Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/chernite-fotoni-tova-li-e-tajnata-peta-sila-vav-vselenata/

Черните фотони – това ли e тайната пета сила във Вселената?

Физиците са на лов за невидимата ръка, която оформя Вселената и галактиките в нея. Сега те са обърнали погледа си към „тъмната страна“ на нещата. По-специално един екип гледа зад всяка „космическа скала“ за така наречените тъмни фотони, които биха могли да предават неизвестна досега сила на природата.

Тези фотони биха опосредствали взаимодействието между цялата нормална материя и невидимата страна, наречена тъмна материя. Учените отдавна са разбрали, че в природата властват четири известни сили, така че как друга сила може да се е скрила толкова дълго? Тези четири известни сили съставляват крайъгълния камък на нашето ежедневие: тираничната, но краткотрайна и много силна ядрена сила, която свързва атомните ядра заедно; неясната и безшумна слаба ядрена сила, която контролира радиоактивния разпад и взаимодейства със субатомните частици, наречени неутрино; смелата и ярка електромагнитна сила, която доминира в живота; и фината гравитационна сила, далеч най-слабата от квартета.

Използвайки тези четири основни сили, физиците са в състояние да нарисуват портрет на субатомните и макроскопични светове. Няма взаимодействие, което да не включва една от тези четири сили. И все пак мистерии все още изобилстват по отношение на взаимодействията във Вселената, особено при най-големите й мащаби. Когато намаляваме мащаба до галактиката и отвъд нея, възниква нещо невидимо и неопределено, което учените наричат тъмна материя.

Дали тъмната материя е проста и неподправена, или крие множество от неизвестни досега сили?

Сега международен екип от физици са използвали хранилището за данни от Големия адронен колайдер – най-големият уред за разбиване на атоми в света и са описали своята работа в онлайн списанието arXiv. Засега търсенето им се оказва напразно – което е отчасти добра новина. Това означава, че познатите ни закони на физиката все още действат и са валидни. Но от друга страна все още не може да бъде обяснена тъмната материя.

Тъмната материя е хипотетична форма на материята, за която се твърди, че представлява около 80% от общата маса на Вселената. Всъщност не знаем какво създава всички тези невидими неща и откъде идват те, но знаем, че съществуват, а най-голямото доказателство за това е гравитацията. Проучвайки движенията на звездите в галактиките и галактическите клъстери, заедно с еволюцията на най-големите структури в Космоса, астрономите почти универсално стигат до извода, че има нещо повече от това, което се вижда.

По-добро име за тъмната материя може да е невидима материя. Въпреки че можем да заключим за присъствието й от влиянието й върху гравитацията, тъмната материя просто не взаимодейства със светлината. Ние знаем това, защото ако тъмната материя взаимодействаше със светлината (или поне, ако тя взаимодействаше със светлината по начина, по който го прави познатата материята), досега щяхме да видим мистериозната субстанция. Но доколкото може да се каже, тъмната материя не поглъща светлина, не отразява светлина, не пречупва светлина, не разсейва светлина и не излъчва светлина. За тъмната материя светлината най-вероятно дори не съществува.

И така има голяма вероятност легиони от тъмни частици да се движат през тялото ви в момента. Комбинираната маса на този безкраен поток може да оформи съдбите на галактиките чрез гравитационно влияние, но тя преминава през нормална материя, без никакво въздействие.

Тъй като не се знае от какво е изградена тъмната материя, сега учените са свободни да съставят всякакви сценарии, както обикновени, така и фантастични. Най-простата картина на тъмната материя казва, че тя е голяма и основна във Вселената. Да, тя съставлява огромното мнозинство от масата на Вселената, но в същото време се състои само от една, много мощна частица, която не прави нищо друго, освен да има маса. Това означава, че тъмната материя може да се представи че я има чрез гравитацията, но никога не взаимодейства чрез никоя от другите сили. Никога няма да забележим тъмна материя, правейки нещо друго.

Когато теоретиците се отегчават, те подготвят идеи за това какво може да бъде тъмната материя и по-важното – как може да бъде открита. Следващото ниво нагоре по скалата на интересните теории за тъмната материя казва, че веществото може понякога да взаимодейства с нормална материя чрез слабата ядрена сила. Тази идея мотивира експериментите и детекторите за откриване на тъмна материя по целия свят днес.

Но въпреки това този сценарий предполага, че все още има само четири сили на природата. Ако тъмната материя обаче, е съставена от невиждана досега частица, тогава е напълно разумно да се предположи, че тя е „опакована“ с неизвестна досега сила на природата – или може би с две, кой знае ? Тази потенциална сила или две, може да позволява на тъмната материя да взаимодеиства само с тъмна материя, или може да преплете тъмната материя и тъмната енергия (която ние също не разбираме), или може да отвори нов комуникационен канал между нормалния и тъмния сектор на нашата Вселена.

Един предложен комуникационен портал между светлата и тъмната страна е нещо, наречено тъмен фотон, аналогичен на познатия (светлия) фотон на електромагнитната сила. Ние не можем да видим или вкусим или помиришем тъмните фотони директно, но те могат да се смесват с нашия свят. При този сценарий тъмната материя излъчва тъмни фотони, които са сравнително масивни частици. Това означава, че те имат ефект само в малък диапазон, за разлика от техните светлинни колеги. Но понякога тъмен фотон може да взаимодейства с обикновен фотон, променяйки неговата енергия и траектория.

Това би било много рядко събитие; иначе отдавна щяхме да забележим нещо странно с електромагнетизма.
Така че, дори и при тъмни фотони, ние не бихме могли да видим тъмната материя директно, но бихме могли да усетим съществуването на тъмните фотони, като изследваме електромагнитните взаимодействия. В малка част от тези взаимодействия, тъмен фотон може да „открадне“ енергия от обикновен фотон, взаимодействайки с него.

В статията за arXiv, физиците съобщават резултатите си, след като изследват тригодишните данни от Super Proton Synchrotron, вторият най-голям ускорител на частици в CERN. За този експеримент учените разбиват протоните в субатомен еквивалент на тухлена стена и разглеждат всички „парчета“ в последствие.

В останките изследователите са открили електрони , при това много. В продължение на три години учените са преброили над 20 милиарда електрона с енергия над 100 GeV. Тъй като електроните са заредени частици и обичат да взаимодействат помежду си, високоенергийните електрони в този експеримент също пораждат и много фотони. Ако съществуват тъмни фотони, тогава те понякога трябва да си взаимодействат и да откраднат енергия от един от обикновените фотони, явление, което би се показало в експеримента като липса на светлина.

Това търсене на тъмни фотони не даде резултат – всички нормални фотони присъстват и бяха отчетени – но това не изключва изцяло съществуването на тъмни фотони. Вместо това, този резултат поставя ограничения върху допустимите свойства на тези частици. Ако те съществуват, биха били с ниска енергия (по-малко от GeV, базирани на резултатите от експеримента) и биха били рядко взаимодействащи с редовни фотони.

Търсенето на тъмни фотони обаче продължава, като бъдещи експерименти предстоят и те ще са поставени още повече на предположението за съществуването на тези частици в субатомния свят."

...

...

Не са фотони, а обвивки, структурирани от всички "вътрешни излъчватели" на тяло (слоеве на частица), заради непрестанното образуване на частите и слоевете на "масов" обект. По подобие на "сапунени" мехури - кухи обвивки, образуващи се за всеки цикъл на образуване на цялото. Те се "излъчват" във вид Информация, наподобяваща най-външната обвивка от еквипотенциални повърхнини на вътре-излъчвателите. Затова са "невидими", а и преносът на импулс е минимален - кухи са, но облекчават образуването на подобни частици върху тях - вак-подложка са, структурират околно вак-пространство - обяснява наличието на константата на фината структура - промяната на формата на обвивката - в слабо магнитно поле, променя се масата (енергията), т.е., променя коефициентът на съпротива срещу принудително движение, заради формата си. Декохеренцията ги разрушава тия "балони", на разстояния за няколко дължини на вълни, съответстващи на характерен размер на частицата. Влияят на инертната маса, която е принципно електромагнитна маса - съпротива срещу промяна на инерциалното движение на частицата, като едно цяло. (а не само "тежка" маса от гравитони, излъчени от керна на частицата - изключителна слаба ... за сила - възможно най-ситно балонче). Така - и тази Пета-та сила, е сила с ентропиен произход - въпрос на изначално подреждане на вак-частиците, при цялостно структуриране на обекта, с минимална енергия на образуване. Подобните по форма обекти могат ентропийно да се привличат, но, ако декохеренцията е "чуждо" действие м/у две тела - може и да се отблъскват - хаосът помежду им, "пречи" за образуването им с минимална енергия за образуване. Също е слаба сила, подобно тая от гравитоните и затова "действието" й е забележимо при огромни образувания, като Галактики, например. Съизмерими са двете сили и затова могат да осигуряват равновесно състояние. Затова изглеждат като действие "анти-гравитация", при наличие на хаос между две галактики - проявява се сила на отблъскване помежду им - обяснява Разбягването на галактиките с почти една и съща скорост (константа на Хъбъл), а на големи разстояния помежду им - разбягване с ускорение - гравитационната сила, която им действа на привличане, става по-малка от ентропийната за отблъскване.

...

Редактирано Септември 3, 2019 от Малоум 2

[Малоум 2]

Хубавото е, че има съмнения в правилността на сегашните модели... Само дето си мислят, че няма трета алтернатива (хипотезата ми), мака и да "виждат" непрестанното образуване на частиците. Естествено, когато са "свободни" да са по-големи по обем, в който да съществуват - образуват се във взаимодействие със заобикалящото ги ЕМПоле на експеримента. А кварките, "светят" като очички при тези взаимодействия, заради временното поглъщане-излъчване на квант от околното поле.

https://megavselena.bg/misteriya-se-krie-vav-vseki-atom-vav-vselenata/

Мистерия се крие във всеки атом във Вселената

Никой наистина не знае какво се случва вътре в един атом. Но две конкурентни групи учени смятат, че са разбрали това. И двете гпупи се надпреварват, за да докажат, че собствената им визия е правилна.

Ето какво знаем със сигурност: Електроните свистят около „орбитали“ във външната обвивка на атома. След това има някакво празно пространство. И тогава, точно в центъра на това пространство, има мъничко ядро – плътен възел от протони и неутрони, които дават на атома по-голямата част от неговата маса. Тези протони и неутрони се струпват заедно, обвързани от това, което се нарича силна сила. И броят на тези протони и неутрони определя дали атомът е желязо или кислород или ксенон и дали е радиоактивен или стабилен.

Все пак никой не знае как тези протони и неутрони (известни заедно като нуклони) се държат вътре в един атом. Извън атома протоните и неутроните имат определени размери и форми. Всеки от тях е съставен от три по-малки частици, наречени кварки, и взаимодействията между тези кварки са толкова интензивни, че нито една външна сила не би могла да ги деформира, дори и мощните сили между частиците в ядрото. Но от десетилетия изследователите знаят, че теорията по някакъв начин е погрешна или непълна.

Експериментите показват, че вътре в ядрото протоните и неутроните изглеждат много по-големи, отколкото трябва да бъдат. Физиците са разработили две конкуриращи се теории, които се опитват да обяснят това странно несъответствие и привържениците на всяка от тях са съвсем сигурни, че другото е неправилно. И двата лагера са съгласни обаче, че какъвто и да е правилният отговор, той трябва да идва от поле, извън тяхното.

„От поне 40-те години на миналия век физиците са знаели, че нуклоните се движат в малки тесни орбитали в ядрото“, заявява Джералд Милър, ядрен физик от Вашингтонския университет, пред Live Science. Нуклоните, затворени в движенията си, имат много малко енергия. Те не отскачат много, сдържани от силната сила.

През 1983 г. физиците от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) забелязали нещо странно: лъчите от електрони отскочили от желязо по начин, който е много различен от начина, по който отскачали от свободните протони, обяснява Милър. „Това беше неочаквано; защото ако протоните вътре във водорода са със същия размер като протоните вътре в желязото, електроните би трябвало да отскочат по почти същия начин“.

С течение на времето учените стигат до извода, че става въпрос за размер. По някаква причина протоните и неутроните в тежките ядра действат така, сякаш са много по-големи, отколкото когато са извън ядрата. Изследователите наричат това явление ефектът на ЕМС, по името на European Muon Collaboration – групата, която случайно го е открила. Това обаче, нарушава съществуващите теории на ядрената физика.

Ор Хен, ядрен физик в MIT, има идея, която потенциално би могла да обясни какво се случва.

Докато кварките, субатомните частици, които образуват нуклони, силно взаимодействат в рамките на даден протон или неутрон, кварките в различни протони и неутрони не могат да взаимодействат много помежду си, обяснява той. Силната сила вътре в нуклона е толкова силна, че затъмнява силната сила, която държи нуклоните към други нуклони.

„Представете си как седите в стаята си и разговаряте с двама свои приятели със затворени прозорци“, казва Хен. „Триото в стаята са три кварка вътре в неутрон или протон. Отвън духа лек бриз. Този лек бриз е силата, която държи протона или неутрона до близките нуклони, които са „извън“ прозореца. Дори ако малко от този бриз се промъкне през затворения прозорец, едва ли ще те засегне“.

И докато нуклоните остават в орбиталите си, това е така. Въпреки това той казва, че последните експерименти показват, че във всеки един момент около 20% от нуклоните в дадено ядро всъщност са извън техните орбитали. Вместо това те са сдвоени с други нуклони, взаимодействащи в „корелации на къси разстояния.“ При тези обстоятелства взаимодействията между нуклоните са много по-високо енергийни от обикновено, казва той. Това е така, защото кварките пробиват през стените на техните отделни нуклони и започват директно да си взаимодействат, а тези взаимодействия на кварк с кварк са много по-мощни от взаимодействията нуклон-нуклон.

„Тези взаимодействия разрушават стените, разделящи кварките вътре в отделни протони или неутрони“, казва Хен. Кварките, съставляващи един протон, и кварките, съставляващи друг протон, започват да заемат същото пространство. Това кара протоните (или неутроните, според случая) да се разтягат и замъгляват, казва Хен. Те растат много, макар и за много кратки периоди от време. Това изкривява средния размер на цялата кохорта в ядрото – произвежда EMC ефекта.

Но не всички смятат, че групата на Хен е права. Иън Клойт, ядрен физик от Националната лаборатория Аргон в Илинойс, заявява, че според него работата на Хен прави заключения, които данните не подкрепят напълно.

„Мисля, че ефектът на ЕМС все още не е решен“, казва Клойт пред Live Science. Това е така, защото основният модел на ядрената физика вече съставлява голяма част от близкото сдвояване, което Хен описва. И все пак, „ако използвате този модел, за да опитате да разгледате ЕМС ефекта, няма да опишете ЕМС ефекта. Няма успешно обяснение на ЕМС ефекта с помощта на тази рамка. Така че, според мен, все още има загадка.“

Хен и неговите сътрудници вършат експериментална работа, която е „честна“ и „много добра наука“, казва той. Но това не решава напълно проблема с атомното ядро.

„Ясното е, че традиционният модел на ядрената физика … не може да обясни този ефект на ЕМС“, казва той. „Сега смятаме, че обяснението трябва да идва от самия QCD.“

QCD означава квантова хромодинамика – системата от правила, които управляват поведението на кварките. Преминаването от ядрена физика към QCD е малко като да се погледне една и съща картина два пъти: веднъж на първото поколение мобилен телефон – това е ядрена физика – и след това отново на телевизор с висока резолюция – това е квантовата хромодинамика. Телевизорът с висока резолюция предлага много повече детайли, но е много по-сложен за изграждане.

Проблемът е, че пълните уравнения на QCD, описващи всички кварки в ядро, са твърде трудни за разрешаване, се съгласяват Клойт и Хен. Съвременните суперкомпютри са на около 100 години от това да бъдат достатъчно бързи за изпълнението на задачата, изчислява Клойт. И дори ако суперкомпютрите бяха достатъчно бързи днес, уравненията не са достигнали до момента, в който можете да ги включите в компютър, казва той.

Все пак, казва той, е възможно да се работи с QCD, за да се отговори на някои въпроси. И точно сега, тези отговори предлагат различно обяснение за ефекта на ЕМС: Теорията на ядреното средно поле.

Той не е съгласен, че 20% от нуклоните в ядро са свързани в корелации в къси разстояния. Експериментите просто не доказват това, казва той. И има теоретични проблеми с тази идея. Това предполага, че се нуждаем от различен модел, допълва той.

„Картината, която виждам е, че знаем, че вътре в ядрото са тези много силни ядрени сили“, казва Клойт. Това са „малко като електромагнитни полета, с изключение на това, че са силни силови полета“. Полетата работят на толкова малки разстояния, че са с пренебрежима величина извън ядрото, но са мощни вътре в него.
В модела на Клойт тези силови полета, които той нарича „средни полета“ (на комбинираната сила, които носят), всъщност деформират вътрешната структура на протони, неутрони и пиони (вид частица, носеща силна сила).

„Точно както ако вземете атом и го поставите вътре в силно магнитно поле, вие ще промените вътрешната структура на този атом“, казва Клойт.

С други думи, теоретиците на средното поле смятат, че описаната от Хен стая има дупки в стените си и вятърът духа, за да събори кварките наоколо, като ги разтяга.

Клойт признава, че е възможно, корелациите в къси разстояния да обясняват някаква част от ефекта на ЕМС, а Хен казва, че средните полета вероятно също играят роля. „Въпросът е кое е доминиращо“, казва Клойт.

Милър, който също работи с Клойт казва, че средното поле има предимството да бъде по-добре обосновано на теория. Но Клойт все още не е направил всички необходими изчисления, казва той.
И точно сега тежестта на експерименталните доказателства подсказва, че Хен има по-силните аргументи в спора.

Хен и Клойт заявяват, че резултатите от експериментите през следващите няколко години могат да разрешат въпроса. Хен цитира експеримент, който се провежда в Националния ускорител „Джеферсън“ във Вирджиния, който ще премести нуклоните по-близо един до друг, и ще позволи на изследователите да наблюдават как се променят. Клойт казва, че иска да види „поляризиран ЕМС експеримент“, който би разчупил ефекта въз основа на спина (квантова характеристика) на участващите протони. Той може да разкрие невиждани подробности за ефекта, който може да помогне за изчисленията, пояснява той.

„Страхотно е, защото означава, че напредваме“, казва Милър. „В крайна сметка нещо ще има в учебника и прехвърлянето на топката приключи … Фактът, че има две конкуриращи се идеи, означава, че е вълнуващо и жизнено. И сега най-накрая разполагаме с експерименталните инструменти за разрешаване на тези проблеми“.

...

...

[Малоум 2]

Да! Но началото е във физиката и, според мен - хипотезата води до правилно разбиране на Света и ... всичко което ни е познато в него.

https://megavselena.bg/mogat-li-razlichnite-nauki-da-badat-unificirani/

Могат ли различните науки да бъдат унифицирани?

Светът около нас е населен от огромно разнообразие от неща – от гени и животни до атоми, частици и полета. Въпреки че всички те могат да бъдат описани от естествените науки, изглежда, че някои могат да бъдат разбрани само чрез законите на биологията, докато други могат да бъдат изследвани само с помощта на химия или физика. А що се отнася до човешкото поведение, дисциплини като социология или психология са най-полезни.

Това богатство е заинтригувало философите, като ги кара да мислят за това как науките са свързани (или изключени), но и за това как нещата в света се свързват едно с друго. Новият ни проект, наречен Метафизично единство на науката, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания, се опитва да отговори на тези въпроси.

Като цяло философията разграничава два основни въпроса в тази област. Първо, там е гносеологичният въпрос за това как специфични науки или теории са свързани помежду си. Например, как биологията е свързана с физиката или психологията с биологията? Това е въпрос, който се фокусира върху състоянието на нашите знания за света. Той включва разглеждане на концепциите, обясненията и методологиите на различните науки или теории и проучване как са свързани.

Но има и метафизичен въпрос за това как нещата в света са свързани помежду си. Дали са над нещата, които се постулират от фундаменталната физика? Тоест, дали молекули, предмети, гени и животни са просто сложни агрегати от субатомни частици и техните основни физически взаимодействия? Ако това е така, живата материя по какъв начин е по-различна от неживата материя?

Това е въпрос с много труден отговор, не на последно място поради екзистенциалната тежест, която носи. Ако хората, наред с други неща, са само суми от физически частички, тогава може да се чудим как можем да осмислим неща като съзнание, емоции и свободна воля.

Бихме могли да картографираме съществуващите философски позиции в две крайности. От една страна, съществува редукционистката позиция, която под една форма твърди, че всичко е направено и се определя от физически градивни елементи – няма предмети, животни, икономическа инфлация или гени, само частици и полета. Това означава, че науки като химия и биология са само полезни инструменти за разбиране и манипулиране на света около нас.

По принцип „правилната“ физика би обяснила всичко, което се случва и съществува в света. Следователно това може да бъде или да помогне за изграждането на основа за единна теория. Според това дори нещо толкова сложно като съзнанието, което макар науката все още да не обяснила правилно, в крайна сметка се свежда до физическо поведение на частиците, съставляващи невроните в мозъка.

От друга страна, съществува плуралистичната позиция, която твърди, че всичко в света има автономно съществуване, което не можем да премахнем. Макар че може да има смисъл, в който химическите, биологичните или икономическите образувания да се управляват от физическите закони, тези образувания не са просто съвкупност от физически частици. По-скоро те съществуват в някакъв смисъл над и над физическото.

Това означава, че специалните науки не са просто инструменти, които служат на конкретни цели, а са точни и верни описания, които идентифицират реалните особености на света. Поради това много плуралисти са скептично настроени дали съзнанието изобщо може да се обясни с физиката – подозирайки, че всъщност то може да бъде повече от простия сбор на неговите физически части.

Има доказателства в подкрепа както на редукционизма, така и на плурализма, но има възражения и срещу двете. Докато много философи в момента работят върху адресирането на тези възражения, други се фокусират върху намирането на нови начини за отговор на тези въпроси.

Оттук идва и разбирането за „единството на науката“. Идеята произлиза от редукционистката страна, като се аргументира, че науките са унифицирани. Но някои форми на единство отхвърлят редукционизма и строгата йерархия, между науките, но въпреки това се придържат към широката теза, че науките по някакъв начин са взаимосвързани или зависими една от друга. Различни екипи работят по това да се определи най-точно единството на науката и вероятно в скоро време работата им ще даде резултат.

...

...

По принцип „правилната“ физика би обяснила всичко, което се случва и съществува в света. Следователно това може да бъде или да помогне за изграждането на основа за единна теория. Според това дори нещо толкова сложно като съзнанието, което макар науката все още да не обяснила правилно, в крайна сметка се свежда до физическо поведение на частиците, съставляващи невроните в мозъка.

Това вече е заложено като начало, като нова гледна точка, на хипотезата. Ако е правилно-вярно физичното начало, тълкуванията лесно  достигат до направа на живот и достигането му до съзнание във високоорганизираната материя.

...

...

[100$]

Как се обясняват силите на отблъскване и на привличане ( особено на привличане ) между два заряда, чрез обмен на виртуален фотон.

[laplandetza]

Егати тъпизма. Това сериозно ли. Разбира се , всичко е <унифицирано> всичко е свързано в Наука, та тя само е бегъл <прочит> на Природата, т.е. Материя, която е едно цяло. Ако продължим , задължително трябва да обединим наука и управление, политика, обаче ако го направим лъсва необходимостта от смяна на курса, на цивилизационния избор, т.е. иде Революция................

[deaf]

Как може да се унифицира науката,когато в нея има научни теории,които се изключват взаимно?!Например,Теорията на Дарвин както се подкрепя,така и се отрича. Хипотетично би могло и религията да се унифицира и всички хора по света да изповядват една религия,но Реалността не позволява това.

Преди 11 часа, laplandetza said:

задължително трябва да обединим наука и управление, политика, обаче ако го направим лъсва необходимостта от смяна на курса, на цивилизационния избор, т.е. иде Революция..

Фактите показват,че всички силни и успешни народи са станали такива благодарение на расовата си чистота. Елини,римляни,араби,немци,японци... Това означава ли,че политиката на държавите трябва да е безпощадно расистка?

[100$]

Дали науката може да се унифицира, според мен в известни граници е възможно. Човечеството обаче не е достигнало до нужните предели на научно знание за заобикалящата действителност. Колкото повече се разширява научният кръгозор, толкова повече науката се обобщава,но никога няма да се достигне до пълна унификация между отделните научни дисциплини. 

[100$]

On 06.01.2020 at 11:00, Малоум 2 said:

Хубавото е, че има съмнения в правилността на сегашните модели... Само дето си мислят, че няма трета алтернатива (хипотезата ми), мака и да "виждат" непрестанното образуване на частиците. Естествено, когато са "свободни" да са по-големи по обем, в който да съществуват - образуват се във взаимодействие със заобикалящото ги ЕМПоле на експеримента. А кварките, "светят" като очички при тези взаимодействия, заради временното поглъщане-излъчване на квант от околното поле.

https://megavselena.bg/misteriya-se-krie-vav-vseki-atom-vav-vselenata/

Мистерия се крие във всеки атом във Вселената

Никой наистина не знае какво се случва вътре в един атом. Но две конкурентни групи учени смятат, че са разбрали това. И двете гпупи се надпреварват, за да докажат, че собствената им визия е правилна.

Ето какво знаем със сигурност: Електроните свистят около „орбитали“ във външната обвивка на атома. След това има някакво празно пространство. И тогава, точно в центъра на това пространство, има мъничко ядро – плътен възел от протони и неутрони, които дават на атома по-голямата част от неговата маса. Тези протони и неутрони се струпват заедно, обвързани от това, което се нарича силна сила. И броят на тези протони и неутрони определя дали атомът е желязо или кислород или ксенон и дали е радиоактивен или стабилен.

Все пак никой не знае как тези протони и неутрони (известни заедно като нуклони) се държат вътре в един атом. Извън атома протоните и неутроните имат определени размери и форми. Всеки от тях е съставен от три по-малки частици, наречени кварки, и взаимодействията между тези кварки са толкова интензивни, че нито една външна сила не би могла да ги деформира, дори и мощните сили между частиците в ядрото. Но от десетилетия изследователите знаят, че теорията по някакъв начин е погрешна или непълна.

Експериментите показват, че вътре в ядрото протоните и неутроните изглеждат много по-големи, отколкото трябва да бъдат. Физиците са разработили две конкуриращи се теории, които се опитват да обяснят това странно несъответствие и привържениците на всяка от тях са съвсем сигурни, че другото е неправилно. И двата лагера са съгласни обаче, че какъвто и да е правилният отговор, той трябва да идва от поле, извън тяхното.

„От поне 40-те години на миналия век физиците са знаели, че нуклоните се движат в малки тесни орбитали в ядрото“, заявява Джералд Милър, ядрен физик от Вашингтонския университет, пред Live Science. Нуклоните, затворени в движенията си, имат много малко енергия. Те не отскачат много, сдържани от силната сила.

През 1983 г. физиците от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) забелязали нещо странно: лъчите от електрони отскочили от желязо по начин, който е много различен от начина, по който отскачали от свободните протони, обяснява Милър. „Това беше неочаквано; защото ако протоните вътре във водорода са със същия размер като протоните вътре в желязото, електроните би трябвало да отскочат по почти същия начин“.

С течение на времето учените стигат до извода, че става въпрос за размер. По някаква причина протоните и неутроните в тежките ядра действат така, сякаш са много по-големи, отколкото когато са извън ядрата. Изследователите наричат това явление ефектът на ЕМС, по името на European Muon Collaboration – групата, която случайно го е открила. Това обаче, нарушава съществуващите теории на ядрената физика.

Ор Хен, ядрен физик в MIT, има идея, която потенциално би могла да обясни какво се случва.

Докато кварките, субатомните частици, които образуват нуклони, силно взаимодействат в рамките на даден протон или неутрон, кварките в различни протони и неутрони не могат да взаимодействат много помежду си, обяснява той. Силната сила вътре в нуклона е толкова силна, че затъмнява силната сила, която държи нуклоните към други нуклони.

„Представете си как седите в стаята си и разговаряте с двама свои приятели със затворени прозорци“, казва Хен. „Триото в стаята са три кварка вътре в неутрон или протон. Отвън духа лек бриз. Този лек бриз е силата, която държи протона или неутрона до близките нуклони, които са „извън“ прозореца. Дори ако малко от този бриз се промъкне през затворения прозорец, едва ли ще те засегне“.

И докато нуклоните остават в орбиталите си, това е така. Въпреки това той казва, че последните експерименти показват, че във всеки един момент около 20% от нуклоните в дадено ядро всъщност са извън техните орбитали. Вместо това те са сдвоени с други нуклони, взаимодействащи в „корелации на къси разстояния.“ При тези обстоятелства взаимодействията между нуклоните са много по-високо енергийни от обикновено, казва той. Това е така, защото кварките пробиват през стените на техните отделни нуклони и започват директно да си взаимодействат, а тези взаимодействия на кварк с кварк са много по-мощни от взаимодействията нуклон-нуклон.

„Тези взаимодействия разрушават стените, разделящи кварките вътре в отделни протони или неутрони“, казва Хен. Кварките, съставляващи един протон, и кварките, съставляващи друг протон, започват да заемат същото пространство. Това кара протоните (или неутроните, според случая) да се разтягат и замъгляват, казва Хен. Те растат много, макар и за много кратки периоди от време. Това изкривява средния размер на цялата кохорта в ядрото – произвежда EMC ефекта.

Но не всички смятат, че групата на Хен е права. Иън Клойт, ядрен физик от Националната лаборатория Аргон в Илинойс, заявява, че според него работата на Хен прави заключения, които данните не подкрепят напълно.

„Мисля, че ефектът на ЕМС все още не е решен“, казва Клойт пред Live Science. Това е така, защото основният модел на ядрената физика вече съставлява голяма част от близкото сдвояване, което Хен описва. И все пак, „ако използвате този модел, за да опитате да разгледате ЕМС ефекта, няма да опишете ЕМС ефекта. Няма успешно обяснение на ЕМС ефекта с помощта на тази рамка. Така че, според мен, все още има загадка.“

Хен и неговите сътрудници вършат експериментална работа, която е „честна“ и „много добра наука“, казва той. Но това не решава напълно проблема с атомното ядро.

„Ясното е, че традиционният модел на ядрената физика … не може да обясни този ефект на ЕМС“, казва той. „Сега смятаме, че обяснението трябва да идва от самия QCD.“

QCD означава квантова хромодинамика – системата от правила, които управляват поведението на кварките. Преминаването от ядрена физика към QCD е малко като да се погледне една и съща картина два пъти: веднъж на първото поколение мобилен телефон – това е ядрена физика – и след това отново на телевизор с висока резолюция – това е квантовата хромодинамика. Телевизорът с висока резолюция предлага много повече детайли, но е много по-сложен за изграждане.

Проблемът е, че пълните уравнения на QCD, описващи всички кварки в ядро, са твърде трудни за разрешаване, се съгласяват Клойт и Хен. Съвременните суперкомпютри са на около 100 години от това да бъдат достатъчно бързи за изпълнението на задачата, изчислява Клойт. И дори ако суперкомпютрите бяха достатъчно бързи днес, уравненията не са достигнали до момента, в който можете да ги включите в компютър, казва той.

Все пак, казва той, е възможно да се работи с QCD, за да се отговори на някои въпроси. И точно сега, тези отговори предлагат различно обяснение за ефекта на ЕМС: Теорията на ядреното средно поле.

Той не е съгласен, че 20% от нуклоните в ядро са свързани в корелации в къси разстояния. Експериментите просто не доказват това, казва той. И има теоретични проблеми с тази идея. Това предполага, че се нуждаем от различен модел, допълва той.

„Картината, която виждам е, че знаем, че вътре в ядрото са тези много силни ядрени сили“, казва Клойт. Това са „малко като електромагнитни полета, с изключение на това, че са силни силови полета“. Полетата работят на толкова малки разстояния, че са с пренебрежима величина извън ядрото, но са мощни вътре в него.
В модела на Клойт тези силови полета, които той нарича „средни полета“ (на комбинираната сила, които носят), всъщност деформират вътрешната структура на протони, неутрони и пиони (вид частица, носеща силна сила).

„Точно както ако вземете атом и го поставите вътре в силно магнитно поле, вие ще промените вътрешната структура на този атом“, казва Клойт.

С други думи, теоретиците на средното поле смятат, че описаната от Хен стая има дупки в стените си и вятърът духа, за да събори кварките наоколо, като ги разтяга.

Клойт признава, че е възможно, корелациите в къси разстояния да обясняват някаква част от ефекта на ЕМС, а Хен казва, че средните полета вероятно също играят роля. „Въпросът е кое е доминиращо“, казва Клойт.

Милър, който също работи с Клойт казва, че средното поле има предимството да бъде по-добре обосновано на теория. Но Клойт все още не е направил всички необходими изчисления, казва той.
И точно сега тежестта на експерименталните доказателства подсказва, че Хен има по-силните аргументи в спора.

Хен и Клойт заявяват, че резултатите от експериментите през следващите няколко години могат да разрешат въпроса. Хен цитира експеримент, който се провежда в Националния ускорител „Джеферсън“ във Вирджиния, който ще премести нуклоните по-близо един до друг, и ще позволи на изследователите да наблюдават как се променят. Клойт казва, че иска да види „поляризиран ЕМС експеримент“, който би разчупил ефекта въз основа на спина (квантова характеристика) на участващите протони. Той може да разкрие невиждани подробности за ефекта, който може да помогне за изчисленията, пояснява той.

„Страхотно е, защото означава, че напредваме“, казва Милър. „В крайна сметка нещо ще има в учебника и прехвърлянето на топката приключи … Фактът, че има две конкуриращи се идеи, означава, че е вълнуващо и жизнено. И сега най-накрая разполагаме с експерименталните инструменти за разрешаване на тези проблеми“.

...

...

Статията е добра, но дали предложената хипотеза за кварковото средно поле, ще се окаже работеща.

[laplandetza]

Преди 1 час, deaf said:

Как може да се унифицира науката,когато в нея има научни теории,които се изключват взаимно?!Например,Теорията на Дарвин както се подкрепя,така и се отрича. Хипотетично би могло и религията да се унифицира и всички хора по света да изповядват една религия,но Реалността не позволява това.

Фактите показват,че всички силни и успешни народи са станали такива благодарение на расовата си чистота. Елини,римляни,араби,немци,японци... Това означава ли,че политиката на държавите трябва да е безпощадно расистка?

Под унификация не разбирам стремежа към Единна Всеобхватна<теория> за Всичко, нито пък еднакъв ,стандартен подход във всички <полета> на ровене и търсене. Друго влагам, предлагам да изпълните съдбата си и да умрете <тихо>, т.е. да преостроите съществуването си в една глобална ефективна организация за <добиване> на знание и ускорени материални промени, като основните ви ценности станат буквално и преносно пътуване из дебрите на Космос, Материя, което пък означава да си <отгледате> и приложите куража, смелостта един вид да се <самоубиете>.

[Малоум 2]

Преди 55 минути, laplandetza said:

Под унификация не разбирам стремежа към Единна Всеобхватна<теория> за Всичко, нито пък еднакъв ,стандартен подход във всички <полета> на ровене и търсене.

Не става въпрос за Теория на Всичко - не е възможно да се "знаят" отговорите на въпросите които ще възникнат, с откриване на същността.

Според мен - Единна ще е началната теория - физична. Как от наличие на  едно поле (една субстанция) се обясняват известните факти от взаимодействията на материята, от която сме и ние - тоест, почти на "границата" на възможностите на Изследовател. Затова казвам, че "останалото на дълбоко-минималното по съизмерим с нас размер", трябва да си го измислим, но така, че да да се получават същите известни факти от експеримент в средните мащаби. Ако има "допълнително" - ОК! - като знание. Възприел съм за основа зрънчев модел вакуум, с една променлива "полева" характеристика на зрънце - "собствен" вектор, момент на количество на движението (момент на импулс). Подреждането на съседни зрънца по посока (направление) вектор, го тълкувам като "ток" - стоящи вълни, но с възможен поток, водещ до пренос на импулс по вакуума при конструктивно сфазиране - начало, вероятност на възможност за  движение ..., а поради разлики - флуктуации за съвпадения по фаза, вълновият процес на пренос се движи с възможно най-голяма скорост, предопределена от големината на зрънцата и плътността на токовете, задаващи амплитуда, някаква. Стоящите вълни "правят" ЕМПоле- неподвижно. Измененията в него, познатите ни фотони, ги "създават" масови, непрестанно образуващи се частици с характеристика "заряд" при ускоряване.

...

[Малоум 2]

Преди 17 часа, 100$ said:

Как се обясняват силите на отблъскване и на привличане ( особено на привличане ) между два заряда, чрез обмен на виртуален фотон.

Ползват аналогия от Брауновото движение - виртуалните фотони "бутат" от всички страни, но неравномерно - заради наличието и на др. частици в околността. Така частиците изпитват импулс за движение.Междучастичното пространство е по-малко наситено, заради екраниране на околни виртуални частици, и така - външните "натискат" частиците една към друга - прилича на привличаща сила. Проблемите са повече, ако искаме да обясним отблъскващите сили. (това е много грубо обяснение, но принципно, понятието за "сила" не е изяснено - прието е по Нютон F=m.a)

При мен, в хипотезата, заедно с направа и движение на частиците с "маса" е замесено и понятие за ускорение. За всеки цикъл на образуване на частицата, се мести предишния център на ново място, а докато се изпълнява цялостната структура по слоеве на частицата, то обектът-частица, отвън-навътре, прави кратко възвръщане към началната си точка-център на образуване, която вече не е същата. Така частицата се движи "на тласъци" от място на друго място - това е ускорително движение, а "коефициент на съпротива" на това движение е "маса". И се вижда, че масата е инертна, но причината за нея са реални "падащи" към частицата, съизмерими, сфазирани с фотоните на повърхността на частицата (подобно пилотните-вълни на Дьо Бройл). Те се "поглъщат-престояват за няколко цикъла на образуване и се излъчват", а това е възможно, защото образуването е диктувано от център-навън (честотата вътре е много по-висока от честотата на образуване на външната обвивка) и запазва минимална енергия за образуване - с излъчването, пак заради неподвижността на основата, върху която сърфира.

Значи, силата по Нютон е изяснена.

При "заряди" - най-външният слой е завихрен и се затваря до обема на частица, като се "ползва" външен за частицата фотон от ЕМПоле. И се излъчва обратно завихрен фотон. При разпад на неутрона - се раждат именно такива частици със завихрени, но в противоположни посоки фотони. Протон и електрон (и др., но засега не ги споменаваме). Известни като ляво и дясно завихряне подобно на "винтова" линия (спиралност, но тя се проявява във взаимодействие). Тогава в пространството между разноименни по заряд частици се наслагват трептенията от фотоните им, гасят се донякъде и това пространство става по-подредено, хаосът - по-малък. Минимална енергия за образуване се получава "лесно" именно, ако частиците се образуват по пътя "една към друга"(образно) - това е сила на привличане. При едноименните заряди - обратно - имаме усилване на хаоса от наслагване на фотоните. Това е "неизгодно" по минимална енергия за образуване и частиците "бягат" една от друга - сила на отблъскване - съответна на същите характеристики на едно и също поле - електромагнитното. ЕМСила се осъществява "отвън-навътре" за частиците, докато гравитоните действат отвътре-навън и ... няма значение зарядовата характеристика за гравитационното привличане - всички вещества се състоят от протони, неутрони и електрони и затова гравитационната сила им действа. Но чрез обвивките им, при които действат външни фотони и "променят" движението им, става промяна в характеристиката "маса", при експериментите. Значи, ако имаме структура или комбинация от повече на брой частици, то масата им като цяло с действие върху обвивката на структурата, не е същата, като на отделно взетите частици (това е известно, но продължават твърденията, че Хигс им давал масата, а това е резонансно групиране на обекти - резонансна частица, в една обвивка). ЕМСили организират и обменен фотон -- при водорода - когато електронът, като по-лека частица, пристигне на една дължина на вълна при протона - излъчване, разбутване на околното ЕМПоле вече го няма. Двете характеристики заряд взаимно се помагат на "повърхността" на протона. Локално, зарядовата характеристика "анихилира" извън водорода. Електронът "потъва-изплува" около протона, на различни места, затова не го знаят къде е. А и не се излъчват ЕМВълни, макар че и двете тела се движат ускорително!

...

[laplandetza]

< Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата >

  Това ти е темата, така дава голяма свобода, за това ще си позволя дане говоря пряко за физика, дори и за наука в приетия смисъл.

Единната основа е самата <Природа> За нашия си къс от света , тук ние за сега сме очите, ушите, главата на Природа, ние сме тези на които шеговитата природа е намигнала, нямаме право да изпуснем този шанс, няма да има друг в тази <махала>.Логиката на материя не се спира пред нашите желения, слабост и морал, нито пред трагедиите ни , нито пред алчност и амбиции, ненаситност за <живот> . Помните ли Прометей, за да не огасне неговият Дар няма голям избор, както съм казвал многократно Материя , природа е пракалено красива за да оставим жал , слабост,страх, властолюбие,алчност,ревност да победят и само Човешки очи да се радват на този величествен спектакъл.

  Или по друг начин трябва да градим, независимо как,дали над старото, до него или в неговата разруха, трябва да градим истинска жива машина на Световна <природнооснована> цивилизация.

[100$]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Ползват аналогия от Брауновото движение - виртуалните фотони "бутат" от всички страни, но неравномерно - заради наличието и на др. частици в околността. Така частиците изпитват импулс за движение.Междучастичното пространство е по-малко наситено, заради екраниране на околни виртуални частици, и така - външните "натискат" частиците една към друга - прилича на привличаща сила. Проблемите са повече, ако искаме да обясним отблъскващите сили. (това е много грубо обяснение, но принципно, понятието за "сила" не е изяснено - прието е по Нютон F=m.a)

При мен, в хипотезата, заедно с направа и движение на частиците с "маса" е замесено и понятие за ускорение. За всеки цикъл на образуване на частицата, се мести предишния център на ново място, а докато се изпълнява цялостната структура по слоеве на частицата, то обектът-частица, отвън-навътре, прави кратко възвръщане към началната си точка-център на образуване, която вече не е същата. Така частицата се движи "на тласъци" от място на друго място - това е ускорително движение, а "коефициент на съпротива" на това движение е "маса". И се вижда, че масата е инертна, но причината за нея са реални "падащи" към частицата, съизмерими, сфазирани с фотоните на повърхността на частицата (подобно пилотните-вълни на Дьо Бройл). Те се "поглъщат-престояват за няколко цикъла на образуване и се излъчват", а това е възможно, защото образуването е диктувано от център-навън (честотата вътре е много по-висока от честотата на образуване на външната обвивка) и запазва минимална енергия за образуване - с излъчването, пак заради неподвижността на основата, върху която сърфира.

Значи, силата по Нютон е изяснена.

При "заряди" - най-външният слой е завихрен и се затваря до обема на частица, като се "ползва" външен за частицата фотон от ЕМПоле. И се излъчва обратно завихрен фотон. При разпад на неутрона - се раждат именно такива частици със завихрени, но в противоположни посоки фотони. Протон и електрон (и др., но засега не ги споменаваме). Известни като ляво и дясно завихряне подобно на "винтова" линия (спиралност, но тя се проявява във взаимодействие). Тогава в пространството между разноименни по заряд частици с

Ползват аналогия от Брауновото движение - виртуалните фотони "бутат" от всички страни, но неравномерно - заради наличието и на др. частици в околността. Така частиците изпитват импулс за движение.Междучастичното пространство е по-малко наситено, заради екраниране на околни виртуални частици, и така - външните "натискат" частиците една към друга - прилича на привличаща сила. Проблемите са повече, ако искаме да обясним отблъскващите сили. (това е много грубо обяснение, но принципно, понятието за "сила" не е изяснено - прието е по Нютон F=m.a)

............................................................................................................................................................................................

Да силите на отблъскване не могат да се обяснят от стандартният модел. Твоето обяснение е доста трудно обяснимо а и аз не го разбрах. Ако можеш да го обясниш с по прости термини и пояснения.

[laplandetza]

Според мен подобни предложения за <обяснение> в които се ползват познати механизми , от нашия етаж на света ми се струват наивни. Бих препоръчал да търсите в самото <движение> в неговата интимна природа.

[100$]

Преди 9 часа, laplandetza said:

Според мен подобни предложения за <обяснение> в които се ползват познати механизми , от нашия етаж на света ми се струват наивни. Бих препоръчал да търсите в самото <движение> в неговата интимна природа.

 

Бих препоръчал да търсите в самото <движение> в неговата интимна природа.

.......................................................................................................................................................................................................................

 

 

Изразявай се по конкретиката, какво имаш наум.

[Малоум 2]

Ето го и голямото чудене, поради липса на основа за изграждане на Света:

https://megavselena.bg/kakvo-stava-ako-formata-na-vselenata-e-izvita/

Какво става ако формата на Вселената е извита?

Колкото и убедителна да е една теория, експерименталните данни ще имат последната дума. Наблюденията на ретроградното движение на планетите са били основни за извършената от Коперник революция, при която Слънцето заменя Земята в центъра на Слънчевата система. И необичайната орбита на Меркурий предоставя грандиозно потвърждение на теорията за общата относителност. Всъщност цялото разбиране за Вселената е изградено върху наблюдавани, неочаквани аномалии.

Сега ново изследване на учени от университета в Манчестър, Англия, публикувано в Nature Astronomy, стига до заключение, което може да предизвика криза в космологията – ако бъде потвърдено. Според авторите на изследването, формата на Вселената всъщност може да бъде извита, а не плоска, както се смяташе досега, според тях с вероятност по-голяма от 99%. В извита вселена, независимо в коя посока пътувате, ще се озовете в началната точка – точно като в сфера. Въпреки че Вселената има четири измерения, включително време.

Резултатът се основава на скорошни измервания на космическия микровълнов фон, светлината, останала от Големия взрив, събрана информация и данни от сателита „Планк“. Според теорията на Алберт Айнщайн за общата относителност, масата изкривява пространството и времето около нея. В резултат на това светлинните лъчи очевидно завиват около масивен обект, а не пътуват по права линия – ефект, известен като „гравитационна леща“. През 1919 г. по време на слънчево затъмнение Артър Едингтън успява да покаже, че това е вярно. Той измерва видимото изместване на звездите, причинено от огъването на светлината им около слънцето, което действа като „гравитационна леща“.

В данните от „Планк“ има много повече такива обективи, отколкото би трябвало да има, което означава, че Вселената би могла да съдържа повече тъмна материя – невидима и непозната субстанция – отколкото смятахме досега. В проучването авторите показват, че затворената вселена може да даде физическо обяснение на този ефект, защото тя е в състояние да приюти много повече тъмна материя от плоската вселена. Такава вселена е напълно съвместима с общата относителност.

Не всички космолози обаче са убедени в съществуването на затворена вселена – предишни проучвания сочат, че космосът е по-скоро плосък. И ако сферичната вселена е решение на аномалията на лещите, тогава трябва да се справим с няколко значителни последици. На първо място, трябва да преразгледаме основен крайъгълен камък на космологията – теорията за космологичната инфлация. Инфлацията описва първите моменти след Големия взрив, предсказвайки период на експоненциална експанзия за изначалната Вселена.

Теорията е разработена през последните 40 години, за да обясни защо отдалечените части на Вселената изглеждат еднакви и имат еднаква температура, когато са твърде далеч една от друга, за да са били в контакт. Инфлацията решава проблема, защото означава, че отдалечени региони на Вселената някога са били свързани. Но се смята, че периодът на бързо разрастване разделя тези региони. Ако Вселената е затворена, стандартната инфлация ще се окаже в затруднение. А това означава, че губим нашето стандартно обяснение защо Вселената има структурата, която има.

След като приемем, че Вселената е извита, данните от „Планк“ по същество са в несъгласие с всички останали набори от данни. Всичко това се свежда до истинска криза в космологията, както се казва в новото изследване. Поради тези причини космолозите са предпазливи – и много от тях предпочитат да приписват резултатите на статистически грешки, които ще се разрешат, когато са налични нови данни от бъдещи експерименти.

„Можем ли да бъркаме?“, се питат авторите на новото изследване.
„Със сигурност е възможно да се окажем грешни. Но има една основна причина, според нас, защо тази аномалия не трябва да бъде просто пренебрегвана. Във физиката на частиците откритието трябва да достигне точност от поне пет „сигми“, които да бъдат приети от общността. Тук сме малко над три сигми, така че все още сме ясно под това ниво на приемане. Но докато стандартният модел на физиката на частиците се основава на известна и доказана физика, стандартният космологичен модел се основава на неизвестна физика“.

В момента физическите доказателства за трите стълба на космологията – тъмна материя, тъмна енергия (която кара Вселената да се разширява с ускорена скорост) и инфлация – идват единствено от космологията. Съществуването им може да обясни много астро-физични наблюдения.

Но те не се очакват нито в стандартния модел на физика на частиците, който управлява Вселената на най-малките мащаби, нито в теорията за общата относителност, която действа на големите мащаби. Вместо това тези вещества принадлежат към областта на непознатата физика. Никой никога не е виждал нито тъмна материя, нито тъмна енергия, нито инфлация – в лаборатория или другаде.
И така, докато аномалията във физиката на частиците може да се разглежда като намек, че може да се наложи да се открива напълно нова физика, аномалията в космологията трябва да се разглежда като единственият начин да се хвърли светлина върху напълно непозната физика.

Следователно, най-интересният резултат от новата теория не е, че Вселената изглежда извита, а не плоска, а фактът, че може да ни принуди да пренаредим парчетата от космическия пъзел по съвсем различен от досегашния начин.

Статията е публикувана в изданието The Conversation.

...

...

[Малоум 2]

Преди 18 часа, 100$ said:

Твоето обяснение е доста трудно обяснимо а и аз не го разбрах. Ако можеш да го обясниш с по прости термини и пояснения.

Съжалявам - трудно се обяснява "ново" хрумване, което да води към известните факти. Щото няма подходящи думички - "хубавите" думички (и известни с учебникови определения) са вече заети и ... не биха означавали "същото" при ползване за новото... Принципно, човек измисля нещата ... в невидимото, в тъмното от света и аха-аха - много е лесно да залитне с обяснение към окултното. Просто - фотоните не се виждат, преди да регистрираме взаимодействието им с веществен обект. Е, тогава, какво са?!. Фантоми, призрачни обекти?!? Да, ама като  напиша, че частицата притежава "фантомна част", тоест в един момент е "ток", а в следващ момент този ток е "фотон" - остава  неясно и казват - окултно?. Предположил съм и сдвояване на такива "обекти" и синхронно си помагат - всеки от фотоните от частите, служат за подложка за структуриране на другия поток. И така с обмен на полева структура (подреждане в обем), съществува цялостен обект, който се образува непрестанно, с огромна честота на образуване, съществува "вещеви"обект - структура като едно цяло. Няма с какво "да го разбием", щото това е най-малкото нещо по размер от което се изграждат по-големите частици.

Ако конкретизираш кое не е ясно (при разгледана хипотеза), може би ще опитам да поясня.

...

 

[deaf]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Предположил съм и сдвояване на такива "обекти" и синхронно си помагат - всеки от фотоните от частите, служат за подложка за структуриране на другия поток.

Може би като хамелеона,който се сдвоява по цвят с друг обект?

[laplandetza]

Преди 12 часа, 100$ said:

Бих препоръчал да търсите в самото <движение> в неговата интимна природа.

.......................................................................................................................................................................................................................

 

 

Изразявай се по конкретиката, какво имаш наум.

Давам на внимание, че механизма , <процеса> на простр. движение е дълбоко неясен, Науката до момента няма концепция и не желае да впрегне сили за такава. Това е проблем, въпрос на десетко-хилядолетието, овладяванетому е ключ към технологии за <гравитационни двигатели> а и преход към <безмасова материя> т.е цивилизация в друго <измерение> и нейното разпросиране по Космос отвъд светлинните ограничения. За напредък е нужна огромна , глобална мобилизация, целият развит свят, над милиярд хора да бъдат впрегнати в Конкретен план и дейност, почти целият ресурс на планетата.

[Малоум 2]

Ами има някакво усещане за унификация на/в развитието на процеси с много "повторения" на себе си. Неизвестно защо (необяснено, но съществуващо като наблюдение. Количествата "по подобие" се самоконтролират и "зависят" от средата?!?):

...

...

[Шпага]

Здравей, Малоум!

Допадна ми този твой постинг в темата "Вечност", затова си позволявам да го копирам и тук Така ще има възможност и за допълнителни разяснения, които не биха били уместни в темата на Втори след княза.

Ето го и постинга:

Цитирай

 

Малко в дълбокото - наливаме вода във вятърна мелница, подобно търсенето на "етерен вятър". Вечно е движението, ама ние познаваме само транслация и ротация на "масови" обекти. Пък, за да има "отчет" на вечно движение (по инерция, постулат), е нужно да има повтарящи се закъснителни процеси между различни обекти и това става с въвеждане на времеви интервали, защото вечното движение не е еднакво движение за всички обекти. "Невидимо" е това, което променя инерциалното движение на обектите - полева форма на материя (дори ако се "блъскат" в подобни масови обекти като билярдни топки).

(В дълбокото -Много под "размерите", които са достъпни за наблюдаване - от зрънчев модел вакуум, по горе - "вечното" му движение е пулсации с огромна честота на повтаряне на образуване на себе си. Часовник на място - в точката около която пулсира, който не можем да ползваме директно. Но подреждането по вектор-момент на импулс - също става "за време" - което също не ползваме директно, макар и по-бавен часовник от на зрънцата. Чак при получаване на вещеви обект-заряд, а от там и фотони на ЕМПоле - от ускорителните им движения - можем да ги ползваме за часовник, щото са станали бавни трептенията, докато оформят обвивка, в сравнение бързината  на образуващите ги части. Заедно с нарастване на размера на обвивката на обекта, движението като цяло, става по-бавно.

Така с въвеждане на "поле", можем да говорим за различни потенциали на полетата, променящи скоростите на движение. Още с раждането си обектите са "във времето и пространството" и това предполага, че времето може да се съдържа в това, което ги ражда - полетата - от хаос, преминават в подреденост. Означава, че вътре в тая подреденост, хаосът е намалял - това отговаря на отрицателна ентропия (информация за подреденост), а на повърхността на пространството което ограничава тая подреденост, нещо като обвивна повърхнина - тя служи като потенциална бариера и това пък, отличава този обект от други подобни.)

 

 

[Gravity]

Преди 2 часа, Шпага said:

Здравей, Малоум!

Допадна ми този твой постинг в темата "Вечност", затова си позволявам да го копирам и тук Така ще има възможност и за допълнителни разяснения, които не биха били уместни в темата на Втори след княза.

Ето го и постинга:

 

С какво този пост се различава от другите негови! Същата салата от думи.

[Малоум 2]

Едно не много сложно за разбиране "вълна-частица" има в http://roncho.net/fiz/qm/matterwave/matterwave.htm

където се разглежда по-подробно вълновото число (вълнов вектор). Но, в крайна сметка е в помощ на класическото обяснение на частици с "маса".

В хипотезата - не може сама да се разпада частицата, точно заради съществуването на опорна-неподвижна среда (етер с новите свойства - векторчето момент на импулс), тъй като сдвоените вакфотони (статични вълни) се образуват в Центъра на образуванието с честота  по-висока от честотата на образуване на обвивката. Тоест накъде от посока център ще е изгодно (подредено за образуване на едно цяло), разказва централното трептене, а другото-околно, го следва, съответно - променя мястото на новообразуващ се център. Просто няма причина, "бръкваща" в центъра, която да разглоби сдвояването, но тъй като образуването му е с прекъсвания "по място", то има ОВ между център и обвивка. Забавянето във времето за образуване на обвивка, определяща цялостта на частица с маса не е случайно, а за точно определени сфазирания, диктувани от трептения на център.

...

 

[Малоум 2]

Ха! Стигнаха до необходимостта вакуумът да е (на "зрънца") със собствен часовник. Времето е заложено изначало в частите на вакуума. Забавянето му се обяснява с взаимодействия на "сдвоените" частици, посредством синхронизиране със "съсед-трептене" по векторчето момент на импулс и подреждане, ограничено по дължина и направление от потенциали на други подобни образувания. Общото се организира по-бавно от единичното-сдвоено, забавя се времето на "показност" на цялото..., когато ще можем да "го видим"- едро "масово" образувание. И то - благодарение на други подобни излъчватели на информация и др. лъчения.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vselenata-mozhe-bi-ima-chasovnik-kojto-sazdava-vremeto-i-tiktaka-mnog_153264.html

Вселената може би има часовник, който създава времето и тиктака много, много бързо

Подобно на метроном, който задава ритъма на музикант, може би фундаментален космически часовник синхронизира времето във цялата Вселена. Но ако съществува такъв часовник, той цъка изключително бързо.

Във физиката обикновено времето се представя като четвърто измерение. Но някои физици предполагат, че времето може да е резултат от физически процес, подобен на тиктакането на стенен часовник.

Ако Вселената има фундаментален часовник, той трябва да тиктака невъобразимо бързо, "с период с горна граница от T<10^-33 секунди, няколко порядъка по-малко от всяко пряко измерване на времето", според теоретично проучване, публикувано на 19 юни в списание Physical Review Letters. 

Трима теоретици моделират времето като универсален квантов осцилатор, както наричат физиците този фундаментален часовник, и всъщност са намерили горната граница от 10^-33 секунди за периода на осцилатора. Тази стойност е доста под най-късите тиктакания на най-добрите атомни часовници, което я прави неизмерима. Но изследователите казват, че атомните часовници могат да бъдат използвани за индиректно потвърждаване на прогнозите на техния модел.

Физиката има проблем с времето: В квантовата механика времето е универсално и абсолютно, непрекъснато върви напред, докато се случват взаимодействията между частиците. Във физиката на частиците мъничките фундаментални частици придобиват свойствата си чрез взаимодействие с други частици или полета. Частиците придобиват маса например чрез взаимодействие с полето на Хигс, което прониква през цялото пространство.

Възможно е частиците "да преживяват" времето, взаимодействайки с подобен тип поле, обяснява физикът Мартин Боджоуълд (Martin Bojowald) от Университета на Пенсилвания. Това поле може да се колебае, като всеки цикъл служи за „тик“ или „так“.

"Точно като това, което правим с часовниците си", отбелязва Боджоуълд, съавтор на проучването.

Времето е загадъчно понятие във физиката и се определя от две ключови физически теории по различен начин. В квантовата механика, която описва малки атоми и частици, „времето просто съществува. То е фиксирано. То е фон“, казва физикът Фламиния Джакомини (Flaminia Giacomini) от Института Периметър във Ватерлоо, Канада. Но в Общата теория на относителността, която описва гравитацията, времето се променя по причудливи начини. Часовник на повърхността на Земята цъка по-бавно, отколкото на борда на орбитален спътник например.

При опитите да се комбинират тези две теории в една теория на квантовата гравитация, „проблемът с времето всъщност е доста важен“, коментира Джакомини, който не е участвал в изследванията. 

Но изследователите все още не са разработили теория за такъв часовник и все още не разбират фундаменталната природа на времето. Стремейки се да добият представа и за двата проблема, Боджоуълд и неговите колеги си представят универсалния часовник като осцилатор и се заемат да изведат периода му. Тяхната надежда е, че това може да предложи идеи за проучване на фундаменталните свойства на времето.

В модела екипът разглежда два квантови осцилатора, които действат като квантови махала, които се колебаят с различна скорост. По-бързият осцилатор представлява универсалния, фундаментален часовник, а по-бавният представлява измерима в лаборатория система като атомен часовник. Екипът свързва осцилаторите, за да им позволи да си взаимодействат. Характерът на това свързване е различен от класическите осцилатори, които се свързват чрез обща сила. Вместо това свързването се налага чрез изискването нетната енергия на осцилаторите да остане постоянна във времето - състояние, получено директно от Общата теория на относителността.

Екипът установява, че това взаимодействие кара двата осцилатора бавно да се десинхронизират. Десинхронизирането означава, че би било невъзможно за всеки физически часовник да поддържа неограничено време тиктакането с постоянен период, поставяйки фундаментална границат за точността на часовниците. В резултат например, тиктакането на два еднакво направени атомни часовници например никога не биха се съгласували напълно, ако се измерват при тази граница на точност. Спазването на това поведение би позволило на изследователите да потвърдят, че времето има фундаментален период, казва Боджоуълд.

Боджоуълд и неговите колеги използват свойството на десинхронизация, за да получат горна граница от 10^-33 секунди за периода на техния фундаментален осцилиращ часовник. Тази граница е 10¹⁵ пъти по-кратка от тиктакането на най-добрите днес атомни часовници и 10¹⁰ пъти по-дълъг от времето на Планк, най-кратко измеримата единица време.

Времето на Планк далеч надхвърля съвременните технологии. Но новият модел е по-близо до времето на Планк, отколкото експериментите с най-големия ускорител на частици в света - Големият адронов колайдер, коментира Боджоуълд.

Друг бонус от избора на осцилираща квантова система като модел за фундаментален часовник е, че такава система много наподобява часовниците, използвани в лабораториите. Приликата е ключова, защото поставя въпроса за фундаментален период от време до по-конкретна среда, в която всъщност човек може да започне да мисли за измерими последици.

 В бъдеще още по-точните атомни часовници биха могли да предоставят допълнителна информация за това, какво кара Вселената да тиктака.

Справка: G. Wendel, L. Martínez and M. Bojowald. Physical implications of a fundamental period of time. Physical Review Letters. Vol. 124, June 19, 2020, p. 241301. doi: 10.1103/PhysRevLett.124.241301.

Източници:

The universe might have a fundamental clock that ticks very, very fast, Science News

The Period of the Universe’s Clock,  American Physical Society

...

...

Редактирано Юли 14, 2020 от Малоум 2

[gmladenov]

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Физиката има проблем с времето: В квантовата механика времето е универсално и абсолютно, непрекъснато върви напред ...

Но в Общата теория на относителността, която описва гравитацията, времето се променя по причудливи начини. Часовник на повърхността на Земята цъка по-бавно, отколкото на борда на орбитален спътник например.

При опитите да се комбинират тези две теории в една теория на квантовата гравитация, „проблемът с времето всъщност е доста важен“ ...

Очевидно става дума за две несъвместими концепции за време, които няма как да се обединят.
Едната концепция ще трябва да отпадне.