Юристи - автори на извори за българската история

[Galahad]

Казват, че историята я пишели историците. Естествено възниква въпроса какво образование са получили и какво са работили хората, които са написали съчиненията, които днес попадат в категорията на извори за средновековната българска история. В строгия смисъл на понятието професията „историк” не е съществувала. Може би най-близо да някои днешни специалности са длъжностите на хартофилакса (архивар, пазител на документи) и скевофилакса (пазителя на ризницата – храмовите съкровищници, чието съдържание днес формира фондовете на ред манастирски музеи). Близки функции до днешните учители по история са имали не толкова редовите преподаватели, чиято дейност е била по-близка до тази на сегашните начални учители, а възпитателите на владетелите и аристократите, които можели да си позволят по-специализирана подготовка, но и често тези, които ги обучавали само временно изпълнявали такива функции. Обикновено те имали друго основно занимание и по-скоро временно и като лична услуга споделяли своите познания в дадена научна област.

През античността аристократите съвместявайки ред почетни дейности често пишели и исторически съчинения. Така Гай Юлий Цезар освен че оставил своите мемоари за галската война се изявявал като политик, военачалник, върховен жрец и юрист.

Традициите на залязлата римска империя били съхранени дълго време в нейната източна част. Така съдбата на Балканския полуостров непосредствено преди появата на прабългарите там, а също и техните ранни появи в днешните български земи е засвидетелствана в историческите съчинения на автори, които често пъти по образование и занятие били юристи.

Саламин Ермий Созомен (ок. 400-450) е византийски адвокат, автор на съчинението „Църковна история”. Юридическото си образование получил в Бейрут, а след това работил в Цариград като схоластик, т.е. като адвокат.

Сократ Схоластик както показва прозвището му е работил като адвокат. Автор е на „Църковна история”, състояща се от 7 книги.

Приск Панийски е автор на състоящата се от 5 книги „Византийски история и делата на Атила”. Той завършил риторическо образование в Цариград, след което постъпил на държавна служба.

Евгарий Схоластик завършил право в Цариград, а след това работил като ритор в Антиохия и като секретар на патриарха. През 588г. се явява на съдебен процес като защитник на патриарх Григорий І. Автор е на съчинението „Църковна история” съставена от 6 книги.

Захарий Ритор получил своето образование в Александрия и Бейрут, а след това работил в Цариград като адвокат. Автор е на съчинението „Църковна история”, която не е запазена изцяло, а само като извадки от нея.

Зосим е работил като адвокат на фиска, т.е. данъчен адвокат. Автор на „Нова история” описваща историята на Рим до завоюването му от Аларих.

Изброените до тук автори дават сведения за състоянието на Балканите по време на залеза на Римската империя. Следващите автори вече дават сведения и за появата на българите на полуострова и тяхното присъствие там.

Прокопий Кесарийски се родил и получил юридическо образование в Кесария, а по-късно работил в Цариград. На него дължим няколко съчинения посветени на управлението на имп. Юстиниан І, които съдържат ценни сведения не само за селищата и крепостите на Балканите, но и за нападенията на българите срещу империята.

Агатий Миринейски, чието историческо творчество се явява продължение на съчиненията на Прокопий Кесарийски е бил схоластик, т.е. адвокат. Юридическото си образование получил в Газа. Бил е правен съветник и секретар на видния византийски военачалник Велизарий.

Менандър Протектор също имал юридическо образование, но предпочел кариера в императорската гвардия, на което държи и прозвището си „протектор”. Историческото му съчинение изобилства от дълги речи и всъщност именно техните извадки са оцелели от неговото творчество.

Теофилакт Симоката работил като юрист в обкръжението на епископ Проб. Неговото историческо съчинение се явява продължение на историите на Прокопий, Агатий и Менандър.

Йоан Малала както показва прозвището му е работил също като адвокат. автор е на „Хронография”, която е била преведена на български при управлението на цар Симеон от презвитер Григорий.

Симеон Метафраст е имал риторическо образование и е заемал ред важни постове във виз. империя в края на ПБЦ. С неговото име се свързва т.нар. „Семейство от хроники на Симеон Метафраст”, т.е. група близки по съдържание хроники.

Михаил Псел получил разностранно образование, вкл. и юридическа подготовка. Работил е като съдия в Месопотамия. Автор е на Хронография и Малка история. Близък приятел на Алусиан и сестра му имп. Екатерина и учител на архиепикоп Теофилакт Охридски, както и на няколко византийски императори и принцове.

Йоан Зонора днес у нас е известен със своята „Съкратена история”, която е била използвана при изготвянето на миниатюрите към Ватиканския препис на Манасиевата хроника, в резултат от което в илюстрования български превод са попаднали и събития, които са били пропуснати от Манасий. Големия си авторитет през средновековието обаче Зонора дължи на своето юридическо съчинение. Неговите коментари по каноническо право придобили такова голямо значение, че те самите се превърнали в правен източник. По молба на деспот Яков Светослав бил изготвен препис от намиращото се при българския патриарх съчинение на Зонора и то било изпратено на киевския митрополит.

Накрая, макар и не по значение следва да се посочи изгубеното съчинение на „История на България” – този път става дума за Волжка България. За това съчинение говори ал-Гаранти, като разказва за част от съдържанието му. Ал-Гаранти пише, че се запознал с това съчинение по преписа на един български кадия, който бил ученик на ибн ал-Джувайни (1028—1085, известен ислямски правист от Нишапур). За съжаление съчинението не е достигнало до нас, а и не е ясно нито името на кадията, нито дали той е негов автор или само преписвач. Но пък това е единствената средновековна „История на България” за която до нас е достигнало конкретно сведение, тъй че въпреки че информацията е крайно оскъдна, тя е изключително ценна.

[КГ125]

Чудесно наблюдение! Интересното е, че във времето и географски в голям диапазон се вижда точно това - юристите пишат хроники. И в 5-ти век, и след 600 г., и във Византия и в Сирия и във Волжска България!

[resavsky]

А имало ли тогава понятие "юрист"?

[Last roman]

естествено, че в древността не е имало професионални историци. Както бяхме дискутирали по-рано в една тема за Херодот и неговите фантазии относно чилеността на персийската армия, античните автори са си разказвачи-любители, с всичките произтичащи оттам плюсове и минуси /пристрастност, изопачаване, необективност, несериозност и пр./. В най-добрият случай са своего рода архаични блогъри.

[Пандора]

Понякога се пишат и официални хроники по поръчка, или пък съществува традиция на кратък летопис - раждане, брой години, смърт и т.н. Вероятно породени от необходимост за проследяване на генеалогията.У други пък народи съществува устна традиция за запазване на информация за определени важни събития, като се разчитало на хора със силна памет. Предполагам, че юристите основно са извършвали дейности във владетелските канцеларии и между другото съвместявали и воденето на някаква хроника. Има и други професии, които може би по-късно са създавали свидетелства, най-вече за чужди страни - мисионери и търговци.

Редактирано Май 12, 2014 от Пандора

[Galahad]

А имало ли тогава понятие "юрист"?

Ами тя тази дума иде от това време. иначе нейния български аналог е правист. Юстиниановия кодекс (Корпус юрис цивилис) стои в основата на днешното европейско гражданско право. Във форума за улеснение на един по-широк читателски кръг в правния раздел се избягват по-малко известните правни термини и се заменят доколкото е възможно с техни български синоними или кратки дефиниции. Но иначе доста думи като термини са останали в употреба и днес.

Понякога се пишат и официални хроники по поръчка, или пък съществува традиция на кратък летопис - раждане, брой години, смърт и т.н. Вероятно породени от необходимост за проследяване на генеалогията.У други пък народи съществува устна традиция за запазване на информация за определени важни събития, като се разчитало на хора със силна памет. Предполагам, че юристите основно са извършвали дейности във владетелските канцеларии и между другото съвместявали и воденето на някаква хроника. Има и други професии, които може би по-късно са създавали свидетелства, най-вече за чужди страни - мисионери и търговци.

Говорех за професионални историци - на които това е основното занятие. За юристите е необходимост защото още от дълбока древност народа не е спирал да се съди. В кондиките примерно са записвани някои събития, но това се по-скоро нещо средно между счетоводни книги и регистри за документи. Но записите са използвани и за исторически сведения. Вероятно сведенията, които имаме за първите охридски архиепископи са били извлечени именно от сборника, в който са вписвани актовете на архиепископията - решения за избор на архиепископ, ентроники и др. под. Западните анали пък се развиват покрай пасхалните таблици. В Рим, а после по подражание и в Цариград е имало нещо като официална градска хроника. Но отново става дума по-скоро за едно допълнително задължение на лице, чиято основна дейност е друга. Сиреч тези дето пишат там не се занимават с някаква научно-изследователска дейност насочена към проучване на миналото, а отбелязват актуални събития. Сиреч става дума за нещо по-близко до дейността на тези, които на офиц. сайтове на разни държавни органи пускат "Новини". Подразбира се, че в тези случаи сведенията са били силно пристрастни, което при смените на властта на отразило крайно неблагоприятно на списването на тези хроники.

Тези, които са помнели разни събития отново са имали друго основно занимание. В по-редки случаи такива са били пътуващите разказвачи, разните гуслари. Те вече са се препитавали с това, но разказите им са били по-скоро художествено-легендарни, отколкото исторически. Апокрифите с исторически сведения вероятно представляват записи на такива разкази, но както се вижда съдържанието е доста далеч от прецизност на сведенията.

[КГ125]

А имало ли тогава понятие "юрист"?

Страшен въпрос! Оказва се, че е имало - чак и противоборстващи школи - прокулианци и сабиняни например. Своеобразни представители на нововъведенията в правото, съответно и на традиционните правила.

Това са хората, по занятие занимаващи се с право или тълкуващи законите. Началото тръгва от жреците, като постепенно от тях се оформя каста на юристите - нещо като занаят, който, предвид естеството на материята, постепенно се оформя в теоритично знание или наука, доколкото имаме това понятие в Рим или в Средновековието. Първият, откъснал законотълкуванието от жречеството е Тиберий Корунканий (линкът не ми излиза, кой знае защо)

Мазурий Сабин по-рано от него - Гай Атеус Капитон основават първата школа, след нея се появяват прокулианците и постепенно в Рим се оформят няколко школи за изучаване на юриспруденцията в Рим, Константинопол, Цезарея, Бейрут, Атина и Александрия. Постепенно правните тълкувания се систематизират в съчинения на юристите и оттам преминават в законите, особено при първите кодификации. "Институциите" на Гай, Ad edictum и Ad Sabinum на Юлий Павел и др.

Интересно е как трудовете на това, което днес казваме доктрирна директно стават право - с указ на император Валентиниан III например книгите на Емилий Папиниан направо са обявени за закони.

Впрочем Емилий Папиниан е не юрист, а Юрист, защото, когато императорът Каракала иска от него да оправдае пред сената извършеното от него убийство на брат му Гета, Папиниан отказва, при това с поредната си правна сентенция, чиисто смисъл приблизително е: "Едно е да убиеш, друго е да обвиниш убития" или "Лесно се убива, трудно се оправдава убийството".

Същото става и със съчиненията на Домиций Улпиан - и те са обявени директно за закони.

По това време ясна разлика между доктрина, тълкуване и правило явно няма, но право има, при това много по-добре от днешните в някои моменти!

Ето нещо като опит за техен списък:

http://ru.wikipedia.org/wiki/Категория:Юристы_Древнего_Рима

Интересно, как правото по естествен път се оформя в Рим..

И явно, че юристите, като си почиват от революциите в правото и стават историци :) :)

Редактирано Май 12, 2014 от КГ125

[Пандора]

Ами тя тази дума иде от това време. иначе нейния български аналог е правист. Юстиниановия кодекс (Корпус юрис цивилис) стои в основата на днешното европейско гражданско право. Във форума за улеснение на един по-широк читателски кръг в правния раздел се избягват по-малко известните правни термини и се заменят доколкото е възможно с техни български синоними или кратки дефиниции. Но иначе доста думи като термини са останали в употреба и днес.

Говорех за професионални историци - на които това е основното занятие. За юристите е необходимост защото още от дълбока древност народа не е спирал да се съди. В кондиките примерно са записвани някои събития, но това се по-скоро нещо средно между счетоводни книги и регистри за документи. Но записите са използвани и за исторически сведения. Вероятно сведенията, които имаме за първите охридски архиепископи са били извлечени именно от сборника, в който са вписвани актовете на архиепископията - решения за избор на архиепископ, ентроники и др. под. Западните анали пък се развиват покрай пасхалните таблици. В Рим, а после по подражание и в Цариград е имало нещо като официална градска хроника. Но отново става дума по-скоро за едно допълнително задължение на лице, чиято основна дейност е друга. Сиреч тези дето пишат там не се занимават с някаква научно-изследователска дейност насочена към проучване на миналото, а отбелязват актуални събития. Сиреч става дума за нещо по-близко до дейността на тези, които на офиц. сайтове на разни държавни органи пускат "Новини". Подразбира се, че в тези случаи сведенията са били силно пристрастни, което при смените на властта на отразило крайно неблагоприятно на списването на тези хроники.

Тези, които са помнели разни събития отново са имали друго основно занимание. В по-редки случаи такива са били пътуващите разказвачи, разните гуслари. Те вече са се препитавали с това, но разказите им са били по-скоро художествено-легендарни, отколкото исторически. Апокрифите с исторически сведения вероятно представляват записи на такива разкази, но както се вижда съдържанието е доста далеч от прецизност на сведенията.

Всичко това зависи от осъзнатата нужда на обществото да запомни определени неща - явно едни са имали предвид съдебни процедури и тяхното облекчаване. Обаче за родови общества е най-важна родовата генеалогия. Въпрос на приоритети.

[Galahad]

По-скоро е въпрос на приложност на дадената наука. Някои науки имат по-широко приложно поле. При други приложно поле имат по-скоро някои техни направления, но не и самата дисциплина като общо. Напр. математиката няма пряко приложно поле и с общата дисциплина може да се стане само преподавател, но пък има ред приложни науки, в които са необходими тези познания. А и не само науки - все пак трябва да се направи и сметката в магазина. Широка употреба, а места за длъжност математик - малко. Същото с филолозите - всеки тук говори български, но работните места за завършили българска филология са много по-малко в сравнение с броя на практикуващите непрофесионалисти.

[Пандора]

Да нещо такова. Може би просто в тези времена образованите са ерудити най-общо казано и могат да изпълняват различни дейности в зависимост от конкретни управленски нужди.

[Galahad]

Уви, често пъти не се оказват такива ерудити. Много често примерно добри финансисти или други чиновници са се проваляли като военачалници - напр. Георги Акрополит.

От друга страна държавата се е занимавала с типично държавни дейности, а не с щастливи прасета и напудрени кокошки. Сиреч армия, съд, правителство, данъчни. Военните са съчетавали и функциите на регионални управители. Църквата пък се е грижела да културата, образованието и социалните дейности (бедните, болните и нуждаещите се).

Иначе Михаил Псел прави едно интересно наблюдение, което си е универсално. Той отбелязва, че по времето, когато императорите (разбирай императорите-военачалници) не толерирали философията тя се развила много по-добре, отколкото когато императорите-интелектуалци а насърчавали. Това се получило така, защото в първия случай се занимавали хора с интерес и знания към философията, а във втория кариеристи и интриганти. Сиреч сляпото финансиране на една наука от държавата не води неизбежно до по-големи постижения.

Та и с историята нещата са сходни. До нас са достигнали огромен брой исторически извори от време, когато всеки препис се е правел на ръка. Това е огромен човешки труд - както за да се събере материала и да се състави съчинението, така и за да разпространи. Сега въпреки че може човек и съвсем безплатно да си набави хубава книга, май много повече хора имат чалготеки, отколкото библиотеки. А необходимото да се направи да се свали едното или другото е едно и също.

[Пандора]

Иначе Михаил Псел прави едно интересно наблюдение, което си е универсално. Той отбелязва, че по времето, когато императорите (разбирай императорите-военачалници) не толерирали философията тя се развила много по-добре, отколкото когато императорите-интелектуалци а насърчавали. Това се получило така, защото в първия случай се занимавали хора с интерес и знания към философията, а във втория кариеристи и интриганти. Сиреч сляпото финансиране на една наука от държавата не води неизбежно до по-големи постижения.

Ами нищо ново под слънцето. То и днес е така

Та и с историята нещата са сходни. До нас са достигнали огромен брой исторически извори от време, когато всеки препис се е правел на ръка. Това е огромен човешки труд - както за да се събере материала и да се състави съчинението, така и за да разпространи. Сега въпреки че може човек и съвсем безплатно да си набави хубава книга, май много повече хора имат чалготеки, отколкото библиотеки. А необходимото да се направи да се свали едното или другото е едно и също.

Тук въпросът опира пак до истинския интерес. Не разбирам, защо трябва да очакваме нещо от целокупния народ, което не винаги е постижимо и за по-образованата част от него. Важното е да не си пречим взаимно.

[Galahad]

Въпросът не е целият народ да харесва едно и също, а че има целенасочено култивиране на простотия. Тук се развиват предимно медии и предавания, които бълват простотия. И много хора са принудени да гледат, четат и слушат чужди медии и предавания. Но в по-затънтените кътчета на страната, където опциите да се доберат до алтернативата на родното чалга производство са между малки и никакви, там пропагандата на простотия определено жъне големи успехи.

Но аз говорех за друго. Не за масовия интерес, а за познанията на онези, които се занимават с дадено нещо, в зависимост от това дали го провят, защото им е интересно или просто това е средство за кариерно развитие.

[Пандора]

Винаги е било трудно да се съчетаят двете, а като се има предвид и това, че историята е и политика......

[Galahad]

Малко се отклонихме от темата, тъй че ето още няколко имена:

Павел Дякон се обучавал във владетелския двор, където получил и правна подготовка. Въпреки това предпочел духовна кариера и литературно творчество.

Фредгар е наричан схоластик, което показва какво е било основното му занимание.

Касиодор Сенатор още от малък започнал правната си подготовка. Заемал е ред важни постове. Автор е на Хроника, Църковна история в три части, История на готите и История Касиодорите. Под заглавието "Варий", т.е. "Разни", той е съставил своеобразен кодекс, събирайки в 12 тома писма и едикти от епохата на Теодорих Велики. Самия Касиодор се явява не само събирач, но и съставител на ред документи, той като последното е било и основното му занятие.

Друга емблематична фигура е Йорданес. Той е бил нотарий, което занимание е било семейна традиция. Има предположение, че той е работил като такъв в Никополис ад Иструм, тъй като малоготите пребивавали в Мизия, в подножието на Балкана.

И още една значима фигура в епохата между формалния край на Средновековието и бурж. революции - авторът на Коронана историите Саад ед-Дин. Той заемал в османската империя поста шейх юл ислям, което е нещо като върховен съдия. Тъй като в империята се прилагало религиозното ислямско право (шериата) поста бил както религиозен, така и юридически. По правни въпроси редовите кадии се обръщали към шейх юл-ислям с въпроси, формулирани така, че на тях да може да се отговори с да или не, а отговорите се наричали фетви. Запазените фетви, съдебни актове и данъчни регистри също се явяват един ценен източник за съдбата на българските земи в един доста тъмен изворово период. По времето на Саад ед-Дин се появил и сборника със султански документи съставен от Феридун бег. Тези документи вероятно са били използвани и от Саад ед-Дин за допълване на историческите сведения. Така се появили примерно разказите за превземането на София. В султанските документи, с които се давали поземлени ленове, често се описвали заслугите на лицето и предците му към султана и така в тях са попадали и някои исторически сведения. Но за съжаление много от тези документи не са достигнали до нас и са ни познати само от ист. съчинения и сборници, в които са включени.