Има ли българска азбука?

[КГ125]

От славянска, драги ми кагебисте, от славянска. Ами оставете малко място на Балканите и за славяните. Много набързо ги асимилирахте тези най-различни славянски племена, някои от които оцеляват дори до XIV-XV век ...

Прелюбезний ми Кристеций, не можем просто да кажем "славянска". Трябва да установим от кои славяни? Освен българи и сърби в околността какви още е имало?

Графе, имаш 2 варианта:

1. Да не ме дразниш излишно, че не съм напоследък в особено добро настроение да споря както едно време. Пък аз да ти пусна тук извадени всички българи във Византия с името Воила/Боила от VІІІ до ХІV век, които съм вадил преди време от Иван Божилов.

2. Да си ги потърсиш сам у Божилов.

Дай, дай, дай!

[monte christo]

Ама много ми е чудно какъв по произход е св. Йоаникий (Йоан) от Витиния, след като баща му се казвал Мирицик(ос), а майка му се казвала Анастасо. Звучни български имена, нали така? Когато по време на битката при Маркели Константин VI го попитал откъде е, Йоаникй му казал: от Витинската епархия, от селцето Марикато и произхождам от рода на Войладите (Воiладwv, Войладон). Е, какви са тези Войлади? Потомци на някой избягал боил от България ли, че да ги обявим за българи (или поне само Йоаникий)? Ама то така е лесно, бе ... Щом според Сапндян (или може би според Божилов) ескувитът Йоаникй се бил против българите, т.е. срещу ... сънародниците си Ама след като са потомци на някой си боил, защо тогава са фермери и пасат прасетата по горите и пасбищата, а не си чешат мъдурите в сената?

Тъй. Тези Войлади са ясни (като в мълга). Най-ясен трябва да е Константин Войла(с) - чист българин на висока служба у Империята. Нъл тъй?

Срамота ...

[Пандора]

Без да твърдя, че точно Кирил и Методий са българи, защо да няма българи изпълняващи някакви длъжности в ИРИ и дори изселени със славяните в Мала Азия. Кубер и куберовите българи не са български поданници, а ромейски.

[monte christo]

Вижте, приятели; несъмнено българи по Римското царство е имало. Обаче е факт, че в средата на IX век нямаме българи (или по-точно казано - римляни от български произход) на ръководни длъжности в държавата. Добре знаем, че българите преди християнството не кръщават децата си Леон. Не кръщават децата си нито Константин, нито Михаил.

Самата мисъл (теза-хипотеза), че Кирил (Константин) и Методий (Михаил) са българи е не сама еретична, но и безкрайно глупава (повече от безумна).

По всичко личи, че техният баща (най-малкото заради името) е арменец по произход (или неговите родители са с арменски произход от Западна Армения), който е халкидонит (т.е. православен според римското разбиране, а не григорианин, колкото и условно да звучи този термин), и като такъв вече се явява римлянин, най-малкото заради факта, че е друнгарий и ипостратиг на Солун. А да си на висша длъжност в армията определено (задължително) трябва да си православен, да си грамотен и да знаеш повече от добре гръцки език. А бащата (както казах одеве) надали е говорел с някого (освен някога с родителите си) на крапар. Ако въобще го е знаел (имал време да го научи като малък). Произхождал от добър и богат род.

Майката най-вероятно е произхождала от славянските племена покрай Солун, но определено не е българка. През първата половина на IX век в Македония (БЮРМ) вече няма никакви куберови българи, камо ли пък сърби (на които някога - преди два века - не им харесала). Славяни в Македония (БЮРМ) въобще не е имало (не са се задържали там). Преди това - през VII и VIII век - е имало някой и друг останал римски гарнизон (открити са монети на Констанс II, Константин IV, Юстиниан II), имало е и римляни с варварски отенък (власите-сирмисиани), но просто няма славяни (не са открити славянски находки от VII-VIII век в БЮРМ). Славяни е имало в Егейска Македония (днешна Гърция, или по-точно - племената в близост до Солун).

Какво излиза? Майката не е нито българка, нито сръбкиня (просто няма как), а римлянка (най-вероятно) от славянски произход. Иначе трудно можем да си обясним перфектният славянски език на Кирил и Методий. Би трябвало да е родена към 795-800 г. В Романия момичетата са ги омъжвали (средно) на около 15 годишна възраст. Съгласете се, че няма как да е българка. Въобще българската колонизация на Македония (БЮРМ) започва от 30-40 те години на IX век. Вземайте ги тези факти под внимание.

[stinka (Rom)]

Накрая така става! Когато от патриотизъм се пропагандират грешни митологеми. Да не търся по надълбоко и да излезе пак панславизма!

Напъните да се изкарат Кирил и Методи българи през 19 и началото на 20 век... айде води се буквално война с елинизма за оцеляването на значителна част от народа ни. Образованието тогава е на ниско ниво. Да се обясняват малко по-сложни събития на обикновените хора е трудно, а борбата гори. Но днес!?

Азбуката си е българска в смисъла, че кирилицата си е азбука направена у нас специално за наши цели за разлика от глаголицата. Но си се нарича кирилица.

Колкото до славянската азбука, не е толкова същността в създаването и още по-малко какви са по етнически произход Кирил и Методи. Същността за нас българите и България е че върху тази основа се строи и българската народност и българската държава след 9 век. И преди това има славяни и прабългари и богзнае още каква сган заварена и довлечена от близо и далеч и от това се създава нашата народност, върху това се строи нашата държава над хилядолетие. И целият този процес се прави от българи за България. И то като антивизантийски акт. България - елита управляващите го правят това национална доктрина, правят го напрактика. Кирил и Методи го измислят, българската държава го прави реалност, и то даже навъпреки първоначалните цели на създаденото от Кирил и Методи.

Тогавашна България построява със славянската писменост и език точно нация в съвременният смисъл на думата, от маса етноси ги слива в един. Това и Византия не го е правила.

А преди 9 век българин си значи точно прабългарин, след това държавата ще ги слее всички и прабългари и славяни и латиноговорящи в един народ - български. Какъвто сме и днес с добавки.

И на мен ми се струва абсурдно Византия да постави етнически прабългарин на такъв висок държавен пост и то в близост до българската граница.

Редактирано Май 28, 2014 от stinka (Rom)

[T.Jonchev]

Защо не? Нима Хилвудий не е стратег на Тракия? Нима Иванко не е поставен точно на българската граница?

[stinka (Rom)]

Хилвуд е от етнос без държава и без държавнически нагласи, както днес циганите. Колко столетия след Хилвуд възниква първата славянска държава????? Прабългарин в девети век е много различно от славянин. Славяните не са държавнически конкуренти на Византия те са просто напаст за нея.

[Aspandiat]

Ама много ми е чудно какъв по произход е св. Йоаникий (Йоан) от Витиния, след като баща му се казвал Мирицик(ос), а майка му се казвала Анастасо. Звучни български имена, нали така? Когато по време на битката при Маркели Константин VI го попитал откъде е, Йоаникй му казал: от Витинската епархия, от селцето Марикато и произхождам от рода на Войладите (Воiладwv, Войладон). Е, какви са тези Войлади? Потомци на някой избягал боил от България ли, че да ги обявим за българи (или поне само Йоаникий)? Ама то така е лесно, бе ... Щом според Сапндян (или може би според Божилов) ескувитът Йоаникй се бил против българите, т.е. срещу ... сънародниците си Ама след като са потомци на някой си боил, защо тогава са фермери и пасат прасетата по горите и пасбищата, а не си чешат мъдурите в сената?

Тъй. Тези Войлади са ясни (като в мълга). Най-ясен трябва да е Константин Войла(с) - чист българин на висока служба у Империята. Нъл тъй?

Срамота ...

Ето ти една камара Боилови, демек според теб "Пастирови", "Биконаградни" и т.н., все чисти ром(е)и, от Х до ХІV век...

Например известен е българин-преписвач на име Воила Георги, чиято дейност може да бъде ограничена между 1354 и 1434 г. През 1348 г. се споменава за смъртта на свещеник на име Атанас Воилатос, собственик на лозе в околностите на Солун. Пак през XIV век са известни други българи с такова име: Воила бил парик на остров Лемнос около 1355 г., а Воила – сараф в Константинопол през 1342 г. През 1342 г е споменат в един практикон някой си собственик на земя в Гостомпус (Зихна) на име Воила. От 1341 г. е известен българин с името Воила, който притежавал имот в Св. Марина в западната част на Халкидическия полуостров. В 1341 и 1316 г. са споменати съответно двама парици в Радоливо с името Воила, а през 1285 г. дякон в Константинопол се наричал Воила.

Подобни имена се срещат и предходни векове. В 1098 г. евнухът Воила бил свидетел на завещанието на Кали (монахиня Мария), съпруга на курупалата Симбатий Бакурияни. Друг българин на име Василий Воила през 1098 г. подписал завещанието на въпросната Кали-Мария. Роман Воила бил шут, комедиант, който забавлявал византийския император Константин IX Мономах (1042–1055). Наред с това обаче той бил умен и образован човек, което му осигурило влияние върху императора. Изглежда, че Роман бил организирал неуспешен заговор срещу своя благодетел, но по-късно отново си върнал благоволението му. Друг един българин на име Евстатий Воила заемал постове в Ромейската империя. Периода 1036–1051 г. той прекарал на императорска служба, вероятно в Кападокия (Централна Мала Азия). Някъде към 1051–1052 г. се установил в град Едеса (Северозападна Месопотамия). Последното сигурно известие за него е от 1059 г., когато съставил завещанието си.

През X век са известни и други българи с такова име. Петронас Воила бил катепан на областта Никополис (между Трапезунд и Севастия по източните ромейски граници). През 939 г. след като генерал Йоан Куркуа превзел Манастон в Армения, той станал катепан на тази овладяна от арабите крепост. Българинът Константин Воила участвал в заговор срещу император Роман Лакапин в 923 г., но бил принуден да избяга в планината Витински Олимп, където станал монах. Един ромейски патриций, явно от българо-арменски произход (това издават имената му) на име Варда Воила (т.е. Вардан Боила) бил стратег на източната ромейска тема Халдия. В 923 г. той организирал заговор срещу Роман Лакапин заедно с Адриан Халдос и Тацатис (Тачат) Арменеца. Бунтът бил потушен от Йоан Куркуа и Варда Воила трябвало да завърши живота си като монах.

Вижте, приятели; несъмнено българи по Римското царство е имало. Обаче е факт, че в средата на IX век нямаме българи (или по-точно казано - римляни от български произход) на ръководни длъжности в държавата. Добре знаем, че българите преди християнството не кръщават децата си Леон. Не кръщават децата си нито Константин, нито Михаил. (1)

Майката най-вероятно е произхождала от славянските племена покрай Солун, но определено не е българка. (2) През първата половина на IX век в Македония (БЮРМ) вече няма никакви куберови българи (3), камо ли пък сърби (на които някога - преди два века - не им харесала). Славяни в Македония (БЮРМ) въобще не е имало (не са се задържали там). Преди това - през VII и VIII век - е имало някой и друг останал римски гарнизон (открити са монети на Констанс II, Константин IV, Юстиниан II), имало е и римляни с варварски отенък (власите-сирмисиани), но просто няма славяни (не са открити славянски находки от VII-VIII век в БЮРМ). Славяни е имало в Егейска Македония (днешна Гърция, или по-точно - племената в близост до Солун).

Какво излиза? Майката не е нито българка, нито сръбкиня (просто няма как), а римлянка (най-вероятно) от славянски произход. Иначе трудно можем да си обясним перфектният славянски език на Кирил и Методий. Би трябвало да е родена към 795-800 г. В Романия момичетата са ги омъжвали (средно) на около 15 годишна възраст. Съгласете се, че няма как да е българка. Въобще българската колонизация на Македония (БЮРМ) започва от 30-40 те години на IX век. Вземайте ги тези факти под внимание.

Графе, ако познаването на изворите от твоя страна беше равно на умението да държиш високопарни проповеди по форумите, цена нямаше да имаш.

1. Викаш, няма начин българин, че и преди 865 г., да носи името Михаил. Да го беше знаел това "Продължителят на Георги Монах", че да не пише следното във връзка с изселването на отвъддунавските ромеи през 838 г.

“Народът взел решение да излязат с жените и децата си в Романия. Когато българинът Михаил тръгнал на поход към Солун, те започнали да се прехвърлят с имуществата си.”

3. След като според тебе, Графе, в БЮРМ нямало папер от Куберови българи през ІХ век, какви ще да са били "скитите" по Струма и Пиринско, за които говори Константин Багренородни век по-късно? Сигурно даалии и капасъзи и половин чета на Индже войвода.

“Темата Стримон е съединена с Македония и за нея никак не се говори като за тема, но тя се смята за клисура. Вместо с македонци тя е населена със скити, които Юстиниян Ринотмет поселил в планините на Стримон и в проходите на клисурите”.

2. Викаш, майката на Кирил и Методий няма как да не е била славянка. Чудя се тогава какви чортове са го прихванали св. Климент Охридски, че в "Пространното житие на Методий" да напише следното:

И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Значи каква излиза тя - майката на двамата първоучители не била проста мома, а от сой. Не само бащата. Но по-важното, е че императорът взел, та пратил полуславянина Методий да "изучава обичаите" на славяните и да ги обиква. Ми че той ако е бил полуславянин, е трябвало да знае обичаите им и да ги обича "до дефолт", а не да трябва на "стари години" да се запознава с тях.

Обаче още по-голям шок, драги ми непознаващий изворите Графе, всява "Проложно житие на св. Методий ". В него пише нещо убийствено:

“Когато стана на 20 години, поставиха го княз на славяните. И като прекара там 10 години, научи славянски език”.

Каква излезе тя, полуславянинът Методий до 20-тата си годишнита не знаел бъкел славянски, та трябвало да го научи на място от самите славяни, които управлявал.

И пак в същото житие, по повод на Хазарската мисия, четем:

“Кирил помоли своя брат Методий да отиде с него, понеже знаеше славянски език”.

Каква стана тя, драги. Славянският просветител Кирил не знаел славянски, а извикал брат си Методий, който го бил научил... вторично. Сещам се какъв им е бил проблемът - майката на Методий и Кирил, дето уж била 100-процентова славянка, не ги учила на своя език, щото арменецът татко Леон й наредил да говори пред тях само грабар, дето сигурно и той не го е знаел...

[КГ125]

Мда. Текстовете относно научаването на езика решават нещата... Доколко е достоверно, че името на Методий е Страхота?

[T.Jonchev]

Късно сведение в текст, възникнал на чешка почва. Достоверно е толкова, колкото че името на Кирил било Църхо (данни пак оттам).

[КГ125]

Т.е. 50%, образно казано. Хм.

[T.Jonchev]

Мен ако питаш - няма толкова. Но това е мое лично мнение.

Редактирано Май 28, 2014 от T.Jonchev

[КГ125]

Чешкият автор да си го е измислил? Дали са срещани в средновековието сходни имена тука или пък в Чехия?

[T.Jonchev]

Това не мога да кажа. Тези текстове датират обаче от много по-късно време - епохата на хуситските войни, когато се развихрят всевъзможни религиозни и национални мераци, така че...

[КГ125]

Aко имената са чешки, отговорът е повече от ясен. Хм, а какви и чии биха били мотивите на евентуална фалшификация? Католически, протестантски? Става дума за православните първоучители? Ранен чешки национализъм - един вид - ето и славяните просветихме?

[Aspandiat]

Aко имената са чешки, отговорът е повече от ясен. Хм, а какви и чии биха били мотивите на евентуална фалшификация?

Юхас, Петер. Кирил и Методий в Българската Моравия. С., 2000, с.188–193

“Обсебването на историята на Великоморавия и идентифицирането й с територията на Северното Моравско маркграфство през средните векове е било естествено явление, затова методите си на средновековни хронисти Далимил и Пулкава, на които главната им цел е била изграждането на престижа на чешката държава, поставят в служба на политическите стремежи на Ян Люксембургски, възкачил се и на чешкия престол през 1310 г. Люксембургската династия (1310–1437) е преследвала една основна цел: да разшири територията и властта си за сметка на съседните княжества и графства. Естествено за идеологизирането на направените териториални разширения е било нужно морално оправдание, което в случая може да бъде следното: завоеванията се извършват в името на древно историческо право и в интерес на историческата справедливост. Тъкмо това е и причината един от първите чешки крале, полумитичният Борживой, да бъде “набеден” като пряк продължител на Велика Моравия. Не бива да се забравя и друго: величието и славата на по-малката, Северна Моравия се създават и обуславят с “преселването” на редица изтъкнати личности като Моймир I, Ростислав, Светополк, Прибина, Кирил и Методий и др. С една дума: експанзивната политика на териториални разширения е могла да бъде мотивирана по принцип само след като общественото мнение, респективно съзнание, вече е приело, че чешките крале са единствените законни наследници на Светополк.... Именно тази концепция дала “историческото право” на “държавите на чешката корона” (всъщност става дума за създаване на феодално-съсловната монархия, родила се при Карл IV Люксембургски (1346–1378), при чехите – Карл I) да направят славянските апостоли патрони на Емаузкия манастир в Прага. На първо време трябвало да бъдат присъединени Силезия, Лоушиц и Моравското маркграфство. И тъй като династията на Люксембургите остава цели 127 години на чешкия трон (1310–1437), идеята на Карл ІV не само се осъществява, но се изгражда и традицията по-малките кралства в състава на Чехия да предадат кралските си пълномощия на централния владетел, респективно на Чешкото кралство.

В средновековието подобна реконструкция на историята е била естествена и дори модна. Днес обаче датчаните не твърдят, че са наследници на данайците, нито пък французите претендират за някакви прародители от Троя.

През епохата на Просвещението мистификациите от този тип са били отхвърлени така, както се хвърля овехтяла и скъсана дреха. Ситуацията в чешките и словашките земи обаче е била друга.

През миналото столетие излязлата вече от мода в останалите страни реконструкция на историята получава нова роля както в чешките стремежи и борби за независимост, така и в програмата за словашко национално възраждане. Поетите, писателите и хилядите неизвестни радетели (или както ги наричаше чехословашката историография, “будители”), борещи се за независимост и национално възраждане, намират в дадената им от чешките хронисти от XIV в. представа за Моравия една изключително подходяща мотивировка на тогавашните им политически стремежи и поради това постепенно все по-масово тази представа се пренася и затвърждава в съзнанието на народа.

Апостолските имена на солунските двама братя се включват в чешкото духовно наслество и се възвеличават още от най-старата Чешка хроника на Козма Пражки. През следващите векове хронистите свързват тяхното дело с чешкото минало, с чешките исторически събития. Образите им органично врастват в съзнанието на чешкия и словашкия народ и играят важна роля при националното им възраждане.

Ян Хус (ок. 1372–1415) по завета на създателите на първата славянска азбука и първия славянски литературен език прилага чешкия език във всички сфери на теологията. На Базелския събор (1432) Ян Рокицана заявява, че чехите имат право на собствена, независима църква още от времето на Методий. Ян Коменски (1592–1670) в “История на тежките лутания на чешката църква” (1648, 1655 г.) посвещава първата глава на Методий. Различните канционали от XVII–XVIII в., сред които е най-известен Сватовацлавският канционал (1683) на Матей Вацлав Щейнер, получава огромната си популярност от дивните образи на Кирил и Методий. През XVIII в. имената на солунските братя с уважение били включени и в училищните пиеси. В Оломоуц през 1664 и 1690 г., а в Бърно през 1682 г. била играна написаната на латински драма за тях. В края на XVIII и през първата половина на XIX в. в епохата на националнокултурното възраждане в Чехия и Словакия апостолските имена на двамата братя заемат важно място във възраждането на нациите. Кирило-Методиевото дело се превръща в символ на национална сплотеност в борбите на чешкия и словашкия народ. Като поетичен отглас на тези стремежи прозвучава поемата “Дъщерята на Славия” (1824) от Ян Колар, който играе голяма, може да се каже революционна роля, в националното възраждане....

В Чехия през XIX в. на равнището на европейската наука излизат трудовете на основоположниците на славянската филология (Й. Добровски, П.Й. Шафарик, Ф. Палацки, Й. Перволф, И. Поливка и др.) за живота и дейността на Кирил и Методий и играят важна роля при разчупване на религиозния култ към тях. Докато Франтишек Сушил (1818–1887) свързва апостолската и учителската им дейност предимно с чешката Моравия и се опитва да използва имената им за обединяване на западните славяни под егидата на католицизма, в трагедията на известния революционер и писател Йозеф Вацлав Фрич “Светопулк и Ростислав” (1857) първите борби за независимост на чехите започват именно по времето на Ростислав и Светополк. Стиховете на Ян Соукуп “Велехрадки” за легендарната столица на Моравия стават популярни патриотични химни. Сватоплук Чех пък претворява делото на славянските апостоли в патриотичната си ода “Кирил и Методий” (1885), с която осмисля идеята си за чешкия характер на Кирилово-Методиевото дело. В ораторията на Ярослав Връхлицки “Света Людмила”, посветена на създаването на чешката държава, Методий направо благославя чешкия народ. Кирил и Методий са поставени в основата на чешкото държавно начало и в “Старинни чешки предания” (1894) от Алоис Гераак. Светите братя неусетно стават чешки и словашки първоучители. Такава роля играят и в драматичната трилогия “Велика Моравия – Воймир, Ростислав и Сватоплук” от Франк Волман (1888–1969).

Тази традиция в Чехия и Словакия продължава да живее до ден днешен. Тук ще се спра само на някои от проявите в живота на съвременната чешка и словашка литература, свързани с дейността на Кирил и Методий, защото те са твърде известни. Книгите на чешките белетристи Арнош Венечек (“Мечът на Ростислав”, 1967), Франтишек Неужил (“Регенсбургски присъди”, 1984) и на словашкия белетрист Людо Зубек (“Империята на Сватоплук”, 1969), които се обръщат към славните години на Великоморавия като към историята на тяхната държава, са нови доказателства за това, че т.нар. традиционно схващане за Моравия, което не почива на никакви достоверни писмени свидетелства, получава нова роля както в чешкия, така и в словашкия обществен и културен живот. Образите на Кирил и Методий, преминали от църковния култ в художествената литература и народното въображение, се превръщат в национални митове”.

[КГ125]

Ясно.

[Пандора]

.....и да е почерпил идеята от заигравката си с Халифа( така да се каже да е изтупал от прахта коптицата - съвсем случайно)

....или да му е попаднал някой готски счетоводен документ( при реновиране на стара църковна сграда например ) и да го е спечелил за каузата.

Възможно ли е обаче въпреки нищожните находки да се помисли дали местното население в Северна България не е познавало някаква различна писмена система. Например находките от Мурфатлар ни показват, че се използват и различни от гръцките и латинските символи. И като се има предвид, че българските надписи се пишат с гръцки и латински букви в предположението на Невски има логика - просто в Северна България вече има някаква утвърдена практика и или са нямали време или им е било трудно да усвояват нова писмена система.

Според мен приемането на учениците на Методий има политически характер в смисъл, че България избира славянския език за черковен, а с каква азбука ще се пише на славянски е друг въпрос.

Хилвуд е от етнос без държава и без държавнически нагласи, както днес циганите. Колко столетия след Хилвуд възниква първата славянска държава????? Прабългарин в девети век е много различно от славянин. Славяните не са държавнически конкуренти на Византия те са просто напаст за нея.

Е то до 9 в. има доста свалени и прогонени прабългари дето все във Византия бягат. В по-късно време, а може и въобще ромеите се пробват да ги използват за свои цели. Не трябва да се бърка етническата принадлежност с идеологическата привързаност. В крайна сметка възможно е всичко.

[Зитко]

Когато България приема християнството, Кирил и Методий вече са били създали славянската писменост, затова е доста интересен въпросът защо Романия не прави ферта на Борис с един такъв "премиум пакет", както е модерно да се казва, който включва следните опции: православно християнство + славянска ( или прабългарска) писменост + богослужение на славянски ( или прабългарски) ? Тук неслучайно включвам и прабългарския език, защото по това време вероятно все още е бил широкоразпространен у нас, а пък Романия е имала научен потенциял да разработи както славянска, така и прабългарска азбука.

Дали ромеите са били толкова наивни да вярват, че българите, приемайки християнството, ще се погърчеят и така без бой ще си станат поданици на Романия?

По ирония на съдбата, в днешно време наблюдаваме това, което ромеите са се надявали да стане, само че сега ролята на Романия се изпълнява от САЩ - още по времето на социализма почнахме да прихващаме империалистическата култура и след това сами се помолихме да ни вземат в НАТО и ЕС, като понастоящем българският език все повече прилича на английски жаргон и на практика всички младежи пишат на маймуница...

Редактирано Май 30, 2014 от Зитко

[resavsky]

И все пак случайно ли е практически едновременното приемане на християнството в България и създаването на азбуката?Вярно е че в политиката понякога трябва и късмет но дали е само късмет в този случай?

[DendroaspisP]

Можем само да спекулираме по този въпрос. Това съвпадение може да е резултат от действията на Византия срещу Немското кралство като част от външната политика. От една страна, създаването на глаголицата е част от политиката на Византия срещу германците във връзка с мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. От друга страна, Византия по същото време иска във връзка с "дълбокия" мир две важни неща от България - отказ от съюзните договори с германците, които имаме до момента и покръстване на поданиците на българското царство. Борис проявява далновидност да види изгодата и връзката между двете събития - покръстване и налична глаголица, макар и изготвена за други цели.

Редактирано Май 30, 2014 от DendroaspisP

[Aspandiat]

Когато България приема християнството, Кирил и Методий вече са били създали славянската писменост, затова е доста интересен въпросът защо Романия не прави ферта на Борис с един такъв "премиум пакет", както е модерно да се казва, който включва следните опции: православно християнство + славянска ( или прабългарска) писменост + богослужение на славянски ( или прабългарски) ?

Всъщност има голям брой сведения, които показват пряка и огромна ангажираност на Кирил и Методий с покръстването на България и с разпространението на славянската писменост, които обаче си стояха и стоят пренебрегвани, явно в името на "общославянския характер на делото им", както ни караха да учим и вярваме и преди, и след 1944 и 1989 г.

1. "Пространно Климентово житие" (т.нар. Българска легенда), написано от архиепископ Теофилакт Охридски:

“В Панония Методий е учил не само моравския княз Ростислав, но и господаря на цяла Панония – Коцел, давал им добри съвети да съхраняват Бога, а освен това подарявал благочестиви слова и на българския княз Борис I, когото преди известно време покръстил”.

2. “Повесть временных лет”:

“Кирил, оставяйки Методий в Моравия, се завърнал в България”.

Съгласно “Хърватската хроника” Кирил и Методий са покръствали в България, тръгвайки от Моравия. “Чешката легенда” пък сочи, че двамата отишли в Моравия след покръстването на България.

3. "Второ житие на Наум Охридски", дело на византийския архиепископ Теофилакт Охридски:

“Този преподобен и велик отец Наум израстна в Мизия. И съгласно с възпитанието от благородните си родители презря благородството и богатството като всички плевели и се прилепи към равноапостолите Константин Философ и брат му Методий. Като обхождаха и поучаваха мизийския (т.е. българския) и далматинския народ, навсякъде той вървеше след тях, дори до Стария Рим.”

4. "Проложно житие на Константин Кирил":

“И след това отиде в Морава и научи мнозина да вярват в Христа. И с молитва усмърти еретика Замбрий, който ги подучи да убият светеца.

След това отиде при българите, проповядвайки Христа. Също и обикаляйки сред славяните, и по Дунава, научи всички градове на Христовата вяра”.

5. “Подробен разказ за живота и деянияна на светия отец наш Наум” (житие, съставено на гръцки):

“Стремейки се да вкуси от нея (от надеждата на Христовото благовестение), блаженият Наум разумно смяташе за нечисти всички земни неща и с одобрението на благопротегналия закриляща десница Бог се предаде в ръцете на Кирил и Методий – люде, отдали душите си под Христовото име, радващи се да докажат своята любов към земята на българите и на съседите им”.

6.“Житие на св. Наум Български” (отново съставено на гръцки):

“Чудният пък Методий, опечален премного от неговата раздяла, [след смъртта на брата си] взе със себе си учениците му, между които не последен беше и богоносният Наум, и реши да се върне пак в българската земя”.

7. “Молебен канон за св. Климент Охридски от Константин Кавасила”:

“3. Възраснал си по разум, мъдри,

от млада възраст си се умъдрил,

затова си последвал Кирил и Методий, триблажени,

които просвещават българските земи

със светлината на благочестието”.

[К.ГЕРБОВ]

“В Панония Методий е учил не само моравския княз Ростислав, но и господаря на цяла Панония – Коцел, давал им добри съвети да съхраняват Бога, а освен това подарявал благочестиви слова и на българския княз Борис I, когото преди известно време покръстил”.

Точният цитат е: "Естествено, че той [Методий] не само не преставал ежедневно да поучава тогавашния моравски княз Ростислав и да възпитава душата му с божествените заповеди, но и възпитавал и напътствал владетеля на цяла Панония, който се казвал Коцел, за да има страх от господа, и възпиран и въздържан от него като от някаква юзда, да отбягва всякаква злина. Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език." http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt1.html

Във „направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език” не става дума за покръстване. Просто Теофилакт бърка Симеон с Михаил (демек Борис), и Методий с Николай Мистик. Става дума за духовна връзка на база гръцкия език.

И все пак случайно ли е практически едновременното приемане на християнството в България и създаването на азбуката?Вярно е че в политиката понякога трябва и късмет но дали е само късмет в този случай?

По-интересен е въпросът: ако не бяха дошли учениците на Кирил и Методий в България, дали след приемане на християнството у нас пак нямаше да се появи някаква славянска или българска азбука?

Във Велика Моравия са искали да им бъдат изпратени хора, които да обяснят на покръстените славяни християнското учение на разбираем на тях език. Покрай това Константин Философ им създал азбука. Да, ама след като било забранено славянското богослужение, моравските славяни продължили да използват като писмовен и литературен латинския език и азбука. (?)

У нас глаголицата също не е употребявана дълго – измислена е азбука на база на гръцкото писмо.

Днес ние празнуваме буквите и наблягаме на просветата и културата, но навремето азбуката е била необходима, за да се преведат и тиражират богослужебните книги, и с тях да се проповядва христовото учение на близък до славянските народи език. Славейки буквите АБВ…, все пак да си даваме сметката, че в Средновековна България така и не се е появила нито една хронография. Не съм чувал и за повест или роман.

Когато говорим за средновековна българска литература имаме предвид , че тя главно е църковна. Не случайно се е появило понятието „църковнославянски език”. Употребявал се е изключително за богослужебни цели и поради повторението на някои характерни думи, са въведени титлите с цел икономия на труд и бързопис.

В този аспект можем да си зададем риторичния въпрос: къде ако не в страна, в която църковната проповед се води на славянски език, може да се появи кирилицата?

В рамките на шегата на Симеон може да се припише създаването на кирилицата. Знаел князът перфектно гръцкия език, но когато трябвало да преведе нещо от гръцки на български, срещал затруднения в изписването на буквите. Затова извикал българските книжовници и им заповядал да измислят българска азбука, която да прилича на гръцката.

[T.Jonchev]

Цитираните от Аспандиат източници са преимуществено късни и възникнали на българска почва или на база на български подложки. В кирилометодиевистиката се предпочитат най-ранните жития. А в тях няма никакви данни нито за български произход, нито за конкретен досег с българите.

[Atom]

Цитираните от Аспандиат източници са преимуществено късни и възникнали на българска почва или на база на български подложки. В кирилометодиевистиката се предпочитат най-ранните жития. А в тях няма никакви данни нито за български произход, нито за конкретен досег с българите.

Ето част от писмо на един съвременник - папа Йоан VIII до княз Борис:

"Впрочем нека знае Ваша преславност, че евнухът Сергий... съгласно постановлението на нашето решение е свален."

Ако се анализират останалите писма на папата до Борис (относно епископите изпращани в България от патриарха), ще се види огромна разлика. В първите го удря на молби и увещания (князът да не ги допуска до българска територия), а тук просто уведомява Борис за свършен факт. Т.е. папата има реална власт в Белград, която му позволява да свали Сергий.

По това време, ако епархията в Белград има някакво вземане-даване с Рим, това може да е само посредством Панонската Архиепископия на Методий. Друг начин за римско влияние в тези територии няма.