100 години от началото на Първата Световна Война

[Last roman]

Улисани в дребно политиканстване форумните 'корифеи' пропуснаха тази значима дата /откъдето тръгнаха всички злини от близкото минало, че чак и до днешно време/:

Първата световна война започва с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия на 28 юли 1914 г. Датата отчита точно един месец от убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево (28 юни 1914 г.). Междувременно в Европа вече са се оформили два големи военни лагера - Тройният съюз (военно-политически блок между Германия, Австро-Унгария и Италия, образуван през 1882 г.) и Антантата (Русия, Англия, Франция). Франц Фердинанд е ерцхерцог на Австрия-Есте и наследник на австро-унгарския трон. Убит е при атентат от сръбския националист Гаврило Принцип, в подготовката на покушението участват членове на организацията "Млада Босна", свързани със сръбската националистическа организация "Черна ръка".

В началото на военните действия в конфликта постепенно се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария, а Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза в пределите на неутрална Белгия. Последва намесата на Англия, която застава на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, известно време проявява колебания, но през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението. България влиза във войната през септември 1915 г. на страната на Тройния съюз.

Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история.[4][5] Повече от 15 милиона души са убити, което прави Първата световна война една от най-смъртоносните.[6] Преди избухването на Втората световна война тя е позната като Световната война или Голямата война.

От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

Краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.

Още една статия по въпроса:

http://www.grreporter.info/Pogled_km_Prvata_svetovna_voyna_100_godini_po-ksno/15870

[stinka (Rom)]

ПСВ е продукт на променящата се индустриализирана Европа. Не войната е причина за случващото се тя е следствие. И на победителите в тази война империите им заминаха на всички. И малките победители, не останаха в границите си след войната.

[Stefan Iv]

ПСВ е продукт повече на остарелия начин на мислене на елитите, отколкото на някакви непреодолими противоречия. Никой не се замисля че в индустриалната епоха войната е прекалено скъпо удоволствие и последствията могат да бъдат катастрофални за всички.

Австро-Унгария- До голяма степен там нещата се движат от комплекса на Франц Йозеф от загубите в Ломбардската и Германска войни в първите две десетилетия от неговото управление.При тях империята губи италианските си владения. През 70-те на ХІХ в. във Виена упорито се готвят за война с Русия, като компенсация за въпросните поражения. Накрая се оказва, че не им стигат парите и оставят плановете за по-добри дни.Така че в кризата около сараевския атентат императора вижда възможност да реализира старите си мечти и поради това остава непреклонен към Сърбия, въпреки че сърбите в крайна сметка се съгласяват с почти всички австрийски искания и по този начин честта на империята до голяма степен е спасена.

Франция- Нейният елит страда от комплекса на националния позор във Френско-преската война, когато по-малобройната пруска армия разбива по-голямата на Наполеон ІІІ. Грандоманията им, че са колониална империя(макар основно да владеят пустини и джунгли) ги тласка към реванш, още повече че са изгубили Елзас и Лотарингия.

Британия- там елита още от времето на Бисмарк гледат с подозрение към Германия. Това недоверие се пренася и върху Вилхелм ІІ, в когото от Лондон виждат втори Наполеон. Бурното индустриално развитие на Германия и увеличаване на флота плашат британците, че рано или късно от Берлин ще започнат да завземат британските колонии.

Русия- Там нещата са като при Австро-Унгария. Николай ІІ вече е загубил Руско-японската война, което се възприема като позор предвид съотношението на силите. Балканските войни водят до разпадането на Балканския съюз на когото руснаците много държат. От друга страна в рамките самите Романови отношенията към него са охладнели, заради неприязънта към жена му Александра. Ето защо за него също е нужна една победа срещу Германия и най-вече Автсро-Унгария.Той и за това изпада толкова много под влиянието на панславистите, виждайки в тях опора да си върне разклатения имидж.

Германия се оказва в крайно неизгодна позиция. Тя няма особени интереси в колониалната сфера, най-малко иска война с цел да защити съюзника си Австро.Унгария да се включи в конфликта. Конфликт, в който няма победител.

[КГ125]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16903

ПСВ е продукт повече на остарелия начин на мислене на елитите, отколкото на някакви непреодолими противоречия. Никой не се замисля че в индустриалната епоха войната е прекалено скъпо удоволствие и последствията могат да бъдат катастрофални за всички.

Австро-Унгария- До голяма степен там нещата се движат от комплекса на Франц Йозеф от загубите в Ломбардската и Германска войни в първите две десетилетия от неговото управление.При тях империята губи италианските си владения. През 70-те на ХІХ в. във Виена упорито се готвят за война с Русия, като компенсация за въпросните поражения. Накрая се оказва, че не им стигат парите и оставят плановете за по-добри дни.Така че в кризата около сараевския атентат императора вижда възможност да реализира старите си мечти и поради това остава непреклонен към Сърбия, въпреки че сърбите в крайна сметка се съгласяват с почти всички австрийски искания и по този начин честта на империята до голяма степен е спасена.

Франция- Нейният елит страда от комплекса на националния позор във Френско-преската война, когато по-малобройната пруска армия разбива по-голямата на Наполеон ІІІ. Грандоманията им, че са колониална империя(макар основно да владеят пустини и джунгли) ги тласка към реванш, още повече че са изгубили Елзас и Лотарингия.

Британия- там елита още от времето на Бисмарк гледат с подозрение към Германия. Това недоверие се пренася и върху Вилхелм ІІ, в когото от Лондон виждат втори Наполеон. Бурното индустриално развитие на Германия и увеличаване на флота плашат британците, че рано или късно от Берлин ще започнат да завземат британските колонии.

Русия- Там нещата са като при Австро-Унгария. Николай ІІ вече е загубил Руско-японската война, което се възприема като позор предвид съотношението на силите. Балканските войни водят до разпадането на Балканския съюз на когото руснаците много държат. От друга страна в рамките самите Романови отношенията към него са охладнели, заради неприязънта към жена му Александра. Ето защо за него също е нужна една победа срещу Германия и най-вече Автсро-Унгария.Той и за това изпада толкова много под влиянието на панславистите, виждайки в тях опора да си върне разклатения имидж.

Германия се оказва в крайно неизгодна позиция. Тя няма особени интереси в колониалната сфера, най-малко иска война с цел да защити съюзника си Австро.Унгария да се включи в конфликта. Конфликт, в който няма победител.

Има, има. САЩ.

[Stefan Iv]

Има, има. САЩ.

Говорим за Първата, не за Втората Световна война. Участието на САЩ е скромно. Това че след войната се възползва донякъде от отслабена Британия е нещо съвсем друго.

[КГ125]

Как скромно, та те решават изхода й.