Европейски дивиденти (ББД, ГМД, СМД) - илюзия или реалност?

[ISTORIK]

През декември 2013 г. един дебат стартира с изненадваща новина: европейският икономически и социален комитет (EИСК) внася в Европейския парламент (ЕП) предложение да се определи минимален доход за всеки европейски гражданин - между 400 и 1000 евро на месец. Това беше оповестено на форум, състоял се в София. На пръв поглед - какъв хубав коледен подарък за половината български народ, който живее в риск от изпадане в бедност!

Нека обаче да не избързваме. Първо, намерението ще стане общоевропейска реалност най-рано след половин десетилетие. Второ, няма гаранции, че България ще е между първите държави, подкрепящи инициативата. Още отсега в коментарите у нас отрицанието и иронията изместват сериозните анализи. Което не е логично, тъй като въпросното нововъведение се предлага именно заради страни като нашата, където трайно са се настанили неевропейски практики за формиране на минималните доходи и азиатски образци за присвояване на максимални печалби.

На какво се дължи неадекватната реакция на нашенските - признати и самозвани - експерти по сравнителна икономика? Краткият, но неточен отговор би бил: на традиционния български инат! „Щом Европа върви накриво, ние пък ще сме на терсене“ - повелява една от житейските мъдрости, многократно доказвали се в българската история.

Но нека първо да изясним същността на идеята, защитена на софийската среща на ЕИСК от неговия председател Андре Малос.

Не - гарантиран, а - стандартизиран минимален доход! Това е първото важно пояснение. Европейската комисия, след евентуална подкрепа от ЕП, има право да въведе минимален стандарт (което е обичайна международна практика при редица възнаграждения). Не се подвеждайте: не става дума за безусловна нетрудова привилегия, отпусната за всеки европеец.

Разликата е съществена. Концепцията за безусловен базов доход (ББД), която предизвиква растящ интерес и у нас, не е свързана пряко с изискването за труд, а - с основни социални права на гражданите. А презумпцията при стандартизирания минимален доход (СМД) е, че повечето трудоспособни граждани работят и получават възнаграждение над общоприетия стандарт; добавка получават само онези, чиято месечна заплата е под въпросните 400 евро. Следователно установява се пряка връзка между работната заплата, която е трудов доход, и автоматичната добавка, която е компонент от един общовалиден социален стандарт.

Да видим практически примери на договаряне във Франция и Германия, откъдето е заимствана идеята за СМД. Прототипът е взет от Франция, където действа механизмът на добавката към крайно ниските/несигурните възнаграждения, за да се спази задължителният стандарт. През 2013 г. долният праг е фиксиран на 1430 евро на месец. В Германия споразумението между християндемократи и социалдемократи предвижда 8,50 евро минимална почасова ставка, което означава над 1300 евро минимална работна заплата.

Цялата тази аритметика е предмет на преговори между социалните партньори, а не механично следствие от благотворителната дейност на една държава, чиято роля е да преразпределя парите на данъкоплатците.

Имах възможността тези дни да проверя на място как вървят преговорите в Германия - държавата с най-стабилна икономика в условията на криза. Държавата, доскоро сочена като пример как може да се постига висока конкурентоспособност, без да има задължително регламентирана минимална работна заплата. Само че растящата бедност и масовото погазване на трудовите права оставиха в миналото мита за германската зона, свободна от държавни регулации в заплащането.

Минималният стандарт е политически факт и ще влезе в сила през 2015 г., след като се случат две неща:

1. споразумението за съставяне на новото правителство да бъде одобрено чрез гласуване от членовете на социалдемократическата партия;

2. синдикатите и работодателите да пренастроят процедурата за колективно договаряне в съответствие с новите изисквания (което ще отнеме минимум една година и вероятно ще породи немалко конфликти сред работодателските среди, свикнали с традиционния тарифен модел за определяне на възнагражденията).

Разликата между манталитета и мисленето на германските експерти традиционалисти и българските трубадури на неолиберализма е очевидна: в Берлин идеологемите и партийните предубеждения са изтласкани встрани; в София с тях започва и завършва всяка публична дискусия или вестникарска статия, посветена на европейската инициатива за СМД.

Най-често срещаните квалификации на идеята за въвеждане на задължителен минимален доход са, че тя била „абсурдна“, „безумна“, „вредна“ и „неприложима“. Сам по себе си този език е неприсъщ за един продуктивен експертен спор. Нека погледнем аргументите за отпор на инициативата СМД - доколкото ги има. Най-често срещаните са:

№1: СМД щял да предизвика срив на пазара на труда, да произведе повече безработица и да разшири сивата икономика;

№2: СМД със сигурност щял да демотивира желаещите да работят и да ги обрече на хроничен мързел.

№3: СМД вещаел нови масови фалити на фирми и дори... държавен банкрут!

Звучи стряскащо, нали? Не е изключено тази контраатака да има за цел да пресече всякакви помисли сред управляващите да присъединят България към европейската инициатива; да демотивира здравомислещия бизнес и дори да разколебае бенефициентите - гражданите с крайно ниски доходи. Нека да не гадаем, а по същество да разгледаме мрачните прогнози.

Първо, българският пазар на труда и без това е сринат и изкривен (впрочем не без съдействието на неолибералните експертни мрежи). Равнището на безработица е сред най-високите в ЕС; нещо повече, създадени са трайни, труднообратими диспропорции - като в младежката заетост, като с изхвърлените от пазара на труда хора в предпенсионна възраст. Така че СМД, съчетан със стимули за устойчива заетост, може да помогне на голяма част от трудоспособното население.

Второ, европейското социално изследване (ЕСИ), което се провежда на всеки три години, доказва за българина точно обратното на склонност към мързел: от началото на кризата сигурността на работата и стремежът към трудов/заработен доход се е превърнал във водещ мотив сред житейските нагласи на българите (млади и стари, жени и мъже; констатацията се отнася и за ромите, постоянно упреквани в потомствен мързел).

Трето, фирмените фалити са масово явление вече пета година. Вдигането на летвата на минималното заплащане може само да помогне на българските бизнесмени да променят своите навици: щом възникват трудности в производството и реализацията, автоматично да прибягват към съкращения, отлагане на плащанията на работниците, укриване на данъци и спиране на осигурителните вноски. Кризата показа, че технологичните новости и преструктурирането, а не просто пестенето на работни заплати, са двигателите на успех в конкуренцията.

В спекулациите по този въпрос пазарните фундаменталисти надминаха себе си. Известен финансист твърди, че по негови сметки на България ще са нужни нови 4 млрд. лв. годишно, за да покрият новата минимална сума. Как е стигнал до това число, не е ясно. Неговият бюджетен песимизъм обаче бледнее пред прогнозните „разчети“ на представител на Института за пазарна икономика, който твърди, че сумата за покриване на новите минимални стандарти всъщност ще е десет пъти (!) по-висока. Което означава, че цялата разходна част на бюджета нямало да стигне за допълнителните харчове!

Дали повикът за здрав разум и експертност в оценките би помогнал, за да се върне дебатът на здрава основа, изградена от проверени икономически фак­ти и точни статистически разчети. Ще се намери ли български или европейски политик, който най-после да прати неолибералните активисти там, където им е мястото: да изкарват хляба си чрез конкуренция в реална бизнес среда, а не чрез съчинителство на наукообразни анализи и доклади.

Може ли да очакваме, че в предстоя­щите евроизбори инициативата СМД ще се превърне във водещ лозунг за българските партии и кандидат-депутати? Подобен обрат от идеологизираните препирни към социален прагматизъм няма да дойде лесно. Освен, ако ЕС не ни превключи на ръчно управление и силово превъзпитание.

http://pressadaily.bg/

Редактирано Май 5, 2014 от ISTORIK

[ISTORIK]

Обединена Европа дължи на всеки свой гражданин дивидент, който би му гарантирал достоен/нормален живот! Около тази препоръка се обединиха участниците в конференцията, проведена на 12.04.2014 г. в Брюксел. Домакин на форума беше Европейският икономически и социален комитет (EИСК); участваха представители от всички държави, членове на ЕС.

България имаше свой говорител на заключителната дискусия - председателят на КНСБ Пламен Димитров. За съжаление, медиите у нас не отразиха събитието, въпреки че то беше посветено на горещата тема за доходите и неравенството; темата вече се вписа приоритетно в дневния ред на кампанията за предстоящите евроизбори. В което ще се убедим след 25.04.2014 г., когато стартира трансконтиненталният поход за демокрация, солидарност и равенство (маршрутът на караванното шествие преминава и през България).

Що е то европейски дивидент?

Според автора на идеята Филип Ван Парез (Белгия), това е универсален доход, който може да се реализира чрез две схеми: а/ гарантиран минимален доход (ГМД); б/ безусловен базов доход (ББД).

Първата схема – ГМД - се дава във Франция като добавка на работещите граждани, чиито възнаграждения са под определен/допустим праг. Европейската мрежа «Антибедност» настоява обхватът на бенефициентите да се разшири, като се включат безработните и други уязвими групи.Напоследък се споменава долна граница за ГМД от 400 евро месечно, въпреки че в отделните страни сумата ще варира в зависимост от издръжката на живота.

Втората схема – ББД - се получава от всеки гражданин, независимо от неговата възраст, занятие и постъпления от други източници (затова го наричат „безусловен” – добавка, която понякога поражда неясноти и съпротива срещу инициативата). Общото между двата вида плащания е, че се предоставят индивидуално, редовно (всеки месец) и са дължими в рамките на целия ЕС.

Вярно е, че горните пояснения звучат утопично. Както отбелязва английският всекидневник «Гардиън», ако искането за безусловен базов доход се реализира, това ще е първи случай в историята, когато

"За нищо ще се получава нещо!".

Някои критици профанизират идеята, предричайки, че по този начин се създава прослойка от безделници, които получават прилични суми, без да имат трудов принос.

Не така мислят обаче бащите на «утопията ББД» - все именити люде: от Мартин Лутър Кинг до Ерик Фром. В списъка трябва да добавим и Милтън Фридман. Американският професор, превърнал се в икона на днешните неолиберали, лансира още през 60-те години на 20 век идеята за т.нар. негативен данък върху доходите; после се отказа от нея и подкрепи инициативата за ББД. Легендарният водач на движението за граждански права в САЩ Мартин Лутър Кинг пледира за гарантиран доход, «завързан» за медианния доход, нарастващ динамично. Днес над 20 милиона американски семейства получават безусловна федерална подкрепа под формата на ваучери за храна. Утопията се превърна в реалност!

Българите, напатили се от несбъднати илюзии при "развития" соцализъм и фасадната/преходна демокрация, вероятно ще се отнесат с максимална доза скептицизъм към начинанието.

Сред политиците ни, които ще се състезават за места в европарламента, също не личи голям ищах да работят съгласувано за тази прогресивна социална кауза (едва 33-ма депутати от отиващия си ЕП са изразили писмено своята подкрепа!).

Запалени поддръжници на идеята са обаче многобройните неправителствени организации, които готвят мощна акция в навечерието на евроизборите: приемане на Граждански акт, който да задължи бъдещите депутати да обсъдят предложените варианти за реализация на идеята за европейски дивидент. Как може да се случи това?

На дневен ред е искането за гарантиран минимален доход. Този разпределителен модел вече премина фазата на утопиите и влезе в сложния процедурен механизъм на ЕС. Преди няколко месеца на заседание в София ЕИСК прие позиция, която ще бъде внесена за разглеждане в новоизбраната ЕК. Не е изключено още през 2014 г.да бъдем свидетели на дебат в ЕП, който да завърши с нормативен акт за въвеждане на ГМД. Оптимистите се надяват, че стартът на евродивидента ще е през 2015 г. Реалистично погледнато, началото може да бъде поставено 1-2 години по-късно, когато икономиките в ЕС покажат траайна тенденция за възстановаяване на растежа от предкризисния период. Което не означава, че брюкселските институции ще си позволят политическа ваканция с традиционното оправдание: състоянието на икономиката не позволява социални излишества от типа на допълнителни граждански дивиденти.

Точно тук минава границата между времевите стратегии за реализация на Вариант А - ГМД и Вариант Б - ББД.

Двете иновации притежават ясна и доказана икономическа рационалност:

На форума в Брюксел те бяха определени като „ социалноикономически стабилизатори”: първо, заради раздвиженото/растящо потребление (което на свой ред създава оживление в бизнес сектора); второ, поради засиленият интерес на получателите на гарантирани доходи към образование, социално общуване, ползване на интернет и пр. двигатели на прогреса. Затова ГМД е необходим час по-скоро, за да се съкрати пътят за излизане от кризата, особено в развиващите се икономики. „Старшият брат” – ББД, ще свърши повече работа, след като европейските икономики възвърнат производителния си потенциал и заделят достатъчен ресурс за социални инвестиции. Което не означава, че трябва да се изчака края на кризата; инвестиции от такъв характер и мащаби са крайно необходими още при прехода на националните икономики от оживление към бум.

Нека да посочим конкретни примери. Такива са пилотните проекти за въвеждане на ББД в Бразилия (където от години над 60 милиона души получават гарантиран доход); Индия, където се експериментира регионална схема за ББД. Факт е, че кризата не се задълбочи в тези страни; обратно, социалната подкрепа за нискодоходните групи позволи да се посрещнат по-леко нейните удари и да се развият алтернативни форми на социална икономика и нова заетост.

Би ли могла богата Европа да заимства опит от региони, смятани доскоро за безнадеждно изостанали? Вероятно –да ! Още повече, че идеята за ББД се зароди на европейския континент. А глобалната мрежа BIEN, обединяваща милиони нейни поддръжници по света, има за ядро европейски неправителствени структури. Апропо, без да чакат решението на ЕК, в Холандия, Швеция , Дания, Белгия вече прилагат схеми на ББД. А в щата Аляска от много години се разпределят солидни дивиденти на всички граждани, чрез специално създаден фонд. Предстои в Швейцария да се проведе референдум: „За и против ББД“!

Вечният въпрос: „Откъде ще се вземат пари?”

Той се поставя редовно - от привърженици и от противници на преразпределителните „утопии”. Първите имат изработена схема и предлагат радикално преустройство на данъчния модел и на цялата преразпределителна система в ЕС. Именно в общността, доколкото изплащането на евродивидента трябва да се гарантира от нея като политическа организация. Сочат се и конкретните източници на допълнителен ресурс: „най-европейският данък - ДДС” (по думите на Ван Парез) ; данък върху финансовите транзакции (предстои да се въведе); акцизните данъци, данък "лукс"; данък "вредни емисии" и др. Допълнителни икономии ще се получат и от рязкото свиване на администрацията, заета в системата на социалното подпомагане (кешовото разплащане - чрез индивидуални дебитни карти - ще се извършва по банков път; отпада и необходимостта от проверки на финансовото състояние на семействата, защото новият доход е универсален). И накрая, но не по значение идват частните/корпоративни спонсори, които са особено активни в Латинска Америка и Югоизточна Азия.

Що се отнася до размера на необходимите средства, най-грубите разчети показват, че ако в ЕС се въведе френската система на ГМД, ще са необходими годишно около 350 милиарда евро; за стартиране на схемата «ББД» ще е нужно да се заделят още толкова средства. Пак по приблизителни разчети в България сумата ще възлезе на около 8 милиарда лева годишно.

«Това е непосилно за европейския бюджет, дори и за богатите държави» - вероятно ще възразят противниците на подоходното преразпределение». А колко пари на данъкоплатците бяха похарчени без траен ефект за спасяване на зле управлявани банки и държави в ЕС - би бил контра-аргументът на поддръжниците на евродивидента. И ще са прави, защото в черните дупки на финансовата система само в ЕС бяха наляти над 1,5 трилиона евро. Засега! А и БВП в клуба на богатите «Европа» не е никак малък-над 17 трилиона долара годишно.

В интерес на истината, критиците на концепцията за ГМД-ББД напоследък сменят своята тактика. До кризата, когато господството на неолибералната доктрина беше тотално (и тоталитарно), те издигаха дежурния лозунг: «икономиите на публични разходи са алфата и омегата на здравата икономика». Днес пазарните фундаменталисти са в отстъпление и се занимават с морализаторство. Припомнят ни, че, че всеки незаработен доход ще генерира мързел (експериментите в Бразилия и индия доказват обратното; предупреждават и за вредите, които всяко преразпределение на доходите нанасяло на богатите и предприемчивите; или пък пренасят дебата на идеологическа почва, определяйки ББД като «комунистическа идея!».

Само че тъкмо от консервативните среди се задава най-сериозната политическа подкрепа на предложението за евродивидента. Не друг, а кандидатът на ЕНП за председател на ЕК Жан Клод Юнкер в интервю посочи, че ако ЕС не се обърне с лице към социалната криза, тя ще продължи да възпроизвежда неравенство и бедност в опасни размери; в крайна сметка, недоволните европейски граждани ще се надигнат в защита на своя интерес, предупреждава опитният политик, известен още като Мистър Евро.

Парадоксално е, че ПЕС мълчи по темата (дали консервативната позиция на евролевите не се дължи и на факта, че техен партиен шеф е българинът Станишев, при чието премиерстване беше приет десният плосък данък в България! ).

За сметка на това Зелените, както и новите/нестандартни партии, вземат на въоръжение концепцията за европейския дивидент. Не е изключено тази стратегия да се окаже печеливша в деня на изборите - 25 май 2014 г.

http://pressadaily.bg/

Редактирано Май 5, 2014 от ISTORIK