Тракийски зверинен стил

[zahar4e]

В края на 6 век пр.н.е. в Тракия започват да се създават обширни и сравнително мощни държавни организации от раннокласов тип, във вътрешността на страната започват да се появяват поръчани, внесени или купени предмети, които откриваме сред съкровищните находки или сред инвентара на царските и на аристократическите погребения. Охотно се възприемат произведенията на всяко чуждо изкуство, които успешно изобразяват установеното вече отношение между мисленето и поведението ( прехода от митологичното към понятийно-следственото, дедуктивно мислене ). Друг вид заемки са постоянна практика на тракийските майстори - заимстването на сюжети и иконографски решения и схеми, както и стилови и декоративни похвати, като по този начин в изкуството на Тракия се усвояват различни изобразителни езици, сред които най-предпочитан е елинския.

Тракийския вариант на геометризма е същинското начало на изкуството на траките, като най-често е представен със серии на произведения на малката пластика, каквито са апликациите и украсата на конската амуниция, фигурките на коне, елени и птици, амулети с най-различна форма, брадвички и т.н. Те възпроизвеждат животински образи и части от тях, както и нереални образи или само фрагменти от тях. В синхрон с последния период на долменната архитекура ( долмените са най-старият тип градени тракийски гробници. Принадлежат към групата на така наречените "мегалитни" паметници. Изградени са от внушително по размер каменни плочи, чието тегло понякога надхвърля един тон. Конструкцията представлява няколко такива плочи изправени странично, които оформят правоъгълно помещение, покрито отгоре с хоризонтална правоъгълна плоча. Понякога в една от вертикалните плочи е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха - XII-VI в. пр. Хр.), животинските образи са откъси от типично "варварски" сюжет. Те изразяват митологеми, в които космогоничните сили са зооморфизирани, а борбата между тях е подсказана или по-простичко казано това са митологични сцени и сюжети, които разказват за това как според представите на древните, действат вселенските сили, показани в произведенията в образи на животни, с техните качества и особености, в предопределена битка помежду си. Което че рече - в тракийския зверинен стил изобилстват сюжети наситени със символика. Най-често срещани сцени са - лъв напада сърна, хищник ловува, конник побеждава звяр и т.н. През 5 век пр.н.е. започват да се появяват сюжети от тази вечна борба, когато успоредно с това се развиват както сюжетния разказ, така и стилът. Този зверинен стил, произхожда от геометричния и се развива чрез схематизации, в които акцентите са много силни. Те се полагат от майстора торевт по различен начин, но най-въздействащ е позлатяването на отделен фрагмент или част от животинското тяло върху сребърния фон на цялата сцена. Схематизацията с акценти е похват взаимстван от иранското изкуство и е приспособен за нуждите на тракийското.

Митът за великата богиня майка, за непорочно родения й син Слънцето и тяхната доктринална рожба, Царя, ще образува основополагащата тема на тракийското аристократично изкуство. Тя съществува още през геометричния период, но започва да доминира изцяло, когато в тракийското изкуство се появяват човешкото лице и човешката фигура. Макар човекът да идва в изкуството на траките под елинско стилово влияние, сюжетния му образ е следствие от укрепването на силните династически семейства. Затова най-напред и преди всичко митологическия герой, царят-жрец, носител на стремежа към съвършенството на своя баща - Слънцето, става централна фигура в сцени, две от които са основни. Едната е "царският лов" или ценностното изпитание на героя срещу зооморфизираните ниски нравствени качества. Другата произтича от преодоляването на ценностното изпитание и изобразява стремежа към съвършенството в доктринален завършек - хиерогамията, т.е. свещения брак между героя и великата богиня майка.

Характерно за тракийския зверинен стил е, че фигурите са подчинени на предварително определена рамка и макар по тази причина формите и пропорциите да са изопачени, фигурите са елегантни и експресивни ( в превод от езика на изкуството - изразителни ), с изключителен усет за ритъм, изградени от уверени и решителни линии и повърхности. Друга стилова характеристика е преливането на едно животно в друго, моделирането на крайниците, бедрата, раменете или разклоненията на рогата. Най-често изобразявани животни са кон, лъв, грифон и бик, а най-често срещани сюжети са борба между животни, хералдически разположени фигури и конници.

Зверинните изображения при траките се характеризират последователно от 5 стилови направления - примитивизъм, геометризъм, схематизъм, условен реализъм и натурализъм. След 3 век пр.н.е. животинските изображения губят оригиналния си облик и постепенно отмират.

"Перлата в короната" всред тракийските съкровища или символът на тракийският зверинен стил е съкровището от Луковит. Всички предмети са изработени през втората половина на 4 век пр.н.е. Елементите на украса са повлияни от гръцкото изкуство, но тракийският майстор е използвал отделни части от животинските образи, съчетавайки ги същевременно стилно и своебразно, така че да се получат неповторими декоративни мотиви. Съдовете са изработени от сребро, като тук е ползвано изразното средство, с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата, или казано накратко за акцент - позлата само на някои места.

Апликация от конска амуниция, изобразяваща често срещаната сцена "терзание" ( лъв нападащ елен ) - снимки 1 и 2.

Апликация от конска амуниция с изображение на галопиращ конник с развят плащ ( хламида ) - снимки 3 и 4

Друго прочуто съкровище е намереното край град Летница. То е съставено от 23 находки - юзди, начелник и 2 групи апликации за конски амуниции, като към първата се отнасят традиционните за зверинния стил мотиви, а към втората, изображения въплъщаващи религиозните представи на траките. И ако бъдат разглеждани цялостно, чрез тях можем да проследим пътят на героя, който извършвайки подвизи постига безсмъртие. И тук откриваме същото изразно средство - със златен акцент върху някои елементи.

Апликация конник напада изправена на задните си крака мечка, а под копитата му лежи вълк - снимка 5.

Апликации с изображение на сцената "терзание", при която хищник убива тревопасно животно - снимки 6, 7 и 8.

Златен нагръдник ( който се пришива отпред към дрехата, под брадичката ) от Башова могила, с. Дуванли с кована украса - тънък орнаментален бордюр по ръба и голямо изображение на силно стилизиран вълк в профил, но с обърната към зрителя глава и който вероятно е бил част от ризница - снимки 9 и 10.

________________________

Литература:

Политика и култура в древна Тракия, Александър Фол

Съкровищата на България, Бони Петрунова

________________________

http://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Old%20gloss/Old%20gloss%20Z_3.html

________________________

Фотографии:

Мои творчески репродукции от илюстрациите в Съкровищата на България, Бони Петрунова

Редактирано Юни 18, 2014 от Last roman

[Doris]

Много интересен текст и браво за фотокомпозициите!

Чрез израза "тракийски зверинен стил" Ал.Фол представя самобитната, оригинална част от предметите на изкуството, свързани исторически с траките. Интересно в тази насока е и заключението на книгата за Рогозенското съкровище на Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов:

thracian-art.artstudies.bg/download.php?resurs=biblio_items&id=85

Редактирано Юни 18, 2014 от Doris

[zahar4e]

Благодаря, Дорис

Обикновено в 80 процента от случаите съм съгласна с теб - обаче тук не е така.

Траките като безписмен народ трудно могат да бъдат изследвани - писмените извори за тях са малко, а преките фактически доказателства - находките дават поле за развитие на всякакви хипотези. Но ако човек се придържа към една, достатъчно аргументирана и подплатена теза, съвсем скоро нещата започват да си идват на мястото. Пък и тракологията е динамична наука, постоянното откриване на нови артефакти - потвърждава или отхвърля различните хипотези.

Не съм съгласна, че това не може да бъде определено като тракийски зверинен стил - защото макар и някои похвати да са взаимствани от други култури, крайният резултат е такъв че когато бъде открито произведение на тракийския зверинен стил, то не може да бъде объркано с такова от никоя друга култура. Тоест основните похвати не се зараждат в Тракия, но биват доразвивани тук, тъй че този стил да придобие собствен и уникален облик.

Ето ще дам пример и с една от каните от прекрасното Рогозенско съкровище. Тук зверинното изображение, разкрива нова основна тема от живота на траките, предадена чрез дълбока символика. Тоест това е красив разказ за сватбените мотиви в тракийското общество, предадени чрез животински код. Лъвът ( метафора за героя ) преследва сърна ( чрез която е представена девойката ).

http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=161

Редактирано Юни 19, 2014 от zahar4e

[Doris]

В цитирания от мен откъс не се отрича уникалния облик , напротив, разширява се и за неживотински сюжети - на хора, растителни декорации, поне аз така го разбирам. За това авторите предлагат направо да се говори за тракийски стил и трасийска култура.

[zahar4e]

Може би имат предвид, че сюжетите се разглеждат цялостно - скрития смисъл при зверинните изображения се разбира от контекста на всички релефи - като при горната каничка, на база изображенията на богинята, нейното облекло и предметите, които държи ( лък и стрели ) е установено, че майсторът торевт е разказал история за жената в тракийското общество, за момента в които се превръща от девойка ( девица ) в жена ( предана съпруга ). Оттук следва тълкуването и на сцената „ терзание ”.

За мен обаче зверинния стил е редно да бъде обособен като отделен. Гледайки едно такова произведение, с типичния за стила сцена, в геометричната рамка, със семплите фризове, човек остава с впечатление за съвършена композиция ( една от дефинициите за такава е че при едно произведение композицията е завършена когато не можем повече, нито да добавим елемент, нито да махнем, без да натежи или да липсва в цялостната визия ).

Ако направим аналог с някое съвременно изкуство, като фотографията например, ще забележим, че колкото и фотографии да се появяват, всеки творец има свое собствено виждане, свой мироглед за обектите, своя идея - и колкото по-лично и по-дълбоко разкрива своите емоции чрез снимките, толкова повече интригуват и карат зрителя да се замисли. Ако се замислим за образците в изобразителното изкуство, във фотографията, за вечните литературни творби, за безсмъртните музикални произведения - в съзнанието ни ще зазвънти все един и същи простичък въпрос: какво е искал да каже автора. Ако разглеждаме мащабно траките - и по-скоро техните ценности, традиции и мистичност, преразказани чрез метафорите на дивите зверове, ще установим, че си задаваме въпроси, че се връщаме отново и разглеждаме с интерес 2500 години по-късно тракийските „истории”, а това изкуството на зверинния стил се превръща в непреходно.

[Doris]

И аз мисля, че би трябвало да има скрита символика в повтарящите се сцени с животни, но дали е точно тази?

Тълкуването от Ал. Фол на сцената "терзание" (?) изглежда романтично, обаче ако погледнем по-внимателно, нападнатото животно не е сърна, а мъжки елен с рога. За мен по-реалистично е тълкуването от посочената по-горе книга - че на каничката има ловна сцена, Бендида с любимите си лъвове е на лов за елен, сюжет, който я свързва с нейното гръцко превъплъщение Артемида.

Художествените достойнства на точно тази каничка от Рогозенското съкровище лично мен не ме грабват. Има кусури - позлата, която не е особено прецизна, грубовати черти, повтаряне на един и същ елемент два пъти.

Редактирано Юли 8, 2014 от Doris

[zahar4e]

Скритият смисъл при произведенията на траките е сложен и труден за тълкуване от съвременния изследовател.

Това е становище на Института за изследване на изкуствата към БАН, но незнам защо са представили елена като сърна ( признавам си че и аз се подведох ).

Да мнението на Ал. Фол е малко по-различно - и ти го каза хубаво и ясно, в превод.

Върху фриза от каничката двукратно е представена богиня, която язди лъвица ( пантера? ). Това е анонимната, ще рече същинската и вездесъща тракийска велика богиня майка. Допустимо е образът да възпроизвежда малоазийската Кубаба - Кибеле, но това няма да промени общата идея за богинята, сред чиито имена освен Бендида и Котис/Котито стоят и Кибела, Артемида, Артемида царица, Зеринтия и др. Тези имена са "преводни означения" на основните функции и на техните локални акценти, предпочетени от населението на областта. Облеклото на богинята, както и сцената лъв напада елен, която разделя двете изображения върху съда, са познати и от други тракийски изделия. Те са достатъчни, за да обяснят търсеното внушение. Пред нас е покровителката на животните и на дивата природа, персонифицираната идея за хтоничното начало.

Иначе повтарящите се елементи често присъстват в Рогозенското съкровище и според мен служат само и единствено за завършеност на композицията.

[Stefan Iv]

Тракийския зверинен стил следва скитския. На Фол и останалите тракоманиаци винаги им се иска да изкарат че траките са го измислили, но извън Калотина никой не вярва на тези щуротии. Родината му е най-западните части на степта и постепенно се придвижва на изток, докато стигне до траките.

[zahar4e]

Нормално е когато траките са граничели със скитите двата народа да са били повлияни едни от други в културно отношение ( така както в елинската култура има заемки от тракийската ). Но стила, макар е зверинен е различен. Твърдението което срещам е, че тракийските художествени традиции са се разпространили в Скития, по-късно наследени от сарматите се разпространяват в южноруските степи, оттам се възприемат от прабългарите и така зверинния стил се връща на балканския полуостров, но силно изменен.

Какво говорят извън Калотина не ме интересува чак толкова - нито съм сръбкиня, нито македонка.

[mitaca]

ОТ Извън Калотина не е само Сърбия и Македония, а и Германия, Франция и ЮК, абе почти цяла Европа . Мисля, че Стефан това визира?

[Stefan Iv]

ОТ Извън Калотина не е само Сърбия и Македония, а и Германия, Франция и ЮК, абе почти цяла Европа . Мисля, че Стефан това визира?

Точно така.

Нормално е когато траките са граничели със скитите двата народа да са били повлияни едни от други в културно отношение ( така както в елинската култура има заемки от тракийската ). Но стила, макар е зверинен е различен. Твърдението което срещам е, че тракийските художествени традиции са се разпространили в Скития, по-късно наследени от сарматите се разпространяват в южноруските степи, оттам се възприемат от прабългарите и така зверинния стил се връща на балканския полуостров, но силно изменен.

Какво говорят извън Калотина не ме интересува чак толкова - нито съм сръбкиня, нито македонка.

Това е тезата на родните тракомани, както им казват още траколози. Тя е толкова нелепа, че никой сериозен автор няма да я сподели по една много проста причина. Този зверин стил е проследим и неговите корени са далече на изток. Много интересно защо тракийския зверин стил се появява две века след скитския.

[Doris]

По-точно 199 години и два месеца...

Корените на всички стилове в древността и средновековието се появяват на юг, а културните влияния по правило са от юг на север. Конкретно зверинният стил според изкуствоведските теории се е появил за първи път при египтяните.

[miroki]

Това е тезата на родните тракомани, както им казват още траколози. Тя е толкова нелепа, че никой сериозен автор няма да я сподели по една много проста причина. Този зверин стил е проследим и неговите корени са далече на изток. Много интересно защо тракийския зверин стил се появява две века след скитския.

Кое по-точно е тезата?

Виж Филов до какъв извод е стигнал в своите археологически дейности, струва ми се, че има връзка с предния цитат:

Понеже излезе нещо много умалено и трудно се чете, пише това:

От Тракия куполните гробници са преминали и в южна Русия, където може би от после са придобили едно по-самостоятелно развитие

пп. След публикуването се чете добре.