Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата

[scaner]

Преди 1 час, gooogle≪soft≫ said:

Пулсарите са често срещани космически обекти, при тях има движение на акрециоони дискове от плазма със релативистки скорости, в млечния път има доста черни дупки, би трябвало гравитационните вълни с достатъчна мощност за да се прихванат, да не са чак толкова рядко явление в космоса.

Разбира се, че не са рядко явление. Но ние можем да уловим вълните само от наистина изключителни по мощност сблъсъци, което вече е наистина рядко явление. Чувствителността на сегашните детектори ограничава измерването на сблъсъци на обекти над 10 слънчви маси всеки, така че отделената енергия да бъде регистрирана. До сега в нашата галактика не е регистрирана такава колизия по визуален метод, всичките са в далечни галактики, което сочи, че стават доста рядко.

През 2017 г. има наблюдение на гравитационна вълна от сблъсък на неутронни звезди, съчетан и с визуално наблюдение. Така че гравитационните вълни са железна реалност.

[gooogle≪soft≫]

Преди 2 часа, scaner said:

Разбира се, че не са рядко явление. Но ние можем да уловим вълните само от наистина изключителни по мощност сблъсъци, което вече е наистина рядко явление. Чувствителността на сегашните детектори ограничава измерването на сблъсъци на обекти над 10 слънчви маси всеки, така че отделената енергия да бъде регистрирана. До сега в нашата галактика не е регистрирана такава колизия по визуален метод, всичките са в далечни галактики, което сочи, че стават доста рядко.

През 2017 г. има наблюдение на гравитационна вълна от сблъсък на неутронни звезди, съчетан и с визуално наблюдение. Така че гравитационните вълни са железна реалност.

А защо се отделя толкова малко енергия от гравитационни взаимодействия, и не мислиш ли че всяка орбитиращи система  енергията, трябва да намалява а и орбитите да колабират ?. Земята и планетите в слънчевата система са на милиони години, ако изпускат и по 10 вата енергия смятай ги за отдавна изчезнали. Абе оставете тези гравитационни вълни, гуроото не е прав.

[scaner]

Преди 11 минути, gooogle≪soft≫ said:

А защо се отделя толкова малко енергия от гравитационни взаимодействия, и не мислиш ли че всяка орбитиращи система  енергията, трябва да намалява а и орбитите да колабират ?. Земята и планетите в слънчевата система са на милиони години, ако изпускат и по 10 вата енергия смятай ги за отдавна изчезнали. Абе оставете тези гравитационни вълни, гуроото не е прав.

Ами малко енергия се отделя при обикновените планетарни орбити, може да се сметне по формулата.

Изобщо, първата нобелова награда свързана с гравитационните вълни е за наблюдението на сдвоеният пулсар PSR B1913+16 (1993 г.). Двойката звезди губи сериозно количество енергия чрез излъчване, поради което двете звезди се сближават и периодът им на обикаляне намалява.

Ето графиката на нааблюдаемият период (точките) с времето, а кривата е теоретичната крива според ОТО.

Както виждаш, съвпадението е пълно. Тоест формулата е точна, и с нея може да се обясни защо енергията в обикновените случаи като земята и планетите е толкова малка, така че и за милиарди години видима промяна няма.

При планетите много по-съществени са други ефекти, тяхното взаимно влияние, и приливните сили.

[Малоум 2]

Изтрито

 

Редактирано Ноември 9, 2021 от Малоум 2

[Малоум 2]

Интересно - клонят към зрънчевия модел вакуум (ефир*)... Само трябва да разграничат - грави -сила (Нютон) не е гравитация (КМ и ОТО). Няма гравитация общо . Тя първо е дефинирани при "масови" обекти, даже матмодел си има. Не е "силова" характеристика във вакуум (от полета - без "маса". Полетата общо влияят на движенията на масови обекти и могат да са със сили на привличане и сили на отблъскване, докато "само привличане" имаме при нютонова сила. Отблъскване от гравитация - няма)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-predlagat-nov-model-na-tamna-materiia-s-tezhki-sastavni-chastit_178208.html

"Учени предлагат нов модел на тъмна материя с тежки съставни частици

Група физици-теоретици предлагат нов модел на тъмна материя, в който наборът от фундаментални частици и техните взаимодействия е подобен на силно взаимодействащия сектор на Стандартния модел, описан от квантовата хромодинамика.

В рамките на това описание наблюдаваната в момента тъмна материя се състои от аналози на познатите силно взаимодействащи частици, но с включени в състава им тъмни кварки и глуони.

Тези частици се образуват в ранната Вселена по време на фазовия преход конфайнмент/деконфаймент и имат голяма маса, и потенциално доста силно взаимодействат с частици от Стандартния модел, което обяснява трудностите при експерименталното им откриване в лабораторни експерименти.

Изследването е публикувано в Physical Review Letters.

..."

(продължава - дълго е)

...

Редактирано Декември 13, 2021 от Малоум 2

[Sekynda_69]

Преди 34 минути, Малоум 2 said:

доста силно взаимодействат с частици от Стандартния модел,

Взаимодействат със светлата материя но само чрез ядрени сили, не и чрез електромагнитни сили.

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Sekynda_69 said:

Взаимодействат със светлата материя но само чрез ядрени сили, не и чрез електромагнитни сили.

Ако си погледнал към статията от линка ... Да, по хипотезата ми - ЕМПоле е етап от организация-подреждане на етерните частици, във вид стоящи вълни, върху неподвижните етерни частици. Тоест - ЕМПоле е неподвижно в смисъл, че не може да му се предпише скорост на разпространение, съдържа неподвижни пакет-фотони. Чак при раждане на частици с маса, при по-нататъшно подреждане - настъпват промени в условно неподвижната структура на ЕМПоле, защото се получават разлики между "съседни" образувания (обекти). Тези разлики "пътуват" (сърфират) с максимална скорост върху етерните частици - отразяват и вълновата характеристика на основата, върху която сърфират - наричаме ги електромагнитни вълни.

Така  образуванията, подобни частици, които наричат "тъмни", са неподвижните пакет-фотони на неподвижното ЕМПоле - в крайна сметка и от тях, от тяхното структуриране, ще зависят движенията на познатата ни материя. Тоест - близко са да направят приблизително верен модел за взаимодействие, но за откриването им - не може!.. Не е възможен материален инструментариум...

...

[Малоум 2]

Ако заменят думичките "тъмна материя" с етер* - по хипотезата, става ясно, че, както казвах по-рано, в черните дупки липсва "масова" материя. Там има подреждане на етерните частици и ... всичко става като по хипотезата. И преди ГВ всичко е малки черни дупки - показвал съм как се получават в етерните частици, тоест - предвиденото в хипотезата е правилно като предположение за направа на Света... И учените - ще имат още много работа!:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edno-i-sashto-li-sa-chernite-dupki-i-tamnata-materiia-Astrofizitcite_179159.html

Едно и също ли са черните дупки и тъмната материя? Астрофизиците променят обясненията на учебниците

Илюстрация на художник показва как може да е изглеждал ULAS J1120+0641, много далечен квазар, захранван от черна дупка с маса два милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето. Този квазар е най-далечният открит досега и се вижда така, както е бил само 770 милиона години след Големия взрив. Този обект е най-яркият обект, открит досега в ранната Вселена. Кредит: Wikimedia Commons

Първичните черни дупки представляват цялата тъмна материя във Вселената. Това предположение на астрофизици от Университета в Маями, Йейлския университет и Европейската космическа агенция може да промени обясненията в учебниците.

Предлагайки алтернативен модел за това как е възникнала Вселената, екип от астрофизици предполага, че всички черни дупки – от малки като глава на карфица до такива, покриващи милиарди километри – са създадени мигновено след Големия взрив и представляват цялата тъмна материя.

Това следствие от изследване на астрофизици от Университета в Маями, Йейлския университет и Европейската космическа агенция, предполага, че черните дупки съществуват от началото на Вселената и че тези първични черни дупки могат да са все още необяснимата тъмна материя. Ако се докаже вярно като се сравни с данните, събрани от изстреляния наскоро космически телескоп "Джеймс Уеб", откритието може да промени научното разбиране за произхода и природата на две космически загадки: тъмната материя и черните дупки.

„Нашето изследване прогнозира как би изглеждала ранната Вселена, ако вместо неизвестни частици, тъмната материя е съставена от черни дупки, образувани по време на Големия взрив – както предложи Стивън Хокинг през 70-те години на миналия век“, обяснява Нико Капелути (Nico Cappelluti), асистент по физика в Университетът в Маями и водещ автор на изследването, планирано за публикуване в The Astrophysical Journal.

„Това би имало няколко важни последици“, продължава Капелути. „Първо, няма да имаме нужда от „нова физика“, за да обясним тъмната материя. Освен това, това би ни помогнало да отговорим на един от най-завладяващите въпроси на съвременната астрофизика: Как е възможно свръхмасивните черни дупки в ранната Вселена да са нараснали толкова бързо? Като се имат предвид механизмите, които наблюдаваме днес в съвременната вселена, те не биха имали достатъчно време да се формират. Това би разрешило и дългогодишната загадка защо масата на галактиката винаги е пропорционална на масата на свръхмасивната черна дупка в нейния център.”

Тъмната материя, която никога не е била пряко наблюдавана, се смята за по-голямата част от материята във Вселената и действа като скеле, върху което се образуват и развиват галактиките. От друга страна са наблюдавани черни дупки, които могат да бъдат открити в центровете на повечето галактики. Точка в пространството, където материята е невероятно уплътнена, създавайки свръхинтензивна гравитация.

Новото изследване в съавторство с Приямвада Натараджан (Priyamvada Natarajan), професор по астрономия и физика в Йейл, и Гюнтер Хазингер (Günther Hasinger), научен директор в Европейската космическа агенция (ESA), предполага, че така наречените първични черни дупки от всякакви размери представляват цялата черна материя във Вселената.

Черните дупки са се образували веднага след Големия взрив?

 

_{Как са се образували свръхмасивни черни дупки? Какво е тъмна материя? В алтернативен модел за това как е възникнала Вселената, в сравнение с „учебникарската“ история на Вселената, екип астрономи предполага, че и двете космически загадки могат да бъдат обяснени с така наречените „първични черни дупки“. В графиката фокусът е върху сравнението на времето на появата на първите черни дупки и звезди и не означава, че няма черни дупки, разглеждани в Стандартния модел. Кредит: ESA}

„Черните дупки с различни размери все още са загадка“, обяснява Хазингер. „Не разбираме как свръхмасивните черни дупки са могли да нараснат толкова огромни за сравнително краткото време, откакто съществува Вселената".

Техният модел променя теорията, предложена за първи път от Хокинг и неговия колега физик Бернард Кар, който твърди, че в първата част от секундата след Големия взрив, малките флуктуации в плътността на Вселената може да са създали вълнообразен пейзаж с „бучки“, които са имали допълнителна маса. Тези "неравности" биха колапсирали в черни дупки.

Тази теория не спечели признание в научните среди, но Капелути, Натараджан и Хазингер предполагат, че може да бъде валидна с някои леки модификации. Техният модел показва, че първите звезди и галактики са се образували около черните дупки в ранната Вселена. Те също така предполагат, че първичните черни дупки са имали способността да прераснат в свръхмасивни черни дупки, поглъщайки газ и звезди в близост до тях или чрез сливане с други черни дупки.

„Първичните черни дупки, ако съществуват, биха могли да бъдат семената, от които се образуват всички свръхмасивни черни дупки, включително тази в центъра на Млечния път“, обяснява Натараджан. „Това, което лично намирам за супер вълнуващо в тази идея, е как елегантно обединява двата наистина предизвикателни проблема, върху които работя – природата на тъмната материя и образуването и растежа на черни дупки – и ги разрешава с един замах.”

Първичните черни дупки също могат да разрешат друг космологичен ребус: излишъкът от инфрачервено лъчение, синхронизирано с рентгеновото лъчение, открито от далечни, тъмни източници, разпръснати из Вселената. Авторите на изследването твърдят, че нарастващите първични черни дупки ще представят „точно“ същия радиационен подпис.

И най-хубавото е, че съществуването на първични черни дупки може да бъде доказано – или опровергано – в близко бъдеще, благодарение на изстреляния наскоро космически телескоп "Джеймс Уеб", и водената от Европейската космическа агенция мисия, планирана за 2030-те години, наречена LISA - Laser Interferometer Space Antenna ("Лазерна интерферометрична космическа антена").

Разработен от НАСА, ЕКА и Канадската космическа агенция, за да наследи космическия телескоп "Хъбъл", космическият телескоп "Джеймс Уеб" може да погледне назад повече от 13 милиарда години. Ако тъмната материя се състои от първични черни дупки, повече звезди и галактики биха се образували около тях в ранната Вселена, което е точно това, което космическата машина на времето ще може да види.

„Ако първите звезди и галактики вече са се образували в така наречените „тъмни векове“, "Уеб" би трябвало да може да види доказателства за тях“, отбелязва Хазингер.

Междувременно LISA ще може да улавя сигнали на гравитационни вълни от ранни сливания на първични черни дупки.

Справка: “Exploring the high-redshift PBH-ΛCDM Universe: early black hole seeding, the first stars and cosmic radiation backgrounds” by N. Cappelluti, G. Hasinger and P. Natarajan, Accepted, The Astrophysical Journal.
arXiv:2109.08701

Източник: Are Black Holes and Dark Matter the Same? Astrophysicists Upend Textbook Explanations
University Of Miami

...

...

Черните дупки са се образували веднага след Големия взрив?

Ей това не е вярно - вакчастиците (етер*) са преди Големия Взрив (това, че ги наричат тъмна материя, няма значение - терминологична разлика).

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izkustven-intelekt-otkriva-alternativna-fizika-video_187520.html

Изкуствен интелект открива алтернативна физика (видео)

Скрити включения в система, оцветена с променливи на физическото състояние. Кредит: Boyuan Chen/Columbia Engineering

Енергия, маса, скорост. Тези три променливи съставляват знаменитото уравнение на Айнщайн E=mc². Но откъде Айнщайн е знаел за тези понятия? Предхождаща стъпка към разбирането на физиката е установяването на съответните променливи. Без понятията енергия, маса и скорост дори Айнщайн не би могъл да открие относителността. Но могат ли тези променливи да бъдат открити автоматично? Това би могло значително да ускори научните открития.

Това е въпросът, който изследователи от Колумбийския университет задават на нова програма за изкуствен интелект. Програмата е създадена да наблюдава физични явления чрез видеокамера, след което се опитва да търси минималния набор от фундаментални променливи, които напълно да описват наблюдаваната динамика. Изследването е публикувано на 25 юли в Nature Computational Science.

Изследователите започват, като подават на системата необработени видеозаписи на явления, за които вече знаят отговора. Например подават видеозапис на двойно махало, за което се знае, че има точно четири "променливи на състоянието" - ъгълът и ъгловата скорост на всяко от двете рамена. След няколко часа анализ изкуственият интелект дава отговор: 4.7.

_{Изображението показва хаотична динамична система на люлеещо се махало в движение. Целта на работата е да се идентифицира и извлече минималният брой променливи на състоянието, необходими за директно описание на такава система от високодименсионални видеоматериали. Кредит: Yinuo Qin/Columbia Engineering}

"Сметнахме, че този отговор е достатъчно близък", разказва Ход Липсън (Hod Lipson), директор на Лабораторията за креативни машини в катедрата по машинно инженерство, където е извършена основната работа. "Особено като се има предвид, че единственото, до което изкуственият интелект е имал достъп, са необработени видеоматериали, без никакви познания по физика или геометрия. Но искахме да знаем какви всъщност са променливите, а не само техния брой".

_{Боюен Чън обяснява как новата програма за изкуствен интелект наблюдава физични явления и разкрива съответните променливи – необходим предшественик на всяка теория на физиката. Кредит: Boyuan Chen/Columbia Engineering}

След това изследователите пристъпват към визуализиране на реалните променливи, които програмата е идентифицирала. Извличането на самите променливи не е лесно, тъй като програмата не може да ги опише по интуитивен начин, който би бил разбираем за хората. След известни опити се оказало, че две от променливите, които програмата е избрала, до голяма степен съответстват на ъглите на раменете, но другите две остават загадка.

"Опитахме се да съпоставим другите променливи с всичко, за което се сетихме: ъглови и линейни скорости, кинетична и потенциална енергия и различни комбинации от известни величини", обяснява д-р Боюен Чън (Boyuan Chen), понастоящем доцент в Университета Дюк, който ръководи работата. "Но нищо не съвпадаше идеално." Екипът е уверен, че изкуственият интелект е намерил валиден набор от четири променливи, тъй като прави добри прогнози, "но все още не разбираме математическия език, на който говори", отбелязва Чън.

След като потвърждават редица други физични системи с известни решения, изследователите подават видеоклипове на системи, за които не знаят еднозначния отговор. Първите видеоклипове включват "въздушен танцьор" (надуваема фигура, състояща се от секции от тръби - първата фигура), който вълнообразно се движи пред местна автокъща за употребявани автомобили. След няколко часа анализ програмата връща осем променливи. Видеоклип с лава лампа (в средата) също дава осем променливи. След това подават видеоклип с пламъци от камина и програмата връща 24 променливи.

Особено интересен е въпросът дали наборът от променливи е уникален за всяка система, или при всяко рестартиране на програмата се получава различен набор.

"Винаги съм се чудил, ако някога срещнем интелигентна извънземна раса, дали тя ще открие същите физични закони като нас, или ще опише Вселената по различен начин?" - коментира Липсън. "Може би някои явления изглеждат загадъчно сложни, защото се опитваме да ги разберем, използвайки грешен набор от променливи. В експериментите броят на променливите е бил един и същ при всяко рестартиране на изкуствения интелект, но конкретните променливи са били различни всеки път. Така че да, има алтернативни начини за описване на Вселената и е напълно възможно изборът ни да не е съвършен."

Изследователите смятат, че този вид изкуствен интелект може да помогне на учените да разкрият сложни явления, за които теоретичната представа не е в крак с потока от данни - области, вариращи от биологията до космологията.

"Въпреки че в тази работа използвахме видео данни, може да се използва всякакъв вид източник на масиви от данни - например радарни масиви или ДНК масиви", обяснява д-р Куан Хуан (Kuang Huang), който е съавтор на статията.

_{Ход Липсън обяснява как програмата за изкуствен интелект е успяла да открие нови физически променливи. Кредит: Hod Lipson/Columbia Engineering}

Работата е част от десетилетния интерес на Липсън и професора по математика от фондация "Фу" Цян Ду (Qiang Du) към създаването на алгоритми, които могат да преработват данни в научни закони. Предишни софтуерни системи, като например софтуерът Eureqa на Липсън и Майкъл Шмидт (Michael Schmidt), е можел да извлече свободно формулирани физически закони от експериментални данни, но само ако променливите са били предварително определени. Но какво става, ако променливите са все още неизвестни?

Липсън и колегите му твърдят, че учените може да тълкуват погрешно или да не разбират много явления, просто защото не разполагат с добър набор от променливи, които да описват явленията.

"В продължение на хилядолетия хората са знаели, че обектите се движат бързо или бавно, но едва когато понятието за скорост и ускорение е било официално количествено определено, Нютон е могъл да открие известния си закон за движението F=ma", отбелязва Липсън.

Променливите, описващи температурата и налягането, трябваше да бъдат идентифицирани, преди да бъдат формулирани законите на термодинамиката, и така нататък за всяко кътче от научния свят. Променливите са предшественик на всяка теория.

"Какви други закони пропускаме просто защото нямаме променливите?", коментира Цян Ду, който е един от ръководителите на работата.

Справка: Boyuan Chen et al, Automated discovery of fundamental variables hidden in experimental data, Nature Computational Science (2022). DOI: 10.1038/s43588-022-00281-6

Източник: Roboticists discover alternative physics
Holly Evart, Columbia University School of Engineering and Applied Science

...

...

(в първият постинг на темата съм показал "скрити" променливи, а, в началото, първата картинка от компа показва как става "сдвояване" на частица от етер* - като неподвижна среда и е също "скрит"-параметър в смисъл не се възприема за начало на разкриване на другите (измеряеми) параметри - маса, форма обем и т. н....)

...

[Малоум 2]

Може да отпадне неясното: "с каква скорост се въртят електроните около атома". Просто - не се въртят.

Откъде електроните получават енергия, за да се въртят около ядрото на атома?

Някога се смяташе, че електроните обикалят около ядрото така, както планетите обикалят около слънцето. Тази представа отдавна е отхвърлена от съвременната квантова механика.

Атомът се представя традиционно като плътно ядро, заобиколено от летящи, обикалящи го електрони. Тази картина (представена вляво) веднага води до един въпрос:

Как електроните продължават да се въртят около ядрото, без да забавят ход?

Този въпрос е бил актуален в началото на 20-ти век и търсенето на отговор в крайна сметка е довело до разработването на квантовата механика.

В началото на XX век, след безброй експерименти, физиците едва започват да изграждат цялостна картина на атома. Те разбират, че всеки атом има плътно, тежко, положително заредено ядро, заобиколено от облак малки, отрицателно заредени електрони. С тази обща представа следващата им стъпка е била да създадат по-подробен модел.

При първите опити за създаване на този модел учените се вдъхновяват от Слънчевата система, която има плътно "ядро" (Слънцето), заобиколено от "облак" от по-малки частици (планетите). Този т. нар. планетарен модел обаче въвежда два съществени проблема.

От една страна, заредена частица, която се ускорява (а ускорение има винаги, когато движението не е равномерно и праволинейно - такова е движението в кръг), излъчва електромагнитно лъчение. И тъй като електроните са заредени частици и се ускоряват при движението си по орбита, те би трябвало да излъчват радиация. Това излъчване би довело до загуба на енергия на електроните, които бързо биха се завъртели в спирала и биха се сблъскали с ядрото. В началото на 1900 г. физиците са изчислили, че за да се случи подобна спирала навътре ще е нужно по-малко от една трилионна част от секундата или една пикосекунда. Тъй като атомите очевидно живеят по-дълго от една пикосекунда, това явно не се случва.

Вторият, по-дребен проблем е свързан с естеството на лъчението. Учените знаят, че атомите излъчват радиация, но с много дискретни и специфични честоти. Ако един обикалящ електрон следваше този модел на Слънчевата система, той щеше да излъчва във всякакви дължини на вълните, което противоречи на наблюденията.

Квантовото решение

Известният датски физик Нилс Бор е първият човек, който предлага решение на този проблем. През 1913 г. той изказва предположението, че електроните в атома не могат да имат каквато си поискат орбита. Вместо това те трябва да са фиксирани в орбити на много специфични разстояния от ядрото, за което му е дадена Нобелова награда. Освен това той предполага, че трябва да има минимално разстояние, което електронът може да достигне и да не се приближава повече до ядрото.

Тези идеи не идват от нищото. Малко повече от десетилетие преди това германският физик Макс Планк е предположил, че излъчването на радиация може да бъде "квантувано", което означава, че даден обект може да поглъща или излъчва радиация само на дискретни части (т.е. на порции, на кванти) и да не може да има каквато си иска стойност. Но най-малкият размер на тези дискретни парчета е константа, която става известна като константата на Планк. Преди това учените са смятали, че подобни излъчвания са непрекъснати, което означава, че частиците могат да излъчват с всякаква честота.

онстантата на Планк е квант на ъгловия момент (момент на импулса) или момента на движение на обект в кръг. Така Бор пренася тази идея върху електроните, обикалящи около ядрото, като казва, че най-малката възможна орбита на електрона би била равна на ъгловия момент на точно 1 път константа на Планк. По-високите орбити биха могли да имат два пъти тази стойност, три пъти или всяко друго цяло число, кратно на константата на Планк, но никога каквато и да е част от нея (следователно не може да има 1.3 или 2.6 и т.н.).

Ще се наложи да се развие изцяло квантовата механика, за да се разбере защо електроните имат такава минимална орбита и ясно определени по-високи орбити. Електроните, както и всички частици на материята, се държат едновременно като частици и вълни. Макар че можем да си представим електрона като малка планета, която обикаля около ядрото, също толкова лесно можем да си го представим като вълна, която обгръща това ядро.

Вълните в окраничено пространство трябва да се подчиняват на специални правила. Те не могат да имат просто някаква дължина на вълната. Те трябва да са съставени от стоящи вълни, които се вписват в пространството. Точно както когато някой свири на музикален инструмент: Ако например притисне краищата на струна на китара, само определена дължина на вълните ще се впише в нея, което дава определена нота. По същия начин електронната вълна около ядрото трябва да се побере, а най-близката орбита за електрона до ядрото се дава от първата стояща вълна на този електрон.

Момент на импулса ^{Моментът на импулса на даден обект (в случая става дума за макрообекти от класическата механика, а не за квантови частици) относно някакво начало за пресмятане (точка или ос) се определя от векторното произведение на радиус-вектора и импулса на частицата:}

^{L = r х p}

^{За определяне на посоката на вектора на момента на импулса важи правилото на дясната ръка.}

^{В затворена система при всякакви взаимодействия моментът на импулса и импулсът се запазват.}

На много опростено ниво можем да си представим електроните като стоящи вълни на материята, които имат определени допустими енергии. Шрьодингер формулира модел на атома, в който се приема, че електроните могат да се разглеждат като вълни на материята. При решаване на уравнението на Шрьодингер се получават множество вълнови функции като решения.

Горе: Стоящи вълни. Кредит:  wikiwand

Стоящи вълни в струна – основният мод и първите 5 хармоници. Кредит: wikiwand

В стоящата вълна по-горе, вляво, точно 7 пълни дължини на вълната се вписват в кръга. Когато обиколката на кръга не позволява цял брой дължини на вълната, възникващата деструктивна интерференция води до анулиране на вълната.

Заради принципа на неопределеност на Хайзенберг е невъзможно да се знае за даден електрон както неговото положение, така и неговата енергия. Можем само приблизително да определим местоположението на електрона, но колкото повече уточняваме местоположението му, толкова по-малко точна е информацията ни за енергията на електрона.

Вълновите функции, които се получават от уравнението на Шрьодингер за конкретен атом, се наричат още атомни орбитали. Атомната орбитала се определя като област в атома, която обхваща мястото, където електронът вероятно се намира през 90 % от времето.

Бъдещите разработки в областта на квантовата механика ще продължат да усъвършенстват тази картина, но основният момент остава: Електронът не може да се доближи до ядрото, защото квантовата му механична природа не му позволява да заема по-малко място.

_{Плътност на вероятностите на електрона за първите няколко електронни орбитали на водородния атом, показани като сечения. Различните орбитали са изобразени с различен мащаб.}

Сумиране на енергиите

Но има и съвсем различен начин за разглеждане на ситуацията, който изобщо не се основава на квантовата механика: Просто разгледайте всички участващи енергии. Електронът, който обикаля около ядро, е електрически привлечен към ядрото; той винаги се привлича към него. Но електронът има и кинетична енергия, която го кара да се отдалечава.

При стабилния атом тези две характеристики са в равновесие. Всъщност общата енергия на електрона в орбита, която е комбинация от неговата кинетична и потенциална енергия, е отрицателна. Това означава, че ако искате да премахнете електрон, трябва да добавите енергия към атома. Същото е положението и с планетите в орбита около Слънцето: За да премахнете планета от Слънчевата система, трябва да добавите енергия към системата.

Един от начините да разгледаме тази ситуация е да си представим електрон, който "пада" към ядрото, привлечен от противоположния му електрически заряд. Но поради правилата на квантовата механика той никога не може да достигне ядрото. Така че той застава в капан и вечно обикаля. Но този сценарий е разрешен от физиката, защото общата енергия на системата е отрицателна, което означава, че тя е стабилна и свързана, образувайки дълготраен атом.

Източник: Where do electrons get energy to spin around an atom's nucleus? Paul Sutter, Live Science

...

...

 

(Електроните Не се въртят по електр.слой, а потъват и изплуват, в рамките на дебелината на слой(слой еквипотенц. повърхнини, заради фотони от заряд на протона). Пак движението на частиците е ускорително заради силите (привл.-когато ел. е високо, отбл.-когато ел. е потънал до мезослоя на протона, който е отрицателен), но излъчване на фотони извън обема на атома няма. Просто- двете частици задружно, със зарядите си формират общ фотон за връзка и затова атомът е стабилен. Така - лесно се вижда, че ако се погълне фотон от окръжението, то електронът може да се образува на по-външен слой с нов фотон за връзка. Т.е. - електронът може да се образува къде да е в слой с мин енерг. за обаразуване на себе си. )

...

[Шпага]

Здрасти, Малоум

Прехвърлям от другата тема казаното от теб:

(Още по-съществено влияние на обвивките на протона - голяма обвивка -->голяма маса - заради непрестанното образуване на частицата, са нужни много къси пакет-фотони (от ускорени електрони, едва ли), които да сфазират в "електронния" слой с някое от образуващите трептения на частицата. Отразяват се и "светят" като "очички" на хищник в тъмната гора. Затова и протонът е "бял" при описаните експерименти... в анимации)

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Skritata-charovnost-na-protona-v-animatcii_191237.html

А в статията е казано:

"Разбиването на протона

Доказателство, че протонът съдържа други частица, идва от Станфордския център за линейни ускорители (SLAC) през 1967 г. В по-ранни експерименти изследователите го бомбардират с електрони и ги наблюдават как рикошират като билярдни топки. Но SLAC може да изстрелва електроните по-силно и изследователите виждат, че рикошират по различен начин. Електроните удрят протона достатъчно силно, за да го разбият - процес, наречен дълбоко нееластично разсейване - и отскачат от частиците, съставящи протона, наречени кварки."

Въпросите ми са:

При положение че по хипотезата ти протонът всъщност има една обща обвивка, "съдържаща" частиците, съставящи протона, всяка от които също е с отделна обвивка, как става споменатото в статията рикоширане на електрона?

Т.е. електронът май трябва да пробие общата обвивка на протона, за да рикошира след това "по различен начин" в зависимост от естеството на ударената частица. Но от друга страна при самия пробив на общата обвивка въпросният електрон вече е загубил част от енергията си и може би на това се дължи последвалото НЕеластично разсейване...

Въобще, ако имаш време и желание, дай някакви по-детайлни разяснения... в случай че въпросите ми не са прекалено неясни

 

 

[Малоум 2]

Преди 8 часа, Шпага said:

Въпросите ми са:

При положение че по хипотезата ти протонът всъщност има една обща обвивка, "съдържаща" частиците, съставящи протона, всяка от които също е с отделна обвивка, как става споменатото в статията рикоширане на електрона?

Засилените електрони, в близост до протона се отблъскват от него - действат ускорения за забавяне. Електроните се образуват непрестанно - пред и зад протона, в зависимост от сфазиране на образуващите честоти, играещи роля на "фотон за връзка". Част от фотоните на установката също влияят на движенията на електрона - участват в разсейванията. Има и фотони, които се поглъщат временно в обвивките на образуващите, след това се излъчват, като направленията им и честотите им са зависими от полетата наоколо. Именно те са "очичките", наречени кварки. Не са отделни частици в протона, а и самостоятелно - не могат да съществуват. Променят формата на обвивките, а това е промяна на инертната маса. Така, регистрираните (уловените) протони могат да показват по-големи маси, все едно, че са пълни с "тежки" частици.

(електронът не минава през протона, а се образува пред и/или зад него)

...

Редактирано Ноември 9, 2022 от Малоум 2

[Малоум 2]

За Нютон-гравитацията: Проблемът бил, че няма аналитичен израз за гравитационната константа. Стойността й е измервана на практика:

Ето един примерен аналитичен израз:

G = (Vp/me) . (c.v) . (1/Lвс)   [m3/kg.s2],    където:

 

(Vp/me) - обем на протона върху масата на електрона - специфичен обем на протон с електрон (водороден атом, невъзбуден, за да не влияят ЕМ сили извън обема на атома)

(c.v)  - скорост на светлината по честотата на образуване на протона  (може да се тълкува като излъчване на поток ускорение от специфичния обем)

(1/Lвс)- размер-радиус на познатата ни вселената, в знаменател (фиксира действие ускорение от една частица-атом от масите в уравн. на Нютон)

- числените стойности са експериментално проверени-ползвани в статуквото. Проблем е точността на честотата на образуване на протона и затова я коригирам с коефициент - та, ако е вярна формулата, то и тая честота може да се уточни. Ето и стойностите - в ексел-формула:

1,70108*5,2358*10^(-46)*2,9979*10^(8)*10^(23)/(4,3962*10^(26)*(9,1*10^(-31)))

изчислено: G = 6.67431.10^(-11) [m3/kg.s2]

...

...

[Малоум 2]

Изчислено: G = 6.67431.10^(-11) [m3/kg.s2]

...От обема на протона се „излъчват“ гравитони (бързината на излъчване е отговорна за масата на протона – и за неутрона, разбира се). От електрона – също се излъчват гравитони , но с по-малка бързина (малка маса). Тоест – още в атома се проявява привличаща сила, радиално по линия масови центри – изключителна слаба, заради малката амплитуда на трептенията, образуващи гравитоните. Така, само част от излъчените от протона гравитони са употребени за връзка „протон-електрон“, затова – специфичен обем (остатъчен) е поток „ускорение“ от атом, към всички други елементарни частици. Той е разпределен върху цялия обем (наблюдаема) вселена, доколкото има масови тела и коригира привличащата сила в/до измеримите дименсии от втория закон на динамиката (в нютони).

Пречи ли с нещо тоя модел на досегашни предположения по тълкуване на факти в науката. Според мен – не. Възможно ли е тая константа да е правилно употребена в ОТО. Да, ако се възприеме етер* (или частиците на „тъмна“ материя) и структурирането му, при пренос на смущения по него, в зависимост от „кривина“ около масови обекти. „Пробно тяло“ попада под влияние на области с различна плътност от гравитони, дори и пренос на светлинни вълни (от много фотони) се „съобразяват“ със структурата на подложката, върху която сърфират.

Поради „прожекторен“ ефект на поглъщане на гравитон, то масов обект „екранира“ падащите върху му гравитони, но за сметка на ускорението си и пак излъчва собствените си гравитони в следващ момент на образуване на себе си. Така падащото тяло се държи като „маса“ от излъчващия обект, става едно общо  по гравитация с изначалното, прието за излъчвател. Същото се отнася и за самия излъчвател,  и затова привличащата сила е еднаква по големина и за двете тела. Това означава, че взаимодействието от гравитация не може да се екранира – което е известно от досегашни експерименти.

...

 

 

[Малоум 2]

Е, най-сетне, физиците признаха, че има еволюция и при неживата материя.

Твърдение По хипотезата - преди еволюция на живата природа има еволюция на неживата материя!  Значи, предположеното в хипотезата, на база непрестанно образуване на частиците е вярно предположение.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/lipsvashtiat-zakon-na-prirodata-evoliutcia-otvad-biologiata-199660.html

Липсващият закон на природата: Еволюция отвъд биологията

Еволюция отвъд биологията

Дарвин прилага теорията на еволюцията към живота на Земята, но не и към други сложни системи като планети, звезди, атоми и минерали.

Сега интердисциплинарна група изследователи е идентифицирала липсващ аспект на тази теория, който се прилага по същество за всичко.

Тяхната статия, "За ролите на функцията и подбора в еволюиращите системи" (On the roles of function and selection in evolving systems), публикувана на 16 октомври в Proceedings of the National Academy of Sciences, описва "липсващ закон на природата", който признава за първи път важна норма в работата на природата. Новият закон гласи, че сложните природни системи еволюират до състояния на по-голямо разнообразие и сложност.

"Това беше истинско сътрудничество между учени и философи за справяне с една от най-дълбоките загадки на космоса: защо сложните системи, включително животът, се развиват към по-голяма функционална информация с течение на времето?" , обяснява съавторът Джонатан Лунин (Jonathan Lunine), професор по физически науки и катедра по астрономия в Колежа по изкуства и науки.

Мултидисциплинарният екип включва трима научни философи, двама астробиолози, учен, специалист по големи бази данни, минералог и теоретичен физик от Института за наука Карнеги, Калифорнийския технологичен институт и Университета на Колорадо, както и Корнел. 

Новата работа представя модерно допълнение към "макроскопичните" закони на природата, които описват и обясняват явления, които се срещат ежедневно в естествения свят. Той постулира "Закон за увеличаване на функционалната информация", който гласи, че една система ще еволюира, "ако много различни конфигурации на системата преминат през подбор за една или повече функции".

Този нов закон се прилага за системи, които са образувани от много различни компоненти, като атоми, молекули или клетки, които могат да бъдат подреждани и пренареждани многократно и са обект на естествени процеси, които причиняват образуването на безброй различни подредби - но в които само малка част от тези конфигурации оцеляват в процес, наречен "подбор за функции".

Независимо дали системата е жива или нежива, когато новата конфигурация работи добре и функцията се усъвършенства, настъпва еволюция, казват изследователите.

В случая с биологията Дарвин приравнява функцията предимно с оцеляването - способността да живеем достатъчно дълго, за да създадем плодовито потомство. Новото проучване разширява тази перспектива, отбелязвайки, че в природата се срещат най-малко три вида функции.

Най-основната функция е стабилността – стабилните подреждания на атоми или молекули са избрани да продължат. Също така избрани да продължават са динамичните системи с непрекъснати доставки на енергия.

Третата и най-интересна функция според изследователите е "новото" - тенденцията на еволюиращите системи да изследват нови конфигурации, които понякога водят до изненадващи нови поведения или характеристики, като фотосинтезата например.

Същият вид еволюция се случва в царството на минералите. Най-ранните минерали представляват особено стабилни подредби на атоми. Тези първични минерали осигуряват основите на следващите поколения минерали, които участват в произхода на живота. Еволюциите на живота и минералите са преплетени, тъй като животът използва минерали за черупки, зъби и кости.

В случая със звездите, статията отбелязва, че само два основни елемента – водород и хелий – са образували първите звезди малко след големия взрив. Тези най-ранни звезди са използвали водород и хелий, за да направят около 20 по-тежки химически елемента. И следващото поколение звезди се основава на това разнообразие, за да произведе още почти 100 елемента.

Изследването има значение за търсенето на живот в космоса, отбелязва Лунин, член на Института Карл Сейгън . "Ако нарастващата функционалност на развиващите се физически и химични системи се ръководи от природен закон, можем да очакваме животът да бъде общ резултат от планетарната еволюция."

Справка: On the roles of function and selection in evolving systems; Michael L. Wong, Carol E. Cleland, Daniel Arend Jr., +5, and Robert M. Hazen; Proceedings of the National Academy of Sciences, October 16, 2023, 120 (43) e2310223120, https://doi.org/10.1073/pnas.2310223120 

Източник: Nature’s missing evolutionary law identified, College of Arts & Sciences, Cornell University

...

...

стабилността - съм я наричал Устойчивост във времето и възможната памет на връзките с фотони за връзка, дава динамичните системи с непрекъснати доставки на енергия  (действа ОВ ,заради статичната основа - Влиза в сила Принцип за минималното действие. Без непрестанно образуване (непрестанна справка с основата, с огромна честота) - не може да се изясни принципа.

"новото" -  пък, се случва  ентропийно (подреждане на вътре-връзки)-  с превръщане, за възможно образуване на допълнителни връзки от въздействията на външни за обекта излъчватели. По Закона за количествените натрупвания.

...

...

[scaner]

Преди 21 минути, Малоум 2 said:

Твърдение По хипотезата - преди еволюция на живата природа има еволюция на неживата материя!  Значи, предположеното в хипотезата, на база непрестанно образуване на частиците е вярно предположение.

Що за сбъркана логика? Прокламация на "следствие" от предпоставка, нямаща никаква връзка с него? Измишлизми

[deaf]

Преди 30 минути, Малоум 2 said:

преди еволюция на живата природа има еволюция на неживата материя!  З

"Как може нещо да бъде мъртво?" – Ницше.

[gmladenov]

Преди 33 минути, Малоум 2 said:

Новият закон гласи, че сложните природни системи еволюират до състояния на по-голямо разнообразие и сложност.

Това се забелязва с просто око и самият аз съм размишлявал по темата.
От моя гледна точка подобен закон противоречи на закона за ентропията.