Движението на багаудите – III - V век

[Last roman]

Движението на багаудите представлявало масова съпротива на представителите на низшите съсловия в Галия – селяни, колони, занаятчии, дезертьори от армията и разорени граждани, насочено срещу едрите гало-римски земевладелци и представителите на имперската власт. Особено мощно във времена на криза, то бивало потискано при стабилизирането на империята, но никога не затихвало напълно и при отслабване на централната власт се разгаряло с нова сила. На протежението на два века то ангажирало вниманието на императорите, за които контролът над Галия бил особено важен, тъй като тя била своеобразна буферна зона между Италия и варварския свят.

Думата „багауди“ вероятно е с келтска етимология и означава ‚борец‘ /от келтското baja – борба/. Друга версия е, че наименованието идва от ‚Bagat‘ или ‚Bagad‘ - тълпа, сган, аналогично на латинското vagari, vagi, vagantes. За аристократите в Галия, както и за римските писатели от епохата като Евмений, Аврелий Виктор и Орозий „багауд“ бил синоним на бандит, разбойник, скитник, избягал роб. По-различна характеристика за представителите на това движение дава християнският писател Салвиан: „Сега, ще кажа и за багаудите. Ограбени от жестоки и кръвожадни съдии, потиснати и угнетени, изгубили правото на римска свобода, те изгубиха също така и уважение към римското име. И ние им вменяваме вина за нещастията им, държим им сметка за бедствията им, даваме им омразно име, което сами създадохме. Ние ги наричаме бунтовници и погинали души, след като сами сме ги принудили да извършат престъпления. Иначе поради каква причина са станали багауди, ако не заради нашия произвол, от несправедливостта на съдиите ни, от данъците и грабежите от страна на тези, които превърнаха обществените задължения в своя лична облага и направиха данъците своя плячка. Насилието ни ги принуждава да бъдат багауди... те търпят лишения по необходимост, а не поради желание...“

Съпротивата на багаудите започнала още при император Комод, когато настъпващата социално-икономическа и политическа криза в Римската империя, ознаменувала края на‘Златния век‘. Към последната четвърт на II в. положението на селяните в Галия било особено тежко заради непосилните налози, продължителните войни на император Марк Аврелий с партите и маркоманите, както и опустошителната епидемия от чума, взела /според съвременни изчисления/ живота на една четвърт от населението на империята. За да попълни войската си, Марк Аврелий набирал в легионите гладиатори, роби, освобожденци и дори разбойници. Последните не се отличавали с особена дисциплина и при първа възможност дезертирали, събирали се в банди и разграбвали села и градове.

Постоянните грабителски набези, непосилните данъци и отсъстието на работна ръка довели до упадък на малките стопанства. Оцелелите от чумата дребни собственици били разорени, лесно попадали в дългово робство при богатите земевладелци и ставали колони.

В такава обстановка през 186 г. в Галия започнало въстанието на Матерн. То било своеобразното начало на движението на багаудите. Това не бил спорадичен метеж на шайка дезертьори и разбойници, а намерил широк отзвук сред разорените слоеве селско и градско население. Бунтът продължил две години, но е доста лаконично отразен от Херодиан: „Главатар на въстанието станал обикновен войник от галските помощни части Матерн. Преди той бил обикновен войник, отличил се с много подвизи, но след това дезертирал. Отначало той и бандата му опустошавали вили и ферми, грабейки населението, но след това натрупал голямо богатство, той привлякъл на своя страна много злодеи, обещавайки им благополучие и част от плячката. В резултат на това той от разбойник се превърнал в опасен враг“.

Армията на Матерн, набъбнала от постоянния приток на роби и колони, била добре въоръжена и встъпвала в сражения с правителствените сили. Тя обсаждала и превземала дори укрепени градове. Според Херодиан: „Тези злодеи нападали големите градове, освобождавали всички затворници, обещавайки им безопасност и благополучие, и ги въвличали в своето общество“.

От Галия въстанието се разпространило и в Испания: „Преминавайки през цялата страна на келтите и иберите те нападали богатите градове; едните изпепелявали, а другите след разграбване – изоставяли“.

Този бунт бил дотолкова сериозен, че местните власти не могли да се справят с него. Затова император Комод изпратил в Галия способния военачалник Песцений Нигер с няколко легиона. Освен това назначил за легат на Лугудунска Галия и бъдещия император Септимий Север, предоставяйки му извънредни правомощия. След упорити боеве, Север успял да обгради армията на Матерн в Алпите и да я унищожи. Матерн, който според Херодиан дори готвел покушение срещу Комод, бил хванат и обезглавен заедно със съучастниците си.

След потушаването на въстанието, спокойствието в Галия не продължило дълго. През 192 г., когато в империята се водела гражданска война между Септимий Север и узурпиралия Британия Клодий Албин, в Галия действали отряди от дезертьори, колони и роби. След като останал едноличен правител, Септимий Север трябвало специално да организира наказателни експедиции срещу метежниците.

По време на управлението на династията на Северите многочислени разбойници /latrones/ опустошавали Галия. Правителството използвало военни отряди срещу defectores et rebelles /нелоялните и непокорните/, които нападали вилите и латифундиите на гало-римските магнати и ги унищожавали.

За повсеместния разгул на грабителските шайки говори и фактът, че юристът и съветникът на император Септимий Север - Улпиан в неговите „Дигести“ привежда няколко постановления за мерките, които трябва да бъдат взети за залавянето на избягали роби и дезертьори, както и наказания за укриващите ги. Били учредявани и специални длъжности за борба с разбойниците в западните провинции, както и изграждани многочислени военни постове /stationеs/ за ограничаването на постоянните набези.

Във втората половина на III век политическата криза в империята довела до децентрализация на властта. В много провинции се появили местни узурпатори и претенденти. Анархията, междуособните войни и постоянните варварски нашествия се отразили особено пагубно върху икономиката и селското стопанство на Галия, която се отделила от централното правителство под ръководството на Постум. Въпреки временното стабилизиране на икономическото положение при него, наследниците му не могли да се справят с варварските набези и натиска от страна на Римската империя, в резултат на което разореният плебс отново попълнил редовете на багаудите. При узурпатора Тетрик /271-274 г./ багаудите превзели един от най-големите градове в Галия – Аугустродунум /Отен/. Тъй като последният се отделил от „Галската империя“ и помолил за закрила римския император Клавдий II, Тетрик изпратил отряди да превземат града. Войниците обаче се разбунтували и се присъединили към багаудите. Въстаниците обсаждали града 8 месеца. Накрая Августродун бил варварски разграбен – наред с унищожаването на обществените сгради били разгромени и много частни домове, повечето им владетели били избити или прогонени. Галските аристократи били в паника от размаха на въстанието, а самият Тетрик побързал да признае властта на император Аврелиан, за да може последният да обуздае багаудите. След ликвидирането на „Галската империя“ Аврелиан предприел широкомащабни наказателни операции срещу метежниците, удавяйки в кръв цели области. Благодарните галски аристократи издигнали многобройни олтари в негова чест с надписи: „ На умиротворителя и възстановителя на Вселената, император Цезар Аврелиан“.

След 10 години /283-286 г./ в Галия отново избухнало масово въстание, редовете на които пак били попълнени главно от разорени граждани и занаятчии, селяни, роби и колони от латифундиите. Император Карин, опитващ се да спре настъплението на претендента Диоклециан, отзовал легионите от Галия и не могъл да се противопостави на багаудите. Последните безпрепятствено унищожавали именията на сенаторите, магистратите и чиновниците.

Клавдий Мамертин рисува това въстание като “нашествие на чудовищни зверове“: „Беше време, когато ни нападнаха земеделците /rusticani/, не знаещи воински навици, когато орача се превърна в пехотинец, когато селянинът опустошаваше посевите си, подражавайки на враговете - варварите“.

Въстанниците избрали Елиан и Аманд за техни император и цезар, и организирали армия по римски образец /най-вероятно останалите римски части в Галия се присъединили към тях/, дори започнали да секат собствени монети.

Изпратените правителствени войски срещу багаудите отказвали да се сражават и минавали на тяхна страна. За да се справи с тази сериозна заплаха, император Диоклециан изпратил в Галия своя съправител Максимиан.

Както вкратце пише Аврелий Виктор: „Когато Диоклециан разбрал, че Елиан и Аманд, събрали шайка селяни и разбойници, които местните наричат багауди, опустошават земи и нападат много градове, той веднага заповядал на Максимиан, верен негов приятел, макар и наполовина селянин, но добър и талантлив военачалник... Пристигнал в Галия, той разбил враговете и в най-скоро време ги усмирил“.

Разбира се нещата не протекли толкова гладко, както ги описва Виктор. През есента на 286 г. Максимиан събрал военните контингенти в Октудурум /гр. Мартини в Швейцария/, откъдето започнал кампанията срещу багаудите. Тук разбира се в християнските източници се появява една легенда за мъченичеството на т. нар.Тивански легион, който се отказал да избива въстаналите единоверци и бил децимиран няколко пъти, преди да бъде унищожен напълно. Тъй като свидетелството е късно /средата на 5 век/, т. е. писано век след събитията от епископ Евгерий, а християнските и нехристиянските източници от 4-ти век не казват нищо по въпроса, най-вероятно подобно събитие не се е случило, или ако е имало място някакво неподчинение, то по-скоро е било свързано с отказа на войниците /много от които по това време били селяни от галски произход/ да се бият срещу събратята си.

Според източниците Максимиан имал жесток нрав и еднакво усърдно преследвал както багауди, така и християни, наказвал без колебание за неподчинение, така че по-късните истории за мъченичеството на християните най-вероятно са се преплели с тези на бунтовниците срещу римската власт.

Максимин заедно с войската си нахлул първо на територията на едуите, едно от огнищата на въстанията. Навсякъде царял хаос и запустение – необработени полета, обезлюдени селища, повечето градове били разрушени. Богатите били в непрекъснат страх за живота и имотите си, а населението се бояло от рейнските легиони, които се бунтували, не по-малко, отколкото от багаудите.

В панегириците си Мамертин пише: „дали твоята храброст победи врага или пък милосърдието ти смири нападенията на селяните“.

Естествено при широката народна подкрепа, с която се ползвали багаудите в Галия, единствено репресиите могли да изкоренят това въстание, затова Максимиан бавно и методично унищожавал всякаква съпротива, лишавайки ги от продоволствие и нови попълнения. Близо до дн. гр. Куси /в Северозападна Франция/ войските му успели да нанесат решаващо поражение на армията на багаудите. Остатъците от армията на Елиан и Аманд се укрепили в главната си крепост на р. Марн в провинция Белгика. След дълга обсада, крепостта била превзета и разрушена до основи, а и оцелелите въстаници - избити.

След потушаването на въстанието започнали масови репресии и екзекуции на симпатизантите и поддръжниците на багаудите, за да бъде веднъж завинаги изкоренена вековната съпротива. Засегнати от гоненията били и християните, в които Максимиан виждал рушители на държавния ред. Гарнизоните в Галия също били подложени на чистка, за да се отстранят метежните елементи. За успеха на акцията говори фактът, че на протежението на около век няма упоменания за широкомащабни въстания в Галия. Разбира се, оцелелите от екзекуциите багауди продължавали грабителските си набези, но сега вече за тяхното усмиряване били достатъчни местни военни формирования.

Откъслечни сведения за безредици в Галия имаме и в панегирика на Мамертин за император Юлиан /361-363 г./ , където се споменава, че наред с ликвидирането на алеманската заплаха, той обуздал и „наглите разбойници“. Малко по-късно обаче, при управлението на Валентиниан I движението на багаудите отново се проявило. Както пише Амиан Марцелин: „В това време в Галия, все повече се разраствал наглият разбой, вещаещ всеобща гибел. Особено опасни станали големите пътища и всичко, от което имало някаква изгода, най-дръзко се разграбвало.“.

Нов подем в съпротивителното движение на багаудите се наблюдавал в началото на V в. След смъртта на император Теодосий империята, макар и разделена на две части била в криза. Непълнолетните му синове били под попечителството на регенти, често от варварски произход, които се борели помежду си за влияние. През зимата на 406-та г. племената на вандали, алани, и свеби преминали замръзналия Рейн, и за две години разграбили Галия и Испания. Британия и Арморика /сев. Франция./ били редовно опустошавани от пиратските набези на сакси и фризи. По-голямата част от римските контингенти била изтеглена да брани Италия от нападенията на готите. В добавка към това увеличаващото се данъчно бреме, с което имперското правителство в Равена облагало оставащите под контрола й все по-малко земи, за да издържа топящата се армия /съставена основно от наемници и варвари/, съчетано с чиновническия произвол и злоупотреби на местни магистрати и магнати, правело живота на селяните невъзможен.

Салвиан ни обрисува тъжната картина на изпадналото в дългово робство население: „Много бедняци задушавани от данъци и материални нужди оставят своите градини и къщурки и за да се спасят от изнудване, поставени в безизходица, те прибягват до последното средство. Те се отдават под попечителството на богатите и стават техни роби /dedititii/, покорни на тяхната власт и съд...“. Ставайки колони те „губят права и собственост, и състояние... и свободните хора се превръщат в роби...“.

Тъй като Рим бил неспособен да защити Галия и Британия от варварската инвазия, в Арморика /крайбрежна Галия/, се оформила своеобразна федерация от 50 града. Както пише Зосим: „Цяла Арморика и много от галските провинции се вдигнали на оръжие, мъжествено сражавайки се в името на собствените си интереси, освободили градовете си от варварите и изгонили римските чиновници, установявайки подходящо за тях управление“. Галските аристократи избрали за император началника на британските гарнизони Константин III /407-411 г./, който успял през 409 г. да изтласка вандалите и свевите в Испания.

През това време в Галия обаче за пореден път започнали масови бунтове на багаудите, към които се присъединили избягали от латифундиите роби и колони /rusticani/. Последните се биели както срещу войските на централното правителство в Рим, така и срещу Константин III. Към 412 г. с помощта на вестготите пъководецът на император Хонорий – Флавий Констанций първо успял да отстрани узурпатора, а след това към 416-та окончателно да потуши въстанието на багаудите. Така Рим отново си възвърнал контрола над Галия.

Второто голямо въстание на багаудите избухнало през 435 – 437 г. В хрониката на християнският светец Проспер се упоменава, че почти всички роби се вдигнали на оръжие, присъединявайки се към багаудите начело с някой си Тибато. Срещу тях бил изпратен бъдещият император Майориан, но въпреки няколкото сражения последният не съумял да укроти бунтовниците. През 437 г. главнокомандващият войските за Западната империя Флавий Аеций, използвайки хунски наемни отряди, успял да разгроми багаудите и да плени главатаря им. Към 448 г. в Арморика също започнали бунтове под предводителството на лекар на име Евдоксий /избягал по-късно при Атила/, но този път Аеций използвал аланите и към 451 г. Арморика отново била подчинена на Рим, а нейни контингенти се сражавали на страната на Аеций в битката при Каталаунските полета.

Прави впечатление успешната дипломация на Констанций и Аеций, които усмирили багаудите в Арморика с помощта на разселените в Галия федерати /първоначално готи, а след това бургунди, алани и алемани/. Багаудите поначало били естествени съюзници на германците, в които виждали освобождение от римските власти. Политиката на тези двама римски държавници обаче внесла разкол между враговете й. Те дали земи за заселване на скитащите племена, с което ги превърнали в земеделци, а аристокрацията им от военна се трансформирала в земевладелска, сходна с гало-римската аристокрация. Отсега нататък новоизпечените германски магнати имали еднакви интереси с римските и охотно потушавали бунтовете на закрепостените селяни срещу централната власт.

Към средата на V век движението на багаудите се разпространило и в завладяната от варварите Северна Испания. Робите, колоните, а също и обеднялото градско население организирали собствени отряди, за да се противопоставят както на безчинстващите на полуострова варвари, така и на имперските войски. Центърът на съпротивителното движение бил град Таракона. В хрониката си Хидаций пише: „Астурий, началникът на войските в Галия, изпратен в Испания, избива множество тараконски багауди“. През 443 г. вестготът Меробавд действал в сев. Испания срещу багаудите от Арациола /съвр. Навара/. През 449 г. срещу въстаниците се сражавал и някой си Базилий.

През 454 г. вестготите, действащи по молба на Рим, превзели Таракона и избили багаудите там. С това обаче въстанието им не приключило, защото военни действия срещу тях водел и император Майориан през 458-460-та г. Когато Испания била завладяна от вестготите /469-472 г./, които разпределили земите помежду си, оставяйки закрепостеното население в подчинено положение, също както и при римско управление, багаудите отново въстанали. По времето на крал Аларих II /484 – 507 г./ бунтовете добили широк размах, тъй като вестготите били във война с франките, покорили през 486-та г. Галия. В края на краищата германците успели да пленят предводителя на багаудите Бурдурела, който бил екзекутиран в Тулуза през 498 г. Това е и последното упоменаване на багаудите в историята.

Редактирано Август 24, 2017 от Last roman

[КГ125]

Римлянино!!!!! :) Равен немаш!

Прави впечатление трайността на това движение - от 2-ри та до края на 5-ти век, това са си триста години! Такава трайност социалната мотивация на бунтовете не може да обезпечи - дали нямаме етническа? Галите срещу Рим, преплетено със земеделците срещу едрите собственици?

Като чета тая история, си мисля, че едно общество, започне ли да удря средната си класа, спасение за него няма. Въстанниците също посягат на обикновения човек и собствеността му и краят идва.

[DendroaspisP]

Браво! Много интересно и полезно четиво!

[Last roman]

движението е по-скоро на социална почва, защото се обостря в период на кризи и политическа нестабилност. Обособяването на "Галската империя" е политически ход на романизираната келтска аристокрация. При багаудите имаме ясна цел на разореното население - опит за излизане от дълговата повинност.

Редактирано Юни 22, 2014 от Last roman

[DendroaspisP]

движението е по-скоро на социална почва, защото се обостря в период на кризи и политическа нестабилност. Обособяването на "Галската империя" е политически ход на романизираната келтска аристокрация. При багаудите имаме ясна цел на разореното население - опит за излизане от дълговата повинност.

Римлянин,

много добро изложение и фактология. Доста полезна за това, дето съм замислил да нахвърля относно първата половина на 5 век, хуните и състоянието на двете части на империята през призмата на икономиката, религията и политиката.

[glishev]

Поздравления за поредната хубава тема, Бруте

Покрай всичко друго е интересно и това - какви са отношенията между християнството и багаудите, както и между багаудите и старата племенна структура на Галия (защото пък част от племенните вождове се вливат успешно в римската провинциална аристокрация).

Дендро, чакаме и твоя принос

[Last roman]

за мен няма съмнение, че част от багаудите са били християни. Особено в градските центрове. В селските местности като цяло романизацията е била по-слаба, а и езическите вярвания били по-застъпени. Колкото до галските едри земевладелци и аристократи, както и при траките - те възприели римския начин на живот, получили римско гражданство, което им отворило пътя към политическите длъжности в империята. Показателно е, че 'Галската империя' копира Римската по институции. Т. е. те не правят нищо ново, а просто създават локален вариант на вече съществуващия строй. Макар че и багаудите си избират императори

Редактирано Юни 22, 2014 от Last roman

[glishev]

Зависи на какъв език са говорели багаудите и изобщо галите по това време. Ако са говорели провинциален латински, вероятно са си издигали principes или duces, или imperatores. Ако обаче са говорели по-скоро келтски галски, вероятно са наричали водачите си righ, ruire или нещо такова. Всъщност нищо не пречи да са били двуезични.

"Галската империя" така и не се превръща в държава, тя е твърде дълго продължил бунт на римската армия и администрация (макар че част от местните аристократи неминуемо са вътре). В този смисъл няма как да бъде друго освен вътрешно явление в Римската империя; страна в гражданска война (както и "Републиката" на Серторий не е отделна държава).

Като стана дума за езика - на места си личи руски източник. На български нямаме "правител", имаме "владетел" или "управник". Но това са дреболии.

[Aspandiat]

Много хубава темица, Романе.

Хубава е, защото хвърля мост към някои големи въпроси на последвалото разделяне на империята на две части, краха на Западната и Ранното средновековие. Всъщност твоят текст, Романе, би следвало да е в раздел Средновековие.

Горе става дума, че първите прояви на разбойничество в Галия датира още от времето на Марк Аврелий през 70-80-те години на ІІ век. Става дума също така за силно влошените условия за живот в Галия и Британия (съдейки по картите и по сведенията). Защо обаче няма багауди в Италия, римска Африка, Тракия, Гърция, Мала Азия, Сирия, Египет и дори Испания? Явно защото икономиките на тези провинции са много по-силни от тези на Галия и Британия. Тоест обедняването на Западната империя почва още от ІІ век, а през ІV-V вече е отчетлив и неумолим факт. И понеже Галия е ключова провинция за Запада, дори гръбнакът й като логистика, отбрана, човешки и военни ресурси, тя повлича и краха на Западната империя през V век. Испания обаче, да не говорим за Африка и Изтока, явно е била доста по-добре икономически през ІІ, ІІІ, ІV и V век. Вероятно и през VІ-VІІ, тоест през вестготската епоха.

Има и нещо друго, което вече директно води към въпроса за силното развитие на феодалните отношения на Запад именно във Франция (Галия), а не на друго място. Копирам откъс от текста на Аеций:

Салвиан ни обрисува тъжната картина на изпадналото в дългово робство население: „Много бедняци задушавани от данъци и материални нужди оставят своите градини и къщурки и за да се спасят от изнудване, поставени в безизходица, те прибягват до последното средство. Те се отдават под попечителството на богатите и стават техни роби /dedititii/, покорни на тяхната власт и съд...“. Ставайки колони те „губят права и собственост, и състояние... и свободните хора се превръщат в роби...“.

От това сведение се разбира, че съсипаната икономика на Галия към ІV-V век води до масово попадане на населението в зависимост, колонат, който е протоформа на феодализма. И това става именно в Галия, която след разделяването на Франкската империя през 841 г. хлътва в ямата на икономическата и политическа раздробеност и ускорено феодализиране, за да се стигне дотам, че днес в историческата наука терминологията, свързана с явлението феодализъм, да е все френска. Докато като противовес на Галия през ІХ-ХІІ век Източнофранското кралство, известно като Германия и Германска империя, се развива като централизирана монархия с доста по-слабо развити феодални отношения, особено в икономиката.

Темата на Романа е пряко свързана с тази: Каролингският феодализъм

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15539

Затова казах по-горе, че според мен мястото на "Движението на багаудите" е в средновековния раздел.

[Last roman]

Поздрав, Спандеций. Колонатът се развива навсякъде из западните провинции, имаме го и на Балканите, имаме го и в Африка, а също и в Испания. За това говои фактът, че при удобен случай, движението на багаудите се разпростира и в Испания. На Балканите пък местното население доста често действа в комбина с нахлуващите варвари, за да се освободи от закрепостяване. В Африка /виж моята тема за Римска Африка/ агонистиците /пак разорени селяни и граждани/, действат съвместно с донатисти и маври срещу римската власт. В Египет по времето на Марк Аврелий /174 г./ също имаме въстание на т. нар. 'буколи' /пастири/ - разорени селяни, водещи номадски начин на живот и занимаващи се с грабежи.

http://madrona.uraic.ru/elib/Authors/Nefedov/Science/Egipt/Egipt.html

Редактирано Юни 23, 2014 от Last roman

[Aspandiat]

Аецяне, има, има, но дай да видим подробностите. Буколите в Египет са смазани за година. Колоните на Балканите се надигат след катастрофата при Адрианопол от 378 г. Багаудите вилнеят 2 века.

В темата за Римска Африка си написал обаче и следното:

През 370 г. избухнало и голямо въстание на местни племена, населяващи територията на Цезарейска Мавритания. Въпреки че под действието на романизацията много от вождовете приели Християнството, имали значителни богатства, а също и големи латифундии с роби, като цяло повечето им подчинени още били запазили езическите си вярвания и номадския начин на живот. Римската власт, опирайки се на тази върхушка, се опитвала да контролира своенравните племена, но в междуособицата между синовете на починалия цар Нубел, римският комит Роман подкрепил грешната кандидатура. Победилият претендент Фирм обединил племената и започнал военни действия срещу римляните. Въстанниците превзели цялата провинция Нумидия и разрушили Цезарея. Даже част от африканската римска армия минала на страната на Фирм, признавайки го за претендент за престола.

...................

Но колоните в големите латифундии, наречени още циркумцелиони или агонистици в съучастие с донатистите били големият проблем на римските власти в Африка през IV – V век. Претендирайки, че са ‚воини на Христос‘, те водели въоръжена борба срещу всякаква неправда – т. е. срещу заможните земевладелци. Унищожавали православни манастири, изгаряли именията на богатите и освобождавали робите, обосновавайки социалната си борба с религиозни възгледи и търсейки подкрепата на донатистите.

Първата част показва, че въстанието е антиримско, с етническа обагреност, някакъв закъснял с 500 години опит за отхвърляне на имперската власт.

Втората част показва социално движение, сервирано с религиозен мотив. Както на Изток в Сирия, Армения и Египет се ширят монофизитите, контра на православните. Само че на Изток монофизитизмът е и форма на борба за етно-политически сепаратизъм. Така че в римска Африка донатиското движение вероятно е имало същия привкус.

Ще се хвана обаче за 2 фрази от теб:

"Но колоните в големите латифундии, наречени още циркумцелиони или агонистици в съучастие с донатистите били големият проблем на римските власти в Африка през IV – V век."

Колонатът се развива навсякъде из западните провинции, имаме го и на Балканите, имаме го и в Африка, а също и в Испания.

Направих си труда да поразгледам картите на районите, за които говорим. Релефът, Романе, географията му е майката и в този случай. В Африка латифундиите, където са били експлоатирани хората и които са давали 1 млн тона жито, са били със сигурност в равнинните части на днешен Тунис. То е логично - в планински райони не възникват едри поземлени владения.

Дай да видим сега Галия. На картата, която си дал по-горе, движението на багаудите обхваща всички равнинни територии западно от Рейн и Алпите. Дали днешните Оверн и Лимузен са били реално обхванати от багаудите или по инерция са оцветени с багаудска маркировка не е ясно. Но е ясно, че движението е движение на галските равнини - там, където релефът позволява възникването на големи поземлени владения. Това, че днешна Каталония също е имало багауди е разбираемо - южно от Пиринеите тя е първият равнинен район. Забележи, че в югозападните части на римска Испания не е имало багауди. Явно защото между тях и Каталония има планини, тоест не е имало големи имения и оттам социален "мат'риал" за разширяване на багаудското движение.

Така че за мен багаудското движение си припокрива районите на едро латифундационно земеделие на Запад и същевременно припокрива и териториите, където още от края на ІІ век започват процеси на разоряване на средните и бедните класи, уедряване на земеделието, закрепостяване по един и друг начин на разорилите се и обеднели. И както казах по-горе, точно в Галия се ражда класическият феодализъм, който е френският. Аз не знам дали има сведения и изследвания по въпроса за размера на римските латифундии в Галия и на меровингско-каролингските едри поземлени владения. Подозирам обаче, че между едни и другите ще има приемственост както като размери, така и като териториална разпределеност.

[Last roman]

Да, много добро наблюдение - движението си покрива предимно равнинната част, което е логично, като се има предвид кои участват в него.

Редактирано Юни 23, 2014 от Last roman

[Last roman]

Въстанието на буколите също е интересно, защото се ръководи от някой си Изидор - египетски жрец. Така към социалния конфликт се добавя и характерната за изтока религиозност.

[КГ125]

Хм.... социалният момент приема етническа на запад и религиозна на изток форма... Сиреч търси идентификационни характеристики.

[Last roman]

На запад е преди всичко социална. На изток религиозната форма на бунт често съвпада и с етническа идентичност. Както и при юдеите.

Редактирано Юни 23, 2014 от Last roman

[Aspandiat]

Аз ще поупорствам още в отклоняване на багаудската тема от антична в средновековна посока. Ще се самоцитирам, за да продължа:

Така че за мен багаудското движение си припокрива районите на едро латифундационно земеделие на Запад и същевременно припокрива и териториите, където още от края на ІІ век започват процеси на разоряване на средните и бедните класи, уедряване на земеделието, закрепостяване по един и друг начин на разорилите се и обеднели. И както казах по-горе, точно в Галия се ражда класическият феодализъм, който е френският. Аз не знам дали има сведения и изследвания по въпроса за размера на римските латифундии в Галия и на меровингско-каролингските едри поземлени владения. Подозирам обаче, че между едни и другите ще има приемственост както като размери, така и като териториална разпределеност.

Намерих малко инфо във френската Уикипедия за най-старите френски аристократични фамилии. Подозирам, че има пропуснати, а за ХІІ век сведенията не вършат много работа, защото има големи празнини. За ХІ век обаче данните позволяват да се направят изводи. Ето 11 фамилии от ХІ век:

Фамилията d'Amboise (д’Амбоаз), владения в Анжу

Фамилията Gramont (Грамон), владения в Пиринеите

Фамилията La Rochefoucauld (Ла Рошфуко, средвоковно четене Рошфукалд), владения в Поату

Фамилията Caumont (Комон), владения Жиронд около Бордо

Фамилията Lorraine, Лотарингският дом, първоначални владения в Елзас

Фамилията Mailly (Майи), владения в Пикардия

Фамилията Harcourt (Харкур), владения в Нормандия

Фамилията Choiseul (Шоазьол), владения в Шампан

Фамилията Maillé (Майе), владения в Турен с център град Тур

Фамилията Clermont-Tonnerre (Клермон-Тонер), владения в Дофине

Фамилията Castellane (Кастелан), владения в Прованс

http://fr.wikipedia.org/wiki/Liste_des_familles_fran%C3%A7aises_les_plus_anciennes

От тези 11 фамилии болднатите не са от равнинни части на Франция, а Лотарингите през ХІ век изобщо не са били и на френска територия, а в Германия. Така че остават 10, от които само 2 не са от равнинни земи. От 8-те равнинни фамили 7 са от "багаудските земи", а единствено последната, Кастелан, са от района на Арл в Прованс, който обаче също е равнинна земя.

Иначе казано и през ХІ век, и през ІІІ-ІV век едрите магнати в Галия са в равнините. Неслучайно магнатът Сиагрий, който създава една късноримска държавица, ликвидирана от франките, има владения именно в равните части на Северна и Централна Галия.

Да се върна и на въпроса за връзката между едрото земевладение в Галия и икономическия упадък и банкрута на Западната империя и изобщо за обедняването на империята. Не знам какви обяснения са давани защо империята по принцип от ІІІ век почва да обеднява, не само Запада, но според мен ключова роля в този процес има издигането на едра поземлена аристокрация на Запад. Защото знаем добре, че колкото един икономически субект е по-голям, толкова по-малко данъци плаща. Типичен пример днес са мултинационалните корпорации, а в Средновековието ромейските динати, срещу които императорите от Роман Лакапин до Василий ІІ водят борба с цел да се опазят дребните собственици от разорение.

Не знам как точно се осъществява приемствеността между късноримските магнати в Галия и Испания и ранносредновековните галски/франкски графове и графства. Не знам и до каква степен са били експроприирани в полза на германците-франки. Ако Глишев следи темата и има желание да се включи, с удоволствие ще чета.

На запад е преди всичко социална. На изток религиозната форма на бунт често съвпада и с етническа идентичност. Както и при юдеите.

Абе оная карта с "Галската империя" на Тетрик, дето си я пуснал в другата тема си е баш етническа. Покрива галските територии, завоювани от Цезар и Клавдий, докато рано романизованите (от 2 век пр.Хр.) нарбонски и провансалски територии си остават верни на Рим. Демек романизацията на зелените територии от картата нещо не е била пълна и качествена (от имперска гледна точка).

[Last roman]

римските власти поначало раздават на германските федерати т. нар. 'пустеещи земи' /agri deserti/. Пустеещи не в смисъла на необработвани, а такива, които са извън контрола им. Загатнах за факта, че поселването на германските племена в Галия има за цел да се използват последните срещу багаудите. Една интересна книга по въпроса за римо-варварските взаимоотношения:

http://www.sno.pro1.ru/lib/tompson_rimlyane_i_varvary/index.htm

и по-специално за раздаването на земи в Галия:

http://www.sno.pro1.ru/lib/tompson_rimlyane_i_varvary/3.htm

Кроме того, условия hospitalitas предполагали, что землевладельцы-римляне в двух этих регионах лишаются существенной части своих доходов от аренды. Тем не менее нам неизвестно о каких-либо выступлениях протеста со стороны землевладельцев Аквитании II и Савойи, хотя обычно владельцы земли неохотно расстаются со своими доходами, тем более что по условиям hospitalitas варвары во многих случаях поселялись в их домах²³.

Что касается именно германцев, то мы не знаем ни об одном серьезном столкновении между ними и римскими землевладельцами. Римляне передали им часть своих владений и доходов добровольно и без колебаний. Если бы hospitalitas противоречила их интересам, то Аэций, стоявший на их стороне, не стал бы навязывать им эти условия в 443 году, и у нас нет оснований думать, что Констанций в 418 году меньше заботился об их интересах, чем позднее Аэций²⁴. Трудно отделаться от впечатления, что и Констанций, и Аэций приняли такое решение потому, что им угрожала какая-то серьезная опасность. Они согласились отдать так много, чтобы не потерять все. В чем же заключалась эта опасность?

Землевладельцы, которых затронула реформа, были известными галло-римскими сенаторами, а не мелкими куриалами. Наши источники ясно говорят о том, что именно с «галльскими сенаторами» бургунды делили землю в 456 году (с. 266, сноска 9). Можно предположить, что поместья более мелких землевладельцев вообще не подлежали разделу по hospitalitas²⁵. Ведь чем меньше было поместье, тем менее выгодно это было для варвара-«гостя» и тем реальнее была для римского хозяина угроза полной экспроприации. Но ни Констанций, ни Аэций, ни даже Гундобад, король бургундов, или Теодерих Везегот не ставили своей целью экспроприацию римских поместий. Человек, владевший 25 римскими акрами земли, считался куриалом, и владения многих куриалов этими акрами и ограничивались. Если бы этих людей заставили отдать две трети пахотных земель, половину пастбищ и т. д., они бы перестали быть куриалами. Но куриалы были настолько тесно связаны со сбором налогов, что если бы по какой-то причине их число значительно сократилось, то скрипучая римская машина сбора налогов окончательно бы развалилась. Ни Констанций, ни Аэций не собирались допускать ничего подобного. Кроме того, и бургунду вряд ли понравился бы подарок в виде крохотного клочка земли. Дело в том, что, по обычаю бургундов, мужчина делил свою земельную собственность между сыновьями²⁶, и соблюдение этого обычая, при маленьких первоначальных наделах вскоре привело бы к обнищанию бургундских hospites. Однако в начале VI века бургундские землевладельцы все еще делили землю между сыновьями. Очевидно, в 443 и в 456 годах им выделили большие участки земли, а значит, поместья, в которых они поселились, были огромными. Конечно, богатейшим римским землевладельцам принадлежало не одно поместье, а несколько в разных частях римского мира. Таких людей не разорила бы передача двух третей одного из галльских владений в руки варваров (или более, чем одного, если им принадлежало несколько поместий в Аквитании или Савойе). Но потеря двух третей каждого из поместий, тем более в плодородной провинции Аквитания II, была такой жертвой, на которую они вряд ли были бы готовы при нормальных обстоятельствах. Очевидно, что в 418 и 433 годах некая серьезная причина заставила именно этих землевладельцев, наиболее влиятельных членов римского правящего класса в Галлии, охотно согласиться на hospitalitas и поддержать Аэция при проведении этой реформы. Что же это за причина?

Обычная практика имперского правительства заключалась в расселении варваров вблизи от границы, чтобы они могли защищать те районы Империи, которым угрожало нападение со стороны других варварских племен. Так, Феодосий в 328 году расселил везеготов вдоль дунайской границы в провинции Мёзия для защиты этого района от нападений гуннов, находившихся по другую сторону реки;²⁷ Гонорий, несомненно, расселил бургундов на левом берегу Рейна в Германии I для защиты Галлии от франков и аламаннов. Но как объяснить расселение федератов в глубине Галлии, на самых плодородных землях Запада или рядом с ними? Почему Констанций не поселил везеготов, скажем, на верхнем Рейне, где они могли бы вместе с бургундами сдерживать атаки аламаннов? Почему он не отдал им север центральной Галлии, где они могли бы противостоять вторжению франков? Аквитания считалась самым сочным куском галльских провинций. Сальвиан говорит, что ее виноградники, ее пастбища, ее обильные урожаи делали ее «подобной Раю»²⁸.

В IV веке избыток аквитанского зерна направлялся для снабжения рейнской армии, и прекращение этих поставок было бы ударом для приграничных римских армий²⁹. Римляне могли разрешить варварам поселиться в Аквитании только в том случае, если этой провинции угрожала некая серьезная опасность и другого выхода просто не было. Теперь посмотрим на Савойю. Как мы говорили, точные границы Савойи — спорный вопрос, однако нет сомнения в том, что в это время Савойя была одним из наиболее важных стратегических районов Западной империи. Там находились основные альпийские перевалы, и тот, кто контролировал Савойю, контролировал пути, соединявшие Италию с южной Галлией³⁰.

Конечно, военная сила бургундов была подорвана в 437 году, но, как видно из дальнейшей истории, они не были уничтожены, и в 443 году при наличии времени вполне могли восстановить свои силы. В этом случае они могли отрезать Италию от Галлии, и даже в 443 году, несмотря на жестокие потери, вряд ли внушившие им любовь к Аэцию и правительству Западной империи, они могли по меньшей мере серьезно повредить линии коммуникаций между долинами По и Роны. Военачальник такого масштаба, как Аэций никогда бы не отдал район первостепенной стратегической важности в руки своих недавних врагов, если бы над его головой не нависала некая страшная угроза. Какая же угроза заставила правительство Западной империи пойти на риск и расселить везеготов в Аквитании II, а бургундов в Савойе?

Трудно поверить, что какой-либо из варварских народов или группа народов в Империи или вне ее пределов могли вынудить римлян пойти на такие крайние шаги и на такие значительные уступки. Очевидно, что военный контингент, размещенный в Аквитании II, не мог служить защитой от франков и аламаннов, находившихся в северо-восточной Галлии и за Рейном. Тот факт, что везеготы были расселены на побережье от устья Гаронны до устья Луары, казалось бы, говорит о том, что Констанций опасался морских разбойников. Но это утверждение не выдерживает критики. Нападения морских разбойников-саксов случались крайне редко и в течение V века не представляли серьезной угрозы для Аквитании, поэтому вряд ли Констанцей пошел бы на риск и неудобства, связанные с расселением везеготов, только для защиты от саксов.

А Испания? Мывидели, что везеготы, воевавшие в Испании в конце 416 года, на протяжении всего 417 и в начале 418 года находились под контролем римлян. Валия и его воины разгромили вандалов-силингов в Бетике и почти полностью уничтожили аланов в Лузитании. Если Констанций считал, что два этих народа все еще представляют угрозу для Галлии, он, вероятно, позволил бы Валии завершить его миссию. Однако на самом деле он отозвал везеготов тогда, когда они еще не до конца выполнили свою задачу (с. 265, прим. 1). Если у Констанция были свои причины не дать везеготам одержать окончательную победу, почему тогда он не поселил их, скажем, в долине реки Эбро или в великом треугольнике между Паленсией, Каталаюдом и Толедо, где они в конце концов и поселились в начале шестого века? Этот район представлял меньшую ценность как для римских властей, так, вероятно, и для римских землевладельцев, чем Аквитания II, кормившая рейнские армии и многих известных галло-римских сенаторов. Опять-таки если Констанций по причинам, нам неизвестным, считал необходимым поселить везеготов в Галлии для отражения нападений варваров со стороны Испании, то почему он поселил их к северу от Гаронны? Тогда следовало поселить их не в Аквитании II между Гаронной и Луарой, а в Новемпопулане между Гаронной и Пиренеями. Пожалуй, можно сказать, что если угроза Констанцию исходила из Испании, то расселение везеготов в Аквитании II не поддается никакому разумному объяснению.

Единственный вывод, который можно из этого сделать: Констанций начал расселение везеготов не потому, что боялся неких варваров. Ни один из варварских народов не представлял серьезной угрозы для той части Галлии, что лежала между Гаронной и Луарой, и размещение там военного контингента не могло защитить римлян от «опасных» народов. Если мы хотим найти причину расселения там везеготов, мы должны забыть о варварах Испании, Галлии и Германии. Я предлагаю другую гипотезу, которая полностью объясняет (1) место расселения везеготов, (2) странное время этого расселения, начатого тогда, когда войны в Испании еще не закончились, (3) его форму — странное переплетение интересов римских и везеготских consortes. Угроза, заставившая Констанция поселить везеготов к югу от Луары, исходила от армориков, находившихся к северу от Луары. Констанций боялся багаудов.

Совершенно очевидно, что войско, размещенное в Аквитании II, имело идеальные позиции для защиты от нападения со стороны Арморики. Это вряд ли нуждается в пояснениях. Дата расселения, 418 год, приобретает новый смысл. Великое завоевание Галлии вандалами, аланами и свевами, начавшееся в последнюю ночь 406 года, дало шанс крестьянам Арморики, и они подняли восстание против существующего порядка. Они изгнали имперских чиновников, захватили в плен землевладельцев и основали собственное независимое государство³¹. Восстание не ограничилось пределами Арморики³², и в течение десяти лет крестьяне сохраняли свои свободы.

Абе оная карта с "Галската империя" на Тетрик, дето си я пуснал в другата тема си е баш етническа. Покрива галските територии, завоювани от Цезар и Клавдий, докато рано романизованите (от 2 век пр.Хр.) нарбонски и провансалски територии си остават верни на Рим. Демек романизацията на зелените територии от картата нещо не е била пълна и качествена (от имперска гледна точка).

Не бих казал, че е етническа. Основана е по римски образец от романизирани галски сенатори, подкрепяна е и от римската армия в провинциите. Тя е просто реакцията на богатите земевладелци на неспособността на империята да ги защити от външни и вътрешни врагове. Секат се монети по римски образец, владетелите се наименоват с имперски титли, което показва точно успехът на романизацията. Разбира се в селските райони, откъдето се пръкват багаудите, степента на романизираност е по-ниска, но това е нормално.

[T.Jonchev]

Темата е истински разкош - както от фактологична, така и - особено - от аналитико-синтетична гледна точка.

[Last roman]

благодаря за оценката - стараеме се

[КГ125]

Меко казано - къртите и ковете!!! :)

[Aspandiat]

римските власти поначало раздават на германските федерати т. нар. 'пустеещи земи' /agri deserti/. Пустеещи не в смисъла на необработвани, а такива, които са извън контрола им. Загатнах за факта, че поселването на германските племена в Галия има за цел да се използват последните срещу багаудите. Една интересна книга по въпроса за римо-варварските взаимоотношения:

http://www.sno.pro1.ru/lib/tompson_rimlyane_i_varvary/index.htm

и по-специално за раздаването на земи в Галия:

http://www.sno.pro1.ru/lib/tompson_rimlyane_i_varvary/3.htm

Сайтът нещо се бъгна. Свалих 6-7 заглавия и не иска да зареди повече.

[Last roman]

на мен ми се отваря.