огнот но и нова нишанска опрема југословенска копија на шведски нишански системи .Првите верзии немат композитен оклоп се до појавата на м-84А Ии м-84АБ кој добиват композитен оклоп во телото на тенкот .Вкупно се направени 600- 650 тенкови,   450 до 500 тенкови за југославија и 150 за кувајт кој ги добива во 1990 година и учестуват во заливската војна . 

Редактирано Май 5, 2017 от Гоце

[Warlord]

А какъв е мотора на М-84 и в Югославия ли е произведен?

Редактирано Май 5, 2017 от Warlord

[Гоце]

Хрватски м-84

 

 

 

[Гоце]

Преди 7 часа, Warlord said:

А какъв е мотора на М-84 и в Югославия ли е произведен?

Да во југославија е изработен  се работи за модифицирана и посилна   верзија на   руски мотор  од т-72 . Ознаката на моторот или двигателот е V46-TK 

 

Во основа е истиот мотор од т-72 со 780 кс само во југославија му ставиле посилна пумпа и посилен турбо компресор и се достигнала сила од 1000 до 1200 кс 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Гоце]

Уништени м-84  во војната во сфрј

 

1.словенија ноември 1991 г погоден е странично што ја активирало муницијата во самиот тенк

2.Хрватска од како загазнал на мина се активирала муниција и куполата оделетала од телото на тенкот 

 

 

 

Редактирано Май 5, 2017 от Гоце

[КГ125]

Преди 20 часа, Гоце said:

Југословенски тенк кондор м-636  бил проект на југославија во почетокот на 50 тите за создавање на свој сопствен тенк на база на американските тенкови  пред се м-47 патон.

 

 

 

 

 

Привет! 

Прилича на един швейцарски танк от 60-тте години.. Доста добра за времето си разработка, впрочем, но защо са сложили водача отдясно? 

[КГ125]

Преди 11 часа, Гоце said:

Уништени м-84  во војната во сфрј

 

1.словенија ноември 1991 г погоден е странично што ја активирало муницијата во самиот тенк

2.Хрватска од како загазнал на мина се активирала муниција и куполата оделетала од телото на тенкот 

 

 

 

Това е проблема на танковете с малки куполи - сравнително лесно засягането на боекомплекта води до унищожаване...

[КГ125]

Югославия обаче успяваше да лавира между всички велики сили и да си създаде достатъчна и то собствена военна индустрия.

[Гоце]

Преди 9 часа, КГ125 said:

Югославия обаче успяваше да лавира между всички велики сили и да си създаде достатъчна и то собствена военна индустрия.

Скапо ги плајкаше лиценците за оружјето сепак за пофалба за само 10 години изградија солидна воена индустрија .

[Гоце]

Во 1990 година југославија го почнува својот последен проект на тенк или м-90 вихор(виор) кој требаше да биде југословенски тенк за 90 тите и да биди на ниво на т-90  иако по карактеристиките е блиску до  т-80.СФРЈ до 2000 година планираше да направи 1000 парчиња на м-90 виор .Требало да биди придвижен од еден 1200 кс  дизел двигател,   плус да поседува оклопна заштита од активен и реактивен оклоп во самиот  тенк е ставен   композитен оклоп од стаклопластика .Тежина на тенкот требало  да изнесува 48 тони .На последната слика е хрватска верзија м-95

 

 

Редактирано Май 6, 2017 от Гоце

[Гоце]

Преди 9 часа, КГ125 said:

Привет! 

Прилича на един швейцарски танк от 60-тте години.. Доста добра за времето си разработка, впрочем, но защо са сложили водача отдясно? 

Слаб кавалитет на цевката од топот која е 90 мм , немањето на  панцирен челик мислам се работи за обичен челик , потоа тито потпиша договор со СССР за набавка на т-54 и т-55 не му се исплајкаше да го произведуват .Иако повеке е сличен на швајцарскиот тенк но доста е сличен и со  јапонските тенкови од тој период Југославија доста соработува со Јапонија во тој период и на воен план.

[КГ125]

Преди 2 часа, Гоце said:

Скапо ги плајкаше лиценците за оружјето сепак за пофалба за само 10 години изградија солидна воена индустрија .

Е скъпо е това, така е. Но успя. Танкове, самолети - това значи много.

[КГ125]

Преди 1 час, Гоце said:

Слаб кавалитет на цевката од топот која е 90 мм , немањето на  панцирен челик мислам се работи за обичен челик , потоа тито потпиша договор со СССР за набавка на т-54 и т-55 не му се исплајкаше да го произведуват .Иако повеке е сличен на швајцарскиот тенк но доста е сличен и со  јапонските тенкови од тој период Југославија доста соработува со Јапонија во тој период и на воен план.

Мда, СССР още не вярва на Тито та да му дава брони. Не знаех... А не можа ли да вземе броня от щатите или от запада?

[Гоце]

Проблемот беше тоа што на запад му барат пари во кеш тој ги немаше со ссср  трговијата се одвиваше со размена на стоки југославија нив му даваше храна тие на   нив му даваја воена опрема (тенкови , авиони, ракети) Потоа самата ЈНА се водеше од тоа да имаа исто оружје со својот непријател односно да имаа исто оружје со Варшавскиот пакт бидејки нив ги сметаја за непријатели , и сметаја дека во една идна војна мегу ссср и југославија клучно за партизанското војување на ЈНА да биде можноста да имаа исто оружје со советскиот сојуз со цел подобро преку заробување на опрема и муниција да ги реши своите логистички проблеми истото како што го правеја во втора светска војна против германците 

 

А-50 југословенскиот т-34 само биле произведни 5 парчиња , имало обиди да т-34 му се исталира топ д-10 од 100мм само се тоа завршило на експеримент 

 

 

 

 

 

[Гоце]

[Warlord]

On 5/6/2017 at 11:31, КГ125 said:

Доста добра за времето си разработка, впрочем, но защо са сложили водача отдясно? 

От ляво си е водача, това там е помощник водач - картечар/радист. Изглежда са следвали концепцията на Шърмана.

[Гоце]

Преди 2 часа, Warlord said:

От ляво си е водача, това там е помощник водач - картечар/радист. Изглежда са следвали концепцията на Шърмана.

Се изгледа се под влијание на Америкаснките тенкови .

[Гоце]

Еве е фабриката од прилеп 11 октомври еурокомозити кој ги изработуваше композитниот стакло пластичен оклоп како за м-84 така и за т-72 за ссср .

 

http://www.eurokompozit.mk/product/mk/ballistic-plates-for-military-vehicles-protection/