Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата

[Gravity]

Както съм казвал и преди (даже тема имаше), това е доста неприятно, но типично за оффнюз.бг

[Малоум 2]

Върви се към откритията:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Hipoteza-Svetat-e-triizmeren-zashtoto-v-nachaloto-e-bil-izpalnen-s-v_96040.html

Хипотеза: Светът е триизмерен, защото в началото е бил изпълнен с възли

Международен екип учени предложи вероятно обяснение на наблюдаваната триизмерност на пространството, съобщи Phys.org.

Проучването, прието за публикуване в European Physical Journal C, е на разположение в сайта за препринти arXiv.org.

Хипотезата на учените предполага, че в ранните етапи на Вселената, преди около 13.8 миллиарда години, повечето от материята се е намирала в състояние на кварк-глуонна плазма. По време на фазовия преход на кварк-глюконната плазма в плазмата са възникнали протони и неутрони, образуващи ядрата на химическите елементи.

Малко след като се е появила Вселената, тя се е изпълнила с възли, образувани от гъвкави нишки от енергия, наречени тръбни потоци (flux tubes), които обединява заедно елементарните частици.

 

Тези "тръбни потоци" се състоят от кварки, елементарни частици, които изграждат протоните и неутроните. Кварките се задържат заедно от друг тип на елементарните частици, наречени глуони, които "слепват" кварките заедно. Глуоните свързват положителните кварки със съответните отрицателни антикварки с гъвкавите нишки енергия или т. нар. тръбни потоци.

Тъй като свързаните частици се привличат една от друга, тръбният поток се удължава докато достигне точката, в която се разпада. Когато това се случи, се освобождава достатъчно енергия, за да се образува втора двойка кварк-антикварк, който разделя и се свързва с първите частици, произвеждайки две двойки свързани частици. Процесът е подобен на рязане пръчка магнит наполовина - получават се два по-малки магнити, и двата със северен и южен полюс.

^{Компютърна графика, която показва вида на стегнатата мрежа от тръбни потоци, които физиците предлагат, че може да са изпълнили ранната Вселена. Източник: Keith Wood / Vanderbilt}

Физиците разбират, че по-високо енергийна версия на кварк-глуонната плазма би била идеална среда за образуване на тръбни потоци в много ранната Вселена. Големият брой двойки кварк-антикварк, които спонтанно се създават и унищожават, ще създадат безброй ръбни потоци.
Обикновено тръбният поток, който свързва кварк и антикварк изчезва, когато двете частици влязат в контакт, но има и изключения.

Ако тръбата е под формата на възел, например, тогава става стабилна и може да надживее частиците, от които е създадена. При определени обстоятелства от тези тръби може да се образува възел. В резултат на това завързаната тръба ще продължи да съществува, дори и след като частиците, които я свързват се унищожат една друга. Стабилни тръбни потоци се създават също, когато два или повече тръбни потока се свържат взаимно. 

По този начин цялата Вселена би могла да се напълни със стегната мрежа от тръбни потоци, смятат авторите.

Физиците обясняват триизмерността на Вселената с това, че възлите на тръбните потоци, които свързват кварките и антикварите, са стабилни само в триизмерното пространство. Системата от тръби, пронизваща свят с по-голям брой пространствени измерения, не би могла да съществува дълго време.

След това авторите изчисляват колко енергия може да съдържа такава мрежа и са приятно изненадани да открият, че тази енергия е достатъчно, за да захрани ранния период на космическата инфлация.

В рамките на стандартните модели на физиката на елементарните частици и космологията се смята, че в ранните етапи на Вселената е съществувало единна сила, обединяваща силното и електрослабото взаимодействие, от които в етапа на инфлацията (период на експоненциално разширение) е станало отделянето на силното взаимодействие. Този процес се придружава от обединенията на кварки и глуони в адрони и вероятната поява на космологичните топологични дефекти (по-специално, космологичните струни, мембрани и монополи). Процесът се нарича с общия термин бариогенеза, който включва хипотетичните физични процеси, които водят и до асиметрията между барионите (предимно неутрони и протони) и антибарионите, веднага след Големия взрив, което довежда до значително количество остатъчна материя, от която е изградена съвременната Вселена.

 

...

Според мен, правилен път, но - с  малки допълнения:

"Тези "тръбни потоци" се състоят от кварки, елементарни частици, които изграждат протоните и неутроните."

Кварките не са елементарни частици (не се откриват отделно, значи - не съществуват като частици) Кварките се проявяват като "блестящи очи", заради взаимодействие на елементарните частици с фотоните на изпитващото поле на експеримента. Както, ако погледнем към "тъмна гора", очите на хищници (зверчета) бляскат с отразена светлина... и понеже не виждаме цялото животно, не можем да твърдим, че ... очите са самостоятелно съществуващи обекти. Даже знаем, че са само отражения!

Описвал съм вещевите като "халки от верига". А и пътя на фотоните по "пространствена винтова линия" (в статията - тръбни потоци), като как се изкривява и "халката" се самозатваря. Ако има сфазиране със съседна - ги обединява фотон за връзка (лепилото - глюони), като този фотон си е "къс" и "скрит" - недостижим за измерване - за разкъсването му е нужен фотон с огромна енергия и резонанс, което се случва в по-сложните ядра - повече протони и неутрони и стават на изотопи, примерно. Първо, обаче, за Вселената, са неутралните (незаредени) обекти от добили достатъчно енергия "гама-фотони" (от флуктуации), които се превръщат в електрон-позитронни двойки. Анихилират и напомпват пространството за "повече и по-ефективни" флуктуации, с възможност за създаване на неутрони.

Протоните се получават от сблъсък на неутрони. (заедно с електрони, гама-фотони, антинеутрино като обвивка). Протон заедно с електрон си анихилират взаимно "безкрайната" характеристиката "заряд", като всяка от частиците "ползва" полето на другата за вакуумна подложка, за образуването си. Тоест - зарядът се обменя в рамките на атомния обем. И става ясно, защо в атом "електрон на орбита" (в слой) не е източник на ЕМВълни. И защо "лесно прескача" да се образува по различните слоевете - зависи от това какъв фотон от изпитващото поле се е включил във фотона за връзка между протона и електрона. И защо втори електрон не може да се "захване" за същия протон - полето на протона е вече заето с направа на един електрон. И т. н.

...
 

 

Редактирано Октомври 17, 2017 от Малоум 2

[Малоум 2]

Я, ще доказват възможност по хипотезата, макар че - не е това идеята й.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Moshtni-lazeri-shte-sazdavat-materiia-ot-vakuum_101976.html

Мощни лазери ще създават материя от вакуум

Физиците са все по близо до изграждането на лазери, достатъчно мощни, за да откъснат от вакуума материя, съобщава Live Science.

От над 11 десетилетия знаем, че материята и енергията са взаимозаменяеми. Развитието на ядрената енергетика ни показа, че материята може да се преобразува в енергия, но превръщането на енергията в материя за момента е много по-трудно.

За тази цел се планират и изграждат в няколко различни страни най-мощните, невиждани досега, лазери. Учени от цял свят работят за реализирането на прогноза, публикувана в списание Physical Review Letters през 2010 г. от екип от американски и френски физици, че достатъчно мощен лазер може да предизвика появата на електрони от вакуума.

Може да изглежда странно да се появят електрони от празно пространство. Но според квантовата електродинамика "прозното" пространство, не е никак празно, а по-скоро се състои от плътно разположени двойки от материя и антиматерия. Тези двойки плътно запълват пролуките между всичко, но просто не си взаимодействат по някакъв забележим начин с останалата част от Вселената, защото се неутрализират взаимно. 

Идеята е с мощни импулси енергия от лазери да се отделят електроните от техните антиматерийни близнаци, позитроните, така че да могат учените да изследват създадената материя.

Процесът Breit-Wheeler е физически процес, при който се създава една двойка позитрон - електрон при сблъсък на два фотона. Това е най-простият механизъм, чрез който чиста светлина може потенциално да се трансформира в материя. Wikimedia Commons

 

Три проекта са на върха на списъка, изготвен от списание Science. Това са китайският Station Extreme Light (SEL), руският Exawatt Center for Extreme Light Studies (XCELS) и на американското Министерство на енергетиката Optical Parametric Amplifier Line (OPAL).

Тези три лазера са планирани да счупят сегашния рекорд за мощност на лазер, което е 5,3 петавата  (PW) или 5.3 квадрилиона вата (1 квадрилион е единица с 15 нули) и получен от Руксин Ли (Ruxin Li) и колегите му от лазера в Шанхай Superintense Ultrafast Laser Facility (SULF). Ли работи също по проекта SEL и се надява, че до 2023 г. екипът му да постигне целта за лазер с мощност 100 PW. Това е около 50 000 пъти общото потребление на енергия на планетата и светлина, толкова силна, че ще бъде равна на сумата от енергията, която нашата Земя получава от Слънцето. 

Във физиката уравнението за мощност е енергията, разделена на времето. Чрез намаляване на времето за квадрилионна от секундата, учените могат да създадат огромна мощност с малко енергия. "Station Extreme Light ще се превърне в уникална и ценна платформа за учените от цял свят, от физици  до лекари, които да си сътрудничат и да изследват", коментира Ли.

Руският инструмент е все още във фазата на проектиране на разработване, но е по-амбициозен в своята цел. Изследователите се надяват, с него да постигнат 180 PW. И SEL, и XCELS се очаква да работят на един и същи принцип. Те ще изстрелват поредица от импулси (четири 30-PW импулса за SEL и дузина 15-PW импулса за XCELS) и ще ги комбинират в един изключително мощен.

Science Mag съобщава, че този подход изисква изключителна прецизност и дори най-малката вибрация или температурна разлика могат да окажат отрицателно влияние на такъв мощен лазерен импулс. Поради тази причина, OPAL ще работи по различен начин. Предвидено е да  достигне 75 PW с един импулс.

Една от основните цели е с помощта на лазерите да се разгадаят "странните квантови свойства на празното пространство, които озадачават учените в продължение на повече от 80 години", коментира Ли. "Обикновено вакуумът се разглежда като напълно празен, но в квантовата електродинамика, той всъщност пълен с виртуални частици, които се появяват и изчезват постоянно", обяснява физикът. "Но едно изключително силно електромагнитно поле може да повлияе на това пространство, когато преминава светлина през него. Вакуумът всъщност може да се държи като призма, или 3-D очилата за филми".

Начинът, по който се очаква SEL да направите това е много интересен. Лазерът ще удари хелий и ще освободи електрони. Някои от фотоните светлина ще рикошират от електроните и след това ще се сблъскат с други фотони, създавайки двойки частици - античастици.

Ако SEL успее да разкъса вакуума, това може да промени начина, по който подхождаме към физиката на елементарните частици. Традиционните ускорители на частици може да се заменят с по-бързи и по-евтини ускорители, задвижвани с лазери.

...

...

"...Но според квантовата електродинамика "празното" пространство, не е никак празно, а по-скоро се състои от плътно разположени двойки от материя и антиматерия. Тези двойки плътно запълват пролуките между всичко, но просто не си взаимодействат по някакъв забележим начин с останалата част от Вселената, защото се неутрализират взаимно..."

Това изречение от статията си е баш по хипотезата... Само дето не е "материя-антиматерия" (всичко е материя!!!), а от противопосочните трептения на полевите обекти се получават частица-античастица (вещеви обекти).

...

...

[Малоум 2]

Има откритие новина, показваща почти нагледно "фотоните за връзка":

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizitcite-sazdadoha-nova-forma-na-svetlina_103159.html

Физиците създадоха нова форма на светлина

Тези дни още една от границите на невъзможното бе прехвърлена - създадена бе нова форма на светлина, съобщи Science daily.

Учени от Масачузетския технологичен институт са успели да накарат фотоните да си взаимодействат един с друг, подобно на това както атомите се привличат или отблъскват помежду си в обикновената материя. Този пробив една ден може да позволи на учените да изградят така наречените "кристали от светлина" където фотоните се подреждат по дълготрайни схеми и които биха могли да бъдат важни за производството на бъдещите квантови компютри и комуникационни системи.

Истински меч от светлина

Ако някога сте се опитали да кръстосате лъчите на две фенерчета, най-вероятно не помните нещо особено да се е случило. Обикновено фотоните не взаимодействат помежду си, поради което не виждате светлинните лъчи да отскачат един от друг - това би било странна гледка.

Въпреки това, Серджо Канту (Sergio Cantu) и колегите му от Масачузетския технологичен институт успяха да направят невъзможното, но го направиха с нещо повече от фенерчета. Екипът охлади рубидиеви атоми близо до абсолютната нула, което ги прави почти неподвижни, след което активира лазер, насочен към ултрастудения облак. Той е поместен в малка епруветка, която е магнетизирана, което запазва рубидиевите атоми дифузни, бавно движещи се и в силно възбудено състояние.

След това учените насочват много слаб лазер през плътния облак от ултрастудени рубидиеви атоми. Тогава, вместо единични, произволно разположени фотони, фотоните в облака започват да се съчетават заедно по двойки или тройки. Това означава, че действа някакво взаимодействие между фотоните - в този случай - привличане.

Изненадващо, тройното групиране на фотоните е много по-стабилно от двойното. "Колкото повече добавяме, толкова по-силно се свързват", коментира съавторът Адитья Венкатрамани (Aditya  Venkatramani), доктор по атомна физика в Харвардския университет.  

Учените разбират, че фотоните си взаимодействат, тъй като двойните и тройните фотони отделят различни енергийни подписи или фазови отмествания, съобщават авторите в списание  Science. 

"Фазата показва колко силно си взаимодействат и колкото по-голяма е фазата, толкова по-здраво са свързани заедно", обяснява Венкатрамани.

Обикновено във вакуум фотоните се движат със скоростта на светлината (почти 300 000 километра в секунда) и нямат маса. Обаче, след като преминат през облаците, свързаните фотони са 100 000 пъти по-бавни от нормалните невзаимодействащи фотони и придобиват част от масата на електроните.

Макар и да не е потвърдено, физиците смятат, че фотонната група се обединява чрез формирането на хибриден фотон-атом или поларитон (polariton).

Когато един фотон преминава през рубидиевия облак, той прескача от един атом на друг, подобно на пчела от цвят на цвят. Поларитон се получава, когато един фотон за кратко се свързва с атом и когато два такива хибрида се срещат в облака, те взаимодействат. Когато поларитоните са на път да напуснат облака, атомите остават зад тях, докато фотоните се промъкват напред, все още обвързани. Тройките се формират, когато се добавят повече фотони.

"Прекрасно е, че когато фотоните преминават през средата, всичко, което се случва в нея, те "помнят", когато излязат - отбелязва Канту.

"Взаимодействието на отделните фотони е мечта от десетилетия", заяви Владан Вулетич (Vladan Vuletic), професор по физика в Масачузетския технологичен институт.

Констатациите могат да се използват в нова квантова комуникационна система, която вплита обвързаните фотони, позволявайки почти моментално предаване на сложна квантова информация.

"Това е напълно ново, в смисъл, че дори не знаем понякога какво да очакваме", коментира Вулетич. "Като въздействаме на фотоните, могат ли те да станат такива, че да формират подреден модел като кристал на светлината? Или ще се случи нещо друго? Това е неизследвана територия".

...

...

Част от Фотоните от лазера се поглъщат от атомите, но атомите са " бавно.. условно неподвижни"-предполага еднаквост на фона - само трептят относно централната си част - и поддържат почти еднакъв фон на полето. Затова погълнатото, след излъчването му, може да се пренася по тая структурирана подложка - по еднаквия фон, във вид на смесена "светлинна вълна", като променя началната си честота, придобита по време на състояние "погълнато", защото се смесва със собствените  честоти, образуващи атома, който го е поглъщал. Заради еднаквост Синхронизирането на излъчените фотони по фаза става вероятно възможно... След напускане на средата на опита, декохеренцията разпада сфазираното състояние на фотоните, стават "нормални" за новата среда и ако се организира "лъч" от тях, то той  (фотоните му) няма да взаимодейства с фотоните  друг подобен. Така че - двубой  с разноцветни "светлинни мечове" е невъзможен.

...

[Шпага]

  Цитирай

On ‎3‎.‎1‎.‎2019‎ г. at 20:02, scaner said:

ЧНГ на всички!

Ще обясня, щом трябва. Според хипотезата, единствената реалност са вакчастиците построени в някаква "неподвижна" решетка. Всички други частици са техни колективни проявления, когато например породена от тях вълна се завърти около собствения си център и се закачи към фотона за връзка, който... и т.н. Единственият генератор на хаоса са самите вакчастици и никой друг. А хаоса хич не е малък, за него след малко.

Какво е значението на малките мащаби? Да си припомним принципът на неопределеност:

 

- неопределеността на положението умножена по непределеността на импулса не може да е по-малка от дадена величина, определена чрез планковата константа. Значи ако искаме някаква частица да седи в рамките на някаква решетка, трябва неопределеността в положението и да не е по-голяма от размера на решетката. Т.е. колкото по-малка е решетката, толкова неопределеността в импулса на частицата ще бъде по-голяма. Това определя фаталните последствия за малки мащаби.

Можем да сметнем: ако клетка от решетката е с размер на планковата дължина (10^-35 m), а от дясно на уравнението стои величина около 10^-34 J.m, то получаваме неопределеност на импулса около 1 kg.m/s. Това за микромащаби е чудовищно. За пример, ако един протон притежава такъв импулс, той трябва да лети с 99,99999999999999999999% от скоростта на светлината.  За да добиеш представа какво е това: то е еквивалентно на енергия от 1 джаул,  еквивалентна на енергията на 140 грамова бейзболна топка движща се с 15 км/час. До тук забележи: това е неопределеността в поведението само на една вакчастица, за да се задържи в решетката. Такова неистово мятане (защото за да остане в решетката на място с малка неопределеност, то имаме невъобразимо бясно трептене в произволни посоки), ще породи хаотичнчи ЕМВ вълни във всички посоки. Всяка от частиците ще е принудена да излъчва във всички посоки лъчение със средна мощност 1J / 1s = 1 W, един ват.  Като вземем пред вид, че това мятане не може да спре (поради същия принцип на неопределеност), то вече имаме сериозно нарушаване на ЗЗЕ. А че е сериозно, опитай да сметнеш простата схема: в един литър вода има 10^35*10^35*10^35 = 10^105 планкови клетки (кутийки с планкови размери). Това води до шум с мощност  10^105  вата от този литър, Извинявай, на такъв литър са му достатъчни 10 киловата за доста по-малко от час да се изпари, какво остава с 10 на степен 105 вата... Но в реалният свят няма такова нещо, нали?

Да анализираме и другата възможност: за да трептят няколко вакчастици във фаза (за да може да се породят всякакви измислени там образувания, частици и т.н.), импулсът за една група частици трябва да е един и същи (еднакъв по големина и посока във всеки момент). Това означава че неопределеността в импулсите на две съседни частици трябва да е на практика нула. Това обаче води до неопределеност в разстоянието между тях невъобразимо количество порядъци, по горната формула. Това неминуемо означава че решетката се е разпаднала. за да имаме синфазни трептения. А като се е разпаднала, то се разпада и синхронността между частиците. Хаосът става единственият господар на този свят (според хиотезата). И подобен е крахът на всички подобни хипотези, разчитащи на някакви подобни структури - независимо дали се украсятват с несвързани идеи като "непрестанно" каквото и да е там... Просто изобщо не се достига до "непрестанното образуване".

Опитите тук да се дават за пример всякакви поучителни  истории от квантовата механика са напълно неуместни. Там те просто лежат на съвсем други принципи. А принципите изхождащи от решетки, самата квантова механика ги отсвирва от корен, както се видя по-горе. Така че имаме поредното доказателство дето "следствията" от хипотезата и квантовата механика взаимно се изключват. Но това е ясно отдавна, че такава хипотеза дето не може сама да произвежда следствия, а и трябва гуру, който да прави гадания и тълкувания, е логически несъстоятелна.

Expand  

Здрасти, Сканер!

Надявам се, че нито ти, нито Малоум ще имате нещо против това "пренасяне" на постинга ти тук. Мисля, че тази тема е напълно подходяща за евентуално продължение на разговора ни. Е, не, че аз имам какво ценно да добавя, но... може би ти и Малоум ще намерите най-сетне някаква база за разбирателство

Първо да отбележа, че както обикновено, написаното от теб е смислено и много интересно. Благодаря ти за разясненията!

Според мен обаче, ти допускаш една съществена грешка

Отъждествяваш вакчастиците с т.нар. обикновени частици -- т.е. прехвърляш всичко, което знаем за обикн. частици, и върху вакчастиците; считаш, че относно вакчастиците трябва да важат същите закономерности и че те трябва да имат същото поведение/реакции каквито при определени условия имат обикн. частици. Но това не е коректно. Все пак нито условията са същите, нито мащабите... а да не забравяме и че вакчастиците са в основата, те са тези, от които произлизат другите - вторичните. 

По аналогия - все едно да отъждествяваме дърветета с пръстта, която е направила възможно тяхното съществуване. Нищо разумно няма да произлезе, нали!

  Цитирай

Можем да сметнем: ако клетка от решетката е с размер на планковата дължина (10^-35 m), а от дясно на уравнението стои величина около 10^-34 J.m, то получаваме неопределеност на импулса около 1 kg.m/s. Това за микромащаби е чудовищно.

Expand  

Горното го цитирам само за да изразя мнението си, че при обекти с размери с планкова дължина не само ОТО, но и СТО няма как да е валидна, просто защото при взаимно движение на съответните обекти ефектите на СТО /като например скъсяване на дължините/ няма как да се проявят. Невъзможни са. А това може да ни даде повод и за по-сериозно замисляне относно така критикуваната от теб "неподвижност" на вакрешетката, тъй като в тези микромащаби прословутата относителност на движението придобива значително по-различен смисъл.

  Цитирай

- неопределеността на положението умножена по непределеността на импулса не може да е по-малка от дадена величина, определена чрез планковата константа. Значи ако искаме някаква частица да седи в рамките на някаква решетка, трябва неопределеността в положението и да не е по-голяма от размера на решетката. Т.е. колкото по-малка е решетката, толкова неопределеността в импулса на частицата ще бъде по-голяма. Това определя фаталните последствия за малки мащаби.

Expand  

А ти защо считаш, че решетката е чак толкова малка в сравнение с частицата, която е в нейните рамки? Въпреки микро-микро-микро... мащабите, съотношението между частицата и рамката може да е всякакво, включително и такова, което да обуславя "неопределеност в импулсите на две съседни частици", която да е много близка до нула...

 

[Gravity]

  On 5.01.2019 г. at 7:11, Шпага said:

Горното го цитирам само за да изразя мнението си, че при обекти с размери с планкова дължина не само ОТО, но и СТО няма как да е валидна, просто защото при взаимно движение на съответните обекти ефектите на СТО /като например скъсяване на дължините/ няма как да се проявят. Невъзможни са. А това може да ни даде повод и за по-сериозно замисляне относно така критикуваната от теб "неподвижност" на вакрешетката, тъй като в тези микромащаби прословутата относителност на движението придобива значително по-различен смисъл.

Expand  

Защо смяташ така?

[Малоум 2]

  On 5.01.2019 г. at 7:11, Шпага said:

... може би ти и Малоум ще намерите най-сетне някаква база за разбирателство

Expand  

Не е възможно разбирателство (принципно), щом сме с различни гледни точки: при мен това е хипотеза и всяка друга гледна точка е "прецеждана" през началата в хипотезата - трябва да не се установява противоречие с вече известното от факти и само от факти, а не от чужди тълкувания, които са ... множество различни хипотези. А, при мен, началото -хипотетично има само полева форма на материя - няма "маса", няма "заряд", няма познатите ни елементарни частици със свойства, от "които да ни направят" и в крайност - да открием физични закони- човешка е дейността, природно ограничена за наблюдения. Принципът на неопределеността е ограничение за нас, за нашите възможности за експеримент " в дребното" и съвсем не е ясно, когато ... не съществуваме като био-конструкт, дали действа и ... на какво действа  Те - тези закони - действат само и благодарение на вещеви обекти+полеви придобити характеристики, като се превръщат  едни в други. Затова и имат различни диапазони (граници) за приложението им. Та, въпросите са по-скоро философски - отговорите зависят от гледната точка.

 

(https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kogato-mozachnite-zaboliavaniia-pomagat_119811.html

"...

По думите на философа Нисим Талеб: “Проблемът на знанието е, че съществуват много повече книги за птиците, писани от орнитолози, отколкото книги за птиците, писани от птици, и книги за орнитолозите, писани от птици.”)

[scaner]

  On 5.01.2019 г. at 7:11, Шпага said:

А ти защо считаш, че решетката е чак толкова малка в сравнение с частицата, която е в нейните рамки? Въпреки микро-микро-микро... мащабите, съотношението между частицата и рамката може да е всякакво, включително и такова, което да обуславя "неопределеност в импулсите на две съседни частици", която да е много близка до нула...

Expand  

За да бъде съотношението близко до нула, трябва да сме много близо до микроразмерите, които сме достигнали в нашият свят. При такива ситуации обаче ще започне да се проявява дискретността на решетката и куп странни нейни проявления (например неща близки до фигурите на Моавър). Такива ефекти се появяват когато "частиците" са сравнително близки до дискретата на решетката, от поведението на която са продукт. Пък и при такива изследвания отпада изискването на хипотезата решетката да е недостижима (за да нелъсне несъстоятелността и ) - ние на практика сме я достигнали, и артефактите на дискретизацията отдавна трябва да са видими.

Същият принцип (на неопределеност), на база който съм смятал. изключва наличието на всякакви траектории, прави на пренос на импулс" (каквото и да значи това). Нищо от поведението на "фотоните за връзка" и "затворените вълни" не може да бъде такова, каквото се преразказва. А като не може да бъде такова, за какво е целият напън? Защото този принцип много ясно работи дори при молекулните размери, които отдавна не са тайна.

Дори при молекулните размери кристалните решетките вече съществено трептят, дори когато им е отнета всяка допълнителна енергия, която спомага за това (охлаждане до абсолютната нула). При много по-малки размери неопределеността в импулса силно расте (и средната енергия се повишава), там "квантовият" шум по решетката ще е много силен. А при силен много високочестотен шум излъчването винаги в спектъра си ще има и по-низкочестотни съставни, които ние трябва да забележим като радиационен фон идващ от всички посоки, но с енергия във високата част на спектъра, намаляваща към нискочестотната част, така както е например при закона на Релей-Джинс.  Докато на практика ние намираме максимум на този радиационен фон там където е реликтовото лъчение. Ако сметнем размера на решетката, който би отговарял на този максимум, ще намерим число някъде към 2 милиметра. Е, това не е желаната решетка.

[scaner]

  On 5.01.2019 г. at 7:11, Шпага said:

Горното го цитирам само за да изразя мнението си, че при обекти с размери с планкова дължина не само ОТО, но и СТО няма как да е валидна, просто защото при взаимно движение на съответните обекти ефектите на СТО /като например скъсяване на дължините/ няма как да се проявят. Невъзможни са.

Expand  

Защо да са невъзможни? Ако приемеш, че планковата дължина не е "на-малкият размер на обект", а само най-малката дължина на различимост, то нещата си идват на мястото: скъсените според СТО обекти няма да са различими, разделими.

[Малоум 2]

Ето едно възможно проявление на зърнестия модел на вакуум в  "макро", което за реалността ни е все още микро.

https://www.youtube.com/watch?v=FLDagb3VXwg

 

Част от текста:

"Открытие бозона Хиггса, о котором заявили физики в июле 2012 года, имело огромное значение для физики. Он оставался единственным не открытым до последнего времени элементом Стандартной модели, и к тому же самым значимым – поскольку именно бозон придает другим частицам их массу, и в этом заключается его особая важность и некоторое «волшебство». Поэтому он и получил второе название – частица бога. Однако с открытием бозона Хиггса, проблемы в физике отнюдь не закончились, поскольку кроме элементарных частиц существуют еще и не настоящие элементарные частицы, а точнее – квазичастицы. Это некие состояния, к примеру, электронов, которые могут вести себя и как частица, и как античастица одновременно. Именно такими свойствами обладает фермион Майораны. И если для поиска предсказанного бозона Хиггса ученым понадобилось почти 50 лет, то на поиски фермиона Майораны – ушло более 80. Открытие майорановского фермиона, который назвали по аналогии с частицей бога – частицей ангела, стоит начать с почти мистической истории об исчезновении ее предсказателя. В 1937 году гениальный физик Э́тторе Майорана, упростив уравнение ДирАка для движущегося электрона, вычислил, что электрон может существовать не только как частица или античастица самому себе, но и сочетать оба этих состояния одновременно. Майорана сформулировал теорию и предсказал, что стабильная частица, являющейся одновременно и материей, и антиматерией, может существовать в природе. В 1938 году, будучи профессором кафедры физики в университете Неаполя, Майорана внезапно снимает все сбережения и садится на паром в Палермо, а спустя два дня присылает письмо с извинениями, назвав свое спонтанное решение «неизбежным». Позднее талантливый физик, также внезапно отказывается от своих планов, и отправляет коллеге телеграмму о возвращении. Однако, несмотря на купленный билет обратно в Неаполь, на материке Майорана так и не появился. Больше об Этторе Майорана не поступило никакой информации, за исключением того, в феврале 2015 года прокуратура Рима объявила о наличии доказательств, что с 1955 по 1959 годы он проживал в Венесуэле. Дальнейшая судьба выдающегося ученого неизвестна, а загадка его исчезновения продолжает будоражить умы исследователей. Итак, после восьмидесяти лет отчаянных поисков майорановский фермион, который одновременно является частицей и собственной античастицей – был подтвержден экспериментально. До этого момента фермион Майораны изучали теоретически и пытались найти с помощью ускорителей и нейтринных детекторов. И хотя в существовании майорановского фермиона никто не сомневался, долгое время реально наблюдать его в эксперименте не удавалось, так как для наблюдений были необходимы очень специфические условия и мощнейшие высокочувствительные туннельные микроскопы с высокой разрешающей способностью, так как «ангельские частицы» обладают очень высокой стабильностью и слабо реагируют с окружающей материей......."

...

[scaner]

  On 7.01.2019 г. at 6:27, Малоум 2 said:

Ето едно възможно проявление на зърнестия модел на вакуум в  "макро", което за реалността ни е все още микро.

https://www.youtube.com/watch?v=FLDagb3VXwg

Expand  

Сериозно? И как стигнахте до това заключение? Просто сламка за удавник?

За съжаление, открита е само квазичастица (не елементарна частица), която има поведение на фермион на Майорана. Но квазичастиците имат най-странни проявления, например отрицателна маса и още куп други.

Да бяхте се хванали за фотона: той е едновременно и частица, и античастица на себе си. Пък и е фотон, как може да съществуват фотони, ако няма решетка?

Или защо не например снегът да е "проявление на зърнестият модел на вакуум"? По същите аргументи...

[Малоум 2]

Допълвам: Ето и статията в офнюз, мисля, че вече е давана в др. теми:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dokazaha-nalichieto-na-chastitca-koeto-e-svoia-sobstvena-antichastitc_89379.html

"Доказаха наличието на частица, което е своя собствена античастица

Майорана фермионите (сини, червени и лилави линии) преминават през топологичен изолатор (хоризонталната лента) с свръхпроводящ пласт отгоре. Илюстрация на новия експеримент за откриване на новите фермиони. Зелените линии показват електроните, които се придвижват по ръбовете на топологичния изолатор.

Учените от Станфорд и Университета на Калифорния след 80 години търсения, откриха доказателства за съществуването на частици, наречени майорана, които са античастици на себе си, съобщава ScienceDaily.

Физиците смятат, че в бъдеще тяхното откритие ще помогне за създаване на мощни квантови компютри.

В новото изследване, публикувано в списание Science, физиците успяха да докажат хипотезата си.

През 1928 г. физикът Пол Дирак направи удивителното тогава предсказание, че всяка фундаментална частица във Вселената има античастица - близнак, но с противоположен заряд. Когато частица и античастица се срещнат, те се унищожават взаимно, освобождавайки много енергия. Няколко години по-късно е открита първата частица антиматерия - противоположната на електрона, наречена позитрон и антиматерия става бързо част от популярната култура.

Но през 1937 г. друг брилянтен физик, Еторе Майорана (Ettore Majorana), въведе обрат - той прогнозира, че в класа на частиците, известни като фермиони, сред които са протони, неутрони, електрони, неутрино и кварки, трябва да има частици, които са собствените им античастици.

Учените подозират, че неутриното - малки неутрални частици, които пътуват през космоса - биха могли да бъдат майорана фермиони, но засега нямат конкретни доказателства. Вместо това, единствените майорана фермиони, за които учените разполагат с доказателства, са под формата на "квазичастици", смущения в рамките на материал, които се държат като частици, но всъщност са резултат от колективното движение на много електрони. 

Процесът, който води до тези квазичастици е близък до начина, по който енергията се превръща за кратко във "виртуални" частици и обратно в енергия в космическия вакуум, според известното уравнение на Айнщайн E = mc². Макар квазичастиците да не са по своята природа частици, те все пак се считат за истински майорана фермиони.

Учените използват два ултратънки филма.

"Външният филм играе роля на свръхпроводник, а долният - на топологичен изолатор, който провежда ток само по повърхността или ръбовете, но не и през сърцевината. Като ги комбинират, получават свръхпроводящ топологичен изолатор, в който електроните бързо се придвижва по двата края на повърхността на филма" - обясняват учените от Станфордския университет.

Благодарение на тази конструкция част на електроните се придвижват по протежение на единия ръб на филма в една посока, а в противоположния край на филма електроните се движат в обратна посока. С помощта на магнит учените успяват да контролират потока на електроните и в крайна сметка да намерят елементарната частица, която търсят.

Подписът на майорана фермионите е скок на проводимостта с половината от нормалния размер, обяснява Science News.

Тъй като майорана фермионът е своята собствена античастица, разказва теоретичният физик Shoucheng Zhang от Станфордския университет, "в един много груб смисъл, това е половината от обикновената частица", в резултат на което е и половината по големина скок.

Откриването на този подпис е "единственото доказателство за наличието на майорана фермиони", пише в проучването съавторът Канг Уанг (Kang Wang) от Университета на Калифорния. 

Физиците решават да нарекат открития фермион "ангелска частица" в чест на бомбата, която имала свойствата на материя и антиматерия, описана в  романа на писателя Дан Браун "Ангели и демони". Учените смятат, че фермионът майорана ще помогне да се създадат мощни квантовите компютри."

...

...

 

[scaner]

  On 7.01.2019 г. at 7:37, Малоум 2 said:

Вместо това, единствените майорана фермиони, за които учените разполагат с доказателства, са под формата на "квазичастици", смущения в рамките на материал, които се държат като частици, но всъщност са резултат от колективното движение на много електрони. 

Expand  

Квазичастици, нали? Квазичастиците могат да симулират най-различни качества. Пример за квазичастица - водородният атом. Той има целочислен спин, значе е бозон (за разлика от съставящите го протон и електрон които са фермиони с полуцял спин). Сега вземете буца замръзна водород, и напишете статия за най-тежкият открит бозон, кило и кусур...  Може и фантастика да спретнете, как някакъв физик си забравил бозона във влака, и ЦЕРН били вдигнати на крак... :)

Но и това няма нищо общо с вашите решетки и измишльотини.

[Малоум 2]

  On 7.01.2019 г. at 19:08, scaner said:

Квазичастиците могат да симулират най-различни качества.

Expand  

И, не са изхвърлени от науката...

Защо съществуват такива, може да се разбере от хипотезата - това е приетата от мен за работна хипотеза. В зърнестия модел на вакуума половината зърно е "полева" структура - фантомна, но даваща обем на зърното, след множеството пулсации за образуване на "себе си". Частиците се "допират" с полетата си. Затова има ненулева вероятност да се подреждат и сфазират, образувайки пространствена начупена линия (спрямо началната точка) за пренос на импулс по себе си с характеристика на вълнов процес.

...

[scaner]

  On 8.01.2019 г. at 15:55, Малоум 2 said:

Защо съществуват такива, може да се разбере от хипотезата - това е приетата от мен за работна хипотеза. В зърнестия модел на вакуума половината зърно е "полева" структура - фантомна, но даваща обем на зърното, след множеството пулсации за образуване на "себе си". Частиците се "допират" с полетата си. Затова има ненулева вероятност да се подреждат и сфазират, образувайки пространствена начупена линия (спрямо началната точка) за пренос на импулс по себе си с характеристика на вълнов процес.

Expand  

Вие сериозно ли? Сериозно ли се опитвате с някакъв механичен модел да обяснявате микросвета? Какво сфазиране при неопределеността на такова микроравнище? Какво подреждане? Подредба означава определеност във взаимно положение, което е свързано с пълна неопределеност в импулса, т.е. автоматично разрушаване на такива подредености. Пространствени начупени и всякакви линии липсват вече дори в мащабите на атомите, които добре познаваме, какво остава за още по-"недостижими" микромащаби? Бълвате пълна фантасмагория, лишена от всякаква логика. Защо се опитвате да насаждате една откровена глупост?

Спрете се най-сетне, излагате се.

[laplandetza]

А, ако има „зърно„ , то вероятно ще е вид променливо, зависещо от други променливи и константи.Предполагам си за даден наблюдател ще е обем в който няма възможност да се отчете промяна за елементарен обект, като примерно фотон, електрон.Всички възможни изменения стават със скок, по време и пространство.

[Малоум 2]

  On 8.01.2019 г. at 19:18, laplandetza said:

А, ако има „зърно„ , то вероятно ще е вид променливо, зависещо от други променливи и константи.Предполагам си за даден наблюдател ще е обем в който няма възможност да се отчете промяна за елементарен обект, като примерно фотон, електрон.Всички възможни изменения стават със скок, по време и пространство.

Expand  

 Така е при вече готовите частици (собствените им свойства са обхванати във физическите закони), а не при вакуумните зрънца(където тези закони не важат, щото се проявяват само като поле, невидимо и недосегаемо за експериментална проверка. Освен - по косвени признаци, да си го построяваме-предполагаме в хипотези)

Тези частици, които са ни познати експериментално  (по хипотезата) - са формирали слоеве - реакция на околните вакуумни зрънца заради образуванието, следваща алтернативно такт от образуванието и представляват собствени свойства , все едно "излъчват" информация за себе си в околното им пространство . При поглъщане на фотон в обвивка на частица - става променлив обемът й заради  нова форма - несиметрична спрямо центъра (условен център - бил е масов център преди поглъщането на фотон) и след няколко пулсации за образуване при липса на нови фотони от околното, се възвръща старата симетрия -централното трептене диктува направата с по-голяма честота (по-бързо, по време) и се излъчва погълнатото. Но, по време на престоя, частицата си е променила скоростта (поглъщането е "малка стъпка" на центъра й в посока "поглъщане"). Затова - дължината на вълната на излъченото е друга, но енергията й е същата. Важно е, че в околното пространство на частицата "се знае" за съществуването й и за свойствата й. Всеки опит да я "погледнем отблизо" (облъчваме с къси вълни, а има и полета от структури -прегради, лещи, призми) я променя, щото е атака с фотони на външно поле и Придобива-изменя свойствата й с реакция, например: стабилизира образуването си по посока на полето, ако е условно постоянно - измерваме спин-проекция, променя скоростта си (ускорения-трек траектория проявление на "маса" -съпротива  с/у промяна на скорост) и др. Тоест - принудени сме с "вещеви" обекти да изследваме за свойства, които имат "полеви" проявления. Това е смисълът на природната "забрана" по Хайзенберг - принцип на неопределеност.

...

[scaner]

  On 9.01.2019 г. at 15:29, Малоум 2 said:

Тоест - принудени сме с "вещеви" обекти да изследваме за свойства, които имат "полеви" проявления. Това е смисълът на природната "забрана" по Хайзенберг - принцип на неопределеност.

Expand  

Точно това е една от основните грешки и заблуди на хипотезата - заблудата, че просто инструментите ни са груби и за това не можем да определим точно нещата, а не че неопределеността е присъща на природата независимо от нашите инструменти.  Първиятя вариант е чисто класически, подчинява се на класическата статистика, докато вторият вариант се подчинява на квантовата статистика - за справка теоремата на Бел. И проверките свързани с тази теорема (от Аспект насам) показват, че първият вариант е невалиден за наблюдаемият свят, за разлика от втория. А втория принципно забранява траектории, и както показах, всякакви подреждания и синхронизации на малки мащаби. Знаете ли каква е разликата между "принципно" от механистичната боза, която непрекъснато изливате? Вие си повтаряте чисто механистични варианти, и не можете да схванете че хипотезата ви отдавна е опровергана.

Ама поинтересувайте се защо такива дървени обяснения за неопределеността според Хайзенберг, като лошата точност на инструментите, отдавна не са в обръщение във физиката. Просветете се малко де.

[laplandetza]

Какво му е чудното , не може да има коректни експерименти с апаратура , реагираща на ниво с етаж, етажи над минималния квант промяна, възможен за проява в Космос на фотон, електрон.

[scaner]

  On 9.01.2019 г. at 21:30, laplandetza said:

Какво му е чудното , не може да има коректни експерименти с апаратура , реагираща на ниво с етаж, етажи над минималния квант промяна, възможен за проява в Космос на фотон, електрон.

Expand  

Там е работата, че в случая може. И експериментите еднозначно показват, че такива механистични фантазии са болно бълнуване само.

[laplandetza]

  On 9.01.2019 г. at 22:05, scaner said:

Там е работата, че в случая може. И експериментите еднозначно показват, че такива механистични фантазии са болно бълнуване само.

Expand  

Какви механистични , при света на елементрарени частици няма механика, „мигновени промени, изменения„ не са механистични, нито дори квантови.

[Малоум 2]

  On 9.01.2019 г. at 20:28, scaner said:

заблудата, че просто инструментите ни са груби и за това не можем да определим точно нещата, а не че неопределеността е присъща на природата независимо от нашите инструменти

Expand  

Това не е заблуда и все още се спори - първият вариант също е коментиран от Файнман и след като не е било възможно да се реши проблемът - логиката на опита с "двата процепа"- е било по-добре да се счита, че неопределеността е присъща на природата. И без това няма експеримент, който да потвърди или отхвърли принципа - Принцип, а не природен закон. С предположеното в хипотезата непрестанно образуване на обектите - се изясняват особеностите с интерференцията и "се вижда", че обектите още преди да достигат преградата с двата процепа, "знаят", имат обратна връзка с отразените трептения от отворите, и се образуват за преминаване с минимална енергия за собственото си образуване. След преградата - зависи: при два отворени процепа има смесено излъчване и от двата отвора, които влияят на "изгодното" по трек за частицата - пак мин. енергия за себеобразуване. При един открит отвор - има само обикновено разсейване от излъченото от отвора и собствените честоти на обекта. При осветяване за "виждане" - от къде минава обекта - задали сме ново поле, което да влияе на образуването - интерференцията не е ефективна за наблюдаване и ... не я виждаме. Излъчванията от "стените на отворите" са измеримо-съпоставими с честотите на образуване на обекта, и влияят за интерференцията, щото - структурата на преградата е изградена от атоми. (Известно е - те "правят" дифракцията наблюдаемо явление)

Установените Природни закони съществуват заради различни свойства на "масовите" тела - измененията които настъпват в тях, след атака с полева форма на материята и то - ако имаме информация за тия изменения. Затова експериментите ни са ограничени до размер 10^(-14)m, а зърната са с размер от порядък 10^(-26)m - само 1000 милиарда метри по-малки. И преди съм го писал за примерен наглед, по друг повод: Не можем да направим "дисекция" на жаба с острие, по-голямо по размер от земното кълбо. Честотите, с които се работи - в последно време достигнаха 10^(15) Hz, а протонът и неутронът имат собствена честота 10^(23) Hz. Тоест - Природно е ограничението до размери на протони (и неутрони). Ако са облъчени с много къси вълни (в колайдера), погълнатият квант от някое от образуващите протона се излъчва, а излъченото го считаме за наличие на "кварк". Не може да се разпадне кварк, като отделна частица, въпреки "силния" удар, заради изначалната асиметричност на най-външния слой на протона - електромагнитния. При неутрон - силният удар предизвиква асиметрия и се разпада на протон, електрон и др. видове разпади..., но образуващите фотони на отделните частици са пак свързани в частиците, във вид на  кварки, а не отделни частици. Връзката им е полева - всеки "ток" се образува върху полето на съсед.

...

[scaner]

  On 10.01.2019 г. at 16:01, Малоум 2 said:

Това не е заблуда и все още се спори - първият вариант също е коментиран от Файнман и след като не е било възможно да се реши проблемът - логиката на опита с "двата процепа"- е било по-добре да се счита, че неопределеността е присъща на природата. И без това няма експеримент, който да потвърди или отхвърли принципа - Принцип, а не природен закон.

Expand  

Принципът на неопределеност е задължителна характеристика на квантовата механика. Той дава определени следствия, които отличават боза като вашата от тази квантова механика. И това е квантовата статистика. Теоремата на Бел твърди, че ако ние наблюдаваме експерименти в микросвета, в които резултатите се подчиняват на класическа статистика, в сила е класическата физика - с всякакви наши си проблеми свързани с точност и т.н.

Ако обаче резултатите се подчиняват на квантовата статистика - колкото и да се напъваме с точности на експериментите, принципно не можем да надхвърлим ограниченията на неопределеността. Знаете какво е принципно - и да се съдерете да фантазирате хипотези които не се съобразяват с доказаните принципи, най-вероятният резултат ще бъде едни другари с бели престилки да ви посетят и ще ви приберат на топло и тихо място.

И остава да се покаже коя статистика използва природата. Е, от първите експерименти на Алан Аспе до сега всички показват властта на квантовата механика. Така че колкото и да отричате, хипотезата ви е глупост. както виждате, експерименти има които я опровергават из основа, и то много. Вие просто не сте запознат с материала, не сте запознат с методите на изграждане на науката. "Било по-добре да се счита" - това да не е някакво модно ревю? Само фантазиране не стига, за да се измислят хипотези. Пийте една студена вода да ви се изясни малко ситуацията...

  On 10.01.2019 г. at 16:01, Малоум 2 said:

Принцип, а не природен закон.

Expand  

Принципът е твърдение, много по-силно от природните закони. Те са следствия от принципи, докато принципът е първичен. И щом запазва статута си на принцип - да се подкрепя от експериментите, редно е да изхвърлите "хипотезата" и да се замислите малко.

  On 10.01.2019 г. at 16:01, Малоум 2 said:

С предположеното в хипотезата непрестанно образуване на обектите - се изясняват особеностите с интерференцията и "се вижда", че обектите още преди да достигат преградата с двата процепа, "знаят", имат обратна връзка с отразените трептения от отворите, и се образуват за преминаване с минимална енергия за собственото си образуване.

Expand  

Няма такова следствие. Няма как да се получи от хипотеза, която не е способна да създава логически следствия. Вашите напоителни приказки могат да се преразкажат и по друг начин, без да се достигне мечтаното ви нагласяване. А това няма общо с никаква наука. Такива обяснения са от репертоара на телевизионните гадатели и екстрасенси.

И забравете обратните връзки. Те в случая изискват обмен на информация над скоростта на светлината - нещо да отиде, пък да се върне отговор, който да донесе информация. Това е чисто класически механизъм, и такива в природата няма.  Обсъждали сме безумието на такава идея: колко далеч се простират пространствено "отразените трептения от отворите", за да има информация преминаващият фотон че отворите (на разстояние много над дължината на вълната) са два, а не един, та да се нагласи да интерферира както се очаква от него :) И защо тези прептения не влияят на фотони, които се движат перпендикулярно. Просто ви се е изчерпила фантазията тук с безумни предположения.

  On 10.01.2019 г. at 16:01, Малоум 2 said:

При осветяване за "виждане" - от къде минава обекта - задали сме ново поле, което да влияе на образуването - интерференцията не е ефективна за наблюдаване и ... не я виждаме.

Expand  

Защо пък не? От къде следва, че полето което сме задали е достатъчно, за да направи такива поразии? И че полето изобщо влияе както ви се иска? Защо пък да не отдаде още енергия на частиците и да разколебае още картината, т.е. да се повиши контрастът на интерференчната картина? Кой от двата варианта всъщност е следствие от вашата хипотеза? Виждате ли пълното безумие на тази белетристика? Всичко при вас е само нагласяване за да "обясните" фактите от ежедневието.

 

Спрете да фантазирате глупости. Запознайте се със следствията от теоремата на Бел и как те ви прецакват хипотезата от корен. Ограмотете се поне малко преди да замърсявате форума...

[Малоум 2]

  On 10.01.2019 г. at 19:48, scaner said:

И забравете обратните връзки. Те в случая изискват обмен на информация над скоростта на светлината

Expand  

ОВ е доказана. Първо при живите твари. И...Не, не се изисква обмен на информация със скорост по-голяма от Свак. Въобще - високата честота (къс фотон) си "дава" информацията при поглъщане, за по-малко време, от  дългите вълни, в които се съдържат, (вълните са смес от много фотони), а вълните се движат с една и съща скорост. Затова и фасетното око (УВ-честота) е по-бързо по реакция към информация от околността и ... трудно "хващаме" ... мухи, например. Ясно е, че физиката не се интересува от "защо", а само от "как" и "колко". Но, за любителите е по-интересен отговор на "защо" - нищо, че е философия - другото го има в учебници и лекции и който иска подробности може да се информира: (проф. Чирцов - изключителен лектор!)

https://www.youtube.com/watch?v=eDS9nJy3JKY

...

[scaner]

  On 26.01.2019 г. at 10:01, Малоум 2 said:

ОВ е доказана. Първо при живите твари. И...Не, не се изисква обмен на информация със скорост по-голяма от Свак.

Expand  

Разбира се че обратната връзка е "доказана" (след като и е формирано понятие и име), още при неживите твари и неща, и че при нея не се изискват свръхсветлинни скорости. Тя е елементарна форма на закона за действие и противодействие. Но във вашата схема тя има някаква мистична обяснителкна сила (вместо тя да е обясняемото защото е следствие), и там е нужна свръхсветлинна скорост по тази причина. Запомнете, ОВ е наименование на последствие, тя не е обяснение, дори при живите организми.

  Цитирай

Ясно е, че физиката не се интересува от "защо", а само от "как" и "колко". Но, за любителите е по-интересен отговор на "защо" - нищо, че е философия

Expand  

Вие каква разлика правите между "как" и "защо"? Ако търсите причинно-следствените връзки (като "защо"), на физиката това и е работата да ги изявява. А ако търсите смисъла който е вложил Бог, забивате в някаква гнила философия, с която физиката си няма работа. Така че се замисл;ете от какво сте недоволен. И си припомнете, физиката се опитва да разкрива закономерностите, а не да си измисля обяснителни успокоителни приказки там където не знае нещо. Както правите вие. Всичко което може би си мислите че физиката си :измисля: - попито от вестници и популярни книжки - на практика се проверява дали става и най-често се отхвърля щото не става. А при вас е само напоителен разказ...

 

И накрая, за какъв пример давате видето за спина? Какво общо има това с темата?

Редактирано Януари 28, 2019 от scaner