Изпит по история на България в СУ!

[П. Теодосиев]

С изпит по история на България продължава втората кандидатстудентска сесия в Софийския университет за учебната 2014/2015 г.

Уважаеми колеги,

Днес в 9.00 часа в 65-та аудитория на Ректората Мария Василева от гр. Сливен изтегли двете теми, от които ще избират явилите се на изпита по история на България. От подготвените от изпитната комисия 18 теми бяха изтеглени:

„Църковно-национално движение през епохата на Възраждането” и

„Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018)”.

Кандидат-студентите, които са подали заявления за явяване на изпита днес, са 1 195.

Доц. Милена Стефанова, зам.-ректор на Софийския университет, пожела на кандидат-студентите успех, да дадат най-доброто от себе си и наесен да се поздравят като първокурсници в най-старото и авторитетно висше училище в България.

Писменият изпит по история на България се състои в развиване на тема по даден исторически проблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебното съдържание по История на България за XI клас на СОУ - задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VII до средата на XX в.

Изпитната комисия формулира темите в деня на изпита, така че те да покриват цялото учебно съдържание, заложено в програмата по История на България. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях.

Основните цели на изпита са да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище; да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем; да провери нивото на владеене на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.

Специалностите, за които кандидат-студентите могат да кандидатстват след успешно положен изпит, са: Философия; Социология; Политология; Публична администрация; Културология; Библиотечно-информационни науки; История; Археология; Етнология; История и география; Архивистика и документалистика; Минало и съвремие на Югоизточна Европа; История и философия; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт.

[Р. Теодосиев]

Днес в 9.00 часа в 65-та аудитория на Ректората на СУ Емона Дамянова от София изтегли двете теми, от които ще избират явилите се на изпита по история на България. От подготвените от изпитната комисия 17 теми бяха изтеглени:

„Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018)“ и

„Възстановяване на българската държава“ (1878-1879).

Кандидат-студентите, които са подали заявления за явяване на изпита днес, са 965.

Доц. Милена Стефанова, заместник-ректор на Софийския университет, поздрави кандидат-студентите, пожела им успех и наесен да се поздравят като първокурсници на най-старото висше училище.

Писменият изпит по история на България се състои в развиване на тема по даден исторически проблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Изпитната програма е съставена въз основа на учебното съдържание по история на България за XI клас на СОУ - задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VII до средата на XX в.

Изпитната комисия формулира темите в деня на изпита, така че те да покриват цялото учебно съдържание, заложено в програмата по история на България. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да избере и да пише по една от тях.

Основните цели на изпита са да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище; да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем; да провери нивото на владеене на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.

Специалностите, за които кандидат-студентите могат да кандидатстват след успешно положен изпит, са: Философия; Социология; Политология; Публична администрация; Културология; Библиотечно-информационни науки; История; Археология; Етнология; История и география; Архивистика и документалистика; Минало и съвремие на Югоизточна Европа; История и философия; Педагогика; Социални дейности; Неформално образование; Предучилищна и начална училищна педагогика; Социална педагогика; Специална педагогика; Логопедия; Физическо възпитание и спорт, както и най-новата бакалавърска програма Хебраистика.