Пожари, земетресения, наводнения и други бедствия през ХV-ХІХв.

[Galahad]

Сведенията за пожарите, наводненията и земетресенията по време на Първото и Второто българско царство не са много изобилни. Преди всичко са известни тези, които са свързани с военните кампании, като опожаряването на аулите при Тича от Константин V Копроним и изгарянето на двореца в Преслав при превземането на столицата от Йоан Цимисхий. Въз основа на археологическите данни обаче се предполага, че дворецът в Преслав е пострадал от земетресение, което вероятно е станало още в предстоличния период, което наложило сградата да бъде преустроена.

Данни от пожар на Царевец са открити и в Търново, като той се датира към ХІІІ век и се предполага, че може да е свързан с татарското нашествие. Според Евлия Челеби, чиито датировки и сведения обаче често са неточни и легендарни през 1262/1263г. татарите предприели две нападения на юг от Дунава, като подложили ред селища на разрушаване, разграбване и палеж, макар Търново да не е сред споменатите от него градове.

Несъмнено военните действия винаги са причинявали сериозни щети за селищата, край които са се развивали – такива са били опожаряванията на Видин и Никопол от власите през ХVв., опожаряването на София през 1443г. от отстъпващите турски войски, а също изгарянето на Стара Загора по време на руско-турската Освободителна война, каквато съдба за малко не сполетяла тогава и София. Тези събития обаче са често описвани и разглеждани. Тъй че ще се спра на бедствията, където човешката намеса за предизвикването им и да я е имало, то тя не е била умишлена, а случайна. И тъй като тези мащабни и вредни събития са се случвали, пък и се случват много често, то изложението няма за цел да представи пълна информация за всички известни бедствия, а само да даде представа за пораженията, които са предизвиквали в миналото.

През Средновековието и по време на турското робство много от постройките били дървени, а в градовете и разположени близо една до друга. Дори и сградите от камък и тухла не са имали стабилността на днешните направени със стоманено-бетонни елементи. По тази причина пораженията, предизвиквани от бедствията в миналото са причинявали много по-големи и тежки щети отколкото днес. Разгледания период обхваща времето от ХV до ХІХв., тъй като от една страна за него има повече сведения, а от друга след навлизането на по-модерни строителни технологии през ХХв., както и организирането на противопожарни и спасителни служби, то и вредите от бедствията са намалени значително.

Несъмнено едно от най-вредоносните земетресения било това от 1354г., което сринало укрепленията на Галиполи. Бедата се дължала не толкова на материалните щети, колкото че благодарение на повреждането на укрепленията турците успели да поставят под свой контрол протока и да започнат завоеванието на Балканите.

На 28 октомври 1481г. започнала поредица от земни трусове, които продължили 108дни, като следващия голям трус бил на 26 юни.

На 28 март 1578г. в София избухнал пожар, при който изгорели 1600 къщи.

На 12 юли 1614г. река Осъм придошла и причинила щети.

През 1680г. на 20 март в Търново избухнал опустошителен пожар, продължил до 25март. Летописецът отбелязва, че изгорял целия град, като останала само къщата на стария Ибрахим ага.

През 1719г. Плевен пострадал от наводнение, което разрушило и повредило много къщи и дюкяни.

На 10 и 16 април 1785г. имало земни трусове.

През 1788г. река Янтра и притоците й излезли от коритата си и причинили големи щети.

През 1818г. на Велики четвъртък в 3 часа вечерта избухнал пожар, който изпепелил целия Баждарлък (главната чершия) в Търново.

През 1825г. Баждърлъкът в Търново отново изгорял.

На 23 април 1829г. станало земетресение в с. Устово (дн. квартал на Смолян) и хвърлило в ужас местните жители.

На 4 септември 1834г. избухнал пожар в черквата „Свети Архангел”. Населението потушило огъня, но изгорели част от иконите.

На 22 март 1842г. Враца гори от 8 до 12 часа. Изгарят 600 къщи, а загиват около 100 души.

През 1845г. на 28 юни отново в 3ч. през нощта в Търново избухнал от брашованския дюкян, след което пожара се разпрострял към джамията на Баждарлъка и достигнал до черквата „Света Богородица”. На следващата година Търново било посетено от султана. За да се скрият пораженията улиците били изметени, а на централната улица на Баждарлъка били поставени от двете страни дъски, за да не се виждат повредените постройки. След заминаването на султана последвало ново бедствие – градът бил разтърсен от земетресение, при което полилеят на митрополитската черква паднал и се разбил на парчета.

На 8 юли 1847г. избухнал в Търново нов пожар, но щетите били сравнително малко – изгорели 5 къщи и една фурна.

На 18 януари 1849г. в 7 часа Арбанаси било разлюляно от земетресение. То предизвикало паника, тъй като населението помислило, че селото е нападнато от разбойници.

На 5 юли 1849г. в един часа избухнал пожар в Търново, който изпепелил района между Баждарлъка и самарджийската чершия. Изгорели 610 къщи, 6 хана и българското училище до храма „Свети Никола”. Същата година изгорял и Серес, като при пожара били унищожени 14 черкви.

На 5 октомври 1849г. след пороен дъжд продължил три денонощия бил наводнен пазара на Горна Оряховица.

На 15 юни 1858г. придошлите води на Янтра причинили в Търново сериозни щети на постройките разположени край нея, като бил залят пазарния площад.

През същата 1858г. Плевенската бара придошла в резултат от поройния дъжд и повредила и разрушила 430 къщи, 7 воденици, 5 хана, 11 моста.

На 18/30 септември 1858г. София пострадала тежко от земетресение, при което били разрушени и повредени много постройки. От 24 джамии в града оцелели минаретата само на 5, но и те били силно напукани и неизползваеми. При сриването на минарето и част от превърнатата в джамия „Света София” загинали две от децата на мютевелията Есад ефенди. Не по-добро било положението и на християнските черкви – от общо 7 след бедствието можело да се служи само в 2. Едно от кубетата на строящия се храм „Света Неделя” се срутило и убило един от работниците.

Първия български княз Александър също трябвало да види пораженията от поредния пожар в Търново, станал на 26 юни 1879г., при който изгорели около 30 къщи и 40 дюкяна. След този пожар била създадена противопожарна команда, което довело до значително ограничаване на пораженията от това бедствие. Разширяването на улиците и по-доброто водоснабдяване също допринесли до значително по-малки щети от избухналите пожари. При все това избухналия през 1906г. унищожил сградата на конака, построена от Кольо Фичето, в която се помещавала по това време общинската управа.

На 26 юли 1871г. водата отнесла моста в Ловеч.

На 2 юни 1897г. река Янтра придошла отново, като нивото й било с 2м. по-високо от Владишкия и Турския мост. Тя разрушила няколко къщи и воденици край реката и имало удавени хора и добитък.

Баждарлъка

На 1 юни 1913г. в 11 часа и 28 минути Търново е било сполетяно ако не от едно от най-тежките бедствия в историята си, то поне от най-добре документираното. Катастрофалното земетресение разрушило и повредило много частни и обществени сгради, сред които и множество постройки от средновековието. Тежко са пострадали черквите „Сведи 40 мъченици”, „Успение Богородично”, „Св. св. Петър и Павел”, „Св. св. Константин и Елена”, „Света Троица”, „Св. св. Кирил и Методий”, „Свети Георги”. Тежко е повредена черквата „Свети Спас”, която и до днес не е възстановена. катедралният храм „Рождество Богородично” е бил напълно разрушен и на негово място е била построена нова сграда. При рухването на мъжката гимназия „Св. Кирил”, която е служила за лазарет под руините остават десетки ранени военнослужещи.

Мъжката гимназия в Търново след земетресението

Литература:

Спас Вацов, Земетресения в България ,С, 1902г.

Земетресение 1913г. – проект на РЕМ – В. Търново http://www.zemetresenie.museumvt.com/

Пътеводител на Търново и околността му, 1907г.

[ivany]

"През Средновековието и по време на турското робство много от постройките били дървени, а в градовете и разположени близо една до друга. Дори и сградите от камък и тухла не са имали стабилността на днешните направени със стоманено-бетонни елементи. По тази причина пораженията, предизвиквани от бедствията в миналото са причинявали много по-големи и тежки щети отколкото днес."

Имам една малка забележка- това не е вярно за земетресенията. Къщата - "плетарка", от която произлизат богаташките възрожденски къщи, днеска музеи, е много сеизмично устойчива. Дори и на 2 етажа - долен от камък / обикновенно основата и стената са дебели около 0.5м / и горен - дървена плетена конструкция обмазана с кално-сламен разтвор, тя е мека конструкция притежаваща възможност да понася вибраци и може да понесе сериозни трусове. Кирпичените и тухлени къщи са нововъведение за нашите земи от края на 19в.

[Galahad]

Става дума, че по-старите сгради не са устойчиви на бедствия като днешните. Иначе по отношение една на друга си имат предимства и недостатъци.

Землянките и полуземлянките, както и сламените покриви дават добра топлоизолация, но първите са доста проблемни при наводнение, а покривите при огън. Доста са подценявани, но днес вече започват да се замислят и че не са чак толкова лоши. Напр. има тенденция да се правят къщи от сламени пакети, тъй като са с много добри топлоизолационни качества и драстично свалят разходите за отопление и охлаждане.

Къщите с плет пък са по-устойчиви на земетресение, но при наводнение и пожар също са проблемни.

Всъщност по-натам може да се пусне някоя тема за старите къщи - несъмнено те имат някои недостатъци, но също така имат и някои недооценени плюсове. Това разбира се е малко в страни от предмета на тази теми. Споменах особеностите на сградите, за да е ясно защо щетите са били толкова мащабни. То и днес не са малки, но все пак мащабът си е доста по-ограничен.