История на БКП

[Frujin Assen]

Галахаде, ти чете ли какво съм написал? Там ясно съм резюмирал и мисля е правилно, че единствената партия способна да сформира самостоятелно правителство е само и единствено БЗНС. Единствения период през който БКП се доближава до властта е от 1919 до към 1921 когато са втора политическа сила. Тогава БКП в коалиция с БРСДП се доближават като количество привърженици до БЗНС. Достатъчно е било обаче някакво нормализиране-и това ясно съм го посочил-за да им падне рязко влиянието.

Партия която излъчва депутати във всички народни събрания (освен когато е забранена) не може да се нарече "маргинална".

Ето фактите. Намерих данни за изборите през 1931

Проведените на 21 юни избори се отличават с висока активност. Гласуват 1 264 655 граждани от 1 543 847 правоимащи, което прави 81,91% гласували. От тях за БКП гласуват 165894 души.

Значи, в периода 1919-1944 са написани доста неща за тогавашната политическа действителност. Нима впоследствие всичко е забравено и унищожено?

Например, за това, че БКП получава пари от СССР няма никакви документални данни, но се споменава от твърде много хора съвременници на събитията и може да се смята за неоспорим факт.

[mitaca]

БКП във всичките си форми има минимално влияние даже върху работниците. Първо пролетариат в БГ в смисъл на Комунистическия манифест не е имало, освен единици. Работниците са селяни загубили препитание на село и отишли в града или синове на такива. Затова още в началото Партията се цепи на тесни и широки социалисти, като при последните преобладават дребни чиновници и занаятчии и интелигентната част (тези дето се опитват да мислят ) от индустриалните работници. Те имат и много по-голяма подкрепа. Участват в коалиции и правителства. Тесните социалисти на Благоев се цепят още два пъти защото Благоев е верен до буквализъм последовател на Маркс. В Русия такива са Зиновиев и Каменев. Те наистина застават на позиция против Балканските и особено ПС войни. Една от малкото! Но не смятат, че империалистическата война ще прерасне в пролетарска революция, това е по-сетнешна измислица. Благоев е бил много консервативен (то и Ленин е бил преди да му дадат кинтите и да го прекарат през немските линии до Керенска Русия), абе правоверен марсист ')! Знел е, че нито в БГ, нито в Русия пролетариата може да вземе властта просто защото е малоброен и класово неосъзнат (това за Русия пишат още Маркс и Енгелс). Всъщност и Ленин пише подобни неща в Швейцария по времето на ПСВ (че няма да е жив да види това). След 'еуфорията' от взимането на властта в Русия, Дядото е облят със студен душ - това е Декрета за земята. Правоверните марксисти смятат селяните за класов враг. Следва диктатура на пролетарията. Първото е ревизия на Маркс, опортюнизъм граничещ с берщайнианството, второто е свободни съчинения граничещи с лудостта (щото няма пролетариат, камо ли осъзнат!). Дядото умира с презрение към Ленин.

Това е прелюдията, която трябваше да се спомене.

После следва интересната, т.е. истинската част на зараждането на БКП, групата на левите комунисти начело с Петко Енев, после идва Васил Коларов. Благов е доайена, но се лута между марксизма и ....ленинизма ! Нооо, това трябва да се проучи.

Следва деветоюнския преврат квалифициран от БКП като борба между едрата градска и дребната селска буржоазия, което си е точно така! Благоев вече е болен, но личи, неговата линия, земеделците не са подкрепени. Идва обаче 'директива' от Москва! Може да е първата от многото . а може и да не е? И следва септемврийското въстание, масово бойкотирано от членовете на БКП, там дето са най-много. Ще припомня, Благоев не е ...фен на такъв курс! Следва крах, репресиите '23-та -'25-та, атентата в Църквата "Света Неделя". Най-тежкия в историята на света до момента, после се превърнал в класика на тероризма (убиваш голям функционер (може да не е най-големия), и събираш в храм цялото ръководство на д-вата) влязъл в техните 'учебници '). След смекчаване на режима при Ляпчев БКП е легализирана под друго име. Печели депутатски места, но без възможност да управлява. Касирането на изборите за Общински съвет е неясно, както е неясно защо после не печели . Но има и друго, след като Коминтерна (т.е. Сталин ) се взима в ръце, БКП действа в БГ, като агенти на чужда д-ва. Финансирани от чуждата д-ва с цел взимане на властта или дестабилизация. Самата БКП не е национално отговорна партия, няма визия, защо, какво и как да се направи. Няма как и да има! Защо е ясно, но само на ограничения кръг от хора, а той е свързан със СССР. Какво също е ясно но пак за тези хора и пак е свързано с СССР. Няма национална отговорност, а интернационална, т.е. партийна, в служба на чужда д-ва. Как не е било ясно даже на СССР . Очевидно нашенци от БКП малко са преекспонирали нещата и се се стигнало до т.нар. Соболева акция. Ама БКП казало ли е какво точно е искал Сталин пращайки тук Соболев!? От там на сетне БКП действа като пета колона на СССР, с малко 'объркване' по повод пакта Молотов-Рибентроп, ама това е на низово ниво .

[Frujin Assen]

Благодаря за адекватното включване Адаш. На мен също ми се струва, че марксизма и ленинизма са достатъчно различни течения. Едва когато и двете вече нямат реално значение са обединени като марксизъм-ленинизъм. Когато четох една книга за Зорге ми направи силно впечатление споменаването, че радистът Макс имал различни политически виждания-бил марксист. Очевидно, през 20 те и 30 те марксизма и ленинизма са се различавали достатъчно. На наша почва Благоев е марксист, а Димитров и Коларов са ленинисти. Касирането е повече от ясно, комунистите играят мръсно съчетавайки легална и нелегална борба-управляващите не са идиоти и също играят мръсно касирайки изборите. Ясно е защо впоследствие не печелят-преврата, забраната на партиите...а когато демокрацията е възстоновена изгрява звездата на НСД-правоверни национал социалисти получаващи пари от Германия които със своята безогледна социална пропаганда измъкват електоралния килим под краката на БКП. В тази връзка споменах доклада на маркиз Таламо. Той си признава човека, че Италия плаща пари на български политици да защитават интересите и, като съжалява, че германците плащат по добре на НСД и другите фашистки партии. Пак той споменава за линията, че е по добре да се плаща на политици от управляващата партия които не са фашисти, но са с реална власт и тежест, отколкото на маргинални, макар и правоверни фашистки групи. Пак според според неговите признания практика е чуждите посолства /изрично споменава Великобритания, Германия, Италия, подразбира се Франция/ да плащат на български политици и цели партии да им защитават интересите. Нашите комунисти с нищо не са по лоши освен, че им се плаща повече и по редовно /непонятно за мен по какви причини през 1938 Германия престава да плаща на НСД, а когато възстановява плащанията парите са много по малко/, затова са и по ревностни в изпълнението на директивите от Москва. Адаш, ако БКП нямат ясна визия-никой няма! Тяхната визия е от ясна по ясна, те искат да вземат властта и да изградят съветска България! По ясна визия здраве му кажи! Не ги подценявай, те са достатъчно дълновидни и не го крият. Защо започнали въоражената борба през 1941, а не по рано? Те сами си го казват-защото по рано не е имало шанс за успех, но когато СССР се включват във войната, а България е немски съюзник, вече има реална възможност съветските войски да ги докарат на власт. Това с "решаващата роля на съветската армия" не е казано просто от куртуазия, а защото е самата истина.

Редактирано Октомври 16, 2014 от Frujin Assen

[Galahad]

Марксизмът и ленинизмът наистина се различават, но това е встрани от тази тема, макар и много свързано с нея.

Марксизмът е дело на другарите Маркс и Енгелс. Те и двамата не са прекарали живота си в копаене в мините или работа на струга. Всъщност др. Енгелс с и е бил син на капиталист. По същество марксизмът защитава основната производствена сила в света на капитала - работникът. Маркс вижда в него ресурс и счита, че като всеки ресурс и той трябва да бъде използван разумно. Тази концепция всъщност гарантира просперитета на капитализма - примерно за новите машини трябват квалифицирани кадри, а за да има такива работниците не просто трябва да се възпроизвеждат, но трябва да имат средства да осигурят обучението на следващото поколение работници. За да работят добре, трябва да са здрави и нахранени. В античния сват също е имало закони защитаващи робите, като основна производствена сила.

Улянови са дворяни - баща им е бил действителен статски съветник, което според табелата за ранговете като гражданска степен е било равно на военната генерал-майор. Самият Владимир е бил ученик на Керенски-баща. Основната идея на лениназма е разставрация на феодализма в модернизиран вид. По тази причина ленинизма успява да спечели сърцата само на народи, които още не са отвикнали съвсем от старите феодални порядки - Монголия, Китай, Русия и бившите й провинции, бившите провинции на Османската империя (Румъния, България, Югославия). Тези, дето или не са били или са били отчасти на територията на по.изостанали феодални държави общо-взето и по-трудно понесоха социализма - ГДР, Полша - която е била разделена между Австрия, Русия и Германия; Унгария - която първо е била част от Османската империя, а после от Австрия; проблемно се е оказало и за Югославия, чийто южни територии са били част от Османската империя, а северните - от Австрия.

В България крепостните порядки в модернизиран вид бяха възстановени първо по линия на жителството, а после в името на борбата с "текучеството" в предприятията бяха въведени минимални срокове, едва след изтичането на които можеше да се иде от едно предприятие в друго. Модернизацията е, че дава възможност крепостните порядки да се прехвърлят вече и върху промишлеността, търговията и транспорта, докато в стария вид са се прилагали само спрямо селяните, а търговията и занаятите са били привилегия на свободните градове.

Тези разлики разбира се рефлектират върху левите партии в България преди 1944г. Някои запазват марксистка ориентация и макар да имат в названието си социалистически и по същество да са за закрила на работниците остават доста далече от БКП.

БКП е била маргинална партия без влияние в обществото защото нито е имала мнозинство да състави правителство, нито достатъчно гласове да е основен фаворит за коалиционен партньор, нито е била търсена за коалиционен партньор. Както се вижда тогава е можело да има реален вот и избирателите да посочат дори само един депутат, а не гласовете им да идат за партии, за които изобщо не са имали намерение да гласуват. От това, което беше сложено за изборите се вижда, че дела на БКП от депутатите спрямо останалия брой депутати е относително малък.

Аз те питах за какво искаш доказателства и какви? Резултатите, които си дал ясно показват процента на БКП спрямо останалите. не трябва да се забравя, че все пак става дума за неуправлявала и некомпрометирала се партия. Защото тези дето са управлявали са натрупали от това и доста негативи.

[Frujin Assen]

Това за свободните градове, може би имаш предвид Германия, където комунистите също имат силни позиции (може би най силните в цяла европа), но едва ли България и Русия, където нито в Българското царство, нито в Османскита империя е имало свободни градове, а занаятите и търговията са били под строг държавен контрол.

Искам от теб да ми посочиш нещо на което реално да се опират твоите твърдения. Примерно "В книгата на .... се разказва, как работниците се вдигнали на стачка, и после към нея се присаединили комунисти". Или примерно, някой възрастен човек да разказва такива случки.

Примерно аз преди години говорех с един старец, който ми разказваше, как комунистите никога не говорели ясно. Постоянно повтаряли, че искат да стане като в СССР и цитирам "Само лозунги, две прикъзки на кръст не можеха да вържат, само с лозунги работеха, не успяваха да обяснят нищо."

[Galahad]

Фружине, къде на снимките на "стачките организирани от БКП" можеш да покажеш вождовете Благоев, Коларов и Димитров? Все пак като организатори трябва да са на централно място. Или пък са се вясвали само на малобройните прояви организирани от тях, а на многохилядните скромно са оставали у дома?

След 1944г. се тиражираха разни творби за великите дела на Партията преди светлата дата. Въпросът е доколко преди това някой би забелязал присъствието на представители на маргинална партия набутали се в голямата навалица? Все си ходил на някой митинг - представи си че някое от децата там стане един ден някаква видна личност - та ти били забелязал светлото бъдеще след 40г. на това дете и да го опишеш в книга? Ако с една машина на времето ни върнат нас в онова време ние естествено ще обърнем внимание какво е присъствието на кадрите на Партията, защото сме наясно какво ще е светлото и бъдеще. Но за тези, които не са знаели или очаквали как да отразят нещо незначително?

Но все пак има примерно снимки от стачките - какво искат хората - по-високи доходи или да се въведе чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП? Дори да не са били членове на БКП или организирани от нея, ако масово е имало такова желание - хубаво. Ама де се вижда това желание, а не нещо друго - напр. по-високи заплати?

[Frujin Assen]

На една от снимките на стачка се виждаше! Строго спазване на 8 часовия работен ден, уважително отношение към работниците и третия плакат само се четеше "нация"-очевидно нещо патриотично. Лозунга на стената изискваше да не се изнасят суровини за Германия, за да има такива за нашата промишленост и да не уволняват работници.

Чисто социални искания.

Това което говориш е логически издържано, но говорим за история на 20 век, не на 2 ри и е нормално да говорим не неща които изглеждат логични, а подкрепени с някакви факти. И друго, тогавашните българи са били много по пасионарни от днешните. При полицейско насилие, побои и затвори и прочее гласуват 80-90% от хората! В този смисъл сравненията които правиш с днес са малко лишени от почва, тогавашните хора са били от много по добро тесто отколкото сме ние днес. Кой е виновен днес да сме такива ще замълча, защото излиза извън времевата рамка. Но определено всички ние (включително и аз самия) сме недостойни пред паметта на нашите дядовци.

Това което каза за единствения депутат влязал от партия също е достойно за уважение. При все че днес имаме много повече законност и по малко нарушения пак изоставаме по демократичност.

[ramus]

http://www.fakel.bg/index.php?t=6382

Антикомунист написа история на БКП 1919 - 1989

 

30.05.2018 | автор:  Откъс от предговора към изданието

Историкът проф. Никола Г. Алтънков предизвиква левите си колеги и университетски преподаватели

 

"Проф. Никола Алтънков е роден през 1932 г. в София. Лежал е в затвора и в лагера за политически затворници в Белене. 3,5 г. е бил трудовак. През 1963 г. завършва английска филология в СУ "Св. Климен Охридски".

През 1965 г. емигрира от България. 
Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г. Председател на Българския национален фронт в САЩ с почетен председател Иван Дочев. Автор на 6 книги в Америка, на трудове по история, политология, социология и икономика. 
През 1995 г. се връща окончателно в България.

Други трудове от същия автор (частичен лист) :

ДЕМОЦИДЪТ В ДЕМОГРАФИЯТА. В Демографската катастрофа. Монополи, корупция и регионализъм., Русе,  2014.

ЕМИГРАНТИ, ИМИГРАНТИ И БЪДЕЩЕТО НА НАЦИЯТА. В Безпътица и конфликти. Русе, 2013.
СВЕТЦИТЕ ГИ СЪДЯТ. София, 2010.
КОЙ ПОБЕДИ? Националното правителство във Виена, септември 1944 – април 1945. София, 2009.
АСИМЕТРИЧНИ МОДЕЛИ НА ДЪРЖАВНОСТТА. ВМРО И ИВАН МИХАЙЛОВ. В ВМРО и Иван Мипхайлов  в защита на българщината. София, 2008.
БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО – ВИЕНА, 1944-1945 Г.: ОПИТ ЗА ТЪЛКОВАНИЕ. В Университетски четения и изследвания по българска история. София, 2008.
НАРЕКОХА ГИ ФАШИСТИ. Легионери, Отецпаисиевци, Ратници, Бранници, Родозащитници, Кубратисти. София, 2004.

BULGARIA. In: Nationalism: A Multidisciplinary Annotated Bibliography. Vol. 2, Academic International Press, New York, Toronto, 2004.

ИКОНОМИКА НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО. Съавт. с Величка Рангелова.  София, 2002.
БЪЛГАРИЯ МАЛЪК ТИГЪР. Стратегия ХХI век. София, 2000.
БЪЛГАРСКАТА СТРАТЕГИЯ В НОВИЯ ВЕК. В Отбрана и въоръжени сили на Република България. София, 2000.
THE BALKANS IN THE VII CENTURY: AN ETHNIC APPROACH. In: Scholar, Patriot, Mentor. Historical Essays in Honor of Dimitrije Djordjevic. Boulder, New York, 1992.
BULGARIAN LABOR PRESS. In: The Immigrant Labor Press, 1840’s – 1970’s, vol. I and vol. II. New York, 1987.
RELATIONS BETWEEN THE HOME CHURCH AND THE BULGARIAN CHURCHES IN NORTH AMERICA. In: Culture and History of the Bulgarian People Their Bulgarian and American Parallels. Published by Duquesne University, Pittsburgh, Pennsylvania, USA, 1982.
THE FALL AND RISE OF BULGARIAN NATIONALISM.  In: Canadian Review of Studies in Nationalism, University of Prince Edward Island, Charlottetown, P.E.I., Canada, 1982.
MACEDONIAN NATIONALISM: A NOVEL APPROACH. In: Colloquia and Symposia on the Quest for Nationhood and the Submerged Nations, University of Wisconsin-Milwaukee, presented at the Colloquia and Symposia, San Antonio, Texas, USA, 1982.
BULGARIANS. Included in Harvard Encyclopedia of American Ethnic Groups, 1980. Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts and London, England, 1980.
THE BULGARIAN-AMERICANS. Ragusan Press, Palo Alto, California, USA, 1979.
A MEMBER OF THE POLITBURO – LENIN 1923. An M.A. Dissertation at the Monterey Institute of Foreign Study. Monterey, California, USA, 1970. 

 

  Книгата "История на БКП  /1919 - 1989/  излиза от печат в средата на юни, изд. Факел, стр. 880, твърда подвързия, цена 39 лв.  

ОЦЕНКА НА ИЗВОРИТЕ

„Историята ще бъде добра към мен, защото аз възнамерявам да я напиша!“
                                                                                                                                  Чърчил

В Държавната агенция на архивите се намират безценни материали – на разположение на изследователите – които вече закъсняват с изваждането им на бял свят, както и с техния анализ и тълкуване. Става въпрос за Колекцията с протоколи на Политбюро и Централния комитет на БКП (сайт "Протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944–1989)"), която е  изключително важен източник за близката история на България. Там също се съхраняват полицейските архиви от 1923 до1944 г.

По сведения на доцент д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция „Архиви“ (март 2011 - август 2013 г.), дейността на Политбюро е отразена на 73 910 листа, а стенограмите от пленумите на ЦК на БКП обхващат други 84 803 страници. Общият архивен масив, публикуван през 2012 и през 2013 г. на сайта, достига почти 212 хиляди страници, включително новооткрити над 60 000 страници с протоколи.

CAVEAT: при ползване на Протоколите на Политбюро особено внимание трябва да се обръща на описанието на архивната единица в Каталога, понеже то невинаги отразява дневния ред на заседанието или главната точка на решенията. Така под „поздравление до братска социалистическа партия в Латинска Америка или назначение на ръководител на едно от хилядите ТКЗС-та“ може да се крие действително важно решение, което не е споменато в описанието на архивната единица. Конспирация дори и когато си на власт?

Крайно ценни са и съществуващите фондове в ДАА, посочени тук в Библиографията, както и тези в МВнР, МВР и БАН. Към мемоари, спомени и друга подобна литература остават в сила условностите, с които професионалният историк обикновено се съобразява: оставилият спомени много рядко само хроникира и отбелязва събития, без да ги оцвети със собствените си съждения по повдигнатите въпроси (което също е интересно, но по други причини). Ако е участник в събитията, които описва, мемоаристът по правило избягва цялата истина или поне я изкривява. Мемоарите на живи свидетели са по-малко меродавни, отколкото на починали лица.

Данните за дейността на БРСДП (т.с.) от 1891 до 1919 г. се намират в повечето популярни издания, които се занимават с историята на БКП в нейния най-ранен период. По-малко познати са събитията около основаването на Коминтерна и работата на българските комунисти в него, особено в годините 1919-1936.

Rothschild (1959) е особено ценен за този период, тъй като авторът е ползвал богатите архиви на Коминтерна и неговите издания, главно Инпрекор (Inprecorr на английски, Inprekorr на немски, 1921 - 1936?) – Списание за международни новини и теоретични изследвания – също публикуваните съобщения, брошури, протоколи от конгресите на Коминтерна и отделни трудове, издавани в Западна Европа през годините 1920–1935. Част от тези архиви са в Хага, Холандия, и в САЩ.

Български и съветски издания (на руски език) за тези години са далеч по-малко меродавни. Те са съставяни от казионни чиновници под строгия надзор на българската и съветската комунистическа партия и се подчиняват на партийните изисквания за представянето на събитията, както и за споменаваните дейци в момента и по време на публикациите. Правилото при използване на подобни антологии е – колкото по-ранно е изданието, толкова е по-вярно фактологически. Едно и също събитие се представя по различен начин в по-късни издания, като лесно се заличават участници в събитията, които по време на публикациите не се ползват с доверието на Партията.

 Забележки от този характер важат за всички съчинения, занимаващи се с историята на БКП, публикувани по време на комунистическия режим. И не само тогава, и не само за партийни издания, но и за исторически изследвания от общ характер, учебници, енциклопедии, т.нар. многотомна „История на България“ и статиите, публикувани в исторически антологии, журнали, годишници и издания, предназначени не само за специалисти, но и за широката публика.

 Съществува обаче многобройна и качествена историческа литература по въпросите, свързани с историята на БКП, издавана в страни извън България – главно в САЩ и Великобритания. До 1989 г. тя не е била  лесно достъпна, но дори през последните 28 години – период, през който формалната забрана на публикации, неодобрени от Партията, вече не е в сила – българските историци явно не са проявили особен интерес към ползването ѝ. Пропуск и голяма грешка.

Проблемите за мълчанието, засягащо американските и английските изследвания по българските въпроси, са многобройни. Накъсо, те се състоят в трите „НЕ“-та: НЕзнание за съществуването им (България по времето на комунизма беше затворена отвътре и заключена отвън), НЕжелание да бъдат използвани (включително формални забрани относно достъп и ползване на извори и източници), НЕвежество (липса на езикова подготовка: не всички историци владеят чужди езици). За периода до ноември 1989 г. историографията традиционно се е създавала в държавната Академия на науките (БАН) и държавните университети. 

 Но положението и в момента не е много обнадеждаващо. В съвременна България от 2018 г. статутът на голямото мнозинство (99%?) професионални историци е казионен: те са заплащани от държавата, за да преподават в училища и университети, както и да създават (квази?, псевдо?) исторически произведения. Преподавателите – учители, доценти и професори – и членовете на издържани от държавата академии и агенции са фактически административни чиновници и техните произведения, външно наподобяващи легитимна историческа продукция, са по горните причини със съмнителна стойност. Това особено личи и се налага при писането на учебници за средното образование.

БАН е на държавна издръжка и е препълнена – особено в хуманитарните дисциплини – с кадри, останали отпреди Прехода. Един  от академиците – сега получаващи заплати, изравнени с тези на депутатите – е член на БКП от 1958 г., от 1973 г. завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП, секретар на ЦК от 1976 до 1988 г., инициатор на Насилието срещу турците и носител на орден „Георги Димитров“.

Друг академик, който е бил заместник-председател на БАН (1996 – 2007) и заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН (1973–1978), професор по история в СУ, от 1972 г. е лейтенант и инспектор четвърта степен във Второ главно и в Шесто главно управление на Държавна сигурност.

Трети академик, професор и доктор на историческите науки, директор на Института по история към БАН (1993–2013), е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, вербуван през 1981 г.

Деканът на историческия факултет от 2007 до 2015 г. (заместник-декан от 2003 до 2007 г.) и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 1982 г., е бил щатен служител в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1983 г., а  от 1987 г. старши разузнавач в отдел 14 ПГУ ДС. Той се занимава главно с писане на учебници и учебни помагала.

Изобилието на агенти и доносници на Държавна сигурност, както и на щатни чиновници в МВР или МО, сътрудници на ДС и РУМНО в хуманитарните дисциплини, особено в историческите науки, археологията, политологията и социологията, не проличава от вече разкритите имена от Комисията по досиетата, понеже тя разследва и разкрива имената само на тези, които са били на ръководни длъжности. Преподавател, учител, доцент или професор, който не е бил ректор или декан, както и научен сътрудник от БАН, който не е заемал ръководно място: директор или заместник-директор на институт и т.н., по съществуващия закон не подлежи на разследване и разкриване. Нито на починалите. Свързаните по един или по друг начин с ДС или РУМНО историци и други хуманитаристи по всяка вероятност са хиляди.

Университетите са държавни или са субсидирани и разрешени от българската държава. Държавата съвсем не е анонимна, нито играе ролята на обществен арбитър, понеже тя се олицетворява от политическата партия, която властва в момента.

С незначителни отклонения главните партии, които са се изредили в управлението на страната през последните 28 години след номиналното падане на комунизма, са все още свързани с комунистическото минало, ако не и негова функция. Комунизмът е жив и здрав, бодър, весел и щастлив, приемничката на БКП, сега наричаща се БСП, води летоброенето си от 1891 г. Наскоро тя бе събрана на своя 49-и конгрес и се опита да присвои Бузлуджа – лобното място на Стефан Караджа – за свои партийни цели като светинята на българския социализъм. 

БКП е управлявала България 45 години през миналия век и 13 години от изминалите 28 след ноември 1989 г. В проведените след 1989 г. избори 15 години тя е имала свой президент и е била първа или втора политическа сила с изключение на изборите през 2001 г., когато е била трета. Позициите ѝ във властта са разклатени, но все още мощни. Доминацията ѝ в стопанството и финансите е неоспорима, а в съдебната система и в областта на културата и образованието – почти непокътната. При това положение:

„КОЙТО ВЛАДЕЕ МИНАЛОТО, ТОЙ ВЛАДЕЕ И БЪДЕЩЕТО. КОЙТО ВЛАДЕЕ НАСТОЯЩЕТО, ВЛАДЕЕ МИНАЛОТО!”

        Баналните съждения са банални, понеже в повечето случаи са верни.

Голямото мнозинство от историците, политолозите, социолозите и повечето специалисти в хуманитарните дисциплини – които създават и оформят общественото мнение и които по право са или би трябвало да бъдат духовните водители на нацията – са подготвени, обучени и вървят по стъпките на  професорите и учителите си, които са останки от болшевишкото минало на България. Те не са суверенни в мисленето и съжденията си, не са еманципирани и са корумпирани в морално, етично и професионално отношение. Не е за учудване, че немалка част от догмите, постулатите и фалшификациите в областта на историята, които бяха правилото до 1989 г., все още преобладават в мисленето и творчеството на съвременните историци.

Някои от тях промениха възгледите и становищата си, като по този начин дадоха повторно доказателство за продължаваща корупция. Проблемите, разбира се, не се намират само в комунистическото минало, макар че до голяма степен неговите сенки витаят, а нерядко и доминират настоящето, което включва и историографията. Немалко от българските историци са честни и искрени комунисти с болшевишко мислене, подход и метод на писане на история.

Пренебрегваме за момент случаите на съзнателно и преднамерено изопачаване на историческата истина, дори отричането на събития, факти, дати, личности и т.н., което е занимание на заинтересовани в прикриването на истината. Всичко това затруднява значително опитите за установяване на историческата истина, на голите факти и известните събития, както и обективното разглеждане на архивните документи, да не говорим за мъчнотиите, свързани с анализа и тълкуването им. 

Известни са няколко значителни труда по историята на БКП, публикувани в САЩ главно през миналия век. Професор Джоузъф Ротчайлд (Columbia University, New York) още през 1959 г. издаде монументалната „Българската комунистическа партия: произход и развитие 1883–1936 г.“ (The Communist Party of Bulgaria. Origins and Development 1883–1936). Нейните 354 страници съдържат фактологията на историческото развитие на БКП до 1936 г. Той продължи да пише върху Източна Европа – вж. в Библиографията.
Професор Нисан Орен продължи хронологията до 1971 г. с двете чудесни книги „Българският комунизъм: Пътят към властта 1934–1944“ (Bulgarian Communism: The Road to Power 1934–1944), издадена през 1971 г., и „Наложена революция: земеделство и комунизъм в България“ (Revolution Administered: Agrarianism and Communism in Bulgaria), издадена две години по-късно.
     Професор Джон Бел (University of Maryland, USA) завърши изследването на историята на БКП до 1985 г. с книгата си „Българската комунистическа партия от Благоев до Живков“ (The Bulgarian Communuist party from Blagoev to Zhivkov), издадена през 1986 г. Той също написа и издаде през 1977 г. „Селяни на власт: Александър Стамболийски и Българският земеделски народен съюз“ (Peasants in Power. Alexander Stamboliski and the Bulgarian Agrarian National Union) и беше съставител на „България в преход: политика, стопанство, общество и култура след комунизма“ (Bulgaria in Transition: Politics, Economics, Society, and Culture after Communism), издадена в Колорадо, САЩ, през 1997 г., година преди кончината му. Бог да го прости! – и професор Ротчайлд.

Тези превъзходни книги не са преведени на български и едва ли някога ще бъдат. Същото се отнася и до трудовете на редица други американски учени по въпросите на новата и съвременната българска история. Защо тия хора са неизвестни у нас, е може би предмет на отделно цялостно изследване. Европейските учени, в сравнение със САЩ, общо взето, демонстрират липса на интерес към България и БКП. Изключение прави Великобритания.

 БКП се споменава в редица други американски академични издания, които също са на много високо равнище. Книгата на професор Майкъл Бол – „Студената война на Балканите. Американската външна политика и възникването на комунистическа България 1943–1947“ е единствената преведена на български през 1999 г. Преди две години в София бе издаден (на английски) сборник от документи, отнасящи се до дискусиите между Съюзниците относно България във Втората световна война, под редакцията на Alfred M. Веck (Allied Deliberations on Bulgaria World War II).

 Трите книги на професор J. A. Broun разглеждат религиозния живот в България по времето на комунизма, докато професор J. F. Brown се спира на България под комунистическа власт.

Книгата на Marshall Lee Miller „България през Втората световна война“ (Bulgaria During the Second World War), двете книги на  Elizabeth Barker, трите истории на България от Richard Crampton и изследването му върху Александър Стамболийски, публикувано в 2009 г., книгата на Thomas Butler „България. Минало и настояще“ (Bulgaria. Past and Present), двете книги на L. A. D. Dellin (Любомир Делинешев, емигрант, бивш отецпаисиевец, професор в университета във Вермонт, САЩ), една от които е „История на БКП“, книгата на Robert Kaplan, тази на Frederick Chary за българските евреи, за които пише също Vicki Tamir, допълват списъка на американски автори със съществен принос към изследванията по българска нова история – и от полза за българските изследователи.

Професор Frederick Chary също написа „История на България“ (The History of Bulgaria), публикувана през 2011 г. Oren (1973), Barker (1948) и Betts са отлични извори на информация, касаеща антикомунистическата опозиция, както и динамиката на политическото развитие. Главата за България в антологията на R. R. Betts e съставена от Phyllis Auty. Книгата на Oren (1973) дори е посветена на Гичев, Мушанов и Пастухов: Men of Politics and Courage.

Дали трябва да се спомене и антологията, съставена от Robert Maxwell , за Тодор Живков, издадена в Лондон през 1982 г.?

За управлението на Стамболийски е писано доста, но качеството на съответната историография не е особено високо. Венцехваленето му след преврата от 9 септември 1944 г. – ако не и на режима на БЗНС – преобладаваше в (псевдо) историческата литература в България и проникна и в чужбина (Джон Бел, Фредерик Чари). Необходим е нов прочит на историята на БЗНС и той вероятно ще се появи. Дотогава историците ще използват достъпните материали и точно това е вършено и в настоящия труд.

Много повече е писано за септемврийските метежи от 1923 г. Аз съм използвал нови и алтернативни източници – спомените на Пане Бичев и изложението на протойерей Йордан Попов, както и други материали, посочени в бележките към втора глава и в Библиографията. Ценни са и спомените на Александър Цанков. За прегледа на жертвите до 9 септември 1944 г. е използван достоверният труд „Звезди във вековете“, за който се споменава на няколко места в изложението.

Rothschild и Oren (1971) са особено ценни с богатата фактология, която е представена в трудовете им. Втората книга на Oren е по-скоро концептуална, но и заради нейния характер е от особена важност. Казионните истории на БКП – те са няколко в Библиографията – трябва да се разглеждат скептично – причините са изложени по-горе.

За Испанската гражданска война и чистките в СССР съм издирил и материали, които не се схождат с ортодоксалното виждане по тези въпроси. Важна е брошурата, издадена през 1989 г. от Партията, за гибелта на емигрантите в СССР по време на чистките. Меродавна е и публикацията по същия проблем на Наско Петров. Интересното е, че броят на споменатите жертви се схожда почти напълно със заключенията на професор Орен, който пише по въпроса още през 1971 г.

По въпросите, свързани със септемврийския бунт, събитията от 1925 г. и по-късно, много ценни са протоколите от партийни пленуми и съвещания, състояли се в Москва и другаде в чужбина. Те се намират в ДАА и са обстойно разглеждани в сайта „Сите българи заедно“ на Никола Григоров от незаменимия архивар-историк Цочо Билярски. Историческата наука е задължена на тези двама сторонници заради количеството и качеството на публикациите им не само в гореспоменатия сайт, но и във вече обширната библиотека (над 30 публикации) под същата рубрика.

От 30-те години до преврата на 9 септември 1944 г. партийните публикации не са кой знае колко многобройни, тъй като по това време БКП е в нелегалност, но и изданията след септемврийския преврат, посветени на този период, са силно политически обагрени и неособено полезни. Гореспоменатите публикации на американски учени допълват щастливо картината и са необходими. Публикациите в Европа са малобройни и епизодични, а тези от СССР поддържат партийната линия и не са особено надеждни. Понякога дори дати и имена на участници изискват допълнително потвърждение.

По въпросите, свързани с преврата от 1944 г., съществуват редица противоречия, защото проблемите от най-новата българска история се разглеждаха от изследователи, които са били задължени да следват партийната линия, която господстваше в историографията от 1944 до 1989 г., а и след това.
 В страните извън социалистическо-болшевишката общност подобни изследователи трудно биха били приети като легитимни историци по много причини, но както вече стана дума, главно поради моралната им, етична и професионална корумпираност.

За актовете на отмъщение и саморазправа, за избитите през първите дни след 9 септември 1944 г. има малко официални данни и документи. Няма общоприета методика, която да позволи да се изчислят тези жертви. Но проблемът съвсем не е уникален за България, той съществува навсякъде, където комунисти идват на власт. Колко са убитите в Куба, в Китай, в Корея...? С уговорката, че точният брой на жертвите на комунистическите режими вероятно никога няма да бъде известен, историците все пак работят по въпроса и постигат задоволителни резултати, често и с помощта на интердисциплинарни методи и способи.

Специално за България съществуват и проблеми от технически характер. Например само документите в архива на МВР за следствените и задържаните в затвори и трудови лагери след 1944 г. – фондовете 6, 12, 23 и 63 – съдържат документи с обем от над един милион страници. За преглеждането, уточняването и обработката на тези документи е необходимо време и подготвени специалисти, които да систематизират и въведат данните в научна употреба. От друга страна, в казионния Институт за исторически изследвания при БАН има достатъчно резерви за създаване на квалифициран екип от експерти, който да започне обработването на тези, както и на други данни от подобен характер, намиращи се в различни хранилища, така че става дума по-скоро за желание за работа, а не за липса на възможности. С уговорката, разбира се, че вероятно за подобни начинания все още се очаква и разрешение от висшестоящи. 

Правени са опити за откриване на жертвите според регистри на населението, статистики и други подобни официални сведения. Най-големите проблеми в това отношение се срещат в СССР и Китай – страните с най-голям брой жертви на комунизма. От общо 148 милиона жертви в целия свят на сметката на тези две страни са 135 милиона без първите жертви на Мао в началните години на похода към властта. Те са от порядъка на няколко милиона. Освен нерегистрираните китайски селяни, загинали в гражданската война, дълги години никой не е въвеждал в статистиките за Мао относителния им брой, докато за годините 1949–1987 сведенията са спорадични и неточни. Трябва да се отбележи, че що-годе точни и меродавни демографски статистики за Китай и Индия се появяват чак през 50-те години на миналия век.

Аналог на липсващите регистри в Китай съществува и в СССР. Изчезналите безследно и нерегистрирани със смъртни актове руски граждани в първите две десетилетия след Октомврийската революция по времето на Ленин, Троцки, Дзержински и при Сталин (преди началото на Голямата чистка) възлизат на десетки милиони.

Жертвите в Украйна, особено тези, дължащи се на голодомора, са друг голям проблем, който затруднява получаването на точни сведения. Жертвите в концентрационните и трудовите лагери в Китай и в Северна Корея от последните 25 години не влизат в статистиките. ЛАОГАЙ, китайският ГУЛаг, е все още почти неизвестен. Под лозунга „реформиране чрез труд” са убити десетки милиони. Десетки? А Холокост е „само“ шест милиона!

Както ще стане ясно в изложението, което следва, броят на загиналите преди преврата от 9 септември 1944 г. е установен с точност до най-много няколкостотин души. Далеч по-трудно е да се преброят жертвите, дадени в периода след това – чак до ноември 1989 г. Но и това не е невъзможно. Веднага трябва да се отбележи, че въпреки акуратните сведения, представени от Музея на революционното движение в 1969 и 1972 г., все още в общественото пространство витаят надути цифри на жертвите, понесени от комунистите от 1923 до 1944 г., които граничат с научната фантастика, а нерядко я и прескачат.

В края на 1944 г. писателят Орлин Василев започва да пише книгата „Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923–1944 г. (Очерки и документи)”. Поръчката за нея идва от Политбюро на ЦК на БКП. Целта е книгата да послужи като официален държавен документ, който да бъде представян при нужда в страната и в чужбина.

На писателя, който е уединен във вила в Боровец, се доставят архивни документи, показания, фотоси на убити партизани. Василев разговаря с почти всички участници в преврата, министри, регенти и лидерите на Партията. След уточнение на факти и цифри от архивите, както и основните послания, отделните глави се изпращат в Москва, където се проверяват, коригират и одобряват от Георги Димитров. Създаден е митът за загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци от 1941 до 1944 г. Тези данни до наши дни се представят като достоверни, макар че в редица публикации, включително многотомната „История на България”, те са още по-надути.

 Първото издание на книгата се появява през 1946 г. и е представено на Парижката мирна конференция. Това е документ на времето си, понеже въпреки неверния брой на загиналите дава автентични сведения за участниците в управлението. Пренаписването и фалшификациите с историята са в следващите две издания, където се съкращават текстове, имена и снимки. Имената на Трайчо Костов, Антон Югов, Добри Терпешев отпадат и се появява Тодор Живков.

 

За жертвите през периода 1923–1944 г. меродавен остава обемистият труд „Звезди във вековете“, който беше споменат по-горе. Трябва да се отбележи и книгата на Калонкин и Кабаджов „В името на живота“, издадена през 2003 г.

За периода на комунизма – от 9 септември 1944 до ноември 1989 г. – се появи огромен обем литература след 1989 г., която е с неравно качество. Полезни бяха първите 8 години – до 1997-а, – когато се появиха редица мемоарни книги на участници в събитията, включително партийни дейци и потърпевши от режима. Особено интересни и ценни са четирите тома „Писахме да се знае“ под редакцията на покойния Васко Станилов, трите тома на Петко Огойски „Записки за българските страдания 1944–1989 г.“, книгите на Стефан Бочев за Белене, двете мемоарни книги на професор Александър Цанков, както и дневниците на политици и държавници от времето на Третото българско царство. Няколко сайта, появили се в интернет: „Декомунизация“ на Христо Христов и „Българският комунизъм, Библиография“, са от особен интерес. Сайтът на Здравко Цанков, в който се публикуваха редица оригинални сведения, не е поддържан след смъртта му.

Особено място заемат трудове от рода на „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“ от професор Тодор Балкански, както и книгите на д-р Николай Илиев. При изследвания на терен и използвайки подходяща методология, тези и други автори са успели да се сдобият с оригинални данни, въпреки че не са професионални историци. Балкански е лингвист, а Илиев – ветеринарен лекар.

От интерес са и многобройните мемоарни книги, публикувани от участници в съпротивата преди преврата от 9 септември 1944 г. Изследователи на този период ще намерят достатъчно материали, които представят действията на партизани и участници в бойни групи по не съвсем романтично-приповдигнато-пропагандистки начин, по който са били вероятно замислени. Това се отнася не само до трудовете на Давид Овадия и Веселин Андреев.

В първите четири глави от третата част на изложението бяха използвани главно американски източници, които се оказаха от особена важност, по-специално политологическите трудове на професор Рамел, които са от интерес за България. В „Черната книга на комунизма“, редактирана от Стефан Куртоа и негови сътрудници, главно във втория ѝ том, има сведения за България, но те са по-скоро епизодични, отколкото пълни и акуратни. Сведения съществуват и в съчиненията на професор Гунар Хайнзон.

Разглеждани заедно с двете книги на Рамел и български публикации след 1990 г., те дават една сравнително пълноценна представа за броя на жертвите на комунистическия режим от съвременна гледна точка. Интересно е, че „Черната книга“ на Куртоа не споменава американските учени и специално Рамел, чиито сведения за жертвите на комунизма в света – част от изследванията му върху демоцида като съвременно явление – засега изглеждат най-вероятни и меродавни.  Двете книги на професор Рамел са публикувани съответно в 1994 и 1997 г., а първото издание на книгата на Куртоа излиза през 1997 г."

===================================

Редактирано Юни 4, 2018 от ramus

[ramus]

On 18.10.2014 г. at 0:02, Frujin Assen said:

сме недостойни пред паметта на нашите дядовци.

Отдавна вече е време да се остави паметта на 'дядовците' за да почиват в мир. Защото същите "дядовци" не биха живели и ден, в реалност като тая днес.

Живота не се прави нито от дядовци, нито от баби. Радвам се, че нашите деца от днес нататък, както и техните деца, ще скъсат още повече нишката с "дядовците", която ще им е съвсем неизвестна, далечна и чужда. И това е чудесна възможност света да получи възможността за промяна в посока..., която да не е свързана с никои "деди", идеологии и стар ред, защото той е напълно неадекватен за времената и процесите, които предстоят.

Разбира се - това никак не се харесва на твърде много хора, живеещи и възпитани в строгите традиции на повторенията и зациклянията във всякакъв план - от психични, през социални и исторически повторяеми. Имало е времена, в които това е било важно, било е нужно... сега вече тия времена са безвъзвратно отминали.

Разбира се човешката инерция е може би най-мощната социална сила и фактор. Именно тя играе ролята на спирачка, но в случая историческата и психологическа колективна инерция играе ролята на регулатор, чрез който да не се случат прекалено бързи изменения, с които "новите типове хора" да не могат да се адаптират и "догонят"...

Докато такава 'инерция' съществува и тя продължава да е важен фактор в социалния живот никога няма да се разберат обективните исторически процеси, предвид естествената склонност социума да се движи от идеологическите принципи и правила, характерни за всеки социален живот, общества и култури, вече повече от 3 хилядолетия... И естествената склонност всеки идеологичен пореден слой, да насажда своя версия на историческа обективна истина, предвид задачите му да възпитава и формира идентичности. Но формираните идентичности, от определена идеология, не позволяват широк обхват на познанието за даден човешки субект, по-широк от неговата предварителна идеологично зададена идентична рамка... Това е видно в целия форум, сред всички социални дебати и цялото социално битие, на всички равнища и мащаби.

Разбира се, като човек, даващ си сметка за социалната динамика, в естествените граници, сред които съм способен да вникна, мъничко ми се ще всички тия процеси да са сякаш... "по-забързани"... Но темпото не се диктува от мнението или уклоните ми, а от обективни принципи и закономерности с изключителни мащаби и сложност, многомерност и многопластие. Пред тях, в "голямата картина" всичко което сега се дебатира и се смята като "проблеми" или конфликти, е дребна и съвсем незначителна преходност...

Редактирано Юни 4, 2018 от ramus

[sirius]

Преди 1 час, ramus said:

Живота не се прави нито от дядовци, нито от баби. Радвам се, че нашите деца от днес нататък, както и техните деца, ще скъсат още повече нишката с "дядовците", която ще им е съвсем неизвестна, далечна и чужда. И това е чудесна възможност света да получи възможността за промяна в посока..., която да не е свързана с никои "деди", идеологии и стар ред, защото той е напълно неадекватен за времената и процесите, които предстоят.

... живота не се прави от ...

... възможност СВЕТА да получи ...

не можах да разбера ЖИВОТА и СВЕТА едно и също нещо ли са ... според теб?

Ако дядовците и бабите не правят живота, то кой го прави? Това същия, който ще определи и посоката на света ли?
Ако не е същия, то по какъв начин ще се определи "посоката" на света? Ако имаш предвид обективни условия, то кои са те?

Редактирано Юни 4, 2018 от sirius

[Frujin Assen]

Значи, това, че е написал книга е хубаво. Лошото е, че е ползвал преди всичко западни издания. Трябва да се използва преди всичко архива! Например за лагерите са много ценни спомените на лагерниците, но също са ценни и архивите- колко души са през тях, колко са починали... 

[ramus]

Преди 1 час, sirius said:

не можах да разбера ЖИВОТА и СВЕТА едно и също нещо ли са ... според теб?

Не можа. Не си единствен, но поне си откровен и открит. Но наистина ли си мислиш че това може да (ти) се обясни и... готово - разбрал си го.

Всъщност е без всякакво значение по нещо, как, какво и защо го смятам, как го наричам. Както и да е - това са моите начини да се ситуирам сред реала и виртуала (си). Да се самоопределя, не абсолютно, а относително в непрекъсната променлива среда... Толкова хора говорят за неща, дето само са ги чели, а пък нямат нищо общо с "живота" (им)...

ЖИВОТА е невъзможен без "Живеещ". А СВЕТА е онова, което е във отразения виртуал на Живеещия.

И сега - какво като го "обясних"... Пак остава същото и не че в теб е проблема, а че няма как да се прескочи движението и натрупването... И нито СВЕТА, нито ЖИВОТА са нещо отвъд начина да се отразим през понятията...

----------

Колкото до "дядовците и бабите" - всеки живее във времето си - ако въобще "живее". Иначе "живее" сред гробището, някъде си, защото "живее някъде в някакво "минало"", изградено от лични или колективни отпечатъци. Изгубени хора, или страхуващи се от изгубване, непрекъснато търсят в какво да се вкопчат, за да намерят котви за самоопределяне и идентификация. Най-лесния начин, инстинктивно определен, е именно чрез "изминалото и неговите отпечатъци". В това е въпроса - че те са просто "гробище"... Никога не съм разбирал докрай защо толкова хора напират да живеят сред гробищата и духовете. Но не това е най-парадоксалното, а е това, че смятат че "да продължиш"... и нещо, наречено от тях "завети", традиции, ритуали... са единственото и най-правилно нещо. Че да повториш каквото са правили родителите ти - е свято, правилно, истинно... само защото е било "котва" от етапите на детството... И така - етап на 'детство' се предава от личност на личност, от поколение на поколение ... и сякаш става безкраен и не се израства никога...

Имало е времена през които всичко това е било нужно и потребно - и в личен и колективен план. Но не и във времена на бурни изменения и промени - при тях най-гъвкавия и приспособимия към измененията и промените - той е "наследника"...

Да оцеляваш - е било битка и борба... "на живот и смърт''. Но това е само до 'ХОМО', а не сапиенс. САПИЕНСА е вече етап при който ХОМО вече отстъпва като важност, определяне, форма и съдържание... САПИЕНС определя друг подход, отвъд дуален, с уклон към синтез. Сапиенса - вече е с рацио и съзнание и те определят, а не наследеното от клоните или пещерите, страхуването или емоцията... Именно - наследеното САМООТПАДА, ако наистина се случва промяна - това е принципно положение... Няма вечни неща, освен промените...

Точно ти знаеш достатъчно че това, дето го пиша не е идеология. Не е теория или философия. Не съм проповедник, нито месия, нито говорител или повторител на "готови колективни истини". Думите ми са само и единствено начина по който в този момент отразявам сегашното (си)... Има го изминатото, но  е без да ми е котва за вкопчване.

Не е въпроса кое какво и как наричам и какво имам предвид - аз изразявам просто "кой съм аз".  Или резонираш по съответствие, или не. Първото е "статистическа невероятност"...

Редактирано Юни 4, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 1 час, sirius said:

Ако дядовците и бабите не правят живота, то кой го прави?

просто е - ЖИВОТА го прави, този, който живее. А не този, който живее според вече умрелия. Ако живеещия живее според вече "умрелия" - то това е едно безкрайно зациклено погребение и живот сред мъртъвци, които изкуствено и фантазно оживяваш лично или колективно. Това най-личи именно по "националните празници" свързани с "честването на битки, герои...". Толкова нелепости се изписват и изговарят. Нация, която живее чрез миналото си, е вече "на гробището". Човек, който е изградил идентичността си според гробището - той вече е "жив мъртвец"... За мен - такъв човек вече не е 'жив'  - в оня смисъл, който аз имам предвид под ЖИВ и ЖИВОТ... Живия живот предопределя непрекъснато изменение - котвите и зациклянето нямат никакъв шанс в това. Живия живот - е битието на ЖИВИЯ Живеещ. Този, дето има предвид какво става, вече достатъчно откопчен от призмата на "вече станалото" и вярата че именно станалото е великото, смисленото, важното, героичното... Това са пиедесталите на отминалото и те са един безкраен гробищен парк, нещо като музея... 

Живота се променя непрекъснато. Вчера не е днес, и с достатъчни наблюдения става ясно да се изведе, че утре няма как да е като "днес". Но за толкова много хора всички тия 'са слети" в едно и дори се изгубва възможността за различаване и диференциация. За толкова хора "сегашно и минало" се сливат. А бленуват за "някакво си бъдеще" изградено от проекции, представи за награди или наказания - като все пак дори и бъдещето се проектира пак чрез "миналото". За "СЕГА"-то - без коментар... Тук колко хора имат куража да говорят за "ЖИВОТА" без призмата на МИНАЛОТО. И не е въпроса че миналото и сегашното са взаимно свързани, а че се вярва че тая свързаност е достатъчна на някого да "ЖИВЕЕ" в сегашно време, а той живее сред гробището на миналото...

Колко хора тук имат куража и отговорността да говорят за ЖИВОТА, защото те го живеят? А вместо това пишат или настояват в какво вярват, какво са прочели, какво са запомнили, кое смятат за важно. Ще изразят убежденията си и ще го затвърдят с взаимни ритуални конфликти - ако са налице взаимни дисонанси... Дори не са в състояние да дадат честно и задълбочено обяснение ЗАЩО ТОЧНО ТОВА ПРАВЯТ - просто го правят "щото така"... И с нагласянато на някаква стъкмистика или повтарянето на готова такава - остават с усещането че "имат обяснение"...

Има и още една проста причина, всеки да предпочете повтарянето на вече направеното и измисленото, вместо сам да направи и измисли... Познай коя е тя...?

Редактирано Юни 4, 2018 от ramus

[Frujin Assen]

Който контролира сегашното, контролира миналото, който контролира миналото, той контролира бъдещето! 

[ramus]

Преди 7 часа, Frujin Assen said:

ойто контролира сегашното, контролира миналото, който контролира миналото, той контролира бъдещето!

чудесни са лозунгите и сугестираните къси послания, служещи за опорни точки в лично-груповата религия на някого/някои. Но са без всякакъв рационален смисъл, извън идеологичната рамка. Какво имам предвид? :

1 - контрол - що е то "контрол", особено в контекста на горния плакатен текст?

Контрол е преди всичко защитна  психична реакция и производни от нея поведения и стратегии, призвани да намалят усещането за тревожност от неизвестното и непределеността. Дори да се погледне самото цитирано изречение, споменаването на думата КОНТРОЛира е четири пъти. Няма да се спирам на това че определени послания се 'попиват' от определена таргет-група, според нейните основни характерни особености и потребности... И според всичко това е сравнително лесно статистически да се изведат същите в обобщен психопрофил, колкото и условен да е той.

2 - СЕГАШНО, МИНАЛО и БЪДЕЩЕ - са нефункционални понятия. Те са неизменна част от нуждата от ситуиране според нещо, наричано "ВРЕМЕ".  Тия три понятия са привнесени, но са без реално обективно покритие и зависят единствено и само от контекстуалност и отправни условности. 

От друга страна - съм готов да поема отговорност за условното си твърдение, според което авторът на горната шаблонна репликация на готов слоган, няма как да са му известни техниките за прагматичен анализ на слово (писано или речево)... Иначе никога не би написал въпросното изречение. Друг е въпроса че същото изречение изразява убежденията на потребителите и нуждаещите се от внушението в посланието. Други - които не това им е нужно - си имат други... готови фрази, запечатани от същите психични механизми... Фразите са различни, с различни внушения, но ролите им да са убеждения, психичните механизми на предлагане и възприемане по 'съответствие' - са сходни, до еднакви.

Със всички тия думи искам да кажа че когато не си мислил по определени въпроси, "празното" се запълва с готови нагласени стъкмистики, които се предлагат в хода на социалния пазар за тях. Проблемът - като на всеки пазар е - че сякаш търсенето заслепява Търсещия за неизбежната 'цена', която трябва да "плати". Но това са други казуси от житейско естество, така, че ще спра за да не измествам темата. А темата - най-силно личат именно идеологическите пристрастия и именно те са в основата на невъзможността да се генерира ясно и обективно становище, защото идеологическата рамка е ограничаващ когнитивен фактор. Заради нея Нуждаещия се е винаги е принуден от веригите на невидими сили в своето отразено психично поле.

Редактирано Юни 5, 2018 от ramus

[sirius]

Преди 9 часа, ramus said:

Не можа. Не си единствен, но поне си откровен и открит. Но наистина ли си мислиш че това може да (ти) се обясни и... готово - разбрал си го.

Е, аз мога и да съм още по-откровен
Е, Рамусе, че защо да питам, ако мисля че не може да ми се обясни? Само да отразявам отражения ли ... 
Благодаря за комплиментите
 

Преди 8 часа, ramus said:

ЖИВОТА го прави, този, който живее. А не този, който живее според вече умрелия

Тука направо ме върна при маймуните. Рамусе, остави едно малко човече в гората да го отгледат животните и ще видиш, че няма никакви отражения а чист живот.
Ти пишеш за един друг процес, но те домързя да го напишеш що-годе коректно.
Ако разбираш "живеенето на живота" както го разбира макака, папуняка или тигъра - разбирам те.
Но ние като хора, израстнали сред хора, с мисловна, ментална, отражателна и пр. способност ... да стигнем до "живеене на живота" е ... друга бира.

Моето скромно мнение е, че 
- първо ставаме хора, попиваме каквото ни учат баби, дядовци, телевизор, компютър и пр. (тези отраснали в гората попиват от животните)
- после разбираме, светваме се, или по друг начин... че това чрез което сме станали хора, е всъщност бреме. Тогава това нещо може да се отрази като гробище, дотогава е велика история. 
- чак след първите два периода, може да ни дойде идеята да горим историята и да "живеем живота".

Преди 9 часа, ramus said:

И сега - какво като го "обясних"...
...
... И нито СВЕТА, нито ЖИВОТА са нещо отвъд начина да се отразим през понятията...

Може да отразяваш действията си като "обяснение", но аз го отразявам като много небрежно. Обяснението го отразявам като много чиста форма на комуникация - от един балкански субект към друг балкански субект. Като обяснителя се нагажда по понятийния апарат на "целевия субект", понадгражда му евентуално малко понятия, разбиране и пр. и го води за ръчичка до разбирането на идеята предмет на обясненията. Разбира се, далеч не винаги се получава, но ... другото е ... вентилиране на отражения.

 

Преди 10 часа, ramus said:

ЖИВОТА е невъзможен без "Живеещ". А СВЕТА е онова, което е във отразения виртуал на Живеещия.

Не бе Човек, ти направи връзка между Живота и Света (посоката му), а после въртиш и сучеш

И живота и света не се поддават на ясно и еднозначно описание. А ти спомена за ПОСОКА, което си е сериозна "характеристика". А ти не спомена, не направи никакъв опит да опишеш тази "посока" и как ще се стигне дотам БЕЗ да има гробища, съответно без да се стигне до нещото Човек. Вервай ми, за макака няма гробища, няма посоки - той си живее.
За да има човек, се минава през гробища. И този вече човек, с гробищата, евентуално стига до идеята да изключи "гробищата" от живота си. Не да ги затрие или да им сложи етикетче "цветна градинка" (да си кривне отражателя), а просто да не му влияят на живеенето, да премахне връзката си с гробищата. И да стане Човек от комплитли диферент клас

 

Преди 2 часа, ramus said:

Контрол е преди всичко защитна  психична реакция и производни от нея поведения и стратегии, призвани да намалят усещането за тревожност от неизвестното и непределеността.

Психичната реакция е много удобен строителен материал за строене на всякакви описания на другите.... Рамусе 
Ти или си "караш" колата без да имаш контрол върху нея или си пълен със защитни психични реакции и производни ... 
...
Контрола е друго нещо Рамусе и сигурно дори в обикновен гробищен учебник е описана по-грамотно
Няма да ти подсказвам какво е контрол, сигурен съм че можеш и сам да си изведеш грамотно описание (дефиниция)  Щото това, което си описал като контрол е ... частен случай... ба, пълни глупости е   Контрола е обективен процес, нямащ връзка с психичните особености. Моята кучка има много добър контрол върху най-мощния си инструмент - муцуната. Аз осъществявам контрол върху пръстите си докато пиша ... без никакви защитни психични баклави.
Ех, подсказах ти ама карай
 

[ramus]

Променливите напъни към ироничност - са точно защитна реакция. Съвсем психична, байдъуей. Същата реакция я имаш още от изворните времена и това не се е променило с нищо.  Много добре разбирам дисонанса от думите ми, върху заварените убеждения и възпитание за "продължението на бабите и дядовците". Не е идеята да създавам дисонанси - хем го написах, но това е въпроса - "прочита"...

В думите си не се занимавам с това как е при всеки друг човек, нито че те са израз на единствената вселенска истина и който не я споделя е глупак, невежа и първобитник. Думите ми изразяват моето лично отработено отношение. И аз като всеки друг съм минал през "стъргата" на възпитанието ученето и сугестирането с готовите "рекламни" слогани от видовете и типовете социални предложени идеолотии. Въпроса не е през какво се минава, а "да се премине"...

"...А ти не написа...", "... не спомена..." - да много неща не написах. Словото с кратки думи съдържа есенция. Комуникационния принцип в случая - е пренос само на есенциални сигнали и те не са двустранно-протоколни. Това е повишено абстрактно ниво и преноса става все по-малък, защото се разчита на... създадения багаж в "двете страни". Както са и тия думи - който има багаж, "стигат" до него. Който няма - търси да запълни същия през думите, а те думите в случая липсват и целта им не е да запълват "липси". 

А сега ще се съгласиш ли да оставим темата на ЗАГЛАВИЕТО й, вместо да я изместваме в напълно излишни посоки и частни случаи? 

Редактирано Юни 5, 2018 от ramus

[Малоум 2]

М-м, да-а-а! Заглавието на темата ни докара до днешния виц!

"Да доживееш до пенсия - това е мечта! Да живееш с тази пенсия - това вече си е изкуство! "

...

[JImBeam]

Преди 8 часа, Малоум 2 said:

М-м, да-а-а! Заглавието на темата ни докара до днешния виц!

"Да доживееш до пенсия - това е мечта! Да живееш с тази пенсия - това вече си е изкуство! "

...

Както са тръгнали нещата ,скоро да доживееш до пенсия ще е  бленувана мечта, така че изобщо няма да се чудиш как да живееш с тая пенсия

[Frujin Assen]

Интересното е, че това се случва цели 30 години, след като партията вече е история... Интересно, дали през 1908 за всичко лошо в България е била виновна Османската империя...

[ramus]

1 hour ago, Frujin Assen said:

Интересното е, че това се случва цели 30 години, след като партията вече е история...

Защо да е "история" - има и в "сегашно време" и си продължава. Да, има изменения, но те измененията са ехо от големите социални промени... Партията също се изменя съобразно промените, като в това "историята" е просто история.

Идеологията е велика социална сила и много мощен инструмент за социално водене, задаване и реализиране на цели, посоки, отношения, ред... Дали ще е комунизъм или друг вид - за мен, лично, е без разлика.

Колкото до "виновните" - виновни винаги ще има. И в чисто личен план, търсенето на "виновен", на причината, на врага - донася усещане за намаляване на стрес и тревожност. Така, че "виновни" винаги ще се намерят. Виновните и причините, особено за негативни резултати, се търсят винаги "извън Търсещия". Въобще - инстинктивизмите си играят ръководната си роля... Разбира се - напълно "невидимо". Та - както е в личния план - в груповия е съвсем аналогично...

[resavsky]

Това че БКП била втора политическа сила към 1919 година.Ами след ПСВ има мощна лява вълна във всички европейски държави.Особено след победените.Съветски републики в Бавария и Унгария,германска комунистическа паргия с милиони членове и т.н.При сравнение с българските комунисти техния възход изглежда твърде умерен.

[resavsky]

За мощта на лявата вълна след 1918 година /главно въз основа на антивоенни настроения/ може да се отбележи факта че опити за създаване на съветски републики има дори в далечна Ирландия нещо което днес изглежда немислимо.Защо в България комунистите не постигат такива успехи?Може би защото една друга партия далеч по успешно се възползва от следвоенната демагогия.БЗНС с неговия харизматичен лидер Александър Стамболийски /към 1919 г. един Благоев е твърде стар а Георги Димитров твърде млад за да бъдат реални конкуренти на Стамболийски.Все пак по време на ПСВ именно БЗНС / а не тесните социалисти/ изнасят тежестта на антивоенната пропаганда.Което в цяла Европа се прави от левите и крайно левите партии.БКП се чувства засенчена от БЗНС и именно за борба с оранжевите е създадена Военната организация на БКП /която няколко години по късно ще извърши страшния атентат в "Света Неделя"/.Въобще не е случайно че на 9 юни 1923 година БКП по скоро подкрепят свалянето на Стамболийски и БЗНС като цяло.

[Frujin Assen]

Преди 13 минути, resavsky said:

За мощта на лявата вълна след 1918 година /главно въз основа на антивоенни настроения/ може да се отбележи факта че опити за създаване на съветски републики има дори в далечна Ирландия нещо което днес изглежда немислимо.Защо в България комунистите не постигат такива успехи?Може би защото една друга партия далеч по успешно се възползва от следвоенната демагогия.БЗНС с неговия харизматичен лидер Александър Стамболийски /към 1919 г. един Благоев е твърде стар а Георги Димитров твърде млад за да бъдат реални конкуренти на Стамболийски.Все пак по време на ПСВ именно БЗНС / а не тесните социалисти/ изнасят тежестта на антивоенната пропаганда.Което в цяла Европа се прави от левите и крайно левите партии.БКП се чувства засенчена от БЗНС и именно за борба с оранжевите е създадена Военната организация на БКП /която няколко години по късно ще извърши страшния атентат в "Света Неделя"/.Въобще не е случайно че на 9 юни 1923 година БКП по скоро подкрепят свалянето на Стамболийски и БЗНС като цяло.

Напълно си прав. Любовта между БКП и БЗНС е измислена после-след 1944 когато са искали да приобщят БЗНС и техните привърженици към Партията и затова "променят миналото". 

Ресавски, а може ли причината да е по скоро в огромното селско население у нас? Комунистите изначално се позиционират като работническа партия, а БЗНС като земеделска, а през 1919-20 селяните са подавляващо мнозинство. 

[resavsky]

Знам ли Фружине.Това вероятно е една от причините но не и единствената.Селското население си доминира в повечето европейски страни по това време но никъде няма толкова влиятелна селска партия по подобие на нашето БЗНС /макар че почти навсякъде са правени опити за изграждане на подобни партии/.Не подценявай Стамболийски като лидер - умело измества като водач на партията доказани земеделски водачи като Димитър Драгиев и Цанко Церковски.,единствен са опълчва на княз Фердинанд пред 1908 година,показва лична храброст през 1915 година при срещата с монарха..Стамболийски е целеустремен водач и талантлив демагог а БЗНС като цяло си има стройна организация.