Географският макроскоп

[Р. Теодосиев]

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF

През 1975 г. френският молекулярен биолог, футурист и популяризатор на науката Ж. дьо Росней публикува своята книга наречена „Макроскопът” (De Rosnаy, 1979). Тя е замислена като популярно въведение в системния подход и системното мислене. В нея той обосновава нуждата от прилагането на нов инструмент в изследването на безкрайно сложните системи – съставени от огромно разнообразие от елементи, взаимовръзки, взаимодействия и непрекъсната динамика, която ги трансформира. Инструмент аналогичен на микроскопа предназначен да изследва безкрайно малките системи и телескопа предназначен да изследва безкрайно големите системи. Този инструмент той нарича макроскоп. Според него макроскопа не е конкретен инструмент, а следва да се възприема като символичен инструмент съставен от множество методи и техники взети от различни дисциплини. Така той определя макроскопа като нов начин на виждане, разбиране и действие, като „виждане на цялото” и „опит за синтез”.

Развитието на технологиите през последните десетилетия доведе до внедряването на много от тях в науката и ежедневния живот. Най-съществената е свързана с развитието на изчислителната техника, персоналните компютри и интернет, които доведоха до редица промени в модерното общество и до революция в информационната сфера и комуникациите. Наред с тях в сферата на науките за Земята и в частност в географията се внедриха редица нови специфични технологии, които дадоха възможност на някои учени да видят в идеята за макроскопа, не просто символичен инструмент, а съвсем конкретен изследователски инструмент. Според професора по география от Канзаския университет Дж. Добсън (Dobson, 2011), като съставни части на макроскопа от географска гледна точка могат да бъдат разглеждани технологиите на географските информационни системи (ГИС), глобалните системи за позициониране (GPS) и системите за дистанционно сондиране на Земята. Към тях той добавя и географското образование и изтъква, че всички те взети заедно позволяват на учените и обществото да видят Земята както никога досега. От своя страна Х. Шелнхубер (Schellnhuber, 1999) определя макроскопа в по-широк смисъл, като „диагностичен” инструмент, който предоставя данни необходими за „лечение”, а неговите възможности сравнява с „Втора коперникова революция”.

Фиг. 1. Основни технологии и източници на информация изграждащи географския макроскоп

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF