Отиди на
Форум "Наука"

Има ли българска азбука?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Данни за конкретен досег няма. Това обаче не значи, че няма косвени основания да предполагаме контакт - напр. между братята и пратениците на Борис в Рим или при пътуването на Методий до Костантинопол през 880/1г. и др. под.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 396
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Спандяне, ти си един грандиозен манипулатор!

Например известен е българин-преписвач на име Воила Георги, чиято дейност може да бъде ограничена между 1354 и 1434 г. През 1348 г. се споменава за смъртта на свещеник на име Атанас Воилатос, собственик на лозе в околностите на Солун. Пак през XIV век са известни други българи с такова име: Воила бил парик на остров Лемнос около 1355 г., а Воила – сараф в Константинопол през 1342 г. През 1342 г е споменат в един практикон някой си собственик на земя в Гостомпус (Зихна) на име Воила. От 1341 г. е известен българин с името Воила, който притежавал имот в Св. Марина в западната част на Халкидическия полуостров. В 1341 и 1316 г. са споменати съответно двама парици в Радоливо с името Воила, а през 1285 г. дякон в Константинопол се наричал Воила.

Подобни имена се срещат и предходни векове. В 1098 г. евнухът Воила бил свидетел на завещанието на Кали (монахиня Мария), съпруга на курупалата Симбатий Бакурияни. Друг българин на име Василий Воила през 1098 г. подписал завещанието на въпросната Кали-Мария. Роман Воила бил шут, комедиант, който забавлявал византийския император Константин IX Мономах (1042–1055). Наред с това обаче той бил умен и образован човек, което му осигурило влияние върху императора. Изглежда, че Роман бил организирал неуспешен заговор срещу своя благодетел, но по-късно отново си върнал благоволението му. Друг един българин на име Евстатий Воила заемал постове в Ромейската империя. Периода 1036–1051 г. той прекарал на императорска служба, вероятно в Кападокия (Централна Мала Азия). Някъде към 1051–1052 г. се установил в град Едеса (Северозападна Месопотамия). Последното сигурно известие за него е от 1059 г., когато съставил завещанието си.

През X век са известни и други българи с такова име. Петронас Воила бил катепан на областта Никополис (между Трапезунд и Севастия по източните ромейски граници). През 939 г. след като генерал Йоан Куркуа превзел Манастон в Армения, той станал катепан на тази овладяна от арабите крепост. Българинът Константин Воила участвал в заговор срещу император Роман Лакапин в 923 г., но бил принуден да избяга в планината Витински Олимп, където станал монах. Един ромейски патриций, явно от българо-арменски произход (това издават имената му) на име Варда Воила (т.е. Вардан Боила) бил стратег на източната ромейска тема Халдия. В 923 г. той организирал заговор срещу Роман Лакапин заедно с Адриан Халдос и Тацатис (Тачат) Арменеца. Бунтът бил потушен от Йоан Куркуа и Варда Воила трябвало да завърши живота си като монах.

Камарата Боилови... Мда, ясно... Явно в Римското царство всички са били българи, а не римляни. Така де - според Иван Божилов (и неговият последовател Бедрос Голисян) - тъй излиза. Да се чуди човек, защо патриарх Никифор е написал „славяни”, а не „българи”, ама нейсе... Я да видим кой друг ще се втурне из дебрите на просопографията, та да ни изкаже (укаже; да си измисли) джинса на Константин Воила от VIII в., на св. Йоаникий - Йоан Войла (Βοϊλας), и, да речем - на Евстатий Воила (Βοηλας). Защото нито един от тези, които споменавам, не е българин (по произход)! Първият може и да има славянски произход, но не е българин! Вторият определено не е нито славянин, нито българин! Третият въобще няма какво да го мислим, след като е кападокиец и джинса му се губи някъде там. Всичките, обаче са римляни. Не мога да разбера, що за мания е обзела част от родната ни медиевистика и филология, та е тръгнала да побългарява всички и всичко в Романия само заради едната фамилия (по-скоро „никнейм”)?!? Та и да си вярва на това отгоре! Надминахме арменците и т.нар. „македонци” по комплекси... Пълна излагация! Дюла Моравчик и Сперос Врионис добре са ни облъчили! Поне като пише славяни по изворите, да го разбираме и приемаме като славяни (а не да си мислим, че е синоним на българи)! А след като патриарх Никифор прави разлика между славяни и българи, защо пък ние да не можем?!? Просто не искаме, нали!? Просто искаме всички Воили да са от боилска фамилия, че да ги обявим за българи... Българската историография въобще не знае какво иска. Ако тя беше коректна пред Господ (и пред себе си) много добре щеше да заяви, от кога "славяни" започва да се превръща лека-полека в синоним на "българи". Това, ние, лукавите гърци от влашки произход го знаем много добре – от средата на IX век!

Някой задава ли си въпроса, че например в случая с Константин Воила[1] от VIII в. това може и да се явява прякор (никнейм) на баща му, придобит, да речем след битката при Анхиало през 763 г.? И да не е свързано задължително с преселението на славяните от 60-те години на VIII в. (или от по-ранен период), които славяни Божилов и CO. определят като... българи. А след това синът на „Воила” да се издигнал на висок държавен (военен) пост по времето на василисата Ирина? Защото Войладите (Βοϊλαδων) от Витиния определено са фермери и пастири.

[1] я попитай Божилов в оригиналдъ текстовете буква [и] в никнейма с йота ли е обозначена - Βοιλας; с йота и диереза ли връз нея - Βοϊλας; или пък с ета - Βοηλας; че това ще ни укаже много неща.

Aspandiat said:

Графе, ако познаването на изворите от твоя страна беше равно на умението да държиш високопарни проповеди по форумите, цена нямаше да имаш.

1. Викаш, няма начин българин, че и преди 865 г., да носи името Михаил. Да го беше знаел това "Продължителят на Георги Монах", че да не пише следното във връзка с изселването на отвъддунавските ромеи през 838 г.

Народът взел решение да излязат с жените и децата си в Романия. Когато българинът Михаил тръгнал на поход към Солун, те започнали да се прехвърлят с имуществата си.”

Нали разбираш, че много се изложи с този цитат. А може и въобще да не си разбрал, че се изложи като кифладжия. Но... трудно се става византинист. Би ли ми направил един критичен анализ кой пък може да е този Михаил; въобще съществувал ли е, и ако да - кога; дали не е станала някаква грешка; кога е писал т.нар. Продължител на Георги Монах; коя редакция е приписа; и т.нат. и т.нат.?

Aspandiat said:

2. Викаш, майката на Кирил и Методий няма как да не е била славянка. Чудя се тогава какви чортове са го прихванали св. Климент Охридски, че в "Пространното житие на Методий" да напише следното:

И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Значи каква излиза тя - майката на двамата първоучители не била проста мома, а от сой. Не само бащата. Но по-важното, е че императорът взел, та пратил полуславянина Методий да "изучава обичаите" на славяните и да ги обиква. Ми че той ако е бил полуславянин, е трябвало да знае обичаите им и да ги обича "до дефолт", а не да трябва на "стари години" да се запознава с тях.

Пак нова (и гадна) манипалация от твоя страна! Михаил (Методий) е римлянин, и като такъв получава римско образование. Живее по римски стил и образец. Длъжността и постът му са римски. Това, че майка му (най-вероятно) има славянски произход (казано другояче - славянска кръв) не я прави собствено славянски културтрегер, нито пък жупан в славянските земи. Дори напротив; като римлянка тя изповядва християнството - факт, достатъчно красноречив относно моралния и културния облик на нейните синове. Които в такъв случай се явяват какви? Разбира се – римляни. И живеят като римляни (по римски). Всички обичаи, които не са римски (християнски), се нуждаят от време за да бъдат опознати. Михаил (Методий) не е изключение. Например ти добре знаеш, че арменците на изток от Арарат не си варят аналог на троянската сливовица и не могат да пият по български. Сега го знаеш, но преди 20 години не го знаеше...

Aspandiat said:

3. След като според тебе, Графе, в БЮРМ нямало папер от Куберови българи през ІХ век, какви ще да са били "скитите" по Струма и Пиринско, за които говори Константин Багренородни век по-късно? Сигурно даалии и капасъзи и половин чета на Индже войвода.

Темата Стримон е съединена с Македония и за нея никак не се говори като за тема, но тя се смята за клисура. Вместо с македонци тя е населена със скити, които Юстиниян Ринотмет поселил в планините на Стримон и в проходите на клисурите”.

Продължаваш с несъстоятелната си „информираност”. Това го могат само филолозите, когато участват в исторически дебати. Ти разбираш ли, че на територията на днешна Македония (БЮРМ) не са живели славяни допреди 830-те години? Нищо не разбираш, нищо... И чак след тази дата започва българската (и славянската) колонизация на Македония (БЮРМ). Докато Егейска Македония е „бъкала” от славяни още от началото на VII век, т.е. цели два века по-рано. „Скитите” на Ринотмет по Стримон са точно славяни (а не българи) и точно на тях Михаил (по късният Методий) е бил началник (клисурарх). Това е то „славянското княжество”, над което бил поставен Михаил (Методий).

Куберовите българи пък въобще изчезват от хоризонта още през първата четвърт на VIII век. Няма ги, разбираш ли – няма ги...

Aspandiat said:

Обаче още по-голям шок, драги ми непознаващий изворите Графе, всява "Проложно житие на св. Методий ". В него пише нещо убийствено:

Когато стана на 20 години, поставиха го княз на славяните. И като прекара там 10 години, научи славянски език.

Каква излезе тя, полуславянинът Методий до 20-тата си годишнита не знаел бъкел славянски, та трябвало да го научи на място от самите славяни, които управлявал.

И пак в същото житие, по повод на Хазарската мисия, четем:

Кирил помоли своя брат Методий да отиде с него, понеже знаеше славянски език”.

Каква стана тя, драги. Славянският просветител Кирил не знаел славянски, а извикал брат си Методий, който го бил научил... вторично. Сещам се какъв им е бил проблемът - майката на Методий и Кирил, дето уж била 100-процентова славянка, не ги учила на своя език, щото арменецът татко Леон й наредил да говори пред тях само грабар, дето сигурно и той не го е знаел...

Аха... Така извадени от контекста, изреченията имат голяма художествена стойност само за необразованите глупаци, които ти раздадоха офикии (плюсове). Понеже ти си на ти с изворите, и въобще не ти се налага да влизаш в dir.bg. Нали? ;) Откъде да знаят миличките, че за цели два века след смъртта си Кирил и Методий ще се превърнат вече в (ще станат) българи и понеже, нали, щом не знаели славянски (или пък са знаели; или пък вече всички се объркахме какво знаят и какво – не), та още преживе ще им се налага да изучават славянски език, за да може, разбира се, да се доизкусури някое и друго житие написано чак през XII-XIII в.

Като контрапункт, аз пък ще използвам цитат от Пространното Климентово житие, което разказва, че Методий бил „пленил Борис със своя отечествен език, във всичко прекрасен.” И каква стана тя, драги? Според едните извори Михаил (Методий) научил славянски език, а според други – бил му отечествен. Хайде, ти като специалист познаващ изворите, да ми разтълкуваш какво е отечествен език. Щом Борис бил опленен... Да не би да иде дума пък за... „български”?!? Я да помислим малко. При вас учените всичко е възможно. И защо в Пространното житие на Методий император Михаил III казва: „вы бо ѥста селѹнѧнина, да селѹнѧне вьси чисто словѣньскы бесѣдѹютъ”? Хайде, специалисте, чакам с отговорите...

Редактирано от monte christo
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Демек според теб името "Воила" не е достатъчен аргумент, за да се приеме хипотеза за български произход. Ясно.

Но за мен не стана ясно какъв е този Михаил (Методий).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

аз мисля, че от голямо задълбаване в подробности няма полза

1) Кирил и Методий не са били българи и няма данни, които да подкрепят такова нещо, дори и да са имали някой прародител с БГ кръв, те пак не са били българи

2) кирилицата е гръцка азбука с допълнителни букви за славянски звуци, с руски шрифтове (в момента)

3) кирилицата идва след глаголицата

всичко горе е общо взето ясно и има консенсус по въпроса

ако нещо не е ясно е как точно се е наложила кирлицата, можем само да гадаем защо се е случило това, но мисля, че дадох добро обяснение по въпроса

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Данни за конкретен досег няма. Това обаче не значи, че няма косвени основания да предполагаме контакт - напр. между братята и пратениците на Борис в Рим или при пътуването на Методий до Костантинопол през 880/1г. и др. под.

Данни има - Аспандиат ги цитира. Въпросът е съвсем различен - на кои данни се доверяваме и на кои не. Ти сам го каза - в кирилометодиевистиката се предпочитат най-ранните жития.

Т.е. разказът е сведен до житията - те се приемат за първокласен източник, а всичко останало е помощно. Ако останалите източници се синхронизират с житията и се вписват в техния разказ са ОК, ако не - не се приемат.

Този разказ обаче е изключение. В общия случай на първо място би трябвало да се поставят официалните документи - писма, договори, були, различни актове и т.н.. На второ хрониките и накрая житията. Причината е проста - по принцип житията са натоварени с тежки идеологеми и е много трудно да се отдели историческата истина от идеологическите писания.

Да направим следното упражнение. Да разгледаме:

1. - официалните документи,

2. - хрониките които се вписват е не са в противоречие с 1

и накрая житията - дотолкова, доколкото не са в противоречие с 1 и 2

Ако се съобразим с духа на епохата и навържем източниците по горната схема, ще се получи доста различен разказ. Почти съм сигурен, че при него няма да има такава категоричност, че между българите и Кирил и Методий липсва досег.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И все пак случайно ли е практически едновременното приемане на християнството в България и създаването на азбуката?Вярно е че в политиката понякога трябва и късмет но дали е само късмет в този случай?

Много по-вероятно е да не е случайно! Ако да беше случайно, щеше да вземат гръцката азбука, която и без друго е ползвана дори преди християнството. Това си е политически акт.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не само в кирилометодиевистиката - въобще в науката. Това е принцип, макар че понякога се правят и изключения, естествено.

За житията си прав и за стъпките в упражнението - също. Работата е там, че в изворите, които са съвременни на братята (на прима виста се сещам за едно писмо на Анастасий Библиотекар, за Италианската легенда и за няколко писма на Йоан VIII), няма никакви данни нито за български / славянски произход, нито за връзки с България. Пак казвам: това не значи, че никакъв контакт не е имало изобщо, а че такъв не е фиксиран в изворите. В това отношение пространните и проложните им жития се съчетават безпроблемно с най-ранните източници. Едва по-късните житийни текстове (писани най-вероятно в България или върху българска подложка) въвеждат тезата за български произход и контакти.

От друга страна, ако имаше възможност да бъдат обявени за българи, мислиш ли, че нашата историография щеше да пропусне да го направи? Хайде - в края на XIX и началото на ХХ век, както и след 1944г. да речем, че панславизмът я е ограничавал. Но между 1917 и 1944г.? И въпреки това не се стига до подемане на такава теза - просто защото основанията не са достатъчно силни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В това отношение пространните и проложните им жития се съчетават безпроблемно с най-ранните източници. Едва по-късните житийни текстове (писани най-вероятно в България или върху българска подложка) въвеждат тезата за български произход и контакти.

Българският произход е мит. Братята са си 100% ромеи - другото е без значение.

Разказът по житията обаче също въвежда няколко мита:

1. Методий от самото начало е Моравски архиепископ - това не се вързва дори и със самите жития. Напротив, от всичко което имаме можем да направим извода, че Методий се подвизава някъде между Драва и Сава, между Драва и Дунав, но не и на север от Дунав. Едва в последните си години и след усвояването на тези територии от моравците той става "моравски архиепископ"

2. Следващият мит се опира на първия - че архиопископията е едва ли не "национална" моравска църква и няма нищо общо с други територии. Подобен извод не се опира на никакви източници. Напротив - писмата до разни сръбски и хърватски князе не изключват архиопископията на Методий да се разпростира и на юг от Сава.

Ако се абстрахираме от двата мита и на това, че по това време национални църкви на практика няма, то нищо не пречи част от територията на България също да е включена в диоцеза на Методий - нещо за което загатва писмото което цитирах.

Според мен, някъде към 880г. досегът с архиепископията на Методий е съвсем реален - българският северозапад е под юрисдикцията на Методий. По същото време югозападът е на директно подчинение на Патриарха, а за българския архиепископ остава североизточна България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност има голям брой сведения, които показват пряка и огромна ангажираност на Кирил и Методий с покръстването на България и с разпространението на славянската писменост, които обаче си стояха и стоят пренебрегвани, явно в името на "общославянския характер на делото им", както ни караха да учим и вярваме и преди, и след 1944 и 1989 г.

1. "Пространно Климентово житие" (т.нар. Българска легенда), написано от архиепископ Теофилакт Охридски:

2. “Повесть временных лет”:

Съгласно “Хърватската хроника” Кирил и Методий са покръствали в България, тръгвайки от Моравия. “Чешката легенда” пък сочи, че двамата отишли в Моравия след покръстването на България.

3. "Второ житие на Наум Охридски", дело на византийския архиепископ Теофилакт Охридски:

4. "Проложно житие на Константин Кирил":

5. “Подробен разказ за живота и деянияна на светия отец наш Наум” (житие, съставено на гръцки):

6.“Житие на св. Наум Български” (отново съставено на гръцки):

7. “Молебен канон за св. Климент Охридски от Константин Кавасила”:

Въпросът тук наистина се състои в това сред кои славяни проповядва Методий в смисъла на това, че има силни претенции за влияние върху тях или дори тяхното асимилиране

Българският произход е мит. Братята са си 100% ромеи - другото е без значение.

Разказът по житията обаче също въвежда няколко мита:

1. Методий от самото начало е Моравски архиепископ - това не се вързва дори и със самите жития. Напротив, от всичко което имаме можем да направим извода, че Методий се подвизава някъде между Драва и Сава, между Драва и Дунав, но не и на север от Дунав. Едва в последните си години и след усвояването на тези територии от моравците той става "моравски архиепископ"

2. Следващият мит се опира на първия - че архиопископията е едва ли не "национална" моравска църква и няма нищо общо с други територии. Подобен извод не се опира на никакви източници. Напротив - писмата до разни сръбски и хърватски князе не изключват архиопископията на Методий да се разпростира и на юг от Сава.

Ако се абстрахираме от двата мита и на това, че по това време национални църкви на практика няма, то нищо не пречи част от територията на България също да е включена в диоцеза на Методий - нещо за което загатва писмото което цитирах.

Според мен, някъде към 880г. досегът с архиепископията на Методий е съвсем реален - българският северозапад е под юрисдикцията на Методий. По същото време югозападът е на директно подчинение на Патриарха, а за българския архиепископ остава североизточна България.

В такъв случай обаче бихме могли да предположим, че славянския княз опасявайки се от чужди стремежи за подчиняване на народа му би могъл наистина да се обърне към Византия, особено ако някаква специална славянска политика е била в ход. В случая за интересите на Византия е по-добре да има самостоятелно славянско княжество или няколко такива, отколкото те да бъдат разпределени между съседите им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В такъв случай обаче бихме могли да предположим, че славянския княз опасявайки се от чужди стремежи за подчиняване на народа му би могъл наистина да се обърне към Византия, особено ако някаква специална славянска политика е била в ход.

Вероятността Ростислав или някой друг да е стигнал сам до подобен извод е нищожна и по никакъв начин не се вписва с епохата. Това между другото проличава и от житието на Кирил, където външното влияние е подчертано:

"Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет ......".

Мотивите в молбата, които са вкарани в устата на княза, също са показателни. Това не са думи на някакъв провинциален княз, а повече подхождат на висш имперски чиновник с глобално мислене и са в пълно съзвучие с имперските амбиции на Константинопол.

- ".... който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Българският произход е мит. Братята са си 100% ромеи - другото е без значение.

Разказът по житията обаче също въвежда няколко мита:

1. Методий от самото начало е Моравски архиепископ - това не се вързва дори и със самите жития. Напротив, от всичко което имаме можем да направим извода, че Методий се подвизава някъде между Драва и Сава, между Драва и Дунав, но не и на север от Дунав. Едва в последните си години и след усвояването на тези територии от моравците той става "моравски архиепископ"

2. Следващият мит се опира на първия - че архиопископията е едва ли не "национална" моравска църква и няма нищо общо с други територии. Подобен извод не се опира на никакви източници. Напротив - писмата до разни сръбски и хърватски князе не изключват архиопископията на Методий да се разпростира и на юг от Сава.

Ако се абстрахираме от двата мита и на това, че по това време национални църкви на практика няма, то нищо не пречи част от територията на България също да е включена в диоцеза на Методий - нещо за което загатва писмото което цитирах.

Според мен, някъде към 880г. досегът с архиепископията на Методий е съвсем реален - българският северозапад е под юрисдикцията на Методий. По същото време югозападът е на директно подчинение на Патриарха, а за българския архиепископ остава североизточна България.

Методий е епископ единствено и само на Срем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вероятността Ростислав или някой друг да е стигнал сам до подобен извод е нищожна и по никакъв начин не се вписва с епохата. Това между другото проличава и от житието на Кирил, където външното влияние е подчертано:

"Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет ......".

Мотивите в молбата, които са вкарани в устата на княза, също са показателни. Това не са думи на някакъв провинциален княз, а повече подхождат на висш имперски чиновник с глобално мислене и са в пълно съзвучие с имперските амбиции на Константинопол.

- ".... който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."

То и днес единствено и само по божията воля се вършат такива неща :) затуй папата се моли за всички ни. От кого "са вкарани в устата на княза" тези мотиви ? А някои български боляри не са съвсем убедени, че законът дето изхожда "от вас" бил добър и отишли в един по-добър свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Славейки буквите АБВ…, все пак да си даваме сметката, че в Средновековна България така и не се е появила нито една хронография. Не съм чувал и за повест или роман.

Ех, Гербов, Гербов, много си надзади с матряла! То бива нихилизъм бива, ама чак пък толкоз.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Днес ние празнуваме буквите и наблягаме на просветата и културата, но навремето азбуката е била необходима, за да се преведат и тиражират богослужебните книги, и с тях да се проповядва христовото учение на близък до славянските народи език. Славейки буквите АБВ…, все пак да си даваме сметката, че в Средновековна България така и не се е появила нито една хронография. Не съм чувал и за повест или роман.

Кое не е вярно от написаното. Аз под хронография разбирам такава, каквато е написал Паисий Хилендарски. А той се е видял принуден да напише оригинално произведение, защото преди него не е създадено нищо такова.

И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе. Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописи и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира. Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко - едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал…”

„Няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе”, казва Паисий, вярвайки, че нещо все пак е имало написано. Ако това, че аз не вярвам нещо такова да е написано, е нихилизъм, така е. Ама аз не съм религиозен, та да вярвам в нещо, което го няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом щеш вземай мнението на Паисий за меродавно, ама не става въпрос за загубени съчинения , а за такива запазени до наши дни. И само като примери ще ти дам първите исторически съчинения на славянски (респ. български език) Историкиите на Константин Преславски и "О писменах" и едно от последните - превода на хрониката на Малала, след това разкази, повести и романи - "Роман за Александър", "Троянската притча", "Чудото на св. Георги с българина", "Варлаам и Йоасаф" и т. н. и т. н., да не говорим за купищата друга неканонична литература.

Както казах нихилизъм та дрънка (по-скоро е това, защото другия вариант е незнание).

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами Йончев така пише в изворите Къде другаде Методий е бил епископ?

Ето какво пише в Пространното му житие:

Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и пратиха [писмо] до папата: "Понеже по-преди нашите бащи са получили кръщение от свети Петър, дай ни [сега] Методия за архиепископ и учител." Папата веднага го изпрати. Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и всички духовници по всички градове. И от тоя ден божието учение започна много да се разраства, духовниците започнаха да се умножават по всички градове и езичниците да вярват в истинския Бог, отказвайки се от своите заблуди. Още повече моравската държава започна да се разширява на всички страни и да побеждава със сигурност своите врагове, както и самите моравци постоянно разправят това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Преводите българска литература ли се водят? Оптимизъм в стил „Като няма риба и цацата е риба”. Повечето от почитателите на „Да живей България!” страдат от липса на критичност в оценките си.

Като пишеш това под поста си (ало модераторите?) за оправдание, не значи, че можеш да раздаваш тъпи квалификации и оценки наляво и надясно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не се замеряйте за дребулии.

В старобългарската литература действително няма оригинални хронографии и романи, но разкази и повести има (напр.: "Чудото с българина", "Разказ за българската княгиня Персика", "Повест за кръстното дърво" и т.н.)

Не може да се отрече обаче, че откъм оригинални творби сме доста постни.

Бел.мод.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преводите българска литература ли се водят?

А, че каква са, Гербов? Сигур са ги превеждали за Константинополската голяма община да им се радват василевса и патриарха и да недоумяват над варварските брътвежи, сигур и за тва прословутия "Летописец елински и римски" е допълнен с "Именника...", а Манаси с редица приписки, пък Константин Преславски, иначе толкова лаконичен, не пропуска подробно да обясни кой и кога резнал кратуната на Никифора. И няма що да съдите за средновековната литература със съвременни мерки.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не се усещаш какво приказваш. Преводът на Манасиевата хроника да не би да се е намирал в обществената читалня в Търново? А Лондонското евангелие да е било на разположение на поповете в Свети Четиридесет мъченици? Манасиевата хроника е перфектна средновековна хронография, конкурираща хрониката на Скилица. Само че Скилица предава историята на своя народ, а в нашия превод заимстваме българската история от чужди извори.

Въпросът ми е за историческата култура, каквато са нямали по времето на Михаил и Симеон българските книжовници. Новата азбука също не ги е стимулирала да създадат такава. В началото на 14 в., когато са създавани Манасиевата хроника и Лондонското евангелие още няма движение в тази посока. Няколкото български исторически сведения ги намираме в житията на светиите и на една колона, пак в църква.

Латинските монаси са записвали всяка година всички по значителни събития станали с техния народ и владетели. Такова нещо българско няма. А записите е можело да се правят на латински език, на гръцки език, но произведенията щяха да се водят дело на българския книжовник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В старобългарската литература действително няма оригинални хронографии и романи, но разкази и повести има (напр.: "Чудото с българина", "Разказ за българската княгиня Персика", "Повест за кръстното дърво" и т.н.)

Ако бях Гербов веднага щях да ти кажа, че най-ранния препис на първото заглавие е на гръцки, а второто е запазено в руска редакция и така щях за пореден път да затвърдя нихилистичната си позиция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

драги боила,

както правилно отбеляза г-н Йончев, БГ средновековната литература е доста 'постна'

ще добавя, 'постна' е за да не се използва по-обидна дума и е постна в сравнение със западноевропейската и античната литература

това е всеизвестен факт, възможно е Гербов да дразни с негативизъм, но по същество е прав

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!