Образуване на националност от име на държава

[Стамат]

Здравейте. Предварително се извинявам, ако дублирам стара тема, но потърсих във форума и не намерих такава.

Въпросът ми е: има ли определени правила за образуване на съществителни за националност от името на съответната държава (напр. Япония -> японец, Германия -> германец). На мен ми се струват доста произволни.

Ето няколко примера за държави с повтарящи се последни букви, но националности, образувани по различен начин:

България -> българин

Унгария -> унгарец

Франция -> французин

Швеция -> швед

Гърция -> грък

Турция -> турчин

Австралия -> австралиец

Бразилия -> бразилец

Англия -> англичанин

Има и някои странни звукови промени. Например ч в "англичанин" и з във "французин".

Може ли тази "произволност"(не знам подходящата дума, която да използвам) да се обяснява с връзки с чужди езици?

Благодаря предварително

[ISTORIK]

Използват се наставки. Ти самият си ги оцветил. Най-често употребяваните са следните наставки:

- ец (герман-ец, ирланд-ец, румън-ец, индиан-ец, виетнам-ец, кита-ец, япон-ец, бразил-ец...)

- иец (сир-иец, инд-иец, австрал-иец...)

- ин (българ-ин, славян-ин, турч-ин, сърб-ин...)

- узин (франц-узин)

---

Наставка съм и трудно ме откривате,

но аз след корена на думата стоя.

Със мене нови думи образувате.

Творци на словото станете вий сега!

[Стамат]

ISTORIK, благодаря за отговора. Знам, че се ползват наставки, знам и какво представлява наставката Въпросът ми по-скоро е по какви правила (ако въобще има такива) се определя за коя националност коя наставка се използва.

[Galahad]

Ами те някои си имат алтернативки от по-старо време

Франция - франк

Унгария - маджарин

Англия - ингилиз/ин

Германия - немец

[БатеВаньо]

Мда, подобен въпрос бях задал преди доста време и конкретен отговор отново липсваше.

Липсата на такива правила е довела един и същ народ от античността на пример, да се брои за 3,4 или 5 такива в наши дни. Заради особеностите в различните езици и техните диалекти, и дори в непредумишленото разместване на някоя буквичка се раждат нови народи, царе, герои, езикови общности и т.н.

Въпросът най-вероятно е в модата....благозвучието или кой ще надделее в налагането и използването на своя си вариант.

[rumcaiz]

Един турц казал на един гърчин:
- След като папа Йоан Павел II беше полш, после имахме германин, сегашния аржентинчанин, кога ли ще бъде англицузин?

Редактирано Април 20, 2014 от rumcaiz

[БатеВаньо]

Ами те някои си имат алтернативки от по-старо време

Франция - франк

Унгария - маджарин

Англия - ингилиз/ин

Германия - немец

И в сегашно време ги има по Сърбията:

Немачка - немец

франце - Француз

Мађарска - мађар

Енглеска - Енглез

Но въпросът беше - Дека е правилото в Българския език? Ако няма такова - не е лошо да се съчини впоследствие някой друг закон, както е практиката. Или да се допитаме до "живата реч", ако няма друг вариант за граматическо обяснение.

@.......................................

Дали ще се намери отговор на поставения въпрос или е по-вероятно да дочакаме човек да стъпне на Марс?!?

[glishev]

Вероятно става дума за група звукообразувателни закономерности, останали в днешния книжовен език след какви ли не митарства в старобългарския и в диалектите ни, пък и след доста заемки. Тоест - и да има правило, то не е едно, а е по-скоро набор от навици. Това е моментът, в който добрата учителка по български език свива рамене и заключава, че етнонимите просто се учат наизуст.

[БатеВаньо]

Мерси Глишев. Искаше ми се да има правило, за да може да се анализира как, кога и защо се появява наставката "ин".

ПП

Още един въпрос:

Има ли вероятност всичко що е с наставка "ин" в старобългарския език, да е заемка?

[Perkūnas]

Всъщност в български повечето имена на националности са заети от чужди езици (най-вече руски, румънски, турски). Националности като англичани, французи, испанци са доста далече от кръгозора на българите до 18 век.

англичанин, испанец са от руски. ингилизин е от турски.

датчанин и Дания, швед и Швеция са заети поотделно от руски. французин е от румънски franțuz + бълг. -ин, а французойка от румънски franțuzoaică. А румънското franțuz е от немски Franzose (влияние на Австро-Унгария). Словообразуването на такива имена не е мотивирано на българска почва и не важат никакви български фонетични или морфологични закони.

От друга страна в грък - Гърция - гъркиня, *туркъ - Турция - турчин - туркиня се наблюдават собствено български фонетични закони (втора и първа палатализация).

И още:

Наст. -инъ в старобългарски образува съществителни, означаващи социално положение, народност, и посочва единично лице: властелинъ, господинъ, поганинъ "езичник", боляринъ, воинъ, людинъ "свободен човек", оиминъ "наемен войник", челядинъ "роб".

(Граматика на старобългарския език. София. 1991 г.)

[БатеВаньо]

Супер!

ПП Положението прилича на салдото по външнотърговската ни сметка - вноса изпреварва износа(но не много, което не е ОК, но се ядва).

ПП 2 Глишев, какви са вариантите за наименоване на жителите на Британското Варварско Кралство "Мърсия"?.....с оглед да не се допуснат евентуални спекулации от бъдещите поколения изследователи-медиевисти, за живяло някога население, на въпросното място, с невероятна фонетична прилика в етнонима, като този на евентуалните обитатели на близка до нас планета.

пример:

Италия => един италианец

Мърсия => един м...............