Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата

[Gravity]

Точно това е лошото в заглавието, че Малоум не говори за него, а за други неща. За това е добре да се промени заглавието, или Малоум да предложи доказателството.

[Doris]

Е, в първия си пост говори, после става отклоняване . Като е написал такова заглавие, значи това иска да обсъжда.

[Малоум 2]

Отклонението към сплетените частици, макар и интересно, няма връзка с доказването на E=mc2. Но и ти имаш малко заслуга за него.

Колкото до заглавието, не виждам какво лошо има в него, просто трябва да се говори за извеждането на въпросната формула. На мен ми се струва, че си пропуснал да споменеш доста от условията при които получаваш резултата. Може би ще се изяснят, ако отговориш на въпросите на Сканер:

Отклонението за "скрити параметри" (кавичките показват метафорично ползване) не касае пряко доказването, а споменава заслуги на хората, мислили по тези въпроси...

От линка на Шпага:

(Николина М. Сретенова, ПОСТМОДЕРНАТА ΗΑУΚΑ И НЕЙНИТЕ КРИТИЦИ върху дебата Айнщайн- Бор и историята Сокал“, ХЕРОН ПРЕС • София • 1998)

ИНТЕРВЮ С ЖАН-ПИЕР ВИЖИЕ

„… Стр. 150 Аз съм напълно убеден, че вътрешната структура на електрона наподобява часовник. Основанието за подобна идея е следното. В рамките на квантовата теория на дьо Бройл - Бом е валидна релацията: Е = mс2 = hv, където v е честота. Можем да смятаме, че масата на частицата и нейната енергия са свързани с честотата на вътрешните й осцилации. Следователно можем да си мислим електрона като часовник, заобиколен от вълна. Ако електронът действително се движи от една точка до друга и осцилира във фаза със заобикалящата го вълна, тогава той е часовник. ..“

„… Стр. 151 Факт е, че Айнщайн изведе от квантовата механика съществуването на нелокални взаимодействия, които след това бяха потвърдени експериментално. Това означава, че теоретичната квантовомеханична формула е правилна…“

Моето мнение е, че със сплетени фотони - експериментално не се е доказала нелокалност, все още - не е достатъчно като доказателство. (По хипотезата: Изследовател се намесва в експеримента, посредством апаратурата си - това сме коментирали по-рано).

Повечето условия, при които се вижда логиката на извода са доста дълги като обяснения, защото се започва с етера, неговите свойства, употребата им за получаване на свойства на видове фотони (полеви обекти) и свойства на вещеви обекти (с маса на покой), видове движения и съгласуване със СТО и ОТО и т. н. - в блога има съдържание на книгата. Дълги са за "качване" във форум, затова - нека да я регистрирам някъде ... и тогава, евентуално - към повече обсъждания.

пп Извинявай, че ползвам постинга към теб, но ... всички искат промяна на заглавие.

Ето:

Моля, модератора: заглавието на темата: "Доказателство E=m.c² ", да стане:

"Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата"

...

[Gravity]

Е, в първия си пост говори, после става отклоняване . Като е написал такова заглавие, значи това иска да обсъжда.

Говори се, но това доказателство ли е според теб, както се очаква от заглавието?

[Doris]

Очаква се да се обсъжда въпроса за еквивалентност на маса и енергия,. Темите за това имат много постове, не е задължително нещо да се докаже още в първия.

Поставяли са ми нежелано от мен заглавие на тема и знам , че не е никак приятно.

[Gravity]

Очаква се да се обсъжда въпроса за еквивалентност на маса и енергия,. Темите за това имат много постове, не е задължително нещо да се докаже още в първия.

Чудесно, но за сега изглежда, че малоум няма намерение да го прави. До сега имаше достатъчно време и възможности да отговори на скенер.

Поставяли са ми нежелано от мен заглавие на тема и знам , че не е никак приятно.

И на мен, не е чак толкова неприятно. Тези неща не трябва да се приемат лично.

[Б.Богданов]

Заглавието е променено.

Извинявайте за закъснението, но не разполагах с компютър през последната седмица.

Поздрави, Б

[Doris]

Значи, първо отклоняване от зададената тема, а после промяна на заглавието, за да пасва на отклонението. На всичко отгоре, отклонението се прави с неверни твърдения. Теоремата на Бел само задава критерии - неравенства, по които да се установи има или не скрити параметри. Значи, не може твърдение за скрити параметри да и противоречи, а трябва да се направи експеримент, за да се види в конкретния случай има ли или не такива.

[Gravity]

Не съм съгласен! Бел показва какви неравенства(за определени корелации) удоволетворява всяка теория, в която има определен тип скирти параметри. В квантовата механика има ситуации, при които тези неравенства не са изпълнени. Което означава, че всяка теория/хипотеза, която има такива параметри е несъвместима с квантовата механика. Всички експерименти до сега, включително и тези тестващи неравенствата, показват, че предвижданията на квантовата механика съвпадат с наблюденията. Малоум твърди, че неговата хипотеза е съвместима с квантовата механика, той само показвал същностите и обеснявал. В същото време при него има такива скирити параметри. Просто няма как хипотезата му да е съвместима с квантовата механика и резултатите от наличните експерименти. Хипотезата трябва да се преправя съществено.

Също така, Дорис, не ми харесва, че намекваш, че нарочно съм отклонил. Ако Малоум не искаше да обсужда скритите параметри, а те са важни за хипотезата му, можеше да го каже веднага. Да каже, че темата е само за това или онова. Но доколкото стана ясно, той иска да се обсъжда хипотезата и всичко в нея.

п.п. Защитниците на малоумната хипотеза правили ли са си труда да погледнат какво точно е показал Бел? Оригиналната статия е достъпна онлайн и е четима, не се изискват специални знания.

Редактирано Август 14, 2014 от Gravity

[Б.Богданов]

Не съм съгласен! Бел показва какви неравенства(за определени корелации) удоволетворява всяка теория, в която има определен тип скирти параметри. В квантовата механика има ситуации, при които тези неравенства не са изпълнени. Което означава, че всяка теория/хипотеза, която има такива параметри е несъвместима с квантовата механика. Всички експерименти до сега, включително и тези тестващи неравенствата, показват, че предвижданията на квантовата механика съвпадат с наблюденията. Малоум твърди, че неговата хипотеза е съвместима с квантовата механика, той само показвал същностите и обеснявал. В същото време при него има такива скирити параметри. Просто няма как хипотезата му да е съвместима с квантовата механика и резултатите от наличните експерименти. Хипотезата трябва да се преправя съществено.

Също така, Дорис, не ми харесва, че намекваш, че нарочно съм отклонил. Ако Малоум не искаше да обсужда скритите параметри, а те са важни за хипотезата му, можеше да го каже веднага. Да каже, че темата е само за това или онова. Но доколкото стана ясно, той иска да се обсъжда хипотезата и всичко в нея.

п.п. Защитниците на малоумната хипотеза правили ли са си труда да погледнат какво точно е показал Бел? Оригиналната статия е достъпна онлайн и е четима, не се изискват специални знания.

Вероятно бъркам, но от малкото, което съм схванал от хипотезата на Малоум, тя не е квантовомеханична.

[Малоум 2]

Значи, първо отклоняване от зададената тема, а после промяна на заглавието, за да пасва на отклонението. На всичко отгоре, отклонението се прави с неверни твърдения. Теоремата на Бел само задава критерии - неравенства, по които да се установи има или не скрити параметри. Значи, не може твърдение за скрити параметри да и противоречи, а трябва да се направи експеримент, за да се види в конкретния случай има ли или не такива.

Да, от гледна точка на хипотезата (в случая за Бел) се получава, че са физически възможни и двата вида проявления: локално и нелокално - едното е по-ясно с термин "взаимодействие" - обмен на фотон за връзка (измерим)- води до класическа интерпретация, макар и от "квантов" механизъм на тълкуване от Изследовател. Другото е "въздействие" - еднократен акт върху наблюдаваното - неясно, откъде се случва действие върху някаква степен на свобода.

"Скрит" параметър е пространство-времето от фотоните на вакуума по "проводящата геодезична", свързваща сплетените частици (не_наблюдаем -не_измерим параметър - проводимост по фаза, а тя няма ограничения по скорост на пренос). Затова - експеримент с фотони - няма да внесе яснота от гледна точка на сегашното разбиране - ще си остава възможно двойственото тълкуване от Изследовател, щото не е ясно, къде се е намесил и ... доколко?.. Някои взеха да говорят (спекулативно), че със съзнание (Изследовател), може да се променя "съдбата" на бъдещето. Залита се към "ясновидството е възможно!"

Но, с хипотезата - може да се изясни: декохеренцията е съпроводена с премахване "паметта на структурата на вакуума за средата на опита" за проводимост по геодезични, дължащи се на вещевите обекти и полета от/на апаратура. Вече променената структура е "освободила" сплетения обект от фазовата му зависимост с "близнака". Непрестанното му образуване става с еднаква възможност по всички степени на свобода. И, тъй като за Изследовател, като не_наблюдаемо "нещо", което променя възможни изходи от експеримент, е винаги "мигновен" пренос, се обяснява като "нелокално" действие. (За Изследовател има случайности, за Природата - няма случайности)

За да стане "действие", то трябва освен промяна по "скорост на фазата", трябва " да пристигне" и промяна за груповата скорост и двете заедно определят действие, което да е наблюдаемо (но вече вещевата е с непрестанно образуване с вътрешна, собствена динамика, "несъобразена" с тази на близнака). Тоест - не се пренася информация със скорост по-голяма от Свак, дори и при нелокално действие. (при въздействие)

...

[Gravity]

Вероятно бъркам, но от малкото, което съм схванал от хипотезата на Малоум, тя не е квантовомеханична.

Определено не е. Но ако не греша, той настоява, че не е впротиворечие с квантовата механика, а само я обеснява.

[Малоум 2]

Вероятно бъркам, но от малкото, което съм схванал от хипотезата на Малоум, тя не е квантовомеханична.

Напротив - квантова е хипотезата.

"Започва" със зърнест модел на вакуума - затворено пространство-време с характерен размер под 10^-26 m - с "неподвижни" по място вакчастици, които като центри изграждат пространствена вакрешетка. Притежават СПХ (собствени пулсиращи характеристики), една от които е променлив в такт с непрестанното им образуване вектор- момент на количество на движение.

Тези вакчастици, поради малкия си размер, са недостижими от Изследовател. Затова е хипотеза - експериментално са недостижими.

Съответства на предишния "неподвижен" етер (ефир). Но, векторът на импулса им, дава възможност за вероятностно "построяване", описване на пространствени структури - съответно с линии, повърхнини, обеми - които структури с непрестанното си образуване, изграждат обобщено, заради огромната си честота на образуване - фигури с големи (ядрени и атомни, и молекулни) размери, обхванати от слоеве от повърхнини. Те също притежават СПХ. Образуват два вида обекти - полеви (фотони на съответно поле) и вещеви (с характеристика маса на покой), и всички останали физически свойства.

На всеки слой може да се съпоставя вид физическо взаимодействие. "Скрит параметър" е този, който е НЕНАБЛЮДАЕМ от Изследовател

И, най-важното, което се ... изхабих да обяснявам, вече: Взаимодействието винаги протича като процес: Поглъщане_Престой_Излъчване на фотони.

Така етап от взаимодействие в микро-света : "поглъщане_престой" е "скрит" параметър, колкото и чудно да изглежда - има го като етап, но - не можем да твърдим: влияем ли върху проявлението, кога и колко?. Скрит е в кавички, не защото е неизвестен, а защото е неуправляем от Изследовател.

И, според мен - квантова е хипотезата ... след като всичко, що е взаимодействие между обекти, става с кванти

...

[Малоум 2]

Ето възможността алтернативно да се въведе етер (неподвижна среда за пренос на импулс с електромагнитни вълни - със "светлина" ), без да се противоречи на постулираното в СТО и в синхрон с "новото" заглавие:

Вторият постулат на Айнщайн е – скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й!

Съвсем не означава, че във всяка ИС, се измерва Свак, та да се употребява и като часовник. Употребата на Свак в използваните трансформации на Лоренц в СТО, е измислено за спасяване на понятието за относителност, като „следствие“ на втория постулат, поради „изгонването“ на етера.

(Да припомня по хипотезата - вещевите частици и фотони се образуват непрестанно чрез структуриране по СПХ, посредством цикличен пренос на смущение-вакфотони (ЕМП) върху неподвижни „по място в пространствена вакрешетка“ етерни частици. Известно е: ЕМП е неподвижно - движат се измененията от „средната“ му стойност, по него – пренася се импулс на полето с електромагнитни вълни – смес от множество фотони.)

Известно е също: във всяка ИС се измерва Ссреда. И в Лоренц-трансформациите в СТО, може да се замести Свак = n.Ссреда (n – показател на пречупване за различните среди в различни ИС).

Така – опитите за намиране на абсолютна скорост (на телата спрямо етера)… пак отпадат като възможност. Вакуумните частици (и вакфотони) са недостижими за Изследовател и приборите му – като цялостна структура са „огромни“ по размер като образувания, в сравнение с размерите на вакуумните обекти.

Опит аберация - неподвижен излъчвател (звезда) и етер-неподвижна среда, спрямо движещи се обекти (Земя) – не пречи като опит, щото при него се „пита“ със светлина, а всички прибори са формообразуващи се от „светлина“ (в средните мащаби - фотони на различни полета). Падащите фотони от звездите към Земята са си в Ссреда, като „капки дъжд“ и класическият извод, че етерът е неподвижен спрямо движещите се тела, е верен като наглед за Изследовател.

Опит Физо – с течащата вода – поради взаимодействие на светлината с водната среда: поглъщане_пренос_преизлъчване, се променя фазата на правия и обратния преизлъчвани лъчи, защото непрестанно образуващото се вещево, забавя част от погълнатото лъчение по време на „поглъщане_пренос“, а преизлъченото зависи от скоростта (вектор) на частици от водата(средата). Интерференчната картина се явява „трети наблюдател“ за събития в две подвижни ИС с взаимно противопосочни скорости. Тогава, по резултатите от този опит не може да се установява скорост спрямо етера, щото си е опит с вещества в Ссреда на две ИС. А и размерите на веществата, и фотоните от Ссреда са взаимозависими. Едното „прави“ другото и обратно.

Опит Майкелсън-Морли – тук пък директно се „вижда“ (със светлина), че Ссреда е определяща –като единствена, независимо от направлението и големината на раменете на интерферометъра. Има взаимо-зададено Лоренц-Фитцджералд скъсяване по посока на движение на ИС (без значение накъде) и е обективно. Това произтича от непрестанната направа на обектите в Ссреда. Значи, и този експеримент не е за установяване на движение спрямо етера.

(Въобще – според мен, не е бил доизмислен етерът по свойства, та да се налага „изгонване“-то му, от съвремената физика.)

Тъй като непрестанното образуване е с „честота“ на образуване, то това е и внедрен часовник във всяка вещева и доколтото тя се формира с ОВ от околното ЕМП, то и дължината (мярка) и времето (часовник) на всяка ИС, стават собствени – във всяка ИС има обективно, за неподвижен спрямо нея наблюдател, собствена мярка за пространство и собствена мярка за време, които са взаимозависими с Ссреда. Това означава, че всички времеви интервали ще съответстват и на пространствената мярка и затова – всички физични процеси, ще протичат по един и същ начин във всяка ИС - ( това е първи постулат).

Ссреда, е задала формата и размерите на уредите, „отговаряйки“ за вещевите и връзките при непрестанното им образуване, т. е., предварително е „настроила“ уредите – колко да са големи във всякаква възможна посока на образуването им –зададена е непрестанна промяна на вещевите. Тя, Ссреда, се явява фактическата максимална и гранична скорост в ИС (и по Максуел_изискване е така), с която могат да се пренасят сигнали в тази ИС – по тези сигнали непрестанно се „престрояват“ свойствата и на частиците, и на уредите.

...

Редактирано Август 18, 2014 от Малоум 2

[Шпага]

Здрасти, Малоум! Започнах да чета постинга ти, но засякох на това място:

... Известно е също: във всяка ИС се измерва Ссреда. И в Лоренц-трансформациите в СТО, може да се замести Свак = n.Ссреда (n – показател на пречупване за различните среди в различни ИС).

Според мен понятието "Инерциална система" е несъвместимо с наличието на каквато и да е среда... с "показател на пречупване", Равномерното и праволинейно движение не би било възможно през такава среда, тъй като тя ще оказва съпротивление и съответното тяло ще промени скоростта си, или пък - за да я запази същата - ще трябва върху него да бъде приложена някаква сила.

Всъщност затова СТО е изградена върху абстракцията "ИС" - без среда, без пречупвания на светлината и прочие.

[Малоум 2]

Здрасти, Малоум! Започнах да чета постинга ти, но засякох на това място:

Според мен понятието "Инерциална система" е несъвместимо с наличието на каквато и да е среда... с "показател на пречупване", Равномерното и праволинейно движение не би било възможно през такава среда, тъй като тя ще оказва съпротивление и съответното тяло ще промени скоростта си, или пък - за да я запази същата - ще трябва върху него да бъде приложена някаква сила.

Всъщност затова СТО е изградена върху абстракцията "ИС" - без среда, без пречупвания на светлината и прочие.

Здрасти!

ИС може да е и система от много тела, но заедно с техните полета-връзки (Айнщайн), идеализирано - приемани за съвместно движещи се по инерция и условно неподвижни по мястото си в системата. За всяка вещева част на такова - може да се "захване" КС - като условна нула за отчет и да се извършват измервания от Изследовател. Разполага с единица мярка за дължина, която налага "неподвижно на местността", за да определя разстояния.

При изпълнение на измервания, метърът на Изследовател може да "шари" навсякъде - в каквото и да е направление по координати на КС.

Повтарящи се събития (изгрев-залез на Светило, например, или - "кап-кап" на капки от кофа, или песъчинки от съд някакъв ) може да приеме, условно - за часовник, който да му отчита интервал време. Така, отношението интервал_път към интервал_време, ще му даде скорост на нещо, което се движи спрямо ИС. Понеже "интервал" е ... разтегливо понятие и много се влияе от точността на измерване, то - идеята е - тези интервали да са хем зависими, хем по-кратки.

Хубаво е и ако е възможно, поне в ИС - всички точни часовници, да показват едно и също време (общо време на ИС) - за да няма "разминавания по гарите" . Значи - ако имаме възможно най-голяма скорост на пренос на информация, то, с нейна помощ, да синхронизираме разпръснатите часовници по ИС, които да показват едно и също "общо" време. Тая скорост е скорост на светлината...

Да, ама Изследовател не живее във вакуума на Космоса - няма въздух, няма "топло", няма "водни пари".

Принуден е да ползва среда в която живее и ... изследва. Когато е открил ЕМВълни - те ..., посредством разсейване в средата му на пребиваване, са му изяснили защо небето е синьо ... и ред други разсейвания...

Средно - ЕМП, в което се разпространяват ЕМВ, поради възможно взаимодействие на светлината с наличните вещеви обекти в ИС (че взаимодейства - е доказано отдавна) - скоростта на светлината в среда е по-малка от скоростта на светлината във вакуум. Изследовател разполага само с Ссреда - за да "отиде" при Свак - трябва да ползва пречупващите свойства и разсеяното от местността... Това обогатява СТО, си мисля.

...

Редактирано Август 18, 2014 от Малоум 2

[Малоум 2]

Ето откъде може да се изтегли книгата.

Има и отговори на въпросите, задавани по-рано, в дискусията

https://drive.google.com/file/d/0B1RkVb_dwPf9SC13d2J5Z29ibEhweUNvWTNINGdtM1pBSzZN/view?pli=1

Приятно четене.

...

[begetron4]

: Възможността за единно обяснение на Природата, трябва да съдържа всеобхватността, която да обясни съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. С Физико-математическия подход е невъзможно да се намери и докаже такава единна основа, защото извън него остава химията, биология,психологията, науката за човека и обществото и др. На запад търсенето е познато като Теория на всичко, а в България като Всеобщ закон. Западната постановка е само на физическа основа, която е погрешна, а нашата източна включва и системното познание, диалектиката, философията и др., която е на по правилна позиция с възможност за всеобхватно обобщаване да се търси не само общата основа обединяваща всичко, а и виновника за разединение на всичко. Това би трябвало да бъде система или системи обединяващи и обхващащи всичко.

[Б.Богданов]

: Възможността за единно обяснение на Природата, трябва да съдържа всеобхватността, която да обясни съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. С Физико-математическия подход е невъзможно да се намери и докаже такава единна основа, защото извън него остава химията, биология,психологията, науката за човека и обществото и др. На запад търсенето е познато като Теория на всичко, а в България като Всеобщ закон. Западната постановка е само на физическа основа, която е погрешна, а нашата източна включва и системното познание, диалектиката, философията и др., която е на по правилна позиция с възможност за всеобхватно обобщаване да се търси не само общата основа обединяваща всичко, а и виновника за разединение на всичко. Това би трябвало да бъде система или системи обединяващи и обхващащи всичко.

Това пък къде го пише? За западното виждане и за източното?

Просто не е вярно.

Към момента аз съм чул само за Теория на всичко. Понятието Всеобщ закон за първи път чувам... след търсене с Гугъл не откривам подобен.

[begetron4]

Не може да се разчита само на Гуъл и Уикиледия, защото в тях не е вкарано цялото научно познание. Притежавам 6 -7 хиляди тома собствена библиотека от всички области на познанието, от която едва ли 100 - 200 книги могат да се намерят в интернет, а колко са книгите съдържащи цялото научно познание, издадени от древността до днес.

Със зараждането си философията е започнала търсенето на всеобщия закон управляващ съществуването и развитието на света. Първият е Орфей, който издига начало на всичко - времето, следва Дао на Лао Дзъ, слез него са четирите елемента (земя, вода, въздух и огън) в Древно индийската и Древнокитайската философия, Анаксимандър (610 -546 г. пр. н. е.) издига единното начало с безпределния апейрон съдържащ противоположностите в равновесие от които се ражда света, Хераклит Ефески (530 - 470 г. пр. н. е.) приема за единно начало огънят, а логосът като Всеобщ обективен закон на действителността и слага началото на диалектиката, Питагор употребил първи думата философия, издига за начало на всички неща числата, Емпедокъл (460 - 430 г пр. н. е.) с корените на нещата включващи също четирите елемента като начало на .всичко като управляват света чрез враждата и дружбата, Демокрит (470 - 370 г. пр. н. е.) издига като първоматерия неделимия, неунищожим и несътворим атом, Платон полага началото на обективния идеализъм и приема за начало на всички неща вечните и неизменни идеи, Аристотел (384 - 322 г. пр. н. е.) издига формата като първопричина на всички неща, а най-висшата форма - кълбовидната е формата на Бог,.Маркс и Енгелс поставят началото на научната диалектика, върху диалектичните закони открити от Хегел и с това правят за първи път философията научна като я обединяват с естествознанието. Философията поставя началото си с търсенето на Всеобщ закон, но с празнотата на познанието и ражда естествознанието, което на днешния етап е натрупало огромно доказано познание, от което философията да извлече този закон или да се върне оттам от където е започнала своето търсене, но вече с натрупано огромно познание. Тази нужда е отбелязана от много физици на елемнтарните частици, космолози и др., но ако питаме гугъл той не знае за това.

На съвременния етап в България има нестандартна Академия за свободна изява на нови идеи, където се предлагат и интересни разработки свързани с Всеобщи закономерности. Такава е книгата на Н. Манолов "Контактът" и "Трибология и интердисциплинарност". Други книги са "Универсалният закон" на Г. Станков, "Резумално-изоморфният принцип на К. Томов, "Тетралектика на природата" на Ц. П. Иванов, продължение на диалектиката, се явява като Всеобщ тетрасиметричен (тетралектичен) закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, Механизъм на еволюцията със системни доказателства от всички области на познанието и др. автори. Към посочените може да прибавим и Теория на отражението на Т. Павлов. Посочените разработки са интердисципли5нарни, търсещи връзката на Всеобщото между всичките науки, като наследство от Древна Индия, К/итай и Гърция. Докато западното търсене е съсредоточено върху физическага първопричина със заглавие Теория на всичко. Такива са "Теория на всичко" на Хокинг, Теория, "Теория на всичко" на Д. Фридмон и други със същото заглавие, което търсене не отговаря на същността на заглавието.

Напиши Тетралектика на природата, на български разбира се и ще видиш всичко за Тетралектиката и Гугъл все пак не е толкова невеж за колкото го мисля.

Редактирано Юли 6, 2015 от begetron4

[Б.Богданов]

Тетралектиката това е синтетичен всеобхватен закон на философията като: Всеобщ не разумен тетрасиметричен закон управляващ всичко съществуващо и развиващо се, виновник за съществуването и развитието на света. Тетралектиката е продължение на диалектиката, която не се наложи като всеобхватен материален закон на съществуването и развитието, което определя нейната непълнота и противоречивост. Произходът на думата Тетралектика е свързан с броя на противоположностите които са 4 на брой и представляват нейната основа, което отговаря на гръцкото тетра със значение 4. Най-кратката и формулировка е: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.

Чрез Тетралектиката философията се превръща в доказателствена наука, която е обвързана с естествознанието като методология, за да извлича своите системи от реалната обективна действителност на материята, да ги доказва чрез нея, да достига нови истини за нея и да ги прилага за нейното преобразуване в името на човека. Това съдържа възможността за решаване на много философски и научни проблеми, проблеми на човека и обществото като съществуване, развитие и управление. Понеже Тетралектиката е всеобхватна, нейните системи се намират във всичко съществуващо и развиващо, което лесно може да се наблюдава, доказва и разбира, защото те се намира навсякъде около нас и вътре в нас като реална материална действителност. Този всеобщ закон е търсен от всички философи и учени на всички времена. На запад това търсене днес е известно като Теория на всичко, но поради неправилния подход към него, то е неуспешно. Всяка разумна цивилизация на определено ниво от своето развитие, ако не разкрие този всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света, престава да съществува. При разкриване на всеобщия закон се установява единен мироглед съдържащ истината за съществуването и развитието на материята и цивилизацията продължава своето разумно съществуване и развитие.

Този цитат е свързан индиректно с физиката, а този раздел е именно физика. Предполагам, че мястото на подобна тема е в някои от другите раздели.

ББ

[Малоум 2]

Ето, че вече има експериментални потвърждения на твърденията-изводи за "живата материя" от хипотезата. (Животът е потопен в електромагнитно поле!)

Природно е програмирана ... живата материя - "програмируема материя" - така наречена, която е един от обектите на статията:

http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Svetlinata-kato-dvizheshta-sila-na-programiruema-materiia_44149.html

Светлината като движеща сила на "програмируема материя"

Доказателствата за концепцията, публикувана наскоро в Science Advances, показва как светлината с определена дължина на вълната може да се използва, за да накара т. нар. активен материал" да се движи. Снимка: AR Doreto Santos

 

Светлина с определена дължина на вълната може да се използва, за да захранва с енергия и управлява движението на частици от активен материал, наречен "програмируема материя".

Такива материали могат динамично да променят своята форма, структура и някои други свойства, според заложената в тях програма. В бъдеще това откритие ще се използва  в най-разнообразни области - медицината, машиностроенето, космоса.

Доказателствата за концепцията е публикувана наскоро в Science Advances и е със свободен достъп.

Моделът на активен материал, частиците на който започват да се движат под контрола на светлина с определени параметри, е разработен от Йоаким Стенхамар (Joakim Stenhammar) учени от Университета Лунд, Швеция, съвместно с изследователи от Университетите в Дюселдорф, Единбург и Кембридж, съобщава сайтът на шведския университет

Светлината кара синтетично произведените частици, също така и някои микроорганизми като бактерии и водорасли да започват да се движат, спонтанно образувайки структура, която може да се сравни с помпа.

Чрез промяна на формата на падащия лъч светлината, неговата интензивност и дължина на вълната, може да се контролира посоката и скоростта на движение на частиците на програмируемата материя.

Изследванията, свързани с програмируемата материя са сравнително нова област. Учените вече са успявали да постигнат такова поведение на частици материя, които използват, за да се придвижват един вид гориво, като например водороден пероксид или захар. Новата разработка на материя, чиито частици, за да функционират се нуждаят само от светлина е голям пробив в тази област.

"В нашата стратегия има голям потенциал за разработка на един евтин и лесен начин за изпомпване на енергия и управление на функциите не само на частици от активни материали, но и на микроорганизми, които ще действат като микророботи", - заяви Йоаким Стенхамар. - "Използването на такива активни частици може да произведе програмируема материя, която ще прехвърли редица технологии от категорията на научната фантастика в категорията на реалните неща. Само си представете някакви универсални предмети, които променят своята форма и функционалност според човешката воля. Освен това, конструкциите, създадени от такива материали, могат бързо да се адаптират към всякакви колебания на параметрите на околната среда, изменяйки структурата, функциите и свойствата на материалите."

"Сега все още не сме готови да произведем пълнофункционални програмируеми материали, притежаващи широк спектър от възможности" - пишат изследователите, - "Но нашата работа е една от първите стъпки към реализация на нещо, което в момента се смята за абсолютно невъзможно".

...

[fantom4e]

Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Ето, че вече има експериментални потвърждения на твърденията-изводи за "живата материя" от хипотезата. (Животът е потопен в електромагнитно поле!)

Природно е програмирана ... живата материя - "програмируема материя" - така наречена, която е един от обектите на статията:

 

Ъъ, кое се потвърждава?

можеш ли да обясниш разбираемо?

[Малоум 2]

Имам предвид хипотезата за непрестанното образуване на частиците (някъде, по-горни постове, е даден линк към книгата - описвам, на база физическа хипотеза, как е възникнал живота, как се осъществява саморазвитие, самоорганизиране на основата на въглеродни вериги, които могат да се "управляват-задвижват" с външни за обектите полета - ЕМП.

Вкл. промяна форма, размери, движения - колективни ефекти при био- структури, благодарение на Петата сила - "темброво" съответствие на взаимодействия и въздействия, и при изменения на елмагн. вълни  - посредством  Обратна Връзка, като се "вижда" от хипотезата- защо е възможна.)

"...

Чрез промяна на формата на падащия лъч светлината, неговата интензивност и дължина на вълната, може да се контролира посоката и скоростта на движение на частиците на програмируемата материя..."

Известно е, че пиезо- кристалите също "еднозначно" реагират на промените на елмагн. поле - когато изменението е точно-кратно, в резонанс със собствените  трептния на кристала - променя се формата му например - резонира, вибрира, а това е движение под действие на фотони. И обратното - при механична промяна на формата - излъчва елмагн. фотони. Понеже кратните фотони са съизмерими с константите на кристалната решетка на тялото, то и фотоните са от "смесен" спектър.

Малко по-друг е въпросът при дългите въглеродни макромолекули (белтъчини, например). Също променят форма и размери при облъчване и обратно - при механично въздействие - излъчват ИЧ- фотони (или фотони от видимия спектър). По-друго е, защото ... кристалът може да се разруши ... без значителни последствия, докато при макромолекулите, участници в колективни действия, не бива да се разрушават при въздействие на външни за тях полета - бързо дефектират и околните, а и не се пренася правилната информация с тях. Механичните колебания при био- структурите, пораждат фотони-информация, на ентропиен принцип - еластичност, докато при пиезо- кристалите  и др. "нееластични" структури- излъчването е с големи енергийни разлики - прескачане на различни нива на електроните. Формулирал съм и какво представлява "живот" и защо само на въглеродна основа може да достигне организация "съзнание и разум" - на база хипотезата, разбира се.

Получи се, че именно заради непрестанното си образуване, био- структурите реагират - без да се разрушават, може да им се управляват движенията (възможните процеси) с малки изменения на електромагнитни полета (малки амплитуди). Вкл. видимия спектър. А, био- структурите са природно " програмируема материя ". На база Еволюция е постигната Програмата!

Та, това което е извод от хипотезата - се потвърждава от експерименти, описани в статията.

...

[fantom4e]

да обясниш разбираемо, без да прескачаш от кристали на белтъци, пиезо и ентропия и т.н.

имаш хипотеза за......

статията казва че.... което потвърждава....

и без препратки!

просто, като за ученик с колкото се може по-малко думи? ще можеш ли?

 

и ако се чудиш защо: никак не е удобно да цитирам мнението ти, и на всяко място където имам въпрос/възражение и т.н. да го вмъквам, накъсва се и става неразбираемо.