Изток-Запад Нощни разговори край огнището

[Р. Теодосиев]

Първият превод на „Нощни разговори край огнището“ от китайския мислител Уан Юнбин в Европа и на Запад: на български език

Източна мъдрост, органично израстваща от конфуцианската етика е в същината на „Нощни разговори край огнището“ (ИК „Изток-Запад“) на Уан Юнбин. Изданието е в превод от старокитайски и излиза за първи път в Стария континент.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43018

В китайската литература има три книги, обединени под общото название „трите чудни книги на житейската мъдрост“. Първата от тях е „Нощни разговори край огнището“, писана от Уан Юнбин през епохата Цин (1644–1911). Заглавието на втората е „Разговори за корените“, позната на българския читател като „Корените на мъдростта“, и е дело на Хун Дзъчън от династия Мин (1368–1644). Третата „чудна книга на житейската мъдрост“ е „Съкровени записки край прозорчето“, създадена също по време на династията Мин от Чън Дзижу. Всяка от тези книги е писана в жанра „миниатюри от чисти слова“, познати в западната литература като сентенции, фрагменти, мъдри фрази, крилати думи и т.н. Между западното и източното разбиране на подобни мъдри мисли съществува обаче известна разлика, която най-вероятно е породена от различния подход на двете култури, описан от известния китайски писател Лин Ютан – „подходът на фактичността“, характерен за Запада и „подходът на ценността“, следван на Изток. Докато европеецът се позовава винаги на цифри, факти и данни от изследвания, за китаеца е „много по-важно сърцето да е на правилното място“, не можем да не се съгласим с Лин Ютан. Именно в този дух и от гледна точка на различния подход на ценностите е написан и трудът „Нощни разговори край огнището“ от Уан Юнбин.

Още с появата си в средата на ХІХ век произведението се радва на голям успех; тя е любима книга прочее и до днес в Китай. Може би това се дължи на факта, че „Нощни разговори край огнището“ в немалка степен отразява традиционен Китай в интимните му детайли и отчасти разкрива първопричините за това, което прави Китай същинския Китай. Подобно на другите две „чудни книги на житейската мъдрост“ и тази съдържа отделни мисли, обединени не от обща тема или сюжет, а от светлината на ярки искри от огнището на мъдростта. В основата на редица източни творби за житейската мъдрост – каквато е и „Нощни разговори край огнището“ – стои конфуцианският хуманизъм, който, смята още Лин Ютан, е лицето на китайския хуманизъм. Докато западният човек разчита в мъдрите мисли метафизика и мигновени проблясъци на озарен от прозрение ум, на Изток мъдростта се корени в живота на личността, семейството, обществото, ражда се от съгласувания със самия живот нравствено-прагматичен Път на мъдростта, а не от абстрахиращия се разум. Един от принципите на Уан Юнбин е бил именно да не учи учениците си на неща, които сам не е изпробвал и изпълнил; знанията, които той е настоявал те да усвояват, са знания именно в конфуцианския смисъл.

„Нощни разговори край огнището“ е в превод от старокитайски, дело на китаиста Петко Хинов, който прониква в същината: „В миниатюрите му се среща и „игра на думи“ или по-скоро на йероглифи, но тя не е плод на остроумничене, а на поетична дидактика, която оперира със стила по един традиционен за китайската словесност начин именно поради нравствено-ценностни подбуди, а не заради блясъка на самото остроумие.“

Изданието е първи превод на книгата – която е част от поредицата „Изток“ – на европейски език.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43018

Откъс от „Нощни разговори край огнището“, Уан Юнбин

Авторът

Създателят на „Нощни разговори край огнището“ Уан Юнбин е роден в епохата на император Циенлун, династия Цин (1792) в селцето Шимън („Каменни врата“), околия Джи­дзян в провинция Хубей. Литератор от епохата Цин, макар самият той скромно да се назовава „земеделец, който се е научил да чете“ във Встъплението си към „Нощните разговори“, той е написал десетки книги, сред които „Сборник с осем жанра от планинското живелище в Цяоси“, „Кратки разсъждения за изговора и значението на йероглифите“, „Накратко за шестте категории йероглифи“, „Събрани йероглифи и двойни преддверни надписи от ‘Увод към беседката с орхидеите’“, „Мъдри мисли на Джудзъ за управлението на дома“, „Събрани изречения и крилати мисли на мъдреци от стари времена“, „Справочник за годините на царуване на прежните императори“, „Изяснителни бележки към ‘Книга за синовната добродетел’“, „Беседи за римите в древнокитайския език“, „Произведения в поезия и проза от дома ‘Западно от моста’“ и др.

В изданията на „Нощните разговори“ (както съкратено ще назовавам книгата по-нататък) за нейния автор обикновено пише „роден в годината жъндзъ (49-та от 60-годишния цикъл), в епохата на Циенлун, подробности за живота му не са известни“. Докато обаче правех издирвания върху книгата, открих статия за родословието на необикновения „образован земеделец“, написана от Уан Хунцян, „внук от осмо поколение“ на автора на „Нощни разговори“. Внукът на мъдрия старец е имал щастието да намери и изследва „Родословната книга на рода Уан“, откъдето е извлякъл ценни сведения за надарения си прародител, а учителят Джоу Дъфу, земляк на автора от околията Джидзян, е човекът, комуто дължим откритието, че книжовникът Уан Юнбин от Джидзян е автора на „Нощни разговори край огнището“. В „Обзор на окръг Дзинджоу“ от периода Гуансю (1871–1908) е намерен следният запис: „Уан Юнбин, известен още като Ишан, със звание суйгун^[1], с почтителен и дружелюбен нрав, живее като отшелник и наставлява. Околийският началник Джу Сишоу научил за него и скромно го посетил, но Юнбин се отдръпнал да живее на покой. Сред съчиненията му са „Генеалогия и хронологически таблици на императорите“, „Нощни разговори край огнището“, „Сборник с мъдрости и сентенции“. Два пъти имал принос към редактирането на областните анали. Умрял на седемдесет и осем години.^[2]“

От „Родословна книга“ става известно, че по време на династия Тан родът Уан е живял в Южноречието (Дзяннан), сетне се е преместил в провинция Дзянси и едва през времето на император Циенлун (династия Цин) са се заселили в селцето Шимън, околия Джидзян на Дзинджоу (днешна пров. Хубей). Уан Юнбин е третият син на Уан Шънцай.

От написаното в първоизточниците („Животопис на господин Уан Ишан, удостоен с почетната титла чиновник осми ранг“^[3], „Поздравително слово към господин Ишан по случай седемдесетия му рожден ден“^[4], съставени от Уан Босин, и съставената от Луо Индзи „Надгробна похвала за господин Уан Ишан, удостоен с почетната титла чиновник осми ранг“^[5]) се вижда, че Уан Юнбин е бил учен с традиционни възгледи, възпитан изцяло в духа на конфуцианския светоглед. В детските си години той тъкмо бил започнал да учи в частната селска школа, когато починал втория му батко. Тогава бащата искал да прекрати образованието му, за да се научи да изкарва прехраната си, но малкият Юнбин коленичил пред него и измолил да му позволи да завърши учението си. След това той продължил да се учи с още повече въодушевление и накрая успял да постъпи в областното училище на издръжка от държавата. Въпреки това многократно му отказвали препоръка за кандидатстване за изпитите на провинциално равнище поради упадъка на семейното му благосъстояние. Поради това Юнбин изоставил пътя на чиновническата кариера, „отворил вратите на дома си“, започнал да приема ученици и поел по пътеката на самостоятелното учение, наставление и писане на книги.

^[1] В епохите Мин и Цин званието суйгун се давало на студенти, които след изтичане срока на обучение, обикновено 10 години, са преминали годишните изпити „суй“. Званието суйгун им е давало правото да постъпят в императорската академия.

^[2] 光緒《荊州府志·人物志十一》(二)“文苑”條“枝江縣”下,第211頁。

^[3] 王柏心,《敕授修職郎宜山王公傳》, съкр. „Животопис“.

^[4] 王柏心,《宜山公七十壽序》съкр. „Поздравително слово“.

^[5] 夷陵羅應箕,《敕授修職郎宜山王公墓誌》съкр. „Надгробна похвала“.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43018

[КГ125]

Направо да издават и третата!