Молекулярни маркери, филогеография и търсене на критерии за разграничаване на видовете.

[П. Теодосиев]

Молекулярни маркери, филогеография и търсене на критерии за разграничаване на видовете.

Наталия И.Абрамсон; Трудове на зоологическия институт, РАН, Приложение 1, 2009, с. 185-198

Наталия Абрамсон оглавява Лаборатория по молекулярна систематика към Зоологическия институт към Руската Академия на науките РАН в Санкт Петербург, Русия.

Резюме:

Търсенето на универсален критерий за разграничаването на видовете никога не е спирало. Периодите на „видонадробяване” и „ видообединяване”, нееднократно се сменят, а споровете между привържениците на едната или другата тенденция продължават вече едно столетие. Махалото се движи ту на едната, ту на другата страна, в зависимост не толкова от доминиращата концепция за вида, но и от модата и от метода на описание. От края на миналия век описанието на видовото разнообразие явно се намира на гребена на „ видонадробяващата” вълна. Спецификата на настоящия етап на видоопределяне, респективно видонадробяване е в това, че: 1/ появява се нова фактология , ново разширение полето на при знаковото пространство – молекулярните маркери и тяхната универсалност и удобство на прилагане; 2/ появата на нова фактология довежда и до възникването на нова методология – филогенетичния анализ навлиза бързо на вътре видово ниво, възниква и бързо се развива нoвo направление на изследване – филогеография / Avise, 1987, 2000/.

Филогеографията на свой ред, много удобно ляга на офoмящата се по-рано филогенетична концепция за вида / ФКВ/. ФКВ признава строго монофилетичните видове, а в качеството на основа за тяхно разделяне често използва генните дървета, и това „дървесно мислене” ведно с широко развиващите се изследвания по филогеография, образуват „ взривна” смес, която в крайна сметка води до увеличение на броя на видовете, практически във всички групи гръбначни животни. За разлика от които и да са морфологични признаци, които са специфични за всяка група организми, молекулярните признаци на пръв поглед притежават универсалност / има ги при всички и или при поразително болшинство организми/ и в това е тяхната особена привлекателност както за единна идентификационна система: ДНК баркода, така и за построяване на единно дърво на живота. При това генетичните дистанции задават универсална метрика на различията, приложима при всички групи и по такъв начин се открива прекрасната и дългоочаквана перспектива – систематиката получава универсален инструмент за определяне на видовете. Но за съжаление тази надежда за универсален критерий са пореден път се оказва лъжовен. В настоящата работа е показано, че проблемите, които възникват при работа с молекулярните маркери са същите тези, с които се сблъсква систематика, използвайки морфологични подходи. С други думи, използването на молекулярни маркери ни връща към стари и добре познати проблеми, болшинство от които нямат решение в момента и усещането, че биолозите най- накрая имат единица за измерване, подобно на точните науки, като цяло е измамно.

Цялата статия в брой 66:

- http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka66/64

- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16619