Физиката и интелектуалния климат на епохите. Проблемите днес

[Шпага]

... Когато не разбираме нещо, го отричаме ...

Ето това е границата, или по-директно казано - пропастта - която разделя грандоманите от хората с искрен интерес и любов към физиката. Грандоманите, чието поле на "изява" най-често е антирелативизЪмът, като не разберат нещо, веднага започват да го отричат. Самочувствието им е дотолкова хипертрофирало, че девизът им е "щом АЗ не го разбирам, значи то е тъпо и значи всички физици, които претендират, че го разбират, също са тъпанари, начело с техния "гуру" Айнщайн".

[Doris]

Има го и това, но статията е основно за положението на физиката в България и на хората, които се занимават професионално с нея. Съвсем ясно е разказано, че положението никак не е добро и авторът вижда изход в популяризирането на тази наука, тоест учените да започнат да говорят на обществото на по-достъпен и разбираем език, защото от това общество зависи дали трудът им ще бъде оценен. На запад това се прави отдавна, всички знаем популярните книжки и филми на учени от най-голям калибър.

Споменатият Айнщайн също е полагал усилия за популяризиране на идеите си с лекции и статии за широка аудитория и според мен това е оказало значение за неговата слава.

[Gravity]

За пълнота изваждам част от текста.

Поемайки отговорността да участвам с пленарен доклад в Конгреса, смятам се задължен да направя някои предложения и препоръки за бъдещата дейност на Съюза.

1.Популяризирането на физиката да се превърне в една от основните дейности на Съюза, в която да бъдат привлечени сътрудниците на БАН, преподавателите във висшите и средните училища, както и специалистите, работещи в другите области на икономиката. Да се разработи програма за засилване на диалога с гражданите чрез националните и местни медии.

2.Да се препоръча на преподавателите по физика:

–да поддържат творчески контакти с колегите от природните и хуманитарните области; да организират с тях съвместни прояви на студенти и ученици;

–да се стремят да хуманитаризират физиката, като подчертават ролята на историята на физиката и използват историко-методологичния подход в обучението;

–да възстановят най-добрите практики за младежко творчество в областта на физиката.

3. Да се подобри равнището на комуникациите с МОН и неговите подразделения в страната с цел активно участие на СФБ в проблемите, свързани с обучението по физика. Съвместно с МОН да се организира постоянно действаща система за квалифика ция на учителите по физика.

4. Управителният съвет на СФБ

–да организира съвместно със СУБ и другите творчески съюзи форуми за приложение на физиката в техниката, здравеопазването, енергетиката, екологията, селското стопанство, в социалните и икономически науки и др.;

–да създаде система за непрекъснато професионално общуване и обмен на научно-методически опит между членовете на Съюза;

–да съдейства за осигуряване на по-високо качество на учебната, учебно-методична и научно-популярна литература по физика;

–да потърси форми за по-широко разпространение на списание „Светът на физиката“.

[Шпага]

Има го и това, но статията е основно за положението на физиката в България и на хората, които се занимават професионално с нея. Съвсем ясно е разказано, че положението никак не е добро и авторът вижда изход в популяризирането на тази наука, тоест учените да започнат да говорят на обществото на по-достъпен и разбираем език, защото от това общество зависи дали трудът им ще бъде оценен. На запад това се прави отдавна, всички знаем популярните книжки и филми на учени от най-голям калибър.

Споменатият Айнщайн също е полагал усилия за популяризиране на идеите си с лекции и статии за широка аудитория и според мен това е оказало значение за неговата слава.

Така е, спор няма. Но за съжаление в много случаи важи и всеизвестната истина, че "Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие от нея"... ако не е жаден. А кой ли в България би ожаднял за физика, ако е гладен в буквалния смисъл на думата, или пък ако е преситен от чалга и ежедневно заливан с помията на рекламите, на политиците и на реалити-"звездите", чието благополучие е правопропорционално на невежеството им.

Трудно, много трудно ще е в тези условия популяризирането на науката, но дано да се намерят и повече хора, които не се плашат от трудностите.

[Gravity]

Шпага, много мрачно гледаш на нещата. Лично аз смятам, че хората по начало намират науката за интересна. И точно преситеноста с чалга (от всякакъв вид) ги прави още по жадни.

[Doris]

По начало хората имат нужда да си обяснят света наоколо, а физиката точно това би трябвало да им даде, значи трябва да намират науката за интересна, но на практика все повече не се получава. Аз си представям картината на Шпага така - Конят има нужда от чиста, истинска вода, но няма кой да го заведе при нея, а ако се намери такъв ентусиаст, се оказва, че пред водата има една пропаст (от високомерие и неспособност за представяне на предмета по достъпен и атрактивен начин), която конят не е обучен да прескочи.

И идват заместителите - пара и псевдонауки .

[sirius]

Ако говорим за хората изобщо, то някои имат интерес, но някои искат просто компа им да работи. И по някое време от развитието на цивилизацията едните стават повече от другите, целия фокус на обществото се измества. И вече не се предлага вода, а кокакола. И дори се работи в насока да се търси повече кокакола.

[Малоум 2]

Е, тук значително по-ясно се изразяват учените, че ... "има нещо ...!" във вакуума.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9D%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82-%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_16802.html

Неизвестен физичен принцип пречи на малките черни дупки да разрушат Вселената

Британски физици твърдят, че има някакви неизвестни физически принципи, които стабилизират вакуума и предотвратяват въздействието на малките черни дупки.

Изследването е описано в доклад, публикуван в списание Physical Review Letters.

Физиците, работещи с най-големия в света ускорител на частици - Големия адронен колайдер (Large Hadron Collider - LHC) - трябваше не веднъж да уверяват обществеността, че дори и да успеят да направят малки черни дупки, те ще се изпаряват почти мигновено заради лъчението на Хокинг преди да са "погълнали" планетата ни. Изследователите на LHC трябваше също да разсейват опасенията, че едно взривяване на частицата, наречена Хигс бозон ще предизвика колапс на вакуума

Ако това може да се случи, то трябва много отдавна да се станало, преди хората са еволюирали.

"Нашата работа не показва, че LHC може да произвежда подобни черни дупки, както и че те биха могли да унищожат Вселената. Не искам да кажа, "Шок, ужас! Ние ще унищожим Вселената! ", коментира Иън Мос (Ian Moss), теоретичен физик от Университета в Нюкасъл и автор на изследването.

"По-скоро, посланието е, че открихме някои неизвестни физически принципи, които стабилизират вакуума и не дават на частиците да "пропаднат" , - заяви Иън Мос и допълва, че е далеч от намерението да всява паника, а по-скоро да насърчи физиците да търсят нещо ново.

...

Черните дупки са може би дъното на абсолютния вакуум

Появата на такива "мехурчета" истински енергиен минимум в черните дупки, както обясняват физиците, е катастрофално събитие. Този вакуум е енергийно по-изгоден, ще се освободи енергията, задържана във фалшивия вакууми, "мехурът", мигновено ще запълни цялата Вселена и тя ще престане да съществува.

Такива черни дупки, според учените, може да са възникнали при сблъсъци на частици преди 13,80 милиона години, когато е възникнала и самата Вселена.

...

В заключение, Мос казва, че теоретиците вече не могат да игнорират проблема, предполагайки, че разпадането на вакуума ще отнеме изключително много време. Доказвайки, че - според стандартния модел - разпадането трябва да се случи бързо, изследването на британските физици предполага, че има някакъв неизвестен квантово-физически принцип, който стабилизира фалшивия вакуум"

(Предполагаемо, разбира се!

Неизвестният принцип (неизвестен квантово-физически принцип), съм го представял с хипотеза. За непрестанно образуване на обектите! (в блога ))

...

Редактирано Август 3, 2015 от Малоум 2

[Малоум 2]

Ето популярно изложение на "трудна" за разбиране математическа хипотеза:

http://nauka.offnews.bg/news/Математика_18/Хипотезата-на-Риман-за-лаици_27664.html

"Хипотезата на Риман за лаици

Миналата седмица нигерийският математик проф. Опиеми Енох (Opeyemi Enoch) обяви, че е намерил решение на една задача, за която Институтът Клей дава 1 млн долара - доказателството на хипотезата на Риман.

Хипотезата на Риман не е лесно да се формулира по начин, разбираем за нематематици, защото е същността на една трудна за разбиране математическа теория. Ето как звучи хипотезата на Риман:

Всички нетривиални нули на дзета-функцията имат реална част равна на ½

За обикновения читател, дори и добре образован, но без добра математическа подготовка, това е може би пълна безсмислица.

...

Ефектът на Казимир

През 1948 г. холандският учен Хендрик Казимир (Hendrik Casimir) прогнозира ефект, който днес носи неговото име. Той дълго време е само елегантна теоретична идея, но вече е експериментално потвърден и в него играе роля дзета-функцията.

...

За съжаление тази сума е разходяща (и то още по-бързо, отколкото S(-1) ), което би означавало безкрайна плътност на енергията . Това очевидно е пълна глупост. Но какво, ако предположим, че безкрайната сума е равно на дзета-функция на Риман, а не дзета-функция на Ойлер за x = - 3? Тогава може да се получи крайна плътност на енергията. Това означава, че трябва да има сила на привличане между металните плочи, които също изглежда невероятно, тъй като според класическата физика, не трябва да има никакви сили.

Но ето, че изненадващо когато физиците поставили експеримента, те открили, че силата наистина съществува и тя съответства на плътността на енергията точно равна на ζ( - 3).

Като че ли природата следва идеята на Риман - тя разширява дзета-функцията на Ойлер, да се включат стойности на x, които са по-малки от 1, изваждайки безкрайността, за да се получи крайна стойност. Удивително!"

...

Изглежда лесно като обяснения, но ... не е. Не е лесно за разбиране. Щото - не всеки се е сблъсквал с комплексните числа и манипулациите с тях.

(за мен, специално във физиката, те показват в "миналото" на процес какво се е случило, че когато се умножи по "комплексно - спрегнатото", да се получи реална нагледност по време и пространство, на "сега"-то, в което става изпитването. Самото умножение е отражение от "реална ос" (или повърхнина), като "геометрия". Имаме теоретично надничане в миналото, за да схванем полученото, като факт).

Та, Природата не "следва Риман", ами следва: "И" едното, "И" другото  (логическо умножение), когато "се съберат" едното и другото - резултатът е реалност. И да - Риман го е предположил като правилна възможност за изясняване.

Така е и при ефекта на Казимир: условия за стоящи вълни м/у плочите - малки разстояния, съизмерими с полетата на частиците на плочите - възможност за стоящи вълни. Възлите им са на плочите, а там - амплитудата на трептенето е нула - значи - няма сила от междуплочното налягане (има подреденост!). Но - има и условия, при които ще се случи налягане, заради невъзможност за "стоящи" вълни. Известно е, че има и отблъскващи сили при "ефект на Казимир".

Остава сила на притискане на плочите  от "налягането на хаоса" извън плочите (не_подреденост!), което се тълкува като сила на привличане (неправилно, според мен). Ентропийните сили са към Подреденост на полетата в пространството (намаляване на хаоса).

...

 

[Малоум 2]

Аха! Откриха "коса" на обект, най-сетне:

http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Земята-има-коса-от-тъмна-материя_28025.html

"Земята има "коса" от тъмна материя

 

Около планетите на Слънчевата система съществува тъмна материя под формата на дълги нишки, според ново проучване.

Изследването на колектив от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (Jet Propulsion Laboratory - JPL), воден от Гари Презо (Gary Prézeau), е публикувано тази седмица в Astrophysical Journal.

Тъмната материя е невидима, загадъчна субстанция, която е около 27% от цялата материя във Вселената. Обикновената материя, която виждаме около нас, е само 5% от Вселената. Останалото е тъмна енергия, странен феномен, свързан с ускоряването на разширяването на нашата Вселена, се разказва в прессъобщението на лабораторията на НАСА.

Но нито тъмната материя, нито тъмната енергия някога са били директно наблюдавани, защото не взаимодействат с електромагнитните сили. 

Въз основа на много наблюдения на действието на гравитационното притегляне, учените са категорични, че тъмната материя съществува и са измерили с точност до процент количеството й във Вселената. Водещата теория е, че тъмната материя е "студена", което означава, че не се движи много и е "тъмна", защото не излъчва светлината.

Галактиките, съставени от звезди от обикновена материя, са образувани заради флуктуациите в плътността на тъмната материя. Гравитацията действа като лепило, което държи както обикновената, така и тъмната материя в структурата на галактиките.

Според изчисленията, извършени през 90-те години и симулации през последното десетилетие, тъмната материя трябва да образува фин зърнест поток от частици, които се движат с една и съща скорост в орбита около галактиките.

С приближаването си до Земята, според изчисленията на Гари Презо, частиците се съсредоточават в суперплътни влакна или "косми".

...

Тези "косми" имат и корени (места с най-висока концентрация на частици до един милиард пъти повече от средната), и краища. Презо смята, че корените на власинките тъмна материя са разположени на около един милион километра от повърхността на Земята, а върховете - на два милиона. Когато преминава през ядрото на Юпитер "косата" на тъмната материя трябва да образуват още по-плътни корени - почти един трилион пъти повече, отколкото в нормалния поток.

"Ако се установи местоположението на корените, може да бъде изпрати сонда, която да събере много информация за тъмната материя", - предлага Презо.

..."

 

(При мен - поради непрестанното образуване на обектите (и микрообектите), съпътстващият вакуум се структурира с формата на "коса"- геодезични за пренос  на грави - изменения и по тези геодезични се осъществява Обратната Връзка с околните полета, за устойчивост в средата на съществуване на обекта - "тъмните зрънца" не се движат, а се подреждат (структура) по характеристика импулс при образуване на вещеви обекти - не се движат с обектите, а обектите сърфират върху тях - пренася се импулс, който можем да измерваме, с помощта на "изменения" на други структурирани вещеви обекти.

Могат да се образуват и слоеве от ЕМП - също "коса", но за пренос на изменения на ЕМП - бързо ги "убива" декохеренцията, при наличие на много други обекти.

Там където електричното и магнитното полета са с пространствен ъгъл около 90 градуса   - прилича на: място на "корените"  (от статията) -  се формират еквипотенциални повърхнини - много са слоевете на Земята с условия за образуване и устойчиво съществуване на различни вещеви обекти.

"Зрънцата" тъмна материя са недостижими за измервания, но радиално измерени разстоянията, формиращи еквипотенциални обвивки, могат да покажат информация за относителната скорост на обекта в средата му на пребиваване. Самата форма на косата зависи от околното вещество за обекта, от разпределението на други обекти в околността.)

...

[Малоум 2]

http://nauka.offnews.bg/news/Физика_14/Айнщайн-Хокинг-Азимов-обясняват-теорията-на-относителността-видео_28156.html

"Айнщайн, Хокинг, Азимов обясняват теорията на относителността (видео)

Точно преди 100 години, на 25 ноември на 1915 г. Алберт Айнщайн представя един доклад на заседание на Кралската академия на науките на Прусия, озаглавен "Die Feldgleichungen der Gravitation" (Уравнение на гравитационното поле), в който е изведен един нов закон за гравитацията - което ни позволява да определим тази дата като рожден ден на Общата теория на относителността (ОТО).

Айнщайн работи над него в продължение на повече от десет години - 1907-1917. На различни етапи му помагат математиците Марсел Гросман и Давид Хилберт, астрономът Ервин Финлей-Фройндлих, физикът Паул Еренфест и др. Резултатът е нова теория, която преобръща изцяло научното разбиране за гравитацията. Първата статия, засягаща въпросите, които ще бъдат решени в бъдеще с помощта на Общата теория на относителността, е публикувана през 1907 г., но основното уравнение на теорията е получено едва в края на ноември 1915.

Въпреки очевидната си простота (на вид не е по-сложно от закона за запазване на енергията), уравнението на гравитацията е написано на езика на тензорния анализ и заради това да се обясни "простичко" е почти невъзможно. Но в последните 100 години много талантливи хора все пак се опитват да го направят. Представяме ви най-успешните опити да се обяснят основите на Теорията на относителността както от професионални физици, така и от фантасти.

Алберт Айнщайн, Леополд Инфелд "Еволюция на физиката"`

...

Кип Торн, "Интерстелар. Науката зад кадър"

W.W. Norton & Company, 07 ноември, 2014 г.

"Айнщайн се бореше със загадката на гравитацията от 1907. Накрая през 1912 г. той е осенен от гениално вдъхновение. Той осъзнава, че масивните тела като Земята или черните дупки могат да изкривяват времето и това изкривяване е причината за гравитацията. Той е изразил тази идея във вида на "закон за изкривяване на времето на Айнщайн" (така аз го наричам) - точна математическа формула, същността на която може да се опише с израза: Всичко се стреми да съществува там, където то най-бавно старее и гравитационното притегляне е насочено именно там. Колкото е по-голямо забавянето на времето, толкова е по-силно гравитационното притегляне. На Земята, забавянето на времето е само на няколко микросекунди на ден, затова силата на гравитацията тук е слаба. На повърхността на неутронна звезда, където забавянето на времето е няколко часа на ден, гравитацията е изключително силна. А близо до повърхността на една черна дупка, където времето почти не се движи, гравитацията е толкова огромна, че дори светлината не може да я преодолее."

..."

И т. н. ...

 

"Всичко се стреми да съществува там, където то най-бавно старее и гравитационното притегляне е насочено именно там."

Бавното стареене, според мен, се дължи на това, че системите са в относителен покой - визирам опита на Нютон с окаченото на въже ведро с вода: бавно усуква въжето с ведрото и водата, при което въжето е твърдо окачено горе, а след това оставя свободно ведрото с водата да падат (при това ведрото с водата, докато падат, се и въртят, заради разсукването на въжето)

При разсукване на въжето на което е окачено ведрото, менискът на водата във ведрото е най-голям тогава, когато ведрото и водата са в относителен покой - тоест - инерционната сила между тях е най-голяма. Но в покой, процесите в участващите обекти са в условно  равновесие и ... ВРЕМЕТО, като че ли е спряло.

И понеже се теоретизира, че инерционната  сила и гравитационната сила са "вътрешно" неразграничими (без поглед навън, та да се "види" източникът на ускорение), може да се направи неправилния извод, че времето е спряло?! (или се е забавило!) - за външен наблюдател. Ясно е, че - за да се установи "как е?", то тоя външен наблюдател трябва да "мине" през УСКОРЕНИЕ, за да влезе в системите и да разбере - има ли протичащи вътре процеси или няма Нямането - не може да се установява, еднозначно, понеже наблюдателят е с ограничени възможности - просто, няма право на извод "няма процеси"

Така, принципно се установява наличие на процеси, а те са с цикли на повторяемост на себе си, т. е.- те са часовник! Значи времето не спира никога..., но за да се разбере за конкретна система, трябва УСКОРЯВАНЕ.

...

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/potvyrdiha-kvantoviya-efekt-na-zenon/

"Потвърдиха квантовия ефект на Зенон

Едно от най-старите предположения на квантовата теория – системата не се променя, ако я гледаме (квантов ефект на Зенон) – е потвърдено експериментално от физици от Корнелския университет. Откритията отварят вратите към изцяло нови методи за контролиране и манипулиране на квантовите състояния на атомите и вероятно ще доведат до създаването на нови видове сензори.

Първата задача на физиците била да изучат физиката на материали, изстудени до температура 0.000000001 градуса над абсолютната нула. След това създали и охладили във вакуумна камера газ, който се състоял от около един милиард рубидиеви атоми, който след това бил поставен между лазерни лъчи.

Тогава забелязали и уникалното явление – атомите не се движели, докато са под наблюдение. Колкото по-често физиците включвали лазера, за да измерят поведението на атомите, толкова по-малко се движели те. Движението започвало отново, само след като лазерите били намалени или спрени напълно. След спирането на лазерното лъчение, атомите от самосебе си започвали да се подреждат в решетка, както биха се държали, когато не са под наблюдение

Бъдещето на атомното манипулиране

Не че доказването на квантовия ефект на Зенон не е епохално откритие, но то има и много сериозни последствия. Например това означава, че квантовата криптография би работила наистина, т.е. никой няма да може да проследява чужда комуникация без да разруши данните.

„Това откритие ни предлага безпрецедентен инструмент, чрез който да контролираме квантовите системи, може би дори атом по атом“, казва един от авторите на изследването, Йогеш Патил (Yogesh Patil). „Нещо повече, работата ни отваря вратите към изцяло нов метод за манипулиране на квантовите състояния на атомите и вероятно ще доведе до създаването на нови видове сензори.“

Изследванията на физиците са публикувани в сп. Physical Review Letters."

 

Това е "заиграване" с понятия...

Зенон философски провокира твърденията, че ... движението (на каквото да е?!) - нямало проблем да бъде обяснявано!..

Като доказва, посредством апориите си, че е невъзможно движение, докато не е известно, от/в какво се състои "ситното"  от което е направен света, че да ни изглежда по този начин - вакуум, ефир, физически вакуум и т. н., в по съвременни термини.

Да виждаме нещо означава, че то е ОБЛЪЧЕНО ОТ ПОЛЕВА ФОРМА НА МАТЕРИЯ - от него се отразява/излъчва или преизлъчва също ПОЛЕВА форма на материя, а наблюдател  "вижда нещото", когато части от излъченото от това нещо достигат до него и реагират с датчиците, които притежава. Банално.

Именно в "достигането" се съдържа  ДВИЖЕНИЕ...

За човеците и приборите им (веществени форми на материя, явяващи се като датчици) само полевата форма (светлина,  всички уловени от датчиците фотони в  ЕМВ) дава информация, че нещо се изменя.

 

(Измененията при интерференция на множество фотони, прави възможно съществуването на ЕМВ, в средните мащаби - нещо изменено в ЕМП (то е неподвижно - измененията от средните му стойности се движат - това е известно), да се движи с максимална скорост (гранична за среда). При промяна на ЕМП в среда (наблюдаващ сигнал, за който се харчи енергия - поле), заради непрестанното си образуване, обектите променят и начинът си на движение.и ... можем да ги "виждаме" (регистрираме). При липса на наблюдение - те са  такива, каквото им позволява  средата в която се образуват непрестанно, заедно с груповите си характеристики.)

...

 

[Шпага]

Тук - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=4&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwibiYeI7KjKAhWD8ywKHf8_AeMQFggqMAM&url=http%3A%2F%2Fnauka.offnews.bg%2Fnews%2F%25D0%259D%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B8_1%2F%25D0%2595%25D1%2584%25D0%25B5%25D0%25BA%25D1%2582%25D1%258A%25D1%2582-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%2597%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25BD-%25D0%25B5-%25D0%25BF%25D0%25BE%25D1%2582%25D0%25B2%25D1%258A%25D1%2580%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BD-%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5-%25D0%25BD%25D0%25B5-%25D1%2581%25D0%25B5-%25D0%25B4%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25B6%25D0%25B0%25D1%2582-%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25BE-%25D0%25B3%25D0%25B8-%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B5_24944.html&usg=AFQjCNEQ1P2Hg23SoF_Ufpw1fEMDOhSLnA - въпросният квантов ефект май е описан по-разбираемо... макар че пак е неразбираем. Може би ако има дефиниция за това какво да разбираме в случая под "наблюдаване" и /или/ "измерване" нещата ще придобият някаква яснота дори и за лаиците.

Но така или иначе, и в тези статии журналистите отново са се оляли...

[Малоум 2]

Преди 6 часа, Шпага said:

Тук - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=4&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwibiYeI7KjKAhWD8ywKHf8_AeMQFggqMAM&url=http%3A%2F%2Fnauka.offnews.bg%2Fnews%2F%25D0%259D%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B8_1%2F%25D0%2595%25D1%2584%25D0%25B5%25D0%25BA%25D1%2582%25D1%258A%25D1%2582-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%2597%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25BE%25D0%25BD-%25D0%25B5-%25D0%25BF%25D0%25BE%25D1%2582%25D0%25B2%25D1%258A%25D1%2580%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BD-%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5-%25D0%25BD%25D0%25B5-%25D1%2581%25D0%25B5-%25D0%25B4%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25B6%25D0%25B0%25D1%2582-%25D0%25B0%25D0%25BA%25D0%25BE-%25D0%25B3%25D0%25B8-%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B5_24944.html&usg=AFQjCNEQ1P2Hg23SoF_Ufpw1fEMDOhSLnA - въпросният квантов ефект май е описан по-разбираемо... макар че пак е неразбираем. Може би ако има дефиниция за това какво да разбираме в случая под "наблюдаване" и /или/ "измерване" нещата ще придобият някаква яснота дори и за лаиците.

Но така или иначе, и в тези статии журналистите отново са се оляли...

Журналистите не са много виновни- трудно е за разбиране, поради липса на изначална хипотеза (в скобките на постинга ми съм опитал едно насочване към възможно обяснение - при това, за обяснение на факт (КЕЗ) - става задължително - косвено доказателство, непрестанното образуване на обектите - къде и как да се образуват-движат атомите, с огромна честота на образуване 10^(15)Hz - им "разказва" елмагн. поле (ЕМП) , в което се провежда опитът, а там е и полето, с което се облъчва, да да става "видимо" - измеримо, излъченото от вещевите обекти, в случая - атоми)

От коментарите на статията - първия: "Афористичният вариант на КЕЗ (по памет):

"Чайникът не изкипява при непрестанно наблюдаване!"
...

Тук пък има съвсем подробно:

 http://wop.fpni.eu/digital_pdf/wop/3_2012.pdf

...

Редактирано Януари 14, 2016 от Малоум 2

[Doris]

Мисля, че тази статия обяснява по-кратко и ясно явлението и историята на неговото изследване:

http://www.ufn.ru/ufn90/ufn90_10/Russian/r9010j.pdf

"Физическая  суть  КЭЗ связана  с  одновременным  влиянием двух фундаментальных свойств квантовой  теории:  1)  редукция вектора  состояния  при  измерении;  2) неекспоненциальность закона  распада,  т.  е.неоднородность во времени вероятности перехода  в единицу времени.  Поскольку и редукция при измерении, связанная с проблемой квантово-классического соответствия  (см. современные результаты  [2,  3]  и  обзор и закона распада (неоднородность  во времени)принадлежат к фундаментальным свойствам квантовой теории, то исследование  КЭЗ  представляет несомненный интерес."

.

Редактирано Януари 14, 2016 от Doris

[Малоум 2]

Ето едно добро начало за популяризиране на физиката. Има и други филмчета-лекции от същия лектор.

https://youtu.be/tprY5zKp12s

 

Доста от тези проблеми са дебатирани и тук ( в клуба).

Още в началото - чест прави на човека, задето казва, че не знае отговорите, но ... че "никой не знае отговорите" - не съм съвсем съгласен. В смисъл - и той като физик "признава" за научно знание само "видимото-измеримото". Тоест - само фактите?!.

А, как, на каква база, са постигнати фактите?..

На експерименти, разбира се... А, защо се е стигнало ... да се правят експерименти?..

Защото е имало ПРОТИВОРЕЧИВИ ТЪЛКУВАНИЯ на факти от предишни експерименти. Има и тълкувания (на учени) които противоречат на ежедневния опит на ... всички хора. А този хронологично-исторически опит е 95% на база НЕВИДИМОТО около нас. ЕМП е невидимо - "виждаме" изменения в него. И това е известно още от Лоренц-ово време.

...

Редактирано Декември 25, 2016 от Малоум 2

[Малоум 2]

Излезе нещо интересно и във философски аспект:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mozhe-li-s-misal-da-promeniame-materiiata-Za-prav-pat-ima-metod-kojt_83958.html

Може ли с мисъл да променяме материята? За пръв път има метод, който да даде отговор

Учен предлага метод, с който да се проверят границите на квантовата механика и дали човешкото съзнание влияе на физическия свят, съобщи New Scientist.

Идеята се базира на "призрачното действие на разстояние" или квантовото вплитане. Това е предположението, че две частици остават свързани като споделят свойствата си независимо от разстоянието като измерването на състоянието на едната мигновено се отразява на състоянието на другата. Преди сто години Алберт Айнщайн заяви, че това не е възможно и физиците търсят начини да го опровергаят и досега.

За да тества квантовото заплитане физикът Джон Бел предложи един мисловен експеримент през 1964 г. Да си представим двойка вплетени частици, едната отива в точка А, а другата - в точка В. Ако измерването на спина на частицата А показва, че е насочен нагоре, тогава другият прибор ще покаже, че спинът на частицата В е насочен надолу. Ако установим, че спинът на A е насочен надолу, можем да предвидим, че спинът B е насочен нагоре. А + В се допълват взаимно - те са свързани, общият им спин е уравновесен.

Настройката на приборите - например дали да ще измерят спина на частицата в посоката на 45 или -45 градуса - е избрана с помощта на генератори на случайни числа и по такъв начин е невъзможно в момента на измерването в точка А да се знаят настройките в точка В (и обратно) по време на измерването.

Извършени са множество измервания на вплетени двойки. Ако квантовата физика е правилна и е реално "призрачното действие на разстояние", резултатите от тези измервания ще бъдат съответстват в много по-голяма степен, отколкото ако Айнщайн бе прав. Всички досегашни опити досега подкрепят квантовата физика.

Сега Люсиен Харди (Lucien Hardy) от Института Периметър в Канада предполага, че измерванията при А и В могат да бъдат контролирани от нещо, което може потенциално да бъде различно от материалния свят - човешкия ум.

"[Френският философ Рене] Декарт пусна идеята за тази двойственост на дух-материя, [където] съзнанието е извън обикновената физика и се намесва във физическия свят", отбеляза Харди.

Експериментът дух-материя

За да провери своята идея Харди предлага да се приложи експеримента на Бел в сайта arXiv с участието на две групи от 100 души, разделени от 100 километра. Всеки ще бъде закачен към машина за ЕЕГ, и сигналите от слушалките ще се променят свойствата на устройствата на всяко място, преди частиците са пристигнали.

На всеки край, на всеки от 100-те души са закачени ЕЕГ устройства, които могат да регистрират мозъчната им дейност. Тези сигнали ще се използват, за превключване на настройките на измерителните прибори за А и В.

Идеята е да се извърши изключително голям брой измервания в А и В и се екстрахира малка фракция, в която сигнали ЕЕГ предизвикани промени в настройките на А и В след частиците отиде първоначалното си положение, но преди пристигането и бяха измерени ..

Ако размерът на корелация между тези измервания не са в съгласие с резултатите от предишни тестове Bell, това предполага нарушение на квантовата теория, намеквайки, че измерванията на А и Б се контролира от процеси извън обсега на стандарт физика.

Ако резултатите се съгласуват с теста на Бел, това ще подкрепи квантовата теория. Ако това не стане, ще означава, че измерванията са повлияни от нещо извън стандартната физиката - може би от човешкият ум.

"Радикалната възможност, която искаме да проучим, че когато за определяне на настройките се използват хора, може да се очаква да се види нарушение на квантовата теория", пише Харди в своята публикацията . "Такъв резултат, макар и малко вероятен, ще бъде изключително важен за нашето разбиране за света".

"[Ако] видим нарушение на квантовата теория в системи, които биха могли да се разглеждат като съзнание, човешко или животинско, със сигурност ще бъде вълнуващо. Аз не мога да си представя по-поразителен резултат от експеримент във физиката от този", заяви Харди.

^{Източник: First Things}

Какво би могло да означава това?

Подобно заключение се повдигне дебат за съществуването на свободната воля.

Това би означавало, че е човешкото съзнание (разум) не е направено от същата материя, която се подчинява на законите на физиката. Това означава, че разумът може да е над законите на физиката със свободната си воля. Подобен резултат би позволил на физиците за първи път да се приближат до проблема за съзнанието. "Това няма да реши проблема, но категорично ще подкрепи въпроса за свободната воля", заяви Харди.

Така или иначе физиците искат да се осъществи този експеримент. "Има огромна вероятност, че нищо особено няма да се случи и че квантовата физика няма да се промени", отбелязва Никола Жизе (Nicolas Gisin) от Университета в Женева. "Но ако някой извърши експеримента и получи изненадващ резултат, наградата ще е огромна. Това ще бъде първият път, когато ние, учените, ще можем да се докоснем до проблема на съзнанието".

 

Всички експерименти за доказване на квантова сплетеност са правени с фотони, а не с вещеви обекти - частици, за които "се пишат" уравненията. Щото е известно, че "разцепването на фотон" на две, прави единият със спин "нагоре", а другият със спин "надолу" (условно е "горе, долу"). И е известно, че всички елементарни частици се раждат по двойки, "разлитащи се" под 90^о , в изпитващите полета. Що? - не е известно...

Класически - Айнщайн е прав - с въвеждане на "геодезични" линии, по които "съществуват" траектории на частиците. Да, ама ако няма други полета които да падат по време на движение на частиците по геодезични линии.

Ако има външни полета - По геодезичните се пренася информацията за пренос на импулс с мин. енергия за образуване на частиците, тоест, геодезичните не принадлежат на частиците, а са "суми" от въздействия на външните за частиците полета, като само пилотната вълна на Дьо Бройл принадлежи на частиците. Значи - дължината на геодезичните ще зависи от Декохеренцията. Тогава:  Разстоянието на Призрачно действие между две частици (сплетеност по физични характеристики) е СИЛНО ОГРАНИЧЕНО от въздействието на полетата. Затова - опитите с вещеви - се провалят. Няма "призрачно действие" на разстояние.

Така - за частиците - няма "свободна воля". За идеалните образи в главите на хората - каквато си искат свободна воля може да имат мислите, ... за кво да е. Те не са РЕАЛНОСТ. Не влияят на физическите закони - нито могат да ги променят, нито могат да ги отменят като действие.

 

(Но, въпреки тази ограниченост на действието от разстояние:  има "памет" за начина на раждане на частиците - и пак - ако няма силни полета около тях, при движение  по траекторията на разлитането си, ще повтарят себе си при непрестанното си образуване, без да си променят значително спина по рождение. Защото паметта на вътревръзките е значително по-важна като действие за образуване (много висока честота на образуване). Тоест - съществува някаква вероятност при "измерване" на ТОЧНО ТЕЗИ едновременно родени ЧАСТИЦИ, да дадат "спин-нагоре, спин-надолу". Така и моделът на Квантовата хипотеза има някакъв резон)

...

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/spored-nova-teoriya-nie-mozhe-da-sme-edinstvenata-tehnologichna-tsivilizatsiya-koyato-oshte-ne-e-izcheznala/

Според нова теория, ние може да сме единствената технологична цивилизация, която още не е изчезнала

ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА

За пенсионирания астрофизик Даниел Уитмайер, понастоящем професор по математика в Университета на Арканзас (UARK), човечеството е типично. Не точно в смисъла, че сме обикновени, а че сме типични от гледна точка на статистиката, в смисъла на концепцията в модерната космология, наречена принцип на посредствеността. Този принцип твърди, че при липса на доказателства за обратното, трябва да примеме човечеството като типичен представител на определен референтен клас.

Такова е заключението на Уитмайер в изследване, публикувано в International Journal of Astrobiology, в което той ревизира мислите си по Парадокса на Ферми – че не сме срещнали извънземен живот, въпреки голямата вероятност за съществуването на такъв – и отново пита дали има живот „някъде там.“ С всичките милиарди звезди и милиарди галактики шансът да има интелигентен живот изглежда голям. И така, къде са те тогава?

„Казвах на моите ученици, че статистически погледнато, ние трябва да сме най-тъпите момчета в галактиката“, казва Уитмайер в прессъобщение на UARK. „В края на краищата ние сме технологични само през последните около 100 години, докато други цивилизации могат да бъдат по-технологично напреднали от нас в продължение на милиони или милиарди години“.

Но Уитмайер променя гледната си точка си по тази концепция въз основа на две наблюдения:

Първо, че човечеството е първата технологично развита цивилизация, която се е развила на Земята и в момента сме в нашето ранно технологично развитие. („Технологично“ тук трябва да се разбира като биологичен вид, който е разработил електронни устройства и е способен да промени съществено планетата.)

На пръв поглед това може да изглежда като очевидно наблюдение. Обаче въз основа на обитаемия период на Земята – от около 5 милиарда години и прогнозирани още около 1 милиард години в бъдеще – е възможно да ни предхождат други технологични цивилизации на нашата планета. Въпросът е, че няма геологичен запис, който да доказва, че преди нас е имало някой друг. „Бихме оставили някакъв, поне пръстов отпечатък, ако стане така, че изчезнем за една нощ“, казва Уитмайер.

ИМА ЛИ НЯКОЙ ТАМ?

А какво по отношение на живота извън Земята? Следвайки същия принцип на посредствеността, технологични цивилизации, които издържат милиони години или повече са нетипични, казва Уитмайер. Ако си представим камбанообразна крива на всички предполагаемо съществуващи технологични цивилизации във вселената, човечеството попада в средните 95%.

Ако случаят е такъв, то липсата на комуникация с подобни цивилизации около нас не вещае нищо добро. Уитмайер обяснява тишината на космоса като резултат на това как типичната технологична цивилизация се осъществява: те обикновено стигат до изтребление след придобиването на технологично познание. Това обяснение е давано и от други учени, а един от тях дори предлага да търсим следи от извънземни технологии, а не извънземен живот.

Хипотезата за „Големия филтър“ е друго възможно обяснение. Тя предполага, че всеки живот във вселената преди да стане технологичен или всеки технологичен живот преди да излезе извън пределите на собствената си планета, трябва да преодолее някакъв екстремно труден праг в еволюционното си развитие. Някои дори смятат, че климатичните промени са Големия филтър за човечеството.
Други обаче смятат, че Парадоксът на Ферми трябва да накара човечеството да продължава с търсенето. Причината да не сме открили интелигентен извънземен живот или дори обикновен извънземни живот, е, че вероятно не сме търсили достатъчно. Все още има голям шанс ТЕ да са някъде там.

Тези теории обаче предполагат, че не сме типичен представител на живота в космоса. „Ако не сме типични, значи първоначалното ми наблюдение би било правилно“, каза Уитмайер. „Бихме били най-тъпите момчета в галактиката по номера.“

 

(Болднатото в текста е мое действие). Вярно, че сме тъпи, ама добре, че не откриваме други извънземни! Веднага бихме се сравнили с ... тях. По-лошо - някои нашенци, биха ни сравнили с тях.... И, ще им помагат да ни ... изчезнат!... Те, нали ще си внедрят нови технологии ... пука им за землянските роби ... А, дали пък вече не са тук?!

...

Редактирано Август 17, 2017 от Малоум 2

[Малоум 2]

А бе, не е много за отбелязване, ама и такива мислители има ... не само при нас, в близкото минало на клубовете и форумите:

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/nash-uchen-otreche-teoriia-na-otnositelnostta-i-ia-opredeli-kato-bezobrazie-2048136

Наш учен отрече Теория на относителността и я определи като безобразие

Български учен отрече Теорията на относителността на Айнщайн и я нарече „обида за интелигентността на човека“. Тя трябва да бъде премахната, защото води до объркване на цялата съвременна физика. Това каза на пресконференция физикохимикът проф. Веселин Нонински, който живее в САЩ и е бивш университетски преподавател. Според него трябва да спре държавното финансиране на такива „абсурди в науката“.

„Теорията на относителността трябва да бъде премахната от физиката, защото това не е наука и теория, това е безобразие. Едно творение, което е наречено теория и то обявено за гениална теория, а това всъщност е обида за интелигентността на човека“.
 
Шокиращото твърдение направи физикохимикът проф. Веселин Нонински, който от 25 години живее в САЩ и е бивш преподавател в университети в Масачузетс и в Ню Йорк.
 
Според него тя е грешна, защото почива на иначе правилни математически изчисления, но пренесени във физиката, те водят до грешни, дори абсурдни изводи.
 
„Теорията на относителността е нещо, което идва вследствие на никаква логика, от небето пада и самата същност на тази теория е вътрешно противоречива, което я прави нетеория и я прави нефизична, ненаучна и псевдонаука“, каза той.
 
На въпрос, ако светът се отрече от Теорията на относителността, до какви последици ще доведе това, проф. Нонински заяви, че ще се стигне до „излекуване и освобождаване от интелектуалното робство“, в което по думите му е света сега.
 
Според професора за такива теории не трябва да се харчат парите на данъкоплатците, а който иска, да търси частни източници на финансиране.

...

 

 

Е, това е отричане заради самото отричане. Никакви факти, хипотези или др. теории, които да противоречат на ТО не показва професорът.

Пък, че движението е относително се е знаело и без теорията на Айнщайн. Интелигентни хора са го знаели... Айнщайн само подсказва, че "всичко" е относително: и времето и пространството, а "движението" е в тях... Нарочно го е направил - да обърква "интелигентните" хора!

...

[bulgaroid]

И други съм чел са  против теорията, явно това става масово

Редактирано Септември 17, 2017 от bulgaroid

[Малоум 2]

Почти неочаквано откритие и ... затова - доста интересно

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vsichki-galaktiki-praviat-edin-oborot-za-edno-i-sashto-vreme_104674.html

"Всички галактики правят един оборот за едно и също време

Независимо от големината си, всички галактики се движат с различни скорости, но завършват едно пълно завъртане за един и същ интервал от време, съобщава phys.org.

Земята прави едно пълно завъртане около своята ос за едно денонощие, но колко време е нужно галактиките да направят същото? Този въпрос си зададоха специалисти от Международния център за радиоастрономически изследвания (International Centre for Radio Astronomy Research - ICRAR).

Според професор Герхард Меурер (Gerhardt Meurer) от ICRAR, всяка галактика извършва пълен оборот за един милиард години: 

"Това не е прецизността на швейцарски часовник, но независимо от това дали една галактика е много голяма или много малка, ако можете да седнете на ръба на диска, ще изминат около милиард години, за да направите пълна обиколка".

Професор Меурер казва, че с помощта на прости математически модели може да се покаже, че всички галактики с един и същи размер имат една и съща средна плътност.

Този подход, според него, ще помогне да се разбере защо различните галактики се въртят с различни скорости, но поддържат един и същ период на въртене.

"Откриването на тази закономерност на галактиките наистина ни помага да разберем по-добре механиката, която го предизвиква - няма да откриете плътна галактика, която да се върти бързо, докато друга със същия размер, но с по-ниска плътност, да се върти по-бавно", отбелязва астрофизикът.

Професор Меурер и неговият екип също така откриха доказателства за съществуването на по-стари звезди в края на галактиките.

"Въз основа на съществуващите модели очаквахме да намерим тънка популация от млади звезди в самия край на галактическите дискове, разказва Меурер.

https://3c1703fe8d.site.internapcdn.net/newman/gfx/video/2018/1-astronomersd.mp4

"Но вместо да открием само газ и новоформиращи се звезди в краищата на техните дискове, открихме и значителна популация от по-стари звезди заедно с малко млади звезди и междузвездния газ".

"Това е важен резултат, защото знаейки къде свършва галактиката, ние можем да ограничим наблюденията си, а не да губим време, усилия и компютърна мощ на изучаване на данни отвъд тази граница", коментира професор Меурер.

"Затова благодарение на тази работа сега знаем, че галактиките се завъртат веднъж на милиард години, с остър ръб, който е населен със смес от междузвезден газ, както с стари, така и с млади звезди".

Професор Меурер пояснява, че следващото поколение радиотелескопи, подобни на изграждащия се Square Kilometer Array (SKA), ще генерира огромно количество данни и като се знае къде се намира края на галактиката, ще се намали необходимата за обработка мощност за търсете в данните.

През 2016 г. учените изчислиха, че видимата Вселена съдържа най-малко два трилиона галактики."

...

...

(в статията не е коментирано)

От по-раншни проучвания, учени, имаха предположения за "хало", в което са обхванати галактиките. Хало, с форма на геврек (поничка), което е полева структура на вакуума, а към неговите характеристики-структура (векторчета) са "захванати" вещевите обекти - така периферните звезди се движат с голяма скорост - наблюдава се. Сега, това, с халото, може да се "потвърждава", защото обяснява това движение.

Ясно е, че не може да се изясни с ГВ.  Тоест, че характеристиките на вещевите обекти са "родени" от него. Няма причини за общо завихряне, ако самите вещеви частици не се въртяха около собствен център.

Еднаквата скорост на въртене при различни струпвания на частиците показва: - че тези частици са се получавали-раждали "на място" с възникване условия за галактика и именно техните моменти на импулс - структурират и са отговорни за такова движение, като цяло.

(Разбягването на галактиките се дължи на отблъскващи сили с ентропиен произход - хаосът на полевата форма на материя, помежду им, е по-голям от извън тях и като станат достатъчно далечни - грави-привличането им е по-слабо от отблъскването им заради  сили с ентропиен произход. Значи - далечните галактики се разбягват с ускорение!  Самото разбягване  "изглежда",  като че ли произлизат-изтичат от една точка на пространството. Така:на въпрос  какво е било преди ГВ?, отговорът е: същото, каквото е сега! - няма за "начало", само един, единствен ГВ... Иначе, ако имаше, галактики близо до хипотетичен център на ГВ, то те биха се привличали една друга и биха се слели в една - неразпознаваемо за "център" и точно това се наблюдава - няма "център", но има галактики -сами са си Взривове - малки, големи и т. н. )

...

[Малоум 2]

Все по-често се забелязва, че Нещо в "официалните" теории - не е наред:

http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Tempovete-na-razshiriavane-na-Vselenata-sa-sporni-i-mozhe-bi-e-nuzhna_113156.html

Темповете на разширяване на Вселената са спорни и може би е нужна нова физика

От Големия взрив насам Вселената расте. Странен факт е, че няма едно място, от което Вселената се разширява, а по-скоро всички галактики (средно) се отдалечават от всички останали. От нашата гледна точка в галактиката Млечен път изглежда, че повечето галактики се отдалечават от нас - сякаш ние сме центърът на нашата Вселена.

Но това би изглеждало съвсем по същия начин от всяка друга галактика - всичко се отдалечава от всичко останало, обяснява астрофизикът Томас Кичинг (Thomas Kitching) от Университетския колеж в Лондон (University College London) на страницата на изданието The Conversation.

Сега нови наблюдения с космическите телескопи "Хъбъл" и GAIA показват, че скоростта на разширяването на Вселената може да е различна в зависимост от това, колко далеч се връщаме назад във времето.чак до Големия взрив.

Тези нови данни, публикувани в Astrophysical Journal, показват, че може би е време да преразгледаме нашето разбиране за космоса.

Предизвикателството на Хъбъл

Космолозите характеризират разширяването на Вселената в прост закон, известен като "Законът на Хъбъл" (наречен на Едуин Хъбъл - въпреки че всъщност много други хора предпоставят откритието на Хъбъл). Законът на Хъбъл е наблюдението, че по-далечните галактики се отдалечават по-бързо. Това означава, че в сравнение с тях близките галактики се отдалечават по-бавно.

Връзката между скоростта и разстоянието до галактиката се определя от "константата на Хъбъл", която е около 70 километра в секунда на мегапарсек (единица дължина в астрономията). Това означава, че една галактика напредва с допълнителни около 80 500 км/час за всеки милион светлинни години, отдалечавайки се от нас. За времето, когато ви е нужно да прочетете това изречение, една галактика на разстояние от един милион светлинни години ще се е отдалечила с повече от 150 км.

Такова разширяване на Вселената, при което близките галактики се отдалечават по-бавно от отдалечените галактики в една хомогенна и изотропна разширяваща се вселена се обяснява с наличието на тъмна енергия (невидима сила, която предизвиква ускоряване на разширяването на Вселената) и тъмна материя (неизвестна и невидима форма на материята, която се среща пет пъти по-често от обикновената материя). 

Историята на измерването на константата на Хъбъл е изпълнена с трудности и неочаквани прозрения. През 1929 г. самият Хъбъл е изчислил, че стойността ѝ трябва да бъде около 550 000 км/час на милион светлинни години - около десет пъти по-голяма от тази, която измерваме сега.

Прецизните измервания на константата на Хъбъл през годините всъщност доведоха до неочакваното откритие на тъмната енергия. Стремежът да се разбере повече за този тайнствен вид енергия, който съставлява 70% от енергията на Вселената, вдъхн овява стартът на най-добрия в света (засега) космически телескоп с името на Хъбъл.

Нещо трябва да се счупи

Сега изглежда, че трудностите продължават - две много точни измервания не се съгласуват помежду си. Откакто космологичните измервания станаха толкова точни се очаква стойността на константата на Хъбъл да стане известна веднъж завинаги, вместо това се разбра, че нещата стават по-объркани. Вместо това имаме два резултата.

От една страна имаме новите много прецизни измервания на космическия микровълнов фон - ехо от Големия взрив - от мисията "Планк", която измерва константата на "Хъбъл" на около 74 400 км/час на милион светлинни години или 67,4 километра в секунда за мегапарсек.

Това означава, че за всеки 3.3 милиона светлинни години (1 мегапарсек) обекти се раздалечават със скорост от 67.4 километра в секунда по-бързо. 

От друга страна новите измервания на изследователите с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" и космическия апарат GAIA на Европейската космическа агенция показаха точното разстоянията до променливите звезди цефеиди в Млечния път и близките галактики и стигат до стойност на константата на Хъбъл от 73,56 km/s/Mpc. Вероятността за случайна грешка, както отбелязват учените, е по-малко от 0,01%. Това показва, че съществуват несъответствия в скоростта на разширяване на съвременната и древната Вселена.

 

Двете измервания извличат статистически резултати по различни начини и за космолозите това разминаване е като "напрежение" между двете и нещо трябва да се „счупи”.

Нова физика?

И какво ще се счупи? Още не се знае. Може би нашият космологичен модел е погрешен. Това, което се вижда, е, че Вселената се разширява по-бързо наблизо, отколкото може да се очаква въз основа на по-далечните измервания. Измерванията на база космическия микровълнов фон не измерват директно локалното разширяване, а по-скоро го правят чрез нашия космологичен модел. Това е изключително успешно при прогнозиране и описване на много наблюдателни данни във Вселената.

Така че, дори този модел да е погрешен, никой не е измислил прост убедителен модел, който да обясни това разминаване и в същото време да обясни всичко, което наблюдаваме. Например, бихме могли да опитаме да обясним това с нова теория за гравитацията, но тогава други наблюдения няма да съвпадат. Или можем да се опитаме да го обясним с нова теория за тъмната материя или тъмната енергия, но след това други наблюдения не съвпадат - и така нататък. Така че, ако напрежението се дължи на някаква нова физика, то тя трябва да е сложна и неизвестна.

Има едно по-малко вълнуващо обяснение - че в данните съществуват "неизвестни неизвестни" данни, причинени от систематични ефекти, и че един по-внимателен анализ може един ден да разкрие фин ефект, който е бил пренебрегнат. Или пък може да е статистическа грешка, която ще изчезне, когато се съберат повече данни.

Понастоящем не е ясно коя комбинация от нова физика, систематични ефекти или нови данни ще разреши това напрежение, но нещо трябва да поддаде. Ако се изисква нова физика, за да се обяснят тези нови измервания, тогава резултатът ще бъде промяна в нашата картина на космоса.

...

Редактирано Август 10, 2018 от Малоум 2

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/fizitsi-razreshiha-misteriyata-na-efekta-ems-skrit-v-yadroto-na-atoma/

Физици разрешиха мистерията на ефекта ЕМС, скрит в ядрото на атома

Става въпрос за един загадъчен факт, който учените знаят от 1983 г. насам: Протоните и неутроните действат различно, когато са вътре в атома, и когато плават свободно през пространството.

По-конкретно, субатомните частици, съставляващи тези протони и неутрони, наречени кварки, забавят значително движението си, след като се ограничат до ядрото на един атом.

Физиците наистина не можеха да обяснят това, защото неутроните са неутрони, независимо дали са вътре в атома или не. И протоните са си протони. И протоните и неутроните (които заедно съставляват класа на частиците, наречени „нуклони“) са съставени от три по-малки частици, наречени кварки, силно свързани една с друга.

„Когато поставите кварки в ядрото, те започват да се движат много по-бавно, и това е много странно“, казва съавторът на изследването Ор Хен, физик от Масачузетския технологичен институт. „Това е странно, защото мощните взаимодействия между кварките определят главно тяхната скорост, докато силите, които свързват ядрото (и също действат върху кварките вътре в ядрото), се предполага, че са много по-слаби“, добави Хен.

И няма друга известна сила, която би трябвало да променя поведението на кварките в ядрото толкова интензивно. И все пак, ефектът е налице. Физиците занимаващи се с елементарните частици наричат това явление ЕМС ефект, на името на групата открила ефекта – European Muon Collaboration.

Две частици в ядрото обикновено се издърпват заедно със сила от около 8 милиона електронни волта (8 МеВ), мярка за енергия на частиците. Кварки в протон или неутрон са свързани заедно с около 1000 МеВ. Така че няма обяснение защо сравнително леките взаимодействия на ядрото драматично влияят върху мощните взаимодействия в кварките, обяснява Хен.

Ефектът на ЕМС обаче не изглежда като лек тласък от външна сила. Въпреки, че той варира от един вид ядро към друг, „това не е като половин процент разлика. Ефектът изскача от данните, след като сте достатъчно креативни, за да проектирате експеримент, за да го търсите“, казва Хен.

В зависимост от съответното ядро, видимият размер на нуклоните (който е функция от тяхната скорост) може да се промени с 10 до 20 процента. В златното ядро, например, протоните и неутроните са 20 процента по-малки, отколкото са, когато плават свободно.

„През годините теоретиците създадоха много различни модели, за да се опитат да обяснят какво се случва тук“, казва Хен. „Един мой приятел се пошегува, че ЕМС означава ‘Everybody’s Model is Cool’ или „Всеки модел е готин“, защото всеки модел изглеждаше така, сякаш може да обясни парадокса“.

Но с течение на времето физиците правеха повече експерименти, тестваха тези различни модели и един след друг те биваха забравяни.

„Никой не можеше да обясни всички данни и ние си оставахме с големия пъзел пред нас. Имаме много данни, измервания на това как кварките се движат във всички видове различни ядра и не можем да обясним какво всъщност се случва.“, казва той.

Подходът при новото изследване е различен. Вместо да се опитват веднага да обяснят целия пъзел, Хен и колегите му решават да погледнат само един специален случай на взаимодействие на неутрон и протон.

При повечето обстоятелства, протоните и неутроните в ядрото не се припокриват помежду си, вместо това се „съобразяват“ с границите на другата страна, въпреки че са просто системи от свързани кварки. Но понякога нуклоните се свързват заедно в рамките на съществуващото ядро и започват да се припокриват за кратко, физически се припокриват един с друг, превръщайки се в това, което учените наричат „корелирани двойки“. Във всеки момент около 20 процента от нуклоните в ядрото се припокриват по този начин.

Когато това се случи, между кварките протичат огромни количества енергия, които фундаментално променят обвързаната им структура и поведение.

В статия, публикувана в списанието Nature, изследователите твърдят, че този енергиен поток точно отчита ефекта на ЕМС.

Екипът бомбардирал много различни видове ядра с електрони и открил пряка връзка между тези двойки нуклони и ЕМС ефекта.
Техните данни показват, че кварките в повечето нуклони изобщо не се променят, когато влязат в ядрото. Но онези, които участват в двойки от нуклони, променят поведението си толкова драматично, че изкривяват средните резултати във всеки експеримент. Че много кварки, опаковани в такова малко пространство, причиняват някои драматично силни ефекти. Ефектът на ЕМС е резултат само от малка част от аномалиите, а не от промяна в поведението на всички протони и неутрони.

От новите данни, екипът извлича математическа функция, която точно описва как ЕМС ефектът се държи при различните ядра.
„Авторите на изследването са направили прогноза и тя повече или по-малко се потвърждава ”, казва Джералд Фелдман, физик от университета Джордж Вашингтон, който не е участвал в изследването.

„Това е силно доказателство, че този ефект на сдвояване е истинският отговор на тайната на ЕМС“, каза Фелдман за изданието Live Science.

След 35 години физиците занимаващи се с елементарни частици изглежда разрешиха мистерията на ефекта ЕМС.

Хен казва, че той и колегите му вече имат предвидени следващи експерименти, планирани да изследват въпроса още по-задълбочено и да разкрият нови неизвестни истини за поведението на сдвоени нуклони в атомите.

Публикувано в LiveScience."

...

...

(на прав път са според мен - ще установят, че частиците се сдвояват (както е при вакуумните зрънца - по хипотезата ми), като обменят фотон за връзка. Тоя фотон за връзка е "взет"-погълнат от полето в околността на експеримента и Излъчен - служи за вакуумна подложка върху която се образува втората частица. Но следва излъчване от втората частица и излъченото служи за подложка за образуване на първата и ... така се обменя фотон за връзка, който държи частиците в едно цяло, като нещо отделно от частиците в околността. Наподобява се действието "по същност" за образуване, както при вак-частиците)

...

[Малоум 2]

Ей тук, близичко, ще стават откритията на правене на частици.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kakvo-ima-v-nishtoto-Sega-naj-moshtniiat-v-sveta-lazer-shte-go-razkas_119375.html

Какво има в нищото? Сега най-мощният в света лазер ще го разкъса, за да разберем (видео)

Всъщност вакуумът е твърде различен от празно пространство. Той е изпълнен с тайнствени виртуални частици. Сега имаме достатъчно мощна машина, която да го разкъса и да ги видим, съобщава NewScientist.

Това ще стане с помощта на най-мощния лазер в света, който заработи наскоро в Румъния. 

Представете си място далеч оттук, дълбоко в пустотата на космоса. Тази точка е светлинна година от Земята, далеч от всякакви мъглявини, звезди или самотен атом. Наричаме такова място с много различни думи: празнота, вакуум, пустота. Всъщност това „нищо” е море от активност.

Според квантовата теория, празното пространство е изпълнено с виртуални частици. Те винаги са там, запазвайки гладка повърхността на реалността. Те също така са напълно неоткриваеми - освен ако имаме невероятно мощен прожектор.

"Обикновено, когато хората говорят за вакуум, означават нещо празно", разказва теоретичният физик Матиас Маркланд (Mattias Marklund) от Технологичния университет на Чалмърс в Гьотеборг, Швеция. „Но лазерът може да ви покаже тайните на вакуума”.

^{Кредит: Narinder} 
 

За да покажем виртуалните частици, за да ги трансформираме в нещо осезаемо, е необходим сериозен лазер. Но точно това правят физиците в Румъния. Включена за първи път преди няколко месеца, тази машина не само може да разкрие истината за празното пространство, но и да вдигне завесата на друга голяма мистерия: тъмната енергия, неизвестната субстанция, ускоряваща разширяването на космоса. Време е да разкъсаме нищото и да видим какво има вътре.

Представата, че нищото е пълно с виртуални частици, може да звучи фантастично. В края на краищата, нито един астронавт не плува във виртуално море, нито един спътник не е възпрепятстван от виртуално триене. Виртуалните частици просто не са осезаеми. Причината, поради която смятаме, че съществуват, датира от основите на квантовата електродинамика (КЕД), част от квантовата теория на полето, която се занимава с електромагнитните полета и взаимодействието им с електроните и техните двойници от антиматерия - позитроните. 

И според квантовата електродинамика "празното" пространство, не е никак празно, а по-скоро се състои от плътно разположени двойки от материя и антиматерия. Тези двойки плътно запълват пролуките между всичко, но просто не си взаимодействат по някакъв забележим начин с останалата част от Вселената, защото се неутрализират взаимно.

Идеята е с мощните импулси енергия от лазер да се отделят електроните от техните антиматерийни близнаци, позитроните, така че да могат учените да изследват създадената материя.

В Румъния е най-мощният лазер в света

Румънски учени заедно с група международни специалисти успяха да изградят най-мощния лазер в света. По време на последните тестове е постигната мощност концентрирана в един светлинен лъч от 10,88 петавата (PW) или 10,88 квадрилиона вата (1 квадрилион е единица с 15 нули), което чупи досегашния рекорд за мощност на лазер от 5,3 PW. За сравнение, общата мощност на потока слънчева радиация, падаща върху повърхността на Земята, е 174 PW. Лазерното съоръжение е разположено в изследователския център на Института по ядрена физика и инженерство „Хория Хулубей” (IFIN-HH) в предградието на румънската столица Мъгуреле. (?!?)

Следващият етап от изследванията в областта на фундаменталната физика, ядрената физика и астрофизиката, както и материалознанието, управлението на ядрените материали и биологията вече са очертани, съобщава business-review.eu.

Монтажът на лазерното съоръжение в Мъгуреле започна през септември 2016 г. Това е голям европейски проект Extreme Light Infrastructure - Nuclear Physics (ELI-NP). Общата му стойност е 356,2 млн. евро, от които 311 млн. евро са от европейски фондове, а от 140-те физици от екипа, 120 са румънци. 

Този проект ще постави нашата северна съседка на глобалната карта на научните изследвания.

А наред с фундаменталните изследвания на вакуума, лазерът ще се използва и за тестване на материали, използвани в космически мисии, за откриване на радиоактивни изотопи, които могат да лекуват рак."

(има и видео)..."

[Малоум 2]

Продължава усиленото търсене на "нова" физика (нова в кавички, щото трябва да съответства на известното в съществуващите теории, доказани експериментално):

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Tri-zagadki-na-protona-ostavat-vek-sled-otkrivaneto-mu_131174.html

Три загадки на протона остават век след откриването му

Концепция на художника за хаоса от кварки и глюони в протона. Кредит: CERN

Изминаха 100 години, откакто Ернест Ръдърфорд публикува своите резултати, доказващи съществуването на протона.

Десетилетия наред протонът се смяташе за елементарна частица. Но откакто изследователите започнаха да обстрелват протоните с електрони през 60-те години на миналия век, експериментите разкриха, че протонът има сложна вътрешна структура.

Един век по-късно обаче все още има много загадки около протона - произходът на неговия спин, разпада ли се протонът за дълъг период от време и озадачаващата, макар и на прага на своето разрешаване, стойност на неговия радиус.

Кризата на спина на протона

В един протон има три кварка - 2 горни и един долен кварк и се очаква сумата на спиновете на кварките да е равна на общия спин на протона от ½. Обаче измерванията на спиновете на кварките в експерименти в ЦЕРН с дълбоко нееластично разсейване, показват, че това не е така.

_{Структурата на протона 2 горни и един долен кварк. Кредит: Wikimedia Commons}

В този експеримент на ЕМС (European Muon Collaboration) бе установено, че броят на кварките със спин в посоката на спина на протона е почти същия като брой на кварките, чийто спин е в обратна посока. Това означава, че приносът към общия спин на протона от кварките е далеч по-малък от 100%, той е почти нулев (4–24%). Този изненадващ и озадачаващ резултат бе наречен "криза на протонния спин".

Подобни резултати са получени в по-късни експерименти.

Последните изчисления показват, че 50% от протонния спин идват от поляризацията на глуоните - "слепващите" кварките в протона бозони. И ако кварките са материални частици, то глуоните са частици, пренасящи взаимодействието.

Резултатите от експерименти от 2016 г. в RHIC (Колайдер на релативистични тежки йони) показват, че спиновете на глуоните може да имат дори по-голям принос за общия спин на протоните, отколкото кварките. 

Опитите за пълно разрешаване на проблема са една от целите на експериментите в Големия адронен колайдер.

Колко дълго "живее" протонът

Протонът е частица с положителен електричен заряд и маса около 1836 пъти по–голяма от тази на електрона. Протонът се разглежда като стабилен, макар някои теории да предсказват, че е възможен пълен разпад на частицата. 

Според Стандартния модел протоните са стабилни и няма да се разпадат в други частици самостоятелно, защото те са най-лекият и следователно най-ниско енергиен барион. Бета плюс разпадът, при който протонът се превръща в неутрон - не е разлагане на протона, тъй като протонът взаимодейства с други частици в атома.

Когато Ръдърфорд открива протона през 1919 г., единствената друга основна съставка на материята, за която се знаеше, бе електронът. Няма начин протонът да може да се разпадне, без да нарушава симетрията на заряда. Десет години по-късно Херман Уейл предлага първата версия на закона за запазването на барионното число. Дори и след откритията на позитрона и положителните мюони и пиони - всичките по-леки от протона - няма особена причина да се поставя под съмнение стабилността на протона. Както посочва Морис Голдхабер (Maurice Goldhaber) живот на протона, по-малък от 10 ¹⁶ години, би трябвало да го чувстваме в костите си, защото телата ни ще бъдат смъртоносно радиоактивни. По-късно той казва, че изчезването на протон ще остави ядрото във възбудено състояние, което може да доведе до делене. Наблюдавайки отсъствието на спонтанно делене в ²³²Th, Голдхабер изчислява живота на свързаните нуклони по-дълъг от 10 ²⁰ години, който други изследователи разширяват до 3  ×  10 ²³ години. Само да напомним, че възрастта на Вселената не надвишава 14 милиадра години.

През 1966 г. Андрей Сахаров изложи условия, които биха могли да доведат до наблюдаваната асиметрия на частиците и античастиците на Вселената. Едно от тях е, че запазването на барионното число е само приблизително и би могло да бъде нарушено по време на фазата на разширяването на ранната Вселена. Около 1974 г., когато се появиха предложения за обединени теории (GUT - Grand Unified Theory). Те не само обединиха силните, слабите и електромагнитните сили, но и тясно свързаха кварки и лептони, позволяващи незапазването на барионното число. 

^{Експериментът Super-Kamiokande в Япония определи най-високата долна граница за протонния разпад. Кредит: The University of Tokyo}

Това дава основание за специални експерименти с разпад на протона - само до 1981 г. това са седем  експеримента, инсталирани дълбоко под земята. 

Въпреки значителните усилия протонният разпад никога не е наблюдаван. Ако той се разпадне през позитрон, периодът на полуразпад на протона е ограничен до 1.67 × 10 ³⁴ години.

Днес теоретичното развитие на Великите обединителни теории продължава, а също изследването на стабилността на протоните в симбиоза с изследванията на неутриното.

^{При високи енергии и температури (каквито се предполага, че е имало в допланковата ера), всички взаимодействията стават симетрични, т.е. – уеднаквят се, всички фундаментални физически взаимодействия се сливат. Вселената е в едно единно симетрично състояние и всички взаимодействия са били обединени в една единна изначална суперсила. В теорията за Великото обединение това състояние фигурира като група на симетрия SO(5). След време, с понижението на енергията, Вселената преминава през последователни фазови преходи, при които от обединеното взаимодействие се отцепват отначало гравитационното взаимодействие, след това силното и накрая електрослабото взаимодействие се разпада на слабо и електромагнитно.}

Колко голям е протонът?

Експериментите през изминалото десетилетие поставиха под въпрос добре установените измервания на радиуса на протона, фундаментална константа, която характеризира колко се разпростира зарядът на протона в пространството. Това означава според физиците, че има сериозно разминаване в съвременните квантовомеханични теории и предизвика дори необичайни предположения, свързани с нуждата „нова физика”. Но скоро ще бъдат публикувани резултати, които обещават да разрешат загадката с протонния радиус веднъж завинаги.

Протонът, за разлика от популярните изображения, няма твърда физическа граница като топка за тенис. При толкова малки частици не може да става дума за точни размери, затова  радиусът на протона се определя от разстоянието, на което плътността на заряда спада под дадена стойност. А разпределението на заряда му е различно от това на един точков заряд, то приема формата на дипол по отношение на мащаба на взаимодействието и разпределение на заряда експоненциално спада като функция от разстоянието от центъра на протона.

До 2010 г. радиусът на протоните се измерва по два независими метода, чиито резултати се сближават до стойност от около 0.8768 фемтометра (1 fm = 10^-15 m).

Единият се основава на спектроскопия, чрез измерване на малките разлики между енергийните нива на електроните обвивки в атома на водорода (отместване на Лемб).

Точните измервания на количеството енергия, необходимо да се прехвърли електрон от една орбитала на друга осигуряват начин да се изчисли радиуса на протона. По този метод експериментите установиха, че средноквадратичният радиус е около 0.8768 ± 0.0069 фемтометра (1 fm = 10^-15 m) с приблизително 1% относителна несигурност.

Другият метод е подобен на експериментите на Ръдърфорд, които установяват съществуването на ядрото - електрони се изстрелват към протон и чрез измерване на разсейването на електроните, може да се направи извод за размера на протона. Това дава радиус на протона от около (8.775 ± 0.005) × 10⁻¹⁶ метра. 

Изненадата идва през 2010 г. на конференцията във Франция, посветена на ултрапрецизната физика на простите атомни системи. където са представени за първи път резултатите от експерименти за уточняване на радиуса на заряда на протона. Основната разлика при новия експеримент е, че за първи път се извършва не върху обикновен водород, както досега, а върху екзотични мюонови атоми. Мюонният атом е атом, в който един или няколко електрона са заменени с мюони - свръхтежки „роднини” на електрони, обикновено произвеждани от ускорители. Масата на мюона е около 200 пъти по-голяма от масата на електрона и затова мюонът може да се доближи и дори да навлезе вътре в протона. С помощта на лазери се измерват енергиите на мюонните нива с изключителна точност, много по-висока, отколкото във водородния атом. 

Оказа се, че новият радиус е 0,8414.10^-15 метра с точност от 0,0007 фемтометра, т.е. се различава от досега измерените с 4%.

Разликата може да изглежда малка, но тя е установена с много по-голяма прецизност от предишните резултати, затова не може да се пренебрегне. 

Това противоречие, наречено „загадката на протонния радиус”, предизвика безпрецедентно вълнение сред учените, занимаващи се с атомната физика. Неотдавнашните експерименти задълбочат проблема и много експерти вече говорят за „нова физика”.

Новите резултати са заплаха за безупречната репутация на квантовата електродинамика (КЕД), тя вярно служи на човечеството от самото си създаване, доказвайки своята предсказателна сила отново и отново в конкуренция с експериментите. Първи забелязва заплахата Jeff Flowers, един от редакторите на Nature, който отбеляза в списанието, че ако експериментите с високопрецизна спектроскопия на мюоновия водород са верни, то тогава в тях, а не в гигантските колайдери, може да се намери изход от рамките на Стандартния модел.

^{Графика, показваща наличието на резонанс при честота 49,881.88 гигахерца. Ординатната ос представя реалния брой на регистрираните действия на абсорбция на мюонния водород на излъчванията от лазера. Кредит: R. Pohl et al. / Nature, 2010}

Разбира се, причината за несъответствието може да са грешки на експериментаторите, но последващите експерименти на колаборацията CREMA потвърдиха: всичко е наред с експеримента, нещо не е наред с теорията. Първият е проведен през 2013 г. и точността на определяне на радиуса на протона се увеличава почти два пъти, а самата стойност вече е 0.84087 ± 0.00039 фемтометра. През следващите години резултатите показват още по-голямо разминаване с теорията. През 2017 г. Миха Миховилович (Miha Mihovilovic) от Университета в Майнц и колегите му съобщават за интересно ниска стойност от 0.810 (82) fm, а резултатите от експеримента на Proton Radius (pRad) в лабораторията на Джеферсън имат подобен резултат с още по-малка несигурност - радиус на протона от 0.830 (20) fm. 

Към днешна дата са регистрирани повече от сто опита за решаване на тази загадка, но никой от тях не е получил одобрението на физическата общност. Добро или лошо е това? Разбира се, това е добро. В края на краищата физиката винаги се е развивала, когато пред нея са поставени такива загадки. Приятно е усещането, че може би живеем на прага на нова революция в квантовата физика.

Източници:

The proton, a century on, CERN Courier

The proton spin crisis, CERN Courier 

The pursuit of proton decay, CERN Courier 

Solving the proton-radius puzzle, CERN Courier

Как «загадка радиуса протона» поставила под сомнение «бесконечную точность» квантовой электродинамики, Марат Хамадеев, N+1

...

...